228
са винаги и всякога ще се намерят лица, готови на идеологическа апостазия. (Та-
кива срамни или даже позорни
идейни апостазии вече сме наблюдавали, при-
мерно в БСП по времето на ръководството й от Георги Първанов, който пръв да-
де „зелена улица“ и солиден конфорт за експанзията на социал-либерализма.)
Подобна констатация или такова предположение са несъмнено доста не-
приятни, даже и шокиращи за онези партийни членове, добросъвестни, морално
почтени граждани, които принципно не приемат или не одобряват такива ковар-
ни, или даже очевадно гнусни идейни предателства, без, обаче, да могат да сто-
рят много от онова (необходимо), което в обществено-исторически конюнктури
(
като днешната) би могло драстично да ограничи и намали, а още повече и на-
пълно да заличи, безвъзвратно да унищожи предпоставките и условията за по-
раждането и размножението на подбуди и модели на идеологическа апостазия,
или на идейно-политически неофитства, или прозелитства по користни мотиви.
Третата група на неприемливите за публично афиширане атрибути на ов-
ластените персонажи (или типажи) се отнася до идейното разколебаване, или
даже и умишлено постъпване съобразно конюнктурно битуващия мейнстрийм.
При нея нерядко се извършват фрапиращи отстъпления, или даже и откровени
предателства спрямо някои прежни, сакрални ценности, принципи и дълготрайни
традиции от страна на конюнктурно ориентирани, а и най-вече меркантилно фор-
матирани, имащи висок партийно-политически статус лица, елитни кохорти. Като
нагледен и достатъчно поучителен в този аспект пример ще илюстрирам случаи
на конформисткото политическо мислене, публично говорене и действие на пер-
сонажи от левицата без, обаче, пряко да ги назовавам. Още повече, че подобна
конкретизация едва ли е необходима, нито би предложила някаква допълнител-
на, принадена стойност към анализа и интерпретацията на проблема.
В този контекст сегашните обществено-исторически, политически и силно
идеологизирани реалности, нрави, порядки и условности в държавата и особено
тези, които се отнасят до публичните изяви на
самозваната политическа кла-
са
228
са особено благоприятни, макар във вътрешно-духовен или душевен план
да са съпроводени понякога с доста сериозни колизии, а и с морални угризения.
228
За нейната генеалогия, същност и меркантилно-конструктивна биография виж подр.:
Мизов, М. За
езиковите пандемии и папагалското безумие на властниците:
https://novovreme.com/aktualen-pregled/za-
ezikovite-pandemii-i-papagalskoto-bezumie-na-vlastnicite/
229
За нагледност ще предложа два красноречиви примера. Единият засяга
опитите на някои днешни високопоставени леви партийни „величия“ радикално
да сменят или преждевременно, скоропостижно, в унисон с конюнктурата и до-
миниращия мейнстрийм да „пенсионират“ исторически дълготрайно битували и
общовалидно считани за задължителни обръщения в най-старата лява партия.
Вместо исторически утвърденото, даже традиционното или нормално за левите
партийни формации обръщение с другарю или другарко, такива партийни
особи
се опитват да налагат обръщение към съпартийците си с „господине“ или „гос-
пожо“, безпардонно, или гузно оправдавайки се, че
това вече е напълно леги-
тимното и масово разпространеното в съвременното българско общество обръ-
щение при официална комуникация, особено след официално прокламирания от
всички без изключение партийни елити цивилизационен европейски избор.
229
Вторият пример се отнася до хамелеонското адаптиране към конюнктур-
но доминиращия, но и брутално натрапван отвън и отвътре в държавата и об-
ществото (ни) мейнстрийм на откровена и яростна русофобия във връзка с во-
енния сблъсък между Русия и Украйна. От самото начало немалко представите-
ли на парламентарната група на БСП възприеха, но и последователно, дори па-
пагалски използваха редица клишета на своите политически опоненти, или про-
тивници, които са в явен контраст, пък и конфликт с русофилските нагласи, нас-
троения, или традиции както сред българския народ, така и особено за лява пар-
тия като БСП. Така лявата политическа артикулация и
терминология се оказа
изцяло под диктата на (външни и вътрешни) фактори, които са органично чужди
на изконните ценностно-нормативни ориентации, вкусове и трафарети на народа
и партията. А подобна одиозна мимикрия е сигурен предвестник
или непрене-
брежим симптом, че при евентуален развой на обстоятелствата
реверсията от
Достарыңызбен бөлісу: