Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето

Една мисъл в многотомното издание „Мексико през вековете" много ми се нрави: бедните и слаборазвити народи не издигат паметници. По това правило може да се заключи, че в Америка никога не е имало бедни народи. Не познавам район в Мексико, където да няма древни паметници, стари произведения на изкуството, които не само държавата, но и обикновените хора па­зят и почитат. Бил съм у много семейства, при мекси­канци със скромни доходи, но навсякъде съм забеляз­вал с възхищение, че в дома има я някаква статуетка -оригинал или копие, я друго някакво украшение. И всички - изключение не съм установил - с гордост раз­говарят за древната култура на своята родина.

В предишните страници отбелязах, че малко се знае за мексиканските пирамиди, а в по-широк план - и за целия континент, защото на историческата сцена, гле­дана откъм Европа, господстват египетските пирами­ди. И затова ми се иска да направим с моите читатели малка разходка из някои части на Мексико и да им представя най-интересните по мое мнение мексикан­ски пирамиди. Ще започнем от самата столица, където също има много пирамиди, но не е възможно да обхва­нем всички за краткото време от няколко страници. Реших да спрем най-напред пред една много стара и много странна пирамида. Няма да питаме учените за възрастта й. Предполагам, че най-точни сведения може да ни даде един вулкан с лошо поведение. Ако му ка­жете например, че пирамидата е на 2000 години, той може да избухне в смях и да ви изпрати много здраве.

Пирамидата, за която става дума, е в Куикуилко, в южната част на мексиканската столица. Там са разпо­ложени кварталите Педрегал, Сан Анхел и огромният комплекс на Мексиканския автономен университет (УНАМ). Тези райони, както и цялата столица се пре­сичат от авенида „Инсурхентес" - най-дългата улица в света: над 60 км. Цялото това пространство е покрито с пласт от втвърдена лава, дебел от 6 до 8 м. През 1917 г. при разкопки в Сан Анхел под вулканичния пласт са открити гробници с добре запазени останки на мъртъв­ци. Първата работа на учените е да ги датират и те го правят: 2000 години, тоест около края на старата или в началото на новата ера. По-късно в Куикуилко в гра­ниците на града е открита смятаната за най-древна пирамидна постройка в Мексико. Тя е кръгла, с форма­та на пет конуса един върху друг, с диаметър на осно­вата 135 мис височина 25 м. Учените смятат, че овал­ните пирамиди са характерни за уастеките, които пък се сочат за кръвни братя на майте. По-важна обаче е датировката на пирамидата. И тя, както при гробници­те с мъртъвците, е отнесена към периода преди 2000 години. Но смущава един факт: вулканът Шитле от близките планински възвишения Ахуско точно тогава е бил мирен. Геолозите пресмятат, че лошото си пове­дение той е проявил няколко хиляди години по-рано. Той не само че е покрил с лава огромния район, но и не е пожалил пирамидата: част от нея и сега си стои под лава. Много неприятна работа. Защото, ако геоло­зите са прави, цялата история на Месоамерика не стру­ва един пробит долар. Следователно изправени сме пред няколко алтернативи:

- Археолозите казват на геолозите, че те не могат да правят разлика между вулкан и гейзер, следовател­но нещо са сбъркали.

- Геолозите казват на археолозите, че съвестта не им позволява да придвижат изригването на Шитле ня­колко хиляди години по-насам.

- Археолози и геолози постигат компромис: заедно признават, че май или уастеки са построили пирамида­та в Куикуилко под вулканичния пласт, използвайки мистериозна технология.

Всеки от участниците в тази разходка е свободен да избере която иска версия.

В тази разходка включвам и една задължителна спир­ка - пирамидата в Тахин (ударението е на последната сричка). Това е най-известният културен център на тотонаките - племе от семейството на майте. Защо някои автори слагат тотонаките сред най-жестоките ин­дианци в Месоамерика, ми е напълно непонятно. Те са весели, приветливи и приятни люде, които единствени на континента са си правили труда да про­извеждат глинени фи­гурки с усмихнати лица. Някои специа­листи предполагат, че тези статуетки са били използвани при лече­ние на психични заболявания.

Тахин означава „гръм", „гръмотевица". Вероятно тотонаките са имали предпочитания към бога на дъж­да, защото и гръмотевиците, и светкавиците, които спохождали пресечения връх на стъпаловидната пира­мида, са проявления на второстепенни богове и първи помощници на по-големия началник - бога, отговарящ за дъждовете. Тахин наистина означава „гръм", но местните хора го произнасят с ударение на първата сричка, което променя смисъла. „Та" означава „мно­го", а „хин" е „дим". Следователно Тахин може да се преведе като „място с много дим". Никой не ще се чуди на това название, ако види пирамидата след дъжд - това често се случва, защото в земите покрай бреговете на Мексиканския залив валежите са обилни. Дъждовните потоци сякаш се изливат върху нагорещените камъни. И цялата пирамида започва да дими.

Като тази пирамида няма друга на света. Основата й е квадратна, с дължина на страната 35 м. Отвесните страни на шестте тераси (седем с постройката на върха) съдържат 365 ниши, издълбани в камъните. Лесно се прави връзката, че толкова са и дните в годината. Ниши обаче има и под стълбището, водещо към върха. Веро­ятно то е било достроявано от толтеките, нахлули в тези земи някъде към Х в. В пирамидата има и вътрешни помещения и градежи, за които почти нищо не се знае.

Антъни Рейвър отбелязва, че Хеопсовата пирамида, ако приемем, че е гробница на Хуфу, е била построена за един човек, докато в пирамидата в Тахин е имало погребения всеки ден, защото всяка от нишите й е приютявала душите на починалите през деня.

Много любопитни са тези 365 ниши, които нямат аналог в никоя друга пирамида. Само подробност е фактът, че пирамидата била „дообработвана" от древ­ните толтеки. Те са си позволявали такива волности и при други пирамиди. Но в този случай просто насочват науката в грешна посока. Под изградените от тях стъл­бища са намерени още ниши, с които се надхвърля цифрата 365. Тогава къде отива хипотезата, че нишите са колкото дните на годината и всяка ниша подслонява душите на умрелите в съответния ден? Вероятно на същото място, където отиват и обясненията за човеш­ките жертвоприношения. За пример се сочи един из­вестен барелеф. На него е изобразена подобна торакотомия (отваряне на гръден кош), което може да пред­ставлява и сърдечна трансплантация.

Самото индианско име на племето „тотонако" озна­чава три сърца. Астеките са практикували човешко жертвоприношение, но означава ли това, че е имало подобна практика и при по-старите култури? По-скоро астеките може да са разбрали погрешно сърдечните операции на майте и на сродните им тотонаки и сапо-теки. В стремежа си да ги имитират те ги вкарват в своите ритуали като жертвен дар на бога Димящото огледало (Слънцето).

В град Куернавака зад железопътната гара се нами­ра много интересен, но малко известен паметник -Теопанцолко. Това е пирамида с две успоредни стъл­бища към пресечения връх, на който има две конструк­ции, вероятно с някакво ритуално предназначение. По едното стълбище могат да се открият следи от синя боя, а по другото - от червена. Цялата пирамида сякаш е увита в кутия, изградена също във формата на пирами­да и с отделно външно стълбище. В това си състояние Теопанцолко маркира енергийно увеличение във волт-метъра на Ферис и Сиругет, но то не е по-различно, отколкото при останалите пирамиди. Двамата автори допускат, че ако пространството между основите на вътрешната пирамида и на ограждащата я стена се залее със солена вода или някаква киселина, комплексът би се превърнал във фантастична батерия.

Има и една друга пирамида - Кастильо де Теайо. Тя е сравнително малка - висока е само 15 м. Намира се в центъра на селото, основано около нея преди повече от век. Интересна е повече с това, че семплите индианци от селото, които никога не са чували за научните спорове, какво са и какво не са пирамидите, знаят, че в конструкцията има нещо, което ние наричаме енергия. За това нещо обаче те имат друго име - теайо или "богът, който вече го няма", а на древния език науа се казва "теокали" (жилище на бога) или "теопантли" (огън около бога), както и "цакуали" (затворено движение). "Богът" може да си е заминал, но ни е оставил за спомен "затвореното движение". То съществува и поддържа религиозната вяра на населението заедно с католическите й подправки.

В същото това селце Теайо има прелюбопитна статуя на човек с отворени гърди. На туристите, жадни за по-силни усещания, тя се представя като скулптура на човешко жертвоприношение. Но за щастие има и специалисти, които не мислят така. Археолози заедно с лекари са изучавали статуята и са стигнали до единодушното мнение, че се отнася до професионална... торакотомия.

На север от столицата Мексико, в щата Идалго, се намира позападналият град Тула. Там са открити останките на древния Толан - главен град на толтеките, които играят важна роля в историята на Месоамерика. В този културен център се намира обектът, който съперничи на Храма с надписите в Паленке. Това е пирамидата с атлантите или за по-лесно - Тлауискалпантекутли. Специалистите казват, че 4-метровите каменни фигури, известни като атланти, били воини, които в дясната си ръка носят атлатл - приспособление за мятане на стрели, а в другата - връзка стрели. Фигурите са с нагръдници и шлемове, каквито толтекските войници никога не са носили. Те могат да минат и за войници, но не толтекски. Във всеки случай мненията се различават. Откровено казано, аз, който не съм никакъв специалист по уреди за мятане на стрели, не мога да си представя как този войник ги е мятал с това, което държи в ръката си. А и стрелите не приличат на стрели. Ерих фон Деникен вижда във фигурите извънземни астронавти с неопределен уред на гърдите, а това в ръцете им - някакво оръжие или комуникационна система. Археолозите гневно отхвърлят теорията му, но сега ще трябва да обърнат внимание и на Алън Олфърд. Английският автор също вижда в атлантите извънземни посетители, които обаче носят не оръжие, а инструменти, използвани в рудодобива или за обработка на каменни блокове. Нещо повече: в книгата си Олфърд помества и детайл от толтекски релеф, показващ как точно се работи с този инструмент.

Любопитно е и описанието на Карлос Кастанеда в "Дарът на орела", с което се представя и индианската гледна точка:

"...Разказах им, че току-що съм бил в град Тула, щата Идалго, където съм разглеждал някакви археологически разкопки. Направила ми е впечатление една редица от четири колосални, подобни на колони каменни фигури, наречени атланти, изправени на горната плоча на една пресечена пирамида.

Всяка от почти цилиндричните фигури - висока четири и половина метра и с диаметър около метър, беше изградена от четири отделни парчета базалт, издялани така, че да представляват по мнението на археолозите толтекски фигури на воини с военните си амуниции. На около шест метра зад всяка от предните фигури на горната основа на пирамидата имаше друга редица с четири правоъгълни колони със същата височина и ширина като първите, изработени също от четири каменни блока.

Внушителната група атланти ме беше пленила и заради това, което приятелят ми, завел ме на това място, ми беше разказал за тях. Пазачът на старините му бил разкрил какво е чувал: нощем атлантите се разхождат и земята под тях трепери."

Посещавал съм много пъти Тула, познавам отлично древния културен комплекс и пирамидата с атлантите и затова ми беше интересно не само впечатлението на американския писател Карлос Кастанеда, но и реакцията на магьосниците индианци от племето яки. Един от тях казва за атлантите, които се разхождали нощем: "Разбира се, че се разхождат нощем. Тези неща са там от векове. Никой не знае кой е издигнал пирамидите, самият нагуал ми каза, че не испанците са ги открили за пръв път. Нагуалът ми каза, че преди тях е имало и други. Един Господ знае колко."

И ето как този индианец Павлито подхвърля един горещ картоф в скута на учените. Според него: "...атлантите не са мъже, а жени. Тази пирамида е център на реда и стабилността. А фигурите на четирите є ъгъла са четирите вятъра, четирите посоки. Те са основите, устоите на пирамидата. Трябва да са жени, мъжествени жени, така ги наречи, ако щеш. Както сам знаеш, ние, мъжете, не сме толкова горещи. Ние сме подходящи за спойката, лепило за свързване на нещата, само това. Нагуалът, Хуан Матус, каза, че загадката на пирамидите се крие в структурата є. Четирите ъгъла са издигнати догоре. Самата пирамида е мъжът, поддържан от четирите си жени - воини; един мъж, издигнал поддръжниците си до най-високото място."

Същият този индианец казва на Карлос Кастанеда още нещо, според мен доста важно: пирамидите не са били жилища, а място за воини, които там да упражняват второто си внимание. Всичко, което са правили, е запечатано в рисунки и фигури по стените. Е, древните са забравили да ни оставят ключ за разчитането им. Що се отнася до "сънуването", за което индианците на Карлос Кастанеда обичат да говорят, мисля си дали наистина и в Хеопсовата пирамида определени хора не са отивали да сънуват и да отлитат за кратък престой в друг, неизвестен, но съществуващ свят?...

Според видния индианец от племето яки Дон Хуан, добил световна слава чрез перото на Карлос Кастанеда, "силата зависи от вида знание, което човек притежава. Какъв е смисълът да знаеш безполезни неща?". Не е ли "безполезно знаене" това, че нощем атлантите се разхождат и земята под тях трепери? Освен като предупреждение да не замръкваме край пирамидата, не знам за какво друго това познание може да ми послужи. На всичко отгоре учените не обръщат никакво внимание на приказки, изречени от невежи индианци. Пак като някакво неясно формулирано предупреждение трябва да го вземем и при нашата разходка из Теотиуакан. Не е препоръчително да се закъснява привечер по Алеята на мъртвите. Да видите как след залез слънце бързо опустяват терасите на пирамидите, алеите и пътеките в този древен град на боговете. И тук както навсякъде, където има пирамиди, се чувства една особена атмосфера, някакво невидимо присъствие. Знам, че цялата магия е в собственото ми въображение, но като си представя, че по тази алея бавно са пристъпвали обречените за принасяне в жертва, че духовете следят туристите, нарушили спокойствието им... С облекчение влизам в някое шумно кафене, за да се върна към действителността и да си припомня, че и алеите на живота имат своя чар.

Представете си Алеята на мъртвите като огромна 5-километрова самолетна писта. Тръгвате по нея под парещите слънчеви лъчи и стигате до пирамидата на Луната полумъртви и плувнали в пот. Вече ви е ясно защо се казва Алея на мъртвите. После, като си поемете дъх, се оглеждате и ахвате. Двете пирамиди, на Слънцето и на Луната, ви напомнят двата страховити вулкана близо до мексиканската столица - Попокатепетл и Истаксиуатл. Пирамидата на Луната е по-малка - висока е 42 м, а на Слънцето - 72 м и основата є не е квадратна: 240Ї255 м. Тя е ослепителна не само защото отразява светлината и топлината на Слънцето, но и защото създава впечатление на нещо гигантско, по-голямо от всичко друго, създадено от човека. Ерих фон Деникен направо я обявява за по-голяма от Хеопсовата пирамида, но явно нещо е сбъркал - може да е от силното слънце. Хеопсовата пирамида е два пъти по висока от пирамидата на Слънцето в Теотиуакан. Ще му простим това изхвърляне, защото пирамидата е построена на тераси, които бавно се извисяват и оставят усещането, че са устремени към безкрая.

От пирамидите се открива прекрасна гледка към развалините на културния център. С малко въображение човек може да си представи, че на това място през последните векове преди нашата ера е имало град на 20 кв. км с около 200 000 души население. Името му Теотиуакан означава "място на боговете". От двете страни на Алеята на мъртвите са разположени различни постройки, храмове, платформи и по-малки пирамиди. Сред тях е и прочутата пирамида на Кецалкоатл с многобройните глави на "пернатата змия", подаващи се от фасадата є заедно с още едно чудовище, което прилича на НЛО, ако знаете как изглежда НЛО. Аз не знам, но вероятно е нещо такова. Учените обаче знаят и смятат, че това е Тлалок, богът на дъжда, или някой колега от пантеона на боговете. За тези "чудовища" Карл Сейгън, който погрешно смята, че пирамидата е астекска, пише: "Хората могат да видят в тях каквото пожелаят. Няма какво да попречи на някой да вижда наоколо следи от извънземни посещения в миналото. Но за човек с дори леко скептичен мозък доказателството е неубедително."

За мен тази странна пирамида обаче е доказателство, че толтеките и тук са оставили своите следи. Въпросът е какви са били основателите и жителите на Теотиуакан преди тях.

Ще призная отново, че не знам. През годините, откакто напуснах Мексико, не прочетох нищо ново, което да ме направи повече "толтек", тоест човек на знанието според определението на Дон Хуан. Мексиканските учени след еуфорията около "откриването" на народа олмеки се коригираха и започнаха да говорят за "култура Ла Вента". По същия начин се говори и за "култура Теотиуакан". Лесно ми е да назова древните жители на града теотиуаканци, да ви кажа, че тук са намерени подземни жилища на хора от по-стари култури, че древните примитивни жреци за разлика от европейските аристократи са обичали да се къпят в жилищата си и са разполагали с тоалетни и с течаща вода. И за нещо са използвали големи количества слюда. Слюда? Да, слюда! Досега никой не е успял да обясни за какво са служили намерените при разкопки пластове слюда. Не става дума за природни залежи, а за слюдени листове, донесени отнякъде. И още нещо странно: не мога да си обясня това увлечение на древните да си правят статуетки с негроидни лица. Алън Олфърд прави страхотни изводи от това, че олмеките си падали по направата на колосални базалтови глави с негроидни физиономии. Ето че и теотиуаканци не се различават от тях. Да не би... Не знам.

В Мексико няма слюда! Значи е била внасяна отнякъде. Учените са установили, че Теотиуакан е поддържал активни връзки с други културни центрове в Месоамерика. Влияния от Теотиуакан са доказани в такива типични за маите центрове, като Тикал, Уашактун, Йаша, Алтун Ха, Каминалхуйу и др.

Много учени смятат, че и Теотиуакан е бил част от голямото семейство на маите. Общо взето, познанията за този град почти не са мръднали от тъмното към малко по-светло, щом и такъв автор, като Ерих фон Деникен, цитира без коментар думите на францисканския мисионер Бернардо де Саагун: "Мястото било наречено Теотиуакан, защото било гробище на боговете. Фактически първото име на мястото е неизвестно; не е ясно също кои са били жителите на Теотиуакан и откъде са дошли, а и не се знае какъв език са говорили."

Е, не е съвсем така. Археолозите са разровили и намерили доста неща. Авторите на "Мексико през вековете" са категорични: "Хората, които издигнаха пирамидите, по необходимост са пришълци от юг." Дали това не трябва да се тълкува като отрицание на възможността да са дошли от север (а там няма нищо), от изток (където са египтяните) или отгоре (където са звездите)? За юга всичко ясно - там са маите.

Освен това според един древен ръкопис преди появата на астеките Теотиуакан се е казвал Китемаки. А някои етнографи не се съмняват, че жителите на града са принадлежали към езиковата група на маите.

Тази разходка по мексиканските пирамиди може да бъде безкрайна, но все трябва да има някога край. Ще оставим за друг път много интересни места и ще спрем в Чолула. Но не е възможно, просто ще бъде престъпление от моя страна, ако не ви представя едно малко островче, наречено Хайна. Каквото и да ви разказвам за него, и читателят като мен ще иска отговор на следния въпрос: Защо им е било на маите да изграждат изкуственото островче Хайна, когато покрай брега на щата Кампече има толкова естествени? Отговор не получих и читателят ще трябва да се задоволи с неизвестността.

Хайна се намира само на няколко метра от океанския бряг. Островчето е прочуто с миниатюрните си глинени статуетки, но това не обяснява защо са били прехвърляни цели каменни кариери в морето, когато само на 12 км от Хайна се намира друг остров, с уникалното име Остров на камъните. Впрочем от там са били доставяни и строителните материали за Хайна.

От френския учен Дезире Шарне, посетил Хайна през 1886 г., знаем, че островът е дълъг 3 км и широк 800 м. Там той е видял четири по-големи и осем по-малки пирамиди, изградени с обработен камък.

На Хайна няма население, но има пазачи на развалините и гробовете, от които глинените статуетки сякаш извират. С тях се илюстрират почти всички издания за културата мая.

Според нормалната логика Хайна, подобно на други уникални паметници, не трябва да съществува. Но островът съществува и като проблем, затова липсата на научен интерес към него става подозрителна. "Пациентите" на Педро Ферис, тоест умиращите от любопитство, искат да знаят защо на Хайна има пирамиди, а там, където има пирамиди, е имало и културен център. Но какъв културен и религиозен център може да бъде изкуствен остров, който няма собствена историческа биография? До него не стига дори и един от онези странни "бели пътища" на маите (сакбе), а джунглата е крайно негостоприемна. И какви са били хората, погребвани точно на това място? Енигмата на Хайна е обгърната от мистерията на маите.

Още по-вълнуващи чувства предизвиква у мен пирамидата в Чолула близо до град Пуебла. По-смайваща от нея е само липсата на интерес у повечето автори на книги за пирамиди, пирамидни енергии и древни култури. Тя не заслужава такова пренебрежение. Все пак тя е най-голямата в света по обем, докато Хеопсовата е почти три пъти по-висока.

Още първия път, когато тръгнах за Чолула, ме предупредиха да не очаквам нещо грандиозно като пирамидата на Слънцето в Теотиуакан. Бях подготвен, че няма да видя и класическа пирамида, затова се сепнах, когато моите домакини от щата Пуебла ми показаха планинския връх, към който се приближавахме. Това било пирамидата в Чолула. За нея вече разказах нещо в предишните страници.

Както при всички други подобни случаи, не се знае точно кога и от кого е построена тази пирамида. Строителният материал не са огромни каменни блокове както при Голямата пирамида в Гиза. Това, изглежда, не е от значение, защото и от непечени тухли може да се получи форма и обем със същия ефект. Ориентирана е точно по оста север-юг и има четири тераси. Основата є само в едната страна е дълга 439 м, тоест два пъти по-дълга от Голямата пирамида в Гиза, но височината є е само 54 м и слабо надвишава тази на Микерин. На връхната тераса с площ повече от четири декара някога е имало ритуален храм, разрушен от завоевателите. От върха на Чолула ясно се виждат вулканите Попокатепетл и Икстасиуатл на север и другият гигант на юг - вулканът Ситлатепетл (връх Орисаба). В края на XVIII в. изследователят барон Фон Хумболт е използвал тази пирамида за обсерватория.

Пирамидата съдържа цяла мрежа от вътрешни галерии и тунели и аз бях един от първите, на когото показаха разкриването на прекрасни фрески от древността. Реставраторите, които работеха за запазването им, ми обърнаха внимание, че никъде не са открили следи от дим, тоест от факли, с които да се осигури светлина на художниците.

При разкопки в първата тераса на пирамидата са били открити квадратен каменен блок върху два човешки трупа, идоли от базалт и голям брой съдове, украсени с рисунки. Впоследствие учените са разпознали някои следи от строителното изкуство на маите - например характерния сводест таван, който се среща и в Голямата пирамида в Гиза.

Докато обикалях католическата църква върху пира­мидата и поглеждах със страхопочитание към далечни­те вулканични колоси, в главата ми се въртеше един такъв въпрос: Защо древните са хвърляли толкова уси­лия, за да строят огромни пирамиди? За да стигат жре­ците по-близо до боговете? Голямата пирамида в Гиза може да излъже някой с подобно обяснение, но пира­мидата в Чолула? Тя достига само една трета от висо­чината на Голямата пирамида, но е със значително по-голям обем? Защо е била пресечена толкова ниско? За какво са били използвани четирите декара на върха? Дали не са изпълнявали някакви функции за здраве, за лечение, за молитви?...

В сферата на загадките има още нещо. Защо във или близо до пирамидите се откриват подземни галерии, помещения или пък цели пещери? Такива има край пирамидите в Тула, Теотиуакан, Чичен Ица, Ушмал, Куикуилко, Монте Албан, Шочикалко. До Чолула се намират две пещери, едната от които е Дяволската. Местните хора вярват, че в нея живеят духове от да­лечното минало. Те предупреждават любопитните да не влизат вътре, защото „много са влизали, но само един е успял да се върне - полудял".

Съществуват легенди, че в такива пещери майте кътали тайни книги, спасени от унищожителните ръце на конкистадорите. Скривалищата се охранявали и до днес от духове, от разхождащи се нощем атланти или от някаква убийствена енергия. Радиация може би...

Изследванията на мексиканските пирамиди, извър­шени от Педро Ферис и Кристиан Сиругет, са много интересни, но за съжаление са в сянката на египетски­те пирамиди и остават незабелязани. Повече търсещи специалисти в областта на пирамидологията продъл­жават да се занимават главно с Голямата пирамида в Гиза. Тя е основният пример, върху който почиват главните приложения на домашните пирамидни моде­ли. Не съм против тях, в никакъв случай! Но веднага ще добавя, че липсата на задълбочен поглед върху мексиканските пирамиди ни лишава от допълнителни познания с огромно практическо значение. По-нататък ще се спра по-подробно на този въпрос, но сега искам да продължа с някои важни наблюдения на двамата мексикански автори.

Мисля, че трябва да се съгласим с такъв извод: Древните са градили пирамиди не защото тази форма им е харесвала естетически, а защото са познавали способностите й да произвежда енергия от околната среда и да я трансформира в използваема сила.