Галина Георгиева
жүктеу/скачать 91.46 Kb.
|
БОЖИДАР ДИМИТРОВ МЕЖДУ МИТА И КОНТРАМИТА
Галина ГеоргиеваИзвестно българско списание задава въпросът „Как се създават исторически митове?”, а Божидар Димитров отговаря: „Деформациите в историята се създават по принуда на политиците. Но това важи главно за последните 70-те 80-те години. Историята по принцип се прави по документи. Лошото е, че за нашата има много малко писмени свидетелства. А и те са писани от хора с определено интелектуално ниво, народностна и верска определеност и пр. 95% от документите от нашето средновековие са с византийски произход. В тези хроники действителността е деформирана през погледа на създателите им. Не трябва да описваме това, което четем, както са правили нашите първи учени, а да го подлагаме на критичен анализ, съпоставяйки го с другите данни, които непрекъснато излизат.” Като подкрепа на това си твърдение той представя последното си произведение „12 мита в българската история”. То има за цел да осветли някои основни моменти от историята на България или както самият автор казва: „Избрах дванадесетте най-солидно утвърдени мита в средновековната българска история, оказали и оказващи най-голямо влияние не само върху представите на българите за миналото ни, но и „обясняващи" днешното състояние на нацията – от народопсихологията до съвременната ни политическа култура.” Димитров уточнява, че под митове има предвид невярната представа за исторически събития и личности, наложена за тях в умовете на съвременните българи. Тази представа, според него, се оформя не от академичните трудове на професионалните историци, а от учебниците по история в началния и средния курс на училището, научнопопулярните статии в медиите, белетристиката (романи и повести на историческа тематика), електронните медии и, разбира се, киното.” Митовете, които авторът разглежда са: • Митът за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи • Митът за датата (681 г.) на образуването на българската държава • Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност • Митът за единствената българска държава на Балканския полуостров • Митът за Крум страшни и страшните му закони • Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г. • Митовете за делото на Кирил и Методий • Митът за слабия цар Петър (927-969) • Митът за антифеодалното въстание на Ивайло • Робство ли беше турското робство, или само национална катастрофа • Митът за големите балкански юнаци при османските завоевания • Митът за Васил Левски - светец или най-успешният български политик За всеки един от тях Б. Димитров предлага контрамит – истинската, според него версия на случилото се. За целта се позовава на различни автори и извори, които тълкува според собствените си разбирания и желания. Разгледаните контрамитове могат най-условно да бъдат разделени на няколко групи. Контрамитове за образуването на българският народ и държава. Те доказват, че величието на българите се простира в много по-широки рамки, отколкото се счита в официалната историческа наука. Тук са разгледани: Митът за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи; Митът за датата (681 г.) на образуването на българската държава; Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност; Митът за единствената българска държава на Балканския полуостров. Митът за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи е заменен с контрамита, че българите са народ с висока цивилизация, продукт както на заимстване на високи чужди цивилизационни постижения, така и на подобряването им, както и със изцяло собствени постижения. Това предполага и една сериозна структурирана цивилизация на древното българско общество. За това авторът, смята че държава българите са имали очевидно още в IV-III век (а вероятно и по-рано) и това е споменаваната в ирански и индийски източници Балхара. Митът за датата (681 г.) на образуването на българската държава получава уточнението, че основател на българската държава е Кубрат и тя не е унищожена от хазарите, а е преместена от Аспарух, който съобразно средновековните закони наследява законно властта в България от баща си. Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност е следващият в тази група. Според авторът, най-лесна за демитологизиране е тезата за тракийския компонент в българската народност. Траките нямат писменост и интелектуален елит и още в началото IV век пр. Хр. елинизацията на аристокрацията им е очевиден факт, стимулиран от политическите, икономическите и културните контакти с гръцките полиси, настанили се по крайбрежията на Черно, Бяло и Мраморно море. Славяните, продължава Димитров и поради географските особености на прародината си (студени блатисти равнини и гъсти гори), и поради отдалечеността си от напредналите в технологично отношение средиземноморски цивилизации (Гърция и Рим), до началото на I в. сл. Хр. са на доста ниско цивилизационно равнище. Техните племена и племенни съюзи са по-скоро обект, отколкото субект на строителите на българската държава, които са от политическия елит на българския (прабългарския) народ. Следващ е Митът за единствената българска държава на Балканския полуостров. Димитров, смята че историците, както български, така и чуждестранни, са „проспали" още една цяла българска държава, съществувала 130 години. Това е държавата, основана от хан Кубер в 680 г. на територията на Македония, т.е. в същата година, в която хан Аспарух обявява война на Византияи на широк фронт преминава Дунав, атакувайки византийските владения в Мизия. Втората група контрамитове имат за цел да покажат много по-голямото величие и далновидност на българските владетели. Тук са разгледани: Митът за Крум страшни и страшните му закони; Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г.; Митовете за делото на Кирил и Методий; Митът за слабия цар Петър (927-969). Митът за Крум страшни и страшните му закони е оборен с твърдението на авторът, че сведението за Крумовото законодателство не е писано от съвременен на епохата хронист, а 150 години по-късно във византийския енциклопедичен сборник Свидас. Сборникът е предназначен за обучение на императорските деца – чрез добри примери от историята да се поучат как да управляват мъдро, справедливо и да бъдат полезни на страната и народа си. Целият разказ за Крум, е един преработен разказ на античния писател Юстин, живял във II век и описващ действия на тракийския цар Орол. Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г. са показани в нова светлина в обеснението, че обявяването на християнството за официална религия в България е решение на управленския екип на цар Борис с предварително набелязани стратегически цели в международен и вътрешен план, които са постигнати. България застава във водещия ешалон държави, а на българската държавност са поставени здрави, точни и неразрушими опори. Авторът продължава с разглеждането на темата за християнизацията като ни запознава с вижданията си за делото на Кирил и Мтодий и митовете около него. Автор на идеята за българска азбука, писменост и богослужение на български език са не двамата солунски братя, а Борис I, решил да елиминира единствената фундаментална негативна последица от проектираното от него още в началото на управлението му обявяване на християнството за официална държавна религия – проповядването му на гръцки език. Той сформира силен екип от българи, поданици на Византия и България, в това число и Кирил и Методий, които създават българска азбука, превеждат богослужебните книги и с това оформят българския писмен литературен език. Следващият мит, на който Божидар Димитров обръща внимание е Митът за слабия цар Петър (927-969). Авторът твърди, че в Средните векове слаб държавник не може да управлява 42 години. Много по-рано той е щял да рухне или държавата му да бъде пометена от някоя държава съперник в региона. Третата условна група контрамитове е свързана с промяната на образа на някой известни герои от българсата история. Тук влизат Митът за антифеодалното въстание на Ивайло; Митът за големите балкански юнаци при османските завоевания; Митът за Васил Левски - светец или най-успешният български политик. Митът за антифеодалното въстание на Ивайло е оборен с макар и несигурните според автора сведения, че Ивайло е областен управител на Овеч (Провадия), следователно възстанието е всичко друго, но не и антифеодално. Това, Димитров настоява, да се приеме като работна хипотеза до откриването на нови източници, които да опровергаят или потвърдят тези сведения. По отношение на Митът за големите балкански юнаци при османските завоевания, авторът, твърди че „ужасната истина” е, че „Балканите паднаха под османска власт чрез меча и сабята на самите балканци. Прилагайки широко системата на васалитета, османските водачи използваха войската на призналите им се за васали балкански владетели срещу войските на други балкански владетели. Приказките за храбрите ни политически водачи, сражавали се до последна капка кръв с османските нашественици, са само един мит”. В България тези неустрашими юнаци са цар Иван Шишман и Крали Марко. Следващият мит в тази група е Митът за Васил Левски - светец или най-успешният български политик. Авторът категорично, заявява че Апостолът не е светец, а политик, на който не му е чужд нито един от похватите на днешните политици. Последната част от книгата на Б. Димитров е посветена на обясняване на робството. Частта посветена на митът Робство ли беше турското робство, или само национална катастрофа има за цел ни покаже, че спорът „робство" или „владичество" е напълно излишен. И двата термина са валидни – зависи кой ги употребява. А изводът е, че истинската беда на „робството" или „владичеството" не е в това добре или зле е живял българският народ, а как и какви са били възможностите му за прогресивно развитие, т.е. могъл ли е да следва пътя на европейските народи и европейската цивилизация, към която принадлежи от VII век. Благодарение на медиите Божидар Димитров, придобива много голяма популярност, като историк и дори се налага като главен авторитет по проблемите на нашето минало. Той ясно, показва че търси признанието не на научните среди, а на широката публика. Димитров умело се слива с нея, отговаря на желанията й и й дава онова, което иска. В сегашната социална ситуация на упадък и рязко обезценяване на всичко Божидар Димитров задоволява потребността от самочувствие, историческо величие и ред. Не е чудно, че новата му книга „12 мита в българската история” бие Дан Браун по продажби в България и 69 седмици е начелото в класацията по продажби, на известно българско списание. Използвана литература: Димитров, Б. 12 мита в българската история. С., 2006 Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 Христова, В. Божидар Димитров: Мощта на българката е била много страшна. – Бюти, ноември 2007жүктеу/скачать 91.46 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|