Багрина кларк новата земя обител на радостта

Новата земя – обител на радостта

София

ИЗГРЯВА КУЛТУРАТА НА СЪРЦЕТО

© ГРИГОРИЙ ЖОРЖ КЬОСЕВ –

ИЛЮСТРАЦИЯ НА КОРИЦАТА
ВСИЧКИ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ

СОФИЯ, 2011

с която ни срещнаха и свързаха книгите.

Тя напусна Земята през януари 2010 г.

Ще намерите нейния разказ за

преминаването ù Отвъд в книгата.

Обичам те, Руми!

книгата и на невероятната Доктор Кати

(д-р Екатерина Галиберт). Тя ни напусна

през август, същата година.

Не мога да не ви разкажа за нея!
Обичам те, Докторе!

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ НА СВЕТЛИНАТА
Здравейте, аз съм Солар, Светлинна Същност от Централното Слънце на вашата Галакти­ка „Мле­­чен път“. То е звезда, позната с име­то „Ал­­­­­­фи­ола“. Там е Командният галактически цен­тър, ръ­ко­во­ден от Висш Разум. Под­пома­гам написването на та­зи много важна книга. Тя е за всички хора, които не са безраз­лични към съдбата на пре­­к­расната ви Пла­нета и към собственото си духовно развитие. В книгата ще намерите подробности за това Велико Време, в кое­то вашите Души са избрали да се въплътят на Земята и да участват в Свещения Преход. Осъз­­­натото ви учас­тие ще изведе вас самите и Зе­мя­та в по-високо измерение и ще отвори път към нова Златна епоха. Вие излизате от космичес­ка нощ и сте на прага на космическо утро. То­ва предвещава големи промени. Добрият кос­мически план, предвиден за Земята, ще може да се реализира, но не без вашето участие. На­блю­давани сте с голям интерес и с надежда от Галактическото Семейство на Светлината. Към Планетата ви ид­ват много Любов и много Светлина, както и силна подкрепа от Висшите Йерархии. Сред вас и около Земята има безброй същности от Светлина. Те са с висока еволюция и участват в осъществяването на Прехода.

Планетата ви е в могъща трансформация и ка­­­таклизмите са неизбежни. Това не вещае край на ци­вилизацията ви. Приемете го като начало на ево­люционен скок. В третото измерение остават негативните енергии, църковни­те догми и по­грешните учения, които спъваха и все още спъват вашето раз­витие. Новите Енергии, Енер­гиите на Първоизточника, пътуват към Земята и за пръв път достигат до нея. Това променя вибрацията ù и разширява човешкото съзнание. Глобалното човешко съз­нание е основен фактор, кой­то може да ви придви­жи към Златната епоха.

Приемете с радост промените и се синхронизи­райте с тях с положително мислене. Знаете, че ваша­та Планета е характерна със свобод­ната во­ля, коя­то ви е била дадена при сът­во­ря­ва­нето. То­ва е голяма отговорност. Не­­ща­та из­ключително много за­висят от вашите избори във всеки един ден. Не­зависимо от личните ви съд­би и изпитания не позволявайте на мислите и на чувствата си да се от­кло­няват от положител­ната посока. Мо­ля, дръжте Вярата, Надеждата и Любовта като най-под­кре­пя­щи­те принци­пи. Настройвайте се към тях всеки ден, като все повече ги усилвате. Гор­­­чивините от миналото нека останат назад във времето и да не вли­я­ят на живота в СЕГА. Всичко е в СЕГА – мисле­те позитивно, обичайте и действайте добротворно в СЕГА.

Всяко предсказание може да бъде променено и отменено. Вие вече живеете в други енергии, които променят старата реалност. Крион и в тази кни­га ви казва, че вие сътворявате всич­ко, вие карате влака и определяте пътя, по кой­то да мине – затова предсказанията могат да са невалидни. Вашето глобално съзнание твори във всеки един момент. Участвайте осъзнато в сътворяването на прекрасно­то СЕГА – Душите ви са съпричастни към това сътворяване. Вие сте Съ-Създа­те­ли на променената Планета. Вие сте участници в квантовия скок, който пред­стои.

Към тази книга със свои послания се присъеди­ни­ха Крион (създателят на магнитната мре­жа на Земята), Санат Кумара (земният Логос, Ду­ховният управител на Планетата), Вивамус (Душата, или Вис­шият Аз на Санат Кумара), как­то Христос Май­трея (Велик Космически Пра­теник) и Йешуа (аспект на Учителя Иисус, познат ви като Иисус Хрис­тос). Това са Висши Същ­­ности, които са съпричаст­ни към вашата съдба и много ви обичат.

И вие в своята същност сте Божествени съз­дания. Носители сте на Първичната Светлина и на Бо­­жествената Любов. Сега те трябва да бъдат отключени и да изпълнят планетарното и околопланетарното пространство. Това ще ви отведе към пре­красното Сега на Земята. Такава е Идеята на Първосъздателя – затова е необходим този Преход. Ще пре­минат през него онези, които го желаят със сър­цата си. Другите, които не положат усилия за собствената си про­мяна, избират да останат в свят от трето измерение. Това е тяхно право. Те ще очакват друга еволюционна вълна и ще се включат в нея, ако са готови.

Много Души, които сега масово напускат физическите си тела, избират този вариант на съществуване. Всички сте в Лоното на Създателя и имате право на избор.
ПРОМЯНАТА Е В ХОД. ПРИЕМЕТЕ Я!
Аз съм Солар и ви обичам! Почувствайте Любовта, която ви изпращат Великите Светли Същности от Централното Галактическо Слънце – „Алфиола“.

КЪМ СТАРИТЕ И НОВИТЕ ПРИЯТЕЛИ
ГОСПОДИ, БЛАГОДАРЯ! Отново, две години след излизането на „Лотос бял е твоята душа“, пиша предговор към следваща книга – деветата!

Здравейте, приятели! БЛАГОДАРЯ на всички, кои­то четохте книгите, които ми се обадихте и ми писахте. Вашата подкрепа е изключително важна за мен! Тя всъщност е една от основните причини да продължавам да пиша след­ваща книга. Този път ми беше по-трудно. Досега обикновено текстът на новата книга започваше да идва в главата ми известно време след рождения ми ден, 11 фев­­руа­ри. За около два до три месеца успявах да по­луча съдържанието на книгата, после следваше тех­ни­чес­ката част и търсенето на парите. Почти ви­наги в рамките на около половин година се спра­вях с ця­лост­ния процес и на книжния пазар се появяваше нова книга.

Този път не се случи така. Месеците минаваха, а нова книга не идваше. Знаех, че е запланувана, но нещо я задържа. Знаех и че е от още по-високо място – обикновено във всяка след­­­ваща книга информацията е по-сложна и от по-висок източник. Чаках напрегнато и следях знаците. И знакът се поя­ви – поканиха ме на конференция в Родопите. Беше юни. Седнах на една полянка с групата, която медитираше за спасението на Земята. Затворих очите си и един светъл лъч тръгна от Земята, преми­на през гръбнака ми, излезе от коронната чакра и се спря във Висшия Аз. (Той се намира на известно разстояние над главата. Формата му беше овал­на и светеше с матова бяла светлина. Не знаех, че така трябва да изглежда. Срещнах същото описание в книгата „Матрицата“, ще я намерите в www.spiralata.net.) Едновременно, някъде от безкрая дойде друг светъл лъч, който също се спря там. Съединени в един, двата лъча отпътуваха далеч в пространството и навлязоха в голямо светло слънце. Разбрах интуитивно, че това е Централното Слън­­це на Галактиката – „Алфиола“. После лъчът се върна през Висшия ми Аз и коронната чакра.

Е, това беше великото събитие, което отклю­чи но­вата книга. Прибрах се вкъщи и текстът тръгна. Вече сте прочели за Солар. Много му бла­­годаря, че стана ръководител на „Новата Зе­мя – обител на ра­дост­та“ и за търпението през дъл­гите периоди, в кои­то не работехме и затова, че с разби­ране прие моите съмнения. Естествено, всичко имаше своя сми­съл – трябваше да се случат събития, които наме­риха място в книгата.

Тя вървеше бавно, защото започна с теми, кои­­то са необясними и трудни за възприемане от настоящите възможности на човешкото съзна­ние. На­ча­лото на Началата, Първоизворът, Не­­говите Идеи, Първичният Дух, Първичната Светлина, Първичните Свещени светове, Свещените строители… То­ва са много отвлечени те­ми, за които нямаме точните понятия и думи и се търсеха аналози, за да ни бъде дадено поне бегло обяснение за онова Велико Начало и да успеем да се докоснем до сложността на процесите, произтекли във Вечността, макар поднесени по твърде еле­ментарен начин.

Не знаех защо беше необходима именно тази информация и дали я предавам точно. Тревожех се – транслирането е нещо изключително от­говор­но. Яснотата дойде, когато прочетох кни­гата „Махат­ма“² от Браян Гратън. Безкрайно благодаря на ИК „Сен Жермен“, че ни „отвори очите“ чрез тази книга за великите събития, които са се случвали на Планетата ни от 70-те годи­ни на 20-ти век, докато ние сме били заети с нашето дребнаво всекидневие и банални човеш­ки грижи. Горещо ви препоръч­вам тази кни­­га, макар че може да има неща, кои­то да не са ви напълно ясни и разбираеми. Тол­кова много нова информация, знание накуп и Чудеса!

А са се случили две велики събития! Първото – Хармоничното сливане – това е повдигането на воа­­ла към по-висшите светове и съединяването им с горните земни сфери. Второто – достигане­то на Енер­гиите на Първоизточника за пръв път директно до Земята! Това са Енергиите на Бога (Бащата, Махатма и Богинята-Майка, Ра Менора). Тези събития са засегнати в книгата. След като Великата Енергия е посетила вече нашата Планета и е ус­та­новена връзка с Първоизточника, има резон да ни бъдат разяснени някои неща около Началото на Началата. Не тръгвайте с голя­ма кошница – все още не сме готови истински да прозрем Величието, пък и нямаме изразни средства за него.

Чрез проста методика всеки земен човек мо­же да призове Махатма енергията и тя да изпъл­ни клетките на тялото му, да повдигне вибра­цията им и да го отведе в четвъртото измере­ние. При­емайки в себе си съзнателно тази енергия, ние я вкореняваме в Земята и тя също пови­­шава вибрацията си. Така ставаме съпричастни към то­зи Велик Преход, през който преминаваме заедно с Планетата си. Мо­жем да обливаме дома си, селището си, цялата страна и цялата Планета с Новите Енергии и така да бъдем активни създатели на едно ново, различно и прекрасно време, като оставим в третото измерение антагонизма, егоизма, злобата, войните, грубата материалност, дуалността, погрешните вяр­вания и духовни прак­тики, както и злокобните религиозни концепции.

Запознаването и работата ми с Махатма започна на моята тераса. Всеки ден призовавах Великата Енергия и мислено я вкоренявах в Планетата. Нямах никакви възможности и намерения да ходя където и да било през това лято, но се случиха непланирани събития. След петгодишно отсъствие се върнах при моите езера и върхове в Рила, макар и за малко. Оттам започнах да втъкавам Новата Енергия. От години си мечтаех за Странджа и неочаквано бях по­канена в село Звездец от непозната жена, Кер­­ка, която беше стигнала до книгите ми. Проз­­­рях, че ми е приготвено нещо прекрасно извън моята тераса. (Обичам те, Кери.) Както и прозрях, че нещата не бяха уредени просто ей тъй, за да се разходя.

В древните светилищата на Странджа, а те са много, трябваше да се вкорени Енергията на Първоизточника и светилищата да се събудят, да завибрират с повишена честота. Керка знаеше местонахожденията им и обиколихме голяма част от тях. После една отдавнашна приятелка дойде в Звездец с неин приятел. Той беше издирвал стари центрове на Духа – заедно продължихме обиколката по Странджа и стигнахме до Ахтопол. (Благодаря, Роси! Благодаря, Тем!) Там, в къщата на Еми (още една приятелка, с коя­то ни свързаха книгите), от пет години ме очак­­ваше моята тераса с новите изгреви и залези. (Благодаря ти за прекрасните дни, Еми.)

Историята не свърши с Ахтопол – с приятели­те ми, по-късно, пътят ни продължи през Айтос, Мадара, Арбанаси, Троянския манастир и Беклемето. И когато си мислех, че отново ще заседна на терасата си, ми беше уредена в топлата прекрасна есен друга обиколка по Светите места на Южна България, за да продължа същата работа. Безкрайно благодаря на Водачите си, че ме срещнаха с тези хора и бяха създадени обстоятел­ствата и възможността всичко това да се случи. Благодаря и на онзи анонимен Човешки Ангел, който явно е ръководен да ме подкрепя, когато имам да върша нещо важно – той дари парите за пътуването.

Който и да си ти, БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН!

В късната есен се върнах отново към книгата. Не приемайте разказа ми за енергийната работа с Махатма като себеизтъкване, а като призив да се свържете с Новите Енергии и съзнателно да участвате в Прехода.

Дотук ви разказвах за 2008 и 2009 година. Изненадващо през януари на 2010, когато мислех, че приятелката ми Руми преодолява болестта, тя напусна Земята. Прочели сте, че посвещавам книгата на нея. Преди години тя ми се обади, за да ми благодари за книгите и с пред­ложение да се запознаем.

Руми създаваше впечатление за нежно цвете, което безкористно ти поднася красотата си. Чистота и желание да си полезен на другите, така бих я охарактеризирала. И желанието ù да бъ­де полезна продължи и след преминаването ù От­въд, като ни подари разказа си за преживяванията през прехода, мистерията на напускането на Земята. Благодаря ти, Руми, за приятелството и за всичко споделено през годините, в които се виждахме на Земята! Благодаря за хубавите чувства и за помощта! Знаеш, че те оби­чам.

Когато срещаш близките си Души на Земята, това е най-очарователният Празник! Тогава извира енергията на Радостта, на блаженството, очакваш новите срещи и новите събития, усе­­­щаш съпричастието и знаеш, че Любовта, коя­­­то те обгръща, те пази от всякакви горчивини. А ако се случи да срещнеш истинската си Сродна Душа, онази, с коя­­то заедно в един миг сте излезли от Първоизточника, звучейки в една тоналност и вибрирайки с еднаква честота, за да тръгнете през Вечността, тогава, щом си затвориш очите, виждаш сияеща бяла лента от Светлина, която ви свързва независимо от разстоянията. Усещаш се като в плазмено състояние – нищо не те тревожи; отдаваш се на dolce far niente (сладко безделие), както добре са го определили италианците; не се интересуваш кол­ко е часът и кой ден на седмицата е. Чувстваш се разтворен в Светлината! И когато близките ти Души излязат от живота ти (независимо как и по какви причини), си опустошен, без достатъчно въз­дух и без надежда, че отново ще се радваш. Величието на Живота се състои в това, че Той ни повдига и възвръща надеждите ни, за да продължим да живеем. Дава ни да разберем, че няма по-велик Закон от този, който ни повелява да продължим да живеем!

Кевин Тодеши е извадил от архивите на Едгар Кейси безбройните съвети, които Пророкът е давал, получавани от Висшите сфери, за из­правяне на взаимоотношенията с близките ни хо­ра и как да постигнем хармония с тях. Книга­та е озаглавена Едгар Кейси за сродните души.³ Той определя като сродни души целия кръг от хора, с които сме свързани кармично. Има невероятна мъдрост в тази книга. Четох я с голяма благодарност! Убедена съм, че няма по-вели­ко изкуство от това, да се постигнат хармонични човешки взаимоотношения!

През тези две години България беше посетена от доста известни личности. Имаше много семинари и срещи на Духа. Друнвало Мелхиседек беше тук! Щастието е осенило онези, които са имали възможност да контактуват с него. Той, който е обиколил всички свещени места на Земята, е казал, че след като стъпил на софий­ското летище, усетил могъща, по детски чиста енергия. Неговите Ангели са му казали, че обезателно трябва да дойде в България и че оттук ще тръгнат промените! Като гледаме настоящия си живот, звучи невероятно, но мисля, че на Друн­вало можем да вярваме.

В България бяха Джон Кехоу (у нас е известен с книгата Подсъзнанието може всичко; изразявам благодарността си на издателство „Феникс“. ); Ернст Мулдашев (великият очен лекар и пътешественик; сигурна съм, че познавате не­вероятните му книги). Тук беше и проф. Неуми­вакин. Много съм доволна, че те изнесоха лекции пред наши лекари.

За Федерацията от еко-комуни Даманхур (Град на Светлината) би трябвало да отделя спе­циално внимание. За тези, които се интересуват, има много материали в Интернет. Докато ние сме си живели по познатия ни начин, в под­ножието на Алпите, в Италия, е било създаде­но нов тип общество, съвършено общество! Това е социален и духовен експеримент. В това общество са внедрени най-авангардните технологии на бъдещето. Медицина, наука, социален и политически живот, философия, изкуство, ико­­номика, нов тип социални взаимоотношения, природосъобразен начин на живот, използване на алтернативни източници на енергия, самопознание и саморазвитие, еволюция на Пла­нетата – всичко в това общество е обмислено и при­ложено съвършено. Под земята са изграде­ни изумителни зали – изкуство, поразителна красота, тех­­нологии от Атлантите, лечителски прак­тики – всич­ко там може да ни изпълни с удив­ление и възторг! И най-вече с НАДЕЖДА за възможността обществе­ният ни живот да се про­мени! Оберто Айрауди, основателят на Даманхур, беше три пъти в България; изнесе лекции и проведе духовни семинари.

Ах, Ангелите! Те бяха призовани от една жена медиум в Германия и тръгнаха по Европа. По­сетиха много хора и в България две поредни години. Който се интересува, може да прочете книгата на Дорийн Виртю (Върчю) Лекуване с Ангелите. Как Ангелите могат да ви помогнат във всяка област на вашия живот⁴.

Наскоро открих книгите и на Радея (Радка Ива­нова), която работи с Школата на Христос. www.Dobrodeteli.com; новите книги на Грег Брей­­­дън Фракталното време⁵ и Божествената ма­т­­рица; мост между времето, пространството, чудесата и вярата,⁶ Абсолютна неограниченост. Метод за постигане на всичко, което пожелаете ⁷, от Джо Витале и Д-р Хю Лен.

Приключвам, приключвам с предговора. Мо­ля да ме извините – прекалих с желанието си да ви кажа колкото може повече полезни неща. ВСИЧКО Е ОТ ЛЮБОВ!

„Чувам“, че ми казвате, че напразно се хабя, ка­то 2012 е утре и я ни има, я не! Темата за Ней­­но Величество 2012 е засегната в книгата. Аз, коя­то се притеснявам дори от погледите и ин­тонацията на продавачките (да, да, вече поусвоиха усмихването и любезния тон), не изпитвам никакво притеснение от тъй специална­та 2012. В края на книгата Крион ни казва, че каквото си сътворим, това и ще бъде! Вярвам, че нещата за­ви­сят от глобалното човешко съзнание! От всичко НАЙ-СТРАШЕН Е СТРАХЪТ! Ако му се оставим, ще си останем в третото измерение при старите концепции и дуалността!

Писах тази книга две години и половина, а след като я написах, издаването се оказа почти непреодолим проблем. Изминаха около седем ме­сеца до заветната дата 24 май, 2011. Тогава мно­го силно се помолих на всички Светли Същности да премахнат пречките и книгата да срещ­не своя спо­моществовател ­– някой широко скроен човек, с го­лямо сърце и с финансови въз­можности. От­правях тези молитви и преди, но изглежда могъщата енергия на великата бъл­гарска дата 24 май, денят на книгата, донесе радостния имейл ­­– ЖАНЕТ ОРФАНУ (много от вас я познават от ней­ната невероятна книга Седмата посока) ми пише­ше, че е изпратила па­рите! В писмото ù имаше много любов и топлота и искрено желание да бъде част от създаването на тази книга. БЛАГО­ДАРЯ, ЖЕНИ! ТАКЪВ ЖЕСТ НЕ СЕ ЗАБРАВЯ! Сълзи на радост и благодарност се стичаха по ли­цето ми, докато ти пишех, за да изразя БЛАГО­ДАР­НОСТТА СИ! БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА!

Надявам се да заобичате и Новата Земя – обител на радостта и тя да отвори още простран­ства към знанието и Светлината; да предиз­ви­ка ис­креното ви желание да участвате съзна­телно във Великия Преход, като се свържете с Енергията на Бащата и с Енергията на Богинята-Майка.

В края на книгата ще намерите Посланията на Велики Посветени и Учители, които изненадващо, когато мислех, че книгата е завършена, се включиха, за да изразят съпричастието и Любовта си към нас, земните хора.

НА ДОБЪР ЧАС С НОВАТА ЗЕМЯ – ОБИТЕЛ НА РАДОСТТА !

Обичам ви. Обаждайте се.

Разказът на Руми

за преминаването ù отвъд
Боледувах мъчително. Претърпях операции. Станах неподвижна и нямах сили за нищо. Борих се с всичките си сили. Лечители, лекари, приятели и близките ми помагаха, с каквото могат. Не си мислех, че ще напусна Земята. Имах щастливо семейство – съпруг и дъщеричка. Не си представях, че ще се разделя с тях толкова рано – бях на 51 години. Дъщеря ми е ученичка и знам, че имаше нужда още от мен.

Усетих едно премаляване, безсилие и се отпуснах. Още не разбирах какво става. Не бях готова психически за смъртта, както е прието да се казва на прехода към другото измерение, където си безтелесен. Все повече се поддавах на усещането за слабост. Започна да ми става студено и загубих усещането за пространството около себе си. Обзе ме невероятно спокойствие, каквото може би не бях усещала. Започнах да не чувствам тялото си и това беше много приятно.

Внезапно в съзнанието си започнах да виждам картини – Светлина и в нея неясни сенки. Още не разбирах какво става, но все повече се предавах на това спокойствие и лекота. След много физическа болка изпитвах невероятно облекчение и бях лека. Светлината все повече се усилваше и усетих, че нещо се измъква от тялото ми – то се сля със Светлината. Изпитах неистова радост, еуфория и бях безкрайно щастлива. Същността ми, която беше напуснала физическото тяло, се сля със Светлината.

Не си давах сметка, че всъщност е настъпила смъртта – онова нещо, от което хората много се боят. В Светлината се очерта една светеща фигура и ми протегна ръка. И аз протегнах своята и тръгнахме, по-скоро се понесохме в Свет­лината. Мигновено прескочихме като че ли някаква разделителна линия и усетих друго пространство, ако може да се нарече така. Всъщност, не беше пространство, а място без време и ограничения. В далечината започнах да разпознавам мои близки, които ме чакаха и се усмихваха. Мислено приех техните поздрави за добре дошла. Изведнъж осъзнах, че виждам хора, които са напуснали Земята – мои роднини и приятели. В посрещачите отличих две по-високи фигури, които сияеха. Те излязоха напред, дойдоха до мен и едната фигура мислено ми каза: „Твоите мъки свършиха. Сега ще си починеш.“ Другото Светло Същество излъчи към мен розова светлина и усетих екстаз.

Не знам колко земно време е минало, откакто Същността ми напусна физическото ми тяло, защото там, където се бях пренесла, нямах никакво усещане за време. Близките ми се отдалечиха и мислено ми казаха, че скоро пак ще се видим. Останаха двете Светли Същества. Онзи, който ме преведе, беше изчезнал. Те ме облъчваха с Любов. Усещах я силно. Чувствах се подкрепена и обичана.

Изведнъж в Светлината се отвори прозорец и видях без­жизненото си тяло на леглото. Отчаянието на близките ми ме удари силно и аз разбрах, че съм мъртва, според зем­ното разбиране. „Да, мило дете, ти премина Отвъд.“ Чух тези думи в мисълта си. Каза ми ги едното от Съществата. Бях шокирана, защото изпитвах болката на близките ми и понечих да се върна при тях по някакъв начин. Едното от Съществата ми протегна ръка и с много разбиране и топлота ми каза, че не е възможно. Преходът ми е окончателен. Чух в съзнанието си: „Ние сме твоите Духовни Водачи и ще ти помогнем да осъзнаеш случилото се. Душата ти избра да напусне болното ти тяло. Иначе щеше да страдаш дълго и не би могла да си полезна на близките си. Щеше да си бреме. Тук вече си добре. Ще свикнеш с промяната, както и близките ти. Имаш още време, през което ще можеш безплътно да си на Земята. Сега ще отключим възможностите ти мигновено да попадаш в земното пространство. Когато те повикаме, ще се връщаш тук и ще обсъждаме важни неща. Ето, сега можеш да се върнеш. “

Без да знам как стана, наистина се озовах отново при безжизненото си тяло. Беше много тягостно. Аз виждах и чувах всичко, усещах миризмите – присъствах с всичките си сетива, но без физическото си тяло. То още лежеше там.

Усещах шока на близките си. Мъката изпълни цялата ми същност. Докосвах ги, казвах им мислено, че аз съм жива и съм с тях, но те не ме усещаха, не ме виждаха и контактът се оказа невъзможен. Знаех, че имам право 40 земни дни в повечето време да съм на Земята и само от време на време да отивам в Светлината. Обясниха ми, че престоят ми там всеки ден ще се удължава по малко, за да се адаптирам постепенно към другата зона и да се разделя със земното измерение.

Бях погълната от състоянието на моите близки и грижите им около погребението, но въпреки това усещах невероятна лекота и свобода. Получавах мигновена информация за всичко, към което се насочваше интересът ми. Тази възможност с времето се засилваше. Започнах да виждам аурите на хората, а по-късно и душите им. По цветовете на аурата знаех емоционалното и здравословното състояние на тези, към които поглеждах. Тази ми възможност с времето се усъвършенстваше и се усилваше. Започнах да разбирам програмата, която е закодирана в аурата – минали, настоящи и предстоящи събития. Можех да чета мислите им. По-късно започнах да разбирам какво мислят трети лица чрез мисълта на друг човек. Невероятно! Виждах какви енергии произвеждаха мислите и чувствата на хората, тяхното смесване, което след време можеше да произведе определено събитие.

Много упорито се стремях да внуша мисли на моите близки, но те не ме разбираха. Единственият ми реален достъп до техните съзнания бяха сънищата – в сънищата можеха да ме видят и да им говоря. Контактът в сънищата е реален. Близките ми, и най-вече съпругът ми, се грижеха всичко около погребалния ритуал да е перфектно – направиха го по най-съвършения възможен начин, но това не занимаваше моята Същност. Сякаш земните грижи и суетни около физическото тяло бяха без значение. Просто трябваше нещата да бъдат направени.

През цялото време изпитвах самотност, защото в земното измерение можех да контактувам само с Б. Тя има отворен ясен мисловен канал и можех с лекота да се свързвам с нея. Разказвах ù за това, което ми се случва, което усещам и виждам и за възможностите на разширеното съзнание. Тя преживяваше емоционална криза – без да ми обяснява, знаех подробностите около причината и развитието на събитията. Бях щастлива, че и аз мога да ù бъда полезна. На другия ден, след като научи за моето заминаване, Б. ми даде възможност да изпратя писмо на близките си, чрез което да се опитам да ги успокоя, че съм добре и всъщност съм жива. Обясних им за решението на Душата ми да напусне болното тяло, за да спести моите и техните мъки с един полутруп. Помолих ги да внимават в знаците, които ще им давам, за да разбират, че съм вкъщи. Казах им, че желанието ми е било да остарея с тях, но при тези обстоятелства по-добре беше да напусна Земята. Уверих ги, че животът е вечен и пак ще бъдем заедно, както и че ще им помагам оттам, където съм.

Разширеното ми съзнание ми даваше все повече информация за събитията около близките ми. Можех да чета мислите им, да разбирам чувствата им. Сетивата ми бяха много по-изострени и, когато отивах в другата зона, различавах повече нюанси на цветовете, чувах музика, която не идваше от материален носител. Мигновено можех да се пренасям от Отвъдното на Земята, както и на различни места по нея. Отивах на любими земни места или на места, които бях искала да посетя. Бавно се разделях със Земята. Изпитвах известна тъга, че там остават любимите ми хора, но радостта от лекотата, от разширените възможности на съзнанието, от онази различна Светлина бяха нещо несравнимо и ме изпълваха с екстаз.

В първоначалния момент, когато Същността ми напусна физическото ми тяло и се озовах в Светлината, видях целия си живот като на лента. Той премина през съзнанието ми може би за секунди. След време, когато оставах повече време с моите водачи в отвъдната зона, в забавен каданс се акцентираше на отделни епизоди от изминалия живот. Това бяха важни моменти от житейската ми програма. Никой за нищо не ме съдеше. Усещах любов и грижа, с които бях заобиколена. Просто течеше дискусия, за да получа яснота за значението на дадени събития и обстоятелства и моето участие в тях. Наистина се убедих, че Земята не е нищо друго освен едно Велико Училище. Разбрах, че за нищо не трябва да съжалявам, а единствено да извлека поуките. Чувствах участието на Душата ми в тези обсъждания. Всъщност, тя беше заинтересованата стра­­на, ако мога така да се изразя.

Преминаването през различните зони във Вселената и поредицата земни животи са нейни инструменти, чрез които се отварят Божествените ù възможности, заложени от първоначалния момент в нея. Въпросът беше, доколко едно или друго събитие, чувство, мисловно разсъждение или телесно изпитание са допринесли за осъществяването на нейната програма. Разбрах, че моята личност и моето тяло са били служители на Душата ми. Важен момент в тези обсъждания бяха взаимоотношенията с моите родители, с дъщеря ми и съпруга ми, както и с другите хора, с които съм била в кармични взаимоотношения. Разбрах причините за тези срещи, които се кореняха в предишни животи. Разбрах какво е трябвало да променя в отношенията си с тези хора и доколко съм успяла. Разбрах, че няма нищо по-важно от Любовта и Сътрудничеството. Правилният метод в човешките взаимоотношения е на всичко да се отговаря с Любов и Разбиране. Всъщност, това е най-трудният човешки урок. Това, което предстоеше след окончателното ми напускане на Земята, щяха да бъдат много анализи и поуки.

Идеята да разкажа какво се случва след физическата смърт беше на Б. Приех я с радост, защото знам колко страх изпитват хората почти през целия си живот при мисълта за „смъртта“. Всъщност, смърт няма. Това е преход от едно състояние в друго. Нашата Същност не умира никога. Тя използва тялото за добиване на опитности и за култивиране на качества. Физическото тяло е много точен и успешен инструмент за това. Изборът на живот в тяло не е случаен. Разбрах, че нашата Същност е преминавала през различни зони, с различни вибрационни честоти, но гъстотата на земната материя и на физическото тяло и тежката забавена вибрация изискват воля, търпение и разум за преодоляване на тази среда. Земният живот в тяло е изпълнен с грижи за тялото и нашата Същност е ограничена. След предишната свобода идва „килията“, но в тази „килия“ ние научаваме трудни уроци. Земните условия са неповторими – наистина Земята е много висок университет и трудно се влиза в него. Веднъж, докато бях в Отвъдното, моите водачи ми показаха огромна книга. Там бяха записани милиарди души, които кандидатстват за Земята. Водачите искаха да ми кажат, че съм била привилегирована и да внимавам много в обсъжданията за пребиваването ми в земния университет. И главното, което в земния живот можем да го чуем много често, е, че Любовта е същността на Мирозданието. Изразяването на Любов е първата и основна човешка задача. Да не се уморяваме да изразяваме Любовта си към другите по всякакъв начин и да я приемаме с радост, когато ни я подаряват. Никога да не забравяме, че жизнената сила на Вселената е Божията Любов! Във всеки от нас има Божествена частица, която ни подтиква да култивираме Любовта и да я изразяваме във всеки възможен момент!

Показаха ми души, които не са могли да сторят това – те бяха в сивота и сякаш отделени от цялостния живот, който цъфтеше Отвъд. Трябваше да започнат своето развитие от нулата. Фактически те като земни личности бяха лишили Душата си от възможността да използва зем­ния живот да отвори Божествените си възможности. Това беше пропуснат шанс, какъвто рядко се дава.

Искам да разкажа за моята Любов. Аз изпитвах Любов през целия си земен живот. Не разбирах смисъла на омразата. Нали подобното привлича подобното? Когато обичаш, обичта постоянно се уголемява. Тя идва от разни посоки и наистина се чувстваш Божие създание. Когато мразиш, се уголемява омразата и също идва от много посоки. Това са видове енергии. Сега мога да наблюдавам енергиите, които излъчват хората. Хората, в чиято същност е Любовта, светят. Обвити са в Светлина и я привличат. Те се свързват с други светещи хора, понеже енергиите им се извикват една друга. Дори да не се познават като личности, те общуват на енергийно ниво и Душите им се познават. Независимо от сложностите на живота такива хора го преминават пълноценно.

40 дни от заминаването ми се навършиха на 25. 02. Ритуалът на четиридесетия ден има много голяма значение. Текстовете, които се четат, помагат на Душата да се освободи окончателно от тленните части, които са ù необходими при земните условия. Освен физическото тяло има и други тела, които са невидими за обикновеното зрение. Те се разпадат постепенно. За видовете тела има много информация и затова тук не се спирам на тях. Просто се разтварят в пространството. Окончателно това става на 40-ия ден – сребърната нишка се отделя и от по-фините тела. Връзката със Земята продължава чрез чувствата и спомените. Все още много силно съм свързана с любимите си хора чрез чувствата. Много осезателно идват до мен техните мисли и преживявания. Това е проблем за Душата, защото тя вече е постоянно в Отвъдното и е обърната към това, което ù предстои там. Има хора, които знаят това, но има и такива, които не го знаят. Мъката на близките, която е естествена, забавя процесите, в които трябва да се включи Душата Отвъд. Оплакванията, сълзите, черните дрехи, постоянното ходе­не на гроба ангажират вниманието на Душата към това, което изпитват и правят близките ù на Земята.

Знанието и вярата, че животът е вечен и раздялата е временна, е утешението. С тази мисъл трябва да се свикне и те да се върнат към обичайните си земни дейности. Така ще помогнат на заминалата Душа да се обърне към това, което ù предстои. Помагат ù Любовта и добрите мисли, представата, че тя е в Светлина. Мъката, колкото и странно да прозвучи, не е израз на любов – тя е самосъжаление и несъгласието със загубата, чувството за ощетеност и безвъзвратност. Любовта предполага съзнателна подкрепа за самата Душа, която е напуснала Земята, в нейния по-нататъшен път. Нека това не прозвучи като упрек . Много души са задържани именно заради мъката на близките си и не могат дълго време да продължат пътя си.

На 41-я ден водачите ми бяха непрестанно с мен, имам предвид с моята Същност. Обясняваха ми причината за сравнително ранната ми физическа смърт в този живот. Получих яснота, защото ми бяха показани картини от Съ­творението. Да, от Сътворението! Имам предвид Съ­тво­рението на физическите светове и конкретно на планетата Земя. Трябва да обясня нещо, което за ограничените човешки сетива и знания е трудно за проумяване. Причината за разболяването на физическото ми тяло беше съз­нателно насочвана злокачествена енергия много дълго вре­ме. Тъй наречената „магия“ в земния свят е реалност. Всич­ко е енергии, разнородни енергии, които имат сила. Мислите и чувствата са енергии. Независимо в каква зона пребиваваме, ние сме потопени в енергии. Самите ние сме излъчватели на енергии и активно участваме в изграждането на енергийния фон около себе си и на разстояние. Ако сме изпълнени с позитивни мисли и чувства, привличаме такива енергии и сме оградени от тях. Тогава сме в Свет­лина и сме в рая. Раят или адът са състояния, които сами създаваме. Това не са места, където пребиваваме. Важно е това да се разбере много ясно. Мислите и чувствата могат да бъдат контролирани. Любовта и спокойствието могат съзнателно да бъдат култивирани. Когато не успяваме да овладеем поредицата от негативни емоции (гняв, омраза, завист, егоизъм, болестни амбиции и други), ние сме в ада. Показаха ми хора, които са обзети от такива лоши енергии. Те наистина се чувстваха много измъчени, в затворен кръг от тъмнина, от който не можеха да излязат. В такива случаи човек може да си помогне чрез пренасочване на мислите и чувствата в позитивна посока. Могат да се помолят Светлите сили да помогнат за овладяване на негативизма. Показаха ми хора, които са преминали целия си живот в такива чувства. Така възможната полза от слизането им на Земята е пропусната. Те са се върнали към много тъмни периоди от живота на Земята. Фактически са загубили напредъка, който са постигнали в предишни животи. Показаха ми и хора, които излъчваха Светлина, Любов и Добронамереност, хора добротворци. Те бяха в рая. Изпитваха пълно удов­лет­ворение от живота си независимо от обстоятелствата. Бяха в края на кармичното колело и можеха повече да не идват в земното училище – освен ако не го пожелаеха с цел да помагат на земното човечество.

Най-сложното, което трябва да обясня, е появата на гъс­тата материя и моето участие в този процес. В начало­то на началата е Първичната Светлина. Тя вибрира с най-високата възможна вибрация. Всяко снижаване на виб­ра­цията на Светлината намалява нейната светимост. Това поражда светове с по-ниска вибрация. Накрая се сти­га до най-гъстата материя – Светлина с много забавена чес­тота. Вселенският творчески закон повелява при създаване на световете да се използват различни видове енергии, но те да бъдат в хармония – никоя енергия не може да има пре­вес. Дисхармонията понижава вибрацията на Светлината.

Тук ще обясня нещо, което много малко хора ще приемат – така си мисля. В праначалните светове от Светлина има строители, които са служители на Първоизточника. Те реализират Неговите Идеи, но не бива да нарушават мирозданните закони – Хармонията е задъл­жи­тел­на. Експерименти, в които тази хармония е би­ла нарушена, са причина за понижаване на вибрацията на Светлината и се е стигнало до гъстата материя, която не е била предвидена в Плана на Създателя. Душите, които са създадени и произлезли от Първоизточника, са участници в създаването на световете – те са Светлите Божии Съзидатели. Преминавайки през различните енергийни зони и светове, те отварят Божествените си заложби. По този начин Създателят изразява Себе Си. Преди да се стигне до гъстата материя и да възникнат физическите светове, не е съществувал този тип човечество.

Експерименти с дисхармонични енергии стават причина за възникване на тъмни енергии. Законът за кармата възниква като бумеранг за неутрализиране на отрицателните мисли, чувства и действия на хората във физическите светове. Енергията на егоизма и пристрастяването към материята пораждат завистта. Трудно е да се повярва, но в днешното човечество обитават души от тези праначални светове. Те са участвали в създаването на све­товете. И моята Душа е участвала в такъв тип експеримент, чрез който е създадена дисхармония. Наличието на злоба, завист, омраза и егоизъм в земните хора днес е факт. Причините, както обясних, са много назад, когато още не е имало материални светове и не са съществували време и пространство.

В този живот към моята Душа дойде като бумеранг завистта на други хора, както и злобата. От това беше засегнато физическото ми тяло. Така моята Душа научава урока, че Божествените закони от самото начало на създаването на Мирозданието са валидни за цялата Вечност и са задължителни. Тяхното нарушаване носи следствия. В по-ограничен план същото се случва и в земния живот – всяко действие, чувство и всяка мисъл донасят следствия. Настоящата книга разглежда тези сложни начални процеси при създаването на Мирозданието. Сега, след като моите водачите ми показаха какво се е случвало по време на Сътворението, аз потвърждавам това.

С Б. ме свързва съратничество от тези далечни периоди и не се срещнахме случайно точно в този живот.

Вече казах какво се случи на 41-я ден от напускането ми на Земята. Сега съм много ангажирана с моите водачи. Про­дължаваме обсъждането на изминалия живот. Животът е дълбока мистерия. Наистина нищо не е такова, каквото изглежда – всичко определено има смисъл и е част от един всеобхватен план, в който всички участваме. Оби­ча­ни сме и сме подкрепяни. Има моменти, в които не усе­ща­ме това, защото сме потънали дълбоко в отчаянието си и неразрешимите ни проблеми, както ни изглежда. Казвам ви, защото вече имах възможност да видя и да се убедя, че точно тогава сме най-обичани и най-подкрепяни. Ако пов­диг­нем глава и помолим за помощ без съмнения и със силна вяра, тогава можем да усетим реално помощта. Според една известна притча тогава Бог ни носи на ръце и затова следите са едни, а не двойни и ние си мислим, че сме били изоставени в най-трудните моменти.

Най-голямата човешка грешка е отчаянието и загубата на вяра, че никога не сме сами. И е така. Наблюдавах тези моменти в моя изминал живот. Виждах подробно ситуациите. Връщаха мислите и чувствата ми от тези моменти, както и развръзките. Баналната максима, че преди зазоряване е най-тъмно, е вярна. Преживявайки дадено огорчение, сме в тъмнината, но после идва прозрението и сме по-силни, ставаме по-устойчиви за следващото изпитание, предвидено в житейската ни програма.

Изумително е колко назад във времето има причини, които предизвикват събития в последните ни животи. И с моя последен живот беше така. Вече обясних това. Наистина гобленът, в който всеки е една нишка от цялостната картина, е невероятен. Преплитането на мислите, чувствата и събитията, които пораждат следствията и създават нови обстоятелства, се вижда много ясно. И осъзнаваш, че в крайна сметка, причините за всичко са у теб. Ни­кой, някъде от висините, не те наказва, нито пък просто имаш лош късмет. В контекста на преражданията пъзелът се нарежда удивително точно – виждаме го след напуска­нето на Земята. Бях удивена как някакви наглед съвсем незначителни събития и уж случайно изпуснати реплики се оказват причина за неподозирани по сложност следствия. Нашите мисли, чувства и действия се отпечатват в Записите, наречени „Акаша“, както и в „Книгата на живота“. Във Вселената наистина не съществуват тайни. Във всеки мо­мент ние сме на монитора на гигантския вселенски ком­пю­тър и после можем да получим отговорите на всичките си „защо“ и да разберем колко неуместен е ропотът ни – той само ни изтощава и задълбочава проблемите ни.

Благодат е да получиш такава яснота и с такава добронамереност да ти бъдат обяснени нещата от живота. Виж­даш резултата от всяка болка – физическа и душевна. Разбираш, че страданието е инструмент, чрез който Душата ти отваря заложените Божествени възможности. Осъзнаваш, че няма смисъл от лек и празен живот – такъв живот е просто пропиляна възможност. Когато със завист и съжаление си гледал как живеят тъй наречените „успели хора“ и си се чудил с какво те са го заслужили, а ти – не, просто си роптал срещу програмата на Душата си, която е предвидила какъв да бъде животът ти с оглед на резултатите, които цели да постигне. Ще има хора, които ще приемат моето свидетелство за „бабини дивитини“, но все­ки е свободен да си мисли, каквото иска.

Животът е низ от усилия, а не от отрицания, с които да се оправдае избягването на усилия. Винаги, когато ис­ка­ме да си спестим усилията, в крайна сметка сме разочаровани. Ясно видях, че Душата ми се е погрижила да натовари себе си и личността ми с поносим товар, а не с непосилен, който да ме унищожи, преди да мога да осъществя програмата. Силата е в нас и тя е премерена. На­мирането на мярата е една от най-ценните опитности в човешкия жи­вот. Животът е вечен и непрекъснат, преди и след Земята.

Искам да разкажа колко радост има в срещата с подкрепящата група от души, с които заедно сте обсъждали програмата на предстоящия живот. Едни от тях са слезли с теб на Земята и са приели роли в обкръжението, което е било необходимо, за да се изпълни програмата ти. Други, са останали Горе безтелесни, за да могат да ти помагат оттам да преминеш през сложните ситуации. Тъй като сравнително рано напуснах Земята, част от слезлите с мен, продължават земната си програма. В случая, със за­ми­наването си, аз играя роля, с която им създавам об­сто­ятелства, които те трябва да осмислят и да ги преодолеят. Чувствата, може би, са най-ефективният инструмент, чрез който работи Душата. Анализът на чувствата е много важен – докато протича земният живот и след него. Ако човек , докато е на Земята, е стигнал до разбирането, че трябва да обръща внимание на чувствата, да се опитва правилно да ги използва и да култивира благородство, той вече е преуспял в земната програма.

Онези две правила: „Не приемай нищо лично“ и „Не ра­бо­ти с предположения“, ако се прилагат съзнателно, биха спестили много огорчения, обиди и неправилни заключения на хората. Неправилните заключения обикновено водят до неправилни действия, а те до неприятни последствия. Знам, че всичко звучи до болка познато. Има голяма разлика от това, да знаеш как трябва, и да си в състояние да го прило­жиш. Показаха ми много такива моменти от последния и от други животи, в които не съм могла да приложа определена информация. Информацията още не е познание – става такова, след като в необходимите обстоятелства можеш да я приложиш правилно.

И когато ти показват наглед нещо уж толкова просто, казваш: „Ми да! Разбира се! Това е!“ И се чудиш как не си го успял. Но никой не те съди.

И Отвъд също си на училище!