06.06.2008 г., с. 10
Изсякоха гора, заменена за мазе
Започна изсичането на 53 декара гора в квартал „Картала" във Велико Търново, която бе заменена срещу 100 квадратни метра мазе. В помещението се намира нафтеното стопанство на общината. С гората и още 5 имота са обезщетени реститути заради неплащан наем от общинската администрация за нафтения склад.
Неотдавна зелената площ е била отписана от държавния горски фонд, теренът - парцелиран, и след унищожаването на дървесните видове ще бъде застроен. Частни предприемачи, които имат парцели, вчера развъртяха брадвите. За да предотвратят гражданските бунтове, на подстъпите към гората бяха разставени автомобили и гардове на охранителна фирма „Скорпион секюрити". На около 20 метра от сечището пък имаше две полицейски патрулки с МВР служители, които следяха за безредици.
Членове на сформирания инициативен комитет за спасяването на гората настояха общинарите да зарежат заседанието си и да отидат на сечището. Те обаче отказаха, под предлог че не може нищо да се направи .
06.06.2008 г., с. 10
Румънци налитат на наши яхти
Десимира ТОНЧЕВА
Освен българи и румънци налитат на наши яхти. Румънка броила 78 000 евро на българската компания „Ел зет яхтинг" за лодка "Ринкър 280", разкри вчера мениджърът на фирмата Лъчезар Бра-тоев. Дружеството е един от участниците на провеждащото се на Морската гара във Варна изложение „Бългериа боут шоу".
Пазарът на яхти в България за м. г. възлиза на 30 млн. евро, а тази година се очаква ръст от 25-30%, стана ясно в началото на изложението. Яхтите „Ферети 830" и „Ферети 460" са атракцията на изложението. Дилърът им за България е фирмата „Венид-Яхт" на строителните предприемачи Динко и Йордан Диневи. Базовата цена на „Ферети 830" удря 4,3 млн. евро, а най-скъпата яхта -105-футовата красавица „Азимут", е 9 млн. евро.
Петдесет хитови модела от марките „Сънсийкър", „Байа", „Бавария яхтс", „Азимут" и др. са акостирали на Морската гара.
С плавателни съдове участват българската фирма „Каданс" и компания от Царево. Според ветроходците един от най-сериозните проблеми била липсата на ГКПП на най-северната и на най-южната точка на Българското Черноморие -Шабла и Царево.
Снимка на две колони - На метри от скъпите яхти на Морска гара - Варна картинката си е типично българска - боклуци и мазут.
06.06.2008 г., с. 10
Глобиха курорт за 5 дървета
„Слънчев бряг" АД обжалва в несебърския съд глоба от 10 хиляди лева, наложена на дружеството от регионалната екоинспекция. Скандалът избухна около проекта на дружеството за изграждане на паркова зона в района на старата „фрегата". Природозащитници се оплакаха, че в курорта се нарушавала целостта на дюните. РИОСВ тръгна с проверки и отсече, че 5 фиданки на „Слънчев бряг" АД били в нарушение.
„Не приемаме тази глоба. Изчистихме района от боклуци и засадихме дървета. И заради всичко това ни налагат максималния размер на глобата", коментира шефката на дружеството Малина Стратиева.
06.06.2008 г., с. 11
Околовръстното поскъпва двойно
Около 16 млн. лв. на километър ще излезе стойността на разширението на Южната дъга от Околовръстното на София, показват сметките. Това е двойно повече от досега предвиденото.
„От фонд „Републиканска пътна инфраструктура" поискаха допълнителни 60 млн. лв. за участъка, който се изгражда в момента, плюс още около 1,5 км, които ще се правят. Цената е такава, защото има много подземни съоръжения и инфраструктура", каза вчера строителният министър Асен Гагаузов пред „Труд".
В момента се разширяват 4,7 км от пътя между бул. „България" и „Симеоновско шосе". За тях бе сключен договор с обединение „Юг", в което водещ партньор е „Главболгарстрой". Цената за проекта бе 39,2 млн. лв. Така, с допълнителните средства и добавените километри, общата цена на строителството по Южната дъга доближава 100 млн. лв. за около 6,2 км - т.е. 16 млн. лв. за километър. Няма да бъдат спазени и сроковете - по договор градежът трябваше да приключи в края на юни т.г., но по-вероятно това няма да се случи до края на годината. Според проекта пътят трябва да бъде с по три платна в двете посоки.
06.06.2008 г., с. 11
Снимка на две колони - Зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски (вляво) и представителят на фирмата „Майер и Джон" Улф Лехтенбринг направиха вчера първа копка за подмяна на магистрален водопровод в Русе.
06.06.2008 г., с. 11
Трима смолянски бизснесмени получиха условни
присъди за данъчни измами в размер на общо 530 813 лв. 1,6 г. условно получи Петър Дунчев. Бившият управител на „Минстрой Родопи" -Мадан Таньо Стайковски получи година условна присъда с 3-годишен изпитателен срок. Едноличният търговец Ружен Тарънски от смолянското село Виево е с 2,6 г.условно.
06.06.2008 г., с. 12-13
С ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ, вицепремиер и министър на образованието и науката, разговаря Анета Петкова
Доказахме, че може без частни уроци
Искам да съм министър, който открива училища
Трябва да призная, че не очаквах въпрос за случващото се в ЦСКА, за който не нося никаква отговорност. Аз съм левскар. А на ЦСКА трябва да се помогне, иначе кого ще бием така системно и от сърце?
- Голямата акция, наречена „Матури 2008", по-приключи. Какво следва?
- За самите зрелостници изпитанието завърши, но за нас голямата работа тепърва предстои. Повече от хиляда оценители работят усилено и се надявам, че до 20 юни всички оценки ще бъдат известни. Според първоначалната информация средният резултат е около 60-65 точки (б.р. - по скалата това е малко над „добър 4")
Много неща има тепърва да анализираме и да подобряваме за следващи години. Ще си позволя да кажа само, че не са прави онези, които през последните месеци и дни непрестанно мрънкат за нещо. Ама нямало готовност, ама защо сега трябвало да има извити, ама те били трудни, после пък били лесни, ама защо такива проверители или такова оценяване, ама имало хаос, стрес и какво ли не още. Да, и ние сме хора, и ние грешим. Но това хленчене ме връща към мисълта, че ние не успяваме да се зарадваме на добрите неща. А кои според мен са те?
Първо, мнозина предсказваха, че зрелостниците ще се отнесат недостатъчно отговорно към матурите, щели да закъснеят, да объркат сградите, да се явят без документи и т.н. Всичко това се оказа напълно невярно. Учениците се отнесоха отговорно и зряло. После пък се твърдеше, че самата система не била готова. Освен организацията на изборите, струва ми се, че в България не е правено друго такова мащабно мероприятие като матурите. Но системата се справи много добре. Инспекторати, квестори, оценители, директори, всички ангажирани се представиха достойно. И бих искал още
веднъж да им благодаря. Матурите показаха и друго -когато има важни национални дела, има междуинституционално сътрудничество. Специално благодаря на министъра на вътрешните работи и на неговите служители, които много мотивирано ни помогнаха. Без тях нямаше да се справим. Разбира се, че има проскърцвания, но ние сме показали, че умеем да се справяме.
-Още е много рано за генерални анализи, но какви са първите. Целта на матурите не е да покаже дали квесторите идват навреме, а какви хора излизат от образователната система.
- По-сериозни изводи ще сме в състояние да направим през лятото с уговорката, че еднократното провеждане на зрелостни изпити не може да даде голяма дълбочина на изводите. И все пак има някои стабилни резултати.
Вярвам, че матурите ще покажат първо, че образователният минимум в гимназиалния етап е достижим без странична намеса, т.е. без частни уроци. Като цяло децата се справят добре. Трябва да се преодолее разбирането (за съжаление наложено в цяло поколение), че без допълнителна подготовка няма успех. Другото, което според мен ще се окаже вярно, е, че има много големи образователни различия в България. За това се говори от години, но когато се стигне до конкретното училище е много трудно доказуемо без външни контролни механизми. Да, за някои ученици той е лесен, но далеч не за всички. Общата картина ще ни даде възможност да видим в кои региони, общини и училища има проблеми, за да насочим усилията си към тях. Оставям настрана факта, че самото провеждане на матурите беше допълнителен стимул за дисциплина и подготовка.
- Какво ще се случи в училищата след 1 юли? Директори се оплакват, че парите не стигат и трябва да избират между финансиране на кръжоци и на охрана.
- Никой разумен човек не би отрекъл системата на делегираните бюджети. Още преди въвеждането им на 1 януари близо 1100 от общо 3000 училища вече работеха на този принцип, някои още от 90-те години.
И нито едно училище не се е отказало от делегираните бюджети през предходните години. Не е естествено един директор да не знае колко пари харчи училището му за отопление, а някой друг да решава вместо него.
Опасенията на някои директори идват от стандарта за издръжка на един ученик. Условно можем да разделим училищата на 3 групи. В първата попадат по-големите училища с добра структура на персонала, в които ще достигнат до високи възнаграждения. Втората група училища ще гравитират около обещаната от правителството средна брутна заплата от 650 лева. Третата са тези със слети и маломерни паралелки или с лошо съотношение персонал към деца. В тях няма да има високи възнаграждения.
Тази ситуация не е нещо, което не сме предвидили. За това и имаме (условно ще ги нарека така) тактически и стратегически резерв, който е предназначен главно за общинските училища. Т.г. програмата за оптимизация на мрежата е много по-голяма. Да припомня, че м.г. тя беше около 36 млн. лв. Кметовете усвоиха едва 18 млн. лв., може би защото имаше избори и те не желаеха да се захващат с непопулярни мерки. Сега ресурсът е много голям - близо 60 млн. лв. Считаме, че общините, които искат да си направят съвременна мрежа от училища, ще успеят. Да, те могат и да оставят училища с по 20-30 деца, но далеч по перспективно е да се укрепят средищните училища, за които да има осигурен транспорт, хранене, занимални, спорт, компютърни зали и т.н. В бюджета сме заложили още 21 млн. лв., които ще отидат за подпомагане на общините, които прилагат коректно делегираните бюджети. Тези пари ще бъдат разпределени до дни.
- Бюджетът на училището се формира от издръжката на един ученик, която не е голяма. На повечето места парите стигат основно за повишението на заплатите.
- От 1 юли нормативът за издръжка на един ученик ще бъде увеличен. Не го казвахме досега, защото щеше да попречи да се вземат някои по-непопулярни мерки. За увеличение на издръжката на ученик ще се дадат общо 60 млн. лв. Или тя ще се увеличи от средно 1051 лв. с още 50-60 лв. за дете. Честно казано, имаме и още един ресурс. Наричам го стратегически резерв и той е в размер на 40 млн. лв. Тези пари ще са за изплащане на обезщетения. Ако той не бъде изцяло усвоен, отново ще бъде насочен към издръжка. И аз искам да съм министър, който само да открива училища, но реалността е друга - няма деца. Випускът на абитурентите беше 76000, а на четвъртокласниците - под 65 000. В близките години не се очаква да има повече деца.
- Въпреки добрите неща, които казвате, че са направени, президентът Георги Първанов ви смъмри на 24 май.
- Аз не приемам думите му като критика. Неговата загриженост е донякъде естествена. Аз също съм загрижен за редица процеси в образованието, а и извън него. Казаното от президента засяга прилагането на делегираните бюджети. Разбира се, ние разговаряме по този въпрос. Що се отнася до висшето образование и науката, там вижданията ни съвпадат. Има разбиране, че трябва да доведем докрай започналите промени в университетите и в науката. Първото е да се приеме нов закон за научните степени и звания, който имаме амбицията да внесем до края на тази парламентарна сесия. Паралелно с това работим по стратегия за научните изследвания. Предстои и подготовка на промени в закона за висшето образование или изцяло нов нормативен акт.
- От месеци се носят слухове, че държавата иска да разбие БАН с мотива, че не е работеща, но с едничката цел да й вземе имотите.
- Това е съвсем несериозно. Не само поради факта, че имуществото на БАН в огромната си част й е дадено именно от българската държава, но и с оглед на близо стоте милиона лева, които държавният бюджет й дава. Въпросът е в друго. Известно е, че Българската академия на науките съчетава две функции, които много малко подобни институции в света съчетават. От една страна това е клуб на нотабилите в науката, т.е. на изявените учени и интелектуалци, признати от обществото. От друга е национален научен център. Моето мнение е, че от една страна БАН трябва да бъде стимулирана да се развива като национален научен център, а на корпуса на академиците трябва да се даде полагащото се уважение и тежест.
Портретна снимка на три колони
06.06.2008 г., с. 12-13-14
Как „Код 6" изяде фермерските милиони
Разплащателната агенция зацикли
Румяна ПЕНКОВА
Нихат Кабил бе свален от поста министър на земеделието без обяснения. Нито ДПС, нито премиерът Сергей Станишев си направиха труда да кажат кое наложи смяната на караула в кабинета на бул. „Хр. Ботев". Но рокадите във висшия ешелон при анонимни обстоятелства са, меко казано, неприемлив политически подход. А неизвестността основателно насочи гаданията в посока неразбории с парите от САПАРД и пробойните във фонд „Земеделие" и Разплащателната агенция (РА), свързани с преките плащания на площ. Във въздуха вече витае въпросът: При това положение дали пък ДПС няма да отчете като грешка вкарването на Димитър Тадаръков във фонд „Земеделие"? Особено след изказванията му на земеделския конгрес изглежда идва време да бъде преоценено и неговото положение. Нищо че се самоопределя като експерт извън политиката и спасител на САПАРД, той не успя да сложи ред във фонда. Стигна се до там, че дори не си говореха с Кабил. Най-големият му гаф обаче е скандалът, свързан с първия транш на европарите за хектар обработвана земя, който е на път да ни докара нови наказателни точки от Брюксел. До момента никой не е дал обяснение защо РА (която уж е под шапката на фонд „Земеделие", но реално няма нищо общо с него, а се ръководи пряко от министъра) не успя да провери пустеещите земи, регистрирани за обработка и фигуриращи като парцели от т.нар. Код 6 в системата за контрол.
Колко са потърпевшите
„Код 6" глътна евросубсидията на 2027 земеделски производители, отделно на няколко пъти по толкова в планинските райони. Общо над 5000 остават с пръст в устата. Заради злополучния „Код" и регистрации на един и същи имот от двама души България не е усвоила от ЕС към 40 млн. лв., съобщи на брифинг Тадаръков и уточни, че цифрата не е окончателна.
Кабил се определяше като „сертифициращ орган" по отношение на РА. Какъв ли „орган" е бил и каква е била политиката му, щом е разпоредил за обработени бивши пустеещи земи да не се плащат субсидии по линия на преките плащания на
площ?! И защо? Тадаръков не знаел, това било работа на „органа".
Очаква се днес да пристигнат одитори от ЕК за мониторинг на първите преки плащания на площ. Те може и да не подозират, че тук ги чакат над 1500 жалби от ощетени земеделски производители, които искат да знаят защо не са си получили евросубсидията за обявените и регистрирани имоти.
Когато встъпи в длъжност, новият министър на земеделието Валери Цветанов се закани да реши казуса „Код 6" за един час. До момента не само че няма решение, а работата зацикля още по-дълбоко. Защото на последния политически съвет във ведомството е било взето решение да се създаде арбитражна комисия, която тепърва да разглежда случаите на отрязаните субсидии за 2027 случая - човек по човек и фирма по фирма. Става дума за 59 171 ха, заявени от 6544 бенефициенти, включени в 13
900 блока, в които попадат терени от „Код 6". От тях 39 240 ха не са проверени и са изключени от плащания.
Казусът изплува и в планините и в т.нар. необлагодетелствани региони. В тях са заявени съответно 17 308 ха и 10 890 ха - или общо 28198 ха, попадащи в блокове с „Код 6". Те също не, са проверявани от РА. По този повод зам.-министър Димитър Пейчев пише до министър Цветанов, че казусът „налага да се вземе политическо решение (?!) дали да се подпомагат стопани в необлагодетелстваните райони, чиито земи са регистрирани с „Код 6". И припомня, че в тези региони са най-дребните стопанства. Повече от година проблемът със земите от „Код 6" се подхвърля като горещ картоф, без да бъде решен. Вместо РА и „органът" да си свършат работата са изписани десетки писма, справки, заповеди, протоколи и доклади, разменяни и препращани между фонд „Земеделие" - РА, Кабил и заместника му Бюрхан Абазов, гл. дирекция „Земеделие и гори" и Звеното за наблюдение и координация на дейността на РА в министерството, ЕК и българската мисия в Брюксел. Резултатът: хората са ощетени, България не усвоява всички пари за преки плащания. И тръгват стотици дела срещу фонд „Земеделие". Защо се стигна до злополучното решение да не се плаща субсидия за ниви, попадащи в „Код 6", и кой е авторът му, историята мълчи. Истината е, че м.г. инспекторатът на РА не си е свършил работата. Защото е трябвало да провери дали регистрираните пустеещи земи са били обработени,за да получат фермерите пари. Но това не е станало.
След като става ясно, че РА не се справя, в края на август м.г. на работна среща е решено в проверките да се включат дирекциите „Земеделие и гори" (ОДЗГ), а РА да провери след тях само онези терени, за които се установи, че са обработени. С нарочно писмо Тадаръков приема предложената схема.
На 5 септември Кабил праща депеша до ОДЗГ спешно да организират групи за теренни проверки на физически блокове с „Код 6". Проверките да обхванат всичките 23 283 имота на земеделски стопани, попадащи в 13 175 физически блока, включени в списък на РА. И да приключат до 14 септември. Впрочем, гл. дирекция „Земеделие и гори" и поделенията й са правили за м.г. 3 проверки, данните са отразени в Системата за идентификация на земеделските парцели и са предоставени на РА, за да ги отрази в своята контролна система ИСАК и да ги ползва. През септември прави четвърта проверка. Чак в средата на декември м.г. Тадаръков се сеща да припомни на министъра, че според собствените му указания „Код 6" се подпомага само ако е извършена нарочна проверка от РА на място, установени са местоположението и размерът на
парцелите. Но такива проверки няма. Защо? По искане на ЕК проверявали други случаи, свързани с наддеклариране на земя и опити за измама. Агенцията направила едва 2584 проверки. Причината?
Времето се развалило обяснява Тадаръков. Той обаче признава, че на 29 септември във фонда са били представени протоколи и списъци от проверките на ОДЗГ, които обаче РА не е дублирала. „Моля да изразите вашето становище като компетентен орган и да предложите начин за решаване на казуса", завършва шефът на фонда.
На 18 декември м.г. зам.-шефовете на фонд „Земеделие" Николай Маринов и Мюхетин Караоглан, Атанас Атанасов и Христо Ламбов от РА, Любомир Радев и Севинч Нури - от министерството, си организират дискусия на тема „взаимодействие". Мненията им се разминават и протокол не е подписан, но в проекта му се казва: „за година 2007 да не се заплаща на земеделски стопани, регистрирали парцели във физически блокове с „Код 6". Това спорно мнение на тези шестима чиновници става реалност.
Докато Тадаръков, Кабил и подопечните им се „замерят" с писма и казуси, времето лети. И през февруари 2008 г. посланикът ни в Брюксел Бойко Коцев пише до Кабил, че Волфганг Буртчер от гл. дирекция АГРИ на ЕК счита, че българските власти не изпълняват напълно изискванията на регламентите 1782/ 2003 и 1973/2004 и трябва да предприемат мерки за корекции на преките плащания. Това се налагало от слабите места в администрирането и контрола на схемите за плащане. От предхождащ мониторинг от ЕК, занимал се точно с казуса „Код 6", има препоръки: „За България не е предвидена референтна дата, към която земеделската земя да отговори на условията, така че пригодността й зависи единствено от желанието на съответния фермер да я приведе в добро земеделско състояние в текущата година.
Ето защо системата за единно плащане следва да обхване цялата територия на страната, за да се избегнат трудности в следващите години". Но нещата не помръдват
На 12 февруари т.г. зам.-министър Бюрхан Абазов пише до Тадаръков: на 25 септември 2007 г. ви бяха предоставени проверките на ОДЗГ. По-нататък обяснява, че резултатите от тях са коментирани в Брюксел. И че според Еврокомисията това са „бързи проверки", отговарящи на регламент 796/2004, така че няма проблем да бъдат платени субсидии за отразеното в протоколите на ОДЗГ.
За Абазов може и да няма пречка, за ЕК - да няма проблем. Но за Тадаръков има. Защото на 15 февруари Кабил му пише: „На подпомагане по схемата за единно плащане на площ подлежат и парцели, заявени в рамките на физически блокове, идентифицирани с „Код 6", само в случаите, когато има нарочна проверка на място от страна на РА и тя е установила, че въпросните територии наистина се обработват в посочените размер и местоположение. За тази цел всички заявени парцели в такива блокове задължително преминават през класическа или бърза проверка. Проверките от ОДЗГ
за местоположение и обработваемост не са безспорно основание за плащания".
Това е. Брюксел признава проверките и протоколите на ОДЗГ и разрешава плащания на субсидии по техните констатации. Кабил и Тадаръков - не! Така в „Код 6" потънаха милиони левове от евросубсидията за преки плащания на площ. А фермерите, похарчили пари,за да обработят пустеещи до момента ниви, пият една студена вода.
Не е частен случай
Управителят на фирма „Агробулс" ООД - Варна инж. Свилен Радев вече е завел дело срещу фонд „Земеделие", защото не си е получил парите за обработваната от него земя. До края на февруари, както бе съобщено в началото на годината, фермерът така и не е получил писмено или друго обяснение от фонд „Земеделие" или от Разплащателната агенция защо са го наказали.
От интервю на изп. директор на фонда Димитър Тадаръков, публикувано през март в „Труд", Радев разбира, че част от наетите от него под аренда имоти, са попаднали в злополучния „Код 6" и това го лишава от европейските помощи. В същата публикация заместникът на Тадаръков Мюхетин Караоглан и шефът на отдел Христо Ламбов обясниха, че 807 ха, или 69,62% от заявените от „Агробулс" 1967 ха, не са били обработени. По тази причина фирмата няма да получи нито цент
от полагащите й се 275 380 лева. Наказана е да не получава евросубсидии за 3 години, а ако на четвъртата кандидатства за подпомагане, ще й бъдат удържани още 83 864 лева от сумата, която би получила. Такива били правилата на Брюксел.
фермерът твърди в писмо до „Труд", че не знае да са му правени проверки, нито има бележки за пропуски. Но разбрал, че със заповед на министъра на земеделието Нихат Кабил от 5 септември 2007 г. е възложена проверка на областната дирекция „Земеделие и гори" относно имотите, попадащи в „Код 6" - ДЗП (други земеделски площи).
За проверката на неговите имоти имало протоколи от ОДЗГ, които показват, че нивите са обработени според изискванията в рамките на стопанската година. Впоследствие обаче той научава, че площите в „Код 6" не се субсидират.
Свилен Радев заяви пред „Труд", че при регистрацията никой не го е предупредил за „Код 6". „Ако знаех, защо да обработвам пустеещи земи", казва фермерът. А като него са още няколко хиляди души.
Достарыңызбен бөлісу: |