В. 24 часа 1 В. Стандарт 9

Силен вятър помете покриви, дървета и сергии в няколко района на страната вчера. Като по чудо летящите ламарини, улуци и билбордове не нараниха сериозно хора. Истинска трагедия можеше да се разиграе във велинградското училище "Св. св. Кирил и Методий", където малко след 14 ч. рухна покривът на площадката откъм входа. В този момент един клас имал седми час по физическо, но на друга площадка. Две деца минавали покрай мястото на инцидента, но успели да избягат, разказват очевидци. Обикновено на тази площадка играят деца, каза директорката Боряна Пендарова. За минути всички ученици били евакуирани през друг изход. Директорката е категорична, че некачествен ремонт на покрива е причина за срутването. Той е правен преди 3-4 г. с пари от Социално-инвестиционния фонд. По случая ще бъде сформирана комисия, а днес в пострадалата сграда няма да се провеждат учебни занятия.

Младеж пострада в столицата от откъртена мазилка на ул. "Пиротска" и беше откаран в "Пирогов". На бул. "Цар Борис III" падна част от покрива на "Геопланпроект". В района на Сточна гара беше повалена общата ламаринена конструкция на 5 павилиона. На същото място голям клон от топола се срути върху автобусна спирка. Пострадали хора няма. Паднали тополи и ламарини обаче изпомачкаха автомобили. Квартали на Берковица и Вършец пък останаха без ток.
Снимка на две колони - Силният вятър събори топола в квартал "Света Троица", която изпотроши паркиралите наоколо автомобили.


25.03.2008 г., с. 4
Бърз процес и срещу бившия шеф на фонд "Земеделие"
Процесът за сключване на три неизгодни сделки срещу бившия шеф на държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев тръгна по съкратения ред вчера. Така Софийският районен съд ще разпита само част от свидетелите по делото, но при присъдата ще ползва показанията на всички, дадени по време на разследването. Това ще спести време и се очаква процесът да приключи още утре. За разпит е призован и министърът на земеделието Нихат Кабил.

Ако бъде признат за виновен обаче, Друмев ще получи присъда под минимума от 1 г. затвор, предвиден за това престъпление в НК. Наказанието може и да е условно.

Според прокуратурата Друмев е ощетил бюджета с 482 129 лв., като през 2005 и 2006 г. е сключил три договора за наем на сгради за нуждите на фонда - в Разград, Силистра и Пловдив. За тази сума има и иск срещу Друмев.

Най-голяма е щетата за фонда при силистренския договор. За двуетажна сграда в града наемът не само бил увеличен от 2700 на 3300 лв., но и било договорено внасянето на 99 000 евро аванс - 30% от стойността на наема за 10 години напред.

Снимка на три колони - В Софийския районен съд по съкратената процедура вчера тръгна процесът срещу бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев (вдясно).


25.03.2008 г., с. 6
Германската RWE е фаворит за АЕЦ "Белене"
Германската енергийна компания RWE е фаворит за дял от капитала на новата АЕЦ "Белене", съобщи вчера "Ройтерс". В късата листа останаха само 2 компании - RWE и белгийската Electrabel. Търгът е за стратегически инвеститор, който освен миноритарен собственик на централата трябва да е и неин оператор и да осигури част от средствата за изграждането й.

Водени са и разговори дали двете компании искат да си поделят миноритарния дял, съобщават източници на агенцията, пожелали анонимност. "Засега RWE е фаворит", обявяват те.

Според източниците на "Ройтерс" RWE е предложила да инвестира незабавно 400 млн. евро, така че строежът на двата 1000-мегаватови реактора да започне възможно най-скоро.

При посещението си в България през януари руският президент Владимир Путин заяви, че руското правителство е готово да отдели средства за финансиране на проекта. Руската "Атомстройекспорт" е избрана за главен изпълнител.

Засега RWE, която е лидер на германския енергиен пазар, няма никакъв бизнес в България. Компанията създаде преди няколко години смесено дружество с "Мини Марица-изток", което да подготви почвата за приватизацията на мините, но сделката не успя.


25.03.2008 г., с. 9
Даването на подкуп трябва да остане престъпление
Хора с доста голяма власт лансират смущаващи наказателноправни идеи, които няма да задвижат борбата с корупцията и напълно ще променят смисъла на справедливостта
ПЕТЪР КОСТОВ

Управляващите са на път да прокарат наказателноправна екстравагантност, от която ползите (ако изобщо има такива) ще са в пъти по-малко от вредите.

Става дума за идеята за декриминализирането на предлагането, обещаването и даването на подкуп. Или иначе казано, за изваждането от Наказателния кодекс на това престъпление, което се нарича още активен подкуп.

Идеята бе лансирана от депутата от НДСВ Минчо Спасов. Наскоро той стана председател на една от най-важните парламентарни комисии - по вътрешна сигурност и обществен ред. Тази, която е призвана да контролира МВР, специалните служби, ДАНС, да дава задължителни мнения и становища по наказателните закони и изменения в тях, да инициира законодателни промени в нормативните актове по начин, по който примерно борбата с корупцията и организираната престъпност да стане по-ефективна. Под сурдинка той е подкрепян и от други народни представители от управляващото мнозинство.

Засега хубавото е, че предложението е само на фаза идея. По думите на автора й. И дано да си остане само такава.

Защото подобен ход не почива нито на някаква наказателноправна логика или практика, нито на която и да е от международните или европейски конвенции и директиви, още по-малко на някаква справедливост или пък на каквото и да е естествено човешко разбиране.

Аргументите към идеята са, че

"декриминализирането на активния подкуп ще даде кураж на

хората да съдействат за наказването" на подкупни длъжностни лица. На пръв поглед това звучи правдоподобно. Но само на пръв. Това предложение е не само неприемливо, но и ненужно. По няколко причини.

Даването на подкуп е поне толкова лошо нещо, колкото и приемането. И даващият е виновен поне колкото вземащия. Мнозина се научиха да си решават всички проблеми с рушвети. И отгоре на всичко говорят срещу корупцията на най-силен глас.

В крайна сметка възможността за разрешаване на проблем с подкуп ощетява другия честно играещ кандидат при обществена поръчка например, повишава потенциала на организираната престъпност, увеличава смъртността на пътя, обогатява нечестно хора, утвърждава сивата икономика, уронва устоите и демократичните механизми на държавата.

И сега чл. 306 от Наказателния кодекс предвижда хипотеза за наказателна неотговорност на даващия. Няма наказание за онзи, който е бил изнуден от длъжностно лице да предложи, обещае или даде подкуп, при условие че изнудваният незабавно и доброволно е съобщил на властта за деянието. Всеки случай на заловен с белязани пари е точно такъв. И никой от даващите не е подсъдим. Дори архитектът, който издаде двамата подкупни чиновници от пътния фонд, бе награден с кортик от МВР.

Проблемът е, че немалка част от хората предлагат пари, без никой да ги изнудва. Шофьори си носят пари в документите. Защо? За да могат да си пият и карат, да си минават на червено, да управляват колата без книжка?

Е,
няма как тези хора да не отговарят, като дават подкупи

Ако хората не дават подкупи, няма да има повсеместна корупция. Щом все се говори за гражданско общество, гражданинът да си поеме отговорностите и вините за несполуките във функционирането му. Нека си представим какво ще стане, ако хората спрат да плащат на митничаря, на катаджията, на полицая, на съдията, прокурора, лекаря, данъчния, учителя, банкера или чиновника, за да свърши по-бързо нещо, което всъщност му е работа. Обществото ще стане по-чисто. Или напротив - ще се разпадне държавата. Ами нищо чудно. Защото корупционната паяжина е оплела всичко. Държавата дори функционира така.

Ако отпадне и ефимерният страх от наказателна отговорност заради даден подкуп, значи го узаконяваме. Преди няколко дни се прокрадна и друга идея - да падне наказанието за провокация към подкуп, когато даването или обещаването е направено от страна на агент под прикритие. В момента в Наказателния кодекс има специален текст, който забранява това под страх от наказателна отговорност за провокатора - при това цели 3 години затвор.

Целта на този текст е да има баланс - да не може чрез провокация да се доказва престъпление. Това е защита от полицейски произвол.

Защото въпреки огромните налични правомощия на властта - агенти, подслушване, многохилядни служби, белязани пари, анонимни свидетели, милиони левове бюджет, фактически осъдените се броят на пръстите на ръцете. А само ефективни присъди могат да върнат вярата на хората, че в борбата с корупцията има смисъл.

Но с екстравагантни идеи и безсмислени дебати определено ще си останем прогнила от подкупи държава, с изкривени представи за справедливост.

Човек, ако рече да се вгледа в изминалите първи дни на 2008 г., за да ги сравни с изминалите първи дни на 2007-а, няма как да не отчете огромната разлика. Лето 2007-о тръгна с повишената еуфория у властта и умереното задоволство у гражданите, че въпреки всички усилия на управляващите 2001-2007 г. България да загуби шансове за влизане в ЕС, все пак то не беше отложено, а се състоя в срок.

Е, имаше малко ексцесии като онази с акциза за домашната ракия, но те не бяха фатални. И най-важното - по никакъв начин не засягаха властта, тя се оказваше отличник и дори мирен посредник между недоволните ракиджии и европейските чиновници. Тази идилия обаче бе прекършена още в първите дни на 2008-а: издъни се Емел Етем с падането на първия сняг, който блокира родината отвсякъде, след това дойде хладната за тройната коалиция вест, че се спират отпусканите средства по ИСПА заради добрите братски взаимоотношения между пътния шеф Веселин Георгиев и брат му, след това лавината помете ФАР и САПАРД. Горя влак, 9 души си отидоха мърцина, в "Кремиковци" също пламна недоволство, в Гълъбово се възмущават от отровите на "Марица-изток", докато президентът диша природосъобразно, тръгнал на лов за вълци през забранения сезон, а пък един заместник-министър на външните работи се оказа, че работи по почина на доктор Джекил и мистър Хайд - с раздвоено самосъзнание и самоличност(и), филмът за Могилино изправи на нокти уж националната ни гордост, да не говорим за институциите... Да не си на мястото на днешните управляващи: откъдето да ги погледнеш, целите са пъпчасали, сякаш ги е емнала едрата шарка.
Най-едрите циреи избиха във вътрешното министерство:
първо се оказа, че един сръбски трафикант на наркотици с предизвикателното име Куйович е покровителстван от най-високо място в МВР, после пък Иван Иванов, антимафиот № 2, се оказа "предател №1". С което доказа, че българската мафия ако не държава, си има полиция.

Вътрешният министър Румен Петков не казва нищо смислено по въпроса. Извинението му, че ще остави конкурентната служба ДАНС да си върши работата и затова ще мълчи, не му помага. Всъщност той и като се разприказва - пак нищо. Преди няколко дни говорил по запомнящ се начин за "Куйович, Муйович и ..." в Пловдив на пресконференция. Под носа му бяха стоварени микрофони на десетина телевизии и нито една не го пусна в новините си. И това е отношение към министъра на вътрешните работи! Някои успяхме все пак да се запознаем със случката в Youtube, преди да бъде унищожен файлът.

Констатацията е тъжна, наистина, но кой знае защо на мен - слушайки и гледайки всички тия позорящи не единствено управляващите, но и цялата българска общност събития,
ми става не тъжно, а весело
Чак ми идва да засвирукам с уста. Ще речете, мазохизъм ме някакъв гони или пък партизански страсти: колкото по-зле се представя в управлението тая отблъскваща тройна коалиция, толкова по-добре за всички, които са срещу нея и които - рано или късно - не защото те са големи политически играчи, а защото тия ще се издънят тотално, и ще дойде "нашият" ред във властта. Едно убеждение, което работеше доста добре в един двуполюсен модел, но при днешното положение май не е чак дотам истинно политическо поведение. Което веднага ме вади от тази наивна представа, вади ме също от представата за друсащ ме меркантилен мазохизъм и въобще всякакъв мазохизъм. Причината за доброто ми настроение, слушайки и гледайки скандалите, втресли родината, е напълно друга и тя се нарича ваксинация.

Знае се, че идеята за ваксинирането идва за пръв път в главата на Едуард Дженер, британски лекар, именно във връзка с едрата шарка. Принципът е следният: вкарваш в здравия организъм малко количество болестотворни микроби и вируси, организмът го втриса, може и да вдигне температура, да се поизпоти и да се почувства зле, но това е за малко - след като премине критичният период, организмът си изгражда имунитет срещу същите тези микроби и те повече не могат да му причинят никакво зло. Тоест малкото количество болест предпазва от голямото количество болест.

Да говорим, че пъпките, които изникнаха по лицето на властта, са малка болест, ще бъде прекалено оптимистично. В изобилие са и са доста големи, да не кажа огромни. Във вътрешното министерство пък са си направо циреи.
Въпросът е защо точно сега
толкова много пъпки избиха. И според мен причината е само една и тя се казва ЕС. По-точно ваксината ЕС. Правилата в обединена Европа са съвсем различни от правилата (ако има такива) в бандитска България, следователно няма как сблъсъкът между тях да не роди колизии. И колизиите са именно тази поредица от скандали, разтърсили управлението: ЕС действа като ваксина срещу едра шарка, държавата се разтриса, но става ясно, че ако иска да бъде не квази, а истински член на ЕС, трябва да се освободи от заразата, която я гризе отвътре и я обезобразява навън. В противен случай ще си отиде мърцина от инфекцията на близките връзки между престъпност, бивши репресивни служби, новобогаташи и власт. ЕС в момента ни е ваксинирал и заради тази ваксина инфекцията избива. Важното в случая е, че тази реакция ще доведе до оздравяване или поне ни дава надежди, че ще доведе до оздравяване. Защото на това оздравяване няма друга алтернатива - или ще сме здрави по изискванията на ЕС, или ще се гърчим болни, докато умрем от нагъл бандитизъм, всеобща корупция и вмирисана власт.
Снимка на три колони - Веселин Георгиев като директор на агенция "Пътна инфраструктура" подписа през август 2006 г. с представители на турски за строителството на автомагистрала "Люлин" . Брюксел спря парите за финансирането на този строеж.


25.03.2008 г., с. 10
2. Защо в развитите страни държавата се намесва на пазара на имоти?
Глобализацията доведе до големи промени в бизнеса с жилища. Най-много купуват англичаните, които прекарват няколко месеца от годината в Лондон, после заминават за ЮАР, а след това се пренасят към къщичките си в Бразилия
сп. "Експерт"

(Продължение от миналия брой)

До неотдавна едно от правилата за инвестиции бе: "Никога не купувайте собственост, която е далеч от мястото, където живеете". Сега обаче се наблюдава бум на трансграничните сделки. Световният пазар става все по-глобален и взаимосвързан. Англичаните изкупуват България, Кипър и Португалия, казахстанците - Дубай, руснаците - Лондон и Черна гора. Един руснак дори си купи от норвежки строител два апартамента в бразилския курорт Форталеса - и това ако не е тържество на глобализацията!

Трансгранични сделки винаги е имало, но исторически погледнато досега те са били прерогатив на състоятелните хора. Сега ситуацията е коренно променена. "Средната класа започна масово да купува недвижимост зад граница през 70-те години. Тогава Испания отвори врати за чужденци и се превърна във вилна зона за цяла Европа. Но през последните 3-5 години частните инвеститори станаха дръзки. Сега само в средиземноморските страни се развиват стотици крупни проекти, предназначени за чужденци. Най-точната дума за случващото се е "ажиотаж", казва Джереми Оутс, управляващ директор в компанията Knight Frank.

Причините за бързата интернационализация на пазара на имоти са няколко. Едната е общият процес на глобализация на икономиката. Границите между страните са все по-преодолими и покупката на жилище зад граница става обикновено операция за средната класа. Това може лесно да се види по разширението на ЕС. Ако преди 10 години за немеца бе екзотика да си купи имот на българското Черноморие, сега страната вече е в еврозоната и рисковете са много по-малко.

За развитието на пазара на задгранични имоти способстват и нискобюджетните авиокомпании. От Германия до Испания вече може да се лети директно за по-малко от 100 евро, което прави тази недвижимост достъпна и географски, и финансово. Банките също бързо се ориентираха и започнаха да предлагат кредити за такива имоти. Започна и битка за чуждите инвестиции в тези региони - държавите и общините ударно подобряват инфраструктурата, опростяват процедурите за покупка на имоти от чужденци, предлагат и все по-изгодни условия (така например в Дубай чужденците не плащат имотен данък нито при покупката, нито по-нататък).

Основните купувачи зад граница са англичаните

- вече 5 млн. души са се сдобили с жилище извън пределите на Острова. Основната причина за такива сделки е голямата разлика в цените на собствеността в скъпата Великобритания и останалите страни. Младите англичани не могат да си позволят жилище в родината, но са напълно платежоспособни за имоти зад граница. Хората в средна и зряла възраст често продават имотите си и се преселват в други страни, за да се отърват от ипотечните си дългове. Напоследък е честа практика по-възрастните англичани да продават голямата си къща, където са отгледали децата си, а с парите да купуват по-малък дом в родината си и втори имот зад граница. Британският интернет портал за задгранични инвестиции Homesgofast.com анализирал заявките на над 170 хиляди свои посетители и изяснил, че най-популярни сред купувачите са Дубай, Бразилия, Египет, САЩ (западната част на щата Ню Йорк и Флорида) и Турция. Английските пенсионери си харесват Испания, Австралия и Нова Зеландия (която стана популярна благодарение на филма "Властелинът на пръстените"). Инвеститорите веднага откликнали и започнали да строят за пенсионерите специални комплекси "60+". Сценарият е прост. Отначало изкупуват евтино земята и жилищата в някое забравено от бога място, после започва масирана кампания чрез медиите за прелестите на живота там, недооценената собственост и обещания за ръст на цените в близките години. Обикновено това се разиграва около някое важно за страната историческо събитие - примерно влизането в ЕС. После се организират специални "екскурзии за имоти", макар че много от англичаните купуват и без да са виждали собствеността си. В резултат цените действително скачат, а инвеститорите регистрират космически печалби и могат спокойно да се насочат към друга държава. Например сега едва започва кампанията за Виетнам.

Така създадената ситуация е съвсем нова. От една страна, жилището придобива особено свойство - някои инвеститори го наричат "гардеробност", т.е. човек има имоти според времето, също както има в гардероба си дрехи за всеки сезон. Най-близо до реализацията на този принцип са английските пенсионери, които могат част от времето си да прекарват в Лондон, част - в къщичка в Южна Африка, а част - в Бразилия. От друга страна, все още не е ясно дали ще успее да просъществува моделът на формиране на населени места, които се използват пълноценно само в част от годината.

Освен това конкуренцията за парите на частните инвеститори постоянно се изостря - все нови и нови страни отварят пазарите си за чужденци. Успехът на Дубай вдъхнови страните от Персийския залив. От края на 2005 г. чужденците получиха право да купуват собственост в свещените мюсюлмански градове Мека и Медина в Саудитска Арабия. Днес усилено се строят около 15 жилищни комплекси, като цените започват от 80 хил. долара за кв. м, което прави имотите едни от най-скъпите в света.

Още една тенденция има на световния пазар на имоти -

променя се географията на строителството

Нови точки на строителен бум са Азия и страните от Персийския залив. Именно в урбанизираните зони на крайбрежието на Китай и Южна Азия според прогнозите след 20 години ще се концентрира половината от населението на планетата.

Европа, където населението не се увеличава, а обезпечеността с жилища е висока, не може да се похвали с глобални проекти. Освен това обемите на строителство в някои страни падат. Така например в Западна Германия обемът на строителството се е съкратило 2 пъти за 10 години, а в Източна Германия - над 3 пъти. При това себестойността е твърде висока и не предразполага към мегапроекти. Според последното изследване на списанието за архитектура Wonderland стойността на строителството на един кв. м индивидуално жилище в Западна Европа е 1430 евро, в Източна Европа - 780 евро.

Основната строителна площадка в света сега е Китай - въпреки огромното население, там успяват да построят по 1 кв. м на човек годишно. В Шанхай жилищният фонд за 10 години се е утроил. Интересното е, че Китай не само че влага огромни средства в жилищното строителство (2.1 трилиона долара през 2006 г.), но и умело регулира пазара. Така например, когато през 2005 г. пазарът в Шанхай прегря, властите предприеха серия оперативни мерки (забрана да се отпуска втори ипотечен кредит, повишаване на лихвите и въвеждане на допълнителен 5% данък върху продажбата на жилище една година след покупката) и успяха да отрежат спекулантите от пазара.

Един от най-големите като мащаб проекти е застрояването на Дубай

Там залагат на масовото строителство на гигантски здания. Затова и тук са концентрирани множество "чудеса на света": единственият в света седемзвезден хотел, огромна ски писта в търговски център по средата на пустинята, най-високата сграда в света "Бурж ал араб", фантастични изкуствени острови-палми и др. Поразяват и обемите на строителството. На неголям участък от сушата (бреговата ивица е само 50 км) днес са концентрирани над 30 000 строителни крана. Обемите на инвестициите в недвижимост годишно се изчисляват на милиарди долари.

Друг интересен детайл е, че най-крупните строителни проекти днес се реализират в не особено либерални страни. В комунистически Китай, в Дубай, който се управлява от шейх Мохамед ал-Мактум, собственик на цялата земя и на трите най-крупни компании в страната - Nakheel, Emaar и Dubai World.
Снимка на три колони - От края на 2005 г. чужденците получиха право да купуват собственост в свещените мюсюлмански градове Мека и Медина в Саудитска Арабия. Днес усилено се строят около 15 жилищни комплекса, като цените започват от 80 хил. долара за кв. м.
Снимка на две колони - Британска гражданка в село край Дряново. Бумът в пазара на имотите се отрази и в България. Англичаните купуват най-много жилища извън родината си и у нас те са най-масово представените чужденци на пазара с недвижими имоти.