Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я

- американци – 3 357;

- британци – 147;

- други националности – 125.

Нарастващото насилие в страната продължава да е фактор за увеличаване на бежанците. Ежемесечно домовете си напускат 50 000 иракчани. За потоци от хиляди бежанци, напускащи провинция Дияла, съобщават от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. По думите на източници от сунитските среди на местното население се налага управление от талибански стил. Все повече цивилни търсят спасение на север към автономния кюрдски регион, чиито три провинции са своеобразен модел на стабилност. Още повече, че кюрдското регионално правителство заявява, че границите на региона са отворени за иракчаните. В същото време обаче местните наблюдатели констатират, че и въоръжените сблъсъци също се пренасят на север. Някои кюрди, въпреки че заявяват, че съчувстват на иракските араби, изказват опасения, че с тяхното идване ще нараснат престъпленията и насилията. (За повече подробности вж. Раздел ІІ)

* * *

* * *

Ливанските власти считат “Фатах ал Ислам” за престъпна групировка, която се крие под идеите на исляма и на борбата за делото на палестинците. В резултат на последните сражения пред военния съд са изправени 20 пленени бойци на организацията, обвинени в тероризъм, довел до смъртта на ливански военни и мирни жители. Те са заплашени със смъртни присъди, ако бъдат признати за виновни. Междувременно укрепилите се в бежанския лагер бойци заявяват, че няма да се предадат, както те се изразяват, на американските ционисти и техните съюзници.

* * *

Етиопия – С помощта на Международния комитет на Червения кръст между Етиопия и Еритрея са репатрирани в края на април над 460 души. От Еритрея в Етиопия са преминали 430 души, между които има 40 деца без придружител. Други 33 души са репатрирани от Етиопия, сред които и 10 деца без придружител. Тази операция е извършена след друга подобна през януари т. г., когато между страните са репатрирани 400 души. Това са вътрешноразселени лица, избягали от въоръжените сблъсъци на армиите на двете страни в граничната война през периода 1998 г. - 2000 г., когато загинаха около 70 000 души.

* * *

* * *

* * *

В съответствие със споразумението се изграждат военни структури и общо военно командване, в които влизат поравно бунтовници и правителствени военни.

Междувременно информационните агенции съобщават, че президентът Гбагбо е подписал указ за амнистия, която се отнася както за бунтовниците от Новите сили, така и за лоялните към него военни подразделения. Амнистията е валидна с обратна сила до септември 2000 г. Според наблюдателите това е една от мерките, целяща да даде възможност до 8 месеца в страната да се проведат свободни и честни президентски избори, проблем, който е в основата на раздора в Кот д’Ивоар.

* * *

Напрежението в Гвинея започва да нараства от 2004 г., когато президентът Конте предприема пазарна и макроикономическа реформа, предизвикваща рязко покачване на цените на горивата и основните храни. Това води до масово недоволство на населението. През ноември 2005 г. профсъюзните организации обявяват 48-часова обща стачка, която прераства в масови безредици в столицата Конакри и други градове. Арестувани са десетки демонстранти, които впоследствие са освободени. В сблъсъците със силите на реда е убит един студент в Конакри.

Следващите години в страната продължават стачните действия, които в повечето случаи прерастват в размирици. Кулминация в тези действия настъпва в началото на годината, когато през януари и февруари обявената обща стачка поставя и политически искания, а разширяващите се бунтовнически действия принуждават правителството да въведе военно положение, продължило 12 дни. След преговори е назначен нов премиер, който състави смесено правителство, което бе приветствано от международната общност и по-специално в декларация на Европейския съюз.

* * *

С формално гласуване горната камара на афганистанския парламент поиска правителството да влезе в преки преговори с талибаните и другите опозиционни въоръжени групировки, за да бъде сложен край на кръвопролитията в страната, съобщава агенция Ройтерс. Сенатът също призовава водените от САЩ западни сили на коалицията да прекратят преследването на талибанските бойци и другите въоръжени формирования. Тези политически действия на сената идват в момент на нарастване на общественото недоволство към правителсвото на президента Карзай, породено от нарастването на жертвите сред цивилното население в резултат на действията на военните подразделения на международната коалиция, както и от нарастващата корупция и неуспешното използване на милиардите чужда помощ за подобряване на живота. Наблюдателите отбелязват факта, че гласуването за преки преговори с бунтовническите опозиционни групировки става след приемането неотдавна на противоречивия закон за амнистия на извършителите на военни престъпления през целия тридесетгодишен период на гражданска война в Афганистан.

Близо половината от 101-членния сенат се състои от определени от Карзай хора. Камарата е оглавявана от бившия президент Сибгатулах Моджадиди, верен човек на президента, който оглавява и президентската комисия, търсеща контакт с талибаните и другите опозиционни групировки.

Засега липсва реакция на талибаните по отношения гласуването в сената. До момента те отхвърлят всякакви мирни преговори и искат изтеглянето на чуждите войски и свалянето на правителството на Карзай. В същото време наблюдателите констатират, че напоследък президентът е поставен под натиск, особено след като преди месец ключови фигури от неговото управление се присъединиха към неговите критици и формираха нова политическа групировка, наречена Национален фронт. Това фактически е първата опозиционна група в един парламент, който няма политическа структура. Опозицията претендира за част от президентската власт, която да бъде дадена на премиер.

Междувременно местните наблюдатели констатират нарастване на бомбените атаки и самовзривяванията в северните райони на страната, тактика на талибаните, която до сега те използваха в южните региони. Според ген. Гулам Муджтаба Патанг, командващ полицията в седем северни провинции, талибаните се опитват да намалят натиска срещу тяхната база - южния регион, като чрез терористични акции на север принудят международните части и афганистанската армия да се разпръснат на по-голяма територия. Според него в северните региони талибанските бойци получават помощ от живеещите там бивши талибани и местни наркобарони.
Ирак

ХРИСТИЯНИ НАПУСКАТ БАГДАД, ТЪЙ КАТО НАРАСТВАТ НАСИЛИЯТА СПРЯМО ТЯХ

Броят на християните в Ирак непрекъснато спада и в момента той е около 600 000 или по-малко от 3% от населението, информират от Службата на ООН за координиране на хуманитарните въпроси. Експертите на ООН обясняват този факт с нарастването на насилията срещу тях. Според наблюдателите радикалните въоръжени ислямистки групировки провеждат политика на прочистване на Ирак от християни, твърдейки, че те подпомагат американските части. Цитира се Абу Ахмед от сунитско бунтовническо формирование, претендиращо да принадлежи към Ал Кайда, който заявява следното: “Това е страна на народ, който се бори срещу американската окупация и всеки, който я подкрепя. Християните могат да напуснат Ирак без да пострадат, но ако те държат да останат, ние нямаме друга алтернатива, освен да ги избием.”

Според Християнската асоциация за мир (СРА) в Багдад екстремистите са издали фатва, която се разпростира върху всички населени с християни квартали на града. Според нея християните могат да останат по домовете си само, ако приемат исляма. СРА информира също, че отвлечените от християнските семейства деца през последните две години се използват от шиитските групировки да воюват както срещу сунитските милиции, така и с американските части. Съобщава се и фактът, че някои християнски семейства са принудени да плащат на сунитските или на шиитските групи ежемесечна такса за закрила, която постоянно нараства и вече надхвърля 2 000 щатски долара. За много от тях това е целият им месечен доход и те предпочитат да се изселят при невъзможността да плащат.
ПЪРВИ СТЪПКИ КЪМ РЕФОРМИ НА КОНСТИТУЦИЯТА

Иракски комитет реши да изпрати в парламента план за реформиране на конституцията, който ще даде възможност да се приложат серия от закони за национално помирение, крайно важни за прекратяване на насилията, съобщава агенция Ройтерс. Доминиращото във властта по времето на Садам малцинство на сунитите отдавна иска промяна на конституцията, твърдейки, че тя дава твърде много власт на мнозинството на шиитите и етническите кюрди. Със законите се предвижда да се регулира разпределението на приходите от нефта, както и да се прекрати забраната бившите членове на партията на Садам да заемат държавна служба, с което се счита, че сунитите ще бъдат по-добре приобщени към подкрепяния от САЩ политически процес. Някои чувствителни въпроси обаче остават извън този план за конституционни реформи. Такъв е например законът, който се подкрепя от шиитите, даващ възможност на провинциите да формират федерални региони, както и въпросът с арабската идентичност на Ирак, с която не се съгласяват кюрдите.

Наблюдателите очакват остри дебати в парламента, тъй като много от законодателите от управляващата шиитска общност, репресирана по времето на Садам, не искат да видят бивши членове на партията Баас на държавни постове. Кюрдите, също репресирани от панарабската политика на Садам, се противопоставят на формулировката “арабска идентичност на Ирак”. От своя страна арабите сунити се страхуват, че федерализмът ще позволи кюрдите на север и шиитите на юг, където са нефтените залежи, да се отделят в собствени държави. Арабите сунити живеят главно в централните и западните части на Ирак, които са бедни на нефт.
ОСНОВНА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ СМЕНЯ ИМЕТО СИ, ОТЧИТАЙКИ НОВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕАЛНОСТИ

Иракската шиитска партия Висш съвет на ислямската революция в Ирак (SCIRI), важен участник в управляващата политическа коалиция, вече ще се нарича Висш ислямски съвет на Ирак, съобщава Би Би Си. Осведомителната агенция цитира лидера на партията Абд Ал-Азис Хаким, който съобщава за промяната на името й след преизбирането му на лидерския пост. Според някои наблюдатели отпадането на думата “революционен” от названието е опит за дистанциране от Иран.

Висшият съвет за ислямска революция в Ирак е основан през 1982 г. в иранската столица Техеран от Хаким и неговия брат аяталах Мохамед Бакир Хаким. Иранските власти оказват помощ на организацията по време на ирано-иракската война като на опозиционна групировка, бореща се срещу режима на Садам. По оценка на наблюдателите нейните връзки с Техеран все още са много силни.
Иран

ЗА ТРИ СЕДМИЦИ СА ЕКСПУЛСИРАНИ 85 000 АФГАНИСТАНСКИ БЕЖАНЦИ

Само за три седмици над 85 000 нередовни афганистански бежанци са експулсирани от Иран след като на 21 април т. г. властите в Техеран започнаха изпълнението на специален план за принудително връщане на бежанците с нередовни документи, съобщава агенция Франс Прес. Според местните наблюдатели около половината от двата милиона афганистанци, навлезли в Ислямската република по време на конфликтите в Афганистан, нямат редовни документи за работа. Тогава Иран провеждаше политика на “отворена врата” спрямо афганистанските бежанци. Те са главно шиити от етноса хазара и сунити, говорещи персийски, от таджикския етнос. Франс Прес цитира иранския вътрешен министър Мостафа Пур Мохамади, който заявява, че Техеран иска да репатрира до март следващата година един милион афганистански бежанци. Крайната цел на иранското правителство е всички афганистанци, които не притежават ирански паспорт, до края на 2010 г. да се завърнат в Афганистан.

От 80-те години на миналия век афганистанските бежанци създават проблеми на съседните на Афганистан страни, особено на Пакистан и Иран. Много от бежанските семейства в тези държави са вече второ поколение, живеещо извън родината си. Повечето наблюдатели изказват опасения, че принудителното връщане на бежанците в размирния Афганистан ще засили тероризма там, тъй като те ще се ориентират към екстремизма. Междувременно агенция Франс Прес съобщи за демонстрация на стотици афганистанци в Кабул срещу принудителното експулсиране на афганистанските бежанци от Иран. Демонстрантите са заклеймили иранския президент и неговото правителство като “дяволи”, издигайки лозунга “Ислямът няма граници”.


Уганда

НОВ УЛТИМАТУМ КЪМ БУНТОВНИЦИТЕ

Угандийският президент Йоуери Мусевени и президентът на Южен Судан отправиха нов ултиматум към бунтовниците от Освободителната армия на собствениците (LRA), въпреки че в Джуба бе подписано ново мирно споразумение, съгласно което за шест седмици бойците на LRA трябва да се групират в Ри-Куангба на границата с ДР Конго. Подобно споразумение бе сключено и през миналата година, но бунтовниците отказаха да се групират в определените пунктове, страхувайки се, че ще бъдат арестувани и предадени на Международния трибунал за престъпления срещу човека.

Повече от двадесет години LRA, твърдейки, че иска да установи управление, основано на десетте божи заповеди, води въоръжени действия в северна Уганда, използвайки за своя база Южен Судан и ДР Конго. На практика обаче техните действия се изразяват в грабежи, изнасилвания, отвличания на деца за превръщането им в бойци или сексуални робини и нападения на селата по границата. Според наблюдателите жертвите от акциите на бунтовниците надхвърлят 100 000 убити.
Судан

ПРОИЗНЕСЕНА Е СМЪРТНА ПРИСЪДА СРЕЩУ ДВАМА МАЛОЛЕТНИ

Криминалният съд в Няла, столица на суданския регион Южен Дарфур, произнесе смъртна присъда срещу Абделрахман Закария Мохамед и Ахмед Абдула Сюлейман, и двамата на 16 години, въпреки че Судан е ратифицирал на 3 август 1990 г. Конвенцията на ООН за правата на децата, информират от неправителствената организация Международно съглашение за гражданските и политическите права (ICCPR). Едното от момчетата е било обвинено в “убийство, причинено от раняване при обир”, а другото “в съучастие”. Абделрахман Зоакария Мохамед, въоръжен с нож, влиза през нощта в къща, за да краде, но стопаните се събуждат и в избухналата борба за задържане на крадеца двама души са ранени от него, единият от които по-късно умира. След предаването му в полицията Мохамед посочва Сюлейман за съучастник в опита за обир.

Източници от ООН информират за подновяване на бомбардировките, извършвани от суданските въоръжени сили в Северен Дарфур. Специална комисия на ООН, разследваща ситуацията в суданския региона, обяви, че властите са виновни за масовите нарушения на човешките права, включително за убийствата, изнасилванията и отвличанията.

В продължение на четиригодишния конфликт в Дарфур са загинали около 200 000 души, а около 2,5 милиона са били принудени да напуснат домовете си. Около 100-150 хиляди са бежанците преминали в Чад. Само от началото на годината нови 90 000 души са избягали от родните си места. ООН обвинява проправителствените арабски милиции “Джанджауид” за масовите убийства и етническата чистка. Въпреки че правителството в Хартум нееднократно отхвърля обвиненията за престъпленията, то отказва достъп на експертите на ООН до Дарфур и членовете на комисията правят своите изводи след посещението си в Чад. В същото време Международният трибунал обвини във военни престъпления министъра по хуманитарните въпроси в суданското правителство и бивш вътрешен министър Ахмед Харун и лидера на “Джанджауид” Али Мухамад Али Абд Ал-Рахман. Те са търсени по 51 обвинения, но официалните судански власти заявяват, че Международният трибунал няма юрисдикция над суданци и че тази материя е въпрос на местните съдилища.

Според ръководителката на мисията на ООН в региона, лауреатката на Нобелова награда Джоди Уилямс, става дума за “масови нарушения на човешките права и международното законодателство”. Тя твърди, че суданското правителство е ангажирано в престъпленията, тъй като въоръжава и обучава милициите “Джанджауид”. Уилямс допълва, че в изводите на комисията няма нищо ново, но докладът трябва да подтикне световната общност към конкретни действия. Тя смята, че когато държавата не е способна да защити собствените си граждани, международната общност следва да се намеси и изпълни своя дълг. Носителката на Нобелова награда квалифицира случващото се като нещо повече от трагедия. Уилямс припомня времето след геноцида в Руанда, когато всички международни фактори декларират, че повече няма да допуснат това да се повтори, а в момента, според нея, светът остава безразличен към конфликта в Дарфур. В същото време наблюдателите констатират разпростиране на конфликта и в Чад, където по границата действат бунтовници, а суданските ислямски милиции редовни извършват набези. В резултат на техните последни действия, по сведения на местни хуманитарни работници, 25 жители на Чад са навлезли в Дарфур.

Междувременно президентът на САЩ заплаши със санкции суданското правителство, ако то продължава да отказва достъп на умиротворителни сили на ООН в региона. Като ответна реакция правителството в Хартум заявява, че ще допусне в Дарфур 3 000 умиротворители на ООН, които да се присъединят към намиращия се там 7-хиляден контингент на Африканския съюз.
БЕЖАНЦИТЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ В ЮЖЕН СУДАН

От ВКБООН информират, че продължават операциите по репатрирането в южен Судан на суданските бежанци от Централната африканска република, Уганда, Кения, Етиопия, Египет и Либия. Според бежанската агенция на ООН всичките шест транспортни коридора не престават да работят от началото на операциите, започнали през март 2005 г., и по тях са се завърнали над 50 000 суданци.След подписването на примирието между севера и юга през януари 2005 г. в Судан са се завърнали над 120 000 бежанци, много от които са прекарали десетилетия зад граница. Повечето от завърналите се са направили това самостоятелно. По данни на организацията зад граница остават още около 300 000 судански бежанци.

Чуждите средства за масово осведомяване информират, че иранската бежанка Зара Кемалфар най-сетне е успяла да осъществи своя план заедно с двете си деца да пристигне в Канада, след като преди около две години е отлетяла от родината си Иран. Нейният кошмар започва, когато тя спира в Германия на път за Канада, минавайки транзитно през Москва. Германските власти я връщат в руската столица и вероятно би била принудително репатрирана в Иран, но от това я предпазва ВКБООН като й дава бежански статут. Без да се съобразяват с този факт обаче руските власти й отказват разрешение за влизане в страната и от миналото лято до отлитането й за Канада тя прекарва в транзитната зона на московското международно летище. Близо десет месеца Кемалфар и двете й деца са принудени да спят на земята и да използват обществените тоалетни и бани на летището. Благодарение на лобирането на международната общност и помощта на Международната федерация на иранските бежанци тя най-накрая получава разрешение от канадските власти за презаселване. Репортажи на международните агенции описват нейното пристигане във Ванкувър, където Кемалфар изпада в колапс от радост и шок.

Случаят с г-жа Кемалфар е повод средствата за масово осведомяване да припомнят за друг подобен, но много по-тежък инцидент. Става дума за Мерхан Керими Насери, получил прозвището Сър Алфред, който прекарва на парижкото летище Шарл де Гол като нея не “само” 10 месеца, а близо 18 години – от август 1988 г. до лятото на м. г. След като неговите документи за самоличност са откраднати, включително документите му за предоставен бежански статут от Белгия, той се опитва да се качи на френското летище на борда на самолет на Бритиш Еъруейс, пътуващ за Лондон. След като му е отказан достъп на борда, той е върнат на летището, където остава всичките тези години.

Белгия отказва да издаде дубликат на документите, защото Сър Алфред е напуснал доброволно страната без да предупреди властите, а така е загубил правото си на закрила. Към това белгийските власти добавят, че даже не си е направил труда да ги уведоми, че документите му са откраднати. Едва през 1999 г. на Сър Алфред се дава възможност да напусне летището и да замине за Белгия, където е получил закрила през 1981 г. Той обаче отказва да получи издадените му дубликати на документите, защото в тях пишело, че е иранец, какъвто той вече не се смята. През същата година френските власти вече имат готовност да му издадат разрешение за престой, но Сър Алфред отказва да ги приеме, тъй като според него истинското му име било сбъркано. Той претендира да бъде наричан Сър Алфред Мерхан, отрича каквото и да е знание на персийски и твърди, че не е иранец. Според шефа на медицинската служба на летището дългите години, прекарани в терминала, са довели до психическо заболяване и той не може да взима нормални решения. Лекарите смятат, че многогодишният престой в транзитната зона също е създал у него страхова психоза от напускане на терминала, подобно на хора, които са били дълго време затворени. Сър Алфред е хоспитализиран приз юли 2006 г. до края на януари 2007 г. Впоследствие той е настанен в хотел непосредствено до летището, а по-късно е прехвърлен в дом на парижка християнска благотворителна организация.

При своята неотдавнашна визита в Дания иракският външен министър Хашиджар Забери е подчертал, че е особено важно да се осигури завръщането на около 600 иракски бежанци, получили отказ на закрила, на доброволна основа. Това изявление той прави по повод решението на датските власти да не им дават повече разрешение за пребиваване в страната. Тези иракски бежанци са обявили, че не искат да бъдат репатрирани доброволно в Ирак поради несигурността и насилията там. Въпреки че Забери не отрича, че при завръщането си иракските бежанци ще бъдат застрашени, той декларира, че от взаимен интерес на европейските страни и на Ирак е неговите сънародници, които са получили отказ на убежище, да бъдат репатрирани.

Датските средства за масово осведомяване разпространиха изявление на министъра на отбраната Сорен Гейд, който твърди, че проблемът със застрашаването на живота на иракчаните, работещи с датския военен контингент в Ирак, ще бъде решен преди неговото изтегляне по-късно през годината. Гейд уверява, че съвместно с иракските власти няма да се допусне тези иракчани, включително и преводачите, да изпаднат в затруднено положение. Това изявление военният министър прави по повод искането на Датския военен съюз Дания да предостави закрила на иракчаните, които работят с военния контингент в Ирак.

Холандското правителство реши временно да спре до 1 юли експулсирането в Шри Ланка на тамилските бежанци, получили отказ на убежище. До тогава се спира и разглеждането на молбите за предоставяне на закрила, подадени от тамили. Това решение на холандските власти е продиктувано от усложнената обстановка в Шри Ланка и избухналото насилие в северните и източните части на страната. Влошаването на ситуацията се дължи на подновените неотдавна сражения между правителствените части и организацията на тамилските тигри. За военна конфронтация има съобщения не само на север и изток, но и в други части на страната. Холандските власти считат, че няма яснота как шриланкийските власти третират тамилите, включително и тези, които се репатрират, и нещо повече, не е възможно в момента да се разглеждат обективно молбите на тамилите и да се решава дали даден бежанец да бъде репатриран. Междувременно Службата за имиграция и натурализация (IND) не прекратява провеждането на интервюта с отделни тамилски бежанци. В резултат на тази дейност се взимат решения единствено в съответствие с Дъблинската конвенция, а така също и по отношение на лица, които се представят със самоличност или националност, неотговарящи на истината, както и на лица, сериозно заподозрени в криминални престъпления по смисъла на Член 1F на Женевската конвенция.

Правозащитните неправителствени организации във Франция се обявиха против извода на досегашния вътрешен министър и настоящ президент Никола Саркози за резкия спад на броя на молбите за предоставяне на убежище. През миналата година те са били 26 269, като се изключат подадените за втори или трети път, което по данни на Френската бежанска служба (OFPRA) означава спад от 38,3%. На среща с префектите и консулския персонал по въпросите на имиграцията в Марсилия в началото на март тогавашният вътрешен министър е заявил, че значителният спад на броя на молбите за убежище във Франция се дължи на закона от 10 декември 2003 г., който според него “значително е подобрил ситуацията”. По неговите думи новият закон е разубедил “търсещите убежище с измама” да се включват в бежанската процедура. Против тези изводи се обявява и Френската мрежа за право на убежище CFDA (French Network for the Right of Asylum). Неправителствената организация твърди, че този спад съвсем не се дължи на подобряването на ситуацията, а на разширяването на използването на ускорената процедура, като част от приетите през последните три години мерки за борба със скритата миграция и срещу нарастващите социални помощи.

В условията на ускорената процедура подалият молба за предоставяне на убежище във Франция не получава разрешение за престой в страната, както и каквато и да е социална помощ. Срокът за подаване на молбата в OFPRA e петнадесетдневен. Ако молбата бъде отхвърлена, отказът може да бъде обжалван в Бежанския апелационен съд (CRR), което по-принцип има малък ефект. Докато през 2003 г. ускорената процедура е приложена при 10% от молбите, през 2004 г. този дял е 16%, през 2005 г. – 23%, а през 2006 г. – 30%. Според правозащитниците, след като по твърденията на Саркози намаляването на броя на молбите се дължи на по-малкото неискренни молби за убежище, би трябвало да нараства относителният дял на получилите закрила, което на практика не става. През миналата година бежански статут са получили 7 354 души, докато през 2005 г. те са били 13 770. През 2006 г. на първа инстанция (OFPRA) са удовлетворени 2 929 молби, а след обжалване в CRR – 4 425 молби за убежище.
Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.
Май 2007 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ” В ДАБ