22 Списание на бан 2/2022
жүктеу/скачать 462.44 Kb. Pdf көрінісі
|
| 22 Списание на БАН 2/2022 Олег Б. Бубенок ИСТОРИЯТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ В ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ПРОФ. А. А. ТОРТИКА На 13 декември 2015 г� трагично е прекъснат житейският път на талантливия учен, доктора на историческите науки, професор Александър Алек� сандрович Тортика� Той умира в разцвета на сили� те си, само на 48 години� Много време от живота си посвещава на изучаването на историята на ран� носредновековните номади от степите на Източ� на Европа, значимо място сред които в неговите изследвания заемат прабългарите� А� А� Тортика е основател на ново направление в номадологич� ните изследвания, в които основното внимание е фокусирано на корелацията на броя на номадите с природните условия и климата на обкръжаваща� та ги степна зона� Изследвайки прабългарите като пример, ученият доказва своите новаторски идеи� Още като студент А� А� Тортика участва в мно� го научни конференции, където неговите доклади за прабългарите заемат централно място� На една такава конференция аз имах възможността да се запозная с него� Това се случи в началото на фев� руари 1991 г� на Втората общосъюзна конферен� ция по българистика в Харков� Тогава докладът на Александър Александрович, посветен на чис� леността на Кубратовите прабългари, ми направи незабравимо впечатление [1]� Много ясно съм за� помнил и неговото участие в дискусиите по докла� дите: Александър Аександрович подкрепи идеите, развити в много от докладите, и ми предостави сведения за други публикации по темата на моето изследване� Точно тогава си помислих как добре умее неговият ръководител − проф� Владимир Куз� мич Михеев, да подбира кадри за научна работа� По�нататък се случи така, че Александър Алек� сандрович написа кандидатската си дисертация не като аспирант, а като кандидат за научната степен „кандидат на историческите науки“� След завърш� ването на Харковския държавен университет той работи като преподавател в Харковската държавна академия за култура� Аз доста време не знаех за това, тъй като не го бях виждал осем години� Меж� дувременно Александър Александрович не само разработва предложения от него метод за изследва� не на ранносредновековните номадски общества, но и тества основните му положения върху при� мера с прабългарите� Той активно защитава своите идеи на научни конференции, като докладите му са посветени на историята на прабългарските пле� мена от Северното Причерноморие [2, 3, 5]� Кра� ят на XX в� се оказа много тежък за държавите от бившия комунистически лагер� Всички трябваше някак да оцелеят, включително и учените� Тежки са 90�те години и за Александър Александрович Тортика� Така можем да обясним факта, че той не защитава първата си дисертация много бързо� Ду� хът на времето слага своя отпечатък и върху това� Макар че точно в тези години А� А� Тортика успява да публикува статиите си, посветени на метода за изследване на номадите, в научни издания не само в Украйна, но и в Русия, и в България� Сред тях следва да подчертаем статията „Някои проблеми от етническата история и археология на прабълга� рите“, излязла през 1996 г� в „Български ежегод� ник“ [4]� Всички статии от този период намират своето обобщение в първата дисертация на А� А� Тортика� Чак през 1999 г� научният ръководител на А� А� Тортика проф� В� К� Михеев представи за раз� глеждане от Специализирания научен съвет на Ин� ститута за изтокознание „А� Е� Кримски“, научен секретар на който тогава бях аз, кандидатската ди� сертация на своя ученик, посветена на прабълга� рите, но с много сложно заглавие� Ще кажа откро� вено, такива дисертации дотогава не сме имали� Спецсъветите на други учреждения също не бяха приели за защита този дисертационен труд заради неговата оригиналност� Затова бе взето решение, че в Спецсъвета на Института за изтокознание „А� Е� Кримски“ към НАН на Украйна трябва да се състои защитата на кандидатската дисертация на Алек� сандър Александрович Тортика по специалност� та „07�00�02 � Световна история“� Окончателното заглавие на труда беше „Историческа география и население на Велика България (630 � 660 г�): метод за изследване на номадските общества от Средно� вековието“ [6, 7]� Като официални опоненти бяха поканени учени от Киев: докторът на исторически� те науки О� М� Приходнюк (от Института по архео� логия на НАНУ) и кандидатът на историческите науки (днес доктор на историческите науки) А� Б� Головко (от Върховната Рада на Украйна)� Защита� та бе насрочена за началото на 2000 г� По това време в науката все още се дискутираха въпросите, засягащи количеството на номадските племена в степите на Северното Причерноморие жүктеу/скачать 462.44 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|