/ Даниил 12: 11,12 /
Забележете, че те започват в едно и също време / от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение / , но вторият период продължава малко повече от първия. Ако приключването на първия период ще престави определена истина, то предназначението на втория период е да я допълнии и да стигне до крайната цел; да фиксира точният момент на започване на последното благодатно време за човечеството. Тъй като е последният споменат период в книгата, това означава само едно- това е периода, който отговаря наистина и окончателно на въпроса ,,Докога”? Сега не ни остава нищо друго, освен да започнем с пресмятането. Имаме определен ориентир и това е времето, когато се премахва или анулира Христовата жертва чрез службата на свещениците и поставянето папата като заместник на Исус. Кога е станало това? Отговор на този въпрос търсехме, когато изследвахме Даниил 8 глава, където се срещнахме буквално със същия израз: ,, Тогава чух един свят да говори и друг свят рече на този, който говореше: До кога ще се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството щебъдат потъпкани? “ / Даниил 8:13 / Не може да не забележим, че тук се задава същият въпрос ,,Докога” и се използат същите изрази ,,всегдашната жертва” и престъплението, ,,което докарва запустение”. Всичко свидетелства, че двете видения се занимават с едно и също събитие. Отговорът на небесният пратеник в Даниил 8 глава беше: ,, До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти” / Даниил 8:14 / Изследванията ни доведоха до 1844 година. Това е годината, в която Исус Христос влиза в Светая светих на небесното светилище. Започва изследователния съд, който има задача да определи поданиците на Божието царство. Това е годината, която визира и последният, трети етап от спасителния план. Това е и годината, която определя точният момент на започването на последните благодатни дни за човечеството. Даниил се интересуваше точно от това и Михаил му даде отговора за втори път. И той бе същият, какъвто бе и по-рано.Така разбираме, че 2300 денонощия и 1335 дни ни водят до същото време на края – и това е 1844 година. Но ако сме внимателни наблюдатели ще забележим, че двете видения и двата отговора са ориентирани в две различни посоки. Във видението за 2300 денонощия погледа на Даниил беше отправен към небето, където Исус служи като първосвещеник и ходатай на човеците и приготвя идващото царство. Във видението за 1335 дни, погледа на пророка е насочен към земята. Сега в обектива на Даниил са поставени хората, които ще живеят в тези последни тържествени дни, малко преди второто идване на Христос. И те са наречени блажени: ,, Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.“ Очистването на земното светилище, бе велик празник за еврейския народ, без преувеличение мога да кажа най-великият. По време на литургията на Йом Кипур се е пял Псалм 130, в който по забележителен начин е отразено настроението на народа: ,, Душата ми очаква Господа повече от ония, които очакват зората. Да! Повече от очакващите зората. Нека се надява Израил на Господа; защото у Господа е милостта, и у Него е пълното изкупление. И Той ще изкупи Израиля от всичките му беззакония” / Псалм 130: 6-8 / И ако хората, които участваха в земният Кипур, / който представляваше само един миниатюр на великото последно освобождение / изпитваха огромна радост, тогава как ще бъде с хората, които наистина ще живеят в последните дни; дните на истинското и окончателно освобождение? Те са наречени и са наистина ,,блажени”.
Ако периодът от 1335 години приключва в 1844 година, тогава кога започва? Това лесно можем да изчислим като извадим 1335 години от 1843 години / не от числото 1844, защото то включва и текущата година, а ние работим само с цели години /. Получената година е 508-а сл.Хр. Това е началната точка и на периода от 1290 години. Какво става тогава? Според пророчеството това време отбелязва момента, когато ,,всегдашната жертва” се премахва и на нейно място се установява ,,мерзостта на запустението”. Този израз визира папската власт, както вече обяснихме по-рано. И тук възниква един смущаващ въпрос. Според думите на Михаил, това владичество ще продължи ,, време, времена и половина време”, което означаваше 1260 години. Смущаващият факт е, че то започна не в 508, а в 538 година и както вече обяснихме неведнъж приключи в 1798 година. Тогава коя в края на краищата е началната година на папското господство-508 или 538-а? Истината е , че това е 1798 година. Тогава какво е станало в 508 година? Явно пророчеството от Даниил 12:12 визира не самото начало на това господство, а началната година в която църквата започна укрепването на своята политическа и духовна власт. Покръстеният в католическата вяра крал на франките Кловис / 481-511 г. / повежда решителна борба срещу арианите, които се противопоставяха на папството и спираха неговото развитие и ги побеждава. И това става точно в 508 година. Така е направена първата крачка към победата на църквата. Но трябва да се почака до 538 година, когато е съкрушен и последният противник на църквата – остготите. От тогава църквата повече няма сериозни противници и може в пълна безопасност да осъществява плановете си за управление. Така че 508 година е началната година на победоносния поход на църквата, който приключи триумфално тридесет години по-късно – в 538 година. Но и двата пророчески периода от 1260 и 1290 години , стигат до една и съща дата – 1798 година. / 508 + 1290 = 1798 год. и 538 + 1260 = 1798 год. / И това е краят на папското господство. Краят на другият период от 1335 години пък ни завежда в 1844 година – годината, която постави началото на изследователния съд в небето, който предшества Христовото завръщане. Можем само да кажем, че всички тези дати и години по един ясен и недвусмислен начин маркират линията на историята; изключват всички теории за случайност на събитията в света и служат за белези във времето, за да събуждат, насърчават , утешават и подкрепят вярата в завръщането на Спасителя.
Даниил не можеше да разбере много неща, но едно нещо разбра със сигурност – че краят на злото и греха е сигурен, въпреки че той няма да стигне до него. Последните думи на неговият мил Спасител му казват точно това: ,, Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.” / Даниил 12:3 / ,,Данииле, ти изпълни своя дълг. Време е за кратка почивка в гроба, след което ще получиш наградата на вечния живот. Довиждане Данииле, довиждане до утрото на вечността”.
Така завършва една от най – интригуващите книги на Библията. Много и важни неща научихме от нея:
1 / Бог знае за всеки и всичко – минало, настояще и бъдеще.
2/ Бог непрекъснато контролира империи, царства и държави, както и живота но всеки отделен човек и в края ще съди всички еднакво. Нито едно дело на неправда няма да оставе неизявено и ненаказано. Нито едно дело на правда и любов няма да бъде подминато и в края невъзнаградено.
3/ Последният съд в първата си фаза е вече в заседание. Исус е там като наш адвокат, за да пледира за нас и да ни оправдае пред Вселената. Всеки, който приеме Неговата жертва, може да се надява и да разчита на Неговата защита.
4 / Чудесната истина, която научихме от книгата Даниил е, че всякога, когато Бог счете за нужно, ще ни избави от лъвови уста, от пламтящ огън, от всички земни страхове и разочарования, а най-после и от смъртта.
5 / Христос копнее с цялото си същество да те има за Себе Си за една цяла вечност. Затова и не пожали живота Си, когато имаше опасност да изгуби дори и само един от нас. Той желае да ни подари сила, за да променим посоката но и качеството на живота си.
6 / Той се грижи за нас и всичко, което желае е да светим със светлината на звездите. Да светим завинаги заедно с Него.
Е, приятелю нима ще откажеш на това. Да не бъде.!
КРАЙ
Достарыңызбен бөлісу: |