В. 24 часа 1 В. Стандарт 9



бет9/10
Дата21.07.2016
өлшемі1.43 Mb.
#213980
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

25.03.2008 г., с. 12
Кметицата РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Част от столичния бизнес се насочва към Перник
Започва строителството на индустриалната зона край магистрала „Люлин"
Перник е родният й град. По професия е химик, но призванието й е да постига трудни победи и винаги да се озовава там, където има много работа за вършене. Професионалният й път започва в завод "Пектин", където е технолог, а по-късно и началник производство. После е директор на Младежкия дом, енергетик на цех в 'Топлофикация" - Перник, и накрая идва най-успешният етап от кариерата й - кметство "Изток". След два мандата е избрана за депутат в 40-ото Народно събрание. На последните местни из­бори Янакиева спечели не само кметското място, но и 11-а победна община за БСП. Член на VC на Демо­кратически съюз на жените. Омъжена, с две деца.
- Г-жо Янакиева, в какво състояние заварихте община­та, когато поехте поста?

- Неразплатени дългове за години назад в размер на 11 млн. лв., нулева готовност за кандидатстване с проекти и 20 хил. перничани, които пътуват всеки ден до столицата на ра­бота - това говори само по себе си за състоянието, в което за­варих общината. Вярно е, че както повечето някогашни ин­дустриални градове, така и Перник е засегнат от преструк­турирането на икономиката. Тежките години на прехода доведоха до затварянето и лик­видирането на част от индуст­риалните мощности, но все пак тук останаха и острови на ста­билност (като "Стомана", мини "Открит въгледобив", "Топлофи­кация" и др.) Появиха се и нови фирми от хранителната, текс­тилната промишленост, дърво­преработването, но те не са структуроопределящи. Перник има нужда от по-мащабни про­екти, замислени и реализира­ни с размах, за да гарантираме бъдещето на поколения перни­чани. Такъв проект е индустри­алната зона. Бизнес паркът ще е върху 260 дка, а наемите ще са много по-привлекателни от тези в столицата - и то само на 30 км от нея. Идеята е да възро­дим икономиката и да спрем изтичането на мозъци. Пре­движдаме индустриалната зона да бъде до кв. "Васил Левски" -на 40 минути от летище София, сравнително близо до приста­нищата в Бургас, Лом и Солун. В бизнес парка ще има високотехнологични производства и складова база, ще се развиват логистика и търговия. Прези­дентът Георги Първанов също обеща да рекламира родния си град на национален форум, на който ще бъдат поканени и чужди инвеститори. Перник ще има и нов устройствен план -разширяването на града ще позволи преподреждането на териториите, отреждането на терени за ново индустриално и жилищно строителство, усвоява­нето на зоните около магистра­лите "Струма", "Люлин" и кори­дор №8. Перник чака и над 21 млн. лв. за обновяване на ин­фраструктурата.

■ Имате ли план как да се справите с негативите, кои­то тежат на общината?

- Ние все още наваксваме пропуснатото през годините. Надявам се, че ще успеем да се справим с финансовия дефи­цит, набелязани са някои мер­ки. Общинският съвет взе реше­ние, с което ми предостави право да търся възможности за договаряне с Министерството на финансите по едни стари дела и за ползването на без­лихвен кредит с цел разплаща­не на голяма част от старите задължения. През изминалите 4 месеца от мандата направих­ме максимални усилия да на­ваксаме изоставането по раз­работването на проектите, в това число изработване на тех­нически проекти и въвеждане­то в апликационните форми за кандидатстване в съответните оперативни програми.

■ На това ли се дължат натрупаните проблеми в града?

- Основните проблеми на общи­ната се дължат и на тежкото състо­яние на цялостната инфраструкту­ра, която е изграждана преди до­ста години. В последните години не е инвестирано нищо за реновиране на тези системи, в това число водопровода и канализациията, състоянието на улиците в градска­та среда и в другите населени места, както и четвъртокласните пътищата, които затрудняват кому­никациите и нормалния начин на живот на перничани. А те имат право на по-добри условия.

■ Какво прави общината в тази насока?

- На първо място бих посочила интегрирания воден проект, с кой­то общината кандидатства пред оперативна програма "Околна среда" за подобряване състояние­то на двете пречиствателни стан­ции за питейна и за отпадна вода. От друга страна, продължаваме изграждането на главния колек­тор, който до значителна степен ще облекчи пречистването на отпадните води. Разработили сме четири проекта, които до края на месеца ще бъдат представени по оперативна програма "Регионал­но развитие" - за рехабилитация на пътищата, които имат връзка със строящата се автомагистрала "Люлин", за обновяване на Дворе­ца на културата, Обединения дет­ски комплекс и свързващото ги пространство, за видеонаблюдение и за рехабилитация на част от уличната мрежа в община Перник. Последният проект е на стойност 6 млн.лв. Между другото, ремонти­те на улиците в Перник започват на 2 април т.г.

■ А трудно ли се работи с общинския съвет, в който леви­цата остана малцинство?

- Винаги взаимоотношенията между кмета на общината, екипа на кмета и Общинския съвет във всяко населено място създават проблеми, но аз не бих казала, че в община Перник тези про­блеми са повече от обичайните. И сред общинските съветници ви­наги е имало и ще има ра­зумни хора, които са склонни да подкрепят това, което е най-доб­ро за града и за перничани. На този етап не бих казала, че сме стигали' до непреодолими кон­фликти. Доказателство за това са решенията за подобряване на финансовото състояние на общи­на Перник, а и приемането на бюджета за финансовата 2008 г. Предложихме (и с малки измене­ния беше приет) разгърнат списък по капиталови разходи, с който ще се опитаме да решаваме най-тежките проблеми на града - из­граждането на улици, водопроводи, канализации и др.

■ Какви са основните цели, които се стремите да постигнете като кмет?

- Ситуацията, в която се на­мираме в момента, налага да мислим перспективно в след­ващите 15-20 години както за развитието на града, така и на общината като цяло. Убе­дена съм, че Перник трябва да се развива като модерен индустриален град и пара­лелно с това да бъде онова населено място, което се на­мира най-близо до София и където хората ще могат да живеят спокойно. Затова една от целите, които си поставям, е разработването на нов общоустройствен план, който да даде шанс за обединяване на Перник с най-близките насе­лени места, каквито са Диво-тино, "Люлин", Бучино, Драги-чево, Рударци, Кладница, Сту­дена, за изграждане на общ ареал с включването на нови територии в регулация. Тези територии ще дадат възмож­ност за жилищно строителст­во и за изграждането на нови икономически зони, най-вече в прилежащите терени до ав­томагистралите "Люлин" и "Струма" и по главния път в направлението Кюстендил-Гюешево.

■ В много общини ще има закрити училища? Как върви реформата в образованието в Перник?

- Няма да предложа за за­криване нито едно училище в селата, защото това би озна­чавало създаване на предпо­ставки за обезлюдяване на цели райони. Ще има, разби­ра се, някои промени, но, спо­ред мен, не финансовите ико­номии трябва да са водещи, не вместването на всяка цена в рамката на делегирания бюджет, а постигането на ка­чество и конкурентоспособност, гарантирането на сигур­ност за децата. Като цяло -мога да гарантирам, че про­мените ще бъдат много ко­ректни, на място и нито един учител няма да остане без работа. Очаквам отпор, есте­ствено, но ще бъда непре­клонна - не може във века на мултимедийното обучение в някои училища да се учи при минусови температури, защо­то се пестят пари за заплати. Не така разбирам аз образо­ванието. И не децата са тези, които трябва да плащат с бъдещето си цената за ината на двама-трима директори. Образованието е процес,

създаден в полза на децата, а не терен за политически боричкания и синдикални прищевки. И всички знаят, че съм права - иначе още щяхме да имаме килийни училища... Общественият дебат про­дължава сред перничани до края на месеца и аз съм отво­рена за всички добри пред­ложения.

■ А какво се случва в сфе­рата на културата? Перник няма кино, театърът изго­ря преди години...

- В това отношение Пер­ник има традиции, но и неби­вали проблеми. В областта на културата сме длъжници на перничани за отстъпените по­зиции. Целта, която си поста­вихме с екипа, е още тази година да започне възстано­вяване на залата на драма­тичния театър "Боян Данов-ски". Ще реновираме и Обе­динения детски комплекс -там се формират първите ес­тетически критерии. Имаме какво да правим и по тради­ционния (вече станал най-го­лям в Европа) самобитен фе­стивал на сурвакарските и кукерски игри "Сурва" 2008, който тази година беше отра­зяван от над 400 журналисти и събра над 5 хил. гости от цял свят. Перник не бива да изпуска шанса си да стане фестивален център, имаме достатъчно опит в това от­ношение и потенциал за реа­лизиране на подобна идея. Предстои възстановяване на крепостта "Кракра" - единст­вената, която не е паднала под византийско робство. Надява­ме се не само да я превърнем в туристически обект, но и в символ на възроденото само­чувствие на града.

■ А по отношение на спорта в Перник имате ли някакви проекти за бъдеще­то? Някога Перник имаше спортна слава.

- Спортът винаги е бил силата на Перник, но базата е пред разпадане. Затова съвместно с ДАМС и с под­крепата на президента започ­ваме от най-важното - ремон­тите. До края на тази година ще бъде изцяло ремонтирана спортна зала "Дружба" и ще започне изграждането на стадиона - не просто ремонт, а превръщането му в истин­ски стадион и, дай Боже, на него да играят шампиони.

Имаме проекти и за уче­ническия спорт - тях ще ги осъществим съвместно с про­светното министерство.

■ Има ли готовност об­щина Перник да кандидат­ства за европроекти и мо­гат ли тези проекти да под­сигурят устойчивото раз­витие на един град?

- Да, вече казах, че това е един от алтернативните шан­сове за решаване на немал­ка част от проблемите на нашата община. Ние работим в няколко направления - по отношение благоустрояване­то и екологията. В момента разработваме проект в соци­алната сфера. Това са все допълнителни възможности за общината. Времето няма да ни прости, ако пропуснем да използваме тези възмож­ности в името на гражданите на Перник.


Портретна снимка на две колони


25.03.2008 г., с. 4
Бизнесът иска да се премахне ограничението за сключване на срочни трудови договори
У нас само 2% от наемните работници са на непълен работен ден
Мила Кисьова

Работодателските организации настояват да се облекчат условията за сключване на срочни трудови договори.


Ограничение

В момента според Кодекса на труда втори срочен договор със същия работник за същата работа може да се сключи само веднъж за срок най-малко една година. Това изключително много затруднява фирмите да удължат трудовите правоотношения с работници, наети за сезонна или краткотрайна работа, когато тя по една или друга причина продължи повече от първоначално предвидения срок. В туризма например, ако се удължи сезонът, хотелиерите и ресторантьорите не може да сключат втори срочен договор за месец-два, а са принудени да го направят за цяла година. Европейската комисия също препоръча този режим да се облекчи, но това не бе направено.


Статистика

По данни на Евростат за 2006 г. на срочен трудов договор в България работят едва 6.2% от наемните работници и служители, което ни нарежда на 19-о място в ЕС по този показател. Обикновено той е най-висок в страни именно като България с развити отрасли със сезонен характер като селско стопанство, хранителна промишленост, туризъм, строителство. Най-висок е делът на срочните договори в Испания - 34%, следвана от Полша с 27.3% и Португалия с 20.6%. По-висок от България е този дял и в други страни с развит аграрен сектор и туризъм като Франция - 14.1%, Италия и Кипър -13.1%, и Гърция - 10.7%. Това означава, че у нас не се използва достатъчно тази гъвкава форма на заетост.

Ограничението беше въведено, когато работодателите масово сключваха верижни трудови срочни договори, за да могат по-лесно и по-евтино при необходимост да съкращават персонал. Обстановката на пазара на труда обаче вече е коренно променена. Вместо недостиг на работни места във всички сфери на икономиката има дефицит на работници. Това премахва условията за злоупотреба.
Работно време

България изостава с прилагането и на непълното работно време като гъвкава форма на заетост. Едва 2% от трудещите се у нас работят на непълен работен ден, като преди пет години статистиката показва, че този дял е бил 3.2%. България е на последно място по този показател в ЕС, където средното ниво е 18.1%. Най-висок дял се наблюдава в Холандия - 46.2%, следвана от Германия - 25.8%, Великобритания - 25.5%, и Швеция - 25.1%.


Снимка на две колони – В строителството често се налага сключването на срочни трудови договори


25.03.2008 г., с. 7
Инвестиция: Офис площи
Фонд строи бизнес парк за 64 млн. EUR в Пловдив
Прайм Пропърти БГ планира да завърши проекта до 2011 г.
Радостина Маркова

Бизнес парк за над 64 млн. EUR ще изгради в Пловдив дружеството със специална инвестиционна цел Прайм Пропърти БГ, съобщи изпълнителният директор Борислав Стоянов. Проектът ще е първият от този тип в града и трябва да бъде завършен до 2011 г.


Планове

Бизнес паркът ще бъде изграден на терен от 48.6 хил. кв. м в един от най-големите и гъсто населени райони на Пловдив - Тракия. Комплексът ще включва 4-5-етажни сгради с офиси и търговски обекти, подземни паркинги, ресторанти, супермаркети. Общата му разгъната площ ще е 110 хил. кв. м.


Интерес

От Прайм Пропърти БГ очак­­­ват интерес предимно от чужди фирми, като изтъкват две предимства на Пловдив - наличието на университети и квалифицирана работна ръка, както и бързото му развитие като индустриален център. Градът има нужда от бизнес парк, тъй като все още няма предлагане на първокласни офиси, коментира управителят на агенция Виел Владимир Лафчиев. Той обаче посочи като рискове слабото търсене на офиси под наем и нарастващата конкуренция на пазара. Основната част от фирмите в града развиват малък и среден бизнес и нерядко разполагат със собствени имоти. Площи търсят главно банки и мобилни оператори, които наемат по 100-150 кв. м за фронт офиси. По данни на Виел базовите наеми на офиси клас B в града се движат около 7-8 EUR/кв. м. В същото време броят на новите проекти нараства. Само в район Тракия предстои реализацията на още два големи комплекса с административни части - Скай билдинг на строителния предприемач Димитър Язов и проекта на испанската компания Риофиса. Това според брокерите налага да се прецени внимателно реализацията им във времето.


Вложения

Прайм Пропърти БГ е първото дружество със специална инвестиционна цел в България, лицензирано през 2004 г. До момента то има 8 проекта на обща стойност 180 млн. EUR, а тази година предвижда да инвестира още 25 млн. EUR. Стратегически инвеститори в Прайм Пропърти БГ са австрийският фонд Immoeast, Доверие, Булстрад и американски пенсионни фондове.


Снимка на две колони – Инвеститорите очакват силен интерес от чужди наематели към бизнес парка


25.03.2008 г., с. 8
Имаше шанс за постигане на компромис
В края на миналата година стана ясно, че има шанс да бъде постигнат компромис между Летище София и кувейтско-арабския консорциум Мохамед Абдулмохсин Ал-Харафи по въпроса за неустойките, преди да е приключило арбитражното дело. Тогава Ангел Тулешков, който оглавява дирекцията, ангажирана пряко с реализацията на проекта по реконструкция на столичния авиопорт, коментира за в. Пари, че двете процедури вървят паралелно. Според Тулешков, ако се стигне до споразумение преди приключването на делото, то ще бъде отчетено от арбитража. Сега, изглежда, позицията на летището се е променила, твърдят източници на вестника.


25.03.2008 г., с. 8
Преговорите с Щрабаг също са били трудни
Австрийската Щрабаг, която построи новия терминал на летище София, също имаше претенции за неустойки в размер на 15 млн. EUR. Транспортното министерство обаче успя да постигне компромис, в резултат на който австрийците се отказаха от претенциите си и беше подписано извънсъдебно споразумение. Така общата стойност на терминала, която е 110 млн. EUR, бе намалена с около 3 млн. EUR. Преговорите с Щрабаг са били изключително трудни, особено в началото на мандата на настоящия екип на транспортното ведомство. Това коментира зам. транспортният министър Весела Господинова. Натрупани са били много спорни моменти.
Снимка на една колона – без текст


25.03.2008 г., с. 8
Спор: Нова писта
Летище София отказва споразумение с кувейтците
От транспортното министерство настояват за споразумение
Илиана Тончева, itoncheva@pari.bg

Столичният авиопорт е втвърдил позицията си в спора с изпълнителя на новата писта на летище София - кувейтско-арабския консорциум Мохамед Абдулмохсин Ал-Харафи, научи в. Пари. Според източници на вестника от транспортното министерство не са съгласни с това и настояват авиопортът да се стреми да постигне споразумение с кувейтците, както стана с австрийската Щрабаг за пътническия терминал. Изпълнителният директор на летище София не беше открит за коментар докъде е стигнало арбитражното дело в Париж.


Претенции

Кувейтците, които построиха новата писта на софийското летище, заведоха през септември 2007 г. дело в Арбитражния съд в Париж за неустойки от 32 млн. USD. Искът е срещу столичния авиопорт, защото той е страна по договора за изграждането на новата писта. По другия договор с австрийската Щрабаг за строителството на терминала страна е транспортното министерство. Летище София внесе контраиск за 22 млн. USD.


Позиция

Според някои експерти отиването на арбитраж за новата писта, преди окончателно да е завършена и да е ясно дали кувейтско-арабският консорциум е завършил изцяло работата, е неизгодно за нашата страна. От самото начало на спора транспортният министър Петър Мутафчиев също не е бил съгласен с твърдата позиция на летището да не преговаря с кувейтците за постигане на споразумение, а да отиде направо на арбитраж, твърдят източници на вестника. Други експерти смятат, че дори и в тази ситуация може да се постигне приемлив за нас резултат, стига достатъчно добре да сме обосновали контраиска.


Основания

От една страна, кувейтците имат правни основания да искат неустойки заради забавянето на процеса по отчуждаването на земи в района на обекта. Дълго време консорциумът нямаше издадено разрешение за строеж. Заради това кувейтците поискаха допълнително 480 хил. USD. Строежът на пистата се финансира с 40 млн. USD от кувейтския фонд за арабско икономическо развитие.


Снимка на две колони – Новата писта на летище София беше открита през август 2006 г. , но спорът за стойността на проекта продължава и сега


25.03.2008 г., с. 12
Строителният сектор повлече фондовата борса надолу
Дружествата от бранша загубиха между 8 и 17% от капитализацията си за седмица
Атанас Христов, ahristov@pari.bg

Изминалата седмица се оказа една от най-тежките за строителните компании на БФБ. Дружествата от сектора, които са едни от най-ликвидните на борсата, регистрираха силен спад в цената на книжата си. От 17 до 21 март те загубиха между 8 и 17% от пазарната си капитализация. Низходящият им тренд очевидно нанесе тежък удар по доверието на инвеститорите към фондовата борса и повлече индексите надолу. Влиянието на строителните компании на БФБ се засилва, след като ключовите играчи станаха част от основните измерители на капиталовия пазар. Мостстрой вече е част от BG40, а Холдинг Пътища формира основата на Sofix.


Фаворит

Въпреки сътресенията на пазара Холдинг Пътища загуби най-малко. Книжата му изгубиха 8.69% от стойността си до 1043.52 лв. Така пазарната капитализация намаля до 450.8 млн. лв. Според анализатори на пазара сравнително слабият спад на Холдинг Пътища спрямо целия сектор се дължи на покупките на банка, която планира да започне издаване на сертификат върху Sofix. Пазарната капитализация на Мостстрой, който от 13 март 2008 г. участва във формирането на широкия индекс, се понижи с 12.03% до малко над 138.85 млн. лв. Акциите на компанията загубиха 17.03 лв. от стойността си, като в петък приключиха на 124.54 лв.

Книжата на Хидроизомат загубиха 9.44% до средна цена 9.50 лв. при затварянето на пазара в петък. Пазарът оцени компанията на 12.34 млн. лв.
Другите

Еуфорията около IPO на Трейс груп и големите очаквания не са фактор при търговията. Старозагорското дружество загуби през миналата седмица още 13.03% и в петък затвори при 120.55 лв. акция. Пазарната оценка на компанията падна до 265.21 млн. лв.

Бургаската Трансстрой също понесе значителни загуби. Тя завърши седмицата със спад от 16.87%. Оценката на пазара за дружеството беше малко над 38.187 млн. лв.
Търговия

Тенденцията за главоломно намаляване на стойността на пътните компании продължи и вчера. Четири дружества приключиха на червено. Книжата на Трейс се срутиха до 106 лв., което е и под стойността в IPO, когато се записваха на цена 110.50 лв. В крайна сметка търговията за старозагорското дружество завърши на 113.09 лв.

Началото на новата борсова седмица не беше приятно и за акционерите на Мостстрой, ХД Пътища и Хидроизомат, които загубиха около 8-9% от стойността на книжата си.
Написаното не е препоръка за сделки с ценни книжа.
Графика на седем колони – Показатели и движение


25.03.2008 г., с. 12
Спирането на парите за инфраструктура превърна сегмента в непривлекателен
Според доклад на транспортното министерство страната трябва да получи

10 млрд. EUR до 2015 г.
Атанас Христов, ahristov@pari.bg

Временното спиране на парите за инфраструктурни проекти след скандала с шефа на фонда Републиканска пътна инфраструктура Веселин Георгиев засили опасенията на инвеститорите към компаниите от бранша.

Замразяването на плащанията от Брюксел се отрази негативно върху всички строителни компании, твърдят анализатори на пазара.
Интерес

Въпреки че интересът на инвеститорите към борсово представените дружества е традиционно голям, в последните месеци се наблюдава засилена разпродажба на техни акции.

Като цяло обаче инвестиционната общност поддържа очакванията си за добра перспектива на инвестициите в инфраструктурни компании.
Очаквания

Според представен наскоро доклад на Министерството на транспорта България трябва да усвои около 10 млрд. EUR до 2015 г. по проекти за пътна и железопътна инфраструктура.

Според данните средно на година страната ни трябва да изразходва средно 1.312 млрд. EUR. Ако обаче България харчи под 1 млрд. EUR годишно, ще изостане фатално, твърдят експертите. За сравнение през 2007 г. за пътна инфраструктура са изразходвани едва 350 млн. EUR.


25.03.2008 г., с. 13
Коментари: Строителният сектор повлече фондовата борса надолу
Замразените плащания от еврофондовете натежаха
Спадът на БФБ не пропусна и строителния сектор. По време на вчерашната сесия се затвърди тенденцията от последните седмици - компаниите от сектора да регистрират най-силен спад.

След като при първичното си публично предлагане Трейс груп холд АД отбеляза огромно презаписване, днес за първи път имаше сключени сделки под цената на предлагането. Въпреки че в края на сесията се забеляза интерес у купувачите, средната цена на старозагорското дружество днес загуби над 6%. При другите представители от сектора - Холдинг Пътища АД и Мостстрой АД, спадът беше дори по-голям - съответно 9.5 и 9.2%. Причините може да се търсят в няколко направления. В условията на падащ пазар неизменно идва моментът, когато трябва да се продадат и малкото останали на печалба акции. Секторът отбеляза висок ръст през 2007 г., когато инвеститорите отчитаха перспективите за развитие на инфраструктурата в страната след присъединяването ни към ЕС.

Проблемите, които възникнаха напоследък, и спирането на еврофондовете допълнително натежаха върху цената на акциите на компаниите от сектора. Все още не е ясно доколко спирането на еврофондовете ще предизвика негативно влияние върху дейността им, но според мен това е временно явление, което няма да попречи за развитието на бизнеса на посочените компании в средносрочен план.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет