Тема: строителство, строителен контрол



бет2/17
Дата09.07.2016
өлшемі1.45 Mb.
#186630
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

06.06.2008 г., с. 10

Изсякоха гора, заменена за мазе
Започна изсичането на 53 декара гора в квартал „Картала" във Велико Тър­ново, която бе заменена срещу 100 квадратни метра мазе. В помещението се на­мира нафтеното стопанство на общината. С гората и още 5 имота са обезщетени реститути заради неплащан наем от общинската администрация за нафтения склад.

Неотдавна зелената площ е била отписана от държавния горски фонд, те­ренът - парцелиран, и след унищожаването на дървес­ните видове ще бъде за­строен. Частни предприе­мачи, които имат парцели, вчера развъртяха брадви­те. За да предотвратят гражданските бунтове, на подстъпите към гората бяха разставени автомобили и гардове на охранителна фирма „Скорпион секюрити". На около 20 метра от сечището пък имаше две полицейски патрулки с МВР служители, които следяха за безредици.

Членове на сформирания инициативен комитет за спасяването на гората на­стояха общинарите да за­режат заседанието си и да отидат на сечището. Те оба­че отказаха, под предлог че не може нищо да се напра­ви .


06.06.2008 г., с. 10
Румънци налитат на наши яхти
Десимира ТОНЧЕВА

Освен българи и румън­ци налитат на наши яхти. Румънка броила 78 000 евро на българската ком­пания „Ел зет яхтинг" за лодка "Ринкър 280", раз­кри вчера мениджърът на фирмата Лъчезар Бра-тоев. Дружеството е един от участниците на про­веждащото се на Морска­та гара във Варна изложе­ние „Бългериа боут шоу".

Пазарът на яхти в Бълга­рия за м. г. възлиза на 30 млн. евро, а тази година се очаква ръст от 25-30%, стана ясно в началото на изложението. Яхтите „Ферети 830" и „Ферети 460" са атракцията на изложе­нието. Дилърът им за България е фирмата „Венид-Яхт" на строителните предприемачи Динко и Йордан Диневи. Базовата цена на „Ферети 830" удря 4,3 млн. евро, а най-скъпа­та яхта -105-футовата кра­савица „Азимут", е 9 млн. евро.

Петдесет хитови модела от марките „Сънсийкър", „Байа", „Бавария яхтс", „Азимут" и др. са акости­рали на Морската гара.

С плавателни съдове участват българската фир­ма „Каданс" и компания от Царево. Според ветроход­ците един от най-сериозни­те проблеми била липсата на ГКПП на най-северната и на най-южната точка на Българското Черноморие -Шабла и Царево.
Снимка на две колони - На метри от скъпите яхти на Морска гара - Варна картинката си е типично българска - боклуци и мазут.


06.06.2008 г., с. 10
Глобиха курорт за 5 дървета
„Слънчев бряг" АД об­жалва в несебърския съд глоба от 10 хиляди лева, на­ложена на дружеството от регионалната екоинспекция. Скандалът избухна около проекта на дружеството за изграждане на паркова зона в района на старата „фрегата". Природозащитници се оплакаха, че в курорта се нарушавала целостта на дюните. РИОСВ тръгна с проверки и отсече, че 5 фиданки на „Слънчев бряг" АД били в нарушение.

„Не приемаме тази глоба. Изчистихме района от бо­клуци и засадихме дървета. И заради всичко това ни на­лагат максималния размер на глобата", коментира шефката на дружеството Малина Стратиева.




06.06.2008 г., с. 11
Околовръстното поскъпва двойно
Около 16 млн. лв. на ки­лометър ще излезе стой­ността на разширението на Южната дъга от Около­връстното на София, по­казват сметките. Това е двойно повече от досега предвиденото.

„От фонд „Републиканс­ка пътна инфраструктура" поискаха допълнителни 60 млн. лв. за участъка, който се изгражда в мо­мента, плюс още около 1,5 км, които ще се правят. Цената е такава, защото има много подземни съо­ръжения и инфраструкту­ра", каза вчера строител­ният министър Асен Гагаузов пред „Труд".

В момента се разширя­ват 4,7 км от пътя между бул. „България" и „Симеоновско шосе". За тях бе сключен договор с обеди­нение „Юг", в което водещ партньор е „Главболгарстрой". Цената за проекта бе 39,2 млн. лв. Така, с до­пълнителните средства и добавените километри, общата цена на строител­ството по Южната дъга до­ближава 100 млн. лв. за около 6,2 км - т.е. 16 млн. лв. за километър. Няма да бъдат спазени и сроковете - по договор градежът трябваше да приключи в края на юни т.г., но по-ве­роятно това няма да се случи до края на годината. Според проекта пътят трябва да бъде с по три платна в двете посоки.


06.06.2008 г., с. 11
Снимка на две колони - Зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски (вляво) и представителят на фирмата „Майер и Джон" Улф Лехтенбринг направиха вчера първа копка за подмяна на магистрален водопровод в Русе.


06.06.2008 г., с. 11
Трима смолянски бизснесмени полу­чиха условни

присъди за данъчни измами в размер на общо 530 813 лв. 1,6 г. условно получи Петър Дунчев. Бившият управител на „Минстрой Родопи" -Мадан Таньо Стайковски получи година условна присъда с 3-годишен изпитате­лен срок. Еднолични­ят търговец Ружен Тарънски от смолянското село Виево е с 2,6 г.условно.




06.06.2008 г., с. 12-13
С ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ, вицепремиер и министър на образованието и науката, разговаря Анета Петкова

Доказахме, че може без частни уроци
Искам да съм министър, който открива училища
Трябва да призная, че не очаквах въпрос за случващото се в ЦСКА, за който не нося никаква отговор­ност. Аз съм левскар. А на ЦСКА трябва да се помогне, иначе кого ще бием така сис­темно и от сърце?
- Голямата акция, наре­чена „Матури 2008", по-приключи. Какво следва?

- За самите зрелостници изпитанието завърши, но за нас голямата работа тепър­ва предстои. Повече от хи­ляда оценители работят усилено и се надявам, че до 20 юни всички оценки ще бъ­дат известни. Според първо­началната информация средният резултат е около 60-65 точки (б.р. - по скала­та това е малко над „добър 4")

Много неща има тепърва да анализираме и да подоб­ряваме за следващи години. Ще си позволя да кажа са­мо, че не са прави онези, които през последните ме­сеци и дни непрестанно мрънкат за нещо. Ама няма­ло готовност, ама защо сега трябвало да има извити, ама те били трудни, после пък били лесни, ама защо таки­ва проверители или такова оценяване, ама имало хаос, стрес и какво ли не още. Да, и ние сме хора, и ние грешим. Но това хленчене ме връща към мисълта, че ние не успяваме да се зарадва­ме на добрите неща. А кои според мен са те?

Първо, мнозина предсказ­ваха, че зрелостниците ще се отнесат недостатъчно от­говорно към матурите, щели да закъснеят, да объркат сградите, да се явят без до­кументи и т.н. Всичко това се оказа напълно невярно. Учениците се отнесоха отго­ворно и зряло. После пък се твърдеше, че самата систе­ма не била готова. Освен ор­ганизацията на изборите, струва ми се, че в България не е правено друго такова мащабно мероприятие като матурите. Но системата се справи много добре. Инс­пекторати, квестори, оцени­тели, директори, всички ан­гажирани се представиха достойно. И бих искал още

веднъж да им благодаря. Матурите показаха и друго -когато има важни национал­ни дела, има междуинституционално сътрудничество. Специално благодаря на министъра на вътрешните работи и на неговите служи­тели, които много мотивира­но ни помогнаха. Без тях ня­маше да се справим. Разби­ра се, че има проскърцвания, но ние сме показали, че умеем да се справяме.

-Още е много рано за ге­нерални анализи, но как­ви са първите. Целта на матурите не е да покаже дали квесторите идват на­време, а какви хора излизат от образователната система.

- По-сериозни изводи ще сме в състояние да напра­вим през лятото с уговорка­та, че еднократното прове­ждане на зрелостни изпити не може да даде голяма дъл­бочина на изводите. И все пак има някои стабилни ре­зултати.

Вярвам, че матурите ще покажат първо, че образо­вателният минимум в гимна­зиалния етап е достижим без странична намеса, т.е. без частни уроци. Като цяло децата се справят добре. Трябва да се преодолее разбирането (за съжаление на­ложено в цяло поколение), че без допълнителна подго­товка няма успех. Другото, което според мен ще се ока­же вярно, е, че има много големи образователни раз­личия в България. За това се говори от години, но когато се стигне до конкретното училище е много трудно до­казуемо без външни кон­тролни механизми. Да, за някои ученици той е лесен, но далеч не за всички. Обща­та картина ще ни даде въз­можност да видим в кои ре­гиони, общини и училища има проблеми, за да насочим усилията си към тях. Оставям настрана факта, че самото провеждане на матурите бе­ше допълнителен стимул за дисциплина и подготовка.

- Какво ще се случи в училищата след 1 юли? Директори се оплакват, че парите не стигат и трябва да избират между финан­сиране на кръжоци и на ох­рана.

- Никой разумен човек не би отрекъл системата на де­легираните бюджети. Още преди въвеждането им на 1 януари близо 1100 от общо 3000 училища вече работеха на този принцип, някои още от 90-те години.

И нито едно училище не се е отказало от делегираните бюджети през предходните години. Не е естествено един директор да не знае колко пари харчи училище­то му за отопление, а някой друг да решава вместо него.

Опасенията на някои ди­ректори идват от стандарта за издръжка на един ученик. Условно можем да разде­лим училищата на 3 групи. В първата попадат по-големи­те училища с добра структу­ра на персонала, в които ще достигнат до високи възна­граждения. Втората група училища ще гравитират око­ло обещаната от правителството средна брутна за­плата от 650 лева. Трета­та са тези със слети и маломерни паралелки или с лошо съотношение пер­сонал към деца. В тях ня­ма да има високи възна­граждения.

Тази ситуация не е нещо, което не сме предви­дили. За това и имаме (условно ще ги нарека така) тактически и стратегически резерв, който е предназначен главно за общинските училища. Т.г. програмата за оптимизация на мрежата е много по-голя­ма. Да припомня, че м.г. тя беше около 36 млн. лв. Кме­товете усвоиха едва 18 млн. лв., може би защото имаше избори и те не желаеха да се захващат с непопулярни мерки. Сега ресурсът е мно­го голям - близо 60 млн. лв. Считаме, че общините, кои­то искат да си направят съ­временна мрежа от учили­ща, ще успеят. Да, те могат и да оставят училища с по 20-30 деца, но далеч по перс­пективно е да се укрепят средищните училища, за които да има осигурен транспорт, хранене, занимални, спорт, компютърни зали и т.н. В бюджета сме заложили още 21 млн. лв., които ще отидат за подпома­гане на общините, които прилагат коректно делеги­раните бюджети. Тези пари ще бъдат разпределени до дни.

- Бюджетът на училище­то се формира от издръж­ката на един ученик, коя­то не е голяма. На пове­чето места парите стигат основно за повишение­то на заплатите.

- От 1 юли нормативът за издръжка на един ученик ще бъде увели­чен. Не го казвахме досега, защото щеше да попречи да се взе­мат някои по-непопу­лярни мерки. За увеличение на издръжката на ученик ще се дадат общо 60 млн. лв. Или тя ще се увеличи от средно 1051 лв. с още 50-60 лв. за дете. Честно казано, имаме и още един ресурс. Наричам го стратегически резерв и той е в размер на 40 млн. лв. Тези пари ще са за изплаща­не на обезщетения. Ако той не бъде изцяло усвоен, отно­во ще бъде насочен към из­дръжка. И аз искам да съм министър, който само да от­крива училища, но реал­ността е друга - няма деца. Випускът на абитурентите беше 76000, а на четвърто­класниците - под 65 000. В близките години не се очак­ва да има повече деца.

- Въпреки добрите неща, които казвате, че са напра­вени, президентът Георги Първанов ви смъмри на 24 май.

- Аз не приемам думите му като критика. Неговата загриженост е донякъде естествена. Аз също съм загрижен за редица проце­си в образованието, а и из­вън него. Казаното от пре­зидента засяга прилагане­то на делегираните бюдже­ти. Разбира се, ние разго­варяме по този въпрос. Що се отнася до висшето обра­зование и науката, там вижданията ни съвпадат. Има разбиране, че трябва да доведем докрай започ­налите промени в университетите и в науката. Пър­вото е да се приеме нов за­кон за научните степени и звания, който имаме амби­цията да внесем до края на тази парламентарна сесия. Паралелно с това работим по стратегия за научните изследвания. Предстои и подготовка на промени в закона за висшето образо­вание или изцяло нов нор­мативен акт.

- От месеци се носят слухове, че държавата иска да разбие БАН с мо­тива, че не е работеща, но с едничката цел да й взе­ме имотите.

- Това е съвсем несериоз­но. Не само поради факта, че имуществото на БАН в огромната си част й е даде­но именно от българската държава, но и с оглед на близо стоте милиона лева, които държавният бюджет й дава. Въпросът е в друго. Известно е, че Българската академия на науките съче­тава две функции, които много малко подобни ин­ституции в света съчетават. От една страна това е клуб на нотабилите в науката, т.е. на изявените учени и интелектуалци, признати от обществото. От друга е национален научен център. Моето мнение е, че от една страна БАН трябва да бъде стимулирана да се развива като национален научен център, а на корпу­са на академиците трябва да се даде полагащото се уважение и тежест.
Портретна снимка на три колони


06.06.2008 г., с. 12-13-14
Как „Код 6" изяде фермерските милиони
Разплащателната агенция зацикли
Румяна ПЕНКОВА

Нихат Ка­бил бе сва­лен от поста министър на земеделието без обясне­ния. Нито ДПС, нито премиерът Сергей Станишев си напра­виха труда да кажат кое на­ложи смяната на караула в кабинета на бул. „Хр. Ботев". Но рокадите във висшия ешелон при анонимни об­стоятелства са, меко каза­но, неприемлив политиче­ски подход. А неизвестност­та основателно насочи гада­нията в посока неразбории с парите от САПАРД и пробойните във фонд „Земеде­лие" и Разплащателната агенция (РА), свързани с преките плащания на площ. Във въздуха вече витае въпросът: При това положе­ние дали пък ДПС няма да отчете като грешка вкарва­нето на Димитър Тадаръков във фонд „Земеделие"? Осо­бено след изказванията му на земеделския конгрес из­глежда идва време да бъде преоценено и неговото по­ложение. Нищо че се самоо­пределя като експерт извън политиката и спасител на САПАРД, той не успя да сло­жи ред във фонда. Стигна се до там, че дори не си говоре­ха с Кабил. Най-големият му гаф обаче е скандалът, свързан с първия транш на европарите за хектар обработвана зе­мя, който е на път да ни дока­ра нови наказателни точки от Брюксел. До момента ни­кой не е дал обяснение защо РА (която уж е под шапката на фонд „Земеделие", но реално няма нищо общо с него, а се ръководи пряко от министъра) не успя да про­вери пустеещите земи, реги­стрирани за обработка и фигуриращи като парцели от т.нар. Код 6 в системата за контрол.

Колко са потърпевшите

„Код 6" глътна евросубсидията на 2027 земеделски производители, отделно на няколко пъти по толкова в планинските райони. Общо над 5000 остават с пръст в устата. Заради злополуч­ния „Код" и регистрации на един и същи имот от двама души България не е усвоила от ЕС към 40 млн. лв., съоб­щи на брифинг Тадаръков и уточни, че цифрата не е окончателна.

Кабил се определяше ка­то „сертифициращ орган" по отношение на РА. Какъв ли „орган" е бил и каква е била политиката му, щом е раз­поредил за обработени бив­ши пустеещи земи да не се плащат субсидии по линия на преките плащания на

площ?! И защо? Тадаръков не знаел, това било работа на „органа".

Очаква се днес да при­стигнат одитори от ЕК за мониторинг на първите преки плащания на площ. Те мо­же и да не подозират, че тук ги чакат над 1500 жалби от ощетени земеделски производители, които искат да знаят защо не са си полу­чили евросубсидията за обявените и регистрирани имоти.

Когато встъпи в длъж­ност, новият министър на земеделието Валери Цве­танов се закани да реши ка­зуса „Код 6" за един час. До момента не само че няма решение, а работата заци­кля още по-дълбоко. Защо­то на последния политиче­ски съвет във ведомството е било взето решение да се създаде арбитражна коми­сия, която тепърва да раз­глежда случаите на отряза­ните субсидии за 2027 слу­чая - човек по човек и фирма по фирма. Става дума за 59 171 ха, заявени от 6544 бенефициенти, включени в 13

900 блока, в които попадат терени от „Код 6". От тях 39 240 ха не са проверени и са изключени от плащания.

Казусът изплува и в планините и в т.нар. необлагодетелствани региони. В тях са за­явени съответно 17 308 ха и 10 890 ха - или общо 28198 ха, попадащи в блокове с „Код 6". Те също не, са про­верявани от РА. По този по­вод зам.-министър Дими­тър Пейчев пише до минис­тър Цветанов, че казусът „налага да се вземе полити­ческо решение (?!) дали да се подпомагат стопани в необлагодетелстваните райони, чиито земи са реги­стрирани с „Код 6". И при­помня, че в тези региони са най-дребните стопанства. Повече от година про­блемът със земите от „Код 6" се подхвърля като горещ картоф, без да бъде решен. Вместо РА и „органът" да си свършат работата са изпи­сани десетки писма, справ­ки, заповеди, протоколи и доклади, разменяни и пре­пращани между фонд „Зе­меделие" - РА, Кабил и за­местника му Бюрхан Абазов, гл. дирекция „Земеде­лие и гори" и Звеното за наблюдение и координа­ция на дейността на РА в министерството, ЕК и бъл­гарската мисия в Брюксел. Резултатът: хората са ощетени, България не ус­воява всички пари за преки плащания. И тръгват сто­тици дела срещу фонд „Зе­меделие". Защо се стигна до злополучното решение да не се плаща субсидия за ниви, попадащи в „Код 6", и кой е авторът му, история­та мълчи. Истината е, че м.г. инспекторатът на РА не си е свършил работата. Защото е трябвало да про­вери дали регистрираните пустеещи земи са били обработени,за да получат фермерите пари. Но това не е станало.

След като става ясно, че РА не се справя, в края на август м.г. на работна среща е решено в проверките да се включат дирекциите „Земе­делие и гори" (ОДЗГ), а РА да провери след тях само онези терени, за които се установи, че са обработени. С нарочно писмо Тадаръков приема предложената схема.

На 5 септември Кабил пра­ща депеша до ОДЗГ спешно да организират групи за те­ренни проверки на физиче­ски блокове с „Код 6". Про­верките да обхванат всички­те 23 283 имота на земедел­ски стопани, попадащи в 13 175 физически блока, вклю­чени в списък на РА. И да приключат до 14 септември. Впрочем, гл. дирекция „Зе­меделие и гори" и поделе­нията й са правили за м.г. 3 проверки, данните са отра­зени в Системата за идентификация на земеделските парцели и са предоставени на РА, за да ги отрази в своя­та контролна система ИСАК и да ги ползва. През септем­ври прави четвърта провер­ка. Чак в средата на декем­ври м.г. Тадаръков се сеща да припомни на министъра, че според собствените му указания „Код 6" се подпома­га само ако е извършена на­рочна проверка от РА на мя­сто, установени са местопо­ложението и размерът на

парцелите. Но такива про­верки няма. Защо? По иска­не на ЕК проверявали други случаи, свързани с наддеклариране на земя и опити за измама. Агенцията напра­вила едва 2584 проверки. Причината?

Времето се развалило обяснява Тадаръков. Той обаче признава, че на 29 сеп­тември във фонда са били представени протоколи и списъци от проверките на ОДЗГ, които обаче РА не е дублирала. „Моля да изрази­те вашето становище като компетентен орган и да предложите начин за решаване на казуса", завършва шефът на фонда.

На 18 декември м.г. зам.-шефовете на фонд „Земеде­лие" Николай Маринов и Мюхетин Караоглан, Атанас Атанасов и Христо Ламбов от РА, Любомир Радев и Севинч Нури - от министерство­то, си организират дискусия на тема „взаимодействие". Мненията им се разминават и протокол не е подписан, но в проекта му се казва: „за го­дина 2007 да не се заплаща на земеделски стопани, ре­гистрирали парцели във фи­зически блокове с „Код 6". Това спорно мнение на тези шестима чиновници става реалност.

Докато Тадаръков, Кабил и подопечните им се „замер­ят" с писма и казуси, времето лети. И през февруари 2008 г. посланикът ни в Брюксел Бойко Коцев пише до Кабил, че Волфганг Буртчер от гл. дирекция АГРИ на ЕК счита, че българските власти не изпълняват напълно изисква­нията на регламентите 1782/ 2003 и 1973/2004 и трябва да предприемат мерки за ко­рекции на преките плаща­ния. Това се налагало от сла­бите места в администрира­нето и контрола на схемите за плащане. От предхождащ мониторинг от ЕК, занимал се точно с казуса „Код 6", има препоръки: „За България не е предвидена референтна да­та, към която земеделската земя да отговори на условия­та, така че пригодността й за­виси единствено от желание­то на съответния фермер да я приведе в добро земеделско състояние в текущата година.

Ето защо системата за единно плащане следва да обхване цялата територия на страната, за да се избег­нат трудности в следващи­те години". Но нещата не помръдват

На 12 февруари т.г. зам.-министър Бюрхан Абазов пише до Тадаръков: на 25 септември 2007 г. ви бяха предоставени проверките на ОДЗГ. По-нататък обяс­нява, че резултатите от тях са коментирани в Брюксел. И че според Еврокомисията това са „бързи провер­ки", отговарящи на регла­мент 796/2004, така че ня­ма проблем да бъдат платени субсидии за отразеното в протоколите на ОДЗГ.

За Абазов може и да ня­ма пречка, за ЕК - да няма проблем. Но за Тадаръков има. Защото на 15 февруа­ри Кабил му пише: „На под­помагане по схемата за единно плащане на площ подлежат и парцели, зая­вени в рамките на физиче­ски блокове, идентифици­рани с „Код 6", само в слу­чаите, когато има нарочна проверка на място от стра­на на РА и тя е установила, че въпросните територии наистина се обработват в по­сочените размер и место­положение. За тази цел всички заявени парцели в такива блокове задължи­телно преминават през класическа или бърза про­верка. Проверките от ОДЗГ

за местоположение и обработваемост не са безспор­но основание за плаща­ния".

Това е. Брюксел призна­ва проверките и протоколи­те на ОДЗГ и разрешава плащания на субсидии по техните констатации. Ка­бил и Тадаръков - не! Така в „Код 6" потънаха милиони левове от евросубсидията за преки плащания на площ. А фермерите, похар­чили пари,за да обработят пустеещи до момента ниви, пият една студена вода.

Не е частен случай

Управителят на фирма „Агробулс" ООД - Варна инж. Свилен Радев вече е завел дело срещу фонд „Земеделие", защото не си е получил парите за обрабо­тваната от него земя. До края на февруари, както бе съобщено в началото на го­дината, фермерът така и не е получил писмено или дру­го обяснение от фонд „Зе­меделие" или от Разплаща­телната агенция защо са го наказали.

От интервю на изп. ди­ректор на фонда Димитър Тадаръков, публикувано през март в „Труд", Радев разбира, че част от наетите от него под аренда имоти, са попаднали в злополуч­ния „Код 6" и това го лишава от европейските помощи. В същата публикация за­местникът на Тадаръков Мюхетин Караоглан и ше­фът на отдел Христо Ламбов обясниха, че 807 ха, или 69,62% от заявените от „Агробулс" 1967 ха, не са били обработени. По тази причина фирмата няма да получи нито цент

от полагащите й се 275 380 лева. Наказана е да не по­лучава евросубсидии за 3 години, а ако на четвъртата кандидатства за подпома­гане, ще й бъдат удържани още 83 864 лева от сумата, която би получила. Такива били правилата на Брюк­сел.

фермерът твърди в пис­мо до „Труд", че не знае да са му правени проверки, нито има бележки за пропу­ски. Но разбрал, че със за­повед на министъра на земеделието Нихат Кабил от 5 септември 2007 г. е възло­жена проверка на област­ната дирекция „Земеделие и гори" относно имотите, попадащи в „Код 6" - ДЗП (други земеделски площи).

За проверката на него­вите имоти имало протоко­ли от ОДЗГ, които показ­ват, че нивите са обработе­ни според изискванията в рамките на стопанската година. Впоследствие оба­че той научава, че площи­те в „Код 6" не се субсиди­рат.

Свилен Радев заяви пред „Труд", че при регистрация­та никой не го е предупре­дил за „Код 6". „Ако знаех, защо да обработвам пу­стеещи земи", казва ферме­рът. А като него са още ня­колко хиляди души.





Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет