Европа през втората половина на XVIII век. Виенски класицизъм
жүктеу/скачать 22.23 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Виенски класицизъм.
| ЕВРОПА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XVIII ВЕК. ВИЕНСКИ КЛАСИЦИЗЪМ
За Европа XVIII век е „век на разума", век, през който човечеството прави нови открития в областта на природните науки - физика, астрономия, медицина. Исак Нютон формулира закона за гравитацията, Кеплер стига до закономерностите, по които планетите се движат около Слънцето, открита е ваксина срещу една от най-тежките болести - едрата шарка... Развиват се и т.нар. науки за човека - философията, правото и управлението на държавата. Големите научни постижения стават основа, върху която се развива идеята за силата на човешкия разум и познание. Във Франция се заражда ново движение, наречено Просвещение, което издига в култ разума, свободата на човешката личност, хармоничните отношения между хората. Всичко това намира израз в лозунга на френската буржоазна революция от 1789 година „Свобода, равенство, братство". Така в рамките само на няколко десетилетия народите на Европа изживяват бурни промени - от безметежната спокойна аристократична атмосфера, през заразителния оптимизъм на новите идеи, до драматизма на борбата. Духът на новото време се отразява най-напред в литературата - в творчеството на великите поети и писатели Русо и Бомарше, Гьоте и Шилер... В областта на музиката се изявяват именити композитори, сред които се открояват Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетовен. В творчеството на тези трима ненадминати майстори се оформя стилът, наречен класически. С думата класически, освен изкуството на Виенския класицизъм, се означават неща, които служат за образец, за еталон. В историята на изкуството отделни периоди, стилове, жанрове, автори се наричат класически, тъй като се превръщат в модел за подражание от следващите поколения. В развитието на европейската музика класически период или класицизъм се нарича втората половина на XVIII век. Това е време, в което старите монархии Франция и Англия постепенно отстъпват своята водеща роля на зараждащата се нова европейска политическа и културна сила - Австрия. Тя обхваща обширна територия, населена с различни народи - унгарци, чехи, моравци, словаци... всеки съхранил самобитната си култура. Пъстрият музикален живот в столицата Виена привлича много музиканти от различни краища на Европа. Така Виена се превръща в люлка на европейската музикална култура и дава името на епохата - Виенски класицизъм. Влиянието на просветителските идеи води до сериозни промени и в музиката. Композиторът, който дълги векове служи като придворен и пише музика по поръчка на господаря, в края на XVIII век вече е свободен музикант, който въплъщава в музика революционните идеи на своето време. Класицизмът утвърждава и нов тип многогласие, наречено хомофония (един глас има самостоятелна водеща роля, а останалите го съпровождат). Зародила се през отминалите векове, тя се установява като основен похват по времето на Хайдн, Моцарт и Бетовен. По времето на класицизма оркестърът се развива съществено. Той се обогатява с нови инструменти, постепенно се оформят групите, за да се достигне до установяване на симфоничния оркестър в познатия ни днес вид. Чуйте откъси из „Малка нощна музика" от Моцарт и Симфония № 9 от Бетовен. Сравнете ги по характер. Кое произведение свързвате с аристократичната атмосфера на Виена и кое - с новите свободолюбиви идеи на времето? жүктеу/скачать 22.23 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|