Портал европа ви предоставя текста на интервюто, както е предоставен от бнр и г-жа Баева



Дата22.06.2016
өлшемі54.5 Kb.
#153835
Интервю, излъчено по БНР, със световноизвестния мислител Ноам Чомски, осъществено със съдействието на Мариела Баева, евродепутат от АЛДЕ-ДПС.
Портал ЕВРОПА ви предоставя текста на интервюто, както е предоставен от БНР и г-жа Баева.
От екипа на г-жа Баева поясняват, че съдействието й за организирането на това интервю е в отговор на ангажимент, поет още по време на предизборната кампания за евродепутати, както и неин жест към българската медийна общност.
Какво оставя фамилията Буш в президентската история на САЩ
НЧ : Двете администрации Буш бяха различни. Аз съм много критичен и към двете, но те са различават. Бащата Буш управляваше в границите на държавната политика, с уклон към реакционната страна, но все пак умерен. Докато администрацията на Джордж Буш–младши е изцяло извън спектъра на държавната политика. Това е едно изключително рекационно, националистично управление, толкова крайно, че предизвиква нечувана критика дори в средите на традиционно мислещите. Факт е, че водещи фигури от първата Буш администрация, като например Брент Скоукрофт (Brent Scowcroft) е един от най-големите критици на втората Буш администрация. По отношение на използването на сила, на вътрешните репресии, на държавните политики за обогатяване на най-богатите и привилигерованите за сметка на всички останали – всички тези характеристики на втората Буш администрация я поставят извън границите на държавната политика. Така че всяко друго управлние би било завръщане към по-конвенциалния спектър на държавна политика. Ето защо много често чуваме, дори сред най-традиционно мислещите среди, че Джордж Буш-младши е може би най-лошият президент в историята на САЩ.
Бъдещият президент- жена , афроамериканец ,кой ще управлява САЩ след изборите догодина?
НЧ : Невъзможно е да се предскаже, има прекалено много неизвестни фактори. Ако в момента погледнем социологическите изследвания, те показват, че демократите би трябвало да спечелят изборите, което вероятно означава Хилари Клинтън. Но от друга страна съществуват най-невероятни стратегии, които се обсъждат дори от „ Ню Йорк Таймс”, които могат да доведат до победа на републиканците. Например, ако стане така както иска Дик Чейни и неговите сътрудници и Щатите обявят война на Иран, което би било пълна катастрофа, в което почти целият свят е убеден, но ако те все пак решат да го направят въпреки всичко, демократите ще ги подкрепят, защото не искат да изглеждат слабии . Ще има толкова много пропаганда за това, че го правят, за да спасят САЩ от заплаха и така нататък. И е много вероятно, че Демократите ще ги подкрепят, само че по един малко по-мек и тих начин. Ако Републиканците успеят да всеят страх и ужас в населението, което е правено много пъти досега, не само тук, сигурно ще спечелят изборите. Има прекалено много варианти и много ограничен обхват на дискусия и дебат.Пак да вземем примера с възможността за война срещу Иран. Пентагона е против войната, тайните служби са против, светът е категорично против, съседните държави също, но това не означава,че те не няма да го направят. Нека се върнем към президентските кандидати. Всеки един от тях, имам пред вид тези, които имат шансове, а не маргиналните, всеки един от тях каза публично, че трябва да поддържаме заплаха срещу Иран, като начина, по който те го формулират е: „Трябва да държим всички възможности отворени.” Поддържането на заплаха срещу Иран е сериозно нарушение на международното право; Хартата на ООН недвусмислено казва, че използването на сила или използването на заплаха е престъпно деяние. Но всеки един от силните президентски кандидати решава да наруши Хартата на ООН. А какво ще кажете за медиите? Те застават на същата позиция – ако правителството обяви, че Иран е заплаха за нашето съшествуване, те го повтарят – да, заплаха е, независимо какво показват фактите. В момента, докато разговаряме, се провежда конференция посветена на Близкия изток в Анаполис - самото място, което е избрано за тази конференция, е много символично. Това е центъра на американската флота, която в този момент изсипва огромни военни части в Персийския залив, по заповед на Джордж Буш, като заплаха срещу Иран. Някой в пресата поставя ли въпроса какво означва това? Това в сериозна заплаха от катастрофално насилие. Но медиите се съгласяват с това, не критикуват.
В Анаполис Буш каза,че сега е моментът да се водят преговори, предсоти битка за региона. Кой ще води тази битка, защо сега е моментът?
НЧ : Това , че едно правителство заявява нещо, не го прави истина. Всички знаем, че трябва винаги да поставяме под въпрос това, което говорят; трябва да ни е втора природа. Има ли мирни преговори за Близкия изток? Няма свидетелства за такъв процес. Основният конфликт е между Палестина и Израел, а в света има катгоричен консенсус как да се разреши този конфликт, от 30 години. Основните граници на Израел и Палестина са определени и признати международно, от много години, с гаранции за правата и сигурността и на двете държави, както и на всички държави в региона. Границите могат да бъдат малко променяни в зависимост от нуждите, това е било договорено след войната. Заселването на бежанците също е уговорено и орпеделено през 2001 година на конференцията в Таба, Египет, която е прекратена от Израел, преди да може да се стигне до споразумение. Проблемът с Йерусалим е технически и неговото решение също се знае. Но защо не се осъществяват тези споразумения? Има една основна бариера - това са Съединените щати, които са против, вече 30 години. Границите на двете държави бяха представени от Арабските държави пред Съвета за сигурност на ООН през 1976 г., с подкрепата на Организацията за освобождение на Палестина, но САЩ налага вето и оттогава досега нещата така си продължават. Решение, общо взето в тези линии, се подкрепя от Арабската лига, от Иран, от Хамаз, от Европа, от необвързаните държави. Единствено Съединените щати го отхвърлят. Джордж Буш е първият американски президент, който открито каза, че Израел трябва да задържи териториите, които е завладял в палестинската част и ако погледнем картата, виждаме, че сега Западният бряг е разделен на нещо като кантони, които не могат да вършат никаква работа на палестинците. Това е позицията на Джродж Буш – не само на думи, но и на дела. В този момент, докато разговаряме, Израел разширява своята инфраструктура в палестинските територии, така че палестинските земи стават невъзможни за живеене, раздробени на малки кантони, постепенно обграждани в затвор, докато Израел заввладява цялата долина на река Йордан. За какви мирни преговори можем да говорим? Това е абсолютен фарс. И ако имахме свободна преса, тя щеше да говори за това.
Балканите...?
НЧ : В началото на 90-те години, когато започна въоръжения конфликт, моето мнение беше, че доброто решение за Косово ще бъде това, което беше предложено от един сръбски лидер - Косово да се раздели на двете си части – сръбска и албанска, като стане част от една голяма балканска федерация. И все мисля, че това е най-доброто решение, но то вече не е дневен ред и не се обсъжда. Това, което ще стане, според мен, е че Косово ще продобие независимост, непризната от Сърбия, но призната от Европа, което може би ще доведе до интеграция на Косово към Албания. А Косово междувременно се превърна в доста катастрофална зона по отношение на икономиката, престъпността, управлявана от НАТО и чужди сили. Не смятам, че това е добро решение, но вероятно то ще се приеме и ще има и други последствия. Може би сръбските територии в Босна ще получат увереност да поискат независимост и да се присъединят към Сърбия. Най- различни тенденции могат да се развият, а всички те са доста опасни.
България и Източния блок...?
НЧ : Не смятам, че мога да давам препоръки на българите какво е добре за тях. Но мога да ви кажа какво мисля за общия процес. От началото на Студената война до сега САЩ, които излизат от Втората световна война като водеща световна сила, винаги са се притеснявали от така наречения „неутралитет”, тоест от възможността някои държави да не участват като страна в конфликта между Америка и Русия, което би довело до вероятната подкрепа на тези държави за Русия. И винаги са интепретирали „неутралитета” като подчинение на Русия. Ето защо САЩ винаги са били против движението на необвързаните държави, като се опита да го унищожи и до голяма степен успя. Що се отнася до Западна Европа, Щатите винаги са се притенсявали да не стане 3-та независима сила в свтовната политика, нещо като визията на Шарл Де Гол за „Европа от Атлантика до Урал”. И това притеснение продължава да е валидно. Западна Европа е сравнима с Щатите във всяко отношение, освен военно, дори превуъзхожда Щатите в много отношения – икономика, социална система, образование и здравопазване. Затова Щатите не искат Западна Европа да се развива като независима сила. И ето това директно е свързано с България и членството и в ЕС, както и в НАТО. Нека първо говорим за НАТО. През 1999 година Горбачов отстъпи нещо много голямо на Щатите - той се съгласи обединена Германия да стане част от враждебен военен съюз. Ако погледнем исторята на Русия, можем да разберем каква невероятна отстъпка е това - Германия винаги е била изключителна заплаха към Русия, почти я е унищожила 2 пъти през миналия век и Германия като част от враждебен военен съюз е много голяма заплаха за сигурността на Русия. Въпреки това Горбачов се съгласява, но при едно условие, което Буш-старши приема – НАТО да не се разширява на изток, така че Русия да има поне някаква зона на сигурност. Русия също поисква да се създаде „зона свободна от ядрено оръжие” от Антарктика до Средиземно море, което ще засили сигурността за тях. И какво направи САЩ? Приеха предложението, но веднага, когато Клинтън дойде на власт, той го наруши и от 1994 г. НАТО започна да се разширява на изток. Това създаде сериозна заплаха за Русия. Разбира се, Америка отхвърли изцяло идеята за „зона свободна от ядрено оръжие”, а сега управлението на Буш-младши отива още по-далеч. Нека вземем идеята за „антиракетна зашита”, която да бъде разположена в Чехия и Полша – това е много категорична стратегическа заплаха към Русия. Не го казвам само аз. Пише го и в едно от водещите и уважавани военни списания „Arms Control Today”; последният му брой има статия на известен стратегически анализатор, мой колега от МIT, който обяснява какво означава това за сигурността на Русия - много серизна, продължаваща заплаха. Всички тези ходове създават опасност от конфронтация. Те водят до увеличаване на военното производство, до нарушаване на споразумения и т.н. Това е опасен начин за оцеляване. Това мога да кажа за НАТО. А какво да кажем за ЕС?
ЕС може да бъде благородна и градивна организация с много положителни аспекти. Но защо Америка подкрепя така усърдно членството на източноевропейските държави в съюза?
Има причина. И тя е свърззана с това, което Доналд Ръмсфелт нарича „стара Европа” и „нова Европа”. “Стара Европа” - това са Франция и Германия – икономическия и културен център на Европа, там е силата, там е властта. Независимостта на Германия и Франция e заплаха за Америка, затова Щатите искат да подкопаят влиянието им. Лидерите на Щатите смятат, че имат повече влияние над източно европейските държави и по този начин могат да използват бившите съветски сателити като инструмент за подронване на силата и влиянието на Западна Европа. Но има и друго. Когато падна берлинската стена, пресата и особено бизнес-пресата, като Financial Times и Business Week, бяха изпълнени с ентусиазъм от разпадането на системата, защото една огромна маса от здрави, интелигентни, образовани работници, ще са склонни да работят за много малко заплащане на Запад и по този начин, така наречения „луксозен живот” на работниците на Запад ще бъде разклатен. Защото тази маса от образовани, несвързани с профсъюзите работници, ще е склонна да работи за малки заплати, ще е незащитена и ще се превърне в инструмент за класова борба на запад. Също както Америка използва работниците от Мексико, но случаят с Източна Европа е още по-добър, защото идват хора с много високо образоване. Това е още една роля, която играе Източна Европа. Разбера се, икономическата криза след разпадането на Съветския съюз също допринесе за това.
По повод Tortillas (Тортииите). Въпрос на Мариела Баева - Как ще коментира "If they have no tortillas, let them eat cake!"
Този цитат е изключително актуален. Тортиата в Мексико е основната храна за бедните. Цената на тортиата напоследък се увеличи толкова много, че се стигна до така наречените тортиени бунтове преди няколко месеца.Защо толко бързо се повишава цената? Една от причините се казва NAFTA - американското споразумение за свободна търговия /Североамериканска зона за свободна търговия- б.ред /. Една от целите му е да изкара мексиканските фермери от селата, за да отидат в градовете като евтина работна ръка в американските производства, като подкопаят позициите на амрекианските работници. По този начин Мексико стават удобно място за износа на продукти на американското земеделие. Това няма нищо общо със свободната търговия. Американският агро-бизнес получава огромни субсидии от държавата и много лесно може да отглежда своите реколти; тя по същество представлява държавно-финансирана частна индустрия и лесно може да се прави с бедните фермери в Мексико. Те напускат, отиват да работят в индустриите като евтина работна ръка и освобождават територии за амреиканския агро-бизнес, като Archer Daniels, Midland, които правят огромни пари. Това разбира се това води до нелегална имиграция и редица други последствия. Като допълнение към това дойде манията за производство на етанол. Производството на етанол в Америка е от царевица, което е много скъпо и не може да се конкурира с евтиния бразилски етанол, произведен от захарна тръстика. И за да покрепи американския агро-бизнес, администрацията на Буш въведе много големи мита за вноса на евтиния бразилски етанол, за да може американското производство да владее пазара. Ето това правят. Междувременно, докато се произвежда етанол от специалната царевица, намалява производството на обикновена царевица, която е за хранене и засяга и други прозводства – месо, млечни продукти. По този начин се увеличават цените на хранителните продукти и в частност на тортията. Това се нарича свободна търговия? Аз го наричам пълен цинизъм. И да, точно това се случва в Мексико и с продоволствието в целия свят. В момента Световната хранителна организация е много пиртеснена от застрашителното намаляване на хранителните продукти в света и възможен глад в много държави.

Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет