Екип на Спешна помощ е бил нападнат тази нощ във варненското ромско гето Максуда

Стотици родители на деца с увреждания от цялата страна излязоха също на протест днес

Стотици родители на деца с увреждания от цялата страна излязоха също на протест днес. Майките настояха за създаване на електронен регистър на хората с увреждания по заболявания, както и за месечно подпомагане за лична помощ в размер на поне две минимални работни заплати. Според протестиращите България е единствената страна в ЕС, в която хората с увреждания всяка година кандидатстват за личен асистент и се молят да бъдат одобрени. В останалата част на Европа човекът с увреждане разполага с бюджет за лична помощ, има свобода и избор да го управлява, категорични са майките. Междувременно по време на блиц контрола в парламента вицепремиерът Ивайло Калфин покани протестиращите да обсъдят заедно как да се стигне до по-справедлив начин за разпределение на средствата за деца с увреждания. По негови сметки децата с увреждания, които получават допълнителни възнаграждения са 25 600. Деа Манолова и Ивана Арсова работиха по темата.

-Днес тук съм лично аз за да спра геноцида над мен и детето ми. Заради това съм тук, за да търся своите права и тези на детето ми.

-Бяхме лични асистенти, останахме без работа. Майки сме от Перник и протестираме. Кой ще се грижи за нашите деца? Най-различни са болни. Разни терапии се правят, всичко е свързано с пари. В момента минахме на трудовата борса. Не се знае дали ще ми дадат някакви 100 лв. или не. Аз съм самотна майка с две деца. Мъжът ми почина преди 5 г. Много е трудно. Пълна подигравка се прави с хората с увреждания. Не само с децата, и за възрастните става въпрос.

-Тук съм за да се спре унижението от страна на държавата към семействата с деца и въобще лица с увреждания. Това е унижение наистина вече.

Репортер: Отговорът на министър Калфин – трябва да има по-справедлив начин за разпределяне на парите за децата и хората с увреждания.

Ивайло Калфин: За съжаление към момента личните асистенти не могат да стигнат за всички родители. 15 600 са хората, които се обслужват от лични асистенти в страната. Те са от различни групи и възрастни с тежки увреждания, които ги гледат членове от семейството.
Регионални вестници

Сестринска мафия начело с Виолета Михайлова вилнее в общинската болница, обезобразиха ръцете на майка ми, крадат храната, тормозят пациентите като в концлагер

С жестоко посинели ръце от безразборно и жестоко дупчене за поставяне на абокат и съсипана от крясъци и скандали разтреперана дойде в редакцията на вестник "Вяра" 84-годишна-та дългогодишна учителка Лили Николова от Дупница. Достолепната дама току-що беше изписана от вътрешно отделение на общинската болница в Дупница, което накратко характеризира като концлагер, а сестрите като жестоки надзиратели и тъмничари. Възрастната дама, която е била класна на кмета Методи Чимев, на председателката на Дупнишкия районен съд Ели Скоклева, на съпругата на ексбаретата Пламен Галев - Емилия и др. именити дупничани, дойде със сина си - учителя по руски език в ОУ "Св. Климент Охридски" Ивайло Славов. Той разказа, че е преживял ужаса да бъде пациент в отделението. "Досега мълчах само защото много ценя завеждащия отделението д-р Елена Гюзелева. Сега обаче, след като майка ми пострада толкова жестоко от подчинените й, които се отнасят към пациентите си като обречени концлагеристи, съм решен да разкажа цялата истина Нека цяла България да види как се гаврят медицинските сестри с болни и беззащитни хора", заяви Славов, който беше възмутен до дъното на душата си от гаврата с майка му.

"Не мога да ви опиша какъв ужас преживях. Отидох в отделението на д-р Елена Гюзелева, защото много я ценя като професионалист и като човек, като лекар е прекрасна, но контролът в отделението е занижен. Подчинените й са под всякаква критика. Те се държаха безобразно не само с нас, но и с останалите пациенти. Болните плачат от ужас, аз цялата треперя.

Постъпих за лечение с ниско кръвно, което до вечерта скочи до 200. Отказвах да пренощувам в отделението, макар че бях с направление, защото там е адски студ. Вътре температурата пада много ниско. Не зная колко е, но ми се струваше, че сякаш е минус 5 или 7 градуса. Дори навън да е топло, вътре е страшен студ, направо замръзвахме. Аз постъпих с 40 градуса температура и никоя от сестрите не си помръдна пръста, за да види как умирам от студ и треска. Добре че жената на съседното легло се оказа добра душа Тя намери отнякъде одеяла и ги хвърляше върху мен, за да ме спаси от студа. Това беше Величка Георгиева от Мало село, тя буквално ме спаси. Тя е мой свидетел за това как старшата сестра Виолета Михайлова крещеше срещу мен сутрин, обед и вечер, при всяко идване, тя самата също е потърпевша. Сега имам у плах, не мога да спя. А ако заспя случайно, старшата сестра се появява в съня мис крясъците си и аз скачам, цялата треперя и получавам сърцебиене. Михайлова крещеше срещу мен без повод, просто си крещи. Първо не искаше да ме приеме в отделението. Два часа ме държа в коридора. Добре че с мен беше съпругът ми, който ме държа да не падна. Михайлова казваше, че няма свободни места, за да ме приеме, а се оказа се, че отделението е празно, тя просто не иска пациенти.

Постъпих в четвъртък сутринта, не зная какво ми стана. И в отделението не знаят каква ми е болестта, нищо не се знае. Претупаха ми и изследванията. С крясъци и терор, с подвиквания и унижения сестрата ме изпрати на видеозон при д-р Милен Видински. Повдигнах дрехите си, за да ме намаже с гел, преди да ме прегледа. Той ме намаза не от страната, където имам проблем, а от другата. Докато се обърна обаче, той изчезна. Прегледът протече за няколко секунди, нямаше минута. Той дори не ме погледна, отби номера.

Аз получавам някакви кризи. В началото на годината си направих изследвания - бъбреци, холестерол всичко е нормално. Д-р Кирил Кирилов, който е общински съветник, се съмнява за панкреатит. Иначе аз страдам и от диабет.

В сряда направих палачинки на внучката и аз хапнах една, след което започнах да повръщам и да вдигам температура Започна да ме втриса, качих температура до 39 градуса, 39,5, може би стигнах и до 40. Това започна да се повтаря. През март перманентно получавах такива пристъпи. Така се случи и последната сряда

Ивайло веднага ми даде течен аналгин за сваляне на температурата, започна да ми прави компреси с оцет, но видя, че е безпомощен", разказа за патилата си из клиничните пътеки Николова

"Притесних се и веднага отидох в спешния център", обясни синът й и добави: 'Там ме посрещна любезна лекарка за съжаление не си спомням името. Тя ми заяви, че сам няма да мога да овладея положението и майка ми по спешност трябва да бъде настанена в болницата. Даде ми направление за вътрешно отделение. Това отделение и изобщо цялото крило на транспортната болница е в окаяно състояние. То е много по-лошо от затвор. Тъй като там е много студено, с майка ми решихме да не постъпва веднага през нощта, а да изчакаме до сутринта. Не исках да я оставям болна в студа в болницата. А и на сутринта разчитахме, че на работа ще дойде и д-р Гюзелева която единствена може да овладее болестта

Да, но аз сутринта трябваше да отида на работа и майка ми тръгва към болницата с татко. Двамата са там в 8 сутринта. Тогава започва терорът от страна на медицинските сестри, които се нахвърлят над тях. Издевателствата над майка ми се извършват най-вече от старшата сестра Виолета Михайлова която се нахвърля към нея с думите: "Защо не дойде през нощта, ма? Как може да идваш, когато си решиш, така не става нямаме места няма да те приемем".

Моите възрастни родители, майка ми на 84 години, баща ми на 85, стоят в коридора два часа с мотива, че уж няма места. А майка ми освен годините е в изключително тежко физическо състояние. След два часа висене в коридора на болната на Михайлова й минава озлоблението и тя я настанява в най-мизерната стая в отделението, макар и в другите да има свободни места Това е стая №7, която е студена като фризер. Настаняването става пак с крясъци. Същата стая е била свободна и преди 2 часа но тя трябва да се покаже велика че може да прави каквото си поиска. Така Михайлова посреща всеки член на семейството ни.

Майка ми е пациент на д-р Елена Гюзелева от 20 години, аз съм пациент от 10 години.

Твърдя, че в това отделение има добре сформирана сестринска мафия, ръководена от старшата сестра Виолета Михайлова. Когато Виолета Михайлова отсъства я замества сестра Валя, която по нищо не отстъпва на агресията на главната. В тяхната група за насилие влизат и сестра Гинка от Бистрица и сестра Наташа. Те издевателстват над болните. Обикновено се вихрят срещу беззащитни хора като майка ми", каза Ивайло Славов.

"Настаниха ме в студената стая и аз веднага получих поредната си криза. В тази стая изпитах такъв студ, какъвто никога не съм изпитвала през живота си. Добре че беше една учителка пенсионерка от Бистрица Тя започна да ме завива и да се суети около мен с думите "Какво да направя". Следобеда имаше само една сестра Тя се появи за малко и ме попита: "Да ти дам ли аналгин". Но тя с нищо не ми помогна и аз реших да се прибера вкъщи, за да си сложа краката в гореща вода и сол. У дома си включих и електрическата възглавница за да се стопля.

Освен студа не можех да остана в болницата защото съм диабетичка и не мога да стоя дълго без храна а и не мога да ям каквото и да е. В отделението дават само фасул - зрял или зелен, леща, но в чинията плуват по 2-3 зрънца и само вода. Абсолютно не може да се хапне. Като не съм яла нищо, изпадам в криза и може да загубя съзнание. Храната е много по-лоша от затворническата", разказа Николова.

"Заради условията в болницата съм като линейка. Откарвам майка си до отделението, бият й инженкцията дават й хапчетата и я връщам вкъщи на топло и за да се нахрани.

Видях да поднасят макарони и ги преброих - в чинията имаше 8 макарончета Болните, които няма какво да ядат и имат здрав стомах, ядат болничната храна. Проблемът е, че тази храна която може и да не е лоша понякога може и да е хубава не се дава на пациентите. Твърдя, че някой изяжда храната на пациентите. Порциите са ограбени, нищожно малки са Явно има пътища по които храната се прибира и персоналът в отделението помага на пациентите да се справят с порциите. Аз твърдя, че храната се прибира от сестра Спаска и колегите й, които лично съм виждал на софри с кафенце и богата трапеза. Те не стават от тази трапеза а ш болните няма кой да изключи системите. А от кабинета на персонала се чува хи-хи, ха-ха", обясни Славов.

"Направиха ми пълно изследване на стомаха с пълна упойка. На сутринта в 6,30 часа е трябвало да имам инжекция, но сестрата не ме предупреди и аз отидох в отделението в 8 часа а инжекцията е била за 6,30 часа Така съм изпуснала сестрата Доли от нощната смяна и на среща ми се появи отново Виолета Михайлова, която ме посрещна отново с крясъци. Аз се олюлях и за малко да падна от страх и ужас. Посрещна ме все едно съм извършила най-жестокото убийство на света. Застъпилата дневна смяна сестра категорично отказа да ми бие инжекцията и даже не искаха да ми сложат абоката казаха 'Развалил се е".

Това е работа за секунда но нито едната нито другата иска да го направи, отново само скандал и издевателства. Новата серия от издевателства се поднася от сестра Гинка, която беше на сутрешното дежурство заедно със старшата сестра", разказа изпатилата жена.

"Били сме и в частната болница, но ръцете на майка ми никога не са били сини. Вижте как са поставяли грубо и садистично абоката. Най-много от синините по ръцете на майка ми са от сестрата Валя. Майка ми пищи, а тя боде. И не само тя, всички бодат ей така където им падне. Майка ми е обезобразена. Искам да снимате ръцете, искам хората да преценят дали са професионалисти тези сестри. А и толкова са добри като екип, че никой не разбра от какво точно страда майка ми и сега я прибирам след 6 дни престой. Зная че й биха много антибиотици, но не зная от какво е лекувана след 6 дни престой в болница Зная че й биха много антибиотици, но не зная от какво е лекувана

Бяхме в това отделение, за да ни окрадат храната и да ни оберат здравето. Майка ми не е единствената. Аз десетки пъти съм лежал в това отделение. Но когато на мен започнат да крещят, аз вземам телефона и им казвам, че ще набера номера на Асоциацията за закрила на пациентите или на шефа на здравната каса. Не съм се обаждал, защото завеждащият отделението д-р Елена Гюзелева е възпитан професионалист, затова съм търпял. Но това не са хора. Вътрешно отделение е като крило на Сливенския затвор, а Виолета Михайлова е като надзирател от затвора. На изписването с майка ми получихме нова порция крясъци Причината беше, че тя не си беше взела паспорта. Тя отговори спокойно: "Разбира се, че ще го донеса след броени минути".

От редакцията веднага се свързахме с новоназначения управител на общинската болница Росен Тимчев. Той веднага пристигна в редакцията и се запозна с пострадалите. Тимчев беше категоричен: "Лично ще назнача проверка Ще поискам писмени обяснения от старшата сестра и целия персонал. Поеман ангажимент до края на седмицата чрез вестника да оповестя резултатите от проверката При установяване на каквито и да е нередности от сграна на персонала ще наложа съгласно правилника дисциплинарни наказания на абсолютно всички замесени лица", каза Тимчев.