Спешен до с 28 нощни смени за месец

Шефът на Спешно приемно отделение в благоевградската болница д-р Владимир Рабаджийски ще даде 28 нощни дежурства до края на март.

22 от тях са в открития преди година неотложен кабинет, който приема пациенти вечер вместо личните лекари. Другите 6 дежурства 66-годишният д-р Рабаджийски дава в Спешния център.

"Този месец се наложи наистина да давам всяка вечер нощни смени, но това е по изключение, защото замествам колега. През следващия месец в неотложния кабинет ще имам не повече от обичайните 7-8. Работата ме поддържа и смятам, че се справям. Почивам си между 14 и 20 часа. Нека някой да каже, че ме е намерил да спя на работното си място, и не съм обслужил пациент", коментира д-р Рабаджийски и обясни, че няма да забогатее от смените. По неофициална информация щял да вземе по 50 ст. на час в Спешното и по 60 лв. на 12-часово дежурство в неотложния кабинет.

Преди последните кметски избори в Лом той обяви, че е разочарован от политиката и остава с призванието си да бъде лекар. Дистанцира се от кампанията на кандидата на ГЕРБ Иво Иванов, бивш шеф на полицията в града.

Според местните д-р Цеков имал несъгласия с политиката и кадруването в региона.

През юни 2011 г. Цеков се отписва от местната организация на ГЕРБ и членува в софийска.

„Когато тръгнах към парламента, имах 2 основни мисии. Едната е да помогна на града ни. Втората - да бъда полезен в сферата на здравеопазването, където смятам, че ми е силата.

Разочарован съм, не успях да постигна резултат в демократизирането на процеса вътре в партията.

Ние казахме, че ще бъдем прозрачни, ще бъдем открити, ще бъдем честни с хората. И аз съм воден от тези 3 правила. Опитах да ги реализирам. В ГЕРБ-Лом, няма честност", казва тогава депутатът.

Постепенно се дистанцира, недоволен от общинското ръководство на партията. Все пак открива своя приемна в града и се среща с граждани. Казва, че бил огорчен от липсата на дебат. Кандидатът за кмет на Лом Иванов нямал визия за управлението. „Не е важно да убеди мен. Аз съм един човек - един глас. Важна е управленската програма и с каква визия застава пред хората."

Пламен Цеков е роден на 14 март 1964 г. в Лом. Завършва Медицинска академия - Плевен, специалност хирургия. Бил е управител на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец" в Лом. Като такъв привлича 7 млн. лв. инвестиции от швейцарската „Фондация за Лом" от град Ветцикон.

С финансовата подкрепа на швейцарците в болницата са изградени нова парокотелна инсталация и кухненски блок, доставени са линейки, апаратура, лекарства и консумативи.

„Ние също не сме стояли със скръстени ръце - вложихме 3 млн. лв. собствени средства в изграждането на нов хирургичен блок и в ремонти на няколко отделения", казва д-р Цеков.

Като народен представител в родния му край го търсели главно за неуредени спорове за земи и за тежки случаи на заболявания.

Цеков бе член на здравната комисия. Преди 2 г. подаде оставка от зам.-председателското място в нея заради избухналия скандал с т.нар. наркопоправка. Тогава с негово съдействие за малко да бъде разрешена рекламата на дрога в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите чрез нейни изображения върху продукти.

Проектът стигна до пленарната зала без този текст, който бе изчетен вътре от д-р Цеков. И депутатите разсеяно го гласуваха.

Тогава той даде различни обяснения как се е стигнало до грешката. Първо каза, че е направил редакционна поправка. После - че има висок диоптър и не е видял добре четения текст.

Накрая, че някой му е дал листче с поправка. Именно това разминаване установи временната комисия, която бе създадена да разследва случая. Тя излезе с препоръка д-р Цеков и депутатът Светлин Танчев (също на-месен в случая с листчето) да освободят ръководните си позиции съответно в комисиите по здравеопазване и европейски въпроси. До гласуване на освобождаването им не се стигна, тъй като и двамата подадоха оставки преди влизането на доклада в пленарна зала. Законът бе спешно поправен.

„Направих го, защото от ГЕРБ показваме, че действаме по друг начин. Имам 8 диоптъра очила и не съм видял добре подаденото ми листче. Няма нарушения по този случай, превърнал се в скандал", твърди д-р Цеков.

Като шеф на НЗОК обещава, че парите за лечебните заведения ще бъдат публикувани на сайта на касата.

И не е достатъчно, че по върховете на системата отричат да има такова изискване, и предполагат, че това е самоинициатива. Щом механизмът е дефектен, да го поправят. След като обтекаеми формулировки в наредбите дават възможност на комисиите сега да се упражняват за сметка на нещастието на инвалидите.

Ако целта е да се затегне контролът над изтичащи от осигурителните фондове средства, както неминуемо ще обяснят строги чиновници, има други начини. Но мине - не мине и да се викат най-онеправданите от съдбата, е жестоко и неморално. Особено на фона на излизащи наяве случаи за псевдоболни, добрали се до документ за инвалидност. Там да насочат вниманието си уважаемите членове на комисии. И да не чакат подобрение при хора без крак.


40 000 българи и румънци без здравеопазване в Ломбардия
ВИОЛИНА ХРИСТОВА, Рим

Между 20 000 и 40 000 българи и румънци са без здравеопазване в италианската област Ломбардия с център Милано. Така твърди изследване на асоциацията НАГА - сдружение на доброволци, което от 1987 г. се грижи за безплатната медицинска и правна помощ на чужденците и ромите в Милано. Въпреки че по проблема със здравното осигуряване на чужденците се говори малко, за съществуването му се знае от години. Според доклада през 2007 г., когато България и Румъния стават членки на ЕС, те не са подписали договор за реципрочност с Италия в здравеопазването. Подобни споразумения са били сключени с другите нови членки на ЕС.

Затова румънци и българи са се оказали в положението на чужденци, които могат да се облагодетелстват от медицинска помощ на Апенините само при определени условия. Според тях новите граждани на Европа могат да се възползват от италианското здравеопазване само ако работят законно или притежават т.нар. карти TEAM за здравно осигуряване - издава се в родната страна и важи за ЕС.

Оттук произтичат и много от белите петна в здравеопазването за българите и румънците. Ако те са безработни или работят на черно в Италия, или пък са на издръжка на роднини, са изключени от медицинското обслужване, което се осигурява на Ботуша дори на нелегалните имигранти от страни извън ЕС.

По този начин най-тежкия удар понасят именно най-слабите, тъй като здравеопазването се гарантира само за хората с доходи. Проучването цитира и конкретен случай с 37-годишен румънец, работещ на черно в строителството в Милано и болен от диабет. Въпреки това състоянието му не се следи от лекари.

Влизането на България и Румъния в ЕС създаде непредвидена ситуация за италианските нормативни уредби, твърди докладът. Част от италианските области се опитаха да разрешат проблема , въвеждайки използването на т.нар. код ENI (нерегистрирани европейци). Той има същата функция като кода STP за имигрантите без разрешение за престой в Италия. На практика гарантира оказването на спешна медицинска помощ. В Ломбардия обаче не е ясно от какъв тип медицинско обслужване могат да се ползват българите и румънците. В действителност правото на здравеопазване се гарантира на хартия, но на практика не е ясно какво е точно. В повечето случаи то се интерпретира по различни начини от отделните здравни заведения. Положителен пример е миланската болница "Нигуарда", която след декларация от страна на чужденеца за икономическата му несъстоятелност, му дава право на медицински прегледи и без наличието на здравно осигуряване. Според изследването на НАГА има и доста негативни случаи, свързани с липсата на здравеопазване сред децата - 41% от малките на румънците и българите в Италия никога не са били преглеждани от лекар, а 42% никога не са били ваксинирани. Като най-засегнати се посочват децата на ромите.

Изследването апелира към здравеопазването на област Ломбардия да осигури закрила за здравето на всички българи и румънци, гарантирайки правото им на прегледи при общи лекари за възрастните и при педиатри - за децата.


Здравното ведомство забравило да забрани цигарите в офисите
Бивш министър завещал гаф

Дариткова поправя текста, преди да влезе в пленарна зала
Министерски гаф в закона за здравето хвана номинираната за шеф на здравната каса герберка Даниела Дариткова. Оказа се, че вече бившият здравен министър д-р Стефан Константинов е пропуснал да забрани цигарите в офисите. "Големи пропуски откриваме в законопроекта. Явно от Министерство на здравеопазването много са бързали да го придвижат до парламента и така са направили и големи грешки", коментира за "Стандарт" д-р Даниела Дариткова. По думите й един от абсурдите на законопроекта е това, че когато са правени предложенията за забрана на пушенето, са отпаднали текстовете, които не позволяват цигарения дим на работните места.

Д-р Дариткова бе категорична, че "не може на обществени места цигарите да се забранят, а на работното място да са разрешени". Затова тя съобщи, че заедно с народните представители от ГЕРБ ще настояват този проблем в законопроекта да бъде коригиран още преди първото му четене в пленарна зала. Проблемен се оказва и вторият компонент на внесеното предложение от бившия здравен министър за забрана за продажба на алкохол и енергийни напитки на лица до 18 г. Оказва се, че Министерство на здравеопазването е трябвало още със самото предложение да започне и съгласувателна процедура по юридическите правила, които трябва да се съобразят. "Една такава процедура обаче трае три месеца и ако бъде започната сега, е много вероятно това да спъне влизането на забраната за пушене от първи юни 2012 г.", обясни още Дариткова. Затова според нея е най-добре тази забрана да бъде изтеглена от законопроекта и внесена като отделна промяна в закона, когато юридически консултации и съгласувания бъдат спазени.

През последните 16 г. д-р Минчо Вичев бе изпълнителен директор на "МБАЛ - Русе АД". Преди да влезе в парламента, Десислава Атанасова пък е работила в болницата под управлението на Вичев. Той е завършил медицина през 1974 г.

Почти десет години по-късно придобива и специалност акушерство и гинекология. Професионалният му път започва като участъков лекар, след което работи последователно като началник на АГ отделение. Лекувал е болни и в Либия през периода 1991-1995 г.

С попълването на ръководния екип на здравното министерство пък предстои и в най-скоро време да бъдат определени ресорите на всеки от заместник-министрите на Десислава Атанасова.