М.НОЕМВРИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
-
„Зайковите хитрини” – съставяне на разказ по серия от картинки.
-
„Откривам звук в дума” - (л – в началото на думата).
-
„Улови звуковете Л и М”.
-
„Рибарят и златната рибка” – Ал. Пушкин – възприемане на приказка.
-
„Златни рибки” – драматизация.
-
„Откривам звук в думата”- ( п, к – в началото на дума).
-
„Изгубеният охлюв” – Е.Томинска.
-
„Детска въртележка” – думи с обобщаващо значение.
-
„Пътешествия” – съставяне на разказ по картина.
-
„Кой с какво пътува” – беседа.
МАТЕМАТИКА
-
„Числото четири” – формиране на представи за числото четири.
-
„Есенни плодове” –формиране на умения за групиране на обекти по признак.
-
„Сравняване” – формиране на умения за установявяне съответствие между дадено количество и съответстващата му цифра.
-
„Картинно домино”
-
„Сезони. Последователност от случки” – формиране на представи за основните части на денонощието и за годишните сезони.
-
„Редици”
-
„Числото пет” – формиране на представи за числото пет.
-
„Кой къде живее?”
РИБАРЯТ И ЗЛАТНАТА РИБКА
Александър С.Пушкин
Живял в колибка на морския бряг старец със своята старица. Всеки ден влизал той в морето с лодката си да лови риба, а бабата предяла вълна на прага или перяла дрехи в старото дървено корито.
Един ден рибарят хвърлил веднъж мрежата си и нищо не извадил. Втори път пак била празна, а на третия видял в нея една рибка. Но не каква да е, а златна.
Замолила му се рибката с човешки глас:
-
Пусни ме в синьото море, рибарю! Ще те даря с най-скъпоценни дари!
Смаял се старецът и пуснал рибката във вълните. Върнал се той вкъщи и разказал на бабата си как уловил вълшебна рибка и как тя му предлагала каккъвто пожелае откуп, за да я пусне.
-
Само че не посмях нищо да и поискам – признал рибарят.- Така я пуснах.
-
Ама че си глупав!- викнала бабата.- Поне едно ново корито да беше и поискал, че старото съвсем се е разсъхнало!
Навел глава дядото и тръгнал обратно към морския бряг.
-
Златна рибке, от водите сини
моля те , ела и помогни ми!
Развълнувало се морето, от него се показала същата рибка и го попитала:
-
Защо се върна тук пре мен, рибарю?
-
Нали ми обеща безценни дари!
Дари ми, моля те едно корито,
че бабиното е съвсем пробито.
Рибката плеснала с опашка и отвърнала:
-
Спокойно си иди при твойта баба.
Тя ще го има, щом като и трябва.
Поклонил се старецът и забързал към колибата да зарадва стопонката си. А тя от вратата още по-силно взела да хока:
-
Как можа, глупако, да пуснеш рибката само за едно корито? Върни се да ти даде господарска къща. Не искам да съм вече проста селянка.
Навел глава старецът и отишъл пак при морето.
-
Защо се върна тук пре мен, рибарю?
-
Нали ми обеща безценни дари!
Дари ми, моля те, голяма къща,
че бабата ме хока и ме връща.
-
Спокойно си иди при твойта баба.
Ще има къща, щом като и трябва.
Тръгнал той обратно и що да види! На мястото на сламената колиба се издигала голяма къща с резбовани прозорци и сенчести чардаци. Наоколо тичали слуги, а бабата ги навиква като истинска господарка.
-
Е, доволна ли си вече?- попитал рибарят.- Получи всичко, каквото поиска.
А бабата още по-силно викнала:
- Връщай се при рибката, глупако. Малко ми е да съм господарка. Искам истински дворец и аз в него да бъда царица.
Старецът пак се върнал при златната рибка, за да и каже какво пак иска бабата.
А тя плеснала с опашка и отвърнала:
- Спокойно си иди при твойта баба.
Дворец ще има, щом и трябва.
И наистина. На мястото на голямата къща се издигнал истински дворец. Пред покоите на царицата пазили стражи и дядото не могъл да я доближи.
Царицата, щом видяла, дала знак на пазачите и те изблъскали дрипльото навън. Един слуга здраво го хванал за ръката и го завел в конюшнята да изрива тор.
Така минала седмица, втора…
Но ето че царицата изпратила царедворци да доведат стария рибар.
-
Какво искаш, господарке?- поклонил се той.
-
Искам да стана царица на морето и златната рибка да ми е слугиня!
Старецът не посмял да възрази, навел глава и пак отишъл на морския бряг.
А морето сърдито се плискало. От вълните се показала златната рибка и попитала:
- Защо идваш пак при мен, рибарю?
А старецът измънкал:
- Ти ме надари с безценни дари,
но царицата е недоволна.
Иска власт и над морето волно,
а пък ти край трона и да плуваш
и на мойта баба да слугуваш.
Златната рибка този път нищо не отвърнала. Само плеснала с опашка и се гмурнала в морските дълбини.
Извила се бура, вълните с рев се надигнали и заблъскали скалите.
Старият рибар дълго стоял на брега и чакал отговор. Но не дочакал.
Въздъхнал и тръгнал обратно. Не смеел да вдигне глава към царския дворец, защото се страхувал да погледне алчната царица в очите. Ако не получи, каквото е поискала, тя можела да заповяда на стражите си този път не в обора да го пратят, а да го хвърлят в тъмницата!
Мислил, мислил и не можал да измисли какво да и каже този път за златната рибка.
Така вървял с наведена глава.
Но какво видял, като стигнал? Сламената колибка отново си стои на брега като преди, пред нея седи неговата баба, а до бабата – старото корито.
ИЗГУБЕНИЯТ ОХЛЮВ
Ели Томинска
Ани неудържимо плачеше и не чу, когато в стаята влезе майка и. Малките раменца трепереха ридания, а русата главица беше скрита под възглавницата. Майка и внимателно я взе на ръце, гушна я до себе си и седна на люлеещия се стол – любимото място на момичето. Леко полюлявайки се и гарейки косата на детето, тя чакаше то да се успокои. От опит знаеше, че не трябва да пита за нищо, нито да я утешава, за да не се разплаче още повече. Притисната до нея, Ани вече се успакаяваше и хлипанията и ставаха все по-редки. Когато спряха, майката внимателно изтри сълзите от лицето и и попита нежно:
-
Ани, моля те, разкажи ми какво се е случило?
Вместо отговор очите на момичето отново се напълниха със сълзи.
-
Аз, аз съм виновна… - проплака отново.
-
Споконо сега, нали вече не си малка и трябва да говорим като големи. Нищо не разбирам. Обясни ми всичко подред – тихо, но настойчиво каза майката.
-
Аз съм виновна, мамо. Той си беше добре там. Аз го взех – несвързано започна Ани.
-
За кого става дума?
-
За охлюва. Не разбра ли? Излязох да си играя и започнах да бера маргаритки.
Както си ги късах, и видях охлюв. Пасе си трева. Един такъв, малък, беззащитен… Подал сди рогцата и щом докосне нещо с тях, бърза да се скрие. А и целия гол.Няма си никаква къщичка, за да скрие в нея. Някой можеше просто да не го види и да го сгази. Представяши ли си? Аз го взех, а той веднага се сви и не мръдна – обясняваше Ани и плахо поглеждаше майка си, за да разбере нейното мнение.
-
И какво стана после?
-
Помислих, че у дома ще му е по-добре. Набрах му треве, сложих му и вода и го оставих на балкона. А сега него го няма. Разбираш ли, няма го – отново се разтрепери гласът на детето. – Сигурно се е скрил някъде и там ще умре от глад…
-
Успокой се, Ани, успокой се. Я да го потърсим двете. Може пък да го открием – предложи майка и. – Да започнем първо от балкона, а?
-
Добре – каза окуражено момиченцето.
Излязоха на балкона и внимателно се заоглеждаха. Охлювът никъде не се виждаше. Майката дори помисли да не е пропълзял през вратата в стаята, но когато се наведе да събере разпиляната трева, го видя. Беше се свил на обратната страна на едно голямо листо от фикуса. Показа го на Ани и лицето и моментално се озари отусмивка. Тя внимателно взе охлюва и като го галеше, нежно му заговори:
- Охльо-бохльо, защо ме изплаши така? Щом не ти е добре при мен, сега ще те пусна в алеята. Хайде, покажи си рогцата да ги видя, не се бой. Ето, веднага отиваме навън – и усмихвайки му се нежно, Ани внимателно га понесе. Майка и поклати глава с разбиране и затвори вратата след нея.
Достарыңызбен бөлісу: |