С нанодиаманти на онкоболни се дава до 100 пъти по-малко химия

Ако медикаментите срещу рак -т.нар. химиотерапевтици се въвеждат в организма на онкоболните чрез нанодиаманти, то лечебната доза може да се намали от 20 до 100 пъти. А както е известно, повече от половината пациенти умират от „химията" срещу тумора, защото тя се понася изключително трудно.

Това съобщи пред „Труд" проф. Ставри Ставрев, един от създателите на нанотехнологиите у нас. Ученият бе модератор на сесията по специалността си на приключилия в неделя VIII национален конгрес по онкология. В престижния форум участваха над 450 участници, от които близо 100 от чужбина. В продължение на 4 дни там бяха обсъждани новостите в лечението на хората с тумори

„Разглеждахме терапии, които тепърва ще се въведат след 1 -2 или 5 г. А те ще позволят много по-добро лечение, особено в по-ранните фази на заболяването като втора и частично трета. Положението на пациентите от четвърта пък най-малкото ще се облекчи", обясни проф. Ставрев.

Той и колегите му от Ирландия, Русия, Великобритания и САЩ изцяло насочиха вниманието си към така абстрактните за обикновените хора нанодиаманти. „Синтезът им се извършва посредством взривен процес. Става дума за детонация на определен клас вещества, които имат свободен въглерод. Именно той се превръща в нанодиамант, и то монокристапен (а не като останалите с трислойна обвивка)", разясни професорът. И продължи: „Следващата стъпка е очистването на нанодиаманта, което се случва за кратко време. Но тъй като на повърхността му има много остатъчно напрежение, там той е изключително активен". Тази негова характеристика и голямата му абсорбционна способност позволяват по него да се залепва всичко. Затова при определени условия по повърхността му се фиксират и препаратите срещу рак. А пациентът с лекота може да погълне като хапче миниатюрния нанодиамант (той е около 2-3 нанометра) с лекарството и така то да попадне в него. „Нестандартният медикамент преминава през целия цикъл на храносмилателната система, отива в кръвта и чрез нея до всички точки на организма без костите. Но полепва първо по мембраната на раковата клетка, не на здравите

уточни проф. Ставрев. След като унижощи туморната клетка, нанодиамантът „напуска" организма заедно с нея. Това се случва чрез отделителната система, защото от кръвта се насочват към бърбеците и оттам в урината. „Не се извършва никакво натрупване на нанодиаманти в тялото ни, както твърдят незапознати", отсече специалистът ни.

Професорът е разработил промишлена технология, чрез която в България да се създават нанодиаманти. „Реалната стойност на SP3 структурата - така съм нарекъл веществото, излиза между 5 и 7 евро за грам. Да, ако навлезе в практиката след това може да се наблюдава оскъпяване, но то няма да е сериозно", заяви проф. Ставрев.

Към момента разработката му е на ниво „клинично изпитание". Той е приключил първия етап. „Но понеже парите свършиха, с колегите от чужбина обсъдихме на конгреса да направим международен консорциум и чрез него да подадем документи за проект чрез финансиране от Брюксел", разясни идеята си нашият учен. В консорциума щяло да има умове от Русия, Великобритания, Ирландия и Италия. „Проектът ще обхваща приложението на нанодиамантената терапия при рак. Нуждаем се от 12 млн. евро", каза още Ставрев.

Ако проектът бъде одобрен, клиничните проучвания (които са в три фази) бързо ще бъдат приключени. Впоследствие професорът и колегите му очакват и интерес за купуване на разработката от фармацевтични компании. „Добра новина е, че в болницата по онкология в София се създаде работна група по проблема. И ако се стигне до втората фаза на клиничните проучвания, в лечебното ни заведение ще започне експериментално лечение с нанодиамантите", завърши проф. Ставрев.
Засега само американците ги ползват

Единствените учени в света, които днес прилагат терапия с нанодиаманти срещу рак, са американските. Става дума за центъра в Дейтън, съобщи още проф. Ставри Ставрев, един от създателите на технологията на бъдещето у нас. Досега е установено, че нанодиамантите могат да се използват при лечението на коксартроза и на туберкулоза. Също при ранна диагностика на рака, при болестта на Апцхаймер и множествената склероза. „При последното заболяване, което на практика е на окончанията на нервната система, нанодиамантите в комбинация с медикамент възвръщат чувствителността и подпомагат нарушените връзки на невроните", обясни професорът. Тъй като нанодиамантите имат свойството да „извеждат" всевъзможни замърсявания от организма, се подготвя серия от експерименти за приложението им при лечение на наркотични зависимости и на алкохолизъм. На същия принцип могат да се ползват за премахване на вируси, микроби и токсини от тялото ни.

Учени обаче предупреждават, че в доста модното напоследък залитане по здравословно хранене има съвети, които всъщност са митове, достойни за развенчаване. И посочват пет такива.

Първият е за големия враг холестерола, до чието натрупване водят мазнините. Истината е, че съществуват два вида холестерол - „лош" и „добър", обясняват учените. Първият се съдържа в животински продукти като месо, сирене. Прекормерната им консумация води до запушване на кръвоносните съдове и натрупването на холестерол в черния дроб. „Добрият" холестерол обаче е полезен, защото спомага за изчистването на „лошия" от артериите и кръвта. Полезният се образува от съдържащите се в рибата, жълтъка, орехите наситени мазнини, които не могат да се нарекат вредни.

Вторият мит е за зехтина като най-полезен вид олио. Никой не отрича ценните му качества. Но истината е, че други видове - като лененото и соевото масло, слънчогледовото олио, съдържат 2-3 пъти повече полезни вещества. А освен това са и по-ниско калорични от зехтина.

Специалистите предупреждават да не се залита по прехваленото въздействие на глада. Ползите от спазването на нискокалорийна диета също са мит. Тя лишава организма от незаменимите мазнини, витамини и аминокиселини. Което е особено опасно за хора, изложени на стрес. И никога не забравяйте - това, че спирането на приема на храни, които водят до образуването на холестерол, не гарантира, че той няма да се натрупва по друг начин в организма ви.

Поговорката „закуската изяж сам, обяда раздели с приятел, а вечерята дай на врага си" определено е остаряла, категорични са специалистите. Съвременният човек, живеещ в градски условия, който си ляга късно вечер, а сутрин не прави гимнастика, няма нужда от обилна закуска. В XXI век здравословното сутрешно хапване се състои от плодов или зеленчуков сок, кисело мляко с мед или с овесени ядки и мюсли.

Не яжте след 18,00 ч. Към това правило трябва да се придържат тези, които спазват режим за отслабване. За останалите това не важи. Интервалът от над 4-5 часа между храненията крие опасност от повишаване на количеството инсулин в кръвта и изпитването на „вълчи глад". В такова състояние човек винаги преяжда, което неизбежно води до повишаване на теглото. Храненето след 18,00 ч не бива да е табу. Важното е след този час храната, която приемаме, да е л ека - не мазно месо, риба, зърнени продукти, зеленчуци и плодове .


Свидетел по „Амнезия”:

Линейката за Балтов се забави
ИВА ГРИГОРОВА

Линейката, повикана след побоя над студента Стоян Балтов в нощта срещу 5 декември 2008 г., се забавила. Това заяви вчера пред Софийския градски съд Светозар Михайлов, който бил пред дискотека „Амнезия”, където издъхна младежът.

„Побоите в Студентския град са нещо нормално. Вече не ни правят впечaтление", добави Михайлов. Момчето се прибирало от друг клуб със свои колеги от университета.

Студентът разказа пред съда, че до „Амнезия“ група младежи се държала агресивно, а Балтов, който бил със свой приятел, с нищо не ги провокирал. После студентът бил ударен в лицето и паднал на земята, спомни си Михайлов. Тогава другата група момчета го нападнала с ритници в цялото тяло. След побоя Балтов останал да лежи на земята, а побойниците се разбягали.

Свидетелят каза, че отишъл да изпрати две свои колежки и на връщане отново минал покрай „Амнезия”. Видял, че Балтов още лежи на земята. Проверил да не си е глътнал езика и видял, че устата му била пълна с кръв.

Полицейски патрул пристигнал на мястото. Линейката обаче се забавила, смята Михайлов. Вчера показания дадоха и двама полицаи, които патрулирали в Студентския град във фаталната нощ. Когато отишли пред „Амнезия”, Балтов вече бил мъртъв, а нападателите ­ избягали.

Студентът по фармация Стоян Балтов в неделя щеше да стане на 24 г. За убийството му са подсъдими Вили Георгиев, Александър Данаилов и Светлозар Стоилов. .


100 000 пострадали от диагноза
Близо 100 000 души са пострадали от грешно поставена диагноза в последните пет години, показва проучване, направено по настояване на няколко пациентски организации.

Данните показват, че над 8%, или около 200 000 нашенци, се считат за жертва на лекарска грешка. Една трета от тях са с последствия за здравето, а поне 2000 случая годишно завършват със смърт.

Едни от най-стряскащите цифри са за поставянето на грешна диагноза - това са около половината от случаите. Следват ги тези за неправилно проведеното лечение. Около една трета от хората смятат, че за тях и семействата им е имало някакви лоши последствия за здравето им в резултат на проведено лечение.

Според изследването най-много лекарски грешки се допускат в многопрофилните болници и при семейните лекари. Тази констатация се потвърждава и от доклад на Агенцията по медицински одит. Оттам обясниха, че това е напълно закономерно, тъй като там постъпват най-тежките случи и патологиите.

Оказва се още, че от 40 000 пациенти, които смятат, че са пострадали за една година, едва 500 до 1500 души търсят правата си в съда.


Доклад на „Медицински одит” за последното тримесечие показа:
Бум на принудителния „болничен туризъм”

Всеки втори пациент става жертва на лекарски гаф
Силвия Николова

Бум на случаите на излишно размотаване по доктори и болници без основание се отчита в доклад на Изпълнителната агенция „Медицински одит” за последното тримесечие. Според данните всеки втори се чувства жертва на лекарска или медицинска грешка и на принудителния „болничен туризъм”.

Такъв е случаят с починалото момиченце Мария Стефанова от Котел, която в резултат на забавено и неадекватно лечение издъхва в болницата в Сливен на 16 март 2011 г. Споменатият в доклада случай на 11-годишното дете започва като настинка с висока температура, хрема и кашлица. Джипито д-р Даниела Андонова дава талон за рентгенова снимка едва след упорито настояване на родителите, но не и направление за лабораторно изследване, от което може да стане ясно дали инфекцията е вирусна или бактериална

и от което зависи с какви лекарства трябва да бъде лекувана. Лекарката дори си надписва несъществуващ вторичен преглед на детето и симптоми, какъвто тя е задължена да извърши, но не е направила. Въпреки предписаните от нея антибиотици състоянието на момиченцето се влошава, родителите го завеждат в болницата в Котел. Там пък, независимо че състоянието на Мария се усложнява още повече, никой не си дава труд да направи куп важни изследвания, сред които измерване на кръвната захар, уреята и креатинина. Показателите от тях показват най-точно състоянието на болестта и подсказват методите на лечение. Освен това се оказва, че котелската болница няма и реанимация. Мария започва да бере душа. Едва тогава докторите скланят да я преместят в многопрофилната болница в Сливен, но всички възможности за лечението й са изпуснати. От Котел не издават дори епикриза при изписването й. Детето издъхва. В продължение на 4 месеца след смъртта на дъщеря си родителите се борят да получат въпросната епикриза и да заведат дело срещу лечебното заведение.

Случаят е предаден освен на прокуратурата и на агенцията за медицински одит, а на личната лекарка Даниела Андонова и шефа на отделението д-р Янчев

наложихме максималната санкция от 600 лева обясни директорката на агенцията доц. д-р Златица Петрова.

Общо 504 са постъпилите жалби от физически и юридически лица само през месец октомври. В 303 от тях, което прави 60 на сто, хората се оплакват от медицинска грешка, забавена диагностика и лечение заради разкарване по лечебни заведения или отказ на джипи да даде веднага направление за преглед от специалист, лабораторни изследвания, както и на препращане от болница в болница и от кабинет в кабинет, докато през това време състоянието на болния се влошава.

Повечето от недоволните твърдят, че са им искани и пари за лечение, но само 12 на сто застават с имената си пред агенцията по медицински одит. Пострадалите казват, че са им искали някаква сума, най-често под формата на „избор на екип”, но повечето от сигналите са трудно доказуеми, показва практиката. .

Напоследък все повече болници искат агенцията по медицински одит да ги провери, за да си сверят часовника и да отстранят грешки във вътрешната си работа, преди да е станал фатален случай, съобщиха още от институцията. Сред проверките по самоинициатива са тези на болниците „Токуда” и многопрофилните в Благоевград и Добрич.

От всички направени проверки по жалби на граждани се оказва, че най-чести са нарушенията в резултат на лоша организация на работа – в 33 на сто от случаите, показва още докладът на агенцията за месец октомври.

В лечебните заведения масово не се попълва медицинската документация, няма комуникация между звената в една болница, а болният често страда от вътрешни конфликти между медиците и дори от липса на хигиена, разясни доц. Златица Петрова и добави, че от проверки по жалби в 20% не са спазени медицинските стандарти, а в 12,45 на сто е проявена лекарска небрежност. .

За пример на забавена съдебномедицинска експертиза заради отказ на доктори да я направят той посочи случаят с 52-годишен мъж от Горна Оряховица, който издъхна преди броени месеци в болницата там, след като влезе за опериране от камъни в жлъчката. Болният на практика умира не от усложнения в резултат на заболяването, а от перитонит, който получил в лечебното заведение. Докторите обаче в продължение на близо две седмици недоумявали какво точно се случва с болния. Докато докторите установят точната диагноза, мъжът издъхнал.

Като фрапиращ пример за забавено съдебно производство заради липса на експерти от Националната пациентска организация посочиха и случаят с 13-годишно момиченце, което издъхна в болницата по лицево-челюстна хирургия в София. На 7 март 2001 г. детето постъпва за планова операция за отстраняване на вродена аномалия на челюстта. То умира на операционната маса минути след като му е сложена упойката. Аутопсията показва, че момичето е получило белодробна недостатъчност и е изпаднало в кома. Делото се води едва от 2004 година, след като все пак се намират лекари, които да направят съдебномедицинската експертиза.

Близо две години се търсят лекари за съдебномедицинска експертиза и по делото на починалата на 4 април 2009 г. родилка Запряна Коледарова в частна акушеро-гинекологична болница в столицата. .

„Това повече не може да продължава. Нужен е абсолютно нов модел за оценяване на лекарската грешка”, категоричен бе д-р Станимир Хасърджиев. Националната пациентска организация ще предложи в Закона за закрила на пациента да бъде въведена съвършено нова институция, която да се занимава само с този проблем. Тя ще бъде създадена по подобие на такава във Великобритания.

Предлагаме специална комисия или агенция, независимо как ще бъде наречена, която да се състои от 12 лекари и 12 представители на обществеността, включително и на пациентските организации. Новата структура ще се занимава със съдебномедицинските експертизи, за да не бъдат лекарите в конфликт на интереси със самите себе си и с тези на гилдията, разясни необходимостта д-р Хасърджиев и поясни, че Агенцията по медицински одит независимо от отличните си специалисти няма правомощия да извършва такива експертизи, а само да констатира нарушения и налага санкции.

Предвижда се предложението на Националната пациентска организация да бъде внесено в Народното събрание до края на месеца.

„Повишените левкоцити може би са довели до заблуждение сред колегите, че няма възпалителен процес, защото при бременните нивата се повишават”, обясни д-р Златица Петрова, директор на агенцията. След това лекарите

НЕ СА ЗАБЕЛЯЗАЛИ ВЪЗПАЛЕНИЕТО НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО

на Деяна. „Дежурен екип е оперирал родилката, не е вярна информацията, че стажантка е извършила интервенцията”, уточни шефката на медицинския одит.

„Заболяването е започнало с диариен синдром още в „Шейново”. Оттам обаче тя е изписана, без да бъдат уточнени причините и без назначено адекватно лечение. След това момичето е преместено в Инфекциозна болница, където лекарите са преценили, че състоянието й е тежко. Поради липса на необходимите условия за лечение я прехвърлят в „Пирогов”, където е настанена в реанимация за интензивно и комплексно лечение, припомни д-р Даниела Тренчева от агенцията, която също е работила по случая. Одитът показва, че в „Пирогов” е

ПРОПУСНАТ МОМЕНТЪТ ЗА СПЕШНА ОПЕРАЦИЯ

в коремната кухина, както и за изследване на анаеробна инфекция”, уточни д-р Тренчева. По думите й в този случай отговорността би трябвало да е на началника на екипа или на отделението, тъй като лечението е било комплексно. Тя обаче не се нае да прави предположения дали Деяна е щяла да остане жива, ако медиците са действали адекватно.
Роднините: Дела до дупка за търговците с бели престилки

Майката на Деяна - Людмила Велинова, е готова да съди лекарите.

Когато постъпихме в болницата, лекарите се оказаха търговци, единствените въпроси бяха за това, дали има избор на екип. Съжалявам, че я послушах, трябваше да платя, за да е жива. Затова я осъдиха на смърт, заяви Людмила. Трябва да има наказание и затвор за лекарите, убедена е почернената майка, чиято дъщеря Деяна се бори за живота си в продължение на 42 дни след раждането.

Като пълен абсурд определи санкциите от 500 до 2000 лева, приятелят на покойната Деяна - Марат Георгиев. Той заяви, че от „Шейново” са предлагали пари на близките да си мълчат, за да не се води дело. Марат Георгиев бе категоричен, че ще се бори случаят да бъде решен справедливо. По негова инициатива ще бъде учредено сдружение „Живот за България”. „Целта е да се постигнат по-бързи и ясни процеси при лекарски грешки и да не се случват нови”, разясни Марат Георгиев. .

Изходът е един и той не е като да откриеш топлата вода. Ромите като всички други имат нужда от образование, здравна култура и медицинска помощ. Когато им се обясни, че без да могат да четат и пишат, цял живот ще трябва да бъркат в кофите и да чистят улиците, вероятно ще започнат да си задават някои важни въпроси. Вчера стана ясно, че Европа отпуска 350 млрд. евро за т.нар. интеграция на малцинствата, които ще се разпределят на всичките 27 членки на ЕС. Част от тези пари могат да изкарат и българските роми от физическото и душевното гето, в което са държани с готини. И вместо неука група, в която изтичат социални помощи, могат да се превърнат в работна сила, даваща свежа кръв в различните отрасли на икономика. В противен случай ромската пиеса ще я гледаме всеки ден.

- Доц. Петрова, в последната година и половина прави впечатление, че хората вече си търсят правата в съда, когато не са доволни от медицинските услуги или имат съмнения за лекарска грешка. Търсят ли и медицинския одит?

- За година и половина, откакто агенцията за медицински одит е създадена, действително много ни търсят. От началото на годината до края на октомври имаме постъпили 504 жалби, пред миналата година те са 400.

- Зачестиха ли лекарските грешки, или хората се научиха да търсят правата си, че така лавинообразно се увеличава броят на сигналите при вас?

- Причините са многофакторни. Най-напред, агенцията „Медицински одит” стана разпознаваема в обществото. Хората вече имат достатъчно информация за нашата дейност, включително и това, че в наше лице имат институция, която действа бързо, решително, безпристрастно и професионално. Вършим работата си компетентно, българските граждани се увериха в това, както и че служим за трансмисия между съдебната система и изпълнителите на медицинска помощ. Вече към нас се обръщат не само пациенти и техните близки, но и институциите – съд, прокуратура, следствието. С тях водим около 80 преписки. Понякога полицията също иска информация от нас. Освен това Министерството на здравеопазването също ни препраща жалби, подадени до него. Самите пациентски организации и омбудсманът постоянно работят с нас по един или друг казус.

- От какво най-често се жалят хората?

- Най-многобройни, 95 процента от жалбите, са от лошо качеството на медицинската помощ и от затруднен достъп до лекарска помощ. В резултат на процента от проверките, които сме направили, се оказва, че над 70 на сто от тях са напълно основателни.

За лошо качество може да се говори например, когато става дума за своевременен достъп до лекарска помощ. Хората най-често описват, че са разкарвани много пъти между различни лечебни заведения, препращани са от един лекар на друг, в резултат на това забавяне на медицинската помощ следва едни или други неблагоприятни последици за тяхното здраве. Своевременността на диагностиката и започнатото лечение са от първостепенна важност. Адекватността също не всякога е на ниво. Тя включва какви и в какъв обем изследвания са направени, за да бъде потвърдена или отхвърлена дадена диагноза. Когато тя бъде установена, се отчита и какво лечение е назначено и достатъчно ли е то. Когато проверяваме дадена жалба, отчитаме целия вид и обем на оказаната медицинска помощ, което има пряко отношение към нейното качество. Отделно следим дали е изпълнен съответният медицински стандарт. Към момента у нас имаме и съблюдаваме над 48 стандарта за качество и ефективност. Например, когато проверявахме случая с ампутираната ръка на 42-годишният пациент Милко Михалев след направена коронарография в болница „Кардиолайф”, се оказа, че самата процедура е направена перфектно. По изпълнението и качеството й нямаме никакви възражения. Има обаче стандарт за следпроцедурно наблюдение. В случая лекарите е трябвало да наблюдават състоянието на крайника по цвят и температура и да го питат за оплаквания на всеки 15 минути в първия час след извършването на коронарографията. На 15 минути медицинската сестра трябва да отпуска компресивната превръзка и т. н. – това е стандарт, приет с консенсус не само от нашите специалисти, а и от Европейското дружество по кардиология. Тези неща в цитирания случай не са извършени добре, резултатът знаем какъв беше. Тоест нарушен е медицинският стандарт. В резултат ние наложихме съответните санкции за неизпълнение на стандарта - глоба.

- В какъв размер?

- Актовете на болница „Кардиолайф”, където се случи бедата на Михалев, не са един и два, общо те са за 20 000 лева. Един акт може да бъде максимум за 2000 лева независимо от вида на нарушението. Не е обаче най-важна паричната санкция. Ние, агенцията, не искаме кръв, не искаме разправа, за нас най-важното е, ако се установи пропуск или медицинска грешка, да се направи всичко възможно те да бъдат отстранени, за да не се повтарят.

- До тук, доц. Петрова, говорите за целите от проверките. Проверявате ли обаче и впоследствие дали пропуските са отстранени? Имате ли ясна представа какво се случва в едно санкционирано лечебно заведение, когато одитът свърши?

- Имаме обратна връзка. В повечето случай става така, че впоследствие санкционираните ни благодарят.

- Благодарят? Това звучи твърде странно?

- Да, за някои може да звучи странно, но е факт, че ни благодарят. Имам дори специално заведена папка, вече доста обемиста, в която събирам благодарствените писма, изпратени ни след проверки. Благодарят ни както самите пациенти, така и самите лечебни заведения, на които сме помогнали да отстранят пропуските си. Многобройните писма са от болницата в Кърджали, Бургас и много частни болници.

- От частни или от държавни болници преобладават жалбите?

- Не може да се каже, оплакват се и от едните, и от другите. Прави обаче впечатление, че преобладават жалбите от лечебните заведения, в които има най-много пациенти, в които има най-много работа. Това е логично, там са и най-тежките случаи, там е патологията. Затова е напълно закономерно, че преобладават сигналите срещу университетските болници. В тях се развива и най-високотехнологична дейност.

- Мнозина обаче, особено в малките градове, и да са недоволни, се страхуват да се оплачат. Ако се разболеят, пак ще отидат при същите лекари. Впрочем, приемате ли анонимни жалби?

- Именно заради изтъкнатите от вас причини приемаме и анонимни жалби. Стига те да са със сериозен доказателствен материал и да има приложена медицинска документация.

- Напоследък доста хора смятат, че са жертва на лекарска грешка в една или в друга степен. В същото време Българският лекарски съюз настоява в нормативната база да залегне понятието „допустим медицински риск”. До къде може да се разпростре въпросният „допустим медицински риск”?

- Аз предпочитам да говорим за понятието „медицинска грешка”. По-голяма част от неблагополучията се дължат на тях. Те се обуславят от условията, в които се извършва определена дейност, усложнения, свързани със състоянието на пациента, усложнения или неблагоприятен изход, свързани с недооценка на състоянието, пренебрегване на съпътстващи заболявания или пък, на не навреме предприема процедура. Възможно е да се дължат още на организационни проблеми, както и на проблеми, свързани с процента на усложнения, наричани „медицински риск”. За медицинския риск пациентът се предизвестява в процеса на информираното съгласие, която е една от най-важните предпазни мерки, чрез които се дава възможност на пациента да знае какъв риск има. Това е най-същественото отношение на взаимоотношенията лекар-пациент. Затова информираното съгласие винаги трябва да е достатъчно обемно, достатъчно информативно и поднесено по такъв начин, че човекът да може да го разбере и да прецени. Голяма част от нашите проверки завършват с актове именно по отношение на информираното съгласие. Оказва се, че то е формално или е недостатъчно, болният не е го е разбрал и понякога настъпват неблагоприятни за пациента условия.

- Какво се случва, ако пациентът е в състояние, което не позволява да взима адекватни решения, например силен уплах?

- Има конкретни индикации, по които лекарите се ориентират. Когато пациентът е в безсъзнание или не може да взима трезви решения, информираното съгласие се иска от неговите близки. За децата съгласието се изисква от родителя или от настойника. Проблем е, че не всякога информираното съгласие, в което става дума за начина на лечение и евентуалните усложнения и рискове, които крие то, се поднасят по подходящ и азбираем начин на болния.

За него вече имаме. Въпросът за медицинския риск , медицинската и лекарската грешка е изключително сложен. Световната здравна организация има 265 определения за медицинска грешка. .

Завършила е Медицинския университет в София през 1979 г.

Има три специалности: анестезиология и реанимация, клинична токсикология и здравен мениджмънт

В продължение на 13 години е работила в ИСУЛ като анестезиолог

От 1992 г. до 1994 г. е била заместник-министър на здравеопазването и главен секретар на МЗ

От самото основаване на здравната каса е била последователно директор на дирекция „Медицински дейности” и „Медицински одит”

Преподавател е в Медицинския университет в София