Месец февруари 2010 година

“ДОМ ВИТГЕНЩАЙН” – ВИЕНА, АВСТРИЯ

МЕСЕЦ ФЕВРУАРИ 2010 ГОДИНА

Продължава съвместната изложба на българските художници Божидар Йонов – графичен дизайн , Иван Токаджиев – живопис и Янко Бонев – скулптура.

Концерт на Любомир Господинов (саксофон) и Никола Станошевич (пиано).

Ще бъде представен българският игрален филм „НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ ” (1973). Сценарий – Лиляна Михайлова. Режисьор – Любомир Шарланджиев. Оператор – Борислав Пунчев. Музика – Димитър Вълчев. С участието на Невена Коканова, Пепа Николова, Петър Слабаков, Григор Вачков, Сотир Майноловски, Владимир Смирнов и др..

Ще кажете, че визуалният феномен в подобно тълкуване е характерен за изкуството от последните десетилетия. И това е вярно. Но тук идва втората отличителна особеност на Кольо Карамфилов. Като правило играещите с визуалното в рамките на постмодерната естетика са чужди на пластическата форма. Техните работи четем и се опитваме да осмислим. А при Кольо окото се радва. Защото той е намерил художествената рима, артистичния ритъм, багрения контрапункт. Неговата форма не е спиртосана и застинала в знак. Тя е жива. За него завоеванията на европейския модернизъм от първата половина на 20. век са станали част от неговата чувствителност, нещо повече, от неговата сетивност.

И ето тайната на магическото му въздействие върху зрителя. Очарованието на неговите картини е в това трудно, почти невъзможно съзвучие на постмодерна визуална игра и модерна форма.” (Ружа Маринска – изкуствовед) 
Продължителност на изложбата - 16.02. – 05.03.2010 година.
Място – галерия „Партер” на БКИ “Дом Витгенщайн”.
18.02.2010 г. (четвъртък)

19.00 часа
Представяне на българския документален филм „Живи картини в звук и образ”. Светлана Авдала – сценарист, Румен Василев - оператор, Мария Арангелова – режисьор. Тема на филма е немско-австрийския период от живота на Владигеров, работата му като композитор и музикален ръководител в театрите на големия режисьор Макс Райнхард в Берлин и Виена, и връзката и приемствеността в поколенията на фамилия Владигерови. Филмът е копродукция на Къща музей "Панчо Владигеров" - София, Българска национална телевизия, Нов български университет, Фондация "Духовното наследство на Панчо Владигеров" и Рево филмс ООД.

Филмът ще се съпътства от кратка музикална интерлюдия, представена от млади музиканти, лауреати на конкурса „Панчо Владигеров” – Шумен . Ще звучи музика от Маестрото, композирана през 20—30 години на 20-ти век.

Деси Урумова е родена в София и израства в Берлин в двуезична среда. През 1989 г. се преселва във Виена. Тук завършва гимназия с матура, а след това с отличие актьорско майсторство във Виенската консерватория. Малко по-късно е ангажирана в трупата на Театъра в Йозефщадт, където играе до 2005 г. в постановки от цялата палитра на драматичното изкуство и работи с личности като Ото Шенк, Петер Турини, Елфриеде От, Теди Подгорски, Петер Грубер, Карлхеинц Хакъл и Томас Биркмайр. Деси Урумова вижда театралното изкуство и като огледален образ на една постоянно променяща се действителност. Така тя поставя в центъра на тежестта на своето творчество премиерите на съвременни драматични произведения: 2002 г. – премиера на моноспектакъла „Барби Блу” в МОНОДРАМА в Райнсберг (Долна Австрия). Поради успеха на представлението и актуалната тематика, то бе показано по-късно и във Виена. 2007 г. – премиера на пиесата „Момичето от бурето за вино” на театралния фестивал „СЕЛСКИ ТЕАТЪР” в Брандълхоф (Долна Австрия). 2008 г. – премиерите на продукцията на Еврейския театър Австрия „Градината в шкафа” и на пиесата за двама „ВИАНДЕ” в 3-стайния анатомичен театър във Виена. Участва в постановки на Еврейския театър Австрия, Градския театър на Берндорф, в двореца Вайтра, в многобройни фестивали в Каринтия и Долна Австрия. Снима се във филми на режисьорите Михаел Щурмингер и Курт Окермюлер. От 2008 г. Деси Урумова участва активно в двуезични проекти на Българския културен институт „Дом Витгенщайн”.