1.14Информация за конкретни страни – посадъчен материал КРХ
Чешка република – Списък на местните продавачи на посадъчен материал за КРХ
Subject/institution. locality
|
Лице за контакти
|
Телефонен номер
|
Доставка на растения (препоръка от Министерството на околната среда)
|
VÚKOZ – Průhonice
|
Ing.J.Weger, Ing. P.Vlasák
|
296 528 327, -270
|
all recommended clones
|
VÚLHM – výzkumná stanice Uherské Hradiště
|
Ing. Luka Čížková
|
572 549 115
|
all recommended clones
|
Doubravice (u Mšena / Bělé pod Bezdězem)
|
Ing. J. Nešpor
|
604 150 767
|
recommended clones of willow and poplar
|
Neznašov (u Týna nad Vltavou)
|
Jan Čihovský
|
385 721 737
|
poplar J-105, J-104 (Max-4, Max-5)
|
Smilkov (u Votic)
|
Ing. V. Repetný
|
317 812 116
|
recommended clones of willow
|
Unhošť u Prahy
|
paní ředitelka Breníková
|
312 698 401
|
recommended clones of willow, poplar J-105, J-104
|
Zvotoky (u Stakonic, Volenice)
|
Josef Požárek
|
383 394 149
|
poplar J-105, J-104 and other clones of willow and poplar
|
Nová Olešná (u Jindřichova Hradce)
|
František Bartoš
|
384 392 432
|
poplar J-105, J-104 and other clones of willow and poplar
|
Domanínek (u Bystřice nad Pernštejnem)
|
Ing. Miroslav Trnka
|
566 550 618
|
poplar J-105, J-104 and other clones of willow and poplar
|
Lhota (u Červeného Kostelce)
|
Bc. Radomír Česenek
|
491 463 239
rados7@centrum.cz
|
poplar J-105, J-104 and other clones of willow and poplar
|
Huntířov (u Děčína)
|
Rudolf Nachtman
|
mobil 606766408; nachtmanrud@atlas.cz
|
poplar J-105, J-104
|
Maňovice a Třebčice (Plzeň - Jih)
|
David a Pavel Jiránkovi
|
739 050913, 777267467, vermesgroup@seznam.cz
|
recommended clones of willow and poplar
|
Hradec u Jeseníka
|
Martin Pánek
|
mob 775 632 638
tspanek@jen.cz
|
recommended clones of willow and poplar
|
Grygov u Olomouce
|
Svatopluk Lengál
|
585 393 071, info@lengal.cz
|
clones of poplar
|
Bioenergy Wood s.r.o., Litoměřice
|
|
777 148 078, vlastnipalivo@seznam.cz
|
poplar J-105
|
Huntířov u Děčína
|
Rudolf Nachtman
|
412 525 020 nachtmanrud@atlas.cz
|
poplar J-105, J-104
|
Tišice u Neratovic
|
Ing. Hanzák (Krušnohorské lesy a.s.)
|
mob 604296006; hanzak@khlesy.cz
|
recommended clones of willow and poplar
|
Чешка Република – Препоръчвани clones от Министерството на околната среда
(сортове с държавна субсидия)
Вид
|
Клонове
|
Populus trichocarpa x koreana
|
P – 468, 473
|
Populus maximowiczii x berolinensis 'Oxford'
|
P – 494
|
Populus maximowiczii x berolinensis 'NE-44'
|
P – 466
|
Populus maximowiczii x trichocarpa 'Androscoggin'
|
P – 454
|
Populus tremula x balsanifera II - Gomel
|
P – 524
|
Populus x euroamericana ' NL-B-132b
|
P – 264
|
Populus nigra L. × Populus simonii Carr.
|
P – 410, 412
|
Populus nigra L. × Populus maximowiczii Henry
|
J – 104, 105
|
Populus nigra L.
|
P - VUKOZ/001, 002, 003, 004, 008, 009, 010, 011
|
Salix alba L.
|
S – 117, 131, 204, 456, 457, 464, 469, 639
|
Salix viminalis L.
|
S – 519, 337, 310, 264, 699
|
Salix caprea x wind.
|
S – 704, 705, 706
|
Salix daphnoides Vill.
|
S – 077, 234, 588
|
Salix x rubens
|
S – 195, 391
|
Salix x smithiana
|
S – 206, 218, 383, 417
|
Словакия – Списък на местните продавачи на посадъчен материал за КРХ
Продавач
|
Контактt
|
Forgim Ltd.
|
www.forgim.sk
|
Slovak Agricultural Research Centre in Nitra
|
www.scpv.sk/z_svk.htm
|
Обединено Кралство – Списък на местните продавачи на посадъчен материал на КРХ
Продавач
|
Контакт
|
Coppice Resources Ltd.
|
LS8, Armstrong House, First Avenue, Doncaster Airport, DN9 3GA
|
Border Biofuels
|
91 Hanover Street, Edinburgh, Midlothian, EH2
|
Rural Generation Ltd.
|
65-67 Culmore Road, Londonderry, Northern Ireland, BT48 8JE
|
Естония – Списък на хербициди, пестициди и фунгициди
Организация
|
Източник
|
Taimetoodangu Inspektsioon
|
http://www.plant.agri.ee/?op=body&id=120
|
Табл. 20. Примери за хербициди, използвани в КРХ в Европа (преди употреба, да се уточни с местните власти)
Хербицид
|
Страна
|
Раундъп
|
Чешка Република, Словакия, Германия
|
Аксиал
|
Чешка Република
|
Фузилад Форте 150 EC
|
Чешка Република
|
Флексидор
|
Обединено кралство
|
Стомп
|
Обединено кралство
|
Лейзър/Фалкън
|
Обединено кралство
|
Шилд
|
Обединено кралство
|
Уидазол
|
Обединено кралство
|
1.15Анализ на разходите и печалбите на КРХ – пример
В следващите страници ще бъде направен анализ на един примерен случай, който показва средните разходи и приходи от насаждение с краткосрочна ротация в централна Италия при използване на нови хибриди топола, конкретно регистрирани за производство на дървесинно гориво.
Примерът ще покаже също потенциалната печалба, която може да се получи от използването на отпадни води и утайка при КРХ, при допускането, че тяхната употреба ще замести използването на торове и напояване.
Описание на изходните условия и методите на култивиране
Представеният пример се базира на следните хипотетични изходни условия:
-
местоположение: Централна Италия, равнинни терени, средно плодородни почви с добър капацитет за задържане на вода,
-
гъстота на насаждението: 5.500 растения/ха (разстояние 2.5m X 0.75m),
-
продължителност на цикъла: 2 години (прибиране на реколта веднъж на всеки две години; общ срок на експлоатация на плантацията 10 години),
-
вариетети растения: нови италиански хибриди на бяла топола, селекционирани и регистрирани за производство на дървесинно гориво (AF1- AF2, Monviso),
-
напояване: разчитаща на валежите от дъжд плантация; понякога може да се използва допълнително напояване през летния сезон.
1.15.1Разходи
Разходите за КРХ с тополи може да се разделят на две категории:
-
Начални и крайни разходи,
-
Годишни разходи.
1.15.2Начални икрайни разходи
Началните и крайните разходи са онези разходи, които са необходими за осъществяване на насаждението, като:
-
Начална подготовка на почвата: тук се включват първоначалното изораване на почвата на дълбочина 70-80 см, обикновено извършвана през зимата;
-
Основно торене: с органични или минерални торове, съдържащи фосфати и калий (по 100 единици всеки); азотът се внася с ежегодното повърхностно торене; тази операция обикновено се извършва през зимата;
-
Подготовка на почвата за пресаждане: включва едно или дву бранувания; обикновено се извършва през зимата;
-
Пресаждане на резниците: резниците се пресаждат със специални машини, носени от трактор и обслужвани от 2 или 3 работника; цената включва човекочасовете на работниците, разходът за машините и разходът за резниците (обикновено по 0,20 € за всеки). Тази операция обикновено се извършва рано или в средата на пролетта.
-
Третиране с хербициди: Борбата с плевелите е от решаващо значение през първите етапи след пресаждането, тъй като на резниците е необходимо известно време да възстановят корените си и да започнат да растат. Ако на този етап плевелите преобладават, те изпреварват по хранене и поемане на вода тополите и това води до забавяне на растежа им и слаба продуктивност. Затова е необходимо най-малко едно (за предпочитане две) третирания с хербициди или механична обработка през пролетта или в началото на лятото..
-
Възстановяване на почвата след края на цикъла: Плантациите с краткосрочна ротация обикновено се използват 10 години, след този период добивите значително намаляват и по-нататъшното добиване на дървесина не се препоръчва, нито е рентабилно. За да се възстановят първоначалните условия в почвата след последното прибиране на реколтата, може да се извърши дълбока обработка с брана за горски насаждения, с което да се разкъсат и натрошат корените на дърветата, за да не пускат повече издънки и бързо да се разградят.
Табл. 21. Средни експлоатационни разходи за насаждения КРХ [Източник: Изчисления на ETA по данни на Cami R., 2006 г. и Bartolini R., 2005 г.]
Начални и крайни разходи за насаждения КРХ
|
€/ха
|
% от общите разходи
|
Подготовка на почвата (оран)
|
200
|
6,77
|
Основно торене (включва разходите за тор и разпръскването му)
|
100
|
3,38
|
Подготовка на почвата за пресаждане
|
75
|
2,54
|
Резници и пресаждане
|
2200
|
74,57
|
Обработка с хербициди
|
75
|
2,54
|
Възстановяване на почвата след края на цикъла
|
300
|
10,16
|
Годишен разход
-
Амортизация на началните и крайните разходи: това е непряк разход за фермера, който представлява количеството пари, което фермерът трябва да спести от годишните приходи, за да плати разходите, които вече е направил за реализиране на плантацията, и които ще понесе за възстановяване на изходните условия на почвата след последното прибиране на реколтата. Тъй като експлоатационният срок на плантацията е 10 години, тези разходи са просто една десета от общите начални и крайни разходи;
-
Брануване: необходимо е едно леко брануване, за да се избегне прекомерното уплътняване на почвата и за отстраняване на плевелите преди началото на растежния сезон;
-
Механично или химично унищожаване на плевелите: тази операция е необходима скоро след прибирането на реколтата рано напролет, за да се избегне конкуренцията на плевелите с новите издънки, които изникват от основата на растенията. Ако се поддържат правилни условия на хранене и напояване, новите издънки ще израснат бързо и ще преодолеят конкуренцията; затова през втората година след прибирането на реколтата плевене може да не е необходимо.;
-
Годишно торене: торенето с бързо усвоим азот се препоръчва за стимулиране на растежа на новите издънки; през втората година след прибирането на реколтата премахване на плевелите може да не е необходимо.
Табл. 22. Разходи за годишните операции в една плантация с КРХ. [Източник: Изчисления на ETA по данни на Cami R., 2006 г. и Bartolini R., 2005 г.]
Годишни разходи на плантация с КРХ
|
€/ха
|
% от общите разходи
|
Годишна амортизация на началните и крайните разходи *
|
295
|
56,2
|
Брануване
|
80
|
15,2
|
Годишно торене
|
100
|
19,0
|
Хербицидна обработка след прибиране на реколтата (1 път)
|
50
|
9,5
|
Общи разходи
|
525
|
100
|
1.15.3Прибиране на реколтата
-
Прибирането на реколтата обикновено не се извършва от самите фермери, тъй като изисква големи специализирани машини, които самостоятелен фермер може рядко да си позволи. Ето защо най-честото решение в Италия е прибирането на реколтата да се изпълнява от трета страна, която притежава машините и която се ангажира от купувачите на самото дървесинно гориво – те сключват договори за обработка с фермерите. Тогава фермерите отговарят само за отглеждането и поддържането на насажденията и осигуряват “постоянни дървета” на купувачите.
1.15.4Приходи
Директните приходи са представени от сумата, заплащана на фермера от купувачите на горивото. Продуктът се заплаща на тегло при единна цена около 2 € на тон свежа биомаса (обикновено 50-55% влага при прибирането). Обичайните добиви при приетите в примера условия варират между 35 и 45 тона на хектар свежа биомаса на година. При използване на отпадни води и утайка можем да допуснем, че средният добив ще се увеличи до 50 тона свежа биомаса, поради увеличеното снабдяване с вода и хранителни вещества и тяхното положително влияние върху растежа на растенията.
Други източници за приходи на фермерите представляват субсидиите съгласно Общата селскостопанска политика (ОАП), които може да се разделят на две категории:
-
Еднократно необвързано плащане: тази субсидия бе въведена с последната реформа на ОАП от 2003 г. и се изплаща на фермерите годишно и независимо от отглежданата култура и нейната продукция. Стойността на необвързаната субсидия се изчислява върху средното от директните плащания, получени от всеки фермер през годините 2000-2002 за различни производства; следователно всяка ферма има своя собствена субсидия. По тази причина (независимост от културата и трудности по изчислението) в този пример не са разгледани еднократни плащания; въпреки това, при общо изчисление на тяхната обичайна стойност в Италия, тя се определя в границите на 200 до 700 €/ха за година.
-
Субсидия за енергийни култури: тази субсидия се обвързва с производството на енергийни култури и се дава на онези фермери, които осъществяват договори с национални или европейски индустриални оператори, които преработват земеделски стоки в биогорива (както и течни и твърди биогорива). Стойността на тази субсидия е фиксирана на 45€/ха за година.
Таблица 23 показва потенциалния доход, който може да се получи от фермерите при продажба на дървесинно гориво при различни добиви. Крайната потенциална печалба след приспадане на производствените разходи е показана в крайната колонка. При среден добив 40 т/ха на година свежа биомаса нетната печалба за фермера, включително субсидията за енергийни култури, ще бъде 320 €/ха (плюс еднократното плащане, което не е взето под внимание тук). Дори при по-ниски добиви (30 т/ха), е възможно да се постигне положителен баланс, макар и минимална печалба.
Табл. 23. Потенциален доход и чиста печалба от плантация с КРХ [Източник: Изчисления на ETA по данни на Cami R., 2006 г. и Bartolini R., 2005 г.]
Производство
(т/ха*година свежа биомаса)
|
Доход от гориво (€/ха)
(единична цена
20 €/t)
|
Общ доход (€/ха)
(доход + субсидия за енергийни култури)
|
Производствен и разходи (€/ха)
|
Потенциална печалба (€/ха)*
|
30
|
600
|
645
|
473
|
173
|
40
|
800
|
845
|
525
|
320
|
50
|
1000
|
1045
|
577
|
468
|
60
|
1200
|
1245
|
630
|
615
|
70
|
1400
|
1445
|
682
|
763
|
Достарыңызбен бөлісу: |