Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. А начена да го строи на втория ден от втория месец през четвъртата година на своето царуване.

3. Основата, положена от Соломона при граденето на дома Божий, беше тая: дължина шейсет лакти, по старата мярка, а широчина - двайсет лакти;

4. а притворът пред дома беше дълъг колкото ширината на дома - двайсет лакти, висок пък - сто и двайсет. И отвътре го обкова с чисто злато.

5. А главния дом облече с кипарисово дърво, обкова го с най-хубаво злато и изработи по него палми и верижки.

6. И украси дома с драгоценни камъни за хубост; а златото беше парваимско злато.

7. И обкова със злато дома, гредите, праговете, стените му (и прозорците) и вратите му, и по стените извая херувими.

8. И направи Святая-Святих: дължината й според широчината на дома - двайсет лакти, и широчината й - двайсет лакти; и покри я с шестстотин таланта най-добро злато.

9. Тежината на гвоздеите беше петдесет сикли злато (всякой гвоздей). Горниците тъй също обкова със злато.

10. А в Святая-Святих направи два херувима, резбарска работа, и ги обкова със злато.

11. Крилата на херувимите бяха надлъж двайсет лакти: едното крило, пет лакти, се допираше до стената на дома, а другото крило, също пет лакти, се срещаше с крилото на другия херувим;

12. също и едното крило на другия херувим, пет лакти, се допираше до стената на дома, а другото крило, пет лакти, се срещаше с крилото на другия херувим.

13. Крилата на херувимите бяха разперени на двайсет лакти; а тия стояха на нозете си с лице към храма.

14. И направи завеса от син, пурпурен и багрен плат и от висон, и на нея изобрази херувими.

15. И пред храма направи два стълба, високи по трийсет и пет лакти, и главуляк отгоре на всеки пет лакти.

16. И направи верижки, както в светилището, и ги положи върху стълбовете, и направи сто нара, които тури на верижките.

17. И постави стълбовете пред храма: единия отдясно, другия отляво, и нарече десния Иахин, а левия Воаз.
ГЛАВА 4.
1. И направи меден жертвеник: двайсет лакти дълъг, двайсет лакти широк и десет лакти висок.

2. И направи изляно море - от единия му край до другия десет лакти - цялото кръгло, високо пет лакти, а наоколо го обхващаше връв от трийсет лакти;

3. наоколо му под него от всички страни имаше изляни образи волски; на десет лакти наоколо обикаляха морето два реда волове, изляни заедно с него.

4. То стоеше върху дванайсет вола: три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг и три гледаха към изток, и морето върху тях отгоре; заднищата им пък бяха обърнати навътре под него.

5. Дебело беше една длан, и краищата му, направени като краищата на чаша, приличаха на цъфнал крин. То събираше до три хиляди бата.

6. Направи и десет умивалници и постави пет отдясно и пет отляво, за да мият в тях, - миеха в тях приготвеното за всесъжения; а морето - за свещениците, за да се мият в него.

7. Направи и десет златни светилници, каквито трябваше да бъдат, и ги постави в храма - пет отдясно и пет отляво.

8. Направи и десет трапези и ги постави в храма - пет отдясно и пет отляво; направи и сто златни чаши.

9. Направи още и свещенически двор, и голям двор, и врати към двора, а стожерите им обкова с мед.

10. Морето постави на дясна страна, към югоизток.

11. И направи Хирам котли, лопатки, чаши (кадилници и всички жертвени съдове). И свърши Хирам работата, която вършеше за цар Соломона в Божия дом:

12. два стълба и два пояса около главуляците върху стълбовете и две мрежи, за да покриват двата пояса около главуляците, които бяха върху стълбовете,

13. и четиристотин нара на двете мрежи - два реда нарове за всяка мрежа, за да покриват двата пояса около главуляците върху стълбовете.

14. Направи и подставки, направи и умивалници над подставките;

15. едно море и дванайсет вола под него,

16. и котли, и лопатки, и вилици; целия тоя прибор Хирам-Авий направи на цар Соломона за дома Господен от изгладена мед.

17. Царят ги излива в глинена пръст в околността на Иордан, между Сокхот и Цереда.

18. Соломон направи всички тия вещи в голямо множество, тъй че не се знаеше теглото на медта.

19. Направи Соломон и всички други вещи за Божия дом: и златен жертвеник, и трапези за хлябовете на предложението,

20. и светилници, и кандилцата им, за да ги палят по устава пред давира, - от чисто злато;

21. и цветя, и кандилца, и щипци от злато, от най-чисто злато,

22. и ножове, и ръсилници, и чаши, и пепелници от най-чисто злато; и храмовите двери - вътрешните двери за Святая-Святих, и храмовите двери за светилището - от злато.

2. Тогава Соломон свика в Иерусалим старейшините израилски и всички коленоначалници и отценачалници у Израилевите синове, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч от Сион.

3. И събраха се при царя всички израилтяни на празника, в седмия месец.

4. И дойдоха всички старейшини Израилеви. Левитите дигнаха ковчега;

5. и понесоха ковчега и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията, - понесоха ги свещеници и левити.

6. А цар Соломон и цялото Израилево общество, което се бе събрало при него пред ковчега, принасяха жертви - овци и волове, толкова много, че не бе възможно да се изброят и сметнат.

7. И свещениците донесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма - в Святая-Святих, под крилата на херувимите.

8. Херувимите простираха крила над мястото на ковчега и покриваха ковчега и върлините му отгоре.

9. И върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха пред давира, ала не излизаха навън; те са там и доднес.

10. В ковчега нямаше нищо, освен двете скрижали, които Моисей бе положил на Хорив, когато Господ сключи завет с Израилевите синове, след излизането им из Египет.

11. Когато свещениците излязоха из светилището, - защото всички свещеници, които бяха там, се осветиха, без разлика на отдели;

12. когато всички певци-левити: Асаф, Еман, Идитун и синовете им и братята им, облечени във висон, с кимвали, псалтири и гусли стояха на източната страна на жертвеника, и с тях заедно сто и двайсет свещеника тръбяха с тръби,

13. тръбяха и пееха като един, издавайки един глас за хвала и славословие Господу; когато екна звукът от тръби, кимвали и други свирала, и всички хвалеха Господа, че Той е благ, че милостта Му е вовеки, - тогава домът, домът Господен, се изпълни с облак,

14. и поради облака свещениците не можеха да стоят при службата, защото слава Господня изпълни Божия дом.

2. но аз (о, Светий,) Ти построих дом за жилище, място за вечно Твое пребъдване.

3. И обърна царят лицето си, та благослови цялото събрание израилтяни - цялото събрание израилтяни стоеше, -

4. и каза: благословен Господ, Бог Израилев, Който свърши сега със светата Си ръка това, що бе казал с устата Си на баща ми Давида! Той бе казал:

5. от оня ден, когато изведох Моя народ из Египетската земя, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за съграждане дом, дето да пребъдва името Ми, нито избрах мъж, който да е управител на Моя народ Израиля,

6. а избрах Иерусалим, та името Ми там да пребъдва, избрах Давида, та той да бъде над Моя народ Израиля.

7. Баща ми Давид имаше на сърце да построи дом на името на Господа, Бога Израилев.

8. Но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце.

9. Обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който ще произлезе от бедрата ти, - той ще построи храм на името Ми.

10. И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл: аз стъпих на мястото на баща си Давида, седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих дом на името на Господа, Бога Израилев.

11. И положих там ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил със синовете Израилеви.

12. Па застана Соломон при жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце, -

13. защото Соломон бе направил меден амвон, дълъг пет лакти, широк пет лакти и висок три лакти, и го бе поставил посред двора; на него той застана, коленичи пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето, -

14. и каза: Господи, Боже Израилев! Няма Бог, подобен на Тебе, нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и милостта към рабите Си, които ходят пред Тебе с всичкото си сърце;

15. Ти изпълни на Своя раб Давида, мой баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес изпълни с ръката Си.

16. И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, онова, що му бе рекъл, думайки: няма да ти се прекрати мъж, който да седи пред лицето Ми на престола Израилев, само ако твоите синове внимават за пътищата си, като ходят по Моя закон тъй, както си ходил ти пред Мене.

17. И сега, Господи, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида!

18. Наистина, Бог ли ще обитава с човеците на земята? Ако небето и небесата на небесата Те не побират, толкова по-малко тоя храм, що съм построил.

19. Но погледни милостивно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! Чуй зова и молитвата, с която Твоят раб се моли пред Тебе.

20. Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към мястото, в което си обещал да туриш името Си, за да слушаш молитвата, с която рабът Ти ще се моли на това място.

21. Чуй молбите на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, с които ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай!

22. Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и тая клетва бъде извършвана пред Твоя жертвеник в тоя храм,

23. тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби, въздай на виновния, като стовариш постъпката му върху главата му, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му.

24. Кога Твоят народ Израил бъде поразен от неприятеля, задето е съгрешил пред Тебе, и кога те се обърнат към Тебе, и изповядат името Ти с молба и молитва пред Тебе в тоя храм,

25. чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля и ги върни в земята, която си дал тям и на отците им.

26. Кога се заключи небето и няма дъжд, задето са съгрешили пред Тебе, и се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от своя грях, защото си ги смирил,

27. чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им посочиш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал на народа Си за наследие.

28. Глад ли бъде по земята или мор, палещ вятър или главня, скакалци или гъсеници, или го притиснат неприятелите му в земята, що владее, някое бедствие ли бъде или някаква болест,

29. всяка молитва, всяка молба от който и да е човек, или от целия народ Твой Израил, кога всякой усети неволята си и тъгата си и простре ръце към Твоя храм,

30. чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и прости и въздай всекиму според всичките му пътища, както познаваш сърцето му, - защото само Ти познаваш сърцата на синовете човечески, -

31. за да се боят от Тебе и да ходят по Твоите пътища през всички дни, докато живеят на земята, що си дал на отците ни.

32. Дори и другородец, който не е от Твоя народ Израил, кога дойде от далечна земя заради Твоето велико име, Твоята мощна ръка и Твоята простряна мишца, - дойде и се помоли в тоя храм,

33. чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да познаят Твоето име и да Ти се боят, както и Твоят народ Израил, и да знаят, че тоя дом, който аз съградих, е наречен на Твое име.

34. Кога Твоят народ излезе на война против неприятелите си по пътя, по който го пратиш Ти, и Ти се помоли, като се обърне към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твоето име,

35. тогава послушай от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно.

36. Кога съгрешат пред Тебе, - защото няма човек, който не би съгрешил, - и Ти им се разгневиш и ги предадеш на неприятеля, и ония, които са ги пленили, ги отведат в далечна или близка земя,

37. кога в земята, в която бъдат пленени, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на своето пленство, думайки: съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме, -

38. и се обърнат към Тебе с всичкото си сърце и с всичката си душа, в земята на своето пленство, дето бъдат откарани в плен, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на отците им, и към града, който си избрал, и към храма, който съградих на Твоето име, -

39. тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата им и молбата им, стори, каквото е тям потребно, и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе.

40. Боже мой, нека очите Ти бъдат отворени и ушите Ти внимателни към молитвата на това място!

41. И сега, Господи Боже, застани в Твоето покоище, Ти и ковчегът на Твоята мощ! Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение, и Твоите преподобни да се насладят с блага.

42. Господи Боже, не отвръщай лице от помазаника Си, спомни милостите към Своя раб Давида!

2. И свещениците не можаха да влязат в дома Господен, защото слава Господня изпълни дома Господен.

3. И всички синове Израилеви, като видяха, как слезе огън и слава Господня върху дома, паднаха ничком на земята, на плочника, поклониха се и славословиха Господа, защото е благ, защото милостта Му е довека.

4. А царят и целият народ запринасяха жертви пред лицето на Господа.

5. И принесе цар Соломон в жертва двайсет и две хиляди вола и сто и двайсет хиляди овци: тъй осветиха Божия дом царят и целият народ.

6. Свещениците стояха на службата си, а левитите, с Давидовите песни в ръце, стояха с Господни свирала, които бе направил цар Давид за прослава на Господа, защото милостта Му е вечна; и тръбяха свещениците срещу тях, и цял Израил стоеше.

7. Соломон освети и вътрешната част на двора, която е пред дома Господен: там принесе всесъженията и тлъстината от мирните жертви, защото медният жертвеник, направен от Соломона, не можеше да побере всесъженията, хлебните приноси и тлъстините.

8. И направи Соломон в онова време седмодневен празник, и празнуваше с него цял Израил, - твърде голям сбор, който се бе стекъл от входа в Емат до Египетската река;

9. а на осмия ден направиха следпразненство, защото осветяването на жертвеника правиха седем дена и празника - седем дена.

10. И на двайсет и третия ден от седмия месец царят разпусна народа по шатрите им, всички радостни и весели в сърцето поради доброто, което Господ стори на Давида и Соломона и на Своя народ Израил.

11. И свърши Соломон дома Господен и дома царски, свърши успешно всичко, що кроеше в сърцето си да извърши в Господния дом и в своя дом.

12. И Господ се яви Соломону нощем и му каза: чух твоята молитва и Си избрах това място за дом на жертвоприношения.

13. Ако заключа небето и няма дъжд, ако заповядам на скакалци да изпоядат земята, или напратя мор върху Моя народ,

14. и Моят народ, който се именува с Мое име, се смири, почне да се моли, да търси лицето Ми и се отвърне от лошите си пътища, Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му.

15. Сега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата в това място.

16. И сега Аз избрах и осветих тоя дом, та името Ми да бъде там довека; и очите Ми, и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни.

17. И ако ти ходиш пред лицето Ми, както ходеше баща ти Давид, и вършиш всичко, що съм ти заповядал, и пазиш уставите Ми и законите Ми,

18. Аз ще утвърдя престола на царството ти, както бях обещал на баща ти Давида, думайки: няма да ти се прекрати мъж, който да владее над Израиля.

19. Но, ако отстъпите и напуснете наредбите Ми и заповедите Ми, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте,

20. Аз ще изтребя Израиля от лицето на Моята земя, която съм му дал, и тоя храм, който съм осветил на Мое име, ще отхвърля от лицето Си и ще го сторя за приказ и за присмех у всички народи.

21. И за тоя храм, тъй висок, всякой, който минува край него, ще се ужаси и ще каже: защо ли Господ е постъпил тъй с тая земя и с тоя храм?

22. И ще кажат: затова, че те оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги изведе из Египетската земя, и се прилепиха към други богове, покланяха им се и им служеха, - затова Той им напрати цялото това нещастие.

2. Соломон застрои и градовете, които Хирам му бе дал, и насели в тях синове Израилеви.

3. И отиде Соломон против Емат-Сува и го превзе.

4. И съгради Тадмор в пустинята и всички градове за складове, каквито основа в Емат.

5. Обстрои Горни Веторон и Долни Веторон, градове, укрепени със стени, порти и заворки,

6. и Ваалат и всички градове за складове, които имаше Соломон, и всички градове за колесници и градове за конници, и всичко, що искаше да съгради Соломон в Иерусалим и на Ливан и по цялата земя на своето владение.

7. Всички люде, останали от хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и иевусейци, които не бяха от синовете Израилеви, -

8. децата им, останали след тях на земята, които синовете Израилеви не бяха изтребили, - Соломон направи поданици и доднес.

9. А синовете Израилеви Соломон не правеше работници за свои работи; те бяха войници и началници на телопазителите му и предводители на колесниците и конниците му.

10. Главни разпоредници, които управляваха народа при цар Соломона, бяха двеста и петдесет.

11. Соломон преведе дъщерята фараонова от Давидовия град в дома, който построи за нея, защото, казваше той, жена не бива да живее при мене в дома на Израилевия цар Давида, понеже домът е свет: в него е влязъл ковчегът Господен.

12. Тогава Соломон начена да принася всесъжения Господу върху жертвеника Господен, който бе издигнал пред притвора,

13. за принасяне всесъжения, според наредбите за всеки ден, както бе заповядал Моисей, в съботите и новомесечията и в празниците три пъти на годината: в празника на Безквасниците, в празника на Седмиците и в празника на Шатрите.

14. И установи, според разпоредбата на баща си Давида, смените на свещениците според службата им, на левитите според стражите им, за да славословят и служат при свещениците според устава за всеки ден, и на вратарите според смените им, при всяка врата, понеже такова беше завещанието на Давида, Божия човек.

15. И не отстъпяха от царевите заповеди за свещениците и за левитите в нищо, нито пък за съкровищата.

16. Тъй бе уредено цялото дело на Соломона от деня, когато се основа домът Господен, до пълното му свършване.

17. Тогава отиде Соломон в Ецион-Гевер и в Елат, що е на морския бряг, в земята Идумейска.

18. И Хирам му прати по свои слуги кораби и роби, които знаеха морето, и те отидоха със слугите Соломонови в Офир, отдето изкараха четиристотин и петдесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.

2. Соломон й обясни всички нейни думи, и не се намери нищо непознато на Соломона, което да не й обясни.

3. Савската царица, като видя мъдростта на Соломона и дома, що той бе построил,

4. и ястията на трапезата му, и жилищата на слугите му, благочинието на прислужниците му и облеклото им, виночерпците и облеклото им, и хода, с който той влизаше в дома Господен, - беше извън себе си.

5. И каза на царя: истина е, което бях слушала в земята си за твоите дела и за твоята мъдрост;

6. но аз не вярвах на думите за тях, докле не дойдох и не видях с очите си. И ето, нито половината не бе ми казано за голямата твоя мъдрост: ти надминаваш мълвата, която бях чула.

7. Блажени твоите люде, блажени тия твои слуги, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти!

8. Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който е благоволил да те постави на Своя престол за цар пред Господа, твоя Бог. Поради любовта на твоя Бог към Израиля, за да го утвърди навеки, Той те постави цар над него, - да даваш съд и правда.

9. И тя подари на царя сто и двайсет таланта злато и голямо множество благовония и драгоценни камъни: такива благовония, каквито Савската царица подари на цар Соломона, не е имало.

10. Слугите Хирамови и слугите Соломонови, които докараха злато от Офир, докараха и червено дърво и драгоценни камъни.

11. И царят направи от това червено дърво стълби за дома Господен и за царския дом, и китари и псалтири за певците. Такова нещо не беше виждано преди в земята Иудейска.

12. А цар Соломон даде на Савската царица всичко, що тя пожела и що поиска, освен такива работи, каквито беше тя донесла на царя. И тя се върна в своята земя със слугите си.

13. Теглото на златото, що идеше на Соломона в една година, беше шестстотин шейсет и шест таланта злато.

14. Освен това, принасяха още посланици и търговци, и всички царе арабски и областни началници принасяха злато и сребро на Соломона.

15. И направи цар Соломон двеста големи щита от ковано злато - по шестстотин сикли ковано злато отиде за всеки щит, -

16. и триста по-малки щита от ковано злато, по триста сикли злато отиде за всеки щит; и царят ги постави в дома от ливанско дърво.

17. Царят направи и голям престол от слонова кост, и го обкова с чисто злато,

18. и шест стъпала към престола и златно подножие, пристроено към престола, и опирала от двете страни на седалото, и два лъва, които стояха до опиралата,

19. и още дванайсет лъва, които стояха там от двете страни на шестте стъпала. Такъв (престол) нямаше в никое царство.

20. Всички съдове за пиене у цар Соломона бяха от злато, и всички съдове в дома от ливанско дърво бяха от чисто злато; среброто в Соломоново време се не ценеше за нищо,

21. защото царски кораби ходеха в Тарсис със слугите Хирамови и всеки три години корабите се връщаха от Тарсис, та донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22. И цар Соломон надмина всички земни царе по богатство и мъдрост.

23. И всички земни царе търсеха да видят Соломона, за да послушат мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му.

24. И всякой от тях поднасяше от себе си дар: сребърни съдове и златни съдове, облекла, оръжия, благовония, коне и мъски - всяка година.

25. Соломон имаше четири хиляди обори за коне и колесници и дванайсет хиляди конници; настанил ги беше по колесничните градове и при царя - в Иерусалим;

26. и владееше над всички царе - от река Ефрат до Филистимската земя и до Египетските предели.

27. И направи царят (златото и) среброто в Иерусалим равноценно с простите камъни, а кедрите, поради тяхното множество, направи равноценни със смоковниците в низините.

28. Коне докарваха на Соломона от Египет и от всички земи.

29. Другите дела Соломонови, първи и последни, са описани в записките на пророк Натана и в пророчеството на силомеца Ахия и във виденията на ясновидеца Иоиля за Иеровоама, Наватовия син.

30. Соломон царува в Иерусалим над цял Израил четирийсет години.

31. И почина Соломон при отците си, и го погребаха в града на баща му Давида. И вместо него се възцари син му Ровоам.