Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл?

3. Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай:

4. де беше ти, когато полагах основите на земята? - кажи, ако знаеш.

5. Кой й определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето?

6. На какво са закрепени основите й, или кой положи крайъгълния й камък,

7. при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост?

8. Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба,

9. когато облаците направих негово облекло и мъглата - негови пелени,

10. и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата,

11. и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни?

12. Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото й,

13. за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците,

14. за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло,

15. да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка?

16. Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната?

17. Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка?

18. Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това.

19. Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата?

20. Ти трябва да си стигал до границите й и знаеш пътеките към дома й.

21. Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям.

22. Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката,

23. които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война?

24. По кой път се разлива светлината и се разнася източният вятър по земята?

25. Кой отваря потоците за изливане на водата и път за гръмоносни светкавици,

26. за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, дето няма човек,

27. за да насища пустинята и степта и да възбужда злачните зародиши да изникват?

28. Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата?

29. Из чия утроба излиза ледът, и небесния скреж, - кой го ражда?

30. Водите като камък се затвърдяват, и повърхността на бездната замръзва.

31. Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил?

32. Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата й?

33. Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли натъкми то да владее над земята?

34. Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода?

35. Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли и ще ти кажат ли: ето ни?

36. Кой вложи мъдрост в сърцето, или кой даде смисъл на разума?

37. Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете на небето,

38. когато прахът се обръща в кал, и буците се слепват?

39. Ти ли ловиш плячка за лъвицата и насищаш лъвчетата,

40. когато те лежат в леговищата или почиват под сянка в засада?

41. Кой приготвя на враната храната й, кога пиленцата й, скитайки се без храна, викат към Бога?
ГЛАВА 39.
1. Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?

2. Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?

3. Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;

4. децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.

5. Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,

6. на което съм отредил степта за къща и солниците - за жилище?

7. Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,

8. дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.

9. Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?

10. Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?

11. Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?

12. Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?

13. Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?

14. Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка,

15. и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;

16. жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът й ще отиде напразно,

17. защото Бог не й е дал мъдрост и не я е надарил с разум;

18. а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.

19. Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?

20. Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,

21. рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;

22. смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;

23. кънти тул над него, блещи копие и сулица;

24. в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;

25. щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.

26. Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?

27. По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?

28. Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;

29. оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;

30. пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.

31. Продължи Господ и рече на Иова:

32. който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.

33. Отговори Иов Господу и рече:

34. ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.

35. Веднъж говорих, - сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.
ГЛАВА 40.
1. Отговори Господ на Иова из бурята и рече:

2. препаши като мъж кръста си: Аз ще те питам, а ти Ми обяснявай.

3. Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, та себе си да оправдаеш?

4. Такава ли е твоята мишца, както на Бога? И можеш ли като Него да загърмиш с глас?

5. Украси се тогази с величие и слава, облечи се в блясък и великолепие;

6. излей яростта на гнева си, погледни всичко, що е горделиво, и го смири;

7. погледни всички високомерни и ги унизи, и съсипи нечестивите на местата им;

8. зарови ги всички в земята и покрий лицата им с тъма.

9. Тогава и Аз ще призная, че твоята десница може да те спасява.

10. Ето бегемотът, който съм създал, както и тебе; той яде трева като вол;

11. ето, неговата сила е в бедрата му, и якостта му - в мишците на корема му;

12. размахва опашката си като кедър; а жилите на бедрата му са преплетени;

13. краката му са като медни тръби; костите му са като железни пръти;

14. това е върхът на Божиите пътища: само Оня, Който го е сътворил, може да приближи меча Си до него;

15. планините му принасят храна, и там всички полски зверове играят;

16. той си ляга под сенчестите дървета, под покрива на тръстиката и в блатата;

17. сенчестите дървета го покриват със сянката си; върбите край потоците го окръжават;

18. ето, той пие от реката и не бърза; остава си спокоен, ако ще би Иордан да хлуйне към устата му.

19. Ще го хване ли някой открито и ще продупчи ли носа му с кука?

20. Можеш ли извлече с въдица левиатана и с връв да го вържеш за езика?

21. Ще вденеш ли халка в ноздрите му? Ще прободеш ли с шило челюстта му?

22. Ще ли ти се много моли и ще ли ти говори кротко?

23. Ще направи ли договор с тебе, ще го вземеш ли завинаги като свой роб?

24. Ще се забавляваш ли с него като с птичка, и ще го вържеш ли зарад момиченцата си?

25. Ще го продават ли другарите по лов, ще го делят ли между хананейските търговци?

26. Можеш ли промуши кожата му с копие и главата му с рибарска вила?

27. Тури на него ръката си и помни за борбата: занапред не ще посмееш.
ГЛАВА 41.
1. Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед?

2. Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?

3. Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.

4. Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност.

5. Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти?

6. Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо - ужас,

7. яките му щитове - великолепие; те са скрепени като с твърд печат;

8. един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им;

9. един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят.

10. Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората;

11. от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри;

12. от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел.

13. Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза.

14. На врата му сила обитава, и пред него ужас тича.

15. Месестите части на тялото му са сплътени яко помежду си, не мърдат.

16. Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък.

17. Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.

18. Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня.

19. Желязото смята за слама, медта - за гнило дърво.

20. Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него.

21. Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее.

22. Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта.

23. Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас;

24. отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява.

25. На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен;

26. на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.

2. зная, че Ти всичко можеш, и че намерението Ти не може да бъде спряно.

3. Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех.

4. Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми.

5. Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат;

6. затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел.

7. И отподир, след като Господ изговори на Иова тия думи, каза на Елифаза Теманеца: разпали се гневът Ми против тебе и против двамата твои другари, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.

8. Затова, вземете със себе си седем телеца и седем овена, па идете при Моя раб Иова и пренесете за себе си жертва; и Моят раб Иов ще се помоли за вас, защото само неговото лице ще приема, за да ви не отхвърля, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.

9. И отидоха Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец, и сториха, както Господ им заповяда, - и Господ прие лицето Иовово.

10. И върна Господ Иову загубата, когато той се помоли за приятелите си; и даде Господ на Иова двойно повече от онова, що имаше по-преди.

11. Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри и всичките му напрежни познайници, та ядоха с него хляб в къщата му и тъжиха с него, и утешаваха го за всичкото зло, що Господ му бе напратил, и дадоха му всякой по кесита и по златен пръстен.

12. И благослови Бог последните дни на Иова повече от напрежните: той имаше четиринайсет хиляди дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда рала волове и хиляда ослици.

13. Имаше и седем сина и три дъщери.

14. И нарече първата Емима, втората - Касия, а третата - Керенхапух.

15. И нямаше по цялата земя такива хубави жени, както Иововите дъщери, и баща им даде тям наследство между братята им.

16. После това Иов живя сто и четирийсет години, и видя синове и внуци до четвърто коляно.

17. И умря Иов стар и сит на живот.

ПСАЛТИР *

* У Евреите: "Книга на Хваленията".

ПСАЛОМ 1. Псалом Давидов.

2. а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!

3. И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.

4. Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).

5. Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците - в събранието на праведните.

6. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.

2. Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.

3. "Да разкъсаме - казват - техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови."

4. Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.

5. Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:

6. "Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;

7. ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих *;

8. искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя - за Твое владение.

9. Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд."

10. И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!

11. Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.

12. Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.

* 6 и 7 стихове според превода на 70-те: "Аз съм поставен от Него Цар над Сион, Неговата света планина, да възвестя повелята Господня: Господ Ми каза: Син Мой си Ти, Аз днес Те родих".
ПСАЛОМ 3. Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома.
Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;

2. мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.

3. Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.

4. С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.

5. Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.

6. Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.

7. Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.

8. От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.

3. Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?

4. Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него.

5. Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.

6. Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.

7. Мнозина думат; кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!

8. Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и елей).

9. Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.

3. Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.

4. Господи, чуй рано гласа ми, - на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,

5. защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;

6. нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.

7. Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.

8. Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.

9. Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене.

10. Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им - отворен гроб, с езика си лъстят.

11. Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестие, защото се дигнаха против Тебе.

12. И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име.

13. Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.

3. Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;

4. потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?

5. Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,

6. защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?

7. Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.

8. Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.

9. Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,

10. Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.

11. Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.

3. да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).

4. Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,

5. ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, -

6. нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.

7. Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, -

8. множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.

9. Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.

10. Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!

11. Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.

12. Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;

13. ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,

14. приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.

15. Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.

16. Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;

17. злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му,

18. Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.
ПСАЛОМ 8. Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Давидов.
Господи, Боже наш! колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира по-горе от небесата.

3. Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.

4. Кога гледам Твоите небеса - дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си:

5. що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?

6. Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;

7. поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:

8. овци и волове всички, а също и зверовете полски,

9. птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища.

10. Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!
ПСАЛОМ 9. Началнику на хора. След смъртта на Лабена. Псалом Давидов.
Ще (Те) славя, Господи, от все сърце, ще възвестявам всички Твои чудеса,

3. ще се радвам и тържествувам за Тебе, ще възпявам Твоето име, Всевишний.

4. Когато враговете ми бъдат обърнати назад, ще се препънат и ще погинат пред Твоето лице,

5. защото Ти отсъди моя съд и моята тъжба; Ти седна на престола, Съднико праведний.

6. Ти възнегодува против народите, погуби нечестивия, името им заличи вовек-века.

7. У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им.

8. Но Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол,

9. и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо.

10. И ще бъде Господ прибежище за угнетения, прибежище в усилни времена;

11. и ще се уповават на Тебе ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи.

12. Пейте Господу, Който живее на Сион, възпявайте между народите делата Му,

13. защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите.

14. Помилуй ме, Господи; погледни, как страдам от ония, които ме мразят, - Ти, Който ме издигаш от вратата на смъртта,

15. за да възвестявам всичката Твоя хвала при портите на дъщерята Сионова: ще се радвам за спасението от Тебе.

16. Паднаха народите в ямата, що бяха изкопали; в примката, що бяха скрили, се оплете ногата им.

17. Господ биде познат по съда, който извърши; нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си.

18. Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога.

19. Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине.

20. Стани, Господи, да не вземе връх човек; нека се съдят народите пред Твоето лице.

21. Напрати, Господи, върху им страх: нека знаят народите, че те са човеци.

22. Защо, Господи, стоиш далеч и криеш Себе Си в усилно време?

23. Поради гордостта си нечестивците преследват бедния: нека се хванат в хитрите кроежи, що сами измислят.

24. Защото нечестивецът се хвали с похотта на душата си; користолюбецът облажава себе си.

25. В своята гордост нечестивецът пренебрегва Господа и казва: "не дири сметка"; във всички си помисли дума: "няма Бог!"

26. Във всяко време пътищата му са гибелни; Твоите съдби са далеч от него; на всички свои врагове гледа с презрение;

27. дума в сърце си: "няма да се поклатя; от рода в род зло няма да ми се случи".

28. Устата му са пълни с проклятия, коварства и лъжа; под езика му - мъчение и пагуба;

29. седи в засада зад двора; в скришни места убива невинния; очите му дебнат сиромаха;

30. причаква на скришно място като лъв в леговище; причаква в засада, за да хване сиромаха; хваща сиромаха и го увлича в мрежите си;

31. прегъва се, приляга - и сиромасите падат в силните му нокти;

32. дума в сърце си: "Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види."

33. Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката Си, не забравяй (Твоите до край) потиснати.

34. Защо нечестивецът нехае за Бога, думайки в сърце си: "Ти няма да търсиш сметка"?

35. Ти виждаш, понеже гледаш обиди и притеснения, за да отплатиш с ръката Си. Тебе се беден предава; на сираче Ти си помощник.

36. Сломи мишцата на нечестивия и злия, тъй че да се търси и да се не намери неговото нечестие.