Свръхсетивното

Предназначението на тази книга е да отговори на въпроса дали Едгар Кейси е притежавал екстрасензорни способности и да илюстрира тези негови умения с помощта на примери от неговия архив. Дорис Ейджй е обогатила този материал не само с писателския си стил, отличаващ се с яснота и директност, но и с интелектуалната дълбо­чина на изследователски настроения документалист. Тя беше изключително впечатлена от съдържанието на тъл­куванията на Едгар Кейси. Написаните от нея първи глави на тази книга имат за цел да дадат на читателя отговор на въпросите: „Защо именно той е притежавал такива способности?" и „Как са създадени неговите тълкувания?" Представяйки в по-голямата си част непоз­нати случаи, мисис Ейджи разкрива богатото многообра­зие на екстрасензорните възприятия, отразено в архива на Едгар Кейси За източник на телепатично-ясновидските аспекти тя използва физическите тълкувания и тъл­куванията на живота. В раздела, посветен на издирвани-ята на изчезнали хора, тя разглежда няколко случая, които досега не са били публикувани. Нейният подход към научното изследване на много от предсказанията е разработен с голяма точност. Като цяло тази книга е ценно ново попълнение в редицата от книги, основаващи се на тълкуванията на Едгар Кейси.

Хю Лий Кейси

Допреди няколко години само най-безразсъдните хора биха признали вярата си в съществуването на „шестото чувство", зад което се крие това, което ние наричаме екстрасензорни възприятия. Да се търси разбиране у околните за подобни феномени означаваше излагане на критики, присмех и в особено тежки случаи - подозрения, че даден човек е загубил разсъдъка си.

Защото подсъзнанието е тъмно и мистериозно явление. Много векове са изминали, преди човек да осъзнае, че притежава подсъзнание, работещо на редица различни нива; и още повече години са били нужни след това, докато започне да разбира, че има възможност да изслед­ва работата му.

Не може да се каже, че човечеството е страдало от липса на психически феномени! Колко „вещици" са издавели или изгорени по кладите, докато се разбере, че ако нещо не може да се обясни с традиционните научни теории, не е обезателно то да е злина. Колко много хора, които са се занимавали с психически феномени, са били обявени за ненормални и затворени зад решетки само защото другите не можели да възприемат реалността на това, което се случвало около тях.

Ние изминахме дълъг път през последните няколко десетилетия. Достигнахме етапа, когато хората публично могат да говорят за екстрасензорните възприятия и пси­хическите феномени и да задават въпроси по тези теми. Отдавна вече не е актуално да се пита: „Вярвате ли в екстрасензорните възприятия?" В момента все повече хора споделят възгледа: „Сега, когато знам, че екстра­сензорните възприятия съществуват, как мога да науча нещо повече за тях? Какво представляват те? Имам ли аз такива способности? Ако развия умението си да ги използвам, дали те ще ми помагат или пречат?"

Много от отговорите на тези или други въпроси могат да бъдат намерени в изключителната колекция of психи­чески тълкувания, създадени от необикновения яснови­дец Eдгар Кейси в продължение на 40 години от неговия съзнателен живот. Макар че вече е написано много за Кейси, обхватът на неговите психически способности по време на самопредизвикания хипнотичен сън е толкова обширен, че огромни части от знанието, което е останало след него, досега са неизследвани. Целта на тази книга е да представи на читателя, използвайки предимно сами­те тълкувания, материал, който може да помогне за разбирането на психическите феномени и значимостта им в днешния проблемен свят. Психическите способности на Кейси помогнаха на няколко хиляди души, но затова пък в много случаи донесоха нещастия за самия него. Често разбиран погрешно от своите съвременници, той прекарваше своите „будни" часове по-традиционно и обикновено, отколкото хората около него. През целия си живот той постоянно е бил обект на съмнения и проверки, понякога придружени с физически болки, защото хората прости не можели да повярват, че той може да прави нещата, за които са чували. В отделни случаи той е затварян като престъпник, обвиняван е в евтина измама или в практикуване на лечителство без разрешение. Никое от тези неща не беше вярно; той беше тих и скромен човек, който издържаше семейството си повече с вяра, отколкото с пари.

Обикновена реакция след първото запознанство с ра­ботата на Едгар Кейси е да се гледа на неговите ясновид-ски способности като на някакъв вид магия. Обясненията на самия Едгар Кейси,'намиращи се в много тълкувания, са доста ^по-земни. След няколко глави ще разгледаме проблема по-детайлно, но мястото на един общ обзор по принцип е тук.

Както се обяснява в тълкуванията, знанията, получени по време на самопредизвикан сън, идвали цо принцип от подсъзнанието на изследвания обект. Кейси на практика просто се „настройвал" на необходимата честота.

Той описва нивата или степените на индивидуалното подсъзнание и говори за колективното подсъзнание, от­където индивидуалното е произлязло. Това колективно или универсално подсъзнание е описано от него като „широка река" от мисли, протичаща в безкрайността, състояща се от колективната духовна дейност на чове­чеството от създаването му досега. Според Кейси това колективно подсъзнание е достижимо за всеки, който развие свийте психически заложби дотолкова, че да може да черпи, както и да внася материал в тази река от мисли. Това на практика не е нищо ново. Още от древни времена философи и учени са създавали различни теории за подсъзнанието. Но Едгар Кейси не само разказа за него - той и разшири неговите граници. Той постигна изклю­чително ниво на психически способности, превъплъти теорията в практика, използвайки информация, проверен на внимателно много пъти.

Историята на Едгар Кейси е забележителна в две важни направления. Първото, разбира се, е извънредният обхват на неговите психически сили, неговите екстрасен-зорни възприятия. Второто, и не по-маловажното, е фактът, че са запазени точни записи на тълкуванията, които е създал през живота си, грижливо обработени и използвани на практика от неговата смърт досега. Над 14 000 тълкувания и редица изследвания на тяхното съдържание са абсолютно подредени и предоставени на вниманието на заинтересовани изследователи. Това са живи послания в пълния смисъл на думата, съдържащи огромни области от знания, които могат да бъдат изпол­звани от това и от няколко следващи поколения, пома­гайки на неспирните усилия на човека да разбере себе си и света, който обитава.

Наричаха Едгар Кейси чудотвореца от Вирджиния Бийч. Това е една заслужена и подходяща титла. Макар че тълкуванията на пръв поглед са отражение на мом­чешката мечта на Кейси да помага на хората. След като. той я осъществи с помощта на хиляди физически тълку­вания и с тълкувания на живота, се оказа, че те съдържат много повече важни компоненти, отколкото би било необходимо само за лекуването на хората.

Така например, в тях намираме голяма част от исто­рията на човека - редица факти, голяма част от които все още може би не се вместват в рамките на общоприе­тото знание. При това положение надеждата е, че бъдещи археологически находки ще потвърдят събитията, за които говори в своите тълкувания Кейси. Още повече, че това е вече реалност за някои от неговите разкрития.

Един такъв случай е откриването на находки в Мъртво море през 1947 г. от две овчарчета, пасящи стадата си в близост до Кирбет Курбан. Кейси, в едно тълкуване за една жена през 1936 г., посочва, че тя в предишното си прераждане е била върховна жрица в есенска комуна. По времето, когато е правено тълкуването, се вярваше, че подобни общности са се състояли само от мъже. Но през 1951 г., при разкопки на руините в близост до Мъртво море, се потвърди факта, че есенският храм е съществу­вал точно на мястото, посочено от Кейси в тълкуването. А когато отворили гробовете, обкръжаващи комуната, намерили много женски скелети!

Кейси беше дълбоко религиозен човек. Това за него беше Движещата сила, накарала го в хода на едно тълкуване да се спре на Тайната вечеря. Той я описва с подробности, както ще бъде илюстрирано по-нататьк.

Едгар Кейси тълкуваше миналото, но също така виж­даше и в бъдещето както за отделни хора, така и за човечеството като цяло. Например, той предсказа двете световни войни, уточнявайки времето на началото и края им. Той предсказа краха на стоковата борса през 1929 г., бързото преодоляване на депресията, започващо през 1933 г;, расовото насилие в Америка (при това с абсо­лютна точност за времето на разпространението му) и говореше за смърт на двама президенти (Рузвелт и Кенеди, макар че имената им не бяха посочени). Въпро­сите, свързани с тези и други предсказания на Кейси, ще бъдат обсъдени в различните глави на книгата.

Той виждаше настоящето. Както ще бъде показано от следващите страници, способността на Кейси да устано­вява пълна комуникация между своето подсъзнание и това на другите, е била, според приетото определение, от телепатичен вид; това ще рече, че той е четял съзнател­ните яли подсъзнателните мисли и идеи на другите. hq голяма част от делото му се основава също така и на ясновидството; той получаваше сведения за физически обекти и събития (за духовните не говорим),,без да използва никакви явни канали за комуникация. Тези способности бяха подчинени на неговото умение да пя контролира. Макар че някои от психическите му прояви бяха спонтанни, повечето от тях бяха резултат от негово желание. Например, той понякога виждаше сънища и по време на обикновен нощен сън.. Това, което ги отличава­ше от обикновените, беше, че впоследствие, както казва­ше той, съзнателно можеше да се потопи в съня и да попита или изиска интерпретация на това, което е съну­вал! Още по-забележително е, че ако съзнателната му памет за съня е била слаба, подсъзнателната веднага възстановявала всички детайли, когато започвала интер­претацията! Някои от неговите интерпретации на съни­ща, както и неговите обяснения, какво е значението на универсалните символи в съня, ще бъдат цитирани в една от по-нататъшните глави.

Понякога Едгар Кейси се занимаваше и с психически феномени в сферата на съзнанието. През целия си живот той е имал видения, първото от които е преживял на 6-годишна възраст. Както и при сънищата, той получавал посредством психическите тълкувания интерпретации на виденията; и често неговият източник на информация давал отговор на въпроса: „Преживяването на Едгар Кейси на тази и тази дата видение ли беше, или съд?''

Друг интересен негов талант беше способността, ко­гато погледне някой човек, да вижда аурата му: един вид съвкупност от светлина и цветове, която му разкривала много неща за духовното и физическото здраве на даде­ната личност. Това ще бъде описано в тази книга малко по-късно, съчетано с описания на цветовете - дадено от Кейси - нещо като указание за правене на анализ на познати хора.

Когато правеше тълкуване, той сякаш се озоваваше в точката, където се намираше обектът на тълкуването -дори тя да беше в другата част на земното кълбо. Записките на Кейси са пълни с доказателства за това, че по време на тълкуване е виждал физическото обкръжение и действията на изследваната личност.

Един човек от Хопкинсвил, Кентъки, се съмнявал в способността на Кейси да прави всичко това, за което бил чувал. Така той предизвикал Кейси да проследи пътя му от дома до офиса в един определен ден. Кейси, който обръщал внимание на скептиците, приел предизвикател­ството. В уречения час, в редакцията на местния вестник, Кейси се потопил в сън.

Човекът тръгнал по друг път» за да го заблуди., Той променил обичайния си маршрут. Вместо едва пура, която купувал, когато спирал в един магазин - всяка сутрин, той купил две. До втория етаж на офиса си се качил по стълбите, а не с асансьора. Но когато седнал на работното си място, забравил за експеримента и се вглъбил в работата си, като започнал с четенето на сутрешната поща.

Много хора в Хопкинсвил се забавлявали, като нау­чили, че Кейси виждал всяка негова стъпка онази сутрин. Но самият неверник бил учуден, а и малко смутен от факта, че Кейси също така прочел кореспонденцията му! Веднъж в началото на едно тълкуване Кейси възклик­нал: „Да, добре изглежда пижамата"! Една проверка впоследствие показала, че пациентът искал да бъде си­гурен, че Едгар Кейси ще може да го открие, затова съзнателно си облякъл нова пижама - при това яркочер­вена.

Друг път, след като повтарял местонахождението на обекта, с по-тих глас Кейси казал: „Да, това място сме го срещали и преди." Една проверка на архива показала, че макар точно този човек да нямал тълкуване преди това, неговият шурей преди няколко месеца си бил поръчал такова. И двамата мъже са били в къщата на шурея, когато са правени техните тълкувания. Един ден Кейси се потопил в транс достатъчно лесно, но след това изглеждал малко затруднен да започне тълкуването; той проявявал признаци на известно затруднение. След това казал: „Парк Авеню № 1075. Много необикновени неща в една от тези зали, нали? Какви забавни картини!" След това продължил да съставя тълкуването, сякаш нищо не се е случило. След известно време субектът разказал, че в помещението имало няколко доста странни стенни декорации, сред които и дървени плочи от Централна Америка. Той казал също, че по време на тълкуването нито ги е поглеждал, нито е мислил за тях.

Често тълкуванията започвали със забележки като: „Да, става малко течение тук..." или: „Това дърво в ъгъла е наистина красиво..."

Очевидно по време на създаване на тълкуванията Кейси винаги е знаел какво прави изследваното лице по това време. Веднъж започнал с обичайното: „Да, тялото е тук." След това, повишавайки малко гласа си, казал: „Би било по-добре да се успокои за няколко минути. Не е нужно така да ругае този мъж!" По-късно проверката показала, че субектът по времето, когато се е правило тълкуването, ядосан, крещял на един приятел.

Обикновено за един сеанс се правело само едно физи­ческо тълкуване. При всички случаи следващите тълку­вания - наречени проверочни тълкувания - били кратки и често били планирани така, че Кейси да може да прави няколко по време на един и същ хипнотичен сън, Той не знаел имената на субектите предварително, те били посочвани в началото на съответното индивидуално тъл­куване, Джон Брюер, чието тълкуване било запланувано за 9 и 30, бил в апартамента си в Балтимор до 10 часа, както му били казали в канцеларията на Кейси. По това време той започнал да се подготвя да тръгва към работ-т ното си място. Точно по това време във Вирджиния Бийч Едгар Кейси започнал с въведението за тълкуване на един човек от Сан Франциско. Изведнъж той прекъснал про­цедурата. „По-добре да взема първо Джон Брюер. Той в момента излиза!" Поредността на тълкуванията била сменена. Последващ разговор с Джон Брюер установил същите часове.

В архива има много указания, че Кейси не само е виждал обекта на тълкуването, което съставял, и неговото обкръжение, но също така е знаел какво точно правят самите хора. Това личи по огромното количество възкли­цания от рода на:

„Върни се обратно и седни!"

„Да, тялото е тук. Тялото току-що излезе, сега слиза надолу към асансьора."

„Беше излязъл на разходка и сега се връща."

Веднъж .той локализирал обекта в един автобус на Пето Авеню. Човекът бил забавен от задръстванията и все още бил на път към мястото, определено за тълкува­нето. Едгар Кейси, правейки тълкуването в къщата си във Вирджиния Бийч, споменал, че обектът не е на уговореното място в Ню Йорк, и след това се заел с психическа детективска работа, проследявайки човека. В момента, в който обектът бил „видян" от Кейси, тълку­ването започнало без никакви пречки. Често Кейси коригирал в началото на тълкуването информацията, която му била дадена. Веднъж Гертруд Кейси идентифицирала обекта с галеното му име, а не с нормалното, използвано при едно правено преди това тълкуване. Едгар Кейси започнал: „Да, тялото е тук. Него вече сме го виждали и преди. Различни имена, същото тяло." (Този случай е добър пример за феноменалната памет, демонстрирана от Кейси в състояние на транс. Няма значение колко години делят тълкуванията едно от друго, той някога не забравял нищо и просто продължа­вал оттам, където е спряло предишното тълкуване!)

Друг път, след като приключил с установяването на местонахождението на обекта, Едгар Кейси казал; „Тук няма да намерим тялото - no-скоро в офиса, 11-а улица и Вирджиния стрийт." Обектът, когато го попитали за това по-късно, отговорил, че по време на тълкуването е бил в офиса, а не вкъщи, както е било предвидено, като адресът на офиса бил посочен от Кейси правилно.

Освен тълкуванията, правени с цел диагностика и методи на лечение на различни физически проблеми, Едгар Кейси е оставил много от така наречените „тълку­вания на живота". Те са посветени повече на психологи­ческите проблеми, професионалните таланти, личните характеристики и т. н., разгледани през призмата на това, което Едгар Кейси наричаше „кармични предопределе­ния", произлизащи от предишните пребивавания на ин­дивида (наричан от Кейси" душата") на земята.

Тълкуванията на живота започват различно от физи­ческите тълкувания. Обикновено при физическите тъл­кувания се посочвали за идентифицирането на индивида името и местонахождението му, докато уводът на тълку­ването на живота съдържа името, мястото и датата на раждане (часът на раждане също беше от полза за Кейси; дори когато самият обект не го знаеше, Кейси често сам го установяваше). За да получи психическата информа­ция за субекта, спящият Кейси се консултираше с това, което той наричаше ^Книгата". Когато намереше това, което му беше нужно, той казваше: „Да, записът е тук."

Отделни хора не можеха да скрият нищо от Кейси. Един ден била получена информация за тълкуването на една млада жена, родена на 23 януари 1919 г. в болницата Маунт Синай в Ню Йорк. Тези данни били представяни от нея преди тълкуването. Когато Кейси започнал, той казал: „Тук не го намираме. Да, записът е тук (звучи сякаш е на друго място и за друго време). Душата сега е известна и е наричана Марта Смит." Майката на обекта накрая била принудена да съобщи в канцеларията на Кейси, че дъщеря й не била съвсем точна — всъщност тя била родена на 24 януари 1919 т. в Кливлевд, Охайо. Марта била най-малкото учудена, като научила', че Кейси знаел за тези неща» без тя самата дори да ги е чувала.

Един от впечатляващите примери за ясновидската сила на Кейси е показан в едно тълкуване на живота, създадено за човек, роден в Тексас на 25 февруари 1906 г. Намирайки записа за човека, Кейси казал за града: „Необикновено място! И времето не е много добро, нали?" Това тълкуване е правено на 21 август 1944 г. Проверката в метеорологичното бюро в тексаския град показала, че времето било приятно няколко дена и изведнъж на 25 февруари 1906 е. се затоплило твърде много. Кейси не само определил града,, за който се говорело, но и се върнал 38 години назад, определяйки времето тогава!

Винаги когато по време- на тълкуването Кейси е казвал нещо, приличащо на предишните твърдения, канцеларията на Кейси е установявала контакт, с обекта за потвърждение или .опровержение на точността му. Не всички потърсени се отзовавали, разбира се, но за около 43-годишната история на тълкуванията никой никога не е съобщавал в канцеларията, че подобно събитие не е имало.

Сега нека погледнем подробно как Едгар Кейси се е занимавал с „помагане на хората":

Един октомврийски следобед, 1940 г., Охайо. Въздухът навън е студен и чист. Вътре в малката приемна на болницата в Кентьки беше задушно и пространството бе изпълнено с ужасяващия звук на детски писъци..

Причината за писъците лесно мажеше да бъде забеля­зана. Детето, момиченце на една година, лежеше събле­чено на бяла маса. От русата й косичка до петите, почти всеки сантиметър кожа, който се виждаше, беше засегнат от изгаряне, причинено от изливането на контейнер с вряла вода час и половина по-рано. Оцелелите по-малко от 50 процента кожа дават основание на лекарите да не се надяват много за оцеляването на детето. Дори и да оживееше, говореха лекарите помежду си, но не казваха това на младите родители, детето щяло да, е цялото в белези и по всяка вероятност сляпо.

Сега всички чакаха резултата от телефонното обаж­дане на бащата до къщата на Едгар Кейси във Вирджиния Бийч. Отговорът трябваше да дойде скоро. Тъй като лекарите вече имаха опит с подобни обаждания и позна­ваха благоприятните последици от тях, те се съгласиха да направят всичко, каквото им беше наредено.

Родителите също чакаха в малка болнична стая. Ба­щата на детето погледна часовника си и каза меко: „Време е!" Тогава хвана жена си за ръката и те заедно се отдалечиха от детето, седнаха в двете кресла до прозореца. Ръцете им тихо се сключиха за молитва.

Отдалечен на 800 мили, Едгар Кейси се подготвяше да предприеме това, което някои наричат чудо. Той се потопи в съня и когато заспа, започна да описва подробно състоянието на детето и нещата, които трябва да се направят за излекуването му — не беше виждал това дете никога. Дори не знаеше, че това беше дете. Току-що се бяха обадили но телефона, молейки да се направи спешно тълкуване за някого. След това той се опита да получи информацията - винаги използваше този термин - необ­ходима, за да се помогне на лицето. На практика не приличаше на човек, който може да върши чудеса. Той беше слаб и строен, което вероятно беше причина за лекото прегьрбване на раменете му. Той беше на 63-го-дини и косата му, както и брадата, бяха започнали да оредяват; Ако въобще имаше нещо мистично в неговия външен вид, това бяха продълговатите му синьо - сиви очи, .изпъкващи зад очилата без рамки с изключителна яснота.

След това седна на ръба на кушетката, развърза обувките си, разхлаби връзките, разкопча якичката и маншетите си - не биваше да бъде притесняван от нищо. Той качи дългите си крака.на кушетката и бавно се отпусна назад. Усмихна се на жена си Гертруд, която беше тук да ръководи тълкуването, и на дългогодишната си секретарка Глейдис Дейвис, която щеше да стеногра-фира прецизно всичко, което той каже, защото той нямаше да си спомня нищо впоследствие. Той сложи ръцете си на лицето и затвори очи. Дишането му посте­пенно стана по-дълбоко. Придвижи ръцете си към корема и дишането му се нормализира. Сега изглеждаше така, сякаш беше потънал в следобедна дрямка. Гертруд каза думите за започване на тълкуването, както ги беше казвала много пъти преди това. Тя му съобщи местона­хождението на пациента, без да споменава нищо за възрастта, пола или физическите проблеми. Каза: „Ти ще опишеш физическото състояние на тялото в този момент, ще посочиш мерките за коригирането му и ще отговаряш на въпросите, които ти задавам."

Едгар Кейси лежа тихо няколко секувди. След това започна да мърмори със странен глас, повтаряйки името и местонахождението на детето няколко пъти. Изведнъж прочисти гърлото си и заговори с ясен и чист глас, по-авторитетен от гласа му, когато беше буден. „Да — каза той,, - тялото е тук. В момента състоянието му изглежда много сериозно поради мехурите или водата; не виждаме очите да са увредени, но клепачите са."

След това почна да очертава стъпка по стъпка мерките, които трябва да бъдат взети от лекарите за лекуване на кожата. „Трябва да почистим и да използваме танинова киселина, след това мехлем и камфорово' масло, за да предотвратим оставането на белези, както и непълното лечение."

„Бъдете много предпазливи, защото показанията са над нормалните. Използвайте и подофил, и каломел като база за лечението, но по различно време, не заедно. Но само под ръководството на лекари. По принцип това при повечето обстоятелства не се използва за дете, но в този случай така е по-добре - поради отравянето на толкова голяма повърхност, съчетано с изгаряне и шока, както и заради вида на отровите, които трябва да бъдат отстра­нени." „Готов съм за въпроси."

Гертруд Кейси пита: „Да се използва ли танинова киселина?"

Отговорът следва веднага: „Танинова киселина, по-ле­ка, за да бъдем сигурни. Това се знае от лекарите. Първо почистете и после употребете таниновата киселина."

„Как трябва да се чисти?"

С нотка на раздразнение Едгар Кейси отговори: „Ис­кате да кажа на лекар как се почиства нещо ли?"

„Те използват ли таниновата киселина по начина, посочен тук?"

„Все още не се използва, но би трябвало да бъде част от превръзките."

Странният диалог между спящия мъж и съпругата му продължи.

„Мехлемът след таниновата киселина ли да се изпол­зва?"

„Като зарасне. Не докато се използва таниновата киселина, разбира се, а като зарасне. Вижте, това пречи на достъпа на въздух, появява се мъртва кожа и остава белег. След маслата от мехлема и камфоровото масло ще отстранят постепенно белезите, разбирате ли? Това тряб­ва да се правя в рамките на Ш дена до 2 седмици, разбирате ли?"

„Самите очи не са ли застрашени?" „Като беше казано, само миглите; освен това ще има, разбира се, някои възпаления. Но предотвратявайте из­лишъците на отровите чрез увеличаване на пречиства­щите вещества, за да предпазите изгорените места от отровите, които са натрупани.

„Някакви указания за намаляване на болката?" „Както беше казано, когато се спре достъпът на въздух, болката ще намалее."

Гертруд нямаше нужда от повече разяснения и Едгар Кейси завърши тълкуването както винаги с думите: „Засега приключихме."

Лекарите използваха превръзките с танинова кисели­на, както беше препоръчал Едгар Кейси Те дотогава никога не бяха прилагали този метод, но след излекува­нето това средство беше прибавено към традиционните за случаи на изгаряне и имаше невероятен ефект. Пър­воначално бяха смутени от идеята да се използват тол­кова силни лекарства за дете, но накрая се съгласиха да следват съветите от тълкуването на Едгар Кейси, осла­няйки се на принципа „всичко или нещо".

След 12 дни беше направено второ тълкуване за детето. Кейси съобщи, че ..лодобренията са просто фено­менални..." що се отнася до лечението на кожата. По това време основната му грижа беше понижаването на темпе­ратурата и подпомагането на тялото да се освободи от излишните флуиди и отровните субстанции, които се бяха натрупали по-бързо, отколкото бъбреците можеха да ги изхвърлят - честа причина за смърт в случаи на изгаряне. Неговите инструкции предписваха отстраняването на тези флуиди с определени лекарства; в този случай той даде точните дози за употреба; Той също .така препоръча внимателни масажи на гръбначния стълб 2 пъти дневно, като се втрива смес от една част житен алкохол и 2 части вода за намаляване на температурата; това беше възмож­но, защото гърбът на детето беше на практика единстве­ната част от тялото, незасегната от нещастието. Той даде специфични указания за диетата и повтори предписани­ето си да се използва мехлем и камфорово масло за предотвратяване образуването на белези.

Възстановяването на детето беше пълно. Когато тя беше на 3 години, за нея беше направено още едно тълкуване, за което Кейси беше помолен да предпише нещо за премахването или заличаването на единствения останал белег на ръката. Той препоръча чести масажи със смес от 2 унции камфорово масло, една и половина чаена лъжичка разтворен лаколин и 1 унция фъстъчено масло. Точно това е предписанието на Кейси за редица подобни случаи. То беше използвано от много хора с различни видове белези, и то с добър резултат.

Тази млада жена, сега на 21 години, е живото доказа­телство за това, което постигат тълкуванията на Кейси, ако бъде изпълнена всяка, подробност. Тя дори няма белези от изгарянията, които едва не причиниха смъртта й. Доказателство е фактът, че тя е изключително красива и само бракът й и положението на майка на 3 прекрасни деца й пречат да работи като о>отомодел, за което тя е била канена често. Дали са здрави очите й? Тя не използва очила дори за четене. .

2. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕДНО ТЪЛКУВАНЕ?

Цяло щастие е, че сред няколкото хиляди тълкувания, направени от Едгар Кейси, намираме голямо количество посветени на психическите феномени. Хората - включи­телно и самият Кейси - искаха да знаят какво точно прави той, когато изпадне в състояние на транс. И как получава информацията, която търси. И от какъв източник. И защо. Затова те питаха, а спящият Кейси отговаряше. Живеем в свят, който изисква научно доказателство за всеки феномен, преди да го приемем за факт. Затова отговорите на Кейси, поне по онова време, вероятно са били приемани no-скоро като теория, отколкото практи­ка. Но каква интересна теория представляват те!

Едно от най-ясните определения за работата на Кейси беше дадено от самия него за една изследователска група на 6 февруари 1933 г. Той започва така: „Какво предс-тавлява едно тълкуване? Трудно е да бъде описано като нещо, което е станало част от, мене - все едно да питам как изглежда лицето ми. Мога да го покажа, но не мога да го обясня. Може би е най-добре да ви разкажа някои от моите преживявания и мисли, свързани с тълкувани­ята, но за това, какво е едно тълкуване, мога да ви кажа само това, което други са казвали по въпроса, и това, което ми е казвано, когато съм изучавал ефекта, предиз­викан в съзнанието от получените тълкувания.

Няма да е пресилено, ако кажа, че съм бил в състояние на безсъзнание (в което се правят тълкуванията) може би двадесет и пет хиляди пъти през последните 31 години; досега самият аз не съм чувал нито едно тълкуване. Как тогава да го опиша?

Много хора са ме питали откъде съм знаел, че ще мога да направя тълкуване. А аз никога не съм го знаел - и все още не го знам - като се абстрахирам от твърденията на други хора.

Първата крачка за създаване на тълкуване е следната: разхлабвам дрехите си - връзките на обувките, якичката, маншетите^ колана - за да циркулира свободно кръвта.

След това лягам на кушетката в канцеларията ей. Ако се касае за физическо тълкуване, лягам с глава на юг и крака на север, а ако тълкуването е на живота, правя обратното: краката ми са на юг, главата - на север. Причината за тази промяна е „поляризацията", както се нарича в самите тълкувания. Самият аз не знам за какво точно става дума.

След като легна удобно, слагам и двете си ръце на лицето, както са ми казвали наблюдатели. На мястото, където се намира третото око, и се моля. Много интересно е, че несъзнателно и инстинктивно още от самото начало съм възприел практиките, използвани от просветените при медитация. Именно инстинктивното слагане на ръ­цете на точката по средата на двете ми очи е пример за това, което казах. След това чакам няколко минути, докато получа това, което може да бъде наречено „сигнал за започване" - проблясване на ярка бяла светлина, понякога клоняща към златист цвят. Тази светлина за мен е знакът, че съм осъществил контакт. Когато не я видя, знам, че не мога да направя тълкуването.

След като видя светлината, придвижвам двете си ръце надолу към слънчевия сплит и — както са ми казвали -дишането ми става по-дълбоко, от диафрагмата. Това продължава няколко минути. Когато очите ми започнат затворени да треперят (досега те са били отворени, но безжизнени), ръководещите тълкуването знаят, че еъм готов да приема въведението, което те трябва да ми кажат бавно и членоразделно. Ако това е физическо тълкуване, например, ми се казва името на индивида, за когото се прави тълкуването, също така и мястото, на което се намира той по това време. Тогава има пауза - понякога толкова дълга, че може да изглежда така, сякаш не съм чул данните, макар че те понякога се повтарят — след това повтарям името и местонахождението много бавно, докато бъде намерено тялото, и описанието на състояни­ето му започва.

Точно това е тълкуването. Аз съм в пълно безсъзнание по време на цялата процедура. Когато се събудя, се чувствам сякаш съм спал малко повече, отколкото е нужно. Често се чуввтвам малко гладен - колкото за малка закуска, и чаша мляко, може би.

Доколкото е вярна информацията, която идва чрез мен, когато спя - това, разбира се, е въпрос, който си задава всеки. Лично аз чувствам, че достоверността зависи много от това, колко вяра или доверие изпитва търсещият към извора на информацията. Разбира се, достоверността на тълкуванията е проверена обективно стотици пъти посредством резултатите, получени след прилагането на указанията.

Относно източника на информация аз естествено имам някои идеи; обаче, макар че съм извършвал тази дейност 31 години, аз знам много малко за него. Каквото и да кажа, ще бъде no-скоро резултат на предположения. Аз не мога да изисквам нищо от великото познание. Аз също съм само човек, който налучква истината.

Въпреки това, ние всички се учим само от опита. Ние достигаме вярата или разбирането с всяка крачка в определено време. Не всички имаме привилегията да обозрем религията. Това не става изведнъж, иначе ще заприличаме на човека, който я получил по средата на пътя между земята и върха и е бил отнесен от динамична експлозия. Всички трябва да преживеем опита си и да достигнем до изводи чрез сравняване на доказателствата с това, което изхожда от дълбините на съществото ни.

Чисто практически изглежда, че източникът на инфор-мация, който ползвам в спящо състояние, не е един, а са няколко.

Както смятам, единият източник е записът, който един индивид или душа оставя за цялото си пребиваване в това, което наричаме „време". Сборът от преживяванията на тази душа е „записан", така да се каже, както в подсъзнанието на индивида, така и в това, което е известно като записите на Акаша. Всеки може да прочете тези записи, ако може да се настрои по съответния начин.

По всичко личи, че съм един от малкото, които са в състояние да се отделят достатъчно от личността си, за да могат душите им да се настроят спрямо универсалния източник на знание - обаче аз казвам това без всякакво желание да се изтъквам по този повод. На практика не. мога да претендирам, че притежавам нещо, което другите индивиди не притежават генетично. Абсолютна истина е, че не вярвам, че има дори един индивид, който да не притежава способността, която имам аз. Сигурен съм, че всички човешки същества имат много по-голяма мощ, отколкото могат да осъзнаят - обаче само ако са готови да платят цената на отказването от личните интереси, нужно за развитието на тези способности. Вие бихте ли се съгласили дори веднъж годишно да се отделите, на-пълно да се откъснете от собствената си личност?

Някои хора мислят, че информацията, идваща чрез мен, произхожда от някоя покойна личност, която иска да общува с тях, или от някой благосклонен дух или лекар от отвъдното. Може би понякога това е така, но като цяло аз не съм медиум в този смисъл на думата. При всички случаи, ако някой дойде да търси този вид информация, вярвам, че ще я получи.

Много хора ме питат как се предпазвам от нежелател­ни влияния, въздействащи върху моята работа. За да отговоря на този въпрос, ще опиша едно преживяване, което имах като дете. Между единайсет и дванансетго-дишния ми рожден ден аз бях прочел цялата библия три пъти. Досега съм я прочел 56 пъти. Няма съмнение, че много хора са я чели повече пъти от мен, но аз съм се опитвал да я чета цялата по веднъж всяка година от живота си. Като дете се молех да бъда способен да направя нещо за ближните си, да помогна на другите да разберат самите себе си и особено да помагам на децата да се излекуват от болестите си. Един ден получих видение, което ме убеди, че молитвите ми са чути и ще бъдат удовлетворени. Аз все още вярвам, че молитвите ми са били чути и когато се потапям в състояние на безсъзнание, го правя с тази вяра. Така аз вярвам, че ако източникът не се съмнява в желанията на индивида, търсещ тълкуване, информацията ще се получи от уни­версалния източник. Разбира се, ако желанието на инди­вида да общува с дядо, вуйчо или някоя велика душа е толкова силно, контактът ще се осъществи по този път и той ще получи нужния източник. Не мислете, че прене­брегвам тези, които търсят този път. Ако искате да разберете какво иска да ви каже чичо Джо, това е съобщението, което ще получите. Ако искате да се свър­жете с универсалния-източник, това е, което ще получите. Каквото повикало, такова се обадило - това е нож с две остриета, който реже и от двете страни."

Това беше съзнателното описание на Кейси за него­вата работа. Много от моментите, които бяха засегнати в този разказ, ще бъдат разработени в следващите глави. Още по-рано, в едно тълкуване, правено през 1923 г., Едгар Кейси обяснил, че психическите тълкувания не са нещо ново: „Халдейците за пръв път са използвали това средство за лечение на физически тела - но не по същия начин, както се прави днес. Те идвали като природни средства за изразяване на невидими сили; душата и духът на земния индивид, преминавайки през физическото тяло, получавали възможност да открият животворната сила на откровенията - около 1000 години преди да дойде Принципът на Мира..."

Преди да започнем изследването на тълкуванията на Едгар Кейси, на психическите явления като цяло и на психическата работа в частност, трябва да се спрем за малко и да се занимаем със специфичния език, който той говореше, докато беше в състояние на транс. На места той е доста сложен.

Всеки, който до някаква степен е изследвал тълкува­нията, е бил рано или късно впечатлен от странната фразеология, сложната структура на изреченията, сим­воликата и обстоятелствеността на езика на Кейси. Джи­на Джърминара, която е написала толкова много за Едгар Кейси, е автор на една забележителна монография по този въпрос, излязла през април 1966 г. в „Джьрнъл".

„Защо - се учудва тя - той се старае да използва толкова многозначен език? Защо вместо да каже: „Това е лопата", той използва нещо от рода на: „Това, както смятаме, няма нищо общо със съзнанието за духовното (както обикновено се смята), а no-скоро със съзнанието за материалността, характеризирано С това, което е известно като, или наричано в настоящето, уред за копаене, или лопата."

Части от тълкуванията наистина звучат толкова нео­бичайно, както цитираният от доктор Джърминара при­мер, и тъй като не искаме в тази книга да претоварваме съзнанието ви с подобни изрази, когато е нужно, ще ги перифразираме.

Понякога без съмнение и хората, работещи заедно с Едгар Кейси, също са били смутени от този език. Загатнато потвърждение се намира в едно тълкуване, създадено през април 1934 г., когато Кейси бил запитан: „Има ли някакви съвети или указания, които могат да бъдат дадени сега, за да се осигури по-ясна и важна информация?"

Кейси сякаш избегнал отговора внимателно. Той от­говорил: „Търси, и ще намериш. Както вече е казваш, това, което може да е полезно и обнадеждаващо по въпроса, касаещ благосъстоянието на душата и тялото на индивидите, може да бъде намерено чрез тези канали..."

Още преди това работещите с Кейси го запитали направо в едно тълкуване, създадено през април 1932 г.: „Как може езикът, използван в тълкуванията, да стане по-ясен, по-прецизен и по-директен?

„Научете се да го разбирате по-добре!"- казал той.

В това, което казва Кейси, има много по-ценни и интересни неща от сложността на думата и словосъчета­нията. Ако се научите да ги разбирате, вие ще намерите време да четете и препрочитате отделни сложни части. Също както и при четенето на Шекспир и Чосър близост­та със сложния език може да направи преживяването ви по-приятно.

3. ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ НА ЕДГАР КЕЙСИ

Както споменахме, в самите тълкувания се споменават два големи източника на информация, достижими за спящия Кейси. Също така се говори и за друга.

Това е подсъзнанието на човека, за когото се прави тълкуването. Едгар Кейси, заглушавайки буд­ния си разум и позволявайки на подсъзнанието си да вземе връх посредством самохипнозата, ставаше спо­собен „да се настрои" към подсъзнанието на дадения индивид.

От гледна точка на това, което знаем за процесите в. подсъзнанието, това изглежда съвсем приемливо. Никой не може да претендира, че разбира функционирането на този перфектен уред, но съществуват няколко хиляди тълкувания на Кейси, засягащи диагностицирането и предлагащи методи за лечение на физически смущения от всякакъв тип, които трудно могат да бъдат обяснени по какъвто и да е друг начин. Едно нещо със сигурност е ясно: каквото и да е било това, което е правил Кейси, то при всички случаи имаше ефект, при това изключи­телно положителен.

Кои са основните неща, които знаем за подсъзнанието? На първо място това, че то се подхранва от съзнанието, което от своя страна бива подхранвано от петте сетива -зрение, слух, вкус, обоняние и допир. Знаем също, че подсъзнанието никога не забравя. И знаем, че то може да улавя послания с такава скорост, че съзнанието въобще не ги усеща. Експерименти с подобни подсъзнателни сигнали доказаха верността на това твърдение. Знаем, че хипнотерапевтите могат да кажат на възприемащия под хипноза обект: „Изгарям ръката ти с нажежено до чер-вено желязо", и след докосването на ръката с какъвто и да е предмет на това място ще се появи мехур от изгаряне. Оттук разбираме, че подсъзнанието упражнява невероя­тен контрол над физическото тяло. Знаем, че хипнотера­певтите могат да внушат на пациентите си различни нива на сън, започвайки от съвсем будно състояние и свърш­вайки С толкова дълбок сън, че обектът не отговаря на никакви дразнители от какъвто и да е род. Знаем, че подобни нива на съня имат сякаш своя собствена памет. Нещо, казано на обекта на ниво А, например, не може да бъде повторено от него на ниво Б, но ще може да бъде възпроизведено по всяко време, когато субектът бъде върнат на ниво А.

Знаем, че подсъзнанието говори език. Когато хипно-терапевтьт попита: „Можеш ли да ми кажеш кога си роден?", подсъзнанието отговаря, говорейки чрез обекта: „Да". Подсъзнанието не може да отговори на подобен въпрос, но многократно ще потвърди, че може да го направи, стига да иска!

Да, знаем доста неща за подсъзнанието. Но остават все още много неясни въпроси. Не знаем колко дълбоко е подсъзнанието и как точно функционира. Не знаем кои принципи управляват специфичното съгласуване на во­лята на хипнотерапевта и желанието на подсъзнанието на възприемащия обект да се подчинява на точно фор­мулирани команди. Повечето от това, което знаем за подсъзнанието, е пряк резултат от опити, проведени по време на състояние на хипноза.

Но обектите на тълкуванията на Едгар Кейси не са били под хипноза. Понякога са били в друга част на света, когато Кейси е освобождавал съзнанието си и е настрой­вал подсъзнанието в съответствие с това на обекта. И докато днешните хипнотерапевти, работещи единствено по схемите на традиционната медицина, са способни да върнат подсъзнанието на обекта не по-далеч от детството му, Кейси отиде много по-далеч. Той навлизаше дълбоко в подсъзнанието на обекта и „четеше" историята на миналите животи на тази личност!

Първото сблъскване на Кейси с този феномев по времето на едно тълкуване, правено през 1923 г., го шокирало и бъркало, тъй като било точна противопо­ложност на неговите традиционни християнски вярвания и принципи. През период от повече от 23 години той направи няколко хиляди психически тълкувания, посве­тени на физически проблеми.

Тогава същият източник на информация посочи, че хората живеят повече животи на земята. Още по-впечат­ляващо беше сведението, че те носят със себе си подсъз­нателната памет за тези пререждания във всяко ново появяване на земята'- и Едгар Кейси получи средствата, чрез които можеше да възпроизвежда тези данни! Това изглеждаше невероятно за Кейси и той не можеше да участва в подобни начинания.

Ако неговите психически тълкувания не бяха прове­рявани внимателно на практика през всичките тези години, той вероятно щеше да изостави тази нова насока в развитието на психическата си работа и никога повече да не прави тълкувания от какъвто и да е вид. За щастие той реши след дълги терзания и с помощта на аргумен­тите на хората около него да продължи. Повече от 2500 тълкувания на живота, които направи през годините между 1923-а и смъртта си през 1945-а, оформят едно от най-завладяващите завещания по въпроса за преражда­нето, които са правени някога.

Тогава се разкри нов и фантастичен извор на инфор­мация - разказ за древни религии, философия, универ­сални закони, цялата история на човечеството — достиг­нали до хората чрез подсъзнанието на Едгар Кейси Изглеждаше сякаш не съществува въпрос, който да бъде зададен на спящия мъж и да не бъде получен някакъв отговор. Понякога информацията потвърждаваше и раз­ширяваше знанията по известни въпроси, но понякога я отричаше. Често на въпроси, задавани вече на Кейси месеци и дори години преди това, се получаваше същият отговор, с абсолютно идентични думи.

Когато този нов материал започна да се натрупва, все повече и повече въпроси относно източника на тази информация започнаха да занимават Кейси и заобикалящите го хора. В резултат на това много тълкувания са посветени само на тези проблем.

Един от най-добрите отговори от този вид беше полу­чен по време на тълкуването на един млад мъж. След повтарянето на данните за започване Кейси направи една от многообразните си демонстрации на ясновидство, по­сочвайки часа и .описвайки действията на обекта.

„Да, тялото е тук, Джон Хейсьн. Пи 47. Той тъкмо остави вестника, който четеше."

За даване на информация, касаеща тялото, добре би било тялото да разбере или да има понятие, колко подобна информация може да бъде дадена, за да може да има вяра в опита на това тяло, опит на душа в настоящето.

Защото в търсенето -на информация има определени фактори в опита на търсещия (Джон Хейсьн) и в канала, през който подобна информация може да дойде (Едгар Кейси). Желание от страна на търсещия да бъде показан. И като честен търсещ, някои неща няма да бъдат толкрва наивни; нито ще бъдат обвити в предпоставки за съмне­ния, кое е приложимо в живота на такъв търсещ. Защото информацията трябва да бъде само практична и'трябва най-вече да бъде съгласувана с желанията на търсещия.

Така това желание е такова, че трябва не само да поддържа това, което на първо място е основата на всички материални преминавания на духовните неща, но и трябва да води началото си от балансирано желание за използването на тази информация не само за себе си, но и за другите.

Тогава може да дойде за това тяло в настоящето това, което, ако се приложи, може да бъде полезно в сегашния опит.

От страна на този канал (Кейси), чрез който може да дойде подобна информация, трябва да има полезно же­лание да бъде помощ на ближния си. Не за самоизтьква-нето си, защото е канал. Не за самовъзвеличаване, което подобен канал лесно може да направи. Най-вече като един желаещ да бъде канал, чрез който могат да преми­нават висши духовни сили и да донасят на материалното съзнание на търсещия тези неща, които могат да му бъдат полезни в духовен и материален смисъл.

Каква е тогава хипотезата за дейността, която се извършва по времето на такова преживяване? Не толкова думата телепатия, която е измислена от някои невежи човешки индивиди, нито това, че някой благоразположен дух се стреми да прави услуги, издирва хората и по невидим начин дава от своята сфера, като се грижи за преживяването в съзнанието на търсещия, както предпо­лагат някои. Защото ако такива неща бяха верни през всички времена, никога нямаше да се правят грешки -ако контролираха наистина развити духове. Но точно в този случай no-скоро това е истината:

Душата на търсещия (Джон Хейсьн) е пасивна. Ду­шата на индивида, чрез който идва информацията (Едгар Кейси) е позитивна - както физиката е субективирана в подсъзнанието — и излиза към силите, които са активи­рани от въведеното (от ръководещия тълкуването) и даваща местоположението на търсещия. И душите кон­тактуват една с друга. "

Тогава, се пита, какво пречи на информацията винаги да бъде точна или да бъде изцяло от безспорно естество? Фактът, че подобна информация трябва да бъде интерп­ретирана спрямо материални веща. И освен всичко друго това зависи от степента на тренираност на физико-ду-ховното „аз" в подобна комуникация."

Значимостта на желанието от страна на приемащия бе потвърдена при разговор с много близка роднина, която за няколко години си беше направила редица тълкувания при Кейси. Тя сподели, че всичките й тълкувания пред­ставлявали лични, дружески разговори със спящия ^Сей-си, с изключение обаче на първото. .

„Не обичам да го казвам - обясни тя, - но никога не съм чувствала това тълкуване като мое. Е, аз мога да посоча много неща от него, които сьс сигурност съм приложила в живота и начина си на мислене, но това тълкуване изглеждаше някак си дистанцирано и безлич­но. И едва преди няколко години ми хрумна какво може да се е случило.

Разбираш ли, аз бях само на деветнайсет години по времето, когато беше създадено тълкуването. Моят годе­ник и приятелят му бяха получили тълкувания и те всъщност ме подтикнаха да търся и аз такова. А аз исках да изчакам няколко години. Никога не се бяхме карали и аз приех идеята просто за да им доставя удоволствие, но тайно бях малко засегната от натиска, който те упражниха върху мен. Вероятно не бях напълно подгот­вена, както трябваше да бъде, и Кейси почувства моето нежелание."

Веднъж Едгар Кейси беше помолен да предложи тер­мин, който може да бъде употребен във връзка с неговата способност да прави психически тълкувания в някакъв материал, който се подготвяше за публикация. Той отго­вори: „Употреба на хармоничното триединство, или туй, което може да бъде определено от тези, които могат да правят думата или термина, която да определи различ­ните фази за дейността, представена чрез подобна ин­формация.

За да сме сигурни, това е психическо или на душата. Както е казано, това е смущаващо за много хора, чието знание или съзнание е само за някакъв медицински сеанс или за някакви дейности, породени от преживяванията на индивида, които следват такава поредица от мисли."

Това е хармонията на триедашството -на тялото, съзнанието и на душата - с цел да бъдат помощ, подкрепа и спасение за другите. Хармоничното развитие на Кейси се разглежда и в едно друго тълкуване:

„Първо, съществува тялото, физиката, с всичките негови атрибути, за да функционира като тяло в трииз­мерното или в преминаването в земен план.

Също така съществува тялото - дух, което е това директно влияние за физическите, духовните и душевни­те емоции и преминавания на тялото; или начина, метода, чрез който.управляването е свързано с „аза", с индиви­дите, както и с вещите, състоянията й обстоятелствата. Докато съзнанието не може да бъде видяно с физическите сетива, то може да бъде усетено с други. Това е, когато другите могат да почувстват изводите, направени от цялото съзнание на индивида по начина, по който подобен индивид управлява себе си в отношенията си към вещи, състояния и хора.

След това съществува тялото - душа, или душата -тяло - това вечно нещо, което е невидимо. То е видимо единствено за това съзнание, в което индивидът чрез търпение получава знанието за връзката си с духовното и физическото съществуване.

Всички те са едно - в един човек."

Както виждаме, оттук според Кейси следва, че физическото тяло приютява съзнанието й душата за целите на съществуването в земен план.

Съзнанието, както казва Кейси, е активната основа, която управлява човека: активната сила в един жив обект - подобието или образът иа създателя. Оттук съзнанието управлява волята, чрез която се оформя индивида, когато достигне земно измерение. П0-нататък, казва Кейеи, съзнанието е онова, което обработва впечатленията .от сетивата, които образуват възприятията на индивида. Точно както психическата сила е израз на душата и духа, така съзнанието е израз на физиката. Кейси описва съзнанието като съставено от много части. На първо място, разбира се, е будното съзнание, което зависи от възприятията на сетивата, задоволяващо така материал­ната си потребност от ясна логика.

Следва подсъзнанието - една област, в която се нами­рат и тълкуванията на Кейси, подкрепени понякога и с научни потвърждения. Двата широки дяла на весьзнани-ето, според Кейси, са подсъзнанието и суперсъзнанието. Тълкуванията и науката са единни, смятайки, че подсъз­нанието изобилства с послания, получени от съзнанието чрез петте, сетива, и упражнява също така огромно влияние върху благоразположението на физическото тя­ло. Но Кейси отива по-далеч от традиционните научни вярвания. Според Кейси подсъзнанието пази пълната памет за миналите животи, която обаче е недостижима за индивидуалното съзнание - макар и Кейси чрез своите психически тълкувания да демонстрира, че тази памет може да бъде „прочетена" от човек, който е способен „да се настрои" на нужната вълна. В тълкуванията се твърди, че именно подсъзнанието е тази част от човека, която в крайна сметка става носител на съзнанието при смъртта на тялото. По всяка вероятност е невъзможно да се срещне подобна констатация в която и да е друга книга, посветена на психологията.

Другата част на подсъзнанието, според Кейси, е су­персъзнанието — още една дума, която няма аналогична употреба в днешната психология. Кейси казва, че супер­съзнанието е нещо, което по никакъв начин йе се изразява физически. И, продължава той, човешкото развитие за­виси от способността на човека да извлича енергия от суперсъзнанието си и да я пренася в областта на съзнателното изразяване. Така съзнанието е част от душата.

Някъде в подсъзнанието изглежда има някакъв меха­низъм, който реализира контакта или съгласуването меж-' ду съзнанията - както при феномена телепатия.

По отношение на душата Кейси каза следното в едно тълкуване: „Какво тогава е душата? На какво прилича? Какъв е нейният план за живота или дейността? Как може въобще да се намери подобно нещо?

Тя не може да бъде отделена в материалния свят от мястото си във физическото тяло. Душата гледа през очите на тялото; тя чувства чрез емоциите; тя развива знанието си чрез способностите на всички сетива - и това се прибавя към тялото точно както храната причинява растежа на физическото тяло.

Що се касае до паметта на душата, Кейси веднъж каза: „Да се знае всичко, което човек може да научи за Бога, или за международноправните взаимоотношения, вече съществува в съзнанието, за да може обекта да го осъзнае.

Така, за да се узнае или разбере тази информация, човек трябва да прибягва до източниците на материал­ното знание - да, обаче с вяра и доверие в универсалното знание. Защото, както беше казано от Лодгайвър, не мисли кой ще дойде през морето, когато може да бъде донесено послание, защото, виждаш ли, то е вътре в теб. Защото съзнанието и душата са от самото начало. Така те трябва да дойдат в собственото съзнание на обекта със знанието, как трябва да се търси."

Потвърждавайки връзката между тяло, дух и душа, Едгар Кейси казва в едно тълкуване: „Когато тялото — физиката е извън материалното тяло, - това, което във физически аспект се казва, че душата е станала тялото на обекта; ,и се казва, че суперсъзнанието е станало съзнанието на обекта, както подсъзнанието е към физи­ческото тяло. Подсъзнанието получава съзнанието или интелекта на тялото (след смъртта)."

Като интересен пример за единствената цел, поради която подсъзнанието на Кейси се настройваше към под­съзнанието на обекта може да бъде посочен случаят с един 23-годишен мъж, за когото беше направено физическо тълкуване през 1943 година, веднага след медицинско изследване.

Според тълкуването неговият сериозен и обезпокоителен проблем - амнезията, бил причинен от «увреждания на гръбнака, като лечение също било предписано. Въп­росът, който вълнувал младия мъж, бил зададен на Кейси веднага след тълкуването и той гласял: „Можете ли да ми кажете какво пише в плановете на правителството за моя проблем и какво ще стане с моите изгубени докумен­ти?" Хейси незабавно отговори: „Нямаме плановете на правителството, тук е само тялото!"

Вторият важен източник на информация за Кейси, както е описано в много тълкувания, е колективното или универсалното подсъзнание. Според тълкуванията в това колективно подсъзнание се корени индивидуалното под­съзнание.

Поради сходството на термините тук ще се спрем за малко и ще отбележим разликата между колективното подсъзнание на Кейси и същия термин при Карл Юнг.

Според Юнг колективното подсъзнание е тази част от подсъзнанието, която е родена заедно с индивида -съдържаща наследените признаци на инстинктивното поведение - и едновременно е свързана с всички други съзнания посредством обща за всички субстанция или съставка. Колективното подсъзнание на Юнг често пог­решно бива представяно за групово съзнание. Юнг нари­ча „лично подсъзнание" тази част от съзнанието, която съдържа резултатите от индивидуалния опит.

Тълкуванията на Кейси обясняват, че всяка мисъл, всяко действие на човечеството от неговото начало до сега биват включени в универсален „запис". Понякога в тълкуванията той е наречен „божията книга на паметта" или „книгата на живота", но най-често се среща като записа Акаша. Санскритската дума „Акаша" обозначава фундаменталната етерна субстанция на вселената, има­ща електродуховен характер.

Според Кейси този универсален запис, или Акаша, е достижим за всеки, който е развил способността си да го чете. Едгар Кейси беше само един от многото, които можеха да го правят - сред тях са Сократ, Платон, Исус и Ной.

Способността на Кейси, както казват тълкуванията, се е развила в резултат на опита, натрупан през многото предишни животи на земята. Тук се включва преражда­нето му като високопоставен свещеник в праисторически Египет, когато е притежавал огромни окултни сили; като лекар и водач в Персия; като химик по времето на Троянската война; като охрана в двора на Луи XV във франция; като британски войник Джон Бейнбридж по времето на колонизацията на Америка.

Едно от собствените му тълкувания на живота съдържа интересна бележка", отнасяща се до живота му под името Бейнбридж: „В развитието в този план имаме много от личността, както е показана в сегашни сфери, както и много от способността да получава знания за детайлите, особено в следващите инструкции, дадени от други съз­нания или източници на информация."

По време на персийското си прераждане той бил ранен в една изгубена битка и оставен да умре. Лежал'три дни на пясъка без вода, без храна и подслон. За да намали физическите си страдания, подтиквал съзнанието си да напусне тялото - една стъпка в посока на сегашната му способност, когато Кейси отстранява съзнанието си чрез транс и прави контакт между подсъзнанието сети онова на друг индивид или записа Акаша. Собствените му тълкувания поясняват, че това преживяване, съчетано с по-ранния опит като висш свещеник в Египет, е било началото на психическото му развитие.

В едно тълкуване, разглеждащо записа Акаша, Кейси бил попиташ „Какво се разбира под „книга на живота"?" „Този запис, който пише индивидът върху плетеница­та, на времето и космоса посредством търпение. Той е отговорен, когато Азът се настрои към безкрайността и може да бъде четен от тези, които са настроени към това съзнание."

„Плетеницата на времето и космоса" се появява често в тълкуванията. В едно тълкуване четем: „Състоянията, мислите, действията на хората във всяко отношение са веществени, както мислите са веществени. Те оставят своите следи в плетеницата на времето и космоса; Така, както те правят със своята дейност, те се превръщат в записи, които могат да бъдат четени от тези, които съответстват или са настроени към подобно състояние.

Това може да бъде илюстрирано с дължината на вълните на радиоприемника при: подобна дейност. Тези, неща важат и за лъчите светлина, и за тези от космоса. И тези инструменти, които са настроени по същия начин, могат да чуват, да преживяват, могат да препредават."

На друго място Кейси продължил: „Защото светлината се движи във времето и космоса; и на тази плетеница са написани записките на всяка душа в дейността я през вечността - не само като материя, но и в мисъл, в каквото царство душата построи за себе си през живота си, по време на пътуването си, с дейността си. Физикът строи в областта на математиката, артистът в областта на демонстрацията и цвета, музикантът със звуци и т. н. Всичко това е част от способността на душата, свързана с областта, в която се е развивала."

В друго тълкуване той казва: „Дейността от всякакъв вид, както гласът, както светлината, произвежда движе­ние в природните сили, което преминава или е в записа на времето. Това може да бъде илюстрирано посредством атомните вибрации, предизвикващи движение за това, което е наречено слух, радиото и неговата работа. Раз­ликата е, че светлинните сили преминават много по-бър­зо, а записите са в езотеричното или в етера, или силите Акаша, и те продължават върху колелата на времето, крилата на времето или каквото и измерение можем да определим като същност на неговия момент или движе­ние. Така силите, които са настроени към тези различни случки, периоди, времена, места, могат да бъдат настро­ени към записа., Контактът, както иглата с плочата, определя колко ясно ще бъде изразяването или чуването, или колко ясна или перфектна е настройката на инстру­мента, който се използва, както и възпроизвеждащият това е настроен към тези пазители - както могат да бъдат наречени - на тези записи. Какво могат да изискват пазителите? Току-що казаното; защото те са самите записи на крилете и колелата на времето:"

Въпреки всичко, тълкуванията са предпазливи при твърдението, че няма подобни неща като време и космос; те са създадени от човека като необходими средства за измерване.

„Времето и космосът са елементи на човешката кон­цепция за вечността и не са реалистични в смисъла на някаква телесност на з.емята, като дървото, розата, пти­цата,.животното или дори ближното същество."

Следният случай илюстрира прекрасно способността на Кейси да чете записите Акаща.

Правейки тълкуване на живота за една жена през май 1939 г., Кейси е казал за едно от предишните й прераж-дания, че тя била сред тези, които били наричани „све­щени жени". За пръв път обектът се сблъскал с това качество по времето на смъртта и възкресението на Лазар, по-късно при Мария, Елизабет, Мария Магдалена, Марта. Всички те са били част от живота на Ьбекта като Саломе.

По всичко личеше, че в тълкуването на Кейси има грешка. От четирите евангелия само това на Йоан включ­ва историята на Лазар, а там не се споменава името Саломе.

Но повече от 20 години след създаването на тълкува­нето, на 30 октомври 1960 г. лонгайлъндскйят „Нюздей" публикува съобщение на Асошиейтед прес, касаещо от­криването на древно писмо, в което се говори за присъс­твието на Саломе пра възкресението на Лазар. Според вестника, доктор Моргън Смит, професор по история в Колумбийския университет, намерил писмото 2 години преди това, изучавайки древните ръкописи в манастира Мер Саба близо до Ерусалим. Той тъкмо го представил на една среща на обществото за библейска литература заедно с доказателства, че то е написано от Климент в Александрия, автор, творил между 180 и 202 г. и за който, по принцип се смята, че е създател или основоположник на християнската теология.

Писмото на Климент от Александрия съдържа истори­ята на Исусо"вото възкресение на Лазар, ло въз основа no-скоро на евангелието на Марк, а не на Йоан.

Интересно е, че Кейси, който чел библията по веднъж на всяка година от живота си, в състояние на транс се отклонил от общоприетата история на Лазар. Също така изключително интересно е, че той говорел за присъстви­ето на Саломе при възкръсването много години преди да бъдат открити съответните доказателства. От друга стра­на, бихме могли да предположим, че той е получил телепатично тази информация от някой жив тогава човек, който е знаел за съществуването на тези документи.

Откъде все пак Кейси е знаел, че Саломе е присъствала на това събитие? За да се разбере това, което казват тълкуванията, трябва да се има предвид теорията за прераждането, съчетана с мисълта, че всеки жив човек има подсъзнателна памет, съдържаща всички негови появявания на земята. Също така трябва да се има предвид възможността Едгар Кейси да е научил тази история чрез настройване на подсъзнанието си към под­съзнанието на преродената Саломе и към записите Ака­ша, съдържащи всяка мисъл и всяко действие на човечес­твото от началото досега.

Наистина много са нещата, които трябва да се имат предвид, но дали може да се предложи по-добро обясне­ние?

Досега разгледахме двата големи източника на инфор­мация за Кейси: подсъзнанието на субекта и Акаша или универсалния запис. Дали биха могли да съществуват и други източници?

Тълкуванията .ни казват, че може би съществуват и други. Едгар Кейси споменава тази възможност в беседа­та си „Какво представлява едно тълкуване", която цити­рахме в предишната глава.

Спомнете си твърдението на Кейси, че въпреки че не работи като „медиум" в обичайния смисъл на думата, той мисли, че може би понякога получава контакт с някой „благоразположен дух или същество от другата страна."

Има редица тълкувания, посветени на изследването на тази възможност. В едно от тях беше зададен въпросът: „Докато е в състояние на безсъзнание, в което се правят тълкуванията, може ли Едгар Кейси да общува с обекти в духовен план?"

Той отговори: „Духовете на всички, които са минали през физическия план, остават около него, докато тяхно­то развитие не ги понесе напред или бъдат върнати за развитието си тук. Когато те са в план на комуникация, или остават в тази сфера, с всички тях може да се контактува."

В друго тълкуване той казва: „Първо, нека да бъде разбрано това, че в материалния или физическия план има копие на всяко състояние, което съществува в кос­мически или духовен план, защото духовните неща и материалните неща са еднакви състояния на един и същ елемент, доведеш до различни вибрации, защото всички сили са една сила.

Запомнете, че състоянията не се променят от самото начало (от смъртта). Ние срещаме индивиди, които, докато живеят, понякога са комуникативни; по друго време са некомуникативни. Съществуват разположения, съществуват състояния, в които подобни комуникации се осъществяват много лесно. Има други състояния, които са трудни, както се е случвало, за среща или контакт. Просто така... в тази далечна сфера."

И в още едно тълкуване се казва: „Информацията, получена и дадена от това тяло, е извлечена от източни­ците, от които внушенията могат да черпят своите све­дения. В това състояние {самопричинена хипноза) съзна­нието се подчинява на подсъзнанието, суперсъзнанието или душата, и може и комуникира с подобни съзнания, и така подсъзнателната или душевната сила става уни­версална. От всяко подсъзнание може да бъде получена информация от този план или от впечатленията, оставени от индивидите, преминали преди това. Сякаш виждаме огледало, директно отразяващо това, което.е било преди това - това не е самият обект, а отражението му. Влиянието, което прониква до подсъзнанието, или душа­та, в това състояние, черпи информация от това отраже­ние на това, което или е наричано реално, или матери­ално...

" Чрез силите на душата, чрез съзнанията на другите, коите присъстват или са минали преди това, чрез подчи­нението на физическите сили по този начин тялото (Едгар Кейси) получава информация."

В същото тълкуване, създадено през 1923 г., на Едгар Кейси бил зададен въпросът дали мислите на едно лице могат да влияят на друго, независимо дали в духовен, или във физически аспект. Спящият мъж отговори: „Зависи от развитието на личността, към която е насочена мисъл­та. Възможностите за развита обмяна на мисли първо са били показани - еволюция, нали разбирате. Индивидите в този план се развиват и ще се развият, както се развиват и сетивата."

Кейси бил помолен веднъж да обясни как може да бъде получена или постигната обмяна на мисли или телепатия. Отговорът му беше прост: „Първо започнете със себе си. Определете едно точно време и винаги в този момент записвайте какво прави другият. Правете това Ш дни. И така ще намерите ключа към телепатията."

Обикновено в състояние на транс Кейси не получава­ше своята информация посредством „контрол", както например метода „Флетчър" на Артър Форд. Едно HetM-бикновено събитие, случило се на 9 октомври 1933г., очевидно показва, че чрез него понякога са говорели безплътни обекти.

Първите думи за започване на тълкуването били казани на Кейси, последвало ги тълкуване, разказващо за неговата психическа дейност. Изведнъж той вметнал: „Тук имаме добра информация!"

Гертруд Кейси, която ръководела тълкуването, казала: „Може ли да я получим сега?"

Следващите 10 минути Кейси говорил по въпроса за безплътните обекти и тяхното влияние върху „земното" мислене - особено във връзка с големите раздвижвания в областта на политическата, икономическата, социална­та или религиозната мисъл. „Така започваме да виждаме как мисълта или духовното движение, което произвежда мисъл в съзнанието на душата на земята, може да бъде повлияна от това движение извън нея."

Темата на тълкуването е много интересна, макар че самото то е трудно за разбиране поради сложния му словоред. При всички случаи най-интересното е, че то било предадено от Кейси с ясен британски акцент, какъв­то той дотогава не бил използвал в тълкуванията, а н впоследствие нямало да използва! Секретарката му раз­казва: „Звучеше като Едгар Кейси, но той сякаш играеше ролята на англичанин - опитваше се да пресъздава особеностите на гласа и прибавяше коментари; звучеше така, сякаш англичанинът е взел връх."

През 1934 г., в края на едно обикновено физическо тълкуване, към Кейси били отправени думите за събуж­дане. Вместо да изпълни това нареждане, той започнал да говори: „Тук има едни, които искат да говорят с тези, които присъстват, ако имат желание да общуват с тях."

В стаята освен Кейси присъствали още няколко души:

жена му Гертруд, секретарката Глейдис Дейвис, Милдред Дейвис и бащата на Кейси Леели Би. Гертруд . Кейси казала: „Искаме сега да получим това, което може да ни се даде."

След дълга пауза Кейси започнал страшен монолог. „Не говорете всички заедно!" Последвала още една пауза: „Да, знаех, че ще чакате.." Последвал едностранен разговор, съдържащ реплики от рода на: „Сега всички ли са тук, а, и чичо Партър ли? Той успя да се освободи лесно, а? Кой? Доктор Хаус. Не. О, не, не. Тя е съвсем добре, Да, много по-добре... Какво, дали е казал Томи? Да! Лин? Да, той си е вкъщи... О, ти си го знаел! Добре, а времето как е? А, времето сега не ти влияе - няма промени - о, ти имащ, каквото искаше... зависи от това, къде отиваш... За Гертруд? Да, тя е тук... тя те чува. О, да."

Мисис Кейси не чувала никого освен Едгар Кейси, което и казала.

Едгар Кейси продължил: „Разбира се, че те чува. Не я ли чуваш да говори?"

Гертруд Кейси отново попитала за посланието. Тогава тя получила нещо като интерпретация на това, което казал Кейси. То съдържало обяснения като: „... мама и доктор Хаус и чичо Партър и бебето (вероятно детето, родило се на Едгар и Гертруд Кейси няколко години преди това, живяло само няколко седмици)... всички сме тук... Ние достигнахме заедно това място, където виждаме светлината и знаем, че посоката към спасителя е тесният път, водещ към трона му.' Ние сме с това измерение, за което сте чували да се казва, че съзнанието е едно цяло с нещата, които сме построили... Е, ще ви чакаме!"

Естествено, източникът и значението на това послание породили много въпроси и така на 17 юли 1934 г. било направено тълкуване с цел да се разбере нещо. Тълкува­нето протекло по следния начин.

Встъпителните думи били изречени: „Пред себе си ще имаш тялото и интересуващото се съзнание на Едгар Кейси и всички присъстващи в помещението. Връщаме се на тълкуването на 9 юли 1934 г., понеделник следобед. Обясни ни какво точно се случи и защо именно по това време; отговори на въпросите, които ще ти бъдат зададе­ни.".

Кейси казал: „Да, тялото е тук, интересуващото се съзнание също, Едгар Кейси й тези, които присъстваха в помещението на 9 юли 1934 г."

„Давайки ви това, което може да ви бъде полезно, за момент се обърнете като това, което е познато като собствено тяло, и от присъстващите в помещението да се уважава това, което обикновено се нарича духовна кому­никация или може би (и което е причинило много разногласия) душевна комуникация. Защото душата прог-дължава да живее и е освободена от обвивката си от плът. Събитията в света на материята са само променени в тяхното отношение към това, което ги поражда и което тялото вижда в материална или в триизмерна форма.

Това бяха тези, които се бяха настроили посредством вибрациите, които звучаха в стаята именно по това време... и те искаха (много - дори много, които не говореха) да установят контакт и да кажат, че трябва да се знае за продължаване на съществуването на само в света на материята, но и на по-фината материя. Те искаха чрез тези канали, през които минаваше душевната сила на тялото по това време, да създадат това, което щеше да потвърди тяхното присъствие.

Макар че различните комуникации, дадени по това време, са от тези, които са хмятани за мъртви (от физическа гледна точка) или са в други царства, техните души, техните личности, техните индивидуалности про­дължават да живеят. Личностите се изгубват постепенно... (като се развиват в друг план)."

Кейси бил запитан: „Защо чувахме само едната страна от разговарящите?"

„Потоци от материя към духовното царство, отговорил той. Всички, които се настроиха, чувстваха присъствието на тези влияния. Господарят каза: „Те имат уши да слушат - оставете ги да чуят. Няма по-глух от този, който не иска да чуе. Всички можеха да чуят, ако се бяха настроили към сферата на дейността по време на това събитие. Разговорът се въртеше около въпроси, които бяха за тях жизненоважни за преживяванията й в сегашен план.

Как, ще попита някой, тялото, Едгар Кейси, или душата се настрои именно в този период, а не си спомня с физическото съзнание. Това е защото, душата премина през тялото в тези сфери, където може да бъде получена информация. На 9 юли беше потърсена помощ за физи­ческото състояние на тялото (отнася се за физическото тълкуване, направено преди Кейси да започне разговор с няколко разделени от времето роднини). Тази страна, от която се получава подобна информация, е от тези, които са преминали в сферата на подсъзнателната дей­ност или от подсъзнателната или суперсъзнателната дей­ност на обекта, чрез който е потърсена информацията. Именно това тяло Едгар Кейси успя да се настрои към различните области на активност чрез отстраняване на физическото съзнание. Ако тялото от неговото материал­но и духовно развитие би било в пълно съзнание за това, което премина в неговата .душевна дейност в такава област, напрежението би било твърде голямо. Би могъл да бъде разстроен балансът на материалната активност и тялото би полудяло. Аи без това го смятат достатъчно за луд!"

Хуморът винаги е присъствал: в тълкуванията на Едгар Кейси Последният коментар е насочен към хората, които са неспособни да приемат реалността на ясновидството, макар и тъй успешно демонстрирано от Кейси в продъл­жение на толкова много години. Някои наистина го смятаха за не съвсем нормален.

Едгар Кейси получаваше видения през целия си живот. Те често носеха символичен характер и за да бъдат интерпретирани, се правеха специални тълкувания.

Подобно видение бе преживяно от Кейси на 22 .октом­ври 1933 г. Така описва самият Кейси събитията в един доклад от 1936 г.

„Преди много години имах един много близък приятел, който беше управител на „Уестърн Юниън Телеграф къмпани" в Чикаго. Ние се виждахме доста често и в нашите разговори на различни теми нерядко се промък­ваше въпросът дали човек продължава да живее след смъртта, или не. Обикновено дискусията завършваше с шега, като някой от нас казваше: „Добре, който от нас тръгне пръв, той ще установи контакт с другите."

През последните няколко години от живота на моя приятел ние не се бяхме срещали, но си пишехме поня­кога. След това, през април 1933 г. бях известен за смъртта му. Няколко месеца по-късно седях във всекид­невната и слушах радио. Беше предаването на Сет Паркър. Членове на групата бяха решили да пеят песни, които техните любими са обичали през живота си. Една дама помоли да изпеят „Сладкият частна молитвата". Друга жена я попита кой от нейните съпрузи е обичал тази песен. Спомням си, че за мен това беше забавно, и аз се отпуснах на стола си-, усмихвайки се на себе си.

Изведнъж сякаш почувствах чуждо присъствие в стая-та. Бях спокоен и разбрах, че става нещо странно и необичайно. Програмата още продължаваше.

Когато погледнах към радиото, установих, че моят приятел, който беше починал няколко месеца преди това, седеше пред радиото и слушаше. Той се обърна и се усмихна, казвайки: „Кейси, човек продължава да същес­твува след смъртта. Сигурен съм! А животът, посветен на служба и молитви, е единственият, за който си струва да се живее!"

Аз се бях разтреперил целият. Той не каза нищо повече и изведнъж сякаш се стопи във въздуха. Програ­мата свърши и загасих радиото. Все още ми се струваше, че стаята е изпълнена с нечие присъствие. Когато загасях светлината и се заизкачвах по стълбите, чух много гласове, идващи от тъмната стая.

Скочих в леглото, треперейки от студ, и събудих жена си. Тя ме попита защо не съм загасил радиото. Аз я уверявах в обратното. Тя отвори вратата и каза: „Аз го чувам - чувам гласове." И двамата го чувахме. Какво беше това?"

4. ИЗЛИЗАНЕ ОТ ТЯЛОТО

Следващият откъс е извадка от тълкуване, направено от Кейси през август 1931 г.

„Нека ви разкажа едно мое преживяване. Смятам, че това беше едно истинско усещане, при това много близко до състоянието, което настъпва при смърт, така че ще е възможно да се опише с думи. Веднъж, когато се бях привел в състояние на безсъзнание, за да получа инфор­мация за един индивид, разбрах, че съм напуснал тялото си. Пред мен имаше само една права, тясна и насочваща линия, приличаща на сноп бяла светлина. От двете й страни имаше мъгла и дим и много приличащи на сенки фигури, които сякаш викаха за помощ към мен и ме молеха да премина на страната на състоянието, което те обитаваха.

След като продължих да следвам лъча светлина, пътят започна да става по-ясен. Силуетите от двете страни станаха по-контрастни и придобиха по-ясна форма. Но замахванията към мен продължаваха - те се опитваха да ме отклонят of пътя и да ме откъснат от моята цел. Аз се стараех да вървя право напред по тесния лъч. След известно време преминах към пространство, където фи­гурите бяха no-скоро сенки, опитващи се да съществуват; те no-скоро ми се молеха, отколкото се опитваха да ме спрат. След това приеха по-опредедени форми и сякаш бяха заети със собствените си занимания. Когато въобще ми обръщаха някакво внимание, то беше, за да ме помолят за нещо.

Накрая стигнах до един хълм, където имаше възвише­ние и храм. Аз влязох в храма и се озовах в една много дълга стая, приличаща на библиотека. Там бяха книгите на човешките животи и ми се- струваше, че за всяко човешко действие имаше правен запис и аз трябваше многократно да отгръщам записа на индивида, за който търся информация.

Затова мога да повторя думите на Павел: „Дали аз бях в духа или извън него, не мога да кажа."

Аз смятам, че това преживяване говори за крехкия баланс в съществуването на Едгар Кейси, когато той се е намирал в състояние на транс. Много тълкувания разглеждат този въпрос и така-увеличават нашите поз­нания за състоянието, известно като „излизане" от тяло­то".

В такова състояние тялото на Кейси оставало да лежи върху кушетката под контрола на подсъзнанието. Разпо­ложено на повече от 118 см над него висяло съзнанието му, временно отстранено от тялото.

Тълкуванията обясняват, че в това състояние Кейси действал подобно на радиоприемник, настроен към съот­ветния канал за приемането на търсената в тълкуването информация. Всяко смущение от рода на задаването на неподходящи въпроси, враждебни мисли от всякакъв вид, свързани с процеса на тълкуването и т.н., можело да разстрои приемането поради пораждането на един вид психическо статично напрежение.

Всеки допир с тялото или със съзнанието, на Кейси, надвиснало над него, можело да има сериозни последици. Веднъж по време на публичен сеанс някой, който не разбирал процеса на излизане от тялото, подал лист хартия на Хю Лий Кейси през формата на спящия му баща. Кейси веднага престанал да говори и потънал в каталептично мълчание, което продължило няколко часа. Това не се било случвало никога преди това и никой не знаел какво трябва да се направи. Когато Кейси се събудил, това станало с шеметна бързина - той сякаш се изстрелял празен до ръба на леглото.

Излишно е да се казва, че взетите мерки предотвра­тили повтарянето на подобен случай.

По време на тълкуване, правено на 30 април 1934 г., бил зададен въпросът: „Коя е причината за треперенето и движението на физическото тяло на Едгар Кейси по време на. тълкуванията, правени през последните няколко месеца?"

Неговият отговор послужи за разширяването на поз­нанията ни върху излизането от тялото: „Отчасти няма перфектна настройка във физическото тяло на Едгар Кейси Няма перфектна настройка в съзнанията на при­състващите към целта, търсена в отделните случаи.

Защото се. появява липса на хармония и душата навлиза в неизвестното, където може да бъде сферата на тези влияния, които са толкова потискащи в тяхната активност в материалните неща; какво напрежение! Луд-но е въобще, че няма и не е имало много по-голямо изкривяване, благодарение на това - както беше дадено -че съзнанието - тяло, тялото - мозък, душата - съзнание са били настроени добре към това, което за много би било критична точка.

Не, че тялото е, за да бъде добре глезено, нито за да бъде показвано, на другите, че тази разлика, която е присъща на някой индивид, се запазва. Но знайте, че всичко, което се приближава, за което те се отнасят и душата е много близо до момента по всяко време да бъде далеч от тялото, търсейки. Оттук вниманието, мерките, които чувстват, че са заинтересовани от тялото, живота или в по-великия живот на обекта в неговото търсене и в неговото желание да служи."

, Като още една илюстрация към темата може да пос­лужи разказът м сутринта, когато на спящия Кейси били зададеш! действително няколко въпроса в повече. Показ­вайки известно затруднение, той изведнъж завършил тълкуването с думите: „Ние сме готови." '

И след това се случило нещо необикновено. Когато започнали да произнасят обичайните думи за събуждане, тялото му едва не се преобърнало. Главата му се накло­нила напред така, че почти докосвала краката и той останал в това странно положение, докато не били казани думите за събуждане до края. След това се събудил нормално и обяснил, че се чувства „изключително добре".

Съшия ден, малко по-късно било направено още едно тълкуване на тема дейността на Кейси. Той бил помолен да обясни защо й ce е появила тази странна физическа реакция в края на сутрешното тълкуване.

Той отговорил: „Както се видя, чрез задаването на несъответстващи въпроси беше предизвикана враждеб­ност. Това причини свиването на тези канали, през които действаше активността на физическата сила в материал­ното тяло».

Това е естествена реакция на внезапни контракции, когато има рязка смяна от духовната към материалната форма (от хипнотично към съзнателно състояние).

Така като доказателство за това, което беше казано, съществува допир - с духовните същества на тези, които присъстват в стаята или при такова преминаване - на най-деликатния механизъм, който можете да си предста­вите."

Действително, търсейки определена информация за даден индивид или събитие, подсъзнанието на Кейси функционира на много нива или в различни измерения.

В тълкуванията яма много споменавания за усещането му на определени дейности на различни нива по пътя към евентуалния източник на по-голямата част от неговата информация: възрастен мъж, подаващ му голяма книга, съдържаща исканите данни. Той описва например нещо, което- прилича на класни стаи, в които учители подгот­вяли душите за тяхното следващо връщане на земята.

Много тълкувания говорят за съществуването на раз­лични аспекти, в рамките на които Кейси намирал своята сфера на комуникация, населена от души на различни нива в зависимост от степента им на развитие в тежката и дългата борба за пълно съвършенство. За него духов­ната настройка на всяка от тези души е била реалност.

В едно тълкуване се казва: „Всеки един духовен обект или земна душа преминава през земния план, изоставя в този план тези състояния, конто са впечатления на душата или духовния обект на индивида. Така това става реалност, същински факт в материалния свят.

Тялото, Бдгар Кейси, в психическо или подсъзнателно състояние е способно да достигне всички подсъзнания, стига да бъде насочено чрез упътване - независимо дали в материалния свят или духовния свят, предпазва духов­ния обект да не премине напълно на друго ниво. Защото ние достигаме само тези излъчвания, които са оставени в земен план. Те отново се приемат, когато има завръ­щане в земния план, независимо дали душата съзнава това, или не. Осъзнаването на това движение или разви­тие евентуално трябва да бъде постигнато от всички."

По такъв начин Едгар Кейси веднъж събуди спомена си за преживяването, свързано с получаването на инфор­мация:

„Видях самия себе си като малка точица извън физи­ческото си тяло, което лежеше неподвижно пред мен. Оказах се обкръжен от мрак и изпитах чувство на ужасна самота. Изведнъж видях източник на бяла светлина. Започнах да се движа след светлината, знаейки, че трябва да я следвам или ще се загубя.

Когато се движех по този път от светлина, аз посте­пенно започнах да усещам различните нива, през които преминаваше движението. На първото ниво се намираха неопределени, ужасни форми, гротескни форми, подобни на тези от кошмарите. След като преминах оттам, от двете страни започнаха да се появяват безформени подобия на човешки същества, на които беше увеличена по някоя част от тялото. Отново имаше смяна и аз видях форми със сиви качулки, движещи се надолу. Постепенно те станаха по-светли на цвят. Тогава посоката се смени и тези форми тръгнаха нагоре и цветът на наметалата бързо стана по-светъл.

След това от двете страни започнаха да се появяват неясни очертания на къщи, стени, дървета и т. н., но всичко беше неподвижно. Когато преминах оттатък, има­ше повече светлина и.движение в това, което ми се сториха нормални градове и селища. С придвижването аз започнах да чувам звуци, първо нечленоразделни шумо­ве, после музика, все по-силна и пеене на птици. Имаше все повече светлина, цветовете бяха станали много кра­сиви и всичко беше хармония от звуци и светлина. Съвсем изведнъж аз влязох в залата със записите. Това е една зала без стени, без таван, но бях способен да видя възрастен мъж, който ми подаваше голяма книга, запис на индивида, за когото търсех информация.

„Боже, какъв голям обем!" - казал Кейси в началото на тълкуването на едно седемгодишно момиче през 1936 г.

„Най-чистият запис, който някога съм виждал. Кни­гата е най-чистата. А досега не съм мислил за никоя от тях, че не са били абсолютно чисти" - така Кейси завършил тълкуването на едно тригодишно момченце, също през 1936 г.

Какво разбираше Кейси под „запис" или „книга"? Защо в началото на всяко тълкуване на живота Кейси преглеждаше дневник на душата - не само на рождената дата на лицето, за което се правеше тълкуването, но и по-назад, до историята на предишните животи на инди­вида, прекарани на земята? Защото процедурата при всички тълкувания на живота беше една и съща: той се потапяше в транс, след това се пренасяше до стария мъж с книгите. Там той получаваше информацията.

В едно тълкуване, създадено през септември 1933 г. Кейси дава обяснение на този проблем. „За да се пренесат от една сфера в друга преживяванията, през които един обект, една душа, може би е преминал, за да получи тези отражения,-които са нужни за пренасяне на търсената информация, става необходимо (за разбиране на тези, които търсят в тази сфера) да се има това, което е на духовните същества, заложено в езика на тези същества, близо до възможността да се прилага правосъдие за обекта."

Когато говореше за „книгите", Кейси се изразяваше по-символистично. Така той обяснява причината за това: „Информацията е дадена под формата на картини или изображения, така че може да се предаде на съзнанието, на търсещия нещо по подобие на неговия вид опит, както начина, по който се извършва пренасянето на дейността. От кои сили? Психическите или душевните сили са близки на кое? Творческите сили или това, което се нарича Бог.

Така тялото (Едгар Кейси) достига мястото, на което се пазят записите на всички; разговорно обозначен като книгата на живота, или да показват или да символизират, че някой обект, някоя душа в нейния растеж, може да намери своя път обратно към творческите влияния, които са обещани от и чрез него, този, който дава и е живот; и намира това като отделна, определена, интегрална част от повечето души."

Така Кейси обяснява, че всяка душа независимо от живота си в тленната телесна форма оставя запис. Тя може да напредва в развитието си, но може и да се връща назад. Тя упражнява свободната воля, дадена й от Бога за добро или за лошо във всяко земно появяване. Оттук - символизмът, както съществува в книгата; и мъжът като пазач на записите...

„Така, в материализацията на концепцията за тези, които искат да научат, да бъде просветление. Естествено много си задават въпроса: там писани книги ли има? За съзнание, което мисли за книги, писани книги. Както би било за съзнанието, което при преминаването от матери­алния план към останалия свят би помолило за Елисейс-ките полета с птиците и цветята; трябва да бъде намерена материализираната форма на тази част на Създателя, в която сфера този обект, тази душа да се наслаждава на този вид дейност. Както се строят къщи в гората. Гората, в своята същност, както беше показано, какво е? Книгата в своята същност какво е? Какво е по-реално - книгата с нейните напечатани страници, позлатени ръбове, или същността на това, което е казано в книгата? Кое е по-истинско: показаната любов към Сина, Спасителя, неговите братя или същността на любовта, която може да бъде видяна дори в най-долните страсти? Това е едно и също."