Документа съдържа следните части

България води последователна национална политика, насочена към насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници и биогорива, както и към насърчаване на потреблението им. Дългосрочното прилагане на тази политика е гарантирано от националното законодателство в областта, в което са транслирани и отразени, посочените в документите на Европейския парламент и Съвета изисквания по отношение на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници.

Националната политика на България в областта на производството на енергия от възобновяеми източници е насочена в следните основни направления:

• 
  Насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници;
  
• 
  Насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта;
  

• 
  Диверсификация на енергийните доставки;
  

• 
  Опазване на околната среда;
  

• 
  Създаване на условия за постигане на устойчиво развитие на местно и регионално ниво.
  

Сумарният технически потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници в България е приблизително 4500 ktoe годишно. Разпределението му между различните видове източници е неравномерно, като най-голям дял притежават хидроенергията (~31%) и биомасата (~36%). Географското положение на България предопределя сравнително минималния дял на вятърната енергия (~7.5%) и енергията на приливи, отливи и морски вълни. В същото време страната притежава значителни горски ресурси и развито селскостопанско производство – източници както на твърда биомаса, така и на суровина за производство на биогаз и течни горива. Към 2008г. в България най-пълноценно се използва потенциалът на хидроенергията, посредством ВЕЦ, и отчасти твърдата биомаса, залегнала предимно като гориво за отопление в бита и в обществени сгради. С бързи темпове се развива производството на електроенергия от вятърни и слънчеви централи, както и използването на слънчева енергия за покриване на нуждите от топла вода в бита.

Въз основа на наблюдаваните тенденции на развитие на производството на енергия от възобновяеми източници в България към момента, и на базата на разполагаемата информация относно проекти за изграждане на нови мощности, намиращи се в различен етап от реализацията си, очакванията са производството на енергия от възобновяеми източници в България да нарасне до 1955 ktoe годишно към 2020г., спрямо 1097 ktoe през 2005г.

Потенциалът на България за участие в съвместни проекти за производство на енергия от възобновяеми източници с други държави-членки е свързан най-вече с оползотворяване на потенциала на река Дунав и в по-малка степен този на Черно море, където проучванията и оценката на потенциала са в ранен стадии.

Река Дунав и нейния хидроенергиен потенциал е обект на проучване от средата на 20-век. Изграждането на две хидроцентрали на река Дунав, съвместно между България и Румъния, е проект датиращ от 60-те години на двадесети век. През 2008г. тази идея бе възродена на среща между енергийните министри на двете държави. Проектната мощност на централите се изчислява на 800 MW за всяка от тях, а в предпроектни проучвания са избрани участъците на реката при Никопол–Турну Магуреле и Силистра–Калъраш. Към момента няма задвижени конкретни процедури по започване на осъвременено проучване и проектиране на визираните хидроцентрали, но въпреки това възможността те да стартират преди 2020г. е реална. Река Дунав предлага и допълнителни възможности за оползотворяване на потенциала й за производство на хидроенергия, като са необходими значителни усилия в тази посока.

Потенциала на Черно море за производство на енергия все още не е добре проучен, като това се явява и пречка за разработване на конкретни проекти. Ясен сигнал от правителствата на България и Румъния, за приоритетност на оползотворяването на черноморския сигнал, ще доведе до ускоряване на проучвателните работи, и до интерес от страна на инвеститори.

В зависимост от темповете на нарастване на енергийната ефективност на българската икономика и съответстващото намаляване на енергийната интензивност за единица брутен вътрешен продукт, в периода 2012-2018г. в България се очаква свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници, спрямо определената за страната индикативна крива, в размер на 57 ÷ 481 ktoe годишно. Очакваното свръхпроизводство може да се използва за статистическо прехвърляне за изпълнение на цели в други държави-членки, според текстовете на Директива 2009/28/ЕО, членове 6-11. За периода 2012-2020г. България се очаква да реализира свръхпроизводство на енергия от възобновяеми енергийни източници, само при постигане на ускорени темпове на повишаване на енергийната ефективност.

Вследствие от въвеждането на критериите за устойчивост на биогоривата, след 1 януари 2017г. и 1 януари 2018г., с оглед на изпълнението на задължителната цел за сектор Транспорт от 10% дял на енергия произведена от възобновяеми източници, България може да реализира ограничен внос на биогорива. Прогнозният размер на вноса се оценява на 30-50 ktoe енергиен еквивалент. В момента се полагат допълнителни усилия, изразени в регулаторни мерки и практически действия, за ускоряване на въвеждането на биогорива в транспорта, вследствие от които нуждата от внос може да отпадне.