Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение

Много хора имат добра представа как трябва да изглежда мотоциклетът или колата им, когато са в изправност - да няма петънце, моторът да работи добре... Но как трябва да изглежда собствената им „машинка", тяхното собствено тяло, когато е в пълна изправност, това те не винаги разбират. Обръща се внимание на външния вид - как е ушита дрехата, каква е шапката, фризурата и т. н., но не се и помисля за това, което е под дрехата.

Не е ли необходимо поне веднъж да се свалят дрехите и в този недекориран вид да се застане пред огледалото така, както ни е създала природата. Веднъж поне да застанем насаме със себе си и да погледнем с по-критичен поглед - без снизхождение! Да се поогледаме дали няма някъде някакво петънце, пъпчица, натрупвания по талията, по корема или бедрата. Да се вгледаме в тлъстите „възглавнички", загрубялата кожа, мазолите или още много такива излишни неща, които непрекъснато се прикриват от дрехи, чорапи и обувки, и ние ще се убедим, че те действително съществуват...

В този „интимен разговор" лично със себе си в тишината на някакъв вечерен час образът в огледалото може да ви разкаже много... И ако оставим настрана вечното снизходително и безкритично отношение към себе си, не само ще видим лошата си форма и неестетичните очертания, но дълбоко в съзнанието ни ще изплува въпросът: „ДАЛИ ПРИРОДАТА МЕ Е ЗАПЛАНУВАЛА ТАКЪВ? ТАКЪВ ЛИ ТОЧНО ТРЯБВА ДА БЪДА?" Отговорът веднага ще бъде получен с появяването на един друг образ, дошъл някъде от дълбочините на съзнанието: стегнато, еластично тяло, с изящни очертания, гъвкави стави, пълно с живот и красота - точно образът, който би притежавал този човек - самият ти - при един правилен начин на живот. От гърдите ти ще се отрони въздишка и успокоително ще си кажеш: „Хубаво нещо са мечтите, но те си остават мечти..."

Живеем във време, когато цивилизацията ни е дала не само знания върху човешкото тяло, но и за неговата физиология и изисквания, за да бъде действително в този красив и съвършен вид. Дала ни е удобства и възможности, стига те да бъдат ползвани с разбиране и разумност. Постигането на красотата и здравето нито е толкова трудно, нито е невъзможно, както обикновено се мисли, но е необходимо да се осъзнае целта и какво трябва да искаме от себе си. Тогава животът ще придобие съвсем друг вид и насока.

Всеки за себе си трябва да намери отговор на въпроса

Ако попитате спортиста, той ще ви отговори: „Това е човек с максимален заряд от сили и възможности! В пълната си физическа готовност!"

Отговорът на медика ще е друг: „Здрави органи и пълноценни функции, които работят с пълен капацитет!"

Но всичко това малко говори на читателя, чиято професия е далеч от спорта и медицината. Прекалено много се свикна с относителното понятие за здраве, с отчитане на болните за здрави. Същото се получава с приемането на красотата и изражданията, последствията от болестите, както и ранното остаряване в неговата още по-грозна форма. Половинчатото здраве на цивилизования човек се приема като нещо редно и естествено, както и изключително съкратеният живот на човека. Красотата стана рядко явление, съпътстващо само най-ранната младост. А истината е, че човекът, трябва да остане красив и в детството си, и в младостта си, и в напредналата си възраст - строен, стегнат, без дегенерации и патологии.

Няма по-чаровно, по-съвършено и по-красиво същество на земята от човека в неговата истински здрава форма. Това е човекът, който е имал щастието да бъде отгледан и да израсне в точно необходимите му условия, като му е предоставена възможност за пълното и максимално запланувано от природата развитие на физика, интелект и емоционална същност. Той е хранен със съответно необходимата му храна, расъл в естествената природна среда в пряк контакт с природните енергии и сили, както и в съответната домашна атмосфера, гарантираща пълно и нормално развитие. Към него е подхождано с разбиране и година след година е полагана грижа както за физическото развитие, така и за интелектуалния и емоционалния му заряд.

С доброто оформяне на костната система се дава възможност за съответното стабилно оформяне на мускулната система. И когато година след година се стигне до нейното пълно развитие към 20-25-годишна възраст с постигане на програмираното от природата, срещу нас може да застане едно истински чаровно и красиво създание - истински неин венец. Всяко движение и всеки жест у това същество са изящни и красиви. Неговите мускули и стави работят като добре смазана машина. Цялата тази хармония във физическата форма се проектира и в психичното оформяне.

Спокойният и добре организиран душевен мир дава одухотвореност .на лицето и очите. Естественият заряд от веселост и оптимизъм се проектира в приветлива усмивка. Кожата му, запазила естествена руменина и еластичност, напомня фин велур. Със своята пищност и естествен цвят косата допълва красотата.

В тази си форма човекът е неуморим спортист. Той ходи с километри, катери се по планините, не познава умората. Със същата лекота се справя и с интелектуалните си задачи. Винаги е настроен положително. Истински здравият човек е с градивна психика, обича труда, движението, природата, цветята, животните и хората. Той винаги е хуманно настроен към всичко живо. Нему са чужди жестокостта, грубостта, безотговорността. Отрицателните емоции са неприемливи за него.

Че това е така, го доказват децата. Още с раждането им у тях са вложени честността, добрината, нетърпимост към грубостта, лъжата, побоищата, жестокостта. Още в най-ранната си възраст към всичко това детето проявява нетърпимост, то въобще не ги познава и при сблъскване с тях реагира с плач, страх и протест. Впоследствие проявите на лъжа, жестокост, хитрост, грубост, агресивност или нещо подобно са добре усвоени „уроци" от заобикалящите го възпитатели. Докато детето не види стоварващата се за удар ръка, то няма да се сети да посегне на другарчето си. Докато не се прояви над него насилие, то няма да прибегне до лъжата. Тя е жалкият плод на насилието.

Школата за възпитание на малкия човек започва още от първия ден на неговото съществуване и основата се поставя точно в семейството. Докато не му се даде пример за добро или зло, то няма откъде да ги научи. До седемгодишната възраст е сложена основата за цял живот. Всичко започва от дома, а детската градина, училището, приятелската среда и след това обществото са само допълващи фактори на влияния.

В естественото си здраво състояние човекът не е черногледец и песимист, той е весел, с естествено чувство за хумор, инициативен, склонен към игри, песни. За него работата е удоволствие. Той обича човешкото общество и се приобщава към него. Сработването с колектива е в реда на нещата - задружната работа му доставя удоволствие. Стремежът към уединяване, затвореност, отчужденост вече говорят за нездрави състояния.

В миналото българският народ е бил с голям здравословен потенциал и с истински висок дух въпреки тежащото на гърба му робство. Жизнен и весел, той никога не е преставал да играе, да се весели, да пее своите хубави песни и да се вдъхновява от високия си творчески заряд. Творчеството е изключително богато - песни, приказки, легенди, живопис, архитектура, икони, стенописи, китеници, шевици, накити, говорещо за живо въображение и богата творческа мисъл, присъща на истински здрав народ.

Подобни примери на хора, постигнали пълно здраве и с пълната си физическа готовност, могат да се видят по спортните площадки, по олимпиадите, по състезанията - красиви, гъвкави, силни, неуморими.

Не е трудно след всичко, което обсъдихме дотук, всеки да изгради своя образ на здрав човек, към който трябва да се стреми. Да отчете слабостите, пропуските, грешките и недомислиците, които допуска. И след време, когато ще поработи над себе си, би трябвало пак да застане пред огледалото и да отчете корекциите и постиженията.

Освен това би било пропуск, ако не се поработи малко повече върху

като принос за здравето. Не може да се мисли за здраве, ако не съществува пълна хармония между физика и психика. Човекът е емоционално същество и всяко изживяване, било то добро или лошо, отеква като ехо в цялата му същност, като оставя своите положителни или отрицателни последствия.

Полагането на основата на душевната същност на човека започва от най-ранното му детство. Но за съжаление не винаги при възпитателната работа с децата възпитателят е наясно със задачите си. Често стремежът е само към външния вид - зачервени бузки, налята фигура, като се пропуска нещо много съществено - изграждането на добра психична форма и етика у възпитаника.

Детето се ражда без каквито и да са познания и възприема модела на заобикалящия го свят, а точно това обикновено започва от семейството - майката, бащата. Задачата им е отговорна. С изграждането на спокоен и хармоничен вътрешен мир в душата на детето се дава възможност за постигане на същата хармония и във физическото развитие. До пълното израстване и развитие на младия човек тези две същности - физика-психика и психика-физика - непрекъснато се влияят и при вещ и културен възпитател се идва до съвършена и прекрасна форма.

Върху душевната настройка трябва да се работи съзнателно и с търпение още от най-ранните детски години, да се постави задача у детето да се събуди интерес към живота и радост от контакта със света. Детето трябва да се научи да се смее, да се радва, да възприема с радост живота около себе си. Да се изгради у него етичност, хуманност, доброта, любов и уважение към човека, веселост и чувство за хумор, както и грижа за другите.

Изграждайки чувство на уважение към околните (баба, дядо, леля, съседите) се осигурява душевното спокойствие на самия човек: То е в основата на социалните отношения на индивида. Социалното чувство се изгражда още в детската възраст. Неразбирането ни със заобикалящия ни свят нарушава първо нашия вътрешен мир. За хората, заобикалящи детето, трябва да се говори само добро, то в бъдеще ще има време да опознае света. С един неправилен подход това завинаги може да порази чувствителната детска душа.

Култивирането на веселост и хумор у детето е важно - те са добри помощници в живота. То трябва да умее да пее, да играе, да усеща веселата страна на живота.

Там, където възпитателят вместо да гради у своя възпитаник благородни чувства и хуманно отношение към човека, го насочва към хитруване и агресивност - „справяне с юмруци с околните", мотивирайки се, че го „готви за живота", той фактически подготвя човек с лоша душевна настройка, бъдещ нещастник и болен. Това са „таралежите" на нашето общество, създаващи конфликтите и спиращи процеса на всяка нормална работа и начинание. Там, където характерът е оформен с хитрини, агресивност, лоши мисли към близки и към обществото, човекът е не само бъдещ нещастник, но и бъдещ посетител на лекарските кабинети.

Оформянето на душевната същност, както и на неговата физика, не се ограничава само в детските години. Тогава се полага основата и се дава ход на предстоящото развитие на човека, като тази работа трябва да продължи цял живот. Много често по незнание или по други причини във възпитанието се допускат пропуски, които по-късно се отчитат като прекалена затвореност, срамежливост, липса на самочувствие, конфликтност или нещо подобно. Самовъзпитанието трябва да продължи цял живот и това е действително сериозна работа над самия себе си. То е не само корекция на допуснати грешки при оформяне на характера но и непрекъснато доброволно усъвършенстване на културата, работа върху облагородяването на характера и хуманизиране на отношенията с хората. Чувствата имат нужда от развитие. Интелектът - също. Ако цял живот не се попълват знанията с интерес към всичко ново, задължително се изостава. Този, който остава на едно място с постигнатото на младини, ще се озове в изолация и ще се смята за остарял.

Човек, отрекъл самовъзпитанието, в своята старост достига до дегенеративни физически и психични отклонения: старческо слабоумие, неврастения, конфликтност, мнителност, скъперничество, егоизъм. Няма по-грозна картина на старостта от ежедневието на един оглупял свадливо егоцентричен човек.

На възрастния му прилича да бъде мил, благороден, да обича децата и всички около себе си, да има богат заряд от знания и по един умен и тактичен начин да е в полза на младите хора около себе си. Няма ли го всичко това, той не е разбрал една от задачите на живота си.

Въз основа на изследванията, които геронтолозите правят върху дълголетници и столетници, се идва до заключението, че душевната нагласа на човека играе съществена роля за запазване на здравето, а с това и за удължаване на живота. И истината е, че нервен, зъл, сприхав, мърморко, завистлив, скандалджия, грубиян, скъперник, егоист - не може да достигне дълголетие. Той няма най-важните предпоставки - благоприятната душевна хармония, създаваща и съответната хармония на физиката. Разрушителната, деструктивна енергия на този човек за съжаление пречи не само на него, но и на околните.

При изследване на столетниците в Кавказ френската геронтоложка Сула Бенет дава своите заключения като причина на дълголетието и добрата форма на изследваните столетници.

Тя пише: „Животът на кавказците се ръководи от стриктен етикет. Тук учтивостта и гостоприемството, любовта към човека са задължителни. Тези качества се развиват у децата още от най-ранната им възраст. Дава им се много либерално възпитание, като никога не се бият, никога не се хокат и не им се вика. Кавказците се стремят да развият у детето самостоятелност и контрол над себе си.

Децата се възпитават да уважават възрастните. Дядото, бабата са примери, на които трябва да се подражава и от които се учат. Затова на тях никога не се прекослови и не се възразява. Всичко това се приема като нещо естествено и установено.

Там хората се научават да приемат нещата спокойно и да владеят своите чувства, което им помага и за преодоляване на трудностите в живота, на душевната мъка, пред която те застават с лице. Те се научават да я завоалират и да я превъзмогват. Отклоняването от установените обичаи се смята като слабост..."

Изводът на геронтолозите е, че ключът на продължителния живот на обследваните столетници е в оформянето на тази психична форма. Ясно е, че за да има здраве, а с него спокоен и продължителен живот, в профилактичната ни програма трябва да се предвиди и работа върху психичната форма. Съществен пропуск ще бъде, ако не се създаде стремеж към по-добро отношение към човека, към близките и към всички останали - познати и непознати. Да се формира доброта, както и стремеж за личен принос за подобряване на живота.

Отклоненията от здравата форма на психиката - грубост, жестокост, егоизъм, конфликтност, алчност, затвореност и пр. - трябва да се отчитат и лекуват като сериозни заболявания. Настанени като паразити в душата на човека, те рушат и унищожават вътрешната цялостна психо-физична хармония, довеждайки до нови заболявания.

В миналото, когато всяка работа чакаше да бъде свършена от ръцете на човека, той беше достатъчно натоварен физически и можеше да не се мисли за допълнителна гимнастика или спорт. Но днес, когато животът е променен, когато машините поеха тежкия физически труд, хиподинамията стана сериозен обект на медицината. Само преди един век човекът е извършвал около 95% от работата със своята собствена мускулна сила, а машината е поемала едва около 5%. Сега стана обратното.

Вече е установено, че орган, който се оставя да бездейства по-продължително време, закърнява. Мускулите губят своя силов заряд.

Под влияние на хиподинамията отслабва работата на сърцето, намаляват белодробната вентилация и снабдяването на тъканите с кислород. Същото отслабване или тотално загубване на нормалния силов заряд следва и при всички останали органи и системи.

При примитивното обработване на земята и работата около бита се е постигало голямо разнообразие в двигателната дейност на човека. Разнообразната работа е ангажирала съответно различни групи мускули, с което се е постигало цялостното й поддържане.

За разлика от начина на живот в миналото човекът от цивилизования свят, главно в големия град, по учреждения, заводи, бюра, кантори и пр. прекарва времето си предимно в седящо положение, натоварвайки преди всичко ръцете или нервната си система.

Докато човекът от миналото упражняваше своя труд главно сред природната среда - на полето, в градината, в гората, което е и неговата естествена среда, сега работи в закрити помещения при неблагоприятна атмосфера за белите дробове, напрегнат и обездвижен, с което градският жител непрекъснато отчита „минуси" по отношение на здравето си. И тъй като никой не може да смени нито работата си, нито професията си, за да подобри своите условия на живот, трябва да намери начин за противопоставяне на тези „минуси" - т. е. организмът да бъде подпомогнат.

Не се ли помисли навреме, то съвсем неусетно, ден след ден в завода, бюрото, офиса, института тонусът на организма запада, мускулите губят своя силов заряд, цветът на лицето избледнява, косата губи гъстотата и цвета си. Появяват се и първите признаци на ненавременно и ранно остаряване. Успоредно с всичко това започват и болестите.

Осигурява ли се необходимото движение на мускулите, те ще поддържат в добра форма и вътрешните органи, с които са свързани. А те от своя страна ще поддържат на висота и целия организъм. Всичко ще действа като добре сработващ се колектив, който се противопоставя на всякакви агресори; настъпленията на ранната старост и ще осигури здрав и спокоен живот.

Включването на движението в ежедневието на човека трябва да стане леко, неусетно и приятно, като се вземат предвид битовите и професионалните възможности (в зависимост от това какъв труд се упражнява - умствен или физически) и най-важното - моментното състояние на организма. Стремежът трябва да бъде раздвижването на тези части от тялото и тези мускули, които са бездействали през осемчасовия работен ден. Не бива да се включва спорт с гонене на рекордни постижения.

За развиване и поддържане на силите и на мускулния тонус, а с това и на цялостното здравословно състояние на организма, няма възрастови граници. На каквато и възраст да е читателят на тези редове, той трябва да знае, че може винаги да започне наваксване на пропуснатото. Раздвиженото тяло не допуска ранно остаряване, болести, свързани с хиподинамията, както и ненавременната старост. Човек трябва да се научи да води трудов и инициативен живот, Столетник-мързеливец няма.

И тъй като движението се явява в най-разнообразни форми, а те от своя страна и със свои изисквания, нека да поговорим за най-обикновената и разпространена форма на движението -

което е особено налагащо се и необходимо за хората от големия град.

Градският жител, а това вече стана навик и на хората от по-малките селища, ползва обществен или личен превоз дори на къси разстояния. Оправданията са, че се икономисва време. Но дали това наистина е така?

Отиваме на работа с превоз, в службата сядаме на стол или в кресло, вкъщи се настаняваме пред телевизора с вестник или книга в ръка... Психичната нагласа е към лесното, към удобното, към предпазване от безпокойството, към ограничаване на усилията, като дори и не се помисля, че това води в крайна сметка към отпуснатост, леност.

Ние непрекъснато говорим за човека от миналото, и то от недалечното минало, като закален здравеняк, но не се и задълбочаваме да разберем как е било постигнато това. Не се помисля, че човекът векове наред е живял без превозни средства и ходенето пеша редовно е било част от всекидневния живот. И за най-дребните неща той е разчитал на собствените си крака, а не всичко е било като сега - близко и достъпно. Босите или обути с почти подръчно направени обувки крака са търпели не само сериозно натоварване, но често са били мокри, кални и с тях се е злоупотребявало. И въпреки това краката са си оставали здрави, със закалени и устойчиви мускули, и не само те, а и цялото тяло. И тъй като в него всичко е свързано като във верига, поддържането на здравите крака се оказва едно от съществените звена за поддържане на здравата форма на тялото.

Ходенето пеша - това е истински своеобразна гимнастика, задействаща голяма група мускули и поддържаща тонуса на гръдния кош, нервната система, мозъка. Дишането не само насища тъканите с кислород, но и способства за по-бързото елиминиране на отпадъчните субстанции от метаболизма.

С ходенето пеша се осъществява нещо много съществено - контактуването с външната среда, изключително необходимо за нормалното съществуване на човека. А човекът, рожба точно на тази природна среда, където е протекла неговата еволюция, без този контакт постепенно загубва силите й възможностите си.

Оправдаването с липса на време говори за липса на разбиране, тъй като с всяка направена в повече крачка се увеличават силите, което дава възможност за по-бързо приключване на текущата дневна работа. Организирането на самата работа става по-леко, времето се съкращава и минутите за разходка вече са икономисани.

Не би се загубило чак толкова време, ако сутрин, тръгвайки за работа, се излезе 10 минути по-рано и вместо да се вземе превозно средство, част от пътя се измине пеша. Тези 10-15 минути, изминати в бърз ход, с изправен гръбнак, с включване на някои дълбоки дихателни упражнения, ще доведат до следния резултат: свежият сутрешен въздух и движението ще ви заредят със сили и ще дадат тласък на добро самочувствие през целия работен ден. При такава сутрешна разходка този ден ще бъде различен от другите. Освен ходенето пеша и дихателните упражнения с дълбоко проветряване на дробовете има немалко значение и това, че сутрин, особено в големия град, въздухът след нощното спокойствие е най-свеж и чист.

По същия начин с връщане от работното място, въпреки че въздушната среда вече е претърпяла известни нарушения и е обременена, движението си казва думата след дългия престой в закритите помещения на учреждението. Разбира се, ако има възможност да се отдели специално време за разходка в някой от близките паркове, където въздушната среда е пречистена от зеленината, е още по-добре - и аеройоните дават своя принос за здравето.

Добре е при тази разходка да се върви бодро, бързо и с лекота. От време на време да се притичва по няколко крачки. Да се следи за положението на гръбнака, на гръдния кош. При дихателните упражнения въздухът да се поема дълбоко за раздвижване и тонизиране на целия гръден кош.

При разходките, свързани с отиването на работа, трябва да се обръща особено внимание на удобната и лека обувка, в която стъпалото да заема нормалното си положение - токът не бива да е по-висок от 1-2 см. При ходене трябва да се внимава центърът на тежестта на тялото да бъде върху задната част на бедрата. Стойката да бъде изправена, раменете — освободени от напрежение.

Специалистите, които работят в тази област, препоръчват ходенето пеш да не бъде по-малко от 3-4 км на ден. Препоръките на японските специалисти са десет хиляди стъпки на ден за поддържане на здравето - крачкомерът трябва винаги да бъде в джоба ви.

Но най-пълноценното ходене пеша може да бъде осъществено през неделните и празничните дни в планината или където и да било сред природата по неравен терен. И тази практика да се поддържа не само през топлите дни на лятото, а през всички сезони на годината. Само прякото контактуване с природата има пряко въздействие върху човешкия организъм. Това е нашата естествена среда като живи обитатели на планетата.

Туризмът трябва да стане постоянна програма не само на всеки човек, а на цели семейства. Обединявайки всички - и малки, и големи, с приятния контакт с природата, часовете сред нея въздействат както на физическата, така и на психичната същност на човека. Приятните часове будят само добри чувства и сплотеност между хората.

Профилактичната програма, в която не е предвидено достатъчно ходене пеша, е непълна. Непривикналите трябва да започнат с изминаването на къси разстояния, като се спазва основният принцип - постепенността.

Ходенето пеша особено силно влияе на лошото самочувствие, което с всяка направена стъпка се подобрява. Лошите мисли, тежките депресивни настроения, както и ежедневните неизбежни грижи остават зад гърба. Всичко това се заменя с непознато досега душевно равновесие. С всекидневното упражняване на краката при включване на часове за ходене пеша всеки без трудности ще констатира неимоверно подобряване на здравословното си състояние. Д-р Робърт Джексън, за когото вече говорихме, за поддържане на здравето си имал като програма ежедневното изминаване пеша на 16 км - осем сутрин и осем вечер.

И тук като потвърждение на казаното искам да се спра на един случай, разказан от Пол Брег за негов банкрутирал приятел, стигнал в отчаянието си до мисълта за самоубийство. „Помолих този затормозен нещастен човек да ми направи една услуга. Когато той се съгласи, аз му казах: „Добре, нека направим една прощална разходка и да поговорим." След като той се съгласи, аз бързо се втурнах към колата, без да губя време. Наложи се да го разхождам цели пет часа. През това време аз буквално влях у него нов разум. Ако беше останал вкъщи, той щеше да се погуби. Тази разходка на чист въздух промени целия му живот..."

Ясно е, че по време на тази знаменателна разходка д-р Брег зорко е следил за промяната в настроението на своя приятел, което е ставало много бавно поради тежкото психично състояние. И за да успее да разведри тази тежка депресивност, са били необходими цели 5 часа разговор в движение. По този повод Пол Брег казва: „Когато почувствате мрачни настроения, нервност, грижи, депресия, потиснатост, бързо излизайте навън и започвайте физическа активност. В противен случай негативните емоции могат да ви победят. Разходка или други физически занимания на открито могат да изчистят съзнанието ви и вие да започнете да виждате проблемите си в перспектива. Всяка почивка на открито възстановява човешката личност."

В последните години се появиха много любители на „бягане за здраве". Привикне ли се към ходене пеша, лесно се преминава към бягането, започвайки с къси разстояния, които постепенно се увеличават.

Големият украински хирург д-р Николай Амосов, за да подобри своето здраве, продаде колата си, взе си куче и започна сутрешни разходки, като стигна до тичането. Сега въпреки напредналата възраст здравето му се укрепи, той отива и се връща от работа без превоз и редовно със своя антураж тича сутрин в парка.

При провеждане на курсове на гладуване, при увеличаване на силите няма да увеличавате ходенето повече от това, което практикувате всеки ден, но ако има намаляване на силите, се ходи до умора, но не до преумора. Силите трябва да се ползват за развиващия се лечебен процес.