Тема: здравеопазване

Пердето обикновено се появява на едното око, но в повeчето случаи засяга и двете. Симптомите са затруднено виждане, аура около излъчващи светлина предмети и мъгляво виждане като цяло. С годините всички започваме да губим зрението си и на шестдесет почти няма човек без развито до някаква степен перде. Някои болести, като диабета например, допринасят за неговата поява. Дългогодишното приемане на лекарства срещу ревматичен артрит и продължително излагане на ултравиолетово излъчване представляват по-голям риск.

Да, цигарите са вредни. И пушачите го знаят. Чели са какви ли не изследвания, гледали са снимки на разядени бели дробове и зъби и са се наслушали на какви ли не здравно-нравствени поучения и наставления от отявлени непушачи, борци за всеобщо здраве. В този ред на мисли има една много вярна приказка: „Ако можете да не пушите, не пушете." С това се изчерпва темата. Който е решил, ще пуши и няма да позволи да се месят в личния му избор, каквато е политиката на ЕС.

Между 300 и 500 лв. ще е глобата за пушач, запалил цигара на забранено място.

Това е записано в промените в Закона за здравето, които въвеждат тотална забрана за тютюнопушене на закрити обществени места. Тя влиза в сила от 1 юни, гласуваха на първо четене депутатите вчера.

При повторно нарушение санкцията ще скача до 1000 лв. За съпоставка в съседна Турция, където ветото отдавна действа, глобата е 70 лири (лева).

Въпреки кулоарните размисли на депутати от ГЕРБ никой не повдигна въпроса за отпадане на забраната в нощните заведения. Възможно е такова предложение да се появи преди второто четене.

"Аз не бих го подкрепила", отсече обаче министърът на здравеопазването Десислава Атанасова. Тя си призна, че още не се е преборила с вредния навик и си позволява по цигара-две дневно. Но напомни, че волята на ГЕРБ е за тотална забрана на пушенето.

Ако го позволяват, собствениците на заведения ще отнасят до 5000 лв. глоба при първо и до 10 000 при второ нарушение. Атанасова и шефката на здравната комисия в НС Даниела Дариткова дори намекнаха, че е възможно в окончателните текстове да се впишат и по-високи глоби.

Само 4-ма депутати - ревностни пушачи, гласуваха против промените. 10 се въздържаха, останалите 99 в залата ги подкрепиха. От мнозинството отхвърлиха аргументите, че ветото ще удари лошо по хотелиерския и ресторантьорския бизнес. "Статистиката сочи минимален спад в оборотите само за няколко седмици", заявиха Петър Петров и Емил Караниколов от ГЕРБ. Само независимият депутат непушач Кирил Гумнеров се опълчи на закона публично. Според него в разгара на кризата той ще убие собствениците на малки заведения. "Първата държава, забранила цигарите в Европа, е фашистка Германия по времето на Хитлер", добави Гумнеров.

"Никакви пари и икономически показатели не могат да бъдат аргументи, когато става въпрос за здравето на нацията", поряза го Дариткова.

Със закона се забраняват още продажбата и рекламата на енергийни напитки за лица до 18 г.

А и размерът на глобата за нарушителите -до 1000 лева за повторно нарушение, направо звучи космически спрямо месечната заплата на поне половината от българите. Затова нека депутатите добре да помислят преди второ четене - трябва ли да е толкова голяма санк­цията, или е по-добре тя да бъде съразмерна на доходите на хората, за да могат да я плащат. И да напишат такива правила, които да не остав­ят вратички за измъкване. Защото големият проблем у нас не е липсата на правила, а отсъствието на контрол дали се спазват. И в случая не е важно глобата да бъде гигантска, важно е да я плащат всички нарушители.

Проблемите или милост за професията.

По данни от статистиката общите анестезии във ВМА в последните две години намаляват, каза началникът на болницата ген. Тонев. Увеличават се венозните, които се правят и от не толкова квалифицирани анестезиолози. Работата им е натоварваща, работят с тежко болни, в повечето случаи - в безсъзнание. Изтощителна е и заради претоварването, резултат от дефицита от такива лекари. Затова се наблюдават и психични заболявания сред анестезиолозите. Сравняват професионалния им живот с този на хирурзите - рискът и стресът са всекидневие.

Според доц. Николай Петров недостигът на анестезиолози се дължи на емиграцията на лекарите, на лошите условия на работа, на това, че международните фирми предлагат по-добре за-

платена работа. Дефицит на анестезиолози има в цяла Европа. Следващ фактор е липсата на подходящо обучение. Но д-р Цветан Райчинов защити решението на колегите си с думите: „Най-търсените лекари в останалите страни са анестезиолозите и чест прави на тези хора, които са останали тук, за да спасяват българи".

Проф. Милан Миланов посочи като голям проблем тежкият дисбаланс между провинцията и големите градове. В малките болници липсват консумативи и нова апаратура. „Но в никакъв случай не съществува разлика между квалификацията на тези хора и лекарите в големите градове.Те могат, но просто нямат с какво", заяви той. В България има не повече от 4 интензивни отделения и 10 операционни, които отговарят на европейските критерии, според него. Решението според проф. Силви Георгиев трябва да се изработи програма с мерки за стабилизирането на тази специалност. По думите му бройката, която държавата отпуска за специализация, не е адекватна за нуждите на болниците. А вече започва да се чувства криза и за преподаватели в тази специалност. Самостоятелен бюджет за укрепване на специалността,

предлага той. „Никъде по света човек не си плаща, за да специализира. Напротив - плащат му, за да повишава квалификацията си", коментира проф. Иван Смилов. В Германия наши млади лекари получавали по 2-3 хил. евро, за да специализират... Може би затова медицината им е като мерцедес, а у нас е като трабант, шегуват се лекарите.

Специалистите предлагат към сега действащата наредба на МЗ да

се добави: всички университетски и областни болници да имат право да си избират млади лекари специализанти от Медицинския университет. И щом ги назначат за своя сметка, младите лекари да имат право веднага да бъдат записани за специализация.

Накратко - по-високо заплащане, нова национална стратегия за здраве, промяна в начина на придобиване на специализация - в това е скрит ключът, за да се спре изтичането на мозъци в тази професия от България.

Темата на съвместната пресконференция засегна проблемите на анестезиолозите. Статистиката, обаче, показва, че педиатрите, съдебните лекари, патоанатомите са също изчезващи видове у нас. Червената книга на лекарската професия разширява територията си...


Военни медици по селата
В Борово, а след обед в Михаплово. На другия ден в Самуилово със санитарния автомобил с повишена проходимост...Такъв е разчетът на майор д-р Динко Господинов и медицинската сестра редник Ванина Иванова от 2-ра Тунджанска бригада. Трябва да посетят още три села край Стара Загора - Ловец, Козаревец и Воденичарово.

По инициатива на командването на формированието те извършват медицински прегледи и консултации. Някои от селяните са с високо кръвно налягане, на други са правени сърдечни операции и е нужен контрол, трети са с диабет, четвърти имат затруднение при реда на взимане на многото им предписани лекарства. Измерваме кръвното

налягане и пулса, превързваме рани, правим електрокардиограми и изследвания, споменава накратко майор Господинов, след като е прегледал 67-годишната Станка Нейкова и нейния съпруг 79-годишния Наньо Нейков. Преди тях са преминали през кабинета все възрастни хора, повечето между 70 и 80 години» като най-млада е Жена на 58 години.

Предварително посещението на военните медици е обявено по селата. В Борово използват стаята на кметския наместник Янка Дончева. Тя обяснява, че семейната лекарка идва в селото един път в месеца, фактически да разнесе лекарствата. Здравният кабинет е заключен, общински е, и лекарката не иска да плаща наем.