В. 24 часа 1 В. Стандарт 9

- Много отдавна. Опитах се да изчисля и се оказа, че всъщност съвсем малко съм работил тук. Преди 11-12 години правихме постановка на "Севилският бръснар" пак с Пламен Карталов. Беше по време на предишния му мандат като директор. След него не са ме канили.

- Имаше ли причина?

- Не знам.

- Това първа среща с "Турандот" ли ви е?

- Дирижирал съм само части от произведението - арии в концертно изпълнение с Гена Димитрова. Тя имаше голямо желание да направим тази опера и дори се бяхме уговорили за едно "Варненско лято". Не се случи. После Гена почина.

- Трудно ли се работи с оперни величия и примадони? Те са капризни, а вие обичате точността.

- Мирела Френи например е изключително приятен, мил, топъл и симпатичен човек.

Много земна беше и Гена

Само с Калуди Калудов, който ми е приятел, веднъж се случи инцидент. Преди години имахме концертно изпълнение на "Евгени Онегин" в зала "България". Пропътувах хиляди километри от чужбина, вечерта застанах пред оркестъра, изсвирихме интродукцията, солистите се подредиха да пеят, а Калуди го няма. Какво му се беше случило, не знам, изобщо не е такъв човек, но аз трябваше да изляза от положението. Човекът просто не беше дошъл. Може би защото трябваше да го убият във второ действие. Поне така казах на публиката - обърнах се и се извиних, че се е изплашил и е останал вкъщи. (б.а. - Тази случка обаче не помрачава отношенията между двамата големи артисти. На 25 април пак в злополучната зала "България" ще ги слушаме в "Реквием" на Верди.)

- Срещате ли се с млади български певци по света?

- Не ги познавам. Те вече са съвсем друга генерация. Всички тези, които бяха прославили България, за съжаление вече ги няма. С младите просто пътищата ни са разделени.

- Вие като перфекционист какво ще кажете за солистите в "Турандот"?

- Приятно съм изненадан. Двете момичета в главната роля ми направиха отлично впечатление. С Мариана Цветкова сме работили във Виена, Елена Баръмова също е професионален глас. Но трудно се работи в България. Няма тенори. Тези, които са на щат в операта, се спасяват поединично а институцията е на последно място.

- Как ще коментирате практиката по света в театрите да канят артисти за конкретен проект?

- Аз съм "за". Да има само хор, оркестър, технически и ръководен персонал. Можем да го постигнем, само че трябват много пари. Не съм сигурен, че в България можем да осигурим адекватно заплащане на солистите. Когато се държи високо ниво, те имат по-голяма отговорност. А когато са на щат, само чакат да ги заболи гърлото или кракът, и вече са в болнични. Или пък имат ангажимент в чужбина - и а си се опитал да ги спреш, а са те наплюли. Парите, които им предлагат тук, ще ги спечелят само за една репетиция там.

Когато преговарях през януари за "Турандот", попитах кой ще пее. И като започнаха да въртят едни телефони! Пълна несигурност, ръководството на театъра работи в голямо напрежение, защото има хора, които не могат да бъдат използвани.

- Традицията ви свързва не с оперното, а със симфоничното дирижиране...

- Никъде по света не делят едното от другото. Така са ни учили само в България. Който е талантлив, дирижира всичко - опера, хор, симфоничен оркестър. У нас всичко се случва случайно, вмъкнато в последния момент между моите ангажименти. А те са толкова много, че едвам стоя на краката си. През януари започнах в Корея, оттам отидох във Франция, после в Москва и в Анкара, където съм на работа. Отивам в Атина и пак в Париж, в Бразилия с четири различни оркестъра и както се договорихме, със Софийската опера с "Турандот" в Япония.

- Драматична ли беше раздялата ви с филхармонията след 15 години работа с нея?

- Защо да се връщаме в миналото? Това е много неприятна случка и тя говори точно за това как не трябва да се правят нещата в България. Как всеки може да излезе в пресата и да напише каквото си пожелае. И когато поискаш обяснение от журналиста, той ти отговаря: "Братко, ти нали разбираш, че в момента е важно да се купува вестникът?" Състоянието на целия народ се влоши, не само музикантите бедстваха

Но те решиха, че аз съм виновен. И че е най-добре да се махна, защото те вече са много световен оркестър и ще могат да печелят пари, а аз им ги крада. Гърмяха радиа и телевизии. За да покажат, че оркестърът има право, излязоха с отвратителни лъжи. А аз мразя лъжата. Още през 1986-а, втората ми година в Софийската филхармония, в престижното издание "Американ рекърд гайд" писаха, че тя е по-добра на записи от Западноберлинската филхармония. И че Табаков е свършил по-добра работа от Караян. За нас се заговори със суперлативи като за откритие. Всичко това се затри, никой не си го спомня. А сега хората, постигнали световен успех, свирят като читалищен оркестър и са станали за смях. Става ми обидно само като ги чуя по радиото или по интернет. Става ми неудобно, като че ли аз съм виновен. Кажете ми как държавата не се намесва? Навсякъде в соцстраните имаше криза. Оркестрите бяха пред крах. Но за кратко време. Сега в Русия има 30 трупи на световно ниво. Защото знаят, че без това не може. Традицията говори.

- С какво чувство влизате сега в зала "България"?

- Откакто се случи скандалът, съм влизал само два пъти - заради юбилея на камерния ансамбъл "Софийски солисти", на който съм бил главен диригент 9 години, и с "Кармина Бурана". И усетих неприятно чувство. Да не говорим за тоалетните и отвратителното обслужване

На нищо не прилича, но нямаме друго. Ремонт на залата може да се направи, но на развален оркестър - не.

- Навършихте 60. Доволен ли сте от съдбата си?

- И на мен не ми се вярваше, че ставам на 60. Мога изцяло да се занимавам и да се изхранвам с професията. Единствено най-талантливите го правят в сегашно време. Моите произведения се свирят по света, излизат и на компактдискове, имам концерти от Бразилия до Япония и Корея. С това, което ми е дала нашата консерватория, покривам критериите в западните страни. Не и в България обаче. Тук не може да се вярва на нищо.

- В думите ви има много огорчение и разочарование.

- Имах силно патриотично чувство и работех за България с цялото си същество, воля, желание, умения, сила. Мислех си, че правя нещо за родината си. Дори съм предавал уроци по география - къде се намираме на картата. И направих от Софийската филхармония уникален оркестър. В Германия казваха, че е невъзможно от периферията на Европа да чуват подобни съвършени звуци. Защо никой не пусна тук тези критики? Сега ме молят да се върна и пак да поема ръководството. Но няма да го направя. Държавата ни помогна за краха на националната култура.

Людмила Първанова


25.03.2008 г., с. 33
Залата за 16 млн. протече
Новата зала в Самоков протече. Дъждът и силният вятър удариха съоръжението за 16 млн. лева в първия ден на турнира за купата на България по баскетбол. Заради гафа организаторите прекратиха полуфинала между ЛУКОЙЛ Нефтохимик и Берое 2007 при жените. Мачът беше спрян 2 минути преди края на първата четвърт, когато покривът прокапа. Служители веднага започнаха да подсушават игрището.

Зала "Арена Самоков" беше вдигната само за 4 месеца, като кметът се похвали, че е излязла 16 млн. лева.

Междувременно вчера председателят на вътрешната комисия към парламента Минчо Спасов предложи промени в закона за МВР, които да забраняват на катаджиите да ползват личните си мобилни телефони по време на работа. Повод за искането е последният засечен от службите скандал със зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов. Според Спасов, когато катаджията ползва служебен телефон, а не личен, няма да е нужно да се прилагат специални разузнавателни средства. Разпечатките от разговорите на всички служебни телефони идват директно в счетоводството на МВР. Освен това в промените в закона за МВР ще се предложи още фишовете да бъдат задължително преведени и на английски език, за да може и санкционираните чужденци да знаят какво подписват. Спасов предлага от 2011 г. пътната полиция да мине на видеонаблюдение и да няма катаджии на пътя.

Немската електрическа компаня „RWE” се споменава като евентуален победител в конкурса за инвеститори в новата атомна централа в Белене, съобщи вчера агенция Ройтерс. До средата на годината ръководството на Националната електрическа компания, която е основен инвеститор в проекта, трябва да избере компанията, която ще получи 49% дял в централата. Останалите 51% ще държи НЕК.

Кандидати за дял в "Белене" са и чешката "ЧЕЗ", италианската "Енел" и немската Е.ON. Очаква се изграждането на атомната централа да завърши през 2014 г. Токът, който ще се произвежда от нея, ще се продава на цена от около 35 евро, или 70 лв. на мегаватчас.

Според експерти с електроенергията, произвеждана от "Белене", няма да има голямо оскъпяване на тока в следващите години.

- Какво успяхте и какво не можахте да свършите за мандата си като председател на СБХ?

- В началото на всеки мандат героичните пози за велики постижения са обичайни. Всеки демократично избран ръководител се ласкае и е мотивиран, и заявява пожеланията си с георичен патос. В края на мандата пък се опитва да отчете позитивна дейност. Казвам това и с чувство на самоирония. Ние в СБХ обаче наистина постигнахме много неща, но и пропуснахме немалко. Намеренията се разминават с реалните резултати. Но при мен не беше точно така. Програмата ми бе доста реалистична.

- По-конкретно?

- Най-важно бе запазване и съхраняване на нашето ползване на сградата ни на “Шипка”6, която е държавна собственост. Успяваме. Дела се водят непрекъснато, на последното преди дни решението пак е в наша полза. Но войната продължава, защото актът за публичната държавна собственост е в Софийския университет. Докато държавата не ни го предаде и не придобием собствеността си, войната ще продължи. Докато има съдебни дела обаче, не може да се предприеме дори основен ремонт. Това е едно от нещата, които не постигнах. Исках да направим голям ремонт, който да разкраси залите. Заради делата не можах да го направя. Ако СУ не измисли нещо ново, засега ние печелим. Ще искаме от МС да реши веднъж завинаги въпроса със сградата, строена за галерия. Друго, което направихме, е намаляване броя на изложбите за сметка на опита да се вдигне качеството и социалната им значимост. Значими експозиции като тази за 35 г. галерия СБХ, е абсурдно да стоят 20, а не 45 дни.

- Как стои въпросът с имотите на СБХ?

- Сложихме ред в имотното състояние на СБХ. Всяка такава организация си има свои собствености. Съюзът има имоти, но много от тях с неизяснен статут – на някои места общински, на други с незапочнати процедури. Сложихме някакъв ред. Във Велико Търново например за дарената къща от Славка и Борис Деневи се оказа, че съюзът няма нотариален акт и сега вече имаме благодарение на доброто стопанисване и акта за дарение отпреди години. Подобно е и положението с чудесните ателиета в Балчик, които навремето сме строили. Почнахме процедура да си ги вземем като собственост. Построихме нова къща в Созопол. Сега има хотел, който наши членове ползват на по-ниски цени. В София имаме графична база в кв. “Изгрев”. Имаме собствености в комбината в Илиенци – това предприятие щеше да е ликвидирано, защото беше с огромни дългове към държавата – над 800 000 лв., към НОИ предимно. Успяхме да създадем дружество с ограничена отговорност, намерихме страничен контрагент, който инвестира и сега предприятието работи в съдружие. Подобно се случи и с предприятие “Арт център Пловдив” с изградени 14 нови ателиета за всички изкуства – много добри технически и с добър бит. Съвзе се и предприятието за бои в Спанчевци – пак чрез създаване на дружество с ограничена отговорност.

- Имате и социална дейност?

- За тези 3 години бюджетът само за социална дейност се увеличи със 100%. Покриваме 50% от фактурите за лекарства, правим еднократни помощи (неголеми, но все пак са нещо), помощи за определни събития, за рамки, бои или нещо друго. Всичките ни бази за творческа работа или почивка са на парадоксално ниски цени. Е, нямаме лукс, но е чисто и прилично. Аз например често ползвам базите в Боженци и Балчик. Срещу 10 лв. (твърде ниска цена) на ден мога да живея и да творя там. Но освен положителните резултати, имахме и пропуски. Пропуснахме да направим сдружение с издателство “Просвета” за нашето издателство “Български художник” (старо 40-годишно издателство с голям потенциал). Не успяхме засега да постигнем резултат. За мен това бе голяма грешка. Трудно се намират контрагенти и инвеститори. Трудно се постигат реципрочности и договорености. Неприятно е да изпуснеш пиленцето.

- Ще се кандидатирате ли пак?

- Да, ще се кандидатирам. Макар и с малко омерзение и горчивина заради непреки и индиректни обвинения за спекулации и корупция. До голяма степен в личен план за мен този пост е губене на време, но съм го приел. Не се чувствам много комфортно, но ще го направя, за да довърша нещата. Има още много работа. Важно е да се спечели собствеността за сградата на “Шипка”6. Революция няма да правя, защото не виждам необходимост. Преди всичко аз съм художник, а администратор съм временно.

- Абстракциите и абсурдът са предпочитани от художниците в изкуството. Кой е абсурдът в реалния живот у нас, който ви дразни?

- Абсурдите са страшно много. Понякога имаме усещането, че живеем в абсурдна социална среда. Дразни ме обезкултуряването, омърсяването на езика и дори опростачване, което се задава и от вестниците. Ами корупционните скандали! Абсурдно е, че повече се приказва и малко се работи. Абсурдно е и събирането на пари с SMS-и от разни игри за сираците и т.н. Нали плащам данъците си на държавата – това е нейна работа. Това не трябва да е персонален проблем на хората, а на държавата.

- Като преподавател в Академията как виждате младите си колеги?

- Нищо ново под слънцето. Има генеративни различия, но те не са така изявени. В “Еклесиаста”, една от хубавите книги в Библията, които препрочитам, пише, че всичко е суета на суетите и гонене на вятър. Няма нищо ново под слънцето. Светът върви в спирала и порядък. Светът стана по-модерен и лек за живеене, но моралните неща не са мръднали. Същата деморализация и подлости. Какво като имаме коли, мобилни телефони и т.н. Има талантливи млади хора, има и други с неясна мотивация. Животът отсява.

- Художникът обаче е индивидуалист. Има ли всъщност нужда от съюз на художниците? Творческият съюз не е ли остаряла форма?

- Това е форма на сдружение, като на еснафите и занаятчиите навремето. Това е сдружение на хора с общи интереси. Художниците имат нужда от пространство за изложбите си, от социална грижа и т.н. Имаме прдприятия – в Илиенци в комбината се правят отливки, скулптури. Такава организация е на повече от 100 г. Първите сдружения на художници са от края на 19 век. Те се обединяват и след 9 септември СБХ става приемник. През годините СБХ е съхранил относително автономността си и сега е една демократична организация.

- Отношенията ви с Министерство на културата и държавната власт?

- Добри са. Отдавам го на свестния министър на културата. Стефан Данаилов е разбран, делови човек, готов да помага.


25.03.2008 г., с. 1-2
Вносителите на коли и МВР правят скандален бартер
Търговците на автомобили ще подарят сграда на КАТ, а в замяна ще получат 260 дка терен в София
Екип на "Сега"

Нова скандална сделка бе рекламирана вчера. В нея са замесени МВР, столичната община и Асоциацията на вносителите на автомобили. Сделката предвижда държавата да прехвърли на МВР или общината 380 дка терен в столицата. Върху 120 дка ще бъде построена нова сграда на КАТ, която ще бъде финансирана от асоциацията. В замяна на това вносителите на автомобили ще получат останалите 260 дка, за да си направят автоборса, представителства на фирмите вносители, шоурумове, офиси, магазини и т.н.

Теренът се намира на кръстовището на бул. "Цариградско шосе" и Околовръстното шосе. Според МВР той е част от държавния поземлен фонд и Петков вече е обсъдил въпроса със земеделския министър Нихат Кабил. Ако теренът е държавен, ще трябва да се прехвърли на МВР или на общината. Не е ясно защо държавата трябва да влиза в сложни бартери с частни фирми, след като разполага с терен и с огромен бюджетен излишък, откъдето може да отпусне пари за сграда на КАТ.

"Мисля, че ще срещнем разбиране от премиера и правителството. Съгласуването и взимането на решение от Министерския съвет не би трябвало да отнемат повече от месец - месец и половина", допълни Румен Петков. Той уточни още, че сегашният терен в кв. "Дървеница", където се намира КАТ, постоянно се свива и не е достатъчен. Една от причините мястото да е малко е, че към него има много искания за реституция. Наскоро в свое интервю главният архитект на София Петър Диков заяви, че за подобен комплекс от автомагазини и пункт на КАТ се търси терен около изхода на София в посока ГКПП-Калотина.

"Предложихме този пункт на КАТ, защото, ако е много тромава процедурата или не би било възможно да се отпуснат средства ние да го изградим, без държавата да дава нито един лев", заяви шефът на асоциацията Анастас Тодоров. От асоциацията щедро обещаха, че ако им бъде дадено правото за строеж, ще изградят най-съвременния пункт за регистрации в Европа. От организацията отказаха повече подробности под претекст, че всичко е само идея. "Ние я дискутираме от близо две години", каза изпълнителната директорка на асоциацията Цветелина Цанева.

"Публично-частното партньорство, в което смятат да се включат контрольори и контролирани, вкарва КАТ в сериозен конфликт на интереси", коментираха вчера пред "Сега" юристи.

По закон КАТ регистрира внесените коли, като проверява стриктно дали те не са крадени, издирвани или вкарани по незаконен начин. Вътрешният министър обаче не вижда никакъв проблем.

"По мое мнение предложението на Асоциацията на вносителите е интересно. Ще се облекчат механизмът на регистрация, обслужването на гражданите. Ще се създадат условия за цялостен контрол върху вноса и регистрацията на автомобили, което ще е сериозна гаранция за изваждане на този сектор от сивата икономика", коментира той.

Да приема услуги и пари от частни фирми не е изключение за МВР. Наскоро стана известно, че по силата на писмо на финансовия министър от 1992 г. в продължение на около 17 години собствениците на безмитни бензиностанции са отчислявали процент от печалбата си в полза на МВР.

Миналата година България бе залята от употребявани автомобили - само за 3 месеца вносът им се вдигна с 35%. Тогава се коментираше, че много автокъщи заобикалят закона, като оформят колите като внос от физически лица, при който след влизането ни в ЕС не се дължи ДДС. Това доведе и до драстично намаляване на цените, а увеличеният внос косвено се отрази на трафика в столицата.