Доклад върху проекта за икономическирастеж и преход към пазарна икономика в България

Властите на националното управление са законодателна, изпълнителна и съдебна, като всяка от тях е отделна и ясно очертана. Лица­та, ангажирани в упражняването на една от властите, не могат да упражняват някоя от другите две освен в случаите, разрешени от настоящата Конституция.

 

Член II

(Народно събрание)

§ 1. Цялата законодателна власт, гарантирана от настоящата Консти­туция, е съсредоточена в Народното събрание на България.

§ 2. (Състав на Народното събрание). (Народното събрание може да се състои от една или две камари, като всяка от алтернативите може да се базира както на мажоритарно, така и на пропорционално представяне.)

§ 3.   (Избор на депутати);

§ 4.  (Централна избирателна комисия);

§ 5.  (Избирателни райони);

§ 6.  (Ценз на депутатите);

§ 7.  (Издигане на кандидатури);

§ 8.  (Ценз на избирателите);

§ 9.   (Законодателни сесии);

§ 10. (Изборни кампании);

§ 11. (Брой на гласовете, за да има избор);

§ 12. (Влизане на закони в сила). Нито един закон не може да влезе в си­ла, без в Народното събрание (НС) да се внесе законопроект. Нито един законопроект не може да стане закон, ако преди приемането му не са извършени следните процедури:

(1) внасяне в комисия, разглеждане на сесия на тази комисия и получаване на положителна оценка;

(2) в случай, че комисията гласува против законопроекта, или не предприеме никакви действия по отношение на него в срок от — — дни, петиция за пускане на закона, подписана от — — — де­путати, ще има ефекта на положително гласуване в комисията;

(3) отпечатване в срок най-малко — — дни преди приемането му;

(4) прочитане заедно със заглавието му в НС, отпечатване в резю­ме заедно със заглавието му в ежедневния календар на НС, или отпечатване на юридическо резюме в три различни законода­телни дни;

(5) гласуване, при което мнозинството от присъствуващите гласува угвърдително.

§ 13. (Единствен предмет на действие на закона). За да бъде валидно приемането му от страна на НС, законопроектът или предложение­то за промяна в Конституцията не трябва да обхващат повече от един предмет на своето действие, който следва да се упомене в заг­лавието. Финансовите законопроекти трябва да засягат само израз­ходването на пари и не бива да дават мандат на каквито и да било други действия или видове поведение.

§ 14. (Дата на влизане на законите в действие .

 

Член III

(Организация на законодателната дейност)

 

Член IV

Преди даден законопроект, приет с мнозинство от НС, да стане за­кон, той трябва да се представи на Президента на България. Ако той го одобри, го подписва, но ако не го одобри, го връща заедно с възраженията си в НС, което трябва да продължи да го разглежда. Ако след повторното му разглеждане две трети от депутатите се съгласят да приемат законопроекта, той става закон. Имената на лицата, гласуващи "за" и "против" законопроекта, се вписват в за­конодателния дневник. Ако даден законопроект не е върнат от Президента в срок от десет дни (без да се броят неделите), след ка­то му е бил представен, същият става закон, все едно, че е подпи­сан от него, освен ако НС не попречи на връщането му чрез временно прекратяване на сесиите си^ в който случай, той не става закон.

 

Член V

(Пълномощия на НС)

§ 1. Властта на НС се разпростира върху всички предмети на законода­телната дейност, които не са забранени или ограничени с настоящата Конституция.

§ 2.   НС няма власт или има ограничена власт в следните области.

НС не може да приема закони, даващи правомощия на национал­ното правителство или на някоя местна управа да закупува или притежава земи или сгради, освен ако те не се използуват единст­вено за следните цели: обществени пътища, обществен транспорт, обществени канализационни и водопроводни системи, обществени сгради, обществени училища, обществени паркове, обществени болници и други здравни заведения, помещения за полицията, по­жарната команда, въоръжените сили или някоя друга абсолютно необходима обществена услуга. В случаи, когато националното правителство или местните управи се стремят да закупят земи и сгради за такива цели, но собствениците им отказват да ги продадат, съдът може да издаде разпореждане за прехвърляне на собствеността върху правителството,  като то плати на собственика пълната пазарна стойност на имота и пълна компенсация на вся­какви други икономически щети, понесени от него поради действи­ята на правителството.

Правителството не може да притежава и управлява предприятия, извършващи стопанска дейност, с изключение на тези, които при­тежава и управлява в настоящия момент. Когато правителството спре да притежава или управлява дадено предприятие, не може от­ново да се включи в него. Там, където понастоящем правителство­то е ангажирано в такива предприятия, свободата на достъп до тях от страна на частни лица и корпорации не бива да се ограничава.

НС не трябва да приема закони за криминални престъпления или граждански закони с обратна сила. Това ограничение не се отнася до гражданското законодателство или регулация, когато то:

(1) влиза в сила при критични обстоятелства, война или метеж, с цел запазване на реда и законността, при положение обаче, че е строго ограничено до степента и времетраенето на критичните обстоятелства;

(2) забранява, регулира или безкомпромисно се бори с действия или прилагане на възможности за увреждане на здравето на об­ществото, на сигурността му или се създават вредни условия за живот;

(3) предвижда придобиване на собствености и компенсация на собствениците в съгласие с разрешеното от настоящата Конститу­ция;

(4) причинява намаляване на стойността на даден имот или предприятие с не повече от 20 % от реалната му пазарна стойност.

НС и овластените му политически подразделения могат да прие­мат закони за определяне и събиране на данъци, мита, налози и ак­цизи и за изразходване на средства, но само при спазване на следните ограничения.

1. Максималният размер на годишния данък върху недвижими имущества или предприятия не трябва да надхвърля 1 % от пълната пазарна стойност на това имущество или предприятие.

2. Националното правителство не трябва да прави дългове или да поема каквито и да било отговорности независимо по какъв на­чин и с каква цел, които да надхвърлят годишния доход и пос­тъпленията в държавната хазна, предвидени за същата година, освен при наличие на критични обстоятелства и със съгласие на две трети от НС, като това нарастване на дълга се ограничи до времетраенето на критичните обстоятелства.

3. Когато през някоя година, общите постъпления в държавната хазна, получени от правителството, надхвърлят общите разхо­ди, остатъкът трябва да се използува за намаляване на размера на облагането за следващата година.

4. За приемане на закон, удължаващ времето за оценка на данъци­те или засягащ специални данъчни облекчения за имоти, се изисква мнозинство от две трети при гласуването. НС няма да приема закони, гарантиращи на каквито и да е частни фупировки, корпорации, асоциации, съюзи или лица някакви спе­циални или изключителни права, привилегии или имунитет.

НС няма да приема закони опрощаващи, освобождаващи, отлага­щи или намаляващи задълженията или отговорностите на някое лице, корпорация или асоциация към нацията или към някое съ­ществуващо политическо формирование.

НС няма да приема закони, гарантиращи извънредни компенсации на държавни служители.

НС няма да приема закони, създаващи, увеличаващи или намаля-ваши заплатите, таксите или издръжката, отпускана на обществе-ните служители за времето, през което са избрани или назначени. Това ограничение не се прилага за назначения до живот. Заплатата на служител, назначен до живот, не може да се намалява при ни­какви обстоятелсгва.                     

§ 3.   НС има властта да създава политически подразделения, обхващащи известни географски райони на страната, които са упълномоще­ни да извършат законодателната дейност по местни въпроси. Тези подразделения не могат да имат по-големи пълномощия от НС и са обект на всички условия и клаузи на настоящата Конституция.

§ 4.   НС има пълномощията да създава административни органи, като си запазва правото за съдебен надзор над всички техни констата­ции, разпореждания и присъждания. Президентът назначава ръко­водните служители на тези органи със съгласието на НС. НС има право да отменя законопроекти, да модифицира или променя вся­ко разпореждане или констатация на административните органи. От тях се изисква да съблюдават изцяло всички правителствени ог­раничения и защитени права, изложени в настоящата Конституция.

 

Член VI

(Президент)

§ 1. Президентът на Народна Република България е облечен с изпълни­телната власт. Той или тя заема този пост за срок от ---- години и заедно с Вицепрезидента, избран за същия период, се избира от на­рода. Едно и също лице не може да бъде Президент повече от - -мандата.

 

Член VII

(Избор на Президент)

 

Член VIII

Държавен глава на Народна Република България е Президентът, Президентът им а право на вето, според условията на настоящата конституция. В допълнение Президентът (от съществуващата Кон­ституция):

1. осигурява спазването на Конституцията, законите и правата и свободите на човека;

2. насрочва избори за НС и местни съвети;

3. определя датата за произвеждане на референдум, когато има решение на НС но кой въпрос да се произведе референдума;

4.  може да се обръща към нацията и НС;

5. обнародва законите, приети от НС;

6. отменя противозаконните актове на Министерския съвет,  министсрствата и другите правителствени ведомства;

7. наблюдава въпросите на отбраната и сигурността и е главнокомандуващ на въоръжените сили;

8. назначава и освобождава от длъжност членовете иа Национал­ния съвет но отбраната;

9. назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания;

10. обявява частична или обща мобилизация на запаса, въвежда военно или обявява бедствено положение чрез и след консулта­ции с Министерския съвет при положение, че НС не е в сесия. НС се свиква незабавно за решаване на въпроса;

11. обявява война в случай на агресия срещу Народна Република България или в случаи на задължение по договор за взаимна военна помощ, което трябва незабавно да се изпълни, ако НС не е в сесия и не може да се свика веднага. НС се свиква неза­бавно за решаване на въпроса;

12. назначава и освобождава от длъжност дипломатическите представители на НРБ в чужбина, приема акредитивните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

13. ратифицира или денонсира международни договори и когато е упълномощен от закона, подписва международни договори. От­делен закон трябва да предписва кои международни договори, сключени от Президента, са обект на ратифициране от страна наНС;

14. връчва почетни титли, ордени и медали;

15. дава, възстановява, освобождава от и отнема българско гражданство;

16. има правото на помилване;

17. опрощава несъбираеми дългове към държавата;

18. предоставя убежище.        

 

Член IX

(Ценз за Президент и Вицепрезидент)

 

Член Х

§ 1. Върховният съд и някои по-низши съдилища, които НС може при необходимост да учредява, са облечени със съдебната власт на на­цията.

§ 2. Върховният съд се състои от две подразделения - едното е известно като Конституционен съд и решава изключително въпроси, свърза­ни с интерпретирането на Конституцията. Другото подразделение трябва да е последна съдебна инстанция за обжалване по всички други юридически въпроси, отнасящи се до закони и факти, а по особено спешни въпроси има право на самостоятелна юрисдикция.

§ 3. Конституционният съд защищава пълномощията, структурата и организацията на управлението и свободите на народа в съответст­вие с условията и клаузите на настоящата Конституция. Той разг­лежда и решава искове срещу неконституционност, подавани от правителствени ведомства, правителствени служители, лица, мес­тни или чуждестранни корпорации, които са засегнати от неконсти­туционни действия.

§ 4. Конституционният съд има властта да отменя всеки закон, постановление или наредба, които нарушават настоящата Конституция, независимо дали са приети по законодателен път или са наложени от Президента или правителствено ведомство. Той ще има и правото да дава мандат на правителството цялостно да компенсира лица или корпорации, чиито конституционни права са били нару­шени за щетите, които са понесли.

§ 5. (Назначаване на членове на съдебната власт).

§ 6. Конституционният съд има единствено негативни права при прилагането на Конституцията; той не може да прави нищо повече от отменяне на закони, постановления и наредби. Той няма власт да налага закони, постановления и наредби или да насочва законода­телната власт, Президента или правителствените ведомства да на­лагат закони, постановления и наредби. Конституционният съд не следи законодателните и иьлълнителни ведомства при изпълнени­ето на техните задължения и не наблюдава по никакъв начин дру­гите сектори при изпълнението на функциите им, освен когато надхвърлят или узурпират управленската власт или отричат или лишават лица или корпорации от запазените им свободи.

 

Член XI

§ 1. (От съществуващата Конституция).

(1) На гражданите се предоставя свобода на съвестта и вероизповеданието. Те са свободни в избора си да приемат и практику­ват религия чрез проповядване, извършване на религиозни обреди и спазване на религиозни норми, както и да пропаганди­рат религиозни и атеистични разбирания.

(2) Църквата е отделена от държавата.

(3) Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организа­ции на верска основа.

§ 2. (От съществуващата Конституция).

На гражданите се осигурява свобода на словото, печата, събрания­та, митингите и демонстрациите. Те могат свободно да изразяват и разпространяват възгледите си по политически, икономически, со­циални, културни и религиозни въпроси чрез слово, печат или по друг начин и имат право на информация от източник по свой из­бор. Цензура не е разрешена.

Всички хора са равни пред процедурите и процесите на закона. Всички хора имат право на придвижване вътре в страната и в чуж­да страна.

§ 5. Собствеността и икономическите интереси на хората трябва да са осигурени срещу отнемане, контрол, изземване, увреждане или съкращаване от страна на всеки сектор, ведомство, правителствен ръководител или висш служител, както следва:

(1) Всеки човек има право, индивидуално или в комбинация с други лица, да закупува, придобива, наема, притежава, използува, про­дава, дава под наем, прехвърля и наследява частна собственост или голяма или малка част от нея. Частната собственост включва всички имоти, книжа или вещи със стойност независи­мо дали са веществени или невеществени, недвижими или лич­ни.

(2) Всеки човек има право, индивидуално или в комбинация с други лица, да практикува занимание, професия или търговия по свой избор, да създава и поддържа предприятия и да произвежда и разпространява стоки и услуги. Той или тя притежават акаде­мична свобода.

(3) Всеки човек има право, индивидуално или в комбинация с други лица, да влиза в обвързващи договори или други обвързващи споразумения, съдържащи всякакви клаузи, но само по техен избор.

§ 6.  Всеки човек има право на свободно сдружаване, присъединяване към други хора и формиране на корпорации, сдружения, съюзи и всякакви други организации, ако целите им са мирни и не са свър­зани с насилие.

§ 7. В допълнение към правата, изброени в този член, Конституционният съд има власт да защищава и неупоменати права в съответст­вие със следните принципи.

§ 8. (1) Никаква правителствена юридическа личност не може да лиши дадено лице от правата, изброени тук или от други права на жи­вот, свобода и собственост, неупоменати тук освен в случаи на: първо, санкция за извършване на криминално или гражданско престъпление и второ, когато лишаването е необходимо на за­конодателната, изпълнителната или административната власт за упражняване на конституционни пълномощия.

(2) "Живот, свобода и собственост" включват всички форми на човешка дейност, която не противоречи на морала и се отнася за всички лица на и над 18-годишна възраст и за корпорации. Тези термини подразбират единствено самостоятелни действия или самоинициатива, а не свободи, права, привилегии, позиции, имунитет, пълномощия или субсидии, създадени от политичес­кия процес.

(3) Конституционният съд ще определя кои неупоменати права са защитени според настоящата Конституция.

(4) Правителството няма конституционно задължение да поддър­жа, авансира или субсидира по друг начин някакви частни дей­ности, дори ако отсъствието на фондове ограничи упражняването на защитените права.

§ 9. При решаване дали лишаването от гарантирано право от страна на законодателен, изпълнителен или административен орган е дейст­вително според Конституцията, Конституционният съд изисква от правителствения орган да докаже наличието на всяко от следните четири условия: първо, целта на закона или наредбата е утвърдена в настоящата Конституция. Второ, въпросното ограничаване е свързано по същество с постигането на гази цел, т.е. съвпадението между средства и цели трябва да е тясно. Трето, трябва да същест­вува пропорционалност между въздействията от ограничението и неговата цел, т.е. последствията от ограничението не бива да са твърде големи в сравнение с целта му. Колкото са по-сурови отрицателните въздействия на дадена мярка, толкова по-важна трябва да е целта й. Четвърто, същата цел не може да бъде постигната със средства, по-безобидни от лишаването от упражняване на свободи. За да бъдат приемливи, използваните средства трябва да пречат на свободата колкото може по-малко и в случай, че няма по-малко об­ременителна и по-приложима алтернатива. Ако правителството докаже наличието на всяко от горните условия, съдът ще подкрепи издадения закон, постановление или наредба 4.

 

Член XII

§ 1. Системата от мерки против криминални престъпления никога не трябва да се използува за наказване на лица, неизвършили такива. Тя не бива и да закриля от наказание извършителите на престъпле­ния.

§ 2. Полицията не може да задържа никого под арест по собствена ини­циатива по-дълго от края на деня след деня на задържането му. Са­мо съответно упълномощен съдия може да нареди задържане над този срок и за периода преди насрочването на съдебен процес. Съ­диите могат да разрешат пускане под гаранция до прочитане на присъдата, като размерът на гаранцията не трябва да е прекомерно голям. Задържаните лица не трябва да бъдат подлагани на психи­чески или физически тормоз. Никой не може да бъде задържан без основателна причина. Лицата, осъдени за престъпление, не бива да бъдат обект на жестоки и необичайни наказания или на огромни глоби.

§ 3. Налагането на наказателни мерки и наказания трябва да е отговорност единствено на съдебната власт, като законодателната власт не може да има пълномощия в този смисъл, освен да изброи и опре­дели присъдите за криминални деяния. Законодателната власт не може и да заобикаля защитените от настоящата Конституция мер­ки като обявява наказателните мерки за граждански наказания.

§ 4. На всеки етап от криминалния процес обвиненото лице има право на информация за обвинението срещу него и ако е уместно, на изс­лушване на всички факти, което ще му даде възможност да предс­тави защита пред съда. Обвиненото лице трябва да има право на привилегията да получава юридическа консултация във всеки мо­мент, когато пожелае. Когато обвиненият не може да си позволи да плати за тези услуги, правителството трябва да му ги осигури за своя сметка.

§ 5. Обвиненото лице следва да се счита за невинно, докато не се докаже вината му в справедлив и публичен съдебен процес, проведен от независим и непредубеден съдебен състав; той или тя има правото на бърз и публичен процес; той или тя трябва да получи всички въз­можности за разпит на свидетели и да има право на задължителна процедура за призоваване на свидетели от негово или нейно име на обществени разноски; той или тя не могат да бъдат принуждавани да дават показания срещу себе си; той или тя не може да бъде на­силван^) да прави самопризнания под въздействието на принуда, изтезания или заплахи, или след продължително задържане в зат­вора; и той или тя не може да бъде съден(а) повече от един път за едно и също престъпление.

§ 6. Правото на всички лица на сигурност в своя дом, на сигурност на своите документи и движими имущества срещу нахлуване, претър­сване и конфискация не може да се нарушава освен ако съдия е из­дал писмено разрешение възоснова на основателна причина, в което точно се описва мястото, което да се претърси, и лицата и ве­щите, които да бъдат задържани. В случай на възникване на опаспост поради забавянето, тези пълномощия могат да се упражняват така, както се реши от НС.

 

Член XIII

Настоящата Конституция може да се поправя само след успешно изпълнение на следните изисквания:

Първо, всяка поправка трябва да се приеме на първо четене с поне две трети от гласовете в НС; второ, шест месеца след първоначал­ното утвърдително гласуване, поправката трябва да се гласува пов­торно в НС и да получи две трети "за" от гласовете; трето, ако и двете проведени гласувания са утвърдителни, НС трябва да орга­низира в срок от два месеца след това публично гласуване на поп­равката; и четвърто, за да бъде реализирана и обвързваща, за поправката трябва да гласуват две трети от лицата, имащи право на глас.

 

Член XIV

(От съществуващата Конституция)

§ 1. Държавният герб и държавното знаме символизират единството на българския народ, независимостта и суверенитета на НРБ. Те са свещени символи на българския народ.

§ 2. Гражданите на НРБ са длъжни да уважават държавния герб и държавното знаме и да се въздържат от действия, които биха ги осквернили.

§ 3. Използването на държавния герб и държавното знаме като символи и тяхната защита се регулират от закон.

§ 4. Официален език в НРБ е българският.

 

Член XV

(Ратифициране на настоящата Конституция)

Настоящата Конституция не е задължителна за народа на България, ако и докато:

(1) две трети от НС не гласува за нейното приемане и

(2) скоро след това две трети от населението с избирателни права не гласува в нейна полза.

 

ПРЕАМБЮЛ

Ние, Народът на Съединените щати, целейки да създадем по-съвършен Съюз, да утвърдим справедливост, да осигурим вътрешно спокойствие, да обезпечим съвместна отбрана, да повишим всеоб­щото благосъстояние и да осигурим благата на свободата за сами­те нас и за нашите потомци, съставяме и приемаме настоящата Конституция на Съединените американски щати.

 

ЧЛЕН I

§ 1. Цялата законодателна власт, давана с настоящото, принадлежи на Конгреса на Съединените щати, който се състои от Сенат и Кама­ра на представителите.

§2. [1] Камарата на представителите се състои от членове, избирани всеки две години от населението на отделните щати, като избира­телите във всеки щат трябва да отговарят на същите изисквания, каквито са установени за избирателите на многобройната камара на щатското Законодателно събрание.

[2] Представител не може да стане никое лице, което не е навър­шило 21-годишна възраст, не е било гражданин на Съединените щати в продължение на седем години и което не е гражданин на щата, в който се избира.

[3] Представителите и преките данъци се разпределят между всич­ки щати, които встъпват в този Съюз, пропорционално на числе­ността на населението им, при определянето на която към броя на всички свободни лица, включително онези, които са задължени да слугуват определен срок, и без да се броят нсоблаганите с данъци индианци, се прибавят три пети от броя на останалите лица. Дейс­твителното преброяване се извършва не по-късно от три години след първата сесия на Конгреса на Съединените щати и всеки де­сет години впоследствие съобразно ред, който се установява със за­кон. Не може да бъде избран повече от един представител на всеки тридесет хиляди жители, но всеки щат трябва да има поне един представител,    а   до   провеждането   на   преброяването   щатът Ню Хемпшър ще избира трима представители, Масачузетс -осем, Род Айлънд и плантациите Провидънс - един, Кънектикът - пет, Ню Йорк - шест, Ню Джързи - четири, Пенсилвания - осем, Делауер - един, Мериланд - шест, Вирджиния - десет, Се­верна Каролина - пет, Южна Каролина - пет и Джорджия - трима представители.

[4] Когато се появят вакантни места за представителството на кой­то и да било щат, изпълнителната власт на същия назначава избори за попълването на тези места.

[5] Камарата на представителите избира свой спикер и други длъжностни лица и притежава изключителната власт за подвежда­не под съдебна отговорност но реда на импийчмънт .

 § 3. [1] Сенатът на Съединените щати се състои от по двама сенатори от всеки щат, избирани за срок от шест години от щатското Законо­дателно събрание, като всеки сенатор има право на един глас.

[2] Незабавно след като сенаторите се съберат след първите избо­ри, те се разделят по възможност поравно на три групи. Местата на сенаторите от първата група се освобождават след изтичането на първите две години, местата на сенаторите от втората група - след изтичането на четири години, а местата на сенаторите от тре­тата група - след шест години, така че на всеки две години се пре­избира една трета от сенаторите; ако вакантни места се появят между сесиите на Законодателните събрания на който и да е щат в резултат на оставка или по друга причина, изпълнителната власт на щата може да назначи сенатор временно, до следващото свикване на Законодателното събрание, което попълва овакантеното място.

[3] Сенатор не може да стане никое лице, което не е навършило тридесетгодишна възраст, не е гражданин на Съединените щати от девет години и не е жител на щата, от който се избира, в момента на изборите.

[4] Вицепрезидентът на Съединените щати е председател на Сена­та, но той гласува само в случай, когато гласовете се разделят по равно.

[5] Сенатът избира други свои длъжностни лица, както и председа­тел pro tempore⁴ в случаите на отсъствие на вицепрезидента или когато той изпълнява длъжността президент на Съединените щати.

[6] Сенатът притежава изключителното право да води всички съ­дебни дирения по реда на импийчмънт. Заседавайки с тази цел, се­наторите полагат клетва или правят тържествена декларация. Ако подсъдимият е президентът на Съединените щати, председателст­ва върховният съдия. Никое лице не може да бъде осъдено без съг­ласието на две трети от присъстващите сенатори.

[7] Присъдата в случаите на импийчмънт се ограничава до отстраняване от длъжност и лишаване от правото на заемане на каквато и да било почетна, отговорна или платена държавна служба в Съе­динените щати. Но осъденият може да бъде подложен на по-ната­тъшно съдебно дирене, преследване, осъждане и изтърпяване на наказанието в съответствие със закона.

§ 4. [1] Времето, мястото и редът на избиране на сенаторите и представителите се определят във всеки щат от щатското Законодателно събрание, но Конгресът може по всяко време със закон да устано­вява или променя такива правила, с изключение на мястото на из­биране на сенаторите.

[2] Конгресът се събира не по-рядко от веднъж годишно и сесиите му започват в първия понеделник на месец декември, освен ако със закон не бъде установен друг ден.

§ 5. [1] Всяка камара сама решава въпросите, засягащи изборите, резултатите им и пълномощията на членовете й, като мнозинството във всяка от тях представлява кворум, необходим за работата й, но всяка камара с по-малък състав може да отсрочва работата си от един ден за друг и може да бъде упълномощавана да настоява от­състващите й членове да вземат участие в работата й, като го пра­ви по такъв начин и налагайки такива наказания, каквито тя сметне за необходимо.

[2] Всяка камара може сама да определя регламента на заседания­та си, да наказва членовете си за нарушаване на реда и с мнозинст­во от две трети да ги изключва от своя състав.

[3] Всяка камара води протоколи на заседанията си и периодично ги публикува, с изключение на онези раздели, които по нейно мне­ние изискват секретност; гласуванията "за" и "против" на членовете на всяка камара по един или друг въпрос се отбелязват в протоколите при желание на една пета от участващите.

[4] По време на сесията на Конгреса нито една от камарите не мо­же да прекратява работата си за повече от три дни без съгласието на другата или да провежда заседанията си на друго място освен на определеното за местопребиваването на двете камари.

§ 6. [1] Сенаторите и представителите получават възнаграждение, определено със закон и изплащано от държавното съкровище на Съединените щати. Във всички случаи освен на държавна измяна, углавно престъпление и нарушение на обществения ред те имат привилегията да не подлежат на арест по време на присъствието им на заседания на съответната камара или по пътя на отиване или връщане от същата; за изказванията или участието им в дебатите в съответната камара те не могат да бъдат разпитвани на никое дру­го място.

[2] Никой сенатор или представител не може по време на мандата си да бъде назначен на каквато и да било друга гражданска длъж­ност на държавна служба на Съединените щати, ако тази длъжност е била създадена или възнаграждението, получавано за нея, е било увеличено през посочения период; нито едно лице на държавна служба на Съединените щати не може да бъде член на която и да било от камарите, докато заема тази длъжност.

§ 7. [1] Всички законопроекти за събиране на държавни приходи изхож­дат от Камарата на представителите, но Сенатът може да прави предложения или да участва в обсъждането им и да предлага поп­равки както и по отношение на всички други законопроекти.

[2] Всеки законопроект, приет от Камарата на представителите и от Сената, преди да стане закон, трябва да бъде представен на пре­зидента на Съединените щати; ако одобри законопроекта, той го подписва, а ако не го одобри, го връща с възраженията си на кама­рата, която го е предложила, като камарата вписва поправките в протоколите си и се заема с преразглеждането му. Ако след подоб­но преразглеждане законопроектът бъде утвърден с две трети от гласовете на камарата, той се изпраща заедно с възраженията на президента в другата камара, която също преразглежда законопро­екта, и ако бъде одобрен с две трети от гласовете й, той става закон.  Във  всички  подобни   случаи  членовете  на двете камари гласуват със "за" или "против", а имената на гласуващите за или против законопроекта се вписват в протоколите на съответната камара. Ако законопроектът не бъде върнат от президента в продъл­жение на десет дни (като се изключват неделите), след като му бъде представен, той се превръща в закон по същия начин както при подписването му от президента освен в случай, че не е върнат на Конгреса поради прекъсване на работата на последния, като в този случай законопроектът не се превръща в закон.

[3] Всички постановления, резолюции или решения, за които е необходимо съгласието и на двете камари (освен по въпроса за пре­късване на работата им), се представят на президента на Съединените щати и преди всеки подобен акт да влезе в сила, той трябва да бъде одобрен от президента; в случай на неодобрение той трябва да бъде наново утвърден с две трети от гласовете в Се­ната и в Камарата на представителите в съответствие с правилата и условията, определени за приемането на законопроект.

I.  Конгресът има правото:

[1] да определя и събира данъци, мита, акцизи и налози, да изплаща дългове и да осигурява общата отбрана и благоденствието на Съе­динените щати, като всички данъци, налози и акцизи трябва да бъ­дат уеднаквени за цялата територия на Съединените щати;

[2] да сключва заеми от името на Съединените щати;

[3] да регулира търговията с други държави, между отделните щати и с индианските племена;

[4] да установява еднакви правила за натурализация и еднакви зако­ни за фалит за цялата територия на Съединените щати;

[5] да сече монети, да регулира тяхната стойност, както и стойност­та на чуждестранните монети и да установява стандарта за мерки и теглилки;

[6] да определя наказания за фалшифициране на ценни книжа и на намиращите се в обращение монети на Съединените щати;

[7] да учредява пощенски служби и пощенски пътища;

[8] да насърчава прогреса на науките и полезните занаяти, осигуря­вайки на авторите и изобретателите изключителни права за опре­делен срок върху съответните им произведения и открития;

[9] да учредява съдилища, подчинени на Върховния съд;

[10] да дефинира и наказва пиратство и други престъпления, извършени в открито море, както и нарушения на международното пра­во;

[II] да обявява война, да издава позволителни за каперство и за репресии и да установява правила за пленяване по суша и по море;

[12] да набира и издържа армия, като набиранията на парични средства за тази цел не могат да се правят за срок, по-дълъг от две години;

[13] да създава и издържа флот;

[14] да издава правила за ръководство и организация на сухопътни­те и морските сили;

[15] да свиква народно опълчение за налагане на законите на Съю­за, за потушаване на бунтове и за отблъскване на нападения отвън;

[16] да осигурява организирането, въоръжаването и обучението на народното опълчение и да осъществява командването на онази част от него, която се използва на служба на Съединените щати, за­пазвайки на щатите правото да назначават офицерите и да осигуря­ват обучението на опълчението в съответствие с уставните положения, утвърдени от Конгреса;

[17] да упражнява в пълен обем изключителната законодателна власт над окръга (чиято площ не трябва да надхвърля десет квадратни мили), който ще бъде предоставен от някой от щатите и приет от Конгреса за седалище на правителството на Съединените щати, както и да упражнява същата власт над всички територии, придобити със съгласието на съответните щатски Законодателни събрания за строителство на укрепления, държавни складове, арсе­нали, докове и други необходими съоръжения;

[18] да издава всякакви закони, необходими и подходящи за осъществяване както на горепосочените права, така и на всички други права, които настоящата Конституция предоставя на правителст­вото на Съединените щати, техните ведомства и длъжностни лица.

§ 9. [1] До настъпването на хиляда осемстотин и осма година Конгресът няма да забранява преместването и имигрирането в който и да било от щатите на лица, които те сметнат за уместно да приемат, но имиграцията може да се облага с данък или мито, непревишаващо десет долара на човек.

[2] Не се допуска никакво суспендиране на действието на Habeas corpus⁶, освен ако това се налага от съображения за обществената безопасност в случай на нашествие или бунт.

[3] Не могат да се приемат ex post facto⁷ никакви закони за лишава­не от граждански и имуществени права, нито други закони.

[4] Не се допуска облагане с никакъв поголовен данък или с други преки данъци освен в съответствие с данните от преброяването или с горепосоченото (вж. член I, 3 - бел. ред.) изчисление на на­селението.

[5] Не могат да се облагат с данъци и мита никакви стоки, изнасяни от който и да било щат.

[6] Никакви търговски или данъчни правилници не могат да дават предимства на пристанищата на един щат пред пристанищата на друг, нито корабите, тръгващи от или пристигащи в пристанище на някой щат, могат да се принуждават да влизат в друго пристанище, да го напускат или да плащат там такси.

[7] Никакви парични суми не могат да се теглят от държавното съкровище освен в резултат на набирания, предвидени със закон, а редовните отчети за приходите и разходите на всички обществени парични средства подлежат на периодично публикуване.

[8] Съединените щати не удостояват с никакви благороднически титли и нито едно лице, заемащо платена или почетна държавна служба, не може без съгласието на Конгреса да приема каквито и да било подаръци, възнаграждения, служби или титли от никой крал, княз или чужда държава.

§ 10. [1] Никой щат не може да встъпва в договори, съюзи или конфеде­рации, да издава позволителни за каперство и репресии, да сече монети, да емитира книжни пари, да въвежда каквото и да било друго платежно средство за погасяване на дългове освен златна и сребърна монета, да приема закони за лишаване от граждански и имуществени права, закони ех ex post facto или закони, нарушаващи договорни задължения, нито да удостоява с каквито и да било бла­городнически титли.

[2] Никой щат не може без съгласието на Конгреса да облага с ми­та или с такси вноса или износа на стоки освен в случаите, когато това е абсолютно необходимо за изпълнението на законите на щата за инспекция; при това чистият доход от всички мита и такси, налагани от който и да било щат върху вноса и износа, постъпва в държавното съкровище на Съединените щати, а всички подобни за­кони подлежат на преразглеждане и контрол от страна на Конгре­са.

[3] Никой щат не може без съгласието на Конгреса да облага с так­си тонаж, да издържа войски или военни кораби в мирно време, да сключва договори или съглашения с друг щат или с чужда държа­ва, да започва война, освен ако бъде нападнат или се окаже в непос­редствена опасност, която не търпи отлагане.