Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение

или по други части на тялото. Трябва добре да се запомни, че стомахът трябва да се щади, да му се даде възможност постепенно да възстанови нормалната си дейност, тъй като по време на разтоварването, когато не е бил ангажиран с обичайната си работа, той е поел очистване и възстановяване на своите тъкани, както и на цялата храносмилателна система. Сменена е и нейната функция. С включването на новата храна фактически се пречиства този очистващо-възстановителен процес, който не е доведен до своя край. Ние съзнателно трябва да накараме стомаха да поеме обичайната си работа. Често приетата храна не само предизвиква болка, но и се връща.

Количествата, които може да приеме стомахът, са малки. Превишаването им става лесно, тъй като с приемането на храната може да се събуди голям апетит. Точно тук е необходим контрол. Пренебрегне ли се той, едни от неприятните последствия са точно тези отоци, които се появяват по глезените на краката.

Отоците могат да се появят и под очите, както и по други части на тялото. Мярката срещу тях е моментално спиране на храненето за 1-2 дни. След като се включи отново храната, тя трябва да бъде леко намалена. С превишаването на приетата храна не само през периода на захранването, а въобще през целия интервал на хранене може наново да се появят болки по болните места. Има ли връщане на болките, значи храната е в повече от това, от което се нуждае организмът в момента. Подходът е същият - веднага се спира храненето за 1-2 дни до утихване на болката, след което приеманата храна леко се ограничава.

Нека се запомни като основно правило, че след прилагането на която и да е форма на гладолечение (по-строгата или по-омекотената) завинаги

ДНЕВНИЯТ ПОРЦИОН НА ХРАНЕНЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАМАЛЕН.

В целия цивилизован свят болестите на храносмилателната система са нещо обикновено и разпространено. Има ли заболяване, има и несправяне с храносмилателния процес и колкото по-дълбоки са уврежданията, толкова обработката на храната и абсорбирането й са намалени. С провеждане на курсовете на гладолечение храносмилателният процес се подобрява, абсорбирането също. За задоволяване нуждите на организма вече е необходимо по-малко количество храна. С пълното нормализиране функциите на храносмилателните органи, с възвръщане на здравето желанието за храна е по-ограничено, апетитът е в нормалната си форма и стремежът е към естествените продукти на природата.

След приключване на гладните дни храната добива особена сладост. Изострените вкусови рефлекси я усещат много по-пълноценно и съвсем скоро може да се появи силен апетит. Не се ли контролира, като се ограничава приеманата храна, може да се стигне до тежки последствия. Волята винаги трябва да бъде нащрек при определяне порциите на приеманата храна. Още веднъж ще повторя, че гладът, провеждан в каквато и да е форма, никога не може да навреди, но грешките при захранването могат да бъдат фатални. Там, където е постигнат лечебен ефект, той не само ще бъде унищожен, но ще се появят и допълнителни усложнения.

За улеснение на читателя, а и за по-голяма яснота следва

Примерно по часове храненето може да бъде оформено така:

8-9 часа - чай с мед и лимон.

По желание може някакъв сочен плод.

10 часа - плод.

Обяд - пресен зеленчук или някакъв плод и пасирания картоф.

16 часа - плод и по желание чай.

Вечеря - суров зеленчук във вид на малка салатка от зеле, морков, домат или каквото предлага сезонът и се намира в момента у дома. Към нея се добавя порцията на втората половинка на пасираното картофче. Преди лягане може един плод или чай.

Порциите на супата и салатките леко се увеличават. Салатката към вечерното ядене може да бъде от зеле, морков или домат, краставичка, чушка и магданоз и т. н.

Закуска - не по-рано от 9 часа - чай с мед и лимон, вода с лимонов сок, настойка от шипки, минерална вода или просто само чаша обикновена вода. Може да се включи някакъв сочен плод според сезона.

Обяд - ползва се някаква салата, но като първо меню може да бъде и порция плодове. Ако сутринта сте взели портокал, грейпфрут или грозде, то към обяда могат да се включат ябълки, праскови, резен диня и пр. Включването на зеленчук или плодове зависи не само от вашето желание и вкус, но и от това, с което разполагате през сезона. След това първо меню следва постната картофена или зеленчукова супа, към която може да бъде добавена малка лъжичка кисело мляко като застройка.

Следобедна закуска: някакъв плод, чай с мед и лимон или просто чаша минерална вода.

Вечеря - порциите на салатите не само леко се увеличават, но се обогатяват, като се прибавя малко парченце лук, счукана скилидка чесън, праз, магданоз, спанак и пр. Супата може да бъде от картофи или някакви сезонни зеленчуци.

ПЕТИ ДЕН: Режимът на хранене остава същият, като се прави преценка как е приета до момента храната от стомаха. Има ли лека болка, чувство на тежест или каквото и да било дискомфортно усещане, трябва да се внимава в количеството на приетата храна, но ако няма нищо смущаващо, порциите леко се увеличават, като към обяда и вечерята могат да се добавят по няколко хапки черен пълнозърнест хляб.

ШЕСТИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене се запазва. Оттук нататък може обедната супа да бъде заменена с малка порция овесени ядки, качамак, булгурена каша, печена или варена тиква, супа от домати с ориз или нещо подобно. От този ден може да се включи по малко сол.

Вечерята - второто меню след салатата - може да се разнообрази с малки порции задушен зеленчук (картофи, тиквички) или зеленчуково пюре. Хлябът леко се увеличава.

С приключване на захранването, за да се задържи постигнатото до момента, не може да бъде върнат старият начин на хранене. С връщането му ще се върнат и болестите, дори могат да се усложнят.

Първото и основно изискване при оформянето на новия начин на хранене е дневният рацион да бъде ограничен - приеманата храна по количество да бъде по-малка, тъй като асимилативната способност на стомаха е подобрена й той се задоволява с по-малко храна. И това ще бъде утвърдено като постоянен навик.

ЗАБРАНЕНИ ХРАНИ - месо, месни и рибни консерви, сладкарски произведения, бонбони, шоколад, кафе, алкохол, пушене на цигари.

ПЪРВО: ЛЕКО ПОНОСИМ РЕЖИМ - плодовете, билковият чай и медът със своя богат биологичен заряд не само задвижват и активират развиващите се лечебни процеси, но и държат човека бодър и инициативен. Това дава възможност обикновените хронични заболявания, с които е богато нашето ежедневие, а лечението им с методите на традиционната медицина не е успяло, да бъдат лекувани, без това да изисква прекъсване на трудовата и битовата дейност. Без отпуски и болнични!

ВТОРО: БЕЗЛЕКАРСТВЕНА ПРИРОДОСЪОБРАЗНА ТЕРАПИЯ. Броят на алергичните заболявания с непоносимост към лекарствата расте. Расте и броят на болестите, предизвикани от страничните лоши действия на лекарствата. Множат се и болните, дошли до тежки комплексни състояния, които изискват противоречиви предписания. И единствената терапия, на която те биха могли да разчитат, е гладолечението в неговата омекотена форма - плодово-чайният разтоварителен режим. И това е така, защото лекува самата природа, „вътрешният природен лекар", който всеки носи у себе си и който започва активно да действа, когато му се предоставят възможности. Този лекар никога не греши, той насочва действието си точно там, където е най-застрашаващо, най-фатално за живота на човека. И облекчението започва да се чувства само за дни. Ползването на лекарствата може да бъде в изключителни случаи само в началните дни на гладуването по препоръка на лекаря.

ТРЕТО: БОРБАТА С ЕКОЛОГИЧНИТЕ НАРУШЕНИЯ - това е истински актуален въпрос. Замърсена е земята, замърсени са получените от нея продукти, замърсена е въздушната среда, замърсена е вече и вътрешната среда на човешкия организъм. В междуклетъчните пространства се наслояват отрови от най-различен характер, нарушавайки нормалните функции на органите. Последствията са сериозни болестни състояния, при които медикаментозните лечения дават съвсем слаб резултат. Единственият начин човек да бъде изчистен бързо, ефикасно и по безвреден начин от химикали и промишлени отрови, се оказва само гладолечението. Друг начин със същите резултати медицината до този момент не познава, защото от организма се елиминират не само отровите, но същевременно бързо и неусетно се развива лечебен процес, който довежда до чисти тъкани и здраво състояние на организма.

В Япония е направен експеримент с хора, които работят в отровна промишлена среда, и то без да прекъсват трудовата си дейност. С провеждане на курс по гладуване отровите се оттичат.

Като потвърждение на казаното и за по-голяма яснота предлагам резултатите от направените изследвания на учени-медици от гр. Одеса, които работят върху изчистването на живак от човешкия организъм. С медикаментозно въздействие е постигнато отделяне на живака в урината на 3-4 пъти, но за съжаление се оказват неблагоприятни страничните действия, предизвикали сериозни бъбречни усложнения. С прилагането на гладолечението отделеният в урината живак е бил десет пъти повече, но без никакви странични усложнения, при което се връща естественото здраво състояние на организма.

ЧЕТВЪРТО: КЛИЗМИТЕ И ОЧИСТИТЕЛНИТЕ СТАВАТ ИЗЛИШНИ

При много от другите форми на гладуване (на вода, сокове или бульони) поради затруднена перисталтика на червата се налага да се правят клизми, които обикновено са неприятни на болните, а и често са свързани със затруднения при ползването им. При нашия плодов режим те стават излишни, тъй като с консумирането на плодовете дефекацията обикновено се запазва, а при запек постепенно се възстановява.

При другите форми на гладуване курсът обикновено започва с очистване на червата чрез някакво очистително. При прилагане на плодово-чайния режим това не е необходимо. .

ПЕТО: ГЛАДЪТ Е ПОМОЩНИК В БОРБАТА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ - независимо дали той се провежда в по-строга, или в омекотена форма. Когато при лекаря се яви млад човек с първите симптоми на някакво хронично заболяване и ако той вместо с медикаменти го изпрати с препоръки за провеждане на предложения режим, само за броени дни леко и неусетно здравословното състояние ще бъде възстановено. Режимът е приемлив и резултатен още от най-ранна детска възраст, дори преди детето да е навършило година. Списъкът на неизлечимите хронични заболявания, за които ортодоксалната медицина все още няма начини за лечение, се оказва твърде обемист. А от друга страна, същите тези болести, лекувани чрез гладуване, една по една са преминали в списъка на лекуващите се. При това лекувани бързо, леко и ефективно.

ШЕСТО: ПОДМЛАДЯВАЩО И ОБНОВЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ. С провеждане на лечебните разтоварителни курсове винаги се свалят килограми от теглото, като това не е само оттичане на излишната вода, токсичните и отпадъчните материали, а главно на патологичните тъкани и старите, болнави и нежизнеспособни клетки. Почистената от токсични и отпадъчни материали кръв вече става истински здрава храна за клетките, която им дава сила и здравина. От друга страна, свалените килограми, били те повече или по-малко, с връщане на здравото състояние и преминаване към пълноценно хранене отново се възстановяват, но това вече са нови тъкани, съставени от млади, жизнеспособни клетки - една реално млада и подновена тъкан. Осъществена на практика ювенология.

Всеки, който е имал възможност да наблюдава човек, провеждащ разтоварителен режим, без затруднение може да констатира развиващия се обновителен процес. С оттичане на токсичните и отпадъчните материали - главната причина за увреждане и остаряване на клетките и тъканите - може да се види как кожата и тъканите на лицето (а това става и по цялото тяло) добиват стегната младежка структура. Бледият или сивкавоземлист цвят на кожата се заменя с нормалната свежа розовина.

Ясно изразено протича обновяването на душевната същност на човека. Подобрява се паметта, бързината на рефлексите, връща се веселата оптимистична младежка настройка. Присъстват ли разтоварителните курсове ритмично и с постоянство в живота на човека, с всеки изминат курс чрез почистване и подмладяване на тъканта се забавя идването на старостта.

Не съществува нито една лечебна система, при която успоредно с развиване на лечебния процес да не се осъществява и процес на подмладяване. Гладът, прилаган в каквато и да било форма, по-строга или по-омекотена, винаги се явява средство, спиращо остаряването.

СЕДМО: ЕДИНСТВЕН БЕЗВРЕДЕН, БЪРЗ И ЕФИКАСЕН НАЧИН ЗА СВАЛЯНЕ НА ИЗЛИШНИТЕ КИЛОГРАМИ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО.

Още повече че лечението може да върви амбулаторно, без да се променя стереотипът на живот, воден до момента.

ОСМО: ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯТ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ Е БЪЛГАРСКА ЛЕЧЕБНА СИСТЕМА, възникнала под влиянието на народни традиции, наследени от стари култури и цивилизации, съществували в нашата страна, на които ние сме наследници. Богатата ни природа, предлагаща в изобилие плодовете, ценните билки от планините, расли в своята естествена среда, както и висококачественият пчелен мед доказват завета на Хипократ, че храната трябва да бъде нашето лекарство. И действително плодовете, билковите чайове и медът се оказват истинските лекарства на природата.

След всичко казано дотук остава още един недоизяснен въпрос за:

Оказва се, че съществуват два вида гладуване, съвсем различни и противоречиви, които често се бъркат.

Първият вид, многократно изследван в медицината, е принудителният глад, който разстройва и убива човека, изпаднал в бедствено положение. Това може да се случи при корабокрушение, срутвания в мините, попадане в арктическа, необитаема местност или нещо подобно, където в момента няма никакъв изглед да се намери храна. При това положение може да се изживее истински душевен срив, който да доведе човека само за 3-4 дни до смърт. Нервната система, поставена в екстремни условия, действа разрушително на целия организъм.

Като илюстрация на казаното искам да предам трагедията, разиграла се на френската фрегата „Медуза". Загубвайки координатите си поради неблагоприятно време, на 2 юли 1816 година фрегатата засяда на рифове край бреговете на Африка. Пътниците -149 души - сковават сал и напускат фрегатата. На нея има вода и малко храна, която бързо свършва. Спасените от потъване пътници (реалната опасност вече е отминала) не са и предполагали, че оттук насетне ще започне истинската трагедия. Храната е свършена, духовете са възбудени и настъпва истински канибализъм - хората започват да се избиват помежду си и да ядат телата на убитите. Започват да умират и когато на 12-ия ден идват спасителите, заварват живи само 12 души, от които 9 - на границата на смъртта. От тях оцеляват само четирима... Коментарът е излишен. До 12-ия ден човекът може да оживее не само без храна, а дори и без вода!

Вторият вид глад е доброволното лечебно гладуване, оказало се приятел и спасител на човека. И когато се дава достатъчно информация, за да достигне тя до всекиго и да се знае, че без да е вредно, човек може да преживее седмици и дори месеци без храна, но при условие, че има на разположение вода, той ще запази спокойното си душевно състояние. Има ли запазване на душевното спокойствие, винаги се намира изход и от най-тежките положения.

Въпреки че живеем във век на напреднала техника, все още съществуват и корабокрушения, и аварии в мините, и земетресения, и загубвания в арктическа или безлюдна местност, където не може да се намери храна. Хората трябва предварително да са информирани за съществуването и различията между тези два вида гладувания.

По време на лечебното гладуване психичното състояние на човека е коренно различно от това на човека, който гладува принудително. Когато се прави с лечебна цел - той е на собственото си легло, на топло и под покрив. Само на няколко метра от него има храна, към която той може да посегне - психиката е спокойна, още повече че край него е и ръководещият го лекар. Съвсем друго е положението на изпадналия при принудително гладуване. Около него обикновено цари пълен дискомфорт - може да е студено, влажно, мокро, да няма дори къде да седне. И към това като се прибави липсата на каквато и да е информация и знания за глада, само за два дни той може да изпадне в паника и в сериозно стресово състояние, когато установи, че изгледите да намери храна са безперспективни. Каквото и да е положението, ако човек знае, че той може да преживее не само дни, а седмици и дори месеци без храна, той ще запази спокойствие. Достатъчно е само да има вода.

Тази информация е необходима на геолози, алпинисти и всякакъв друг вид изследователи. Необходима е и на болните с неизлечими заболявания (според методите на традиционната медицина), където често гладът е единственото лекарство.

За съжаление в програмата на Медицинския институт е предвидено само изучаване на действието на принудителното гладуване. Дипломираният лекар няма понятие от действието на лечебния глад. Времето, в което живеем, е обременено с множество сериозни неизлечими болести, за които често единственият лек е само лечебното гладуване. Списъкът на лекуваните чрез глад болести вече надмина този на болестите, лекувани по методите на традиционната медицина.

ЧАСТ ПЕТА

ЗДРАВЕТО - ПОСТИЖЕНИЕ ИЛИ ДАР НА ПРИРОДАТА

С поставените дотук въпроси - корекция на храненето, гладолечение и живот, съобразен с изискванията на природата, вече са направени и първите стъпки към търсене на истинското естествено здраве. Но нека ние, които живеем в общество с изключително висок процент на болните (продължаващ за съжаление да се увеличава), да помислим дали сме наясно коя е естествената и истинска форма на здравето и дали все още ще продължаваме да се задоволяваме с половинчати понятия.

Но за да изясним този въпрос, би трябвало първо

ДА СЕ НАУЧИМ ДА БОРАВИМ С ТОЧНИ ПОНЯТИЯ,

т. е. когато се каже, че човекът е здрав, той действително да бъде в онова съвършено природно здраве, което му е определила Майката-Природа. Възприе се практиката да се смятат за здрави хора с хронични заболявания, носени на крак, с намалени сили и възможности, едва справящи се с професионалните си и битови задачи - и то само защото не са на легло. Около нас изобилстват хора с гастрити, язви, ошипени гръбнаци, анемии, мигрени и още много други подобни заболявания, и те се смятат за здрави. Има ли хронично заболяване, има ли и най-малкото отклонение от нормалното здраве, човекът вече е болен.

Когато има отношение към дребните начални смущения и се погледне на тях с разбиране и необходимата сериозност, развиването на по-сериозни форми и усложнения ще бъде избегнато. Създаде ли се у всекиго разбирането какво значи истинско здраве, той ще знае и как да го пази; и при най-малките нарушения ще е наясно, че здравето му вече е застрашено.

РАЗВИТИЕ НА БОЛЕСТТА. БЕЗСИМПТОМЕН И СИМПТОМЕН СТАДИЙ

Всяко заболяване на кой да е орган има два етапа на развитие. Първият - означен като безсимптомен, преди идването на втория етап, фактически проявява своите симптоми, но те с нищо не напомнят за развиващото се заболяване, имащи съвсем друг вид и характер. С идването на болката болестта е преминала вече във втория си етап.

По този повод д-р Ал. Залманов в своя труд „Тайните и мъдростите на човешкото тяло" пише следното: „Болестта е драма в две действия, от която първото се развива в тъжна тишина и при загасени светлини. Когато се появи болката или каквито и да са други неприятни симптоми, това почти винаги е второто действие", т. е. когато болестта е вече в по-напреднал стадий.

При здрави и добре функциониращи органи хармонията в тялото е в идеална форма, която се отразява и на външния му вид - красота, заряд от сили и уравновесена психика. Апетитът е добър и вкусът към храната - запазен.

Дори и в най-начална форма заболяването веднага дава отклонение от здравия статус на организма. Може да се появи отпуснатост, мързел, вялост, липса на апетит, смяна на настроението, склонност към уединяване, затвореност, раздразнителност, трудно съсредоточаване, изострена чувствителност, затруднено мислене, безпокойство, понижена жизненост, несправяне с уроците, ако е ученик, и т. н.

Не се ли вземат веднага мерки, леките наглед и не особено тревожни симптоми прерастват вече в по-сериозни - например нарушаване на съня, който става по-лек, човекът лесно се буди, върти се без причина, не може да заспи навреме. Появява се лека уморяемост, страх, настъпва промяна в цвета на кожата и тя губи естествената си руменина, заменяйки се с бледност, сивкавост или някакъв неопределен нездрав тен - изчезва велурената й мекота. Появяват се петна, обриви, пъпки и тя става неравна по структура. Същевременно могат да се появят сенки и отоци под очите, леко зачервяване на клепачите, окапване и омазняване на косата, облагане на езика с бял налеп и лош дъх от устата, емайлът на зъбите пожълтява или потъмнява - здравият емайл е винаги бял. Първите оплаквания от зъбите вече говорят за общи вътрешни нарушения. С поставяне на първата пломба трябва да се мисли за увреждания в общото състояние на организма.

Наруши ли се вътрешната хармония в работата на органите, нарушава се и психиката.

Със задълбочаване на заболяването според склонностите на болния тези симптоми могат да прераснат в постоянна инертност, нехайство, небрежност, черногледство, песимизъм, грубост, страх, конфликтност, егоизъм, загубване на интерес към прякото занимание, мнителност, отчужденост, апатия и т. н. Но всичко трябва да намери разбиране и правилно тълкуване, защото това са отбранителни реакции на вече болния организъм, вложени от самата природа.

Всички тези симптоми отначало не правят впечатление, но постепенно започват да се налагат, докато се стигне до добре очертаваща се промяна в психичното състояние. Болният е вече в съвсем друга форма, твърде различна от тази, в която е бил като здрав човек.

Става ясно, че започне ли някакво заболяване, появяват се и първите симптоми - тези на безсимптомния период, след което и на симптомния. Фактически БОЛЕСТТА НЯМА БЕЗСИМПТОМЕН ПЕРИОД. Има неразбиране и незадълбочаване. В началото на болестта симптомите са меки, без болки, търпими. Както винаги природата е добра към човека и съвсем по майчински безболезнено и тихо само напомня, че в организма нещо не е наред. И ако още с появяването на първите отклонения се прояви разбиране, втората фаза няма да се развие, а с нея и болестта.

Но тук има нещо, което действително е учудващо: след като вече има конкретно поставена диагноза, се появява нехайство за лечение. Много често хора със заболявания като гастрит, язва, запек, хемороиди и още много подобни хронични заболявания може да се чуят да казват: „Аз съм здрав, нищо ми няма, само от време на време ми се обажда язвата" или „... кръвното ми е високо, ама аз съм си здрав." Подобни реплики се чуват често и те говорят само за едно: чудовищно невежество в отношението на човека към самия себе си!

Малки, незначителни и невинни симптоми няма, те винаги са тревожни сигнали, които трябва да бъдат веднага ликвидирани и тялото възстановено в нормалното здраво състояние. Оставени, с времето те прерастват в значими и тежки заболявания.

Но нека като пример проследим развитието на заболяването язва на стомаха. Преди да се появи язвата, е имало гастрит поне няколко години. А има ли гастрит, вече асимилативната способност на стомаха е намалена - храната е недообработена. Подадената храна за изхранване на останалите тъкани и органи е вече непълноценна. Те са недохранени и силовият им заряд активно намалява, както на всеки недобре нахранен организъм. След гастрита вторият етап на развитието на болестта е язвата - възпалената тъкан е вече разранена. Възможностите за преработката на храната и поддържане на тялото с пълноценна храна още повече намаляват. Когато и при това положение се нехае и се изрича: „Аз съм здрав..." и се продължава същият начин на живот и хранене, се достига вече до удебеляване на пилора. Следващата степен е ракът - крайното разстройство на органа.

Всяко заболяване, при което се стига до крайно разстройство на организма, както е ракът, се предшества от редица симптоми, понякога продължаващи с години. Леки напомнящи развиващия се болестен процес, на тях се гледа лекомислено или се лекуват симптоматично.

Като илюстрация на казаното дотук искам да разкажа как протече моето заболяване. Години наред, още от най-ранно детство, започнаха поредица простудни заболявания: грипове, кашлици, бронхити, хреми. По-късно се стигна до пневмонията, плеврита и накрая - туберкулозата. Лекувана локално с медикаменти, тя продължи своето развитие.

Хроничното заболяване, носено на крак, се развива бавно и неусетно, достигайки до тежки и неизлечими форми.

И за да могат те да бъдат навреме предотвратени и избегнати, всеки би трябвало да си изясни, да разбере и да си даде отчет за своята истинска здрава форма - и като физика, и като психика. Разбрано и установено навреме, всяко заболяване може да бъде ликвидирано още в най-ранния си безсимптомен период.

Профилактиката е лично задължение на индивида. Всеки, който ще произнесе свещените думи: „Аз съм здрав!", трябва наистина да разполага с истинското си естествено здраве. Да се научим да боравим с точни, а не с относителни понятия. И за да си доизясним представата за истинското здраве, нека от време на време да се постараем да оставаме