Литература „Зайковите хитрини" съставяне на разказ по серия от картинки. „Откривам звук в дума"



Дата04.07.2016
өлшемі56.14 Kb.
түріЛитература
М.НОЕМВРИ

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА


  1. „Зайковите хитрини” – съставяне на разказ по серия от картинки.

  2. „Откривам звук в дума” - (л – в началото на думата).

  3. „Улови звуковете Л и М”.

  4. „Рибарят и златната рибка” – Ал. Пушкин – възприемане на приказка.

  5. „Златни рибки” – драматизация.

  6. „Откривам звук в думата”- ( п, к – в началото на дума).

  7. „Изгубеният охлюв” – Е.Томинска.

  8. „Детска въртележка” – думи с обобщаващо значение.

  9. „Пътешествия” – съставяне на разказ по картина.

  10. „Кой с какво пътува” – беседа.


МАТЕМАТИКА


  1. „Числото четири” – формиране на представи за числото четири.

  2. „Есенни плодове” –формиране на умения за групиране на обекти по признак.

  3. „Сравняване” – формиране на умения за установявяне съответствие между дадено количество и съответстващата му цифра.

  4. „Картинно домино”

  5. „Сезони. Последователност от случки” – формиране на представи за основните части на денонощието и за годишните сезони.

  6. „Редици”

  7. „Числото пет” – формиране на представи за числото пет.

  8. „Кой къде живее?”



РИБАРЯТ И ЗЛАТНАТА РИБКА

Александър С.Пушкин
Живял в колибка на морския бряг старец със своята старица. Всеки ден влизал той в морето с лодката си да лови риба, а бабата предяла вълна на прага или перяла дрехи в старото дървено корито.

Един ден рибарят хвърлил веднъж мрежата си и нищо не извадил. Втори път пак била празна, а на третия видял в нея една рибка. Но не каква да е, а златна.

Замолила му се рибката с човешки глас:


    • Пусни ме в синьото море, рибарю! Ще те даря с най-скъпоценни дари!

Смаял се старецът и пуснал рибката във вълните. Върнал се той вкъщи и разказал на бабата си как уловил вълшебна рибка и как тя му предлагала каккъвто пожелае откуп, за да я пусне.

    • Само че не посмях нищо да и поискам – признал рибарят.- Така я пуснах.

    • Ама че си глупав!- викнала бабата.- Поне едно ново корито да беше и поискал, че старото съвсем се е разсъхнало!

Навел глава дядото и тръгнал обратно към морския бряг.

    • Златна рибке, от водите сини

моля те , ела и помогни ми!

Развълнувало се морето, от него се показала същата рибка и го попитала:



    • Защо се върна тук пре мен, рибарю?

    • Нали ми обеща безценни дари!

Дари ми, моля те едно корито,

че бабиното е съвсем пробито.

Рибката плеснала с опашка и отвърнала:


    • Спокойно си иди при твойта баба.

Тя ще го има, щом като и трябва.

Поклонил се старецът и забързал към колибата да зарадва стопонката си. А тя от вратата още по-силно взела да хока:



    • Как можа, глупако, да пуснеш рибката само за едно корито? Върни се да ти даде господарска къща. Не искам да съм вече проста селянка.

Навел глава старецът и отишъл пак при морето.

    • Защо се върна тук пре мен, рибарю?

    • Нали ми обеща безценни дари!

Дари ми, моля те, голяма къща,

че бабата ме хока и ме връща.



    • Спокойно си иди при твойта баба.

Ще има къща, щом като и трябва.

Тръгнал той обратно и що да види! На мястото на сламената колиба се издигала голяма къща с резбовани прозорци и сенчести чардаци. Наоколо тичали слуги, а бабата ги навиква като истинска господарка.



    • Е, доволна ли си вече?- попитал рибарят.- Получи всичко, каквото поиска.

А бабата още по-силно викнала:

- Връщай се при рибката, глупако. Малко ми е да съм господарка. Искам истински дворец и аз в него да бъда царица.

Старецът пак се върнал при златната рибка, за да и каже какво пак иска бабата.

А тя плеснала с опашка и отвърнала:

- Спокойно си иди при твойта баба.

Дворец ще има, щом и трябва.

И наистина. На мястото на голямата къща се издигнал истински дворец. Пред покоите на царицата пазили стражи и дядото не могъл да я доближи.

Царицата, щом видяла, дала знак на пазачите и те изблъскали дрипльото навън. Един слуга здраво го хванал за ръката и го завел в конюшнята да изрива тор.

Така минала седмица, втора…

Но ето че царицата изпратила царедворци да доведат стария рибар.



    • Какво искаш, господарке?- поклонил се той.

    • Искам да стана царица на морето и златната рибка да ми е слугиня!

Старецът не посмял да възрази, навел глава и пак отишъл на морския бряг.

А морето сърдито се плискало. От вълните се показала златната рибка и попитала:

- Защо идваш пак при мен, рибарю?

А старецът измънкал:

- Ти ме надари с безценни дари,

но царицата е недоволна.

Иска власт и над морето волно,

а пък ти край трона и да плуваш

и на мойта баба да слугуваш.

Златната рибка този път нищо не отвърнала. Само плеснала с опашка и се гмурнала в морските дълбини.

Извила се бура, вълните с рев се надигнали и заблъскали скалите.

Старият рибар дълго стоял на брега и чакал отговор. Но не дочакал.

Въздъхнал и тръгнал обратно. Не смеел да вдигне глава към царския дворец, защото се страхувал да погледне алчната царица в очите. Ако не получи, каквото е поискала, тя можела да заповяда на стражите си този път не в обора да го пратят, а да го хвърлят в тъмницата!

Мислил, мислил и не можал да измисли какво да и каже този път за златната рибка.

Така вървял с наведена глава.

Но какво видял, като стигнал? Сламената колибка отново си стои на брега като преди, пред нея седи неговата баба, а до бабата – старото корито.


ИЗГУБЕНИЯТ ОХЛЮВ

Ели Томинска
Ани неудържимо плачеше и не чу, когато в стаята влезе майка и. Малките раменца трепереха ридания, а русата главица беше скрита под възглавницата. Майка и внимателно я взе на ръце, гушна я до себе си и седна на люлеещия се стол – любимото място на момичето. Леко полюлявайки се и гарейки косата на детето, тя чакаше то да се успокои. От опит знаеше, че не трябва да пита за нищо, нито да я утешава, за да не се разплаче още повече. Притисната до нея, Ани вече се успакаяваше и хлипанията и ставаха все по-редки. Когато спряха, майката внимателно изтри сълзите от лицето и и попита нежно:

    • Ани, моля те, разкажи ми какво се е случило?

Вместо отговор очите на момичето отново се напълниха със сълзи.

    • Аз, аз съм виновна… - проплака отново.

    • Споконо сега, нали вече не си малка и трябва да говорим като големи. Нищо не разбирам. Обясни ми всичко подред – тихо, но настойчиво каза майката.

    • Аз съм виновна, мамо. Той си беше добре там. Аз го взех – несвързано започна Ани.

    • За кого става дума?

    • За охлюва. Не разбра ли? Излязох да си играя и започнах да бера маргаритки.

Както си ги късах, и видях охлюв. Пасе си трева. Един такъв, малък, беззащитен… Подал сди рогцата и щом докосне нещо с тях, бърза да се скрие. А и целия гол.Няма си никаква къщичка, за да скрие в нея. Някой можеше просто да не го види и да го сгази. Представяши ли си? Аз го взех, а той веднага се сви и не мръдна – обясняваше Ани и плахо поглеждаше майка си, за да разбере нейното мнение.

    • И какво стана после?

    • Помислих, че у дома ще му е по-добре. Набрах му треве, сложих му и вода и го оставих на балкона. А сега него го няма. Разбираш ли, няма го – отново се разтрепери гласът на детето. – Сигурно се е скрил някъде и там ще умре от глад…

    • Успокой се, Ани, успокой се. Я да го потърсим двете. Може пък да го открием – предложи майка и. – Да започнем първо от балкона, а?

    • Добре – каза окуражено момиченцето.

Излязоха на балкона и внимателно се заоглеждаха. Охлювът никъде не се виждаше. Майката дори помисли да не е пропълзял през вратата в стаята, но когато се наведе да събере разпиляната трева, го видя. Беше се свил на обратната страна на едно голямо листо от фикуса. Показа го на Ани и лицето и моментално се озари отусмивка. Тя внимателно взе охлюва и като го галеше, нежно му заговори:

- Охльо-бохльо, защо ме изплаши така? Щом не ти е добре при мен, сега ще те пусна в алеята. Хайде, покажи си рогцата да ги видя, не се бой. Ето, веднага отиваме навън – и усмихвайки му се нежно, Ани внимателно га понесе. Майка и поклати глава с разбиране и затвори вратата след нея.


Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2020
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет