Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето

Реших да проверя дали има хляб в това предположение. За експеримента ми бяха необходими картонена пирамида с височина 20 см и махало. Провисих го до пирамидата и то се завъртя според очакванията по посока на часовниковата стрелка. След това го преме­стих бавно към върха, без да спирам движението му. Известно време маха­лото продължи да се върти по инерция, пос­ле започна да замира и промени посоката си — обратно на часовни­ковата стрелка. Така и трябваше да бъде: пирамидата бе идеална геометрична форма с остър връх и махалото по вертикална линия като по закон променяше посоката на въртене на всеки 20 см. Втората част на експеримента налагаше пирамида­та да се пресече. Отрязах 7 см от нея под върха и си направих две пирамиди: едната с височина 13 см - пре­сечена, и другата - 7 см. Провисих махалото над пре­сечената пирамида и то продължи да се върти по посо­ка на часовниковата стрелка така, сякаш беше вътре в пирамидата. Продължих да го издигам бавно нагоре и то промени посоката си едва след 7 см, тоест над пред­полагаемия пирамиден връх (фиг. 4).

Сега вече можех да си обя­сня защо толкова много пос­тройки в археологическите центрове из Мексико са издиг­нати върху основи под на­клон, сякаш са били предназ­начени за строеж на пирами­да. Древните са имали сериоз­ни основания за това - върху такива основи постройките са по-хигиенични и по-здравословни.

Пирамидната форма все повече навлиза в живота, в бита на хората. В някои страни се използват пирамидни опаковки за хранителни продукти. Опитът на производителите показва, че в пирамидата тези продукти не само запазват качествата и вида си, но и се съхраняват по-дълго време и придобиват по-добър вкус. На много места във формата на пирамида се строят сгради за складове, за спорт, рехабилитация, църкви, жилища и дори... банки. Убеден съм, че ще дойде време, когато пирамидните конструкции в основите ще се възприемат навсякъде като предимство за всяка нова сграда. Във връзка с това смятам, че си заслужава архитекти и строителни инженери да изучават културните центрове в Мексико и евентуално в други райони на Месоамерика и Перу. Може би в тях ще намерят примери и идеи, които ще дадат тласък за развитие на строителството и архитектурата, опиращо се на древното минало.

Домашните приложения на пирамидите са необхватни, многообразни и вълнуващи, защото от обикновен потребител всеки собственик на пирамида се превръща в изследовател, експериментатор и "пациент" на Педро Ферис - човек, който си умира от любопитство.

Веднъж мой близък ме помоли да му направя пирамида, която да постави над леглото си. Изпълних молбата му и след няколко дни той ми каза:

- Нищо! Не действа!

- Как не действа? - възкликнах. - Какво трябва да прави, за да действа?

- Не знам, но... Нищо не усещам.

След няколко месеца реакцията му беше по-различна:

- Знаеш ли... не че усещам нещо, но имам особено чувство. Спя по-добре, помня сънищата си, събуждам се по-рано, но отпочинал и бодър. Под пирамидата имам и усещането за... по-голяма сигурност, сякаш тя ме пази от нещо... А ако се разболея?...

Продължението на разговора обаче не е за тази глава. Исках само да подчертая, че моят близък ми изигра етюд върху старата пословица за апетита, който идва с яденето. Сега за него пирамидата е неделима част от домашната мебелировка, комбиниран кухненски уред, средство за превантивна медицина, хоби за вълнуващо експериментиране. Разбира се, всичко това не може да се очаква от една-единствена пирамида. И той като един друг мой приятел има няколко, с различни размери и дори с различни цветове. Този факт може би подсказва, че пирамидите са еднакви, но имат само различни размери и цветове. Не е точно така. Аз имам предвид нещо повече - различни видове пирамиди и различни видове и форми. Не е все едно дали ще разположиш една пирамида в двора си, или ще я окачиш над леглото си. Както не е все едно дали ще я поставиш над или под леглото. Основното, което веднага искам да подчертая, е, че всеки трябва да има своя лична пирамида - поне една, но по-добре няколко. Пирамидите ще ви изненадат: те не искат храна, не горят бензин, не харчат електричество, дори данъци все още не се плащат за тях. И над всичко - те са изключително верен приятел.

В много страни по света се произвеждат и се продават пирамиди, направени според пропорциите на Голямата пирамида в Гиза. Всички признати и водещи автори пирамидолози посочват и препоръчват как сами да си направим модел на Хеопсовата пирамида, но никой, доколкото ми е известно, не се занимава с пресечените пирамиди. Всъщност те произвеждат или препоръчват използването на копие от пирамида, каквато не съществува: Хеопсовата пирамида не е идеалната пирамидна форма, защото също е пресечена и няма пирамидон. Аз ще се опитам да поправя този недостатък, но не защото смятам, че единият вид пирамида е по-добър от другия. Съображенията ми са, че в някои отношения пресечените пирамиди са по-функционални и по-ефикасни.

За да бъде една домашна пирамида модел на Голямата пирамида, тя трябва да има квадратна основа, четири еднакви триъгълни стени, които да са наклонени към основата под ъгъл 51°51'14,3". За този ъгъл не трябва да сме много придирчиви, защото много учени го определят различно, някои дори го закръглят на 52° градуса. Затова съм склонен да посоча един толеранс от 50 до 54° на наклона. Добри резултати са били постигани и с по-стръмни пирамиди и те налагат въпроса: защо да ги отхвърляме, когато ги е имало в древността? Ще приключа този въпрос с такъв съвет: не се занимавайте с ъгъла на наклона. Ако са спазени пропорциите на основата и страните на триъгълниците, то съединяването на четирите триъгълни върха автоматично ще образува и желания ъгъл на наклона.

В началото, когато в някои европейски страни и САЩ започва използването на пирамидата в домашни условия, се смяташе, че тя трябва непременно да бъде с плътни, или с покрити страни. По-късно обаче при опити с различни модели и размери се установява, че добри резултати се получават и с открити пирамиди, тоест с наличието само на пирамидни рамки, но отново в пропорционални размери и съответния наклон. Изследователите научават също, че за да действа, една пирамида трябва да бъде пълна, завършена: да има четири страни и основа. Ако липсва само една част - няма пирамида, няма резултати. В случаите, когато пирамидите са покрити, долният ръб служи за основа.

Нормално е покритите пирамиди да са по-скъпи поради повечето материали, използвани за направата им. Невъзможно е да се твърди с абсолютна сигурност, че откритите пирамиди имат същите показатели и ефективност като покритите, тъй като няма уреди за измерване и сравняване на излъчваната енергия. Махалото установява само има ли, или няма такава енергия. Въпреки това известно потвърждение може да се получи по околен път. Мозъчни вълни на медиуми са измервани с медицинска апаратура. Регистрирани са по-високи показатели на мозъчно излъчване без значение, дали пирамидата е открита или покрита. Според Бил Керел и Кейти Гогин пълният дизайн на пирамидата създава собствено "енергийно покритие", което действа по същия начин като електрическото поле: то "пътува" не през жицата, а около нея, в кръгова посока. Ако се пропусне някоя част от този дизайн - например липсва основата или някоя от страните, нарушава се енергийната мрежа и пирамидата престава да функционира.

Някои автори препоръчват на върха на отворените пирамиди да се поставя малка пирамида от мед. Експериментите показвали засилване на мозъчните вълни при измерване с медицинска апаратура. Същите резултати се получавали и при растения и животни, но никакво изменение не е регистрирано при храни и неорганични субстанции. Изводът е, че добавената медна пирамида оказва влияние само върху живата материя. Други автори предупреждават, че понякога медта предизвиква отрицателни ефекти и състояния на по-голяма раздразнителност. В Голямата пирамида, а и във всички други пирамиди не са използвани метали, макар че медта е била позната както в Египет, така и в Месоамерика. Аз по принцип се отнасям с много големи резерви към използването на метали и затова бих препоръчал: когато решите да си направите открита пирамида от осем елемента - четири за основата и четири рамена, на върха, където е пирамидонът, може да поставите малка затворена (покрита) пирамида от картон или непрозрачна пластмаса. Това не е задължително, но несъмнено ще укрепи дизайна и евентуално енергийното поле.

Въпреки че се противопоставям на металите и всякакви метални сплави, принуден съм да направя известни отстъпки само на алуминия. Този метал се държи по много странен начин. Американците Шул и Петит в своите опити със слънчогледови семена забелязали, че малко парче алуминий, поставено в пирамидата, отначало е задържал развитието на растенията, сякаш е поглъщал пирамидната енергия. След около две седмици обаче този задържащ ефект е изчезнал. За да проверят дали алуминият е виновен, Шул и Петит направили такъв опит: оставили за покълване няколко слънчогледови семена в чинийка с алуминиева пластинка и други семена - в подобна чинийка, но без алуминиева пластинка. След четири дни семките в първата чинийка още не били покарали, докато в другата кълновете се били показали още на втория ден. Няма следователно никакво съмнение, че алуминият като метал играе такава задържаща роля.

Емилио Салас и Роман Кано откриват и други особености на алуминия. Металът, без да е бил подлаган на енергизиране в пирамида, забавя развитието на растенията, но след 15-дневен престой в пирамида променя поведението си: ускорява покълването на семената и развитието на растенията. Двамата испанци обръщат внимание и на още един многозначителен факт. Известно е, че домакините увиват хранителните продукти в алуминиево фолио, за да се запазят по-продължително време. Това се прави не защото алуминият предотвратява изсушаването на продуктите (в пластмасови торби те не се изсушават, а се развалят), а защото ги предпазва от разваляне. Причината явно е в способността на алуминия да абсорбира някаква енергия, която благоприятства за развитието на ензими и бактерии, предизвикващи гниене в хранителните продукти. Това действие обаче е противоположно на пирамидата: тя активизира ензимите, добавяйки енергия, докато алуминият ги парализира, неутрализирайки енергията. Салас и Кано смятат, че само така може да се обясни поведението на алуминия в пирамидата, задържащото му въздействие върху растенията и консервиращото му влияние върху храните. Те допускат, че алуминият в пирамидата абсорбира енергия в продължение на 15 дни, след което настъпва период на свръхнасищане, на излъчване на тази енергия. По този начин алуминият след 15-дневен престой в пирамидата се превръща в неин заместител, в източник на пирамидна енергия и може да се използва за всякакви цели, включително лечебни. Не бива обаче да се забравя, че след продължително откъсване от пирамидата или преместването й на друго място необходим е нов процес на "зареждане", нови 15 дни и пр.

Изследователи на пирамидна енергия изтъкват също, че не само алуминият, а и всички други метали притежават качеството да поглъщат и да неутрализират енергия. Затова при експерименти с модели на пирамида при престой във или под пирамида съветвам да не се допускат в близост метални предмети и прибори, като ножове, вилици лъжици, ключове, часовници, украшения и др.

Да речем, че решите да построите пирамида в двора на къщата си. Нещо като допълнителна постройка за склад или беседка. Веднага възниква двоумението: как да се строи, като не могат да се използват железни или други метални елементи, гвоздеи, ключалки и т. н. Мисля, че такива кахъри са неуместни, тъй като планираният строеж ще бъде на постоянно място и следователно няма да се премества. Свойствата на алуминия, а и на други метали да абсорбират пирамидната енергия до насищане важи и за този вид строежи. Виждал съм в мексиканската столица висока сграда с пирамидна форма. Тя е строена с метали и не знам някой да се оплаква. Все пак необходимо е да се има предвид, че металите като енергийни проводници могат не само да абсорбират енергия, но и да я отвеждат и неутрализират. Затова древните пирамиди са правени от камъни и непечени тухли, които не са проводници на енергия. Ако аз реша да си строя пирамида в двора, изключение ще направя само за алуминия. Що се отнася до малките пирамиди за домашно ползване, от които ще искате да ви пазят от разболяване, в които ще спите, които децата ви ще използват за игри в двора и в които ще държите продукти или вода, за тях съм категоричен: никакви метали!

Мисля, че достатъчно ясно се изразих: никакви метали или метални сплави за направа на пирамиди, особено такива, които ще се използват за здраве. Налага се тогава въпросът: от какъв материал да си направим пирамида? Отговорът е лесен: от всякакъв материал, който не е енергиен проводник. Много автори поставят условието материалът да е изцяло хомогенен: например картон, но не и велпапе, дърво, но не и шперплат, пластмаса, но не и стиропор. Салас и Кано обаче поддържат принципа, че ефикасността на пирамидата зависи не толкова от хомогенността на материала, колкото от формата. Те отбелязват, че са използвали в експериментите си "нехомогенни" материали, както и брезент с добри резултати.

Във връзка с материалите за домашните пирамиди стои и въпросът за покритието им. Ако се използват открити пирамиди, тогава няма проблем. Проблемът възниква, когато решите пирамидите да бъдат с покрити стени. Тогава трябва да се избира какви да са тези стени, как да са оцветени, прозрачни ли да са или матови? Тук стигаме до едно предупреждение, основаващо се на проучванията на американската космическа агенция НАСА. То несъмнено е важно, защото се цитира от повечето сериозни автори.

Учените от НАСА, които непрекъснато наблюдават здравословното състояние на своите астронавти, са забелязали, че положителните и отрицателните йони се отразяват на физическото и умственото състояние на хората. По-точно казано, положителните йони влияят на човешкия организъм отрицателно и предизвикват депресиращ ефект, докато отрицателните се отразяват положително и имат благотворно действие.

Както е известно, йоните са атмосферни атоми и молекули, които под действието на електричеството загубват или си прибавят един електрон. Тези йонизирани въздушни частици се образуват в резултат от радиация, от космически лъчи, електрически заряди, ултравиолетова светлина и фрикционно електричество. По време на космическите полети астронавтите са заобиколени с електрически уреди, които влияят върху йонния баланс в космическия кораб. Учените от НАСА не са пропуснали и още един знаменателен факт: някои пластмасови предмети блокират или абсорбират отрицателните йони, което се отразява неблагоприятно върху здравето на астронавтите.

Изследванията на някои учени (Ричард Смит и Уолъс Фулър) показват, че е възможно в лабораторна обстановка концентрацията на йони във въздуха да се увеличи хиляда пъти. Звучи страхотно, но въпреки това съотношението на йонизираните молекули към нейонизираните във въздуха е 1 към 27 трилиона. Други специалисти твърдят, че депресивното чувство, което много хора изпитват, когато атмосферното налягане падне, се дължи на нахлуването на положителни йони във въздуха. Когато налягането започне да се покачва, се увеличават отрицателните йони и депресивното усещане започва да се губи. Някои хора са истински барометри, защото могат да предсказват времето по болките в ставите си. Тези болки също са свързани с промени в йонизацията на атмосферата. Изследванията доказват още, че положителните йони са дразнители за хора, които страдат от заболявания, като астма, подагра, ревматизъм, артрит, синузит и др. В същото време на отрицателните йони можем да признаем принос за повишаване на работоспособността, общото чувство за добро състояние, успокояване на болки и алергии, както и ускоряване на лечебните процеси.

Всеизвестен факт е, че изкуствените материи акумулират статично електричество по своите повърхности. То се вижда като искри, когато се обличаме на тъмно, усеща се като слаб шок, когато докоснем електрическия ключ. Статичното електричество, което се събира по стените на пирамидата, променя и електрическите качества на въздуха вътре в нея, тоест протича процес на йонизация, при който молекулите на въздуха губят или си добавят по един електрон. Според Тот и Нилсен този процес се засилва от топлината на човешкото тяло, което нагрява въздуха и предизвиква въздушни течения от основата към върха. Създават се температурни пластове, по-топли към върха и по-хладни при основата, които в известна степен също йонизират въздуха. Това йонизиране е отрицателно или положително, тоест полезно или вредно, в зависимост от пластмасовото покритие на стените. Пак с помощта на учените от НАСА се знае, че предпочитаните прозрачни или матови пластмасови покрития (защото са по-евтини) блокират отрицателните йони, което води до здравословни неблагополучия. "Йонизационният ефект - пишат Тот и Нилсен - може би наистина е причина за съобщенията за вариращи успехи при използването на пластмасови пирамиди при опити за ускоряване на растежа на растенията. Общо взето, като поставите едно боледуващо растение или такова, на което бихте искали да засилите растежа, в пластмасова прозрачна или полупрозрачна пирамида, забележителни промени могат да се наблюдават до една седмица или десет дни. Понякога обаче няма да има промени, а в други случаи растението ще започне да вехне и умира."

Специалисти от Академията на науките в американския щат Аризона също са проучвали ефекта на положителните и отрицателните йони. Те потвърждават благотворния ефект на отрицателните йони, но съобщават още, че някои водорасли се развиват добре при засилено въздействие на положителни йони. Експериментите на Карел и Гогин свидетелстват, че за разлика от хората растенията се чувстват много добре под пирамиди с прозрачно покритие, при условие че то спира ултравиолетовата радиация.

Мисля, че не можем да сме спокойни, като знаем, че някои водорасли се чувстват добре при наплив на положителни йони. Когато се използват за здраве, пирамидите с прозрачно и матово покритие трябва да се избягват.

Няколко думи трябва да се кажат и за пирамидни покрития, като огледала и отразяващи светлината пластмаси. Експериментирането с тях е твърде слабо и затова трудно може да се говори за категорични резултати. Все пак установено е, че при пирамиди с огледални стени, тоест рефлектиращи светлината, енергията и лечебният ефект значително се засилват. Това дава основания на известния американски радиестезист Върн Камерън да предположи, че може би пирамидната енергия притежава някои от качествата на светлината.

Синдром на уморения жених

Ако някой се съмнява, че цветовете са от значение и имат пряко отношение към човешкото здраве, не е лошо да се прегледа на лекар. От собствен опит знаем, че "очите си почиват", когато гледаме свежите цветове на пролетта, че настроението ни се подобрява, когато сме заобиколени от весели слънчеви цветове. И обратното - някои цветове действат потискащо. Неслучайно черното е траурен цвят. Това е цветът, който нощем поглъща всички останали и при някои по-чувствителни хора създава усещането за страх и несигурност.

При експерименти в областта на радиониката - за която допълнително ще кажа нещо повече, - извършвани в Лабораторията за екстрасенсорни проучвания в Лос Анджелис, Калифорния, се използват разноцветни хартийки във формата на триъгълници. Върху тях се написват различни желания от участници в експериментите, после ги поставят в пирамида, за да "узреят" и евентуално да се осъществят. Цветовете на тези хартийки са синьо за лечение, зелено за любов, оранжево за умствена яснота и жълто за интуиция. По мое мнение и при отсъствие на обяснения от страна на лабораторията тези цветове са доста произволно избрани. При тях повече се набляга на внушенията, отколкото на други фактори. Прави впечатление също, че парапсихолозите от Лос Анджелис игнорират червеното, което безспорно е важен цвят. Да не говорим за специфичните предпочитания на Джоан Ан де Матиа. Впрочем защо да не говорим? Тя е изследователка на пирамидната енергия, години наред е работила по психоориентология в Ларедо, щата Тексас, има научна титла по философия и литература. С нейното име са свързани редица прелюбопитни експерименти, но аз класирам за "жълта фланелка" номера й, станал известен по света като "синдром на уморения жених". "Жълта фланелка", разбира се, е само метафора, защото Джоан Ан де Матиа експериментира с червена пирамида. Тя е убедена, че именно червеният цвят и енергийното излъчване на пирамидата (от върха й) са причина за регистрираното от нея увеличение на сексуалното желание. Макс Тот и Грег Нилсен включват в книгата си цяла глава, написана лично от Джоан Ан де Матиа. Освен всичко друго тя е професионална писателка и авторка и още от началото на 70-те години се занимава с пирамиди и пирамидни енергии. Макар че има и други интересни писания, дължи славата си несъмнено на "синдрома на уморения жених". В живота често е така: много усилия за нищо или малко, после едно оригинално хрумване и - щрак! - изгрява нова звезда. Но преди да критикувам некавалерски тази дама, нека видим първо какво е правила с уморения жених.

След като прочела в сп. "Тайм" разкритията на красивата холивудска звезда Глория Суонсън, че спи с пирамида под леглото си, защото тя й давала повече енергия, Джоан решила да направи същото. Поставила си една червена пирамида под леглото, точно под мястото на слънчевия сплит и след 5 часа сън се чувствала ободрена, сякаш е спала 8 часа. Опитала и с други цветове, но се убедила, че най-много енергия получава от пирамида в червени, оранжеви, морави и розови цветове. Точно в тази низходяща линия. Във всички случаи обаче сутрин тя се събуждала в превъзходно настроение и пълна с енергия. Повечето от приятелите й започнали да правят същото.

Един ден я заболяло дясното бедро. Джоан решила да провери дали пирамидата няма да й помогне. Поставила я под работния си стол. Ето как тя описва по-нататъшното развитие на магията: "...След около час забелязах някакви странни усещания, които се опитах да игнорирам. В края на краищата беше само 3 часа следобед и тези усещания обикновено не се появяват до вечерта и изобщо ги няма, ако съм сама. След трийсет минути ставаше все по-трудно да не обръщам внимание на приятното чувство на сърбеж, което се разливаше тук, там и навсякъде по тялото ми. Прекосих стаята и позвъних на моя приятел да видя дали не би желал да дойде малко по-рано или дори веднага. Той беше доволен и доста развеселен от моето затруднение и щастлив да се отзове... След няколко седмици моят приятел минаваше през фаза на голяма умора и не правеше нищо, освен да седи и да гледа телевизия. Сложих му пирамида под леглото, макар да смяташе, че това е глупаво. Няколко дни по-късно ме осени внезапно вдъхновение и поставих червена пирамида под стола му. Каза ми, че бил уморен, когато пристигна, но около час след вечеря заяви, че се чувства съживен и фактически "пълен с енергия". Аз се усмихнах невинно. Бих желала да заявя, че червени пирамиди под уморени приятели вършат чудеса и всеки трябва да има поне една подръка за всеки случай."

Експериментът не свършва с описание на този щастлив край. Джоан оставила червената пирамида под стола си и един ден я посетил по работа неин колега. Той седял на стола й, докато разговаряли, и Джоан усетила, че с него става нещо. Притеснението му се увеличавало, защото почувствал силна сексуална възбуда. Тя му обяснила, че причината е в червената пирамида, която била забравила под стола си, и го поканила да седне на друго място. От нея бедният човек разбрал за т. нар. ефект на пирамидния сърбеж или още по ясно - лек за "синдрома на уморения жених".

Повечето автори се отнасят твърде скептично към уверенията на Джоан де Матиа за въздействието на пирамидата с червен цвят върху сексуалността. Те приемат, че пирамидата се отразява благотворно върху целия организъм, подобрява здравословното състояние, човек става по-енергичен и по-добре се справя с различните си дейности и задължения. На този фон на общо добро състояние на организма може да се говори и за повишаване на сексуалността и либидото и за увеличаване на възможностите за сексуално задоволяване. Аз лично съм склонен да приема твърденията на Джоан Ан де Матиа, но с някои уговорки, които ще разгледам в следващата глава. Всички специалисти пирамидолози и експериментатори са единодушни, че пирамидната енергия се отразява целебно при редица заболявания и че подобрява функциите на отделните органи и жлези с вътрешна секреция. Ако признаваме, че една ръка, пострадала при нещастен случай или обгорена от огън, оздравява по-бързо във или под пирамида, защо да отричаме същото влияние върху една закъсала полова система? Още повече когато и самите лекари признават, че главните проблеми в сексуалната област са пряко свързани с нерви, психика, стрес. А това са фактори, с които пирамидата е в добри приятелски отношения.

Все пак нерешен остава, струва ми се, въпросът с цветовете. Джоан, изглежда, смята, че изборът на цветовете е индивидуален и варира от човек на човек. Наистина предпочитанието към един или друг цвят е въпрос на вкус, но вкусът се възпитава, изменя се, понякога е подражателен, друг път - неуместен. Малко хора лятно време се обличат в черно. Сигурно по улицата ще се обръщам подир която и да е жена, ако е тръгнала в студа с дрехи в крещящи пролетни цветове. Никой няма да ви препоръча да боядисате жилището си в червено. Освен всичко друго съм убеден, че в цветолечението има много истина. Повече съм склонен да приема експериментите и изводите на автори като Салас и Кано, които не се доверяват на индивидуалния вкус, а търсят и потвърждения с експерименти. При лечение и изобщо при ползване на цветни пирамиди те установяват следните ефекти:

ЧЕРВЕНИ пирамиди: увеличават жизнеността; ускоряват зарастването на рани; изглежда, способстват и за сваляне на температурата.

ОРАНЖЕВИ пирамиди: действат като червените, но с по-слаба активност; помагат при храносмилането.

ЖЪЛТИ пирамиди: оказват тонизиращ ефект върху нервите.

ЗЕЛЕНИ пирамиди: имат успокоителен ефект върху нервите.

СИНИ пирамиди: успокоителни са във всички аспекти; добри са при зарастване на рани; действат като бактерициди; най-подходящи за медитация; понякога, но не винаги предизвикват сънливост.

Тези пет цвята съвсем не изключват възможността и други цветове да имат подобни въздействия. Просто с тях са били правени повече експерименти и са описани от повече автори.

Интересни са експериментите на двамата испански автори с прозрачни, но леко оцветени пирамиди от пластмаса върху растения. Те са използвали предимно марули, защото растат навсякъде, не са капризни и бързо се развиват, и са установили, че най-силно е въздействието на прозрачните пирамиди, оцветени в червено, и най-слабо - на сините, по-слабо дори, отколкото на безцветните. По ефикасност цветовете се нареждат така: червено, жълто, безцветно, зелено, синьо. При мумификации (изсушаване), ако се изследва бързината на ефекта, подреждането е същото, но с една особеност: пирамидите само в един цвят предизвикват деформации и цветята губят доста от природните си цветове. Ако обаче се използва пирамиди с различен цвят на всяка страна - при това в следния ред: черно на север, синьо на изток, червено на юг, бяло на запад и жълто в основата, - резултатите са значително по-големи, отколкото при всяка друга цветова комбинация. Двамата автори подчертават, че при това мумифициране под пирамида също има деформации както при всяко друго, но те са значително по-малко и цветовете на растенията се запазват по-близки до естествените.