Доклад на г-жа Емилия Миланова, подуправител на бнб, пред пролетната срещата на атб, Пловдив, 23 24 април 2004 г. Подготовката и отражението на новото споразумение

Уважаеми дами и господа, колеги,

Имам удоволствието да изнеса пред Вас доклад в рамките на пролетната среща на банковата асоциация, посветен на новото споразумение за капитала - Базел ІІ.

Преди да изложа основните характеристики на Базел ІІ пред Вас и очертая предизвикателствата във връзка с неговото прилагане, които ни очакват всички нас, заедно, позволете да кажа няколко въвеждащи думи.

През последните години българските банки ускорено активизираха своите операции и за период от около година и половина трайно поддържат ръст на кредитните агрегати около 50% на годишна база. За разлика от края на 1997 г., когато делът на кредитите в активите на банките бе едва 22%, то сега, когато кредитите надхвърлиха 50% от активите, без съмнение кредитният риск има доминиращо значение. Банките предлагат разнообразни продукти с различна степен на риск и в различни клиентски конфигурации.

Всъщност явлението, което наблюдаваме у нас, е обичайно за целия регион и това е обяснимо. Така или иначе при банките от ЦИЕ управлението на кредитния риск е поставено на три сериозни изпитания:

1. Протичащото агресивно, нервно изграждане на кредитните портфейли и първоначално преразпределение на пазарите, особено в сфери като потребителското кредитиране;

2. Въвеждане на банковите директиви на ЕС, измерващи капитала, които поставят допълнителни изисквания. Изменението на действащия акорд от 1996 г. и прилагането на CAD I и ІІ допълнително ще натовари собствения капитал с пазарните рискове;

3. Новото капиталово споразумение, което внася принципно нови изисквания към управлението на кредитния риск, а от друга страна ангажира капитал и за оперативния риск.

Това прави избраната тема в рамките на сегашната среща актуална и навременна. През следващите месеци и години тя ще заема все по-голяма част от вниманието на банковата общност.

Базел ІІ бе естествен отговор на пазарните развития

Съвременният банков бизнес се характеризира с изключителна динамика, която се дължи на високата конкуренция. Натискът на многобройните участници на финансовите пазари от една страна, свободното движение на капиталите и засилващите се глобални измерения на съревнованието, от друга, кара банките да „изцеждат” всяко предимство, което им дават съвременните компютърни технологии, информационните системи и модели.

Напрежението за кредитните посредници се увеличава и от банковото регулиране, което в сравнение с другите финансови сектори е най-развито и комплексно. Високото равнище на регулиране ограничава поетите рискове, но паралелно с това намалява маневреността на банките и техните печалби.

Ето защо в дневния ред на банковите среди винаги е стоял въпросът: как регулирането да постигне своите цели, без излишно да ограничава банките и да притиска тяхната ефективност. Започналият през последните десетилетия на миналия век траен конкурентен натиск от други финансови институции прави банките много чувствителни към прекомерно рамкиране, намаляващо потенциала им за противостоене.

Ясно е, че като всяко регулиране и банковото изостава и се стреми да догонва обекта, към който е насочено. Тон на банковите регулатори през последните три десетилетия дава Базелският комитет по банков надзор¹.

Настоящото капиталово споразумение

Когато се говори за Базел ІІ, най-подходящият начин за въвеждане в дискусията е да се кажат няколко думи за действащото капиталово споразумение. Основният международен консултативен орган (Базелският комитет) положи сериозни усилия през последните 15 години да реагира своевременно на промените в банковия бизнес. Без съмнение едно от неговите достижения бе Международното унифициране на капиталовите мерки и стандарти² от юли 1988 г., което дефинира най-комплексния индикатор за здравето на банките – капиталовата адекватност. Степента на покритие на поетите рискове със собствени средства стана основа за капиталовото регулиране на банките в почти всички страни по света. Дори страни с традиции като Съединените щати промениха своя модел, използван от 1950 г. от Федералната резервна система, и възприеха през 1989 г. новите правила.

Преди 1988 г. на различни етапи развитите страни въвеждаха собствени капиталови правила. Еволюцията на капиталовото регулиране нормално доведе до етап, при който бе нецелесъобразно и погрешно международно активните кредитни институции да се регулират с множество различни национални стандарти, което водеше до изопачаване на пазарите и регулаторен арбитраж. В този смисъл първото Базелското споразумение от 1988 г. изпълни своето предназначение на световен регламент. Припомням, че принципът, заложен в него, предполага стандартизирана оценка на кредитните рискове по отделни групи контрагенти. Въпреки че за десетина години концепцията на първото споразумение отлично изпълни предназначението си, все повече през годините ставаше ясно, че трябва да бъде намерено по-добро решение от това „една мярка за всички”. Групирането на активите и прилагането на унифицирани рискови тегла без оглед на конкретните индивидуални особености изкривява оценката на риска. Към днешна дата то лишава банките, които разполагат с добре развити информационни системи и системи за измерване и управление на риска, от възможността да отчитат пред регулаторните органи действително съществуващите рискове и да поддържат икономически оправдан размер на капитала. Това редом с необходимостта от обхващане на други важни рискове, бяха водещите мотиви за разработване на усъвършенствано ново споразумение, което да отрази съвременните характеристики на банковия бизнес.

Още в края на 90-те години стана ясно сред редица водещи банки и надзорници, че е необходимо ново споразумение. Наложително бе да се направи нещо повече от обикновена ревизия на минималните изисквания за капитал. Така водещи международно активни финансови институции и централни банки стигнаха до убеждението да бъдат признати и разпространени най-съвременните достижения и практики в управлението на риска в банковото дело. Това ново разбиране по същество няма за цел да снижи необходимия капитал в банките, а по-скоро да повиши стабилността на глобализираната вече финансова система – цел от която ще спечелят не само банките, но много повече бизнесът и потребителите.

Много важно е както банките да съумяват да управляват добре риска, така и да поддържат адекватни нива на капитал. Тогава целият банков сектор ще бъде по-гъвкав и издръжлив, по-малко податлив на цикличността в икономиката и по-способен да изпълнява ролята на източник за устойчив растеж. В наши условия ние също се убедихме, че финансовата и банковата стабилност наистина представляват такъв фактор за растеж.

Освен стабилност прозрачността е другият важен фактор, който повишава доверието във финансовия сектор и засилва неговата роля. Свободният и честен достъп до кредит с ясни условия и цена, поддържането на стабилна платежна система, гарантират непрекъснатост и прогнозируемост във финансирането на бизнеса и финансовите потоци.

Горните две неща означават активни, ликвидни и надеждни пазари.

Поставянето на банките на кръстопътя между бизнеса и потребителите във всяка една икономика – и тяхната специфична посредническа роля – не означава нищо по-различно от това да не бъдат допускани лошо управлявани и недобре капитализирани кредитни институции до финансовите пазари.

В същото време от гледна точка на Базелския комитет и надзорните органи се преследват и две други цели: първо, стимулиране банките да развиват своя риск мениджмънт в контекста на доброто корпоративно управление, и, второ, постигане на по-висока степен на сътрудничество и координация между надзорниците от различни страни.

Убеждението за необходимостта от актуализиране на капиталовото споразумение намери израз първоначално на ХІІ-та Международна конференция на банковите надзорници през 1998 г., на която за първи път се състоя дискусия по идеята. През 1999 г. Базелският комитет разпространи за дискусия първоначална версия на новия регламент (консултативен документ). В началото на 2001 г. той вече получи по-завършен вид (консултативен документ 2). Последва серия от нови консултативни документи по отделни елементи на споразумението. Първоначалните амбиции бяха акордът да се приеме в края на 2001 г. и да се приложи от 2004 г. Без съмнение сложността и важността на капиталовото споразумение наложиха многократното му преразглеждане и отлагане.

На 14-та Световна конференция на банковите надзорници (септември 2002 г.) бе заявено, че след неколкократно отлагане окончателният текст на Новото капиталово споразумение ще бъде приет през есента на 2003 г. Непосредственото прилагане бе оставено за 2006 г., въпреки че първоначалните планове предвиждаха това да стане две години по-рано.

Всъщност последната цел, поставена на Мадридската среща на Базелския комитет през октомври 2003 г. за приемането на споразумението, стана средата на 2004 г. Комитетът издаде 3-ти по ред консултативен документ, който отрази огромен брой мнения на различни страни и институции, както и поуките от проведените количествени изследвания (QIS - Quantitative Impact Study). Междувпрочем 8 български банки също взеха участие в последното изследване QIS-3.

Вече стана дума за ролята на банковия сектор в контекста на подготовката и присъединяването на България към Европейския съюз.

Успоредно с финалната фаза на проекта на Базелския комитет по банков надзор за ново международно споразумение за капитала на кредитните институции Европейската комисия изготви през 2003 г. проект за нова капиталова директива (Risk Based Capital Directive). Тя има за цел да въведе новите изисквания и очертае обща рамка за капиталовите изисквания към банките и инвестиционните фирми, действащи в зоната на общността. По този начин рамката ще играе важна роля по пътя към постигане на единен и стабилен пазар на финансови услуги. Директивата ще влезе в сила от началото на 2007 г., когато се очаква България да бъде приета за член на Европейския съюз. Това налага БНБ и конкретно управление “Банков надзор” да насочи своите усилия и ресурси към хармонизиране на националната регулаторна рамка с предстоящата капиталова директива.

Естествено и необходимо условие за успешното прилагане на новия акорд без съмнение е банковата общност да участва в процеса на подготовка. Участието на кредитните институции още в подготвителния етап ще позволи на самите тях и на надзора да бъдат установени точните параметри на новата рамка, която трябва да отчита различията между институциите, техните вътрешни практики и рисков профил, както и особеностите на местната регулаторна и пазарна среда.

Позволете да припомня с няколко думи как изглежда архитектурата на новото споразумение за капитала и какво е основното му съдържание. Базел ІІ е структуриран в три отделни, но все пак взаимно свързани раздела, наречени стълбове. Първият стълб определя минималните капиталови изисквания. Както добре е известно основният принцип, заложен в новото капиталово споразумение, се основава на подобрена индивидуализирана оценка на кредитния риск, позволяваща на банките да увеличат ефективността си, като се възползват от капиталовите резерви, които потенциално биха се освободили от по-точно рисково претегляне на активите.

Досегашният подход на единна стандартна оценка на риска и изчисляване на капиталовата адекватност, прилаган от всички кредитни институции, ще бъде заменен с два по-съвременни – стандартизиран и вътрешнорейтингов. Банките ще могат да изберат кой от двата подхода ще прилагат в зависимост от естеството на тяхната дейност, рисков профил, както и от това, как се вписват в съответната банкова група. Затова е необходимо ръководствата на кредитните институции у нас и техните експерти по оценка на риска не само да се запознаят с проекта за нова капиталова рамка, но и да преценят новостите и предимствата, които ще произтичат за тях от прилагането им. Новите два подхода за оценка поставят и различни по степен предизвикателства към вътрешната организация и ресурси – например преструктуриране на някои звена, надграждане на настоящи и въвеждане на нови методологии, назначаване и обучение на персонал, планиране на допълнителни финансови и други ресурси. Свързаните с това разходи следва да бъдат съобразени с крайния ефект от прилагането на новите изисквания.

Очакванията на специалистите от централната банка са, че на първоначалния етап повечето банки в България ще приложат първия подход. По същество той представлява усъвършенстван модел на сегашните правила, но с повишена чувствителност към риска. При него рисковото претегляне на активите се базира на присъдените кредитни рейтинги от външни агенции за рейтинг. Различните оценки за рейтинг носят рискови тегла, съответно от 0% до 150%. При този подход се предлага кредитополучателите без кредитен клас да бъдат оценявани със 100% или повече риск. Ако направим кратка съпоставка за рисковите тегла на основните видове активи според Базел І и Базел ІІ, можем да отбележим основните различия в прилаганите рискови тегла по основни групи контрагенти:

	Базел І	Базел ІІ
Правителства и центр. банки	0%	0% - 150%
Банкови	20%	20% - 150%
Корпоративни	100%	20% - 150%
МСП	100%	варира
На дребно	100%	75%
Ипотечен (жил.)	50%	35%

В рамките на стандартизирания подход са заложени детайлни изисквания и правила за прилагане на външни кредитни оценки. Те се отнасят до критериите за тяхното признаване, т.е. признаването на външни агенции и техните кредитни рейтинги, и до начина за ползването им от банките.

Като допълнение на новите методи за претегляне на кредитен риск новата капиталова рамка включва и по-широк спектър от изисквания и критерии за прилагане на различни способи за намаляване на кредитния риск – обезпечения с активи или гаранции и поръчителства от трети лица. При втората група способи, по отношение на гарантиращата страна също се прилагат рейтинги. По този начин кредитният риск на кредитополучателя се трансформира в кредитен риск на гарантиращата страна.

Първоначалното разработване и прилагане на външни кредитни рейтинги ще наложи банките да формират една по-обхватна база данни. Тя ще бъде анализирана от банките и на по-късен етап. Някои от тях вероятно ще решат да преминат към прилагане на втория подход - подхода на вътрешните рейтинги (Internal Rating Based Approach – IRBA). Той се базира на вътрешни оценки за риск и изчисляване на капиталовите изисквания. Този подход би трябвало по-точно да определи индивидуалния рисков профил на контрагентите, но от друга страна той поставя и много по-високи изисквания като наличието на по-добре развити системи за оценка и управление на риска. Все пак по-точното отчитане и оценка на действителния за всяка банка риск ще доведе до възможността да се поддържа оптимално количество и структура на собствения капитал. С други думи, необходимият по регулаторните изисквания капитал ще се доближи повече до така наречения икономически капитал на всяка банка.

Основният принцип в подхода на вътрешните рейтинги (класове) се състои във вътрешната преценка на вероятността от неплащане (probability of default – PD). За определяне на другите рискови параметри – размер (степен) на загубата ( loss given default – LGD), част от експозицията, изложена на риск от неплащане (exposure at default - EAD) и матуритет (maturity - M) - всяка институция използва или стандартни оценки, зададени в новата проектна рамка за капитала, или свои вътрешни такива. В първия случай банките прилагат т. нар. базисен вариант на подхода на вътрешните рейтинги (Foundation IRBA), а във втория – усъвършенстван вариант на подхода (Advanced IRBA). Още един допълнителен фактор, който се взема пред вид при изчисленията на капиталовите изисквания, е срочността на експозицията до падежа.

Като цяло прилагането на подхода на вътрешните рейтинги изисква наличието на две основни предпоставки – база данни със статистически редове от 5 годишни периоди и съответни вътрешни процедури за управление на риска. Освен това новата базелска рамка допуска за нововъзникнали дружества да не се прилага изискването за 5-годишна история на данните с цел недискриминирането им. В този смисъл тя позволява обезпечеността с данни да бъде достигната постепенно и дава достатъчно възможност и гъвкавост за поетапно прилагане на подхода в неговите два варианта – базисен и усъвършенстван.

При избора на подход за претегляне на кредитен риск е необходимо банките да направят анализ и преценка за приложимостта на методите. Те следва да изяснят изискванията и проблемите за оценка на факторите за кредитен риск и способите за редуцирането му. Пригодността на съществуващата база данни ще бъде от основно значение за това. От друга страна, както за прилагането на стандартизирания подход, така и на вътрешния рейтингобазиран подход, банките ще трябва да изработят съответния технически инструментариум. Той включва вида и обработката на базата данни, избора на статистически модели и тяхното вътрешно адаптиране и изпробване. Целият процес, от управлението на риска до избора на метод и модели за оценка и докладване, банките трябва да имплантират във вътрешните си правила. Банков надзор ще наблюдава тяхната подготовка и ще дава указания за нейното подобряване.

Капиталови изисквания за пазарен риск

Новото споразумение не променя начина на определяне на капиталовите отчисления за пазарен риск.

Подготовката за въвеждането му ще се предшества и съпътства от прилагането на изискванията за измерване на пазарния риск при отчитане на капиталовата адекватност по настоящото базелско споразумение. Належащото въвеждане на изискванията на Директиви КАД І и КАД ІІ произтича от присъединителните преговорни ангажименти на България към ЕС, както и от нарастващите като разнообразие и сложност портфейли на банките. Онези от тях, които търгуват активно с дългови и капиталови ценни книжа или техни хибриди на вътрешния и международните пазари и при които обемът на активите, държани за търговия, устойчиво достигат и надхвърлят 15 млн. евро или представляват 5% и повече от активите, ще подлежат на капиталови изисквания за пазарен риск за регулаторни цели.

В съответствие с възможностите, които имат, банките ще могат да прилагат стандартен подход или вътрешни модели за оценка. Очакванията на банковия надзор са, че като начало банките ще започнат със стандартния подход.

Независимо че стандартните подходи са силно регламентирани, банките ще трябва да извършат немалка подготовка и да положат усилия за правилното им прилагане.

Вероятно на по-късен етап от прилагането на стандартните методи за оценка на пазарен риск, когато се натрупа достатъчна база данни и подобрят методологическия си капацитет, някои български банки биха могли да приложат математически модели за оценка, основани на вътрешно изчислявани стойности под риск (VaR). Друга основна предпоставка за това ще бъде те да разполагат със съвременни процедури и способи за управление на риска и да ги прилагат последователно. В тази връзка банковият надзор ще оценява редовно системите за управление на риска, достатъчността и надеждността на базите данни, както и резултатите и надеждността на прилаганите вътрешни модели. Само след надзорно одобрение съответните модели ще могат да бъдат прилагани.

Оперативният риск е другото голямо въведение на новото споразумение. Точното му измерване без съмнение е огромно предизвикателство пред банкерите. Убедена съм, че споровете и дискусиите за големината на оперативния риск няма да се решат с приемането на акорда. Напротив, тепърва специалистите ще трябва на база на сложни модели и статистическа информация да търсят приемлив отговор на този проблем.

Правилата за изчисляване на капиталовите изисквания за оперативен риск са приложими за широк кръг от институции посредством три метода.

При първия най-прост метод, методът на базисния индикатор, банките формират капиталов буфер срещу оперативен риск, без от тях да се изисква да разработват сложни информационни системи и да прилагат специални процедури за управление на този риск.

Вторият метод е по-прецизен и е наречен стандартизиран метод. Той се основава на присъждане на различни стандартни тегла за оперативен риск, приложени към доходите от отделни видове дейности в банките.

Третият по-сложен метод – усъвършенстван метод - за измерване на капиталовите изисквания за оперативен риск предполага банките да генерират своя база данни за оперативния риск и да прилагат най-съвременни стандарти за управление и контрол на риска. В това отношение нивото на контролните системи за спазване на законността и вътрешните процедури е от решаващо значение. Този метод е подходящ за големи, международноактивни банки, с висока степен на сложност и усъвършенстване на операциите и процедурите. Необходимо е по-големите банки в България да преценят дали тези предпоставки са налице и доколко прилагането на усъвършенствания метод за оценка на оперативния риск е оправдано. Банков надзор от своя страна ще одобрява неговото прилагане, като следи за адекватността на предлагания от съответната банка метод съобразно нивото на сложност в операциите и процедурите и степента на оперативен риск.

Редом с промените новото споразумение за капитала запазва важни елементи на сегашния регламент. Както споменах, изчисляването на капиталовите премии по пазарните рискове остава непроменено. Същото остава и минималното съотношение за капиталова адекватност 8%, както и структурата и съдържанието на регулаторния собствен капитал.

Надзорен преглед (ІІ-ри стълб)

Надзорният преглед е отделен елемент от новата проектна рамка за капитала. Тук се разглеждат взаимоотношенията с надзорните органи и отговорностите на кредитните институции относно вътрешните оценки за риск и капиталови изисквания.

В съответствие с изискванията, банките трябва да осигурят своя вътрешна методология за оценка на необходимия капитал, покриващ рисковете от дейността им. Банките дефинират параметрите на своя капитал, основавайки се на предложената в новата рамка концепция за т.нар. “вътрешен капитал” (вътрешно присъщ капитал).

От друга страна, от надзорните органи се изисква да оценяват най-малко веднъж годишно: 1) рисковия профил на всяка институция, 2) надеждността и адекватността на методологията и вътрешните оценки на банките, 3) адекватността на собствените им средства и вътрешен капитал и 4) изпълнение изискванията на капиталовата рамка.

Безспорно третият нов съществен елемент на капиталовото регулиране ще бъде пазарната дисциплина. В надзорните среди все повече привърженици печели убеждението, че прозрачността на банковия бизнес е едно от най-рационалните средства за саморегулирането му и неговото дисциплиниране. Обект на мащабна дискусия по тази тема обаче е степента на разкриване и оповестяване, доколкото прекомерното изнасяне на надзорна информация пред публиката би могло да донесе и редица негативи.

Затова прозрачността на информацията, публикувана от банките и инвестиционните фирми като предпоставка за въздействие чрез пазарните механизми, заема важно място в проекта на новата капиталова рамка. Изискванията за оповестяване налагат на кредитните институции да осъществяват своята дейност по един предпазлив и надежден начин. Пазарната дисциплина подпомага усилията на надзора за поддържане на висока надеждност на институциите и стабилно функциониране на пазара.

Ключовите изисквания във връзка с пазарната дисциплина налагат всички банки и инвестиционни фирми да публикуват разширена вътрешна информация например за използваните методи и оценки, за своята пазарна и рискова политика и др. Надзорът от своя страна следва да оценява достатъчността и качеството на публикуваната информация в зависимост от дейността и рисковия профил на надзираваната институция.

Обхватът и отговорността за публикуване на информация са поставени в съответствие с принадлежността и мястото на дадена кредитна институция в определена банкова група. При наличие на значими дъщерни дружества или подгрупи дружеството майка следва да публикува допълнителна информация относно тяхната дейност и рисков профил на индивидуална или консолидирана основа на ниво подгрупа.

Банковите институции, които имат намерение да прилагат подхода на вътрешните рейтинги и способите за редуциране на кредитния риск и да емитират и търгуват с ценни книжа, обезпечени с активи, следва да публикуват също така и допълнителен, по-широк спектър от информация например вътрешни правила за управление на риска, използваните модели за неговата оценка, начините за предпазване от рискове и редуцирането им и пр. Банките и инвестиционните компании с активна международна дейност следва да оповестяват информация за дейността си по-често. За тези случаи специално внимание е отделено на собствения капитал, отделните капиталови изисквания, капиталова адекватност, които трябва да бъдат оповестявани тримесечно.

Публикуваната информация трябва да бъде удобна за потребителите като място и формат на публикуване, така че участниците на пазара да имат лесен достъп и възможност за сравняване с други субекти на пазара. Съгласно изискванията в проекта за нова капиталова директива на ЕС информацията ще се събира и архивира на национално и европейско ниво в електронна база данни. Тя ще бъде достъпна за всеки желаещ да я ползва, вкл. да я зарежда на собствени информационни носители.

Твърде сложно ли е новото споразумение?

Често бива задаван въпросът дали новото капиталово споразумение е наистина сложно. До известна степен. Някои ще кажат, че за страничните наблюдатели е доста сложно, като погледнете стотиците страници документация, която съпътства рамката (формули, анекси, текстове под черта и пр.). Наистина то е сложно, тъй както сложни и разнообразни са инструментите в банковата практика. И тогава идва следващият въпрос, наистина ли е необходимо и рамката да бъде сложна.

Базелският комитет ще каже и надзорниците също, че очевидно много по-лесно е да направят едни прости правила, отколкото сложни. Но банковото дело вече не е никак просто. Водещите банки предлагат широк спектър от сложни продукти и услуги. Също така те използват усъвършенстван инструментариум, сложни математически модели, сложни юридически документи, за да се предпазват от рискове и загуби. Нещо повече, водещите банки непрекъснато искат да бъдат разграничени, а също и техните продукти от останалата конкуренция. Постоянните иновации правят задачата на регулаторните органи за създаване на прости и универсални правила за всички банкови продукти и услуги в тяхното пълно многообразие трудно изпълнима.

На практика част от сложността на новото споразумение се дължи на самите банки вследствие на техните искания да бъдат отразени богатото разнообразие от рискове и практики към днешна дата. Както видяхте при направения преглед, рамката предлага на банките и надзорниците различни алтернативи (опции) за оценка на капиталовата адекватност, които имат за цел да отделят различните нива на сложност в банките. Освен това банките поискаха от своите надзорници респективно от Базелския комитет чувствителността на риск на Новия акорд да не бъде пожертвана, дори ако това коства по-голяма сложност. Редицата опции, предложени в него, позволяват по-добре напасването на рамката към всякакъв банков профил, отколкото ако бяха избягвани.

В същото време през последните години Базелският комитет и различните работни групи положиха значителни усилия за опростяване на някои елементи където е възможно. Дори през януари и февруари тази година бе опростено третирането на експозициите по секюритизираните активи, сами по себе си представляващи твърде сложни операции. Но безкрайното опростяване в тази насока не е възможно, тъй като чувствителността към действителните рискове, пред които са изправени банките, и възможността за сравнимост следва да бъдат запазени.

Членовете на Базелския комитет преценяват, че времето до прилагането на Новото капиталово споразумение в края на 2006 г. ще позволи на страните да адаптират своите законодателства, да се подготвят банковите и надзорните кадри за успешно прилагане на принципите на новия акорд. Настроенията за обхвата на прилагане преминаха през различни фази. Първоначалната идея за международните банки се разви до пълно обхващане на кредитните институции, а впоследствие отново усилено се заговори за диференциран подход. Самият БК наскоро заяви, че националните власти трябва добре да преценят удачността и времето, адекватно за техните страни, за прилагането на акорда, като не трябва да се чувстват притиснати от срокове.

Много страни, и то от групата на най-напредналите, не крият, че новите капиталови стандарти ще бъдат сериозно предизвикателство. Основните критични аргументи обичайно са свързани със сложността, процикличността и потенциалните пазарни дисбаланси и конкурентни изкривявания, които той носи в себе си.

ЕС обаче твърдо заяви намерението си да обхване при прилагането на споразумението всички кредитни институции. Нещо повече, както вече споменах, вече има създаден проект на директива, която да въведе правилата на Капиталовото споразумение. Така на всички кредитни институции в ЕС независимо от размера им ще се наложи да се адаптират към новите правила.

Разбира се, за нас по-съществени остават въпросите за предизвикателствата, които стоят пред страните в процес на присъединяване като нашата. Очевидно решението на ЕС не дава избор на новите членки и те ще трябва също да приложат Капиталовото споразумение. Това представлява сериозно напрежение за нашата страна, доколкото както се спомена, пълното въвеждане на Базел І в частта за пазарния риск (1996 г.) ще стане от 2005 г. Скоро след това ще се наложи отново да се обнови капиталовото регулиране в светлината на Базел ІІ.

Кои са основните предизвикателства за нас?

Предизвикателство за нас е изборът от списъка опции, които банките и надзора трябва да направят.

Предизвикателство са и сериозните инвестиции, които трябва да се направят в технологично, персонално и процедурно обновяване.

Въпреки че се смята, че в страни като нашата ще се използват по-опростените стандартизирани модели за оценка на кредитния и операционния риск поради наличието на множество банки-субсидиари, вероятността от прилагане на вътрешни модели е сериозна.

Предизвикателство за банките и надзора е и времето – без отлагане банките трябва да започнат подготовката си за прилагането на акорда, да организират статистическите си модели и бази данни, да направят капиталови планове, които отчитат ефекта от прилагането на акорда.

Предизвикателство ще бъде подобряването на информационна среда и създаването на надеждно предлагане на приемливи оценки на потенциалните кредитополучатели. Пазарната среда трябва да намери място и за рейтингови агенции, които ще осигурят по прецизното прилагане на стандартизирания подход за оценка на кредитния риск.

Предизвикателство пред банките ще бъде и необходимостта да работят в много по-висока степен на прозрачност.

Предизвикателства възникват и за бизнеса, доколкото Базел ІІ въвежда специфични индивидуални подходи към различните категории кредитополучатели и контрагенти на банките.

Всъщност подготовката за Базел ІІ вече започна. На 1-ви октомври 2002 г. Базелският комитет изпрати до националните надзорни органи пакет от въпросници и методологични указания за тестване на Новото проектно споразумение за капитала. Целта на теста (Quantitative Impact Study 3 - QIS 3) е да установи как новите методи за изчисление на рисково претеглените активи и методите за изчисление на оперативния риск ще се отразят върху капиталовата адекватност на банките в отделни страни. Резултатите от него послужиха за усъвършенстване на проекта.

България, както е известно, бе представена в изследването от 8 банки от първа група, разполагащи към 30.06.2002 г. с 64% от активите в банковата система. За оценка и претегляне на кредитния риск в активите бе приложен стандартния подход. Резултатите показаха:

Умерено увеличаване на капиталовите разноски за риск към суверени (правителства и национални банки). Този ефект се дължи на банковите експозиции в чуждестранна валута към българското правителство и община София – в т.ч. Брейди облигации, деноминирани в щатски долари и евро, облигации по конвертиране на външния държавен дълг и заема на общината, за които се присъжда 100% рисково тегло, съгласно външния рейтинг на страната към момента на изследването.

Вследствие от прилагането на външни рейтинги BBB+/BBB- или BB+/B- към чужди ли местни банки, както и към местни банки без външен кредитен рейтинг, рисково претеглените активи към тази група контрагенти също отбелязаха увеличение в сравнение със сега прилаганите стандарти. Банките у нас в ограничена степен се възползват реално от “опция 2” относно краткосрочните вземания от местни институции, тъй като повечето дъщерни банки имат спуснати строги лимити от своите банки майки и теглото на позициите, попадащи под тази опция, е малко.

Предложените в изследването методи за измерване на оперативния риск показаха, че допълнителна част от капиталовата база ще бъде разходвана и за него.

Намаляване на рисково претеглени активи ще има при експозициите към граждани и домакинства (банкови кредити и услуги на дребно). Това се дължи на намалението на рисковото тегло от 100% по сегашната рамка на 75% в проекта за нова, както и на намалението на риска при кредитни експозиции, обезпечени с ипотека върху жилищен имот, респективно от 50% на 35%. Разбира се, банки с малки тегла на портфейлите им от кредити на дребно в общите активи няма да се възползват в голяма степен от това намаление.

При експозициите към други групи контрагенти не бяха отбелязани по-характерни изменения в изследването вследствие прилагането на стандартния подход на новата капиталова рамка.

Общият извод, който бе направен, е, че след въвеждането на Базел ІІ и при запазване на настоящите нива на собствен капитал, повечето от големите българските банки ще могат да спазят изискванията за капиталова адекватност.

Важността и сложността на изискванията на новото международно споразумение за капитала, необходимостта от хармонизиране на стандартите и практиката в дейността на кредитните институции и надзора у нас с тези в Европа налага в процеса на подготовка и тяхното бъдещо прилагане между банковия надзор и търговските банки да бъде постигната по висока степен на сътрудничество и единодействие.

Освен участието в количествените изследвания за въздействието и дискусиите за съдържанието на новото споразумение БНБ насочи усилията си и към разработване на своя план за прилагането на КАД І и ІІ, както и за въвеждането на новото капиталово спаразумение.

Какво най-общо предвижда той?

• 
  ще направи превод и ще публикува на Интернет страницата на БНБ новото капиталово споразумение и новата евродиректива с цел да подпомогне работните групи както в търговските банки, така и в надзора;
  
• 
  ще изготви и публикува речник на понятията, за да бъдат осигурени еквиваленти на български език на понятията и еднаквото им разбиране;
  
• 
  ще изготви и съгласува с търговските банки доклад с предложения за национален избор на капиталови изисквания за кредитен риск и изисквания за третиране на обезпеченията;
  
• 
  съвместно с експерти от водещи търговски банки ще изготви и публикува доклад за приложимостта на вътрешни кредитни рейтинги и перспективите за прилагането им в България. В него следва да бъдат изяснени проблемите за прилагане на вътрешни рейтинги и пригодността на съществуващата база данни в банките, възможността за прилагане на базисния вариант от някои местни дъщерни банки;
  
• 
  съвместно с експерти от водещи банки ще изготви и публикува доклад за приложимостта на усъвършенстван подход за оценка на оперативния риск. В него трябва да бъдат анализирани проблемите за обособяване и отчитане на видовете доходи в кредитните институции, както и адекватността на базата данни.
  

• 
  ще предложим на търговските банки нови отчетни форми и указания за надзорно отчитане на рисковите активи и капиталовата адекватност (вкл. кредитен риск, пазарен риск и оперативен риск);
  
• 
  съвместно с банките ще проведем тест за отчитането на рисковете и капитала според новите изисквания и резултатите, сравнени с отчетите по настоящите стандарти. Целта ще бъде да се установи степента на влияние при прилагане на новите методологии и да се направят евентуални корекции в отчетните форми на банките;
  
• 
  ще бъдат допълнени наръчниците за банков надзор и актуализирани въпросниците и процедурите за проверки в банките;
  
• 
  ще бъде изготвена надзорна методология за тестване на вътрешно банкови модели;
  
• 
  търговските банки трябва да изготвят вътрешни методологии, правила и процедури за прилагане на изискванията на новата капиталова рамка. Те следва сами да определят параметрите на своя капитал, основавайки се на своите бизнес планове и рисков профил, и в съответствие с изискванията за надзорен преглед във ІІ-рия стълб от новото капиталово споразумение;
  
• 
  ще допълним наръчника за надзорни инспекции в съответствие с изискванията за извършване на надзорен преглед и предприемане на мерки, поместени във ІІ-ри стълб на споразумението;
  
• 
  ще изготви надзорни изисквания за оповестяване на информация с цел засилване на пазарната дисциплина като лост за саморегулиране на банките посредством разширяване на прозрачността на дейността им и рисковете, които поемат.
  

Уважаеми дами и господа, колеги,