Вярата и доверието в бога

В този текст сам Гавриил ни се представя като ангел,който стои в самото присъствие на Бога.Това пък от своя страна ни показва от една страна високата му длъжност в Небет- а от друга високата почест, която Бог оказва на земния жител.Ето същият този висш небесен ангел е изпратен при пр.Даниил със специалната задача да разтълкува видението на искрения молител.

А кой е този, който му заповядва да направи това? Естествено някой по-висш от него. А по-висшестоящ от него е само Бог.Така че Гавриил получава заповедта лично от самия Бог,представен ни тук с един познат символ- “нещо като човешки образ”. Тази символика ни е представена още в Даниил 7 гл.и представя нашия Господ и Спасител Исус Христос. Тази истина силно впечатлява! Щом лично Той и най-висшият ангел се занимават с нас, това означава колко много Бог ни цени!

А сега е време да дадем думата на Божия пратеник,който ни разкрива истинското значение на пророческите картини. “И така, той се приближи гдето стоех; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери сине човешки; защото видението се отнася до последните времена. И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допре до мене и ме изправи. И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време. Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия.” (Даниил 8:17-20)

Колко ясен и конкретен е ангел Гавриил. Овенът с двата рога е Мидо-Персия. Двата рога, са двата народа, главно от които е съставена тази империя. Но единият рог е по-висок от другия и това предимство е получил по-късно. Лесно е за разгадаване!Това е рогът на персийците, който в началото бе само едно малко васално царство на Мидия, но след заставането на власт на Кир, то стана по-голямо и мощно от Мидийското-израстна по-високо.Този рог боде в три посоки-запад, север и юг. Ако си спомняте, в Даниил 7 гл., Мидо-Персийската империя беше представена в пророчеството с една жестока мечка стръвница, която имаше три ребра в устата си. Обяснихме, че това бяха трите големи царства, които Мидо-Персийското царство превзе и погуби-Лидия, Египет и Вавилон. Тази истина тук е представена с трите посоки, към които боде овенът.Трите големи царства, паднали под властта на Мидо-Персийската империя, се намираха точно в тези три посоки- запад, север и юг. Мощните завоевания на овена го правят да се “носи горделиво”, а гордостта става основната причина, която довежда до погубването на тази империя. Унищожението беше закономерното следствие на горделивото поведение на мидийските и персийските царе, които напълно забравиха Бога и се поставиха на Негово място. Неминуемо след това дойде и гибелта. Овенът беше ударен и унищожен от разсвирепялия се козел.

А кой е козелът с бележития рог на главата си, който извърши това смъртоносно дело? Как така този толкова величествен рог се счупи, когато беше най-силен? Кои са четирите други рога, които излязоха вместо него на главата му? Това особено вълнува пророка и ангел Гавриил обяснява:”Буйният козел ,е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата (Даниил 8:21)

Еднорогият козел, според недвусмисленото заявление на небесния пратеник, е Гърция.С единствения,но бележит рог на главата на козела, ни е представен първият цар на това царство.Първият,в смисъл не по време, а по величие и мощ. Кой не може да разпознае,че пророчеството визира тук Гръцкото царство,по времето на ненадминатия пълководец и цар на Гърция-Александър Велики? Впечатляващото в пророчеството е и друго-символът, с който ни е представено това царство –козел. Знае се, че гръцките войници са носели шлемове точно с рога на кози.Такъв шлем е носил и сам Александър. Егейско море /около което първначално се намира това царство/ означава в превод-море на козите, а гърците са наречени егейци, или народ на козите.Не е ли наистина удивително Божието всезнание! Векове по-рано, Бог видя желанието на този народ, да избере козела за символ на своята идентичност и го отрази в пророчеството. Наистина впечатляващо! А това, че козелът се носеше с бързината на ураганен вятър /без да се допира до земята/, не означава нищо друго, освен великолепните победи на Александър, постигнати с голяма бързина и за много кратко време. В Даниил 7 гл. тази истина ни беше представена с леопарда, на гърба на когото имаше и четири птичи крила, а тук с летящия козел.И в двата случая обаче ясно е представена бързината на неговите победи. Историята потвърди по-късно всичко това.

Наистина Александър е бил ненадминат пълководец! Той смаял дългогодишните войни на своя баща Филип, а и него самия,още когато бил на 13 години. За почуда на всички, успял да обязди един много буен кон, който досега никой не успявал да обуздае. Конят се казвал Буцефал и по-късно станал най-верният му другар в битките. Александър забелязъл, че конят се плаши от сянката на опашката си и това е причината да бъде буен и недостъпен. Той издебнал един момент, хванал бързо опашката на коня и пъргаво скочил на гърба му. Конят се понесъл мигновено като вихър с малкия ездач на гърба си. Всички изтръпнали в ужас. Но след известно време Александър се върнал жив и здрав, а красивото животно било вече спокойно и кротко. Подарявайки му жребеца, бащата казал:”Синко, трябва да си търсиш друго царство, достойно за теб. Македония е много малко царство за теб и не ще ти стигне.”

И Александър тръгнал,за да постави един ненадминат рекорд и до сега. За 8 год. изминава със своята армия повече от 10,000 км.,завладявайки почти целия тогавашен свят. Козелът /Александър/ наистина лети без да се опира на земята!

Изследвайки невероятните победи на Александър и неговата почти свръхестествена сила /веднъж предвождал кавалерията си почти без прекъсване при едно преследване продължило три дни и четири нощи!/, някои теолози смятат, че зад тях стоят не толкова личните качества на пълководеца /макар че не могат да му се отрекат/ , колкото Божията сила, която се е отдръпнала и не закриляла вече противниците му. Как да си обясним например, че в битката при Арабела през 331год. Александър със своите 47,000 войници побеждава персийската армия, предвождана от Дарий III, която наброява почти един милион!? Историческите доклади свидетелстват, че ако Дарий е бил малко по-смел, Александър никога не би могъл да го победи. Но Дарий бил изключително страхлив и малодушен човек, който при най-малкото поражение на своята армия обръщал колесницата си и хуквал да бяга, а в ония времена това било сигнал и армията му да прави същото. Това предопределя големите победи на Александър при Граник, Иссус и Арабела.

В един изключително интригуващ стих в Библията четем:”Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той накъдето иска го обръща.” (Притчи 21:1)

Не е ли впечатляващо това изказване на Соломон?! Вече казахме, че само малко кураж и смелост, проявени от Дарий, биха му осигурили победата. Армията му беше достатъчно многобройна и силна, за да унищожи силите на Александър. Но в сърцето му не се намери тази смелост.Стихът, който прочетохме преди малко ни казва ясно, че ако Бог би сметнал за нужно, Той би могъл да осигури тази смелост на малодушния цар. Творецът даде смелост на Даниил да полети без страх в ямата със свирепите лъвове, на тримата младежи да не трепнат пред огнените езици на пламтящата пещ, на малкото овчарче Давид да се изправи срещу мощния гигант Голиат с почти голи ръце. Можем да продължим с християните, които с песни отиваха на кладите и на римските арени. Да, Бог можеше да направи смел Дарий, но не го направи.Персийският цар и неговото царство бяха избрали да живеят без Бога, бяха преминали границата на Божието дълготърпение и сега Творецът позволи човешката слабост на Дарий да се развие докрай. Божията ръка се беше отдръпнала и не работеше повече за спасението на Персийското царство.

Тази истина особено ясно ни е представена в книгата Даниил. Да прочетем заедно боговдъхновените думи на пророка:“Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила; тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.” (Даниил 7:6)

Обърнете внимание на израза “даде му се власт”! Става ясно, че властта на гърците е дадена. Логичният въпрос тук е:от кого? Разбира се, от същия Бог, който даде власт на Навуходоносор да победи непокаяните юдеи /Даниил 1:2/, и Който даде власт на Кир да превземе гордия Вавилон /Даниил 5:28/. По-късно, когато и Александър достигне върха на своето беззаконие и от него ще се отнеме подарената му власт и ще се даде на друг. А това в пророчеството е представено със счупването на бележития рог и излизането на четири други рога вместо него. Как исторически се изпълни това пророчество?

Славните победи на Александър разпалват гордостта и чувството му за божественост до буен огън, който в края го изгаря. Но за разпалването на този смъртоносен огън помага и персийската принцеса Роксана, за която гръцкият пълководец се жени. Тя така променя мирогледа на своя съпруг, че в края на живота си той започва да се държи досущ като персиец. От човека Александър, който яде една и съща храна със своите войници, спи на голата земя под открито небе заедно с тях и се отказва от всякакви предимства, въпреки високото си положение, не е останала и следа.Сега виждаме един съвсем друг Александър, който иска от всички да го възприемат като бог. А боговете изискват поклонение. Затова той кара всички, които идват при него да се просват в краката му в дълбок поклон и да му отдават слава като на божество.Това трябвало да правят абсолютно всички, дори и верните му македонски другари. Един от неговите най-близки приятели-Клейтос, който имал неблагоразумието да не се съобрази с изискванията на самозабравилия се цар, трябвало да заплати с живота си своето непокорство.На един пир без жалост Александър го приковал към стената с копието си пред очите на всички. А това означавало само едно-всеки, който дръзне да не се подчини, ще има същата участ.

За да се оприличи досущ като персийските богове, Македонски заповядал и да се издигнат светилища в чест на бог Александър. Били изработени статуи с неговия образ, които били поставени в тези светилища и пред които хората се кланяли, както правели и пред статуите на другите персийски богове. Атиняните пък го провъзгласили за 13 олимпийски бог и също поставили статуите му в своите храмове за поклонение! Този човек дотам се вживял в ролята на божество, че дори и мигове преди смъртта си, не желаел да се откаже да играе тази роля. Разбирайки, че умира, Александър заповядал на своите подчинени, когато умре тайно да го изхвърлят във водите на р.Ефрат и под страх от смъртно наказание да не казват на никого за това. На всички жители на огромното му царство, трябвало да се обясни, че Александър се е възнесъл на небето! За съжаление те не изпълнили заповедта му и всички се убедили, че и той, както всички грешни хора, е просто смъртен човек и нищо повече.

Така, когато беше на върха на своята мощ / възвеличи се много и заякна-Даниил 8:8/, големият и бележит рог се счупи. Александър беше преминал границата на своето беззаконие, на Божието дълготърпение и Бог се намеси.

Четирите рога, които излязоха на главата на козела, според обяснението на ангел Гавриил, са четирите царства, на които се раздели Гръко-Македонската империя след Александровата смърт, под водителството на четирима от генералите му-Касандър, Лизимах, Селевкий и Птоломей.

Ще спрем дотук, за да извлечем необходимите поуки от прочетеното досега.

От разгледаните стихове ясно разбираме,че и това видение следва хода на предишните две, но сега вече използвайки други символи. В Даниил 2-гл. Мидо-Персия беше символизирана със сребърните гърди на статуята; в Даниил-7гл. тя беше голямата и кръвожадна мечка с трите ребра в устата си; в Даниил-8гл.-овена с двата рога. Гърция пък съответно беше символизирана с медния корем, с леопарда с четирите птичи крила и с козела с бележития рог на главата му.Защо Бог прави това? Някои дори могат да се обидят от това непрекъснато повторение и да си кажат:”Толкова ли сме късопаметни, та се налага Бог отново и отново да повтаря и потретва тези неща?” Но истината е съвсем друга.Би трябвало да забележим, че всеки път възходът и падението на тези империи са ни представени с различни символи. А това означава, че Бог желае да ни разкрива различни характеристики от техния образ, които са липсвали в предните видения. По този начин Творецът желае да ни представи една по-пълна картина на тези царства, с необходимите за нас поуки. С различните метали на статуята от съня на Навуходоносор,Той ни показа блясъка, богатствата и културното влияние, които четирите царства ще окажат на човечеството и как ще оформят неговия облик. Във второто видение- историята на тези царства, ни беше представена с кръвожадни зверове. По този начин Бог ни разкрива характера на техните управления. Въпреки своя външен блясък и светска слава, в същността си те бяха жестоки империи.Творецът показа на пр.Даниил тяхното упорство в греха, който на края ги поведе в открит бунт срещу Бога и Неговите последователи. В третото видение с гордия овен и наперения козел Бог желае да ни разкрие основната причина за слизането им от световната сцена и унищожението им, да ни разкрие вечния закон между причина и следствие, който в Библията е записан простичко и ясно:” Понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.” /Галатяни 6:7/

Тези империи, начело със своите владетели, посяха бунт, непокорство и най-важното-неестествена и неразбираема гордост,довела ги в крайна сметка до гибел.Царете им дотам се самозабравиха, че започнаха да се възприемат като богове, карайки и своите подчинени да ги почитат като такива! Със своите дръзки претенции за божественост, изразили се в жесток диктат, те преминаха границата на своето беззаконие и на Божието дълготърпение. И тогава Господ се намесваше. Така че задачата на третото видение е да ни представи крайния резултат на една страшна и коварна болест. Болест, която не засяга човека телесно, която протича без физически болки и няма нужда от прахове и хапчета, но опустошава душата му без остатък.Една болест, която покоси най-висшия ангел във вселената и която той пренесе на земята.Тази болест се нарича гордост. Проследявайки човешката история ние ще видим, че себелюбието и гордостта стоят в основата на всеки грях, на всяко падение.Себелюбието и гордостта стояха в основата на падението и на тези велики царства. По този начин Бог желаеше да предупреди еврейския народ, а и всички нас, за ужасните последици на тази болест, когато тя се развие докрай. Творецът желае също да ни предпази или бързо да ни излекува, ако установим, че вече сме болни от нея. Ако не приемем съветите и предлаганата ни помощ, резултатите и при нас ще бъдат същите.

Така пророческите вериги постепенно пренасят нашия ум от последиците към причините, от падението и гибелта към себелюбието и гордостта, от фактите към причините, от непосредственото наблюдение към генералното обобщение.

Другата истина, която откриваме в Даниил 8 гл., е мъдрия начин, по който Бог ни разкрива тези впечатляващи откровения. Бог е нашият Творец и Той най-добре познава законите на ума ни.Той знае, че ние не можем да запомним толкова много информация наведнъж, още по-малко да я осмислим и разберем. Затова е избрал да ни представи тези велики истини чрез принципа на систематичното пророчество или принципа на повторението. Във всяко следващо видение Бог повтаря все по-пестеливо основния ход на царствата и добавя нови впечатляващи подробности и детайли от техния начин на поведение и живот.Така ние утвърдили вече определени истини от предишните пророчества, сме готови да приемем и новата информация,предназначена да укрепи и засили вярата ни в Бога.

Другото впечатляващо откритие в Даниил 8 гл. е, че лично Бог и най-висшето същество след Него /ангел Гавриил/ се занимават лично с нас и нашите съдби.Това наистина е вълнуващо откритие! Макар и нищожно дребни прашинки, опорочени и разрушени от греха, ние сме привлекли вниманието на най-висшите същества в цялата вселена! Това означава, че Небето ни цени изключително много. Каква привилегия, радост и утеха е за нас само да знаем тези неща! Каква надежда само има в тази вест!

В Даниил 8 гл. ангел Гавриил ще изрече и едни думи, които ще наелектризират телата ни и ще ни накарат с още по-голям интерес да изследваме следващите пророчества.” И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене нещо като човешки образ; и чух човешки глас, който извика изсред бреговете на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението. И така, той се приближи гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си;а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до определеното последно време.” /Даниил 8:15-19/

Приятели, не е ли това вест,която трябва да ни заинтригува и пробуди? Та помислете! Ангел Гавриил ясно и определено казва, че това, което ще разкрива на пророка, се отнася най-вече за последното поколение, поколението, което ще живее в края на човешката история.А това поколение сме ние! Тогава с какво нетърпение, с какъв духовен глад, с какъв върховен интерес ще трябва да изследваме пророчествата, които са записани в следващите стихове на книгата.Та те са от съдбоносно значение за нас! Затова не затваряй страниците дотук. Продължи напред и аз ти обещавам нови чудни преживявания с истините на Божието слово. Просто опитай...

Потъпканата истина

Книгите Даниил и Откровението на Йоан са най-великите пророчески книги в Библията.Те заслужават нашето върховно внимание и задълбочено проучване. По този начин ние ще открием впечатляващи истини за Божието ръководство в историята на нашия свят, както и изпълнените с динамика и напрежение събития, бележещи края на човешката история, малко преди пришествието на Исус Христос. Със сигурност мога да твърдя, че няма нищо по-интригуващо и вълнуващо от желанието ни да научим повече за онова, което ще се случи в края на времето. Какво точно ще стане преди завръщането на Спасителя, какви ще са особените белези на Неговото пришествие-това бяха огнените въпроси, които изгаряха умовете и на учениците Му.”И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха:Кажи ни, кога ще бъде това и какъв ще бъде белега на Твоето пришествие, и за свършването на века? ( Матей 24:3)

Като отговор на тяхното питане, Исус започна да изброява конкретни събития, които ще се случат в последните дни. За повече подробности Той насочи вниманието на Своите последователи към книгата Даниил. /книгата Откровение по това време още не бе написана/:”Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пр.Даниил ,стояща на святото място, /който чете нека разбира/.” (Матей 24:15)

Това е и основната причина ние с вас старателно и прилежно да изучаваме стих след стих тази книга. Още повече като имаме недвусмисленото послание на Исус “...който чете нека разбира.”

Така удивителното познание, което бихме могли да имаме, е обещано само на сериозните търсачи, копнеещи с цялото си сърце и душа за него. И вярвам, че ние сме едни от тях.

Вече сме на осма глава. Досега разгледахме стиховете от 1-8 и от 15-22. Разбрахме, че пред очите на пророка започват да се изреждат отново определени животни/този път домашни/, които символизираха издигането и падането на познатите ни вече световни царства. Вавилон този път отсъства от пророчеството. При обяснението на символиката в това пророчество ние бяхме изключително улеснени от ангел Гавриил, който сам ни водеше през загадъчния свят на пророческото послание. Така разбрахме, че гордият овен с двата рога е символ на Мидо-Персия, а напереният козел с бележития рог на челото си символизира гръцкото царство с неговия забележителен пълководец Александър Македонски. В разглеждането на осма глава стигнахме дотук. Сега да продължим напред.

“Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища. И из единия от тях излезе един малък рог, който порастна твърде много към юг, към изток и към славната земя. Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездитие и ги стъпка. Да! възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната жертва; и мястото на светилището му се съсипа. И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната жертва, поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, стори го по волята си и успя.” (Даниил 8:8-12)

Знаейки, че и това видение следва хода на предишните две, дадени ни в Даниил 2 и Даниил 7 глави, логично е след появата на овена ( Мидо-Персия) и козела (Гърция), да очакваме появата на друго животно, което да символизира следващата световна империя-Римската. Но тук животно няма! Във видението се откроява само един малък рог, който постепенно расте в три посоки-юг, изток и към славната земя. Порастнал достатъчно голям, станал вече и твърде силен, този рог започва да воюва срещу някаква небесна войска и то доста успешно. Нещо повече. В своята безподобна гордост той дотам се самозабравя, че излиза на директна битка с “Началника на множеството”, отнема от Него “всегдашната жертва” и съсипва светилището Му. Вдъхновен от своите успехи, този рог повежда тотална война срещу истината , успява да я тръшне на земята и да я стъпче.

Кой е този малък рог,който извърши всичко това? Кой се крие зад този символ? Очакваме обяснението на ангел Гавриил:

“Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата. И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия ; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и святите люде.Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще възстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан не с ръка.” (Даниил 8:21-25)

Веднага забелязваме, че при обяснението на този символ, ангел Гавриил не е така конкретен, както при обяснението символиката на овена и козела. Той сякаш допълва описанието на силата, представена ни в пророчеството със символа на един малък рог, оставяйки ние сами да открием кой стои зад него. Бог отчита, че говори на разумни, интилигентни същества. Като проследяват хода на човешката история и като се спират на определени конкретни факти и събития, които пророчеството ще посочи стотици години преди тяхниото изпълнение, съвсем точно и безпогрешно ще разкрият кой стои зад символа на малкия рог. Или на базата на определени закономерности и логични постановки търсещият ще стигне до истината. Но защо Бог желае човек сам да върви по пътя на познанието и да разкрива безпогрешно символите? Защото по този начин вярата в Твореца вече се гради не само на едно голо доверие в Неговите думи, а на солидните доказателства на историята, представени символично в пророчеството и открити от самите нас. Такава вяра е солидна, твърда и непоклатима. А това е и крайната цел на Бога.

Нека сега преминем към изяснявяне думите на ангел Гавриил, които имат за цел да ни разкрият силата, представена ни със символа на малък рог в Даниил 8 гл. Големият въпрос, който естествено се налага, е дали този малък рог представя същата сила, за която вече надълго и нашироко говорихме в предишните теми, или представя друга сила? Да се опитаме да си отговорим.

Първото нещо, което откриваме е, че с изброяването на световните империи (Мидо-Персия, представена ни в пророчеството със символа на силен овен, и Гърция, представена с горд козел) пророчеството отново следва хода на предишните, описани в Даниил 2 и Даниил 7 глави, които вече подробно разгледахме. А щом това е така, тогава логично е след Гърция да дойде Рим. Значи малкият рог от Даниил 8 гл. представя Римската империя. Сигурно вече сте малко смутени, защото в Даниил 7 гл. същият символ недвусмислено се отнасяше за папската институция, докато в 8 гл. е приложен за Рим. Защо? Няма ли разминаване в обяснението на символите? Или ние тълкуваме неправилно? Като изхождаме от историческото осветление, дадено в коментара на предишните видения, разбираме, че тук е описан Рим в двете си фази на развитие: Рим на императорите и Рим на папите. Историците също говорят за една Римска империя, но в две фази на развитие-езичество и папство. Адолф Харнак в своя труд “ Какво е християнството” пише:”Всичко, каквото остана от Рим след нашествието на варвари и ариани, беше поставено под закрилата на Римския епископ, който беше първата личност след изчезването на императорите. По този начин Римската църква незабелязано постави себе си на мястото на Световната Римска империя, на която всъщност е продължение. Империята не загина, а само претърпя трансформация...Това не е просто една остроумна забележка, но признаване на истинското състояние на историческата действителност и най-подходящия и плодотворен начин за описване характера на тази църква. Тя все още управлява народите...Тя е политическо творение и е внушителна като световна империя, защото е продължение на Римската империя. Папата, който нарича себе си “Цар” и “Понтифекс Максимум” е наследник на цезарите!”

До извода, че със символа на малкия рог е представена римската империя в двете й фази на развитие-езичество и папство, можем да стигнем и по друг път.

Пророчеството ясно говори за успеха на малкия рог в две посоки-към земята и към небето. Това са де факто и двата периода на развитие. Езическият Рим завоюва блестящи успехи на земята, папството успешно атакува авторитета на Бога.

Да проследим сега по-подробно как това е представено в пророчеството.

“За това козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища. И из единиия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя.” ( Даниил 8:8,9)

Осмият стих представя ясно Гръко-македонската империя и нейния забележителен пълководец А.Велики, неговата внезапна гибел и разделяне царството му на четири. Деветият стих представя новата сила (малък рог), който излиза “ из единия от тях”. Създава се впечатлението, че този малък рог е от единият от четирите рога произлезли от Александровата империя. Но такова тълкуване е невъзможно поради няколко причини:

Първо. То не се подкрепя исторически. Римската империя, която тук ни е представена със символа на малкия рог, се появи след Гърция. Само че нейният произход е на запад от земите на първите три империи, представени ни в пророчеството, а не от земите на гръцкото царство.

Второ. Никога един рог не излиза от друг рог, а само от главата на животното.

Трето. В пророчествата на Даниил, когато нов рог се появи вместо друг или други рогове, той задължително събаря предишния или предишните. Тук подобно нещо няма.

Четвърто. Еврейският израз, преведен на български “из единия от тях”, е неточен. Фактически този израз е непреводим на български. Защо? Ето обяснението на видния теолог М.Максуел.

“ Съществителните имена в еврейския език имат граматически род. Разглеждат се или от мъжки или от женски род. Много други езици също използват граматически род. И във всички тях е правило, че местоименията трябва да се съгласуват с предшестващите ги съществителни имена, като по същия начин са от мъжки, женски или среден род. В еврейския оргинал на Даниил 8:8,9 “рога” е от женски род, а “ ветрове” е или от мъжки или от женски род. В израза “из единия от тях”, местоимението “тях” е от мъжки род. Това значи, че предшестващото съществително име за “тях” не може да е “рога”, но само “ветрове”. ( Бог се грижи 130стр)

Следователно малкият рог не излиза из единия от четирите рога, а из единия от четирите ветрове, бележещи четирите посоки на компаса.

Пророчеството ни разкрива, че този малък рог пораства забележително в три посоки-юг, изток и към славната земя. Разбрали вече, че зад символа на малкия рог стои Рим, сега трябва да погледнем в историята и да видим как се е изпълнило пророчеството. На юг е Египет. Рим повежда война срещу това мощно царство и въпреки сериозния отпор, който среща, в 30 год.пр.Хр. Египет е победен и става Римска провинция. Преди това малкият рог е разширил своите територии на изток, като е завладял земите на Македония и Сирия. В 168 год пр.Хр. е завладяна Македония, а в 65 год.пр.Хр. пада и Сирия. Под водителството на славния римски пълководец Помпей в 63 год.пр.Хр. е завладяна и”славната земя”-свещената земя на евреите. Пророчеството се е изпълнило безпогрешно дотук. Но то продължава:” Той (малкият рог) се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.” (Даниил 8:10)

Тук вече ни е представен Рим във втората фаза на своето развитие-папството. В пророчеството е отделено съзнателно повече време на този период, защото той е много по-важен за Божия народ.

Първото нещо, което веднага забелязваме, е забележителното възвеличаване на малкия рог. Той така се възгордява от своите успехи в политически и религиозен аспект, че повежда война дори срещу “небесната войска”! Най-учудващата истина обаче, която ни представя пророчеството е, че той печели победа над нея! Не пълна и окончателна, но достатъчно сериозна.

Коя е “небесната войска” и кои са “звездите”, срещу които папският Рим успешно воюва?

Явно това не може да е в буквалния смисъл небесна войска. Не може, защото земни хора не могат да воюват срещу небесни ангели. Нямат нито сили, нито средства за това. Още повече пък и да побеждават! Явно тук пророчеството визира Христовата църква. В известен смисъл тя е небесна войска, защото е предвождана от небесен водител-Исус Христос. Кои са звездите? Някои теолози предполагат, че това са водачите на църквата, които първи са били обект на жестоко преследване от страна на папството. Така че “небесната войска” и “звездите”, които малкият рог преследва и унищожава, е Божият верен народ през средновековието. Вече говорихме подробно за жестокото избиване от страна на римската църква на повече от 50 милиони верни последователи на Христос. Безмилостно погубени са християни, които не приеха да се подчинят на една фалшива религия, не приемат да продадат истината и чистата си вяра в техния Господ.

В пророчеството ангел Гавраил представя тази зла и жестока сила по следния начин:

“ И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си, и ще поквари силните и светите люде. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще възстане и против Началника на началниците;но ще бъде смазан не с ръка.” /Даниил 8:23,24,25/

“ Ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини...” Жестокостта на папите и лукавщината, с която оправдаваха своите действия, като печелеха авторитет и сила са просто невероятни! Без Библията е невъзможно да се разбере техния успех. Но в тази свещена книга Бог разкри истинската причина за възхода им. Зад техните победи стоеше най-жестокото и лукаво същество във Вселената- падналият херувим Луцифер, който работеше превъзходно в техните умове. Папите дотам бяха станали вещи в лукавщини, че не се поскверниха да оправдават пъклените си деяния дори чрез Библията. Например, когато изгаряли верните Христови последователи, които за тях били прокълнати еретици, те използвали за оправдание един стих от евангелието на Йоан. “ Ако някой не пребъдва в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва.; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.” /Йоан 15:6/

Чуйте сега и невероятното тълкувание на този стих от католическите свещеници.

Римската църква е майка на всички християни, а папата е заместник на Исус Христос. Така че пребъдването в Христа означава пълно покорство на църквата и на нейния водач-папата. Който не се подчини, значи не пребъдва в Христос и следователно трябва да бъде изгорен!!! Коментарът оставям за вас.

Бог изпрати вест чрез ангел Гавраил: “ Ще се издигне цар вещ в лукавщини и жесток на сърце...”

Историята потвърди всяка дума на Божественото предсказание.

Но характеристиката на този лукав и жесток цар още не е пълна. Небесният пратеник продължава:” И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия” Точно такава беше силата на папите. Много по-различна, отколкото на другите земни царе. Царете имаха армии, с които печелеха своите победи. Папството нямаше своя армия. То използваше чуждите армии, за да печели победи, авторитет и власт.

“ Ще погубва чудесно...и ще погуби мнозина в спокойствието им” продължава да разширява характеристиката на този по-различен цар ангел Гавраил. А тя е повече от зловеща. Този цар ще е превъзходен майстор в унищожението на истинските християни. Дяволски хитро и подло ще погубва дори и в мирно време. Дали папите се вписаха и в този детайл на Божествената характеристика? Ще вземем за илюстрация само един пример от историята-Вартоломеевата нощ.

През нощта на 24 август 1572 год. по най-подъл и коварен начин във Франция са избити хиляди хугеноти. Това са искрени християни, които не желаели да отстъпят от чистата си вяра и да се подчинят на покварената църква. Папите се чудели как да се справят с тази ерес и накрая измислили. На френския крал Карл IX и неговата съпруга Катерина Медичи било заповядано да поканят всички хугеноти на сватбата на принца, като им обещаят пълна сигурност и защита. Хугенотите повярвали на кралската дума и в уреченото време хиляди от тях пристигнали на празненството.Това било начин да изразят своето уважение към краля и кралицата. Тайната папска полиция внимателно следяла къде се настаняват за нощуване и на 24 август през нощта започва масово избиване на нищо неподозиращите хора. Жертвите са хиляди... “Ще погуби мнозина в спокойствието им”-и папството вършеше това превъзходно. Тук можем да говорим и за невероятните и чудовищни дела на инквизицията. Хиляди умряха без да има война и причина за война.

Но този малък рог не спря дотук. Той дотам се надигна в гордостта си, че стигна до” Началника на началниците” и дотам се самозабрави, че тръгна на война срещу Него. “Да! Възвеличи се дори до началника на множеството....” “ ...ще възстане и против Началника на началниците.”