Тиилим (Псалми)
жүктеу/скачать 0.56 Mb.
|
99 99.1. Б-г се възцари (А-вая малах), трепепят народите. Ще дойдат пред Възсядащия между херувимите (йошев кирувим). Ще затрепери земята (танут аАрец). 99.2. Б-г в Цион е Велик (А-вая биЦион гадол). И извисен над всички народи. 99.3. Нека славят Твоето велико и страшно име (оду шимха гадол виНора). 99.4. Могъществото на царя в любовта му към правосъдието, Ти утвърди с праведност. Правосъдие и справедливост сред народа на Яаков Ти направи. 99.5. Превъзнасяйте Б-г, нашия Г-спод (ромима А-вая Елокейну)! И паднете по очи пред стъпките на краката Му: свят е Той (кадош у). 99.6. Моше и Аарон са Му служители и Шмуел сред зовящите името Му. Зовяха те към Б-г (ел А-вая) и Той им отговори. 99.7. От огнен стълб Той говореше с тях. Съхраниха те свидетелството за Него и закона, който им даде. 99.8. Б-г, Г-спода наш (А-вая Елокейну) им отговори. Б-г (Е-л) е търпелив за тях, но въздава за постъпките им.
100 100.1. Песен на благодарността (мизмор лиТода): Ликувай пред Б-г (лаА-вая) цяла земьо (кол аАрец). 100.2. Служете на Б-г с радост (авду ет Авая биСимха). 100.3. Знайте, че Б-г – Той е Г-спод (диу ки А-вая, у Елоким): Той ни създаде и на Него принадлежим – ние народа Му и стадото, което Той пасе. 100.4. Отидете пред вратите Му с благодарност, в дворовете Му с химни (биТиила). Благодарете Му, благославяйте името Му. 100.5. Защото е добър Б-г, завинаги е милосърдието Му (ки тов А-вая, лиОлам хасдо). От поколение на поколение е верността Му (виАд дор лаДор емунато).
101.2. Постигам пътя на непорочните (тамим), когато ми се открие. 101.3. Нечестиво изображение няма да сложа пред очите си. Постъпките на извратените ненавиждам. Няма да прилепнат те към мен. 101.4. Упорните сърца ще се отделят от мен, с нечестивеца няма да се запознавам. 101.5. Тайно донасящите за ближния си, ще унищожа. Гледащият от високо и надменното сърце няма да търпя. 101.6. Очите ми са към верните на земята, живеещите при мен. 101.7. Няма да се прилепи към дома ми лукавия. Произнасящият лъжи няма да устои пред очите ми. 101.8. Всяка сутрин ще изкоренявам всички нечестивци от земята, за да изкореня от града на Б-г (меИр А-вая), всички творящи беззаконие (кол поелей авен). 102 102.1. Молитва на страдащия, изнурен и изливащ душата си на пред Б-г (А-вая). 102.2. Б-же (А-вая) вслушай се в молитвата ми. И воплите ми ще стигнат до Теб! 102.3 Не скривай лицето Си от мен, в деня на нещастието ми. Склони към мен ухото Си. В деня, когато повикам, побързай да ми отговориш. 102.4. Ето разсеяха се като дим дните ми. И костите ми като на огън изгоряха. 102.5. Смазано като трева изсъхна сърцето ми. Защото забравих за храната. 102.6. От звуците на стоновете ми, се залепиха костите за плътта ми. 102.7. Уподобих се на пеликан в пустинята. Станах като бухал в пустинята сред развалините. 102.8. Привикнах и станах като самотна птица на покрива. 102.9. През целия ден ме позорят враговете. Присмиващите се над мен ме кълнят. 102.10. Защото пепел ми се струваше хляба, който ядох. И пиенето си смесвах със сълзи. 102.11. Заради гнева и яростта Ти, защото ме издигна и захвърли. 102.12. Дните ми са като преминаваща сянка. И изсъхвам аз като трева. 102.13. А Ти Б-же ще пребъдеш вовеки (ВиАта А-вая лиОлам тейшейв). И паметта за Теб ще е от поколение на поколение (виЗихра лиДор ваДор). 102.14. Ти ще станеш, ще се смилиш над Цион: защото е време да го помилваш, дойде срока. 102.15. Ето пожелаха рабите Ти камъните му. И се зарадва на праха им. 102.16. Защото ще треперят народите (гоим) пред името на Б-г (А-вая). И всички земни владики пред славата Ти. 102.17. Защото ще възстанови Б-г Цион, ще се разкрие в славата Си. 102.18. Приема той молитвата на обезправения. И не презря молитвите му. 102.19. Ще бъде записано това за бъдещите поколения. И идващият народ ще слави Б-г (Йуд-Хей). 102.20. Защото Той ще погледне от висотата Си. Б-г (А-вая) от небесата ще погледне към земята. 102.21. И чу стона на затворника и освободи обречените на смърт. 102.22. За да провъзгласи в Цион името на Б-г (А-вая). В славата му в Ирушалаим. 102.23. И ще се съберат народите заедно. И царствата ще служат на Б-г (А-вая). 102.24. Изтощи се в пътя ми силата. Съкратиха се дните ми. 102.25. Казвам: „Б-же мой (Кели) не ме прибирай на половината от дните ми: от поколение на поколение са годините Ти. 102.26. Отначало основа Ти земята. И небесата са създадени от ръцете Ти. 102.27. Те ще изчезнат, но Ти ще останеш, всичко обвиваш като дреха. Като смяна на дреха, Ти ще ги смениш. 102.28. А Ти си Ти (виАта у). И годините Ти няма да свършат. 102.29. Децата на рабите Ти ще живеят. И потомците им пред Теб ще се утвърдят“. 103 103.1. На Давид: Благослови душата ми Б-же (бархи нафши етА-вая). И цялото ми същество със Святото Си име! 103.2. Благослови душата ми Б-же. И няма да забравя милостта Ти. 103.3. Той прощава всички грехове. Изцелява всички недъзи. 103.4. Той спасява от преизподнята. Обгражда с милосърдие и милост (хесед виРахамим). 103.5. Насища Той с благо дните на живота. Ще обновиш, както орелът перата си, младостта си. 103.6. Раздава справедливост Б-г (А-вая). И правосъдие за всички угнетени. 103.7. Възвести Той пътищата си на Моше. На синовете на Исраел деянията си. 103.8. Жалее и се смилява Б-г (рахум виХанун А-вая). Дълготърпелив и велик е в милосърдието Си (ерех афаим виРав хесед). 103.9. Няма вечно да е гневен. И вечно да негодува. 103.10. Не според греховете ни постъпва Той с нас. И не по постъпките ни, ни въздава. 103.11. Както е високо небето над земята, така е велико милосърдието Му към трептящите пред Него. 103.12. Както е далечен изтокът от запада, така отделя Той от нас престъпленията ни. 103.13. Както е милостив (рахам) бащата към синовете, така милостив (рахам) е Б-г (А-вая) към тряптящите пред Него. 103.14. Защото Той знае как сме създадени. Защото сме прах (ки афар анахну). 103.15. Дните на човек са подобни на трева. Като трева в полето изсъхва той. 103.16. Тъй като вятъра минава през него и го няма. И не е видно мястото, където е бил. 103.17. А милосърдието на Б-г (хесед А-вая) е от век на век (мейОлам адОлам) за трептящите пред Него. 103.18. За пазещите завета Му. За помнещите заповедите Му, за да ги изпълняват. 103.19. Б-г (А-вая) в небесата утвърди престола Си. И Той е Царят властващ над всичко. 103.20. Благославяйте Б-г (барху А-вая) негови ангели. Могъщите великани изпълняващи словото Му. Вслушващите се в гласа на речта Му! 103.21. Благославяйте Б-г (А-вая) цялото Му войнство, служителите му изпълняващи волята Му (рицоно). 103.22. Благославяйте Б-г (А-вая) всичките Му творения, във всички места, където властва! Благослови душата ми Б-же (бархи нафши етА-вая). 104 104.1. Благослови душата ми (нафши) Ти Б-же (А-вая). Б-же, Г-споди (А-вая, Елоким) величието Ти е безмерно! В сияние и великолепие си се облякъл (лашавта). 104.2. облян в светлина като покривало, прострял небесата (шамаим) като завеса. 104.3. Горните чертози (хамра) са във вода (маим), облаците си направил Квоя колесница, приввижвайки се на крилата на вятъра (руах). 104.4. За посланици Си направил ветровете, служител Му е огънят (ейш) изгарящ. 104.5. Утвърдил е земята (ерец) на основите и. Няма да помръдне света завинаги (ваед). 104.6. В бездна като покривало си я скрил. Над планините (харим) стоет водите (маим). 104.7. От възгласа Ти те бягат. От гръмкия Ти глас бързат. 104.8. Повдигнали са се планините, спуснали са се долините до мястото, което Ти си им определил. 104.9. Установил си граница (гивул), която няма да преминат водите. За да не покрият отново земята (ерец). 104.10. Насочваш изворите в реките. Между планините се разминават те, 104.11. поейки всичко живо по полето (хай садай). Дивите зверове утоляват жаждата си. 104.12. Нат тях обитават птиците небесни (оф аШамаим). От преплетените клони се разнася гласа им. 104.13. Напояваш планините от висотите. С плода на делата Ти се насища земята (ерец). 104.14. Расте лугата за скота (биема) и полето, за да може с труда си човек (адам) да извлича хляб от земята (ерец). 104.15. И виното (яин) веселящо сърцето на човек (ливав енош) и маслото, от което сияе лицето. И хлябът, укрепващ човешкото сърце. 104.16. Насищат се дърветата (ецим) на Б-г (А-вая) – ливанските кедри, които Ти си посадил. 104.17. На тях са гнездата на птиците (ципора). Гнездата на щъркела (хасида) са на кипарисите. 104.18. Високите планини са за сърните. Скалите са убежище за зайците. 104.19. направил си луната за определяне на времената (моадим). Слънцето знае кога да захожда. 104.20. Простираш мрака (хошех) и ето нощта – тогава излизат всички зверове полски. 104.21. Лъвовете реват за плячка. И искат от Б-г (Е-л) да ядат. 104.22. Изгрява слънцето, те се събират и прибилат в леговищата си. 104.23. Човек (адам) пристъпва към занятията си. И към работата си до вечерта. 104.24. колко велики са делата Ти Б-же (А-вая) – всичко с мъдрост (хохма) Си направил. Пълна е земята (ерец) със създанията Ти. 104.25. И ето морето (ям) голямо и просторно с риба, там са мекотелите (ремес) без брой: животни малки и големи. 104.26. Там плават корабите. Китът, който Си сътворил се рее там. 104.27. Всички се уповават на Теб, че навреме ще им дадеш храна. 104.28. Ти им даваш, те събират, откриваш ръката Си – те се насищат с благо. 104.29. Скриваш лицето Си, те се плашат, взимаш духа им (руах) – умират. И се превръщат в прах (афар). 104.30. Изпращаш духа Си (руах), те се възраждат. Ти обновяваш лицето на земята (адама). 104.31. Да пребъде славата на Б-г (кивод А-вая) вовеки (лиОлам)! Ще се радва Б-г (А-вая) на създанията Си! 104.32. Ще погледне към земята (ерец) и тя ще затрепери. Ще докосне планините и те ще задимят. 104.33. Ще пея на Б-г (А-вая) през целия си живот. Ще възпявам своя Г-спод (Елокеи), докато съществувам. 104.34. Нека Му бъде приятна молитвата ми. Б-же (Анохи) ще ти се радвам, 104.35. да сгинат грешниците (хатаим) по земята и злодеите (ришаим) да ги няма повече. Благослови душата ми (нафши) Б-же (А-вая). Славете Б-г (халилу Йуд-Хей). 105 105.1. Благодарете на Б-г, зовейки името му (оду лаА-вая киру биШимо). Възвещавайте сред народите деянията му (одиу баАмим алилотав). 105.2. Пейте Му, възпявайте Го. Разказвайте всичкитe му чудеса. 105.3. Гордейте се със святото Му име (биШем кадишо). Нека се весели сърцето на търсещите Б-г (А-вая). 105.4. Стремете се към Б-г и към силата Му (А-вая виУзо). Непрестанно търсете лика Му. 105.5. Спомняйте си чудесата, който Той вършеше, знаменията и законите от устата Му. 105.6. Семето на Авраам, раба Му (зера Авраам авдо). Синовете на Яаков, избрани от Него. 105.7. Той е Б-г, нашия Г-спод (у А-вая Елокейну). Над цялата земя е правосъдието Му (биКол аарец мишпатав). 105.8. Той вечно ще помни съюза Си (захар лиОлам брито). Думата заповядана за хиляди поколения (давар цива елех дор), 105.9. която Той сключи с Авраам и клетвата си с Исхак. 105.10. И установи Той устав (хок) за Яаков. Вечен съюз с Исраел (лиИсраел брит олам), 105.11. казвайки: „На теб ще дам земята Кнаан, за ваш наследствен дял“. 105.12. Когато беше малоброен, ще живееш там като меншинство. 105.13. И обикаляш от народ на народ. От едно царство към друго племе. 105.14. На никой не даде Той да ги притиска. И наказваше за тях царете: 105.15. “Не се докосвайте до помазаника Ми (ал тигу виМишхай). И на пророците ми не вредете“. 105.16. И предизвика Той глад над тази страна. Всички запаси от хляб изчерпа. 105.17. И им изпрати мъж. За роб бе продаден Йосеф. 105.18. Мъчеха се от оковите краката му. Желязото се впиваше в него. 105.19. До момента на изпълнението на словото му, казаното от Б-г (А-вая) го очистваше. 105.20. Прати царя и го разковаха. Властелинът (мошейл) на народите го освободи. 105.21. Постави го за господар на дома му. И управител на всичките му владения. 105.22. Можеше да окове велможа по волята си. И беше по-мъдър от старейшините. 105.23. И дойде Исраел в Египет. И живееше Яаков в земята на Хам. 105.24. И се умножи народа Му. И стана по-могъщ от притеснителите си. 105.25. И обърна Той сърцата им, за да ненавиждат народа Му. Да зломислят за рабите му. 105.26. Изпрати Той Моше, раба Си. Аарон, който Той избра. 105.27. Извършиха те по словото Му знамения. И чудеса в страната на Хам. 105.28. Изпрати Той мрак и се стъмни. И не се отклоняваше от словото Си. 105.29. Превърна Той водата им в кръв и умъртви рибата. 105.30. Напълни се земята им със жаби. Дори палатите на владиките им. 105.31. Каза Той и се появиха диви зверове. Въшки (киним) навсякъде. 105.32. Даде им като дъжд, горяща градушка над страната им. 105.33. И измачка лозите и смокините им. Счупи дърветата в границите им. 105.34. Каза и нападнаха скакалци без брой. 105.35. Изпасаха всичката трева по земята им. И всичкия урожай по земята им. 105.36. И порази Той всичките им първенци по страната, в началото на силите им. 105.37. И ги изведе със сребро и злато. И нямаше отстъпил сред колената му. 105.38. Зарадва се Египет на изхода, защото го обхвана страх, пред тях. 105.39. Простря Той облак като завеса и огън, за да им свети през нощта. 105.40. Молеха и даваше той пъдпъдъци. И с хляб от небесата ги насищаше. 105.41. Разчупи скалата Той и веднага заблика вода. Потече река в пустинята. 105.42. Защото Той помнеше святия Си завет с Авраам, раба Си. 105.43. И изведе Той народа Си в радост. В ликове избраниците Си. 105.44. И им даде той земята на народите. И владенията на племената те унаследиха. 105.45. Защото съблюдаваха законите му и пазеха учението Му (баАвур ишмиру хукав виТоротав ру). Славете Б-г (халилу Йуд-Хей). 106 106.1. Славете Б-г (халилу Йуд-Хей): Благодарете на Б-г защото е добър (оду А-вая киТов), защото завинаги е милосърдието Му (ки лиОлам хасдо). 106.2. Кой може да изрази могъществото на Б-г (гвурот А-вая). Да възнесе славата Му (тиилато)? 106.3. Щастливи са спазващите закона (мишпат). Правещите цдака винаги (осей цдака виКол ет). 106.4. Спомни си за мен Б-же (А-вая), когато благоволиш към народа Си. Спомни си, когато ни спасяваш. 106.5. За да видя благоденствието на избраните от Теб, за да се радвам с радостта на народа Ти (гоеха). За да бъда прославен с наследството Ти. 106.6. Заблуждавахме се подобно на отците ни. Грешахме, творяхме зло (еевину иришану). 106.7. Отците ни в Египет не разбраха чудесата Ти, не запомниха великото Ти милосърдие. И възроптаха край морето, Тръстиковото море (ям суф). 106.8. Но Той ги спаси с името Си, за да покаже силата Си. 106.9. И извика Той на Тръстиковото море и то пресъхна. И ги поведе по дъното на морето, както по пустиня. 106.10. И ги спаси Той от ръцете на ненавистниците (яд соний). И ги избави от ръцете на врага. 106.11. И покриха водите преследващите ги. И никой от тях не се спаси. 106.12. И повярваха те на думите Му. И запяха песни за Него. 106.13. Скоро забравиха деянията Му. Не чакаха съвета Му. 106.14. И обхванати от страст (таава) в пустинята. И изпитваха Б-г (Е-л) в необитаемата земя. 106.15. И им даде Той, каквото искаха. И притисна душите им (разон биНафшам). 106.16. И завидяха те на Моше в стана. И на Аарон, осветен от Б-г (кидош Авая). 106.17. Отвори се земята и погълна Датан. И покри общината на Авирам. 106.18. И обхвана огън стана им. И пламъка изгори злодеите (ришаим). 106.19. И си направиха телец при планината (Хорев). И падаха по лице пред изтукана. 106.20. И променяха славата си. Пред изтукана на бика пасящ трева. 106.21. Забравиха Б-г (Е-л), който ги спаси, който вършеше велико в Египет. 106.22. Чудеса в страната на Хам. Срахотии (нораот) край Тръстиково море (ям суф). 106.23. И каза Той, че ще ги изтреби. Но Моше, избранникът му се застъпи за народа, за да отвърне изтребващата Му ярост. 106.24. И пренебрегнаха те въжделената земя (ерец хемда). Не повярваха на думите Му. 106.25. И роптаеха те в шатрите си. Не слушаха гласа на Б-г (А-вая). 106.26. Тогава се закле Той, вдигайки ръката Си, че ще ги изпрати в пустинята. 106.27. А потомството им ще разпръсне сред народите. И ще ги разсее сред страните. 106.28. И се залепиха те към Баал Пиор и ядоха от жертвоприношенията за идолите (зивхей мейтим). 106.29. Гневяха Го с постъпките си. И се разрази сред тях мор. 106.30. И стана Пинхас и извърши съд. И морът спря. 106.31. И това му беше зачетено за заслуга. От поколение на поколение завинаги. 106.32. И се гневяха те до водите на Мирива. И пострада Моше, заради тях. 106.33. Защото отхвърлиха те словото Му (ет рухо). И Той изрече присъда с устата Си. 106.34. Не унищожиха те народите, за които им каза Б-г (А-вая). 106.35. А се смесиха с народите и приеха обичаите им (маасейем). 106.36. И служеха те на идолите им. И станаха те за тях мина (мокейш). 106.37. И принасяха те синовете и дъщерите си за жертва на бесовете (шейдим). 106.38. И проливаха невинна кръв, кръвта на синовете и дъщерите си, които принасяха на идолите на Кинаан. И се оскверни земята с кръв. 106.39. И се оскверняваха с делата си. И блудстваха с постъпките си. 106.40. Тогава се разгоря гнева на Б-г (А-вая) върху народа Му. И презря Той наследството Си. 106.41. И ги даде в ръцете на народите (гоим). И властваха над тях ненавистниците им. 106.42. И ги притискаха враговете им. И те притихнаха под ръцете им. 106.43. Много пъти ги спасяваше Той: но те бяха непокорни в мислите си. И унижени бяха за греховете си. 106.44. Но видя ги Той в бедата им и чу молитвите им. 106.45. И си спомни съюза Свой с тях и им прости по великото Си милосърдие. 106.46. И възбуди Той милост (рахамим) сред всички пленили ги. 106.47. Спаси ни Б-же Г-споди наш (ошиейну А-вая Елокейну). И ни събери от народите, за да благодарим на святото Ти име. За да Ти пеем и Те прославяме. 106.48. Благословен да е Б-г, Г-спода на Исраел от сега и вовеки. И ще каже целия народ „Да бъде така!“. Славете Б-г. (Барух А-вая Елокей Исраел, мин аОлам виАд аОлам виАмар колаАм амен: халилу Йуд-Хей). 107 107.1. “Благодарете на Б-г, защото е добър (оду лаА-вая ки тов): защото милосърдието му е вечно (ки лиОлам хасдо)!“. 107.2. Ще кажат спасените от Б-г, Който ги избави от ръката на притеснителя (цар). 107.3. Различни ги събра: от изток и от запад. От севера и от морето. 107.4. Бродеха те в пустинята, по безлюден път. Населен град не намериха. 107.5. Гладуваха и жадуваха, душите им (нафшам) отслабнаха. 107.6. И заплакаха те към Б-г (А-вая) в бедата си. От нещастията им да ги спаси. 107.7. И ги поведе Той по правия път, за да стигнат до населен град. 107.8. Ще благодарят на Б-г (А-вая) за милосърдието Му. И за чудесата Му, разкрити пред хората (биней адам). 107.9. Защото Той напои жадната душа (нефеш шокейка). Гладната душа (нефеш риава) напълни с благо (миел тов). 107.10. Седят в тъмнина и мрак, оковани във вериги и страдат. 107.11. Защото се ослушваха в думите на Б-г (имрей Е-л). И съветите на Вс-вишния отхвърляха. 107.12. Тогава Той смири страданието на сърцето им. Отстъпиха те и нямаше за тях помощ. 107.13. И отправиха вопли към Б-г (А-вая) в бедата си. И от нещастията им Той ги спаси. 107.14. И ги изведе от тъмнината и мрака и веригите им разкъса. 107.15. Ще благодарят на Б-г за милосърдието Му. И за чудесата Му, разкрити на хората (биней адам). 107.16. Защото Той съкруши медните врати. И железните подпори разби. 107.17. Изморените от недъзи за престъпленията си и страдащите за греховете си, 107.18. всяка храна отхвърлят душите им (нафшам). И стигат те до вратата на смърта. 107.19. И отправиха вопли към Б-г (А-вая) в бедата си. И от нещастията им Той ги спаси. 107.20. Изпрати им Той словото Си и ги изцели. Избави ги от недъзите им. 107.21. Ще благодарят на Б-г за милосърдието Му. И за чудесата Му, разкрити на хората (биней адам). 107.22. И ще принесат благодарствени жертви. И ще разказват за деянията Му с ликуване. 107.23. Отправящите се в морето с кораби. Чиято работа е свързана с големите води, 107.24. те видяха стореното от Б-г (А-вая). И чудесата Му в дълбините на морето. 107.25. И Той промълви и излезе силен вятър (руах сиара). И издигна вълни. 107.26. Повдигаха се към небето, спускаха се в бездната. Душата им (нафшам) се разтваряше в беди. 107.27. Обикалят и залитат те като пияни. И цялата им мъдрост пропада. 107.28. И отправиха вопли към Б-г (А-вая) в бедата си. И от нещастията им Той ги спаси. 107.29. И успокои бурята. И стихнаха вълните. 107.30. И се зарадваха те на стихването. И ги поведе Той към жадуваната цел. 107.31. Ще благодарят на Б-г за милосърдието Му (оду лаА-вая хасдо). И за чудесата Му, разкрити на хората (биней адам). 107.32. И ще Го превъзнесат в общината на народа. И събранието на старейшините ще Го прослави. 107.33. Превръща Той реките в пустиня. И източниците на води в безводни места, 107.34. плодородната земя в солник. Заради нечестието на жителите и. 107.35. Правръща Той пустинята във водоем. И пресъхналата земя в източник на води. 107.36. И изпраща там гладните. И те основават многолюден град. 107.37. И засяват полята и лозята. И им носят урожай. 107.38. И ги благославя и се размножават много. И скотът им не е малко. 107.39. А другите Той намаля и измират от бедствия и в скръб. 107.40. И излива позор на велможите. И блуждаят в хаос, без да знаят пътя. 107.41. И издига Той низшия, поради бедността му. И умножава семейството му като стадо овце. 107.42. И ще видят правите и ще се зарадват. И всяко нечестие ще затвори устата си. 107.43. Който е мъдър ще помни това (ми хахам виИшмар ейле). И ще разсъждава върху милосърдието на Б-г (хасдей А-вая). жүктеу/скачать 0.56 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|