Приключения във форум театър



бет1/10
Дата04.07.2016
өлшемі0.58 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
ПРИКЛЮЧЕНИЯ ВЪВ ФОРУМ ТЕАТЪР
Приключения във Форум театър

Форум театър при обучение на възрастни

с встъпителна статия от Аугусто Боал

Редактор


Шийла Лоурънс

Този журнал се посвещава с любов на

Анна Гифорд, едно невероятно човешко същество

Съдържание

Увод

Приключения във Форум Театър, Анна Гифорд

Потиснати и потисници, Аугусто Боал

Основи


Примерен образец на уъркшоп

Обяснение на уъркшоп

Модел за обратна връзка

Игри


Договори

Изследване

България

Англия


Дания

Уелс


Естония

Португалия

Румъния

Размисли


Прозрение – Сърбия

Да преодолееш потискащия жокер – Македония

Устойчивият жокер – Македония

Разлагащ Форум – Италия

Използване на Форум театър за развитие на емоционална грамотност –Уелс

Куклени техники във Форум театър – България

Обръщане към бъдещето с помощта на Форум театър – Франция

Форум театър в мулти-етническа общност – Сърбия

Контакти

Преводи на увода

Благодарим за фотографиите на:

Theatr Fforwm Cymru, Театър”Цвете”, VAT Teater, и Немад Милошевич Джонсън от Cedeum, Сърбия



Увод

Изследванията за човешките същества, като личности и като част от обществото, се развиха през последните десетилетия. От тази гледна точка, човешкото развитие и понятието за развитие на личността са много важни. Те ни позволяват да осмислим онази част от човешкото развитие, която борави с количествените и качествени промени на човека през целия му живот. Когато говорим за количествени промени, даже когато са в корелация с други промени, като физически, интелектуални и личностни, ние имаме предвид онези, които имат отношение към структурата и личностната организация. Психо-педагогическите изследвания, както и дългосрочните наблюдения установяват, че доживотното човешко развитие може и трябва да протича във възходяща линия. Ред ключови фактори допринасят за създаването на психо-социо - културния контекст който прави възможно личностното развитие. Колкото по-широк е спектърът на информационните, образователните и алтернативните услуги за всички категории от населението, които се предлагат от социалните системи, толкова по-добре личностното развитие и социалното развитие протичат възходящо. В този контекст, на европейско ниво, приложните изкуства с гражданско участие станаха ценни алтернативни методи за доживотно обучение и личностно развитие. Съучастните изкуства включват поредица от хибридни методи, като Форум Театър, чиито корени са както в образователните науки, така и в театъра. Изкуствата с гражданско участие, изобщо, и Форум театър, в частност, работят с емоционална интелигентност и предоставят сигурно пространство, където професионалистите(обучители) – артисти, педагози и социални работници, се срещат с хора- потребители (обучаеми) на равноправна основа, за да работят заедно. По този начин процесът е важен като резултат. Гъвкави и интерактивни, тези методи могат да бъдат успешно прилагани в работата с групи от личности от различни социално икономически условия и образователни нива, от млади хора, конфронтирани от насилието или риска от социална маргинализация, до групи от емигранти/имигранти, от хора със специални нужди, възрастни хора изправени пред образователни, адаптационни и поведенчески проблеми, до стари хора в специализирани заведения. Значителен принос в развитието на съучастните изкуства принадлежи на бразилския режисьор Аугусто Боал, основател на Театъра на потиснатите. Форум театърът представлява ефективно средство за интервенция на социално, политическо, образователно равнище, и в по-малка степен на психотерапевтично равнище. Методът се основава на използването на театралния език. Естетичното пространство и неговите гносеологични свойства стимулират активната намеса на публиката и улесняват интерактивни реакции между актьорите в роля и публиката. Последната се превръща в зрители-актьори, наричани спектактори, обединени в усилието да изследват, анализират и преосмислят проблемите, с които се сблъсква групата, към която принадлежат. Използван в повече от 70 страни в целия свят, методът на Форум театъра навлезе в Източна Европа посредством различни международни програми и проекти.

Проектът ECU-Net беше един от тях. Много от партньорите в същинския проект се срещнаха с помощта на ECU-Net. Това беше едногодишен проект, иницииран от Arttrain Foundation от Дания и финансиран чрез Програмата за младежта. Състоеше се от пет тренинг сесии на Форум театър, и включи повече от 50 професионалист_артисти, фасилитатори, педагози, социални работници от не правителствени организации, работещи със и за млади хора в риск. Проектът на ECU-Net наново обедини деятели от изкуствата с гражданско участиеот източно-европейските страни – България, Македония, Румъния и Сърбия, а също така и от западно-европейските страни – Дания, Франция, Англия, Ирландия, Португалия и Уелс. Като се вземе предвид, че този метод, като всички методи в изкуствата с гражданско участие, е практически, тренинг сесиите се фокусираха върху получаването от страна на участниците на практически умения, техники и работни инструменти.

Курсовете се провеждаха от Theatr Fforwm Cymru, Уелс и се фокусираха върху четири главни теми: Основи на Работата в кръг; Игри и упражнения; Форум театър, включващ Театър на образа и Законодателен театър, както и Други елементи на тренинга. Обобщавайки, може да се каже, че този тренинг предостави на участниците инструментите, от които се нуждаеха за да намерят общностните решения на общностните проблеми.

Като взе пред вид това, че този опит може да бъде ценен за други бъдещи практикуващи метода на Форум театъра, CONCEPT Foundation, една от двете румънски организации, взели участие в ECU-Net, стана инициатор на Форум театър при обучението на възрастни, като проект Grundtvig 2, финансиран от Европейската комисия чрез Агенция Сократ. По време на първата година от проекта, ние разбрахме за съществуването и дейността на други организации от Италия и Естония които се занимават с пожизнено образование посредством методи, подобни на Форум театър и те също станаха наши партньори. Две организации от Македония и Сърбия също се присъединиха към нас и те бяха финансирани от Европейската културна фондация от Амстердам. Фактически организациите работиха съвместно в принос на тази книга – Приключения във Форум театър. И накрая, но не на последно място, целта на книгата е да събере опита на обучителите и учителите на възрастни от различни общности за да споделят своите практики в инициативите на Форум театър.


Еужения Анка Ротеску и Лучиан Браня.

Приключения във Форум театъра


Една от многото радости на Театър на потиснатите се състои в това, че неговото откритие от Аугусто Боал и еволюцията в продължение на последните 40 години под неговия патронаж, се обяснява чрез поредица от прозрения. Повечето хора, които са получили тренинг в която и да е иновационните и могъщи техники, които попадат под това общо определение традиционно съкращавано като (ТП) са чували някоя от тези истории. Те са истории за истински преживявания, които промениха разбиранията на Боал относно това, какво е възможно да се постигне чрез театъра, и когато я чуем, можем да променим и нашите разбирания. Незабравимият рефрен на Вергилий “Значи нашата кръв, не вашата ще пролеем за Отечеството”, дамата от публиката в амфитеатъра, която се уголемява при всяка реплика и чието указание” Разговаряйте ясно, и когато той ви разбере, той ще ви прости” може да бъде разбрано само от нея самата; и европейския ангст , който доведе първоначално слисания Боал до други иновации, и развитието на интроспективния клон на ТУ.

Като слушат тези истории, на Жокерите, които следват стъпките на Боал, им се спестява необходимостта да научат своите уроци по трудния начин. Но всеки Жокер го очаква армия от ангели по пътя за Дамаск и тези, които са изминал част от пътя, ще могат да споделят своите собствени уникални и ценни прозрения. В тоди наръчник са записани първите стъпки на Жокери от цяла Европа, които са обучени от Theatr Fforwm Cymru за един проект, наречен ECUnet. Като споделят своя опит, своите грешки и своите победи в представянето на предварително структурираните ТП уъркшопове на разни групи, ние можем да допълним своето разбиране на изкуството на Жокера и може би, да предоставим едно практическо ръководство за онези, които са участвали в уъркшоповете на ТП, но все още не са добили увереността да жокерстват сами.

Така че този наръчник има много практична цел и тя се състои в това да предложи рамката на “ рисуване с числа” за новообучените Жокери. Верно е, че само “като го прави” човек наистина се научава да жокерства но ужасът от правенето на първата стъпка може да доведе до това, че много няма да я направят въобще. Именно с тази мисъл че ние предлагаме ръководство за стъпка по стъпка уъркшоп “Основа”, последвано от изучаване на случаи от Жокери, които изпробват уъркшопа с различни групи “Изучаване”. Жокерите, които са допринесли за този наръчник са все артисти и обучители със собствена експертна територия. Ще бъде погрешно да не се използва тази възможност да се съсредоточим на този експертен опит в процеса на ТУ, така че тук е включена също колекция от есета за ТП във връзка със специфични области на приложение и стилове на театъра “Размисли”.

Фактът, че този наръчник въобще се появи , се дължи на изумителното братство на опитните и силно мотивирани участници в тренинга ECUnet и на тяхното желание да споделят често трудните си уроци, научени чрез смелото им решение да се заемат с Жокериране. Където разбират, че ТП е вълнуваща възможност, която тази книга завършва с “Размисли” и където приключението действително започва. И накрая, с благодарност към Аугусто Боал за това, че ни предостави следващата статия.

Анна Гифорд

Потиснати и потисници

Тази статия е взета от новата книга на Аугусто Боал “Естетика на потиснатите”

Потиснатите и потисниците не трябва наивно да бъдат бъркани с ангели и дяволи. Нито едните, нито другите съществуват в чист вид. От началото на моята работа с Театъра на потиснатите съм бил въвеждан в работа с потисникци всред потиснати, а също така и с някои потиснати, които от своя страна сами потискаха други.

През 1977 г., работейки със селяни в Сицилия, в Южна |Италия, ние подготвяхме пиеса, в която кметът на града Годрано беше показан като голям потисник на бедните. По време на спектакъла на Форум театър, на площада се появи самият кмет и поиска да заеме местото не на потиснатия участник, което е обичайно, а ролята на кмета, т.е. на самия себе си – за да защити по-добре неговите действия.

Кметът напълно осъзнаваше, какво вършим - неговите враждебни действия и дясно политически аргументи на сцената просто затвърдиха мнението на селяните за него в реалния живот. Доколкото той знаеше, какво прави и как го прави, този потисник не можеше да бъде сменен, нито пък той самият да се промени в някой, който той нито беше, нито искаше да бъдем той осъзнаваше, както злото, което вършеше, така и облагите, които извличаше от това. Да се работи с този човек щеше да бъде безсмислена загуба на време, чиста глупост. Да се бориш с него, обаче, си заслужаваше усилията...и на следващите избори, той загуби.

Има и такъв потисник, който знае какво прави, но защитава себе си с думите”няма друг начин”, въпреки че не е съгласен с това, което върши, той заявява, че е длъжен да го направи. Пример за това може да бъде полицаят, който ми разби коляното при рутинна сесия на измъчване през 1971 г. И ми искаше прошка всеки път, когато включваше електричеството 4 Аз наистина ви моля да ме извините., аз нищо нямам срещу вас лично, изпитвам голямо уважение към Вас, истинския артист – но това е моята работа, аз имам жена и деца, нуждая се от моята заплата, трябва да работя, а.... вие просто случайно попаднахте в моята смяна...”

С такива цинични хора нищо не може да се направи, както и нищо не можеше да се направи с онези ниско поставени полицаи в окупирана Европа през Втората световна война, които арестуваха своите жертви и ги предаваха на германците за да бъдат убити в нацистките концентрационни лагери. Те също така твърдеха, че имат семейства и заплатите им бяха нужни... И, в края на краищата, жертвите бяха само евреи, комунисти, цигани и хомосексуалисти...не бяха важни. Такива хора – странните маймуни на Пиночет и другите бандити – не могат да се отърват с довода, че са” продукт на обществото, защото те са израснали в общества, които са произвеждали и етични хора. Нито едно общество не произвежда масово своите граждани – ние всички носим отговорност за своите действия.

Много пъти съм чувал срамния аргумент че даже”Хитлер не се е родил чудовище, обществото го е превърнало в такова”. Аз мисля точно обратното, че не можем да се преструвам да не знаем, че имаме свободната воля и сме отговорни за изборите, които правим, всеки един от нас, в конкретна социална и политическа ситуация – ситуация, която е силна и детерминираща, но не и до изключването на всякакъв избор. Историята на народите и Биографията на личностите не е дело на Съдбата. Ние изграждаме своя живот, живот който не е изписан на дланите ни, за да го разчете някоя циганка.

Ние не можем да дадем прошка и да предложим своето приятелство на човек, който е избрал собствената си изгода на цената на нещастието на другите, и е решил да се наслаждава на своя живот за сметка на смъртта на други. Тези, които желаят да простят на всички “ да видят и двете страни на въпроса” или” да разгледат въпроса от всички страни, тези които се опитват на оправдаят обосновките на потисниците – са хората, които искат да спрат Историята.

Ако е истина това, че всеки си има причини, и всички тези причини имат еднаква тежест, тогава по-добре би било светът да остане такъв, какъвто е. Ние от театъра на потиснатите напротив, искаме да променим света, искаме да го променим, винаги по посока на общество без потисничество. Именно това разбираме “очовечаване на Човечността”, ние искаме човечеството да престане да бъде , както казва поетът Плутон ”вълк за човека”.

Знаем че всички общества напредват чрез конфликтни структури: как бихме могли тогава да приемем позицията на девствено изключение пред лицето на конфликти, в които участваме, независимо дали ни харесва това или не: ние винаги ще бъдем съюзници на потиснатите...или помагачи на потисниците.

Правенето на Театъра на потиснатите е вече резултат на етичен избор, то вече означава че си взел страната на потиснатите. Да се опитваш да го превърнеш просто в едно забавление без последствия би означавало, че го отричаш; да го превърнеш в оръдие на потисничество, би означавало предателство.

Истина е, че Жокерът в сесия от Форум театър, например, трябва да поддържа своя неутралитет и да се старае да не налага собствените си идеи. НО...само след като е подбрал своя екип. Неутралитетът на Жокерите е отговорно действие и възниква след като е направен изборът-тяхната същност е съмнението, семето на всички сигурни факти, техен край е откритието, не въздържанието.

Нека ви дам два много прости примера и , сигурен съм, всеки ще разбере:


  • В конфликт между Давид и Голиат, да бъдеш неутрален означава да си на страната на потисника, великана Голиат; ако искаме да вземем страната на потиснатия Давид, би трябвало да му помогнем да намери камъни;

  • За тези, които са религиозни, бих искал да отбележа че даже и Господ, в Деня на Страшния съд, следва божествения пример, така че ние, простосмъртните с преброени дни, даже ние трябва да имаме своя Олтар на Етичните Ценности – трябва отчетливо да бъдем на страната на потиснатите, а не на всички страни, както в театър така и като граждани.

Като използваме като отправна точка отчетливото заемане на позиция по отношение на настоящия проблем, и само след като сме заели тази позиция, можем да бъдем неутрални към всички потиснати, участващи в сесия на ТУ: длъжни сме да чуем всички и да се опитаме да разберем значението(ята) на всичките ми намеси. Да разгледаме всяка ситуация от всички страни, да тогава може.

Този избор може да образува идеология, което е една от онези всеобхватни думи, които могат да представят различни значения. Според речниците, тя може да означава:



  • Набор от идеи, съществуващи в теоретични, културни и институционални области на обществата, който се характеризира със своето непознаване на произхода си от нуждите и интересите на икономическите производствени отношения и, нещо повече, завършва с облагодетелстване на господстващите социални класи: господстващите идеи на едно общество са идеите на господстващите класи, даже когато се предават несъзнателно.

  • Набор от идеи и убеждения, които съзнателно насочват действията на всяка личност или социална група.

  • Набор от норми и цели предварително определени независимо от всяка конкретна ситуация, обикновено приписвани на догмите на политическа партия, секта или религия.

И така, виждаме, че Театърът на потиснатите няма нищо общо с последната дефиниция на думата идеология, което е обикновеното използване, тъй като ние съзнателно се дистанцираме от всички политически или религиозни догми. Но но същевременно, не би трябвало да ни липсва убеждението и решимостта на второто определение, така че да се борим, ефективно, срещу първото.

ВЪВ приведените примери аз говорех за враждебни потисници, срещу които нищо не може да бъде направено, освен да се бориш както срещу техния арсенал и тяхната сила трябва да бъде унищожена, за да могат потиснатите да се освободят. Никакъв аргумент не може да оправдае сътрудничеството с врагове като тези.



Това не е въпрос на театър: това е граждански дълг!

Има някои хора, които дали поради престъпна наивност или поради тъжен опортюнизъм, използват някои разпилени елементи от Арсенала на Театъра на потиснатите, откъснати от неговата философия и се оставят да бъдат наемани от търговски или индустриални компании да работят с техните служители. Сериозността на грешката не е в това да бъдеш нает от фирма за да си свършиш работата, своя проект с избрана от теб самия група, а в това да не признаеш, че фирмите никога няма да разрешат на своя територия , а още повече финансирано от тях, свободното изразяване, което изисква Театърът на потиснатите и без което той линее. Ако те плащат за театрална работа, то е защото искат да подобрят производителността на своите работници и служители, или да разрешат проблеми свързани с техните взаимоотношения , за да увеличат своите печалби – което пасва перфектно на тяхното конкурентно мислене. Те заплащат и купуват услуга все едно, че тя е стока – и всички действащи театрали които тръгнат по този път, се превръщат в стока. За да се оправдаят, някои твърдят, че доколкото Театърът на потиснатите първоначално е роден и се развива в бедните и недостатъчно индустриализирани страни на Латинска Америка, възниква необходимостта от адаптиране към “по-сложни общества” – довод, който показва вродено двуличие или доброволно късогледство.

Всички човешки общества са сложни: опростенчески може да бъде начинът, по който хората ги възприемат. Някои хора не могат да видят, почувстват и разберат тънкостите, които съществуват в другите култури – култури, които не са техните собствени- а даже и в своята собствена култура. И,ако те не ги виждат, те заявяват, че не съществуват

Даже при наличието на очебийни доказателства, има хора, които не виждат, че светът все повече се доминира от Догмите на Пазарната Икономика – великият Бог Пазар измества другите боговеІ той е жаден за печалба. По целия свят богатите стават по-богати а бедните – по-бедни. Африканските страни, покосени от СПИН, са задължени да изплащат нескончаемите лихви на дълговете си, даже с цената на още по-голяма касапница. Печалбата е важна, дивидентите: човешкият живот не струва нищо, а мъртвите не влизат в сметката.

Пред лицето на Пазара и Печалбата, които в глобализирания свят изместват всички ценности, които наричаме”хуманистки”, ние сме длъжни да заемем позиция, която е философска, политическа и обществена – действие! Не можем да плуваме над Света, в който живеем, като търсим разбиране на доводите на всеки в цялата вселена и се опитваме да ги оправдаем, както тези, които експлоатират , така и тези, които са експлоатирани, както господарите , така и робите.

Нашето заемане на теоретична позиция и нашите конкретни действия не бива да произтичат от факта, че ние сме артисти, а от това, че сме човешки същества. Може да сме ветеринари, зъболекари, зидари, философи, танцьори, учители, футболисти, джудисти – но, каквато и професия да имаме, наш граждански дълг е да застанем на страната на отвергнатите и наранените.

Ние сме живи същества: за нас е нужен въздух, вода и земя. Въздухът е замърсен от пушек, водата е заразена от индустриални отпадъци, а земята е обградена от бодлива тел и стени. Ние какво да правим... да мълчим ли? Ние сме социални същества: в света навън войнствени страни, въоръжени до зъби, налагат своята воля на другите, те нападат, поробват – разумът на Владетеля е в неговата Сила. Нощ пада над света! Ние какво да правим...да продължаваме да мълчим?

Изпитвам искрено уважение към тези артисти, които са посветили живота си изключително на своето изкуство – това е тяхно право или тяхното условие – но предпочитам онези, които посвещават своето изкуство на живота.

Театърът на потиснатите не е бил никога равноотдалечен театър, който се отказва от позиция – той е театър на борбата. Той е театърът НА потиснатите, ЗА потиснатите, независимо от това дали са работници, селяни, безработни, жени, черни хора, младежи, старци, хора с умствени или физически недостатъци – в края на краищата, всички онези, за които е наложено мълчание и от които е иззето правото на пълно съществувание. Има също така и не враждебни потисници, с които е възможен внимателен диалог, както и преобразуване на взаимоотношенията.

В Сантяго , Чили, през 1974 г., по покана на френското консулство, работих с чилийски работници : един от тях, който беше най- войнствен в борбата срещу диктатурата , предложи семейна сцена, в която несъзнателно показа себе си като диктатор спрямо жена си и дъщерите си. В политиката, той се бореше срещу диктатурата, а в семейството си упражняваше диктаторска власт.

Този работник не осъзнаваше потисничеството, който осъществяваше, тъй като за него, това беше единствения познат нему начин да бъде”добрият строг баща” и този начин беше приемлив за него. Той смесваше потисническия избор, направен от него, с функцията на Баща. Той не осъзнаваше значението на това, което правеше, както и надзирателят от затвора, който след сесията на Форум театър за жестокото поведение на затворническите надзиратели, коментира така: “Не знаех, че съм мъчител. Мислех, че това което правя, е да “възпитавам затворниците”.

Както надзирателят, така и работникът научиха нещо за етиката и, със сигурност, промениха своето поведение. Те бяха несъзнателни потисници и, отчасти, престанаха да бъдат такива. Заслужаваше си да се работи с тези хора, да можеш да ги промениш.

В Центъра на Театър на потиснатите в Рио де Жанейро работехме с мъже, които биеха жените си. Срамът, изпитан от някои от тях, като виждаха себе си на сцената, беше вече началото на пътеката към някаква промяна. Някой може да каже, голяма работа? Да, много малка, но посоката на пътя е по-важна от големината на крачката.

Ние работехме с учители, които биеха своите ученици и бащи, които пиеха своите деца: театрализацията на потисничество, извършено от тях, накара потисниците да се срамуват и много от тях да се променят. Естетичното Пространство е лупа, която разкрива поведенията, които са притворни, несъзнателни или скрити.

Ние никога не трябва да се плашим или срамуваме да работим с хора, които извършват функции или заемат постове, които предлагат възможност и власт да потискаш – трябва да вярваме в себе си и в театъра.

Но ние трябва много да внимаваме...ида знаем, как да изберем, на чия страна да застанем.


Аугусто Боал 2005
Основи
Примерен образец за уъркшоп
Тези бележки, предвидени да съпровождат Темплейта, произлизат от дванадесет годишния опит на Theatre Fforum Cymru и включват някои илюстрации, извадени от уъркшопове, провеждани през цялото това време. Доколкото тези събития касаят реални личности, детайлите са замаскирани по различен начин и всички имена са фиктивни, но важните неща са валидни.

Темплейтът на уъркшопа може да бъде използван при различни групи хора, от възрастни до много млади и при хора с различни възможности. Размерът на групата също така може да варира до голяма степен, обаче, някои от възможните дейности изискват минимален брой хора и нивото на интимност в групата ще се понижи, ако присъстват твърде много хора. По тази причина ние предлагаме определен брой участници. Разбира се, напълно е възможно да се прави уъркшоп с много по-малка или по-голяма група от хора, но в такъв случай игрите и дейностите ще трябва да бъдат така подбрани, че да функционират добре с този брой участници.

В допълнение към това, Жокерът много често ще трябва да нагажда своя уъркшоп към графика на институцията, с която работи или към нуждите на личностите в групата. Ако това е училище, съществуващите учебни програми или събития може би трябва да бъдат пригодени, или уъркшоповете трябва да бъдат разширени във времето, ако групата се нуждае от допълнително време, защото, примерно, те трябва да се придвижват по-бавно или пък се нуждаят от чести почивки.

По тези причини, или пък поради други възможни такива, Жокерите може би трябва да работят при условия, които не са идеални, и ще трябва да правят някои компромиси за да могат да задоволят нуждите на групата или институцията. Ключовата дума тук е “някои” защото уъркшопът няма да успее, ако ще трябва да се правят твърде много компромиси и може би Жокерите би трябвало да се оттеглят и да не правят опити в такива случаи.

Така Жокерите трябва да внимават да не се “обрекат на провал”, защото, макар че трябва да бъдем гъвкави, ако институцията или групата не е подготвена също да бъде гъвкава, това може да доведе до липса на отдаденост, която е необходима за проекта. Освен това Жокерите би трябвало да се предпазват от това, да бъдат използвани за несериозни проекти, където институтът или групата биха желали да изглежда все едно, че искат да разрешат проблем, но в действителност не вярват, че това е важно или, че той може да бъде разрешен от групата връстници. Ако случаят е такъв, необходимостта от Жокери да проведат уъркшоп не е толкова важна за институцията или групата и затова би било много по-трудно да се постигне успех.

Жокерът трябва особено да държи внимателно под око времето за провеждане на уъркшопа, защото последната фаза, която създава възможност за размишление, е съществено важна за научаването и поради това трябва да бъде осъществена без да се бърза. По изключение, това може да стане, ако уъркшопът е част от поредица такива и тази група би могла впоследствие да се събере отново.

Всеки човек може да размишлява самостоятелно, като прави това с различна степен на ентусиазъм, но размишленията във и с цялата група, по скоро като общностно, а не като личностно събитие, притежава собствено специално качество. Често тази работа е свързана не само с повишаването на нивото на индивидуалната Емоционална Интелигентност (ЕИ), но също така и на колективната ЕИ на цялата група, и затова е първостепенно важно да се предвиди време за груповото научаване. То може да се съпровожда и от обратна връзка от връстниците и прозрения за това, как другите хора разсъждават и учат. Много повече се научава от всеки индивид, отколкото ако те размишляват в самота и не споделят своите размисли с другите.

Уъркшопът може да бъде и проект сам по себе си ако това е от полза за участниците. Но тази работа е Театър на потиснатите, чието име включва не само представление, но че трябва да бъдат разглеждани проблеми. И двете цели могат да бъдат постигнати, до известна степен, във уъркшоп, но в по-малък мащаб , отколкото ако групата се отнесе към своята работа като към представление на форум театър пред публика. Затова вие трябва да приеме нашето насърчаване за третата сесия, която би събрала подходяща публика да види и участва в театъра.

В този процес съществуват и допълнителни трудности, тъй като Жокерът трябва да поддържа участниците в уъркшопа при “публичните” представления, а това често не е лесна работа даже за опитни актьори- професионалисти.Те ще трябва да подпомагат публиката с която не са създали интимна връзка и да се погрижат за всеки зрител, който е достатъчно смел да вземе участие. Транспортът на участниците, ако има уязвими между тях, може да бъде проблем, а също така други логистични проблеми.

Сложно е да се захванеш с такава работа, но изживяваното участие в такова представление може да се окаже възможно най-удовлетворителното и стимулиращо за участниците в уъркшопа.

Примерен образец за уъркшоп за 15-25 участника

Този уъркшоп е разработен за две сесии, които могат да бъдат проведени в един ден или в два дни, по усмотрение. При желание, има и трета сесия, която може да помогне, ако успеете да я осъществите, но не е абсолютно важна. Жокерите би трябвало да разработят график на работните сесии и почивките, подходящи за групата. Съветваме Жокерите да следят отблизо времевия график, тъй като заключителните фази на уъркшопа са много важни и за тях трябва да се оставя достатъчно време



Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> 5 1 Құқықтық норманың түсінігі, мазмұны, құндылығы мен негізгі сипаттары
2013 -> Қазақстан Республикасы Ауыл шаруашылығы министрлігі Кәсіпкерлік мәселелері жөніндегі сараптамалық кеңесінің
2013 -> Кіріспе Жұмыстың тақырыбана жалпы сипаттама
2013 -> 1 «Алаш» партиясының құрылуы
2013 -> Шымкент институты
2013 -> Информационные материалы
2013 -> 2012 жылдың қорытындысы бойынша Қазақстан Республикасы Ауыл шаруашылығы министрлігінің 2011-2015 жылдарға арналған стратегиялық жоспарының іске асырылуы туралы оперативтік есепке талдамалық жазбахат


Достарыңызбен бөлісу:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©dereksiz.org 2020
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет