Вярата и доверието в бога

Така разбираме, че в нашия видим свят действат невидими разумни същества, които са неподвластни на нашите закони. В Даниил 10 глава ние сме поканени заедно с пророка да надникнем в незримия свят и да научим повече за тези същества и за голямата борба, която се води там. Да разберем и осмислим, че зад възхода и падението на империи и царства стои сам Бог. Че в крайна сметка Той контролира всичко.

Да започнем с първия стих: ,, В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарича Валтасасар; и това нещо бе истинно и означаваше големи бедствия; и той разбра и проумя видението.” / Даниил 10 :1 /

Годината е 535 пр. Хр. Даниил е може би 88-90 годишен, преживял апогея и залеза на най-бляскавата империя в света. Вавилон е отишъл в историята и царството на мидяните и персите владее света. С настъпването на новото царство идват и благодатни дни за еврейския народ. Точно така, както Господ бе предсказал, след изтичане на 70-годишното им робство, цар Кир издава заповед за тяхното освобождение / Ездра 1:1-3 /. Но само около 50 000 души се завръщат в родината си. Под ръководството на Зоровавел, който е внук на предпоследния юдейски цар Йехония, те изминават дългия път от халдейската земя до родната Палестина, радостни и щастливи от свободата и възможността да живеят отново в страната си. Останалите евреи са се настанили удобно в чуждата земя, пуснали са дълбоки корени и нямат никакво намерение да заменят удобните къщи и материалните си придобивки с лишенията, които трябва да понесат в разрушения Ерусалим и борбите, които трябва да водят с околните народи. За съжаление, между завърналите се не е и Даниил. Възрастният, деветдесет годишин пророк е твърде стар, за да се върне в родината си. За него е вече твърде късно. Сигурно с голяма болка на сърцето е наблюдавал потеглянето на кервана от негови сънародници. Това бе събитието, което очакваше с трепет години наред и за което се молеше горещо, описано подробно в девета глава. Но животът не винаги е такъв, какъвто го желаем - Даниил трябваше да остане в чуждата земя...

Завърналите се евреи веднага започват работа по изграждане на храма. На мястото, където някога се е издигал жертвеникът на Соломоновия храм е построен нов олтар и принасянето на жертви е възстановено. Сключват се договори със сидонците и тирците за доставка на дървен материал. На втората година от завръщането си юдеите полагат основите на храма / Ездра 3:8-11 /. Това събитие е съпроводено с народно веселие. Но радостното настроение скоро се сменя с тежки грижи. До самата граница на Юдея живее една смесена народност-самаряните. Те са народ, който само частично е приел вероучението на евреите, а в същото време е задържал в своя бит и култура много езически обичаи и вярвания. Виждайки, че евреите са се завърнали от Вавилон и започват да строят храма, те желаят да се присъединят към тях / Ездра 4:1,2 /. Но желанието на самаряните произлиза не толкова от религиозна ревност, колкото от политическите облаги, които съюзът с юдеите може да им донесе. На желанието им се отговаря с отказ, защото еврейските ръководители са страхуват, че този съюз няма да е за доброто на нацията. Те се страхуват, че самаряните ще изопачат истината за Святия Бог и ще внесат своите езически представи в богослужението. За да запазят чиста своята вяра, отказват да влязат в съюз с тях / Ездра 4: 3 /. Ядосани от отказа, самаряните започват да пречат на евреите по всички възможни начини- ту открито със сила, ту с лукава хитрост. Често настройват персийските чиновници против юдеите, като се мъчат с подкупи и интриги да настроят и самия цар Кир против тях. Крайната им цел е отменяне на указа от царя, с което ще се прекрати на изграждането на храма и стената / Ездра 4:4,5/. Подложен на атаките на своите царедворци, Кир е разколебан.

Данаил следи със загриженост неблагоприятното развитие на нещата. Той е научил за всички проблеми, които преживяват завърналите се юдеи в Ерусалим. Разбрал е за хитрите планове на самаряните и за ожесточената им борба против построяването на единствения в целия свят храм на живия Бог. Даниил е информиран, че строителството на храма поради тази съпротива е в затруднение и има опасност да спре. Съществува реална опасност всичко да се провали.

Ето, такава е историческата обстановка, в която ни въвежда десета глава. И както можем да очакваме при подобни тежки обстоятелства - Даниил е отново на колене: ,, В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици; вкусен хляб не ядох, месо и вино не влизаше в устата ми, и нито веднъж не момазах себе си, докато не се навършиха цели три седмици.” / Даниил 10:2,3 /

Какъв молитвен дух е имал този мъж, каква вяра! Пророкът се молеше, вместо да се оплаква, както когато бе заплашен с екзекуция. / Даниил 2 глава / Той продължи да отдава благодарност на Бога три пъти на ден, когато гладни лъвове застрашаваха съвсем реално живота му. Отправи горещи молитви към небето, когато имаше опасност обещанието на Бога за 70-годишното пленничество на неговия народ във Вавилон да не се изпълни. Сега го виждаме отново на колене и отново в молитва. Колко затрогваща е грижата на Даниил за народа му! И каква поука има за нас...

Скърбим ли ние, когато забележим неуспехи при изпълнението на задачите на църквата? Скърбим ли, постим и молим ли се, когато днешни “ самаряни “ пречат по всякакъв начин за разпространението на евангелието или стоим нехайни и бездушни? Обикновено правим друго - за трудностите и неуспехите виним всеки и всичко, а оправдаваме винаги себе си?

Даниил не роптае, не хули, не се оправдава - само се моли. Горещо и от сърце. Така е и сега. Поради тежката ситуация пророкът започва един продължителен пост-цели три седмици. Това е частичен пост, при който Даниил се ограничава със съвсем обикновена храна /вероятно хляб, вода и някакъв зеленчук /, за да е възможно най-чист ума му при връзката с Небето. Библията ни докладва и за пълен пост / без никаква храна и вода / - Йона 1:7; Естир 4:16 . Но такъв пост може да продължи само няколко дни, иначе става опасен за здравето на човека. А Бог не желае това.

За да не бъде обезпокояван, само с някои свои добри приятели, Даниил отива на едно усамотено място край брега на р. Тигър. И там, край красивите брегове на реката, всред ухаещата зеленина и кристално синьото небе, той издига своят глас към Бога. Минават ден, два, три, пет...десет! Отговор няма. Дните минават бавно и мъчително. По необясними за Даниил причини Бог мълчи. И тази тишина, и това мълчание е по-страшно от най-силния вик. Но пророкът не се отчайва. Даниил не знае защо отговорът се бави, но знае, че такъв ще има. Той познава своя Бог и вярва, че Творецът ще отговори в определеното време. Така минават три седмици...В края усилията му са възнаградени: ,, И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър, като подигнах очите си видях, и ето един човек облечен с ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазко злато. Тялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ. Само аз Даниил видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побегнаха да се скрият. И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в тление, та останах безсилен. Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвест, с лицето си към земята”

/ Даниил 10:4-9 /

Бог отговаря по забележителен начин, защото Неговото сърце не може да остане бездушно при такъв огнен зов от страна на верния му служител. Завесата, която отделя видимия от невидимия свят се отдръпва и пред очите на Даниил застава същество, подобно на човек, но покрито с неописуема слава. Дрехите му носят отличителните белези на първосвещеник, а самият небесен пратеник съвсем ясно открива Божествения си произход.

Коя е тази личност? Това може да бъде една - единствена личност в цялата Вселена - и това е Господ Исус Христос. Шест века по-късно, Той ще се яви на любимия Си ученик Йоан в почти същия вид.

,, И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ претопена: а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и , ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.” / Откровение 1:12-18 /

Това сравнение се налага, за да разберем по-ясно, че и на двамата пророци се явява една и съща личност. И докато в случая с Даниил тя не е толкова добре идентифицирана, при Йоан вече няма никакво съмнение, че това е Исус Христос. Думите: ,,Аз съм първият и последният и живият ... бях мъртъв ,и , ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на гроба.” са думи, които само Спасителят може да произнесе.

Така че Даниил вижда не някого другиго, а сам Христос. Някои теолози смятат, че пророкът е преживял една съвсем реална среща със своя Спасител. Техните аргументи са, че винаги, когато говори за виденията си, Даниил използва думата “ хазон”, докато в Даниил 10:1,7,8 пророкът използва еврейската думата “маре”, която буквално означава явление. Но каквато и да е била срещата му с Христос / дали реална или във видение /, тя е била едно вълнуващо, неизказано преживяване за Даниил. Опитвам да си представя този момент. Пред стария пророк стои едно същество, отразяващо невероятна слава и великолепие. Представям си големите, изпълнени с възхищение очи на Даниил и кротката усмивка на Спасителя. Желанието на пророка е тази среща да продължи дълго, но смъртните му очи не могат да гледат ослепителното сияние, което се излъчва от тази личност. Цялото му тяло започва да трепери и после старият човек пада като мъртъв на земята - нито може да говори, нито да се движи. Дори за кратко време не диша. Така от преживяванията на Даниил разбираме за телесните феномени, които преживява истинският пророк по време на видение - физическо безсилие и спиране на дишането. Ако те отсъстват, това е сигурен белег, че пророкът е фалшив.

Даниил е изпаднал в безсъзнание. Затова се налага да бъде подкрепен. ,, И, ето, ръка се допре до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.” / Даниил 10: 10 /

След като вече е способен да възприема, чува глас:,, И рече ми: Данииле, мъжо възлюблени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тая дума, аз се изправих разтреперан. Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха и аз дойдох поради думите ти.” / Даниил 10:10-12 /

Докато Даниил е в безсъзнание, Христос се оттегля и при пророка е изпратен както и преди ангел Гавраил. Мисията му и сега е същата, както и в предишната среща с него- да направи Даниил способен да “ разбере” видението. Преди обаче да започне да разкрива тайните на пророческото видение, небесният пратеник се обръща по един много впечатляващ начин към пророка:

Но какво точно в живота му го направи така особено възлюблен на Господа? Ето кое:

Кой е този Михаил, който осигурява победата? Отговорът е закодиран в самото име на въпросната личност. На еврейски името Ми-Ка-Ел / преведено на български като Михаил / е въпрос:,, Кой е като Бога?” Като Бога т.е. равни на Него, могат да бъдат само още две личности в цялата Вселена- Исус Христос и Светият Дух. Но тук ни е представен Исус Христос, защото само Той носи и името Човешки Син, използвано от Даниил в 16 стих. До тази истина можем да стигнем и по друг път. Ще цитираме три текста от Библията. Първият се намира в посланието на Юда:,, Но архангел Михаил, когато бе в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда но рече:Господ да те смъмри. “ / Юда 9 стих / Тук Михаил е наречен “архангел”, което буквално означава “главният ангел”. Народните предания говорят за още няколко архангела, но в Библията има само един-архангел Михаил. Но може ли един ангел да е Бог? Или може ли Бог да е ангел?

Думата “ ангел” дословно се превежда “вестител”. Това означава, че дори и хора, които носят специални вести от Бога, могат да се нарекат ангели! Стихът обаче говори за главния ангел или за Върховният Вестител, Онзи, Който е изпратен с власт на земята- Господ Исус Христос. При Второто пришествие точно архангелът възкресява мъртвите: ,, Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред.” / 1 Солунци 4:16 /

Апостол Павел е категоричен, че в края мъртвите ще бъдат възкресени от мощния глас на архангела. Но за всеки християнин е ясно, че възкресението на мъртвите е приоритет единствено на Христос. Сам Той каза това: ,, Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син. Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” /Йоан 5:26-29 / Този анализ показва, че архангел Михаил, Който идва на помощ на Гавраил и разгромява “княза на Персийското царство” не е никой друг, освен Исус Христос.

Когато изследваме Библията, ще открием, че Исус е представен с много и най-различни имена-около 115 ! Но името Михаил Той носи само, когато е в директен двубой със Сатана. Защо? Това ще разберем, ако си припомним върховните амбиции на засеняващия херувим. Луцифер желаеше да стане като Бога, да бъде не Луцифер, а Ми-Ка-Ел! Пред своите ангели дори се представи за такъв. Но при всяка директна среща, Христос му напомняше нещо, което той непрекъснато забравяше: ,, Ти си Луцифер, а Аз Съм Михаил”-т.е. ти си сътворено същество, а Аз Съм като Бога - единствен и неповторим.

Буди известно недоумение защо Гавраил го представя като “ един от главните князе”!

Трябва да кажем, че това е неточен изказ. Буквалният превод е: ,, най-първият от най-първите началници” . И това може да бъде само Бог, представен ни в случая в лицето на Исус Христос.

Даниил преживява още една среща с Него, която отново отнема всичките му сили. Но Гавраил е там, за да му помогне: ,, И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням. И, ето, един като човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногова, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остана сила в мене. Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? Понеже не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене. Тогава пак се допре до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи. И рече: Не бой се, мъжо възлюблени; мир на тебе! Крепи се! Да! Крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил. Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето князът на Гърция ще дойде. Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все, че няма кой да ми помага против тия князе, освен вашия княз Михаил.” / Даниил 10:15-21 /

След като го подкрепя , небесният пратеник му съобщава за един продължителен конфликт между него и ,, княза на Персия”. Сатана е загубил настоящата битка, но не се е отказал да воюва. Историята показва, че евреите задълго са имали проблеми с възстановяването на своята държава. Гавриил обяснява още, че докато той обуздава злите сили, които се стремят да доминират в Персия, империята ще продържи да съществува. Но когато тази империя стигне върха на своето беззаконие, това ще го принуди да се оттегли от борбата. И тогава империята ще загине. Кой ще бъде следващият световен господар? Ангелът го съобщава без да използва символи- Гърция. Историята потвърди думите му.

Библията ни разкрива един друг свят – невидим за нашите очи, но напълно реален. В Даниил 10 глава Бог отдръпва завесата и ни показва реални картини от него. Бог не прави това, за да задоволи нашето любопитство, а защото желае да ни покаже същинската битка, която се води в невидимия свят. Видяхме, че демонски духове се стремят с всички сили да упражняват контрол върху делата на народите. А това означава, че те се стремят да контролират и държавата, и града, в които живеем! Дори и нашия дом! Това вече е нещо много сериозно и много лично. То не е само от времето на Даниил, а е и днес, и сега...

Чудили ли сте се някога, защо сте неоправдано груби и то срещу най-близки хора? Чудили ли сте се, защо и децата ви правят така? Чудили ли сте се за непрекъснатите компромиси, които правите в една или друга посока и странното желание да ги извинявате и оправдате, когато съвестта ви казва точно обратното? Не мислите ли, че евтините романи и повечето от телевизионните програми са отворени врати, през които в дома ви нахълтват демони?

Да, борбата на злите сили за надмощие и контрол над всяка държава, град и отделен човек е напълно реална. И в много части на света те вече имат пълен контрол. Нещо повече, сам Христос ни казва, че в края на човешката история те ще управляват умовете на милиарди хора, както и на световните управници, които ще поведат човечеството в последната безумна битка срещу Божия народ, респективно срещу Бога / Откровение 16:13,14; 17 :12-14 /. Бог желае да знаем тези истини, и да не залагаме единствено на видимата реалност. Да разберем и осмислим страхотната битка, която се води в невидимия свят за контрол над нашия ум. Добрата вест е, че освен злите демони, в този свят Бог е изпратил мощни, доброжелателни ангели, които се борят против лошите сили. Но в края на краищата на чия страна да застанем и кого да пуснем в сърцето и ума си- крайният избор винаги си остава наш.

Другата важна истина, която научаваме от Даниил 10 глава, е, че Бог в своята голяма любов към хората е приел да си сътрудничи с човешките същества. Двадесет и един дни Даниил се моли, двадесет и един дни Гавраил се бори със злия демон. Пророкът не знаеше за тази борба, но чрез своята молитва той участва в битка от космически мащаб.С молитвата Бог на практика поканва човека да сътрудничи в Неговия спасителен план. Ролята на човека се състои не във вземане на решения вместо Бога, а в осъществяване на Божиите решения в сферата на човешкото битие. Добрите дела на хората сами по себе си не ни препоръчват пред Твореца и въпреки това Той е пожелал те да влияят върху хода на историята до края. Едно такова добро дело е молитвата. Е. Баундс е казал : ,, Бог управлява света чрез молитвите. Колкото повече молитви се произнасят в този свят към Бога, толкова става по-голяма силата, която се бори със злото... Молитвите на Божиите светии представляват основните оръжия, с които Бог осъществява Своята велика работа на земята. Щом това е така, то молитвата трябва да бъде основната ни работа в нашия живот.”

А Джон Уесли допълва :,, Всичко, което Бог прави, Той го прави само като отговор на молитви.”

Разбирането, че до известна степен държиш в ръцете си съдбата на много хора и най-вече своята, е страшно, но и велико откритие. Това би трябвало често да ни поставя на колене. А точно това иска Бог. Даниил често коленичеше със смирение и вяра и Бог вършеше чудни дела в отговор на молитвите му. Това Той е готов да направи и за нас.

Бог знае всичко

А колко е голяма Вселената? Засега учените са открили над 100 милиарда галактики, всяка от които се състои от над 150 милиарда звезди! И това ли е всичко? Разбира се, че не! Колко още галактики съществуват в безпределния универс никой не знае и едва ли някога ще узнае. Разстоянията са огромни, а нашите възможности - скромни. Но дори и с тези ограничени сили, човекът е открил, че всичко във Вселената е мъдро подредено и се управлява от строги закони. Същата мъдра подредба можем да наблюдаваме и в нашия свят.Отчитайки всичко това, днес все повече учени говорят за логика в устройството на Вселената. Неотдавна във Франция излезе от печат книгата на двамата известни астрофизици-Жак Демаре и Доминик Латдер, озаглавена “Антропичният принцип”. Ето как двамата съвременни астрофизици представят своите възгледи за произхода на вселената и живота в едно интервю за сп. ,, Пари мач “. Интервюто е поместено в сп. Паралели бр. 6 от февруари 1995 година:

Ето това човек може да разбере - невероятната прецизност и сложност на всичко, което съществува - от най-малкия атом, до галактиките и квазарите. И въпреки тази сложност всичко работи безотказно... Но най-важното познание, до което достигат учените днес е, че многобройните закони, които действат в природата са се “сработили” така, че всичко около нас се оказва устроено по изумително целесъобразин начин. Оказва се, че характерът на явленията е такъв, защото самите явления преследват определени крайни цели. А какви са те? Нашето собствено съществуване! Състав на въздуха, климат, флора и фауна, храна и вода - безброй още неща са създадени така, че крайната им цел е създаване на възможно най-добър свят за съществуването на човека. За непредубедения земен жител това са явни доказателства за наличието на един безпределен разум, който вярващите наричат Бог. Удивитеното при този Бог е, че обсипва с грижа и внимание както славните небесни същества, така и най-малките творения. С особена загриженост следи и всеки миг от живота на човека.

Защо е важно да знаем това? Защото в Даниил 11 глава, която започваме да изследваме, Бог ще ни се открие точно по този начин. Ще ни разкрие удивителни подробности, както от живота на отделни личности, така и на цели държави, които са се появили стотици години по-късно. Ще ни разкрие и вълнуващите събития на последното време.

Защо Бог постъпва по този начин? За да се избегне всяко съмнение за случайността на събитията. Когато те предварително са предсказани и записани, тогава никой не трябва да твърди,че те имат случаен характер. Логиката ни задължава да приемем заключението, че колкото едно предсказание е изпълнено с повече подробности и детайли, толкова възможността то да стане случайно - намалява. Бих казал дори, че то става невъзможно. По този начин Творецът желае да премахне и последните съмнения относно Неговото съществуване. Защото само един Бог може да прави такива предсказания и после да ги реализира във времето. Господ желае ние да осмислим тези истини и веднъж завинаги да Му повярваме и доверим. С това пожелание започваме да навлизаме в събитията, описани в Даниил 11 глава.

Даниил 10,11, и 12 глави представляват една пророческа верига, от която десета глава е въведението към нея. Тези три глави са своеобразно литературно единство като разделянето на отделни части е единствено за улеснение на читателите. Първият стих от Даниил 11 глава ни разкрива, че Гавраил започва да изпълнява обещанията, които даде на два пъти на Даниил по-рано и описани в десета глава. Това бяха обещания за разкриване на бъдещето или по-точно изясняване на събития и факти, които ще касаят пряко Божия народ от Даниилово време до края: ,, и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни...” / Даниил 10:14 /

Първата вест на ангела е, че след Кир още трима царе ще се издигнат в Персия, като четвъртият ще бъде изключително богат и ще воюва с Гърция. Стана ли така? Сбъднаха ли се пророческите му думи?

След смъртта на цар Кир го наследява синът му Камбиз, който царува осем години / 530-522 /. Характерното при него е, че налага непосилни данъци на Юдея, която е все още неукрепнала и нестабилна държава след дългогодишния плен. Така положението на еврейския народ, който и без това страда от лоши реколти и непрекъснати нападения на околните народи, още повече се влошава.

Вторият цар, за който говори пророчеството, е лъже Смердис / Смердис Самозванец /. Наречен е така, защото не е истинският Смердис, а един самозванец на име Гаумата. Неговото възкачване на персийския престол след смъртта на Камбиз е свързано с невероятна измама. Истинският Смердис, който е брат на Камбиз и син на Кир, тайно е убит по нареждане на собствения си брат, нежелаещ да има конкуренция в негово лице. Народът не знае за това подло убийство. Възползвайки се от това незнание, от подкрепата на жреците, както и от приликата му със Смердис, Гаумата се представя за истинския наследник и взема управлението. Той царува само седем месеца, но успява за това кратко време да причини много щети , както на еврейския народ, така и на Персийската империя.

Някои теолози поставят като втори цар Дарий I . Техните основания за пропускането на лъже Смердис са следните:

1/ Той е царувал по-малко от една година.

2/ Той е един натрапник от мидийски произход, а пророчеството говори за трима персийски царе.

3/ Много вероятно е той въобще да не е съществувал, а да е само слух, пръснат от Дарий, за да оправдае собственото си възкачване на престола.

Ние не желаем да спорим с теолозите, но ще се придържаме към първата версия, която като че ли по-пълно се препокрива с пророчеството. Защото ако пропуснем лъже Смердис, тогава Дарий ще е втори, Ксеркс-трети, а четвъртият цар ще е Артаксеркс. Но за четвъртия цар ангел Гавраил споменава две много важни характеристики- много, много богат и воюващ с огромна армия против Гърция. Тези две характеристики по-пълно се препокриват с живота и действията на Ксеркс, отколкото на Артаксеркс. И още нещо. Пророчеството говори за трима царе, които ще царуват последователно в Персия, без да уточнява за колко време и от какъв произход ще бъдат те. Така че царят, който взема управлението след Камбиз, е точно лъже Смердис.

Третият цар е Дарий I , царувал от 522 до 486 год. пр. Хр. Той е умен, справедлив управник и е много благоразположен към евреите. Трябва да си припомним, че точно Дарий потвърди указа за построяването на храма в Ерусалим, издаден от Кир. По време на неговото царуване евреите имат спокойствие и успяват да завършат строежа на храма.

Четвъртият цар е Ксеркс, който владее над Персийската империя от 486 до 465 год. пр. Хр. В Библията е описан и с друго име – Асуир, което срещаме в книгата ,,Естир”. Този цар, според пророчеството, трябва да е много богат. Така ли е в действителност ? Да проследим това в историческия доклад на Библията: ,, А в дните на Асуира, / оня Асуир, който царуваше над сто двадесет и седем области /, в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса, в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, / като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже, големците и първенците на областите/, когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.” / Естир 1:1-4 /

Забележете, богатството на Ксеркс е толкова голямо, че му трябва половин година, за да го покаже на високопоставените си гости! Да, четвъртият цар е пословично богат човек, по-богат от всички царе преди него.

Другата основна характеристика за него е, че ще организира голям поход срещу Гърция. Историците ни казват, че когато идва на власт, Ксеркс започва да съставя планове за покоряване на всички гръцки племена. За осъществяването на тази цел в продължение на четири години той трупа запаси и събира човешки потенциал. Организира многобройна войска от различни народности – персийци, асирийци, тракийци, египтяни и още много други. Според Херодот, който е съвременик на събитията, войската на Ксеркс се състояла от 5 283 220 души! Разказва се, че когато правил преглед на тази огромна армия, се разплакал, защото след сто години нито един от тези войници нямало да бъде жив.

Флотата му също е забележителна по мащаби - 1200 военни кораба и 3000 транспортни! Дори и да са завишени тези цифри, със сигурност се знае, че никога дотогава не са били събирани подобни армия и флота. Ксеркс наистина повдига ,, всичко против гръцкото царство”- точно както бе предсказал ангелът. И въпреки това не успява.

Ксеркс е известен и с отношението си към евреите, голяма част от които живеят в пределите на неговото царство. Подлъган от един от своите министри, издава заповед за пълното им унищожение. Но след цяла поредица от събития, движими от Божието провидение, заповедта е осуетена и Божият народ спасен. Подробности около тези драматични събития можем да прочетем в книгата “Естир”.

Сега да преминем на следващите стихове: ,, И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действува според волята си. А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова над колкото той е владел; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тех.” / Даниил 11:3,4 / Кой е този мощен и силен цар? Лесно можем да разкрием, че стиховете ни говорят за Александър Македонски. С трите си големи победи при Граник, Иса и Арабела той нанася смъртоносни удари на Персийската империя и в 331 год. става неин владетел. Притежаващ неимоверна жажда за власт, безумна смелост и невероятен военен усет, Александър се устремява като вихрушка и за 10 години завладява целия тогавашен свят.

Има един много впечатляващ епизод от неговата история, който заслужава нашето внимание. Още преди да потегли на поход към Персия, Александър решава да превземе един от най-богатите градове в древността – Тир. Но за това му трябват допълнително сили и той иска помощ от Самария и Ерусалим. Самаряните му изпращат подкрепление от 8000 души, но евреите отказват да му помогнат, защото вече са дали клетва на персийския цар Дарий никога да не вдигат оръжие срещу него. Това е клетва, дадена пред техния Бог, която те не желаят да престъпят. Александър побеснява при отказа. Заклева се, че като превземе Тир, ще се върне и ще унищожи Ерусалим. Така и прави. След превземането на Тир и Газа с голяма част от войската си тръгва към Ерусалим. Евреите научават за това и страх, и тревога ги обземат. Те знаят за силата и мощта на безпощадния Александър, оценяват и трезво своите скромни сили. Гибелта изглежда повече от сигурна. Какво да правят? Обръщат се за съвет към първосвещеника Ядуа и получават отговор, който напълно ги обърква. Вместо да се готвят за война, според препоръката на първосвещеника, народът трябва да се облече в празнична премяна, а свещениците да облекат своите специални ритуални дрехи! После трябва да разпръснат цветя по целия град и да отворят широко входните врати на Ерусалим! Това е повече от странен съвет и народът смята, че старият служител на Бога е загубил ума си. Искат обяснения. Тогава Ядуа им съобщава, че цяла нощ е бил в молитва и че това, което сега им казва, е решение на техния Бог. Първосвещеникът също не разбира защо трябва да се постъпи по толкова необичаен начин, но това е волята на Бога, Който никога не греши. Приканва народа напълно да се довери на своя Бог. Хората приемат това послание като божествено и въпреки че са объркани, извършват всичко, което им е наредено. Тогава Ядуа облича своите великолепни първосвещенически дрехи, застава начело на празничното шествие и всички заедно тръгват да посрещнат идващият насреща им Александър.

Това на пръв поглед е истинско безумие! Всеизвестно е, че Александър е безмилостен и безпощаден и че не спира пред нищо, когато се е заклел да отмъсти. И въпреки това вратите на Ерусалим са отворени, а народът върви напред празнично облечен, сякаш се готви да посрещне своя освободител, а не своя палач.

Това е вяра! Вяра в живия Бог! И действително се случва най-странното нещо в живота на този велик пълководец, което историците старателно са отбелязали.

Виждайки странното празнично шествие и този, който ги води, Александър е обхванат от необикновено вълнение. Заповядва на войските си да спрат, после пришпорва своя великолепен жребец Буцефал и бърза стига до предводителя. Слиза от коня и коленичи пред него. Наблюдавайки сцената с безкрайно учудване, генералите му смятат, че е загубил ума си. Великият Александър, който никога през живота си не е подвивал крак пред смъртен човек, сега стои на колене пред един евреиски свещеник! Това е нечувано и невиждано...Един от тях /Пармелион / се втурва бързо към него и почти насила го изправя на крака. После с разширени от почуда очи го пита защо прави така! ,, Не пред този жрец се прекланям аз, а пред Бога, чийто пророк е той”- отговаря Александър. ,,Защото този човек ми се яви на сън, облечен така, както сега, преди да напуснем Македония, и неговият глас ме увери, че ще победя персийския цар, тъй като неговият Бог ще бъде начело на войските ми. От сега нататък няма никакво съмнение, че ще победя Дарий и ще сразя Персийската империя.” / Морис Дрюон ,, Александър Велики” стр.212 /

След това Александър извършва нещо още по-странно и непонятно. Прегръща първосвещеника, а после и всички други свещеници под радостните викове на народа и пред намръщените погледи на гръцките генерали и войници. После влиза в Ерусалим и всред свита от свещеници се отправя към храма. Там принася жертва за греховете си по начин, показан му от свещениците. Първосвещеникът изнася от храма пророческата книга на Даниил и прочита местата, които се отнасят за него / Даниил 8:4-7,20,21 /. Това прави толкова силно впечатление на великия пълководец, че удоволетворява молбата на Ядуа да не поставя свое изображение в храма. Съгласява се също еврейският народ да продължи да извършва богослуженията си така, както е правил досега. Това безпрецедентно поведение на Александър може да се обясни само с намесата на живия Бог в живота му. Да, Бог знае как да закриля своя народ...

По-късно гърците нападат персийското царство, разгромяват войските му и стават господари на света. Но пророчеството, както в Даниил 8 глава, така и в 11 предсказваше, че точно когато е в най-голямата си сила, царството му ще се срине: ,, А щом се издигне той, царството му ще се съсипе... / Даниил 11: 4 а /

Обикновено един цар и едно царство се сгромолясват не когато са в апогея на своята мощ, а когато са станали слаби и неспособни да задържат властта. Но Божията логика не е като човешката и това много ясно е показано в съдбата на Александър и световното му царство. Когато е на върха на славата си, той се разболява във Вавилон и на 33 години умира.

В Даниил 8 гл. пророчеството ни казваше, че след неговата смърт царството му ще се раздели на четири. Това се потвърждава и в Даниил 11 глава: ,, ...и ще се раздели към четирите небесни ветрища...” / Даниил 11:4 б / Само че тук предсказанието дава и допълнителни подробности : ,,...но не на наследниците му...” / Даниил 11:4 в / Царството на Александър ще се раздели на четири, но нито един от преките му наследници няма да участва в управлението на тези отделни царства - нещо съвсем нехарактерно за онова време. А това от своя страна ни показва, че записаното в Библията не е плод на човешка мъдрост, а е Божествено откровение. Пророците бяха хора със здрав разум и ако действаха, уповавайки единствено на своята си логика/ както впрочем се опитват да ни убедят критиците на Библията /, никога не биха предсказали и записали такива абсурдни твърдения. Но те предаваха онова, което им съобщава Бог, без да смеят да променят и най-малката подробност, въпреки че в повечето случаи и те не разбираха ,,нелогичните и абсурдни“ вести на Бога.

Така е и при текста, който разглеждаме. Даниил записва думите на Гавраил, а историята го потвърждава. Когато Александър умира, неговата жена Роксана е бременна в седмия месец. Тя ражда син, който е провъзгласен за цар под името Александър IV. Това не е право, защото Александър Велики има незаконнороден брат, плод на връзката на баща му Филип с една тесалийка. Макар че не е добре с ума си / наричат го “слабоумният Филип Аридей” /, по закон той трябва да вземе престола, докато невръстният син на Александър стане достатъчно голям, за да управлява. С това не е съгласна Роксана, която в съюз с Олимпиада / майката на Александър Македонски /, се уговарят да убият Филип Аридей заедно със съпругата му. Решават и го вършат. Така опасните за престола лица са премахнати и като че ли малкият Александър IV остава без конкуренция. Вече нищо не заплашва престола му. Дали пък пророчеството ще се окаже невярно? Това може да каже само историята.

Нежелаеща да приеме официалната версия за смъртта на сина си Александър като резултат от някаква болест, Олимпиада обвинява Антипа /пълководец на знаменития си син / и двамата му синове, че са убили Александър. Обвиненията на царицата –майка засягат и други известни лица. Според нея отровата е доставена от Аристотел, а Касандър / един от генералите му / я пренася до Вавилон в копитото на едно муле. Йола, братът на Касандър пък, е човекът, който е налял отровата в питието на владетеля. Това е тежка обида, която Касандър не може да й прости и при удобен случай я убива. След нея са убити и Роксана заедно с малкия Александър IV. После жертва става и сестрата на Македонски, Клеопатра. Така 15 години след Александровата смърт не остава нито един пряк наследник. Факт, койти ни казваше пророчеството!

След като са избити всички претенденти за престола по наследствена линия, генералите на Александър си поделят огромната му империя. Селевкий завладява земите на изток, а Птоломей на юг. Касандър взема западните земи, а Лизимах северните. Пророчеството и тук се е изпълнило безупречно.

Сега да преминем на следващия стих: ,, И южният цар ще се уякчи; но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество. “