Упражнения върху редукция |е:и|

допринасям —

приближавам —

полемизирам —

комбинация —

пристъпвам —

измерим —-

мириша —

лютеница —

Упр. 2. Мотивирайте разликата в значението на ду­мите и образувайте с тях словосъчетания.

претеглям — притеглям преставам — приставам
преход — приход престъпвам — пристъпвам

предам — придам прелетя — прилетя

преписка — приписка пренос — принос

прекачвам се — прикачвам се

Упр. 3. Чрез значението на представките мотиви­райте правописа на думите.

притварям прегризва прибягвам премислям

приболява ме пресъздавам придобивам примижва

препичам привърженик прикляквам притискам

прегрявам приисква ми се проигравам преструвка

прекатурвам пребледнявам приближавам

утр-нен д-виденти пиед-стал инж-нер ст-рилен ц-мент сутр-шен

д-сидент д-стилирам д-финиция вид-лина бр-зент пес-мизъм


ТЕСТ ЗА САМОКОНТРОЛ

(редукция на гласни)

/. Подчертайте правилно изписания вариант.

1. 
   а) преструкторирам; б) преструктурирам; в) приструктурирам.
   

1. 
   а) ентосиазъм; б) ентосиазам; в) ентусиазъм.
   
2. 
   а)корегирал; б) коригирал; в) коригиръл.
   
3. 
   а) въплащение; б) въплъщение; в) ваплащение.
   
4. 
   а) интелигент: б) интелегент; в) интилигент.
   
5. 
   а) уплатнявам; б) оплатнявам; в) уплътнявам.
   

2. 
   а) недоразомение; б) недуразомение: в) недора­зумение.
   
3. 
   а) индеферентен; б) индифирентен; в) индифе­рентен.
   

10.а)превилегия; б) привилегия; в) привелегия

//. Подчертайте само правилно изписаните думи:
тласък

избоял

очарование

провлак

удвоявам

треволяк

ешелон

строполявам се

развалнуван

услушвам се

утренен

упалномощавам

превилигированост

сачетаемост

песимизъм

рекапитолация

фигоративен

недоимак

пърцал

осмивам

В старобългарската азбука е имало буква -ят, която се е четяла като я или като е. С правописната реформа от 1945 година буква ятовата гласна се премахва и се въвеждат следните правила.

Правила за непрегласен изговор, т.е. наследникът на ятовата гласна се произнася и записва като Я:

1. 
   Сричката, наследник на ятовата гласна, е под ударение
   

3. Думата е изконно българска (народна), а не заемка от черковнославянски или руски, нито е новообразувана книжовна дума.

4. Посочените три условия трябва да са едновремен
но налице.

При условие, че думата е едносрична, тя се произ­нася и пише с Я: сняг, хляб, бял, дял, зрял.

Ако едно от условията не е изпълнено (сричката, наследник на ят не е под ударение, следващата сричка е мека, думата е заемка от черковнославянски или руски, или е новообразувана книжовна дума), изговорът е прегласен, т. е. произнася се и се пише Е.

Например във формите на думи, които се променят по род (прилагателни, притежателни местоимения и при­частия), в мъжки, женски и среден род изговорът е непре­гласен, т. е. произнася се и се пише я, защото следващата сричка е твърда, а във формата за множествено число изго­ворът е прегласен, т. е. произнася се и се пише е, защото следващата сричка е мека: голям, голяма, голямо, големи; влязъл, влязла, влязло, влезли; техен, тяхна, тяхно, техни.

В следващите примери прегласеният изговор се обя­снява с факта, че ударението не пада върху сричката, на­следник на -к гласна: бяс — бесове, бесът; цвят — цвето­ве, цветът; грях — грехове, грехът; мляко — млекарница. млекар; дял, дялове, но делът.

Има сложни думи с едно ударение, което е върху вто­рия корен. В такъв случай, ако първият корен съдържа наследник на ятовата гласна, изговорът е прегласен:

има няколко степени — неколкостепенен;

който образува пяна - пенообразуващ;

който е подобен на звяр — звероподобен;

който е от бял камък — белокаменен.

Съществуват акцентни дублети, т. е. думи, за които| нормативно е прието да се произнасят с две различи ударения. Например наречието напряко може да е с ударение върху наследника на ятовата гласна и се произнася напряко, но ако ударението пада върху първия гласен, изговорът е прегласен (напреко). Подобен е случаят със съществителните дялба — делба, място — место, стряха — стреха, мляко — млеко.

При съществителни като сделка, зрелостник, които са производни от дял, зрял, прегласеният изговор се обяс­нява с обстоятелството, че са заемки от руски език, т. е въпреки че са налице първите две условия (ударение върху наследника на ятовата гласна и следваща твърда сричка), ре­шаващо за правописа и правоговора им се оказва третото условие.

При някои прилагателни, образувани с наставки -ен и -ски, изговорът е прегласен: хляб — хлебна; свят -светска, светско; гняв — гневна, гневно; лято — летен; звяр — зверска, зверско. При други прилагателни с про­менливо я в корена изговорът и правописът са по прави­лото, т. е. без преглас: желязо — .железен, .желязна, желязно, железни.

Редуване на я/е има при някои глаголи. Глаголите] от несвършен вид (те нормално се употребяват в сегашно време — аз пляскам, аз тряскам) съдържат в корена си я, докато съответните глаголи от свършен вид (тях можем да познаем по вмъкнатото да — аз да плесна, аз да тресна) имат коренова гласна е: врякам — врекна; бляскам — блесна; пляскам — плесна; тряскам — тресна; лягам — легна; избягвам — избегна. Кореновата гласна се запазва във формите за минало време, в страдателните и в миналите деятелни причастия: блеснах,

Глаголите от първо и второ спрежение във формата си за минало свършено време съдържат наследник на старата ятова гласна, която е стояла пред окончанието -х. В съвременния български език -я- се запазва във всички фор­ми на глаголите за минало свършено време: видях, видя, видяхме, видяхте, видяха; живях, живя, живяхме, жи­вяхте, живяха; пях, пя, пяхме, пяхте, пяха; прострях, простря, простряхме, простряхте, простряха; спрях, спря, спряхме, спряхте, спряха и пр. Когато от основата за минало свършено време се образуват минали свършени деятелни причастия и страдателни причастия, наслед­никът на старата ятова гласна се прегласява по правилата: изпя (х) + л — изпял, изпяла, изпяло, изпели (минало свършено деятелно причастие); изпя (х) + т(или -н) — изпят, изпята, изпято, изпети, изпечи (страдателно причастие).

Глаголите от първо и второ спрежение образуват ми­нало несвършено време с гласна, която е от ятов произ­ход. Във второ и трето лице единствено число тази гласна се прегласява: търпях, търпеше, търпеше, търпяхме, търпяхте, търпяха; четях, четеше, четеше, четяхме, четяхте, четяха. От основата за минало несвършено време се образува минало несвършено деятелно причас­тие, като прегласяването на изговора става по правилата:търпя(х) + л —търпял, търпяла, търпяло, търпели.

Съществителни от женски род с наставка -ост могат се образуват от причастия (това са отлаголни прилагателни, т.е. образувани са от глагол, но се променят по род и число като прилагателни) и от прилагателни. Когато са образувани от причастия, при членуване с определителния член -та съществителните имат непрегласеп говор, т, е. н се запазва. Например от глагола изнемощях. се образува причастието изнемощял, а от него съществиелното изнемощялост. Когато това съществително се членува, я се запазва — изнемощялостта. Аналогично се образуват: закостенях — закостенял — закостенялост— закостенялостта; изветрях — изветрял — изветрялост — изветрялостта; престарях — престарял—престарялост — престарялостта; отживях — отживял—отживялост — отживялостта. Когато съществителните с наставка -ост са образувани от прилагателни

От съществителни, назоваващи материя, се образуват прилагателни, които се произнасят и пишат с е: плат

Прилагателните кафяв и прям във формите си за среден род и множествено число запазват я: кафяво, кафяви; пряма,прямо, прями. Във връзка с решаването на правоговорните и правописни проблеми, произтичащи от променливото я, са се водили и се водят спорове. Някои езиковеди дори пред­лагат връщането на буква ят. Може би с цел съвместяване на крайни езиковедски становища книжовната норма допуска съществуването на редица дублети: вярност, вер­ност, зрялост/зрелост, рязка/резка, отсянка/отсенка, пряспа преспа, задрямвам;задремвам, невяста,'невес­та, десятък/десетък, мях/мех и пр.

Упражнения върху променливо Я

Упр. 1. Мотивирайте основанията си за правописа на следните думи:

хля/ебна голя/еми желя/езно пря/есна тя/есни ся/енчеста ля/етна кафя/еви

пя/есъчлив достовя/ерна свя/естна

б)причастия

задлъжня/ела прегоря/ела разтуптя/ени озверя/ели

бля/еснала избя/егнат подря/емнали пля/еснати

цъфтя/ели побеля/ели стоя/ели двоумя/ел се

загря/ети запъхтя/ени побя/гнал зася/ети

в) прости съществителни:
дря/емка прозя/вки бя/есове отся/енка

голя/емина седя/енка пля/ескане бая/ене

мя/ерки нагря/евка задя/евка деся/етка

наколя/енка тя/ежест

бя/елоцветен голя/емогабаритен ня/еколкоседмичен

мля/коохладител желя/езноруден ня/еколкостепенен

бя/елокаменна сня/егориначка ця/елогодишен

изнемощя/елостта закостеня/елостта отживя/елостта припря/еността престаря/елостта изпосталя/елостта

ря/едкостта зря/елостта ця/елостта вя/ерността

вя/етърничавостта закостеня/елостта
ж) глаголи:

бля/есна вля/езна избя/егна мя/ерна се

бля/ескам пля/ескам тря/ескам пля/есна
Упр. 2. Образувайте форми за множествено число на думите: сряда, крясък, бряг, блян, сянка, селянка, стряха, цвят, хляб, коляно, дядо, мях, лято, желязо.

Упр. 3. Образувайте сродни думи от: мляко, вятър, сека, ляв, сяра, звяр, цяр, обяд, грях, голям, дело, брашно.

Упр. 4. В текста открийте думи с променливо я. Мо­тивирайте правописа им и ги поправете, ако са грешно записани.

Но потокът не отвърна и от пътя си не свърна.

Хитричко се той подсмива, с бяла пяна се облива.

И по-буйно заигра из голямата гора.

Псе и шуми звънливо, все по-весело и живо.

Пляска, пени се, бучи, ала знае да мълчи — тайната

си не издава.

—Но потокът се не стресна, сеело с води приплясна, към сънливката се втурна,щгом той я прекатурна и нечистата Мецана

Йотация (вмятане на |й| между гласни)

Звукът [й] е съгласен, който се съчетава само с гласни звукове, затова вмъкването на [й] се разглежда във връзка със звукови промени и произтичащи от тях правописи проблеми при гласните.

В звуковия строеж на българската дума гласните се съчетават предимно със съгласни. Съчетанията от гласна и гласна са твърде редки и се срещат главно в думи от чужд произход. За да улесним произнасянето на струпани гласни, ние, българите, вмъкваме между тях [й] и това фонетично явление се нарича йотация. Правоговорната и правописната норма на съвремен­ния българския книжовен език определя като диалектни отклонения произнасянето на таен, авиатор, скиор като [тайен, авийатор, скийор].

В книжовния изговор йотация се допуска само при съчетания [иа] и [еа] в краесловие на заети чужди думи. Правописно това се отбелязва с -ия или -ея: ирония, ма­лария, батерия, материя, галерия, алея, ливрея, тран­шея. В средисловие правоговорната и правописната норма не допускат йотация, т. е. пише се -иа: материя, но ма­териален; мания, но маниакален: церемония, но церемо­ниален; зодия, но зодиакален. При членуване съществи­телните не променят правописа си: зодията, манията, пародията. В порядъка на допустимите от всяка норма изключения има думи, които в средисловие се пишат с -ия: софиянец, християнин, сияние, влияние, словоиз­лияние, грубиянин, грубиянство, опиянение и пр.

При съчетание [ио] йотация не се допуска нито в краесловие, нито в средисловие: студио, радио, импресарио,фолио,конституционен, скиор, пионка, шампион, идиот,

Дублетни форми са пиано/пияно; воин/войн; воевода/войвода;ерусалимски\иерусалимски.

Ако чуждата дума в езика, от които е заета, съдържа й, се запазва и в български, като в едни случаи се отбелязва с я, а в други – с йе или йо: плеяда, райе, фоайе, конвейер, доайен, фойерверк, пайети, папийонка, тайор, майонеза, койот.

Съществителни имена от мъжки род, които в един­ствено число завършват на -й, образуват форма за мно­жествено число с -и: завой — завои; случай — случаи; порой - порои; случай — случаи, кравай — краваи; герой - герои; критерий — критерии.

Съществителни имена от женски род, които в единс­твено число завършват на -ия или -ая, образуват множест­вено число с -ии или -аи: линия — линии; претенция — претенции; щуротия — щуротии; т. е. като правило може да се обобщи, че формите на думите за множествено число винаги се пишат с -И. Това без изключения се отнася и за притежателните местоимения: мой — мои(те); твой — твои(те); свой - свои(те).

УПРАЖНЕНИЯ

върху йотация

Упр.1. От дадените съществителни образувайте при­лагателни.

материя - материален

гимназия - фамилия -

вариация - Азия - ………………….

Италия - София -

мания — ……………….

зодия - …………
Упр. 2. Зачеркнете излишната буква.

олимпиа/яда миния/атюра плагия/атство

христия/анин опия/анителен опия/ат

гладия/атор словоизлия/ание грубия/анство

провинция/ата потенциа/ялен вегетария/анец

пародиа/ята жестикулациа/ята меридия/на

Папионка конвеер фоае

скиорка

фолио

ладия статия мой порой герой твой мания зодия свой случай гвоздеи -копой

библия гвоздей претенция

Членувайте получените форми за множествено чис­ло. Промени ли се нещо?

В съвременния български език гласен ъ се вмята в следните случаи:

1. 
   Когато в края на думата има струпване на шумов съгласен (б, в, г, д, ж, з, к, п, с, т, ф, х, ц, ч, ш) и сонорен съгласен (л, м, н, р), между тях се вмята ъ: цикъл, ансам­бъл, метър, литър, театър, спектър, ентусиазъм, же­зъл, съблазън.
   
2. 
   В чужди думи, образувани с наставка -изъм: афо­ризъм, цинизъм, механизъм, монархизъм, хуманизъм, идеализъм, организъм.
   

Запазване и изчезване на вметнат гласен Ъ

1- Гласният ъ, когато е между шумов и сонорен съгласен или между две шумови съгласни, изчезва във формата за множествено число и се запазва в бройната и в членуваната форма. (табл. 1)

Единствено число	Членувана форма	Бройна форма (след 2,3,4...; колко, няколко)	Множествено число
цикъл	след цикъла	два цикъла	ЦИКЛИ
театър бинокъл	в театъра до бинокъла	два театъра колко бинокъла	театри бинокли
чехъл	под чехъла	два чехъла	чехли
нокът	под нокътя	два нокъта	нокти

Изключение правят съществителните литър, метър и производните от тях— децилитър, километър, пара­метър. Когато тези съществителни са употребени като мерни единици, в бройната си форма те изпускат вметна­тия ъ: два метра, три километра, пет литра. Ако съществителните литър и метър са употребени със зна­чение на 'предмет', вметнатият ъ не се изпуска (Искам двата дървени метъра).

2. Съществителните, образувани с наставка -изъм> изпускат вметнатия ъ от наставката в членуваната форма и във формата за множествено число, а го запазват в брой­ната форма (табл. 2).

афоризми

Важно е да се знае, че съществителните, които назовават нелица (стол, гардероб, телефон), наред с формата за множествено число имат и бройна форма, която е задължителна след числителни и след местоименните наречия колко, няколко: два стола, няколко гардероба, колко телефона. Съществителните, назоваващи лица (министър, психиатър), имат само форма за множествено число и нямат бройна форма. Числителното, което се съ­четава с тях, трябва да е в мъжколична форма: двама ми­нистри, трима психиатри.

Редуване на групите |ър]/|ръ|, [ъл]/|лъ]

Гласна ъ в средисловие може да промени мястото си спрямо р или л. Това зависи от звуковото обкръжение при промяна във формата или при словообразуване (връх, но върхове; дълг, но длъжник).

Може да се каже, че в едносрични думи обикновено ъ е след р, л:гръм, връв, трън, гръб, плъх, плът, кръст, тлъст, блъф. Не са малко случаите, когато това е обратно, т. е. ъ е пред р, л: гърч, дълг, вълк, кълн, сърп. За дублети са приети бърз/бръз, щърк/щрък.

При многосрични думи [ър, ъл] се изговаря, когато следва един съгласен, а при два и повече съгласни звука се изговаря [ръ, лъ]: зърно, зрънце; гълтам, глътка; гръм, гъ^ърмеж

Съществителните, образувани от глаголи с помощта на наставка -не, запазват мястото на ъ: пържа, изпържвам -- изпържване; стържа, остъргвам —остъргване; кълцам, накълцвам — накълцване. Глаголите връзвам, клъцвам са без представка, затова ь е след р,л.

2. 
   В думи, които са влезли в книжовния език от черковнославянски или руски, съчетанието е винаги ър, ъл: повърхност, повърхностен; потвърждение, потвърдителен; оскърбление, оскърбителен.
   
3. 
   Промяна в позицията на ъ спрямо р има във формите на следните думи: самодържец - самодръжци; ост ровръх — островърха, островърхия; двугръб — двугърба, двугърбия.
   

1. 
   Глаголи, които са от трето спрежение, в първо лице единствено число завършват на -м, а в първо лице, мно­жествено число имат окончание -ме: купувам, купуваме; отивам, отиваме, казвам, казваме. Глаголите от първо и второ спрежение в първо лице, единствено число нямат окончание -м, затова в първо лице, множествено число завършват на -м: чета, четем; ходя, ходим, нося, носим; дойда, дойдем. Нарушение на книжовната норма е произ­насянето и писането им с окончание -ме за първо лице, множествено число в сегашно време: ходиме, четеме, носиме, дойдеме.
   
2. 
   В противоречие с книжовната норма е изпускането на гласен при членуване на пълните форми на притежа­телните местоимения: моята, а не мой та; своята, а не свой та; своето, а не свой то. За дублети са признати формите мене, мен; тебе, теб; този, тоя; тази, тая; онази оная; онези, ония; тези, тия.
   

УПРАЖНЕНИЯ

Не всички съществителни имат бройна форма и форма за множествено число. Обяснете причините (Например съществителното оптимизъм не е бройно, т.е. не

Не всички съществителни имат бройна форма и форма за множествено число. Например съществителното оптимизъм не е бройно, т.е. не можем да преброим един оптимизъм, два оптимизма и затова няма форма за множествено число. Съществителното министър назовава лице, затова няма бройна форма.

Упр. 2. Попълнете липсващата група ьр/ръ , ъл/лъ

М....СОТИЯ оск....бление

ПОДД....ЖНИК изт.... свам

потв....ждение пов....хностен

ИЗД....ЖЛИВ Д....ЖНИК