Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я

* * *

Опозиционните партии в Чад, обвинявайки управлението в корупция, бойкотираха изборите през 2006 г., което доведе до преизбирането на Дебай. Според някои анализатори сегашното споразумение ще доведе до незначителни промени в политическия климат на Чад. Те считат, че президентът твърдо ще се държи на власт.

Дебай идва на власт със сила през 1990 г., след което е преизбиран през 1996 г. и 2001 г., а промяна на конституцията му дава възможност за трети път да участва в президентски избори през 2006 г. и отново заема поста.

Настоящото споразумение не засяга бунтовническите групировки, които воюват с чадската армия в района по границата със Судан от 2005 г. Там в резултат на няколкогодишните въоръжени размирици в съседния судански регион Дарфур има около 200 000 судански бежанци, които често са подложени на нападенията на преминаващите през границата ислямски бойци на формированията на проправителствените судански милиции “джанджауид”. Чадското правителство обвинява суданските власти, че подпомагат чадските бунтовници.

Междувременно наблюдателите отбелязват, че в преговорите за споразумението е взел участие живеещият в изгнание бивш президент Гукуни Уедейе, който е пристигнал в Чад от Габон начело на 30-членна делегация от опозиционери емигранти. Като член на делегацията е бил и вицепремиерът на Габон Жан Пинг. Споменава се, че при предишна среща на Дебай с бившия президент Уедейе през май в Либервил, последният е предложил да посредничи в преговорите с бунтовниците. Уедейе бе свален от власт през 1982 г. от бившия си съюзник Хасан Хабре, който от своя страна бе отстранен от Дебай през 1990 г.

* * *

След подписването на споразумението за прекратяване на огъня през миналата година дарфурските бунтовници, които не са съгласни с него, са се съюзили в десетина фракции, които са основната бариера пред каквито и да са мирни преговори. В началото на август в Танзания различни политически лидери и полеви командири от Дарфур се срещнаха и се споразумяха за своята единна позиция в новите преговори със суданските власти. Според източници от посредниците от Африканския съюз и ООН тези преговори ще започнат до два месеца и вратите за тях остават отворени и за тези, които не са взели участие в срещата в Танзания. Според експертите обаче отсъствието на някои влиятелни лидери от тази среща дава малки шансове за успех.

Бунтовниците в Дарфур, предимно неараби, се хващат за оръжията през 2003 г., като обвиняват централните судански власти, че пренебрегват региона. От своя страна Хартум мобилизира предимно арабски милицции (джанджауиди), а често използва и армията, в стремежа си да потуши въстанието. Въпреки че официално от суданска страна се признава за 9 000 убити, международните експерти считат, че жертвите са над 200 000, бежанците предимно в Чад – повече от 150 000, а вътрешноразселените лица надхвърлят 1,5 милиона.

* * *

В размирния регион Пул, основна територия на гражданската война през периода 1998 г. – 2002 г., бившият бунтовнически лидер Реверънд Фредерик Бинстангу (т. нар. Пастор Нтуми) не е бил избран.

* * *

ДР Конго – Несигурната обстановка в източните провинции е основна причина за голямото число на вътрешноразселените лица, както и за многобройните бежанци, навлезли в ДР Конго, и на конгоанците, избягали в съседните страни, констатират наблюдателите в региона. Международните агенции разпространиха интервю на Марселин Хепи, зам.-представител на ВКБООН в ДР Конго. Според нея все още има над 320 000 конгоански бежанци в деветте околни страни – Ангола, Бурунди, Конго, Централно-африканската република, Руанда, Уганда, Судан, Танзания и Замбия. От друга страна в ДР Конго има над 180 000 бежанци от седем съседни страни (без Танзания и Замбия). Голям проблем за хуманитарните организации са и над милион вътрешноразселени лица. Според конгоанския министър по хуманитарните въпроси около 10 милиона конгоанци са под заплаха да напуснат домовете си. Така например само през юни и юли т. г. в резултат на конфликта в провинциите Киву броят на вътрешноразселените там е достигнал 640 000 души. В същото време се констатира подобряване на обстановката на изток в провинция Кисангани и по-специално в размирния район Итури.

* * *

Формираният през 1984 г. ONLF се бори за независимостта на Огаден, за който се смята, че притежава значителни залежи на нефт и природен газ. Според бунтовниците приходите от тях се обсебват от властите в Адис Абеба. От своя страна етиопските власти твърдят, че бунтовниците се подпомагат от еритрейците, исторически враг на етиопците. Предполага се също, че Огаден е убежище на някои ислямисти, избягали от Сомалия, след като там етиопските правителствени сили свалиха властта на Съюза на ислямските съдилища.

* * *

Кот д’Ивоар – Международните агенции съобщават за провеждане на тържествена церемония под надслов “пламък на мира”, на която въоръжение на бунтовниците е хвърлено в огъня. Церемонията, на която са присъствали Абу Муса, командващ Мисията на ООН за Кот д’Ивоар (UNOCI), и делегация на висши държавни служители, се е провела в град Буаке, седалище на бившите бунтовници от формированието Нови сили (NF). Президентът Гбагбо и бившият бунтовнически лидер, сега премиер, Соро символично са захвърлили оръжия в разпалена клада. На церемонията са присъствали и посредникът в мирните преговори президентът на Буркина Фасо, както и държавните глави на Южна Африка, Того, Гвинея-Бисау, Мали и Бенин, представители на Ангола, Гана, , Нигер и на международната общност.

Мирното споразумение за обединяването на разделената от гражданската война през 2002 г. Кот д’Ивоар бе подписано през март т. г. в Уагадугу. В договора, наред с другите споразумения, са залегнали формирането на ново преходно правителство, организирането на честни и свободни президентски избори, обединяването на частите на Новите сили с националната армия и полиция чрез обединен команден център, разформироването на проправителствените милиции, разоръжаването на бунтовниците и включването и на двете формирования в граждански програми, а така също премахване на “зоната за сигурност”, разделяща северната и южната част на страната и замяната й със “зелена линия”, наблюдавана от UNOCI.

* * *

Гвинея – Три месеца след като гвинейският парламент гласува да се извърши разследване на тежките нарушения на човешките права от страна на силите за сигурност, правни експерти, защитници на правата на човека и профсъюзни лидери разпространиха питане към властите защо още не са обявени резултатите, информират източници от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Гвинея още не се успокоила след общата стачка в началото на годината, която прерасна в искане на оставката на президента Лансана Конте и в размирици, при които бяха убити 137 души, включително и деца. Близо 2000 души бяха арестувани. С приетия закон гвинейският парламент единодушно реши да се разследват и други подобни сблъсъци, избухнали през юни 2006 г. Според местни наблюдатели президентът не подписа закона, с което той не можа да влезе в сила, а по мнението на правните експерти след като това не е станало в срок от 10 дни законът автоматично губи сила.
ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ В БЪЛГАРИЯ
Ангола

МИРНИТЕ ПРОМЕНИ В КАБИНДА СА НЕОБРАТИМИ

Анголският министър на териториалната администрация Вирджилио де Фонтеш Перейра заяви, че приложението на клаузите на Меморандума за разбирателство за мир в Кабинда е дало необратими резултати по пътя към мира, съобщава агенция Франс Прес. Това изявление той прави по случай годишнината от подписването на Меморандума. В изказването си Перейра подчертава, че следващата стъпка е да се определят още членове от Форума на Кабинда за диалог (FCD) като членове на Правителството на единството и националното помирение (GURN). Неотдавна някои членове на форума бяха назначени на дипломатически постове зад граница, както и в местното правителство и публичните компании в Кабинда. Като все още нерешена задача остава пълното интегриране на бойците на Фронта за освобождение на анклава Кабинда (FLEC) в анголските въоръжени сили и националната полиция, а така също и интеграцията на бившите войници и техните семейства в гражданското общество. Отчита се като положителен фактът, че всички, извършили престъпления през годините на въоръженото противопоставяне се ползват от обявената амнистия. Съобщава се, че оръжието на бившите партизани вече е унищожено.

Анклавът Кабинда, който произвежда около 60% от анголския нефт, има население 400 000 души и е разположен между Република Конго и ДР Конго, чиято ивица територия го отделя от Ангола. Международно той е признат за част от анголската територия, но против това, още от получаването на независимостта, се обявяват FLEC и различните негови фракции, които тогава повеждат въоръжена съпротива. Сепаратистите искат отделяне от Ангола като твърдят, че Кабинда за разлика от Ангола никога не е била португалска колония, а протекторат.

Много от международните наблюдатели квалифицираха конфликта като “забравената анголска война”. Бунтовниците използваха не само бази на територията на Кабинда, но и в Република Конго и ДР Конго, откъдето организираха нападенията си.

През средата на миналата година сепаратистите от бунтовническото формирование Кабиндски форум за диалог подписаха мирно споразумение с централното анголско правителство. Съгласно него Кабинда получава специален статут, който дава допълнителни права на провинциалното правителство. Целта на подписания Меморандум бе да се сложи край на военното противопоставяне, продължило от 1975 г., като се дефинират пет принципа на мирното споразумение, между които главните са закон за амнистия, прекратяване на враждебните действия и демилитаризация на силите на FDC. На анклава се предостави “специален административен статут”. При подписването на мирното споразумение анголската осведомителна агенция АНГОП тогава съобщи, че най-голямата опозиционна групировка в страната на бившите бунтовници от УНИТА приветства събитието.

Междувременно по сведения на замбийската преса се очаква окончателното репатриране на анголските бежанци от Замбия да завърши до няколко месеца, с което ще приключи организираното доброволно завръщане на анголските бежанци. От Замбия вече са репатрирани над 100 000 анголци. Наред с анголците в Замбия са намерили убежище и конгоанци, суданци, сомалийци и етиопци.

Бурундийските бунтовници трябва незабавно да се върнат в смесения екип за извършване на мониторинг на мирния процес, който цели прекратяване на десетилетната война, заяви пред журналисти Мсуя Мангачи, посланик на Танзания в Африканския съюз. Танзания изпълнява посредническа мисия между съперничещите си бурундийски фракции.

Изявлението на Мингачи става по повод напускането на столицата Буджумбура от няколко висши лидери на формированието на етническите хуту Сили за национално освобождение (FNL), което поражда подозрения, че те са се оттеглили в гористите местности, за да възобновят своите бунтовнически акции. В продължение на месец FNL за втори път напуска мониторинговия екип обвинявайки правителството, че отказва да изтегли своите сили от териториите, които са под контрол на движението.

Междувременно най-голямата опозиционна партия обвини правителството за извършването на минометен обстрел на домовете на пет опозиционни политици. В декларацията на партията Frodebu се заявява, че тя “категорично осъжда тези опити за убийства, организирани, планирани и извършени от президента Пиер Нкурунзиза, неговото правителство и неговата партия CNDD-FDD”. Нападенията бяха извършени срещу домовете на трима членове на Frodebu (двама депутати и зам.председателя на партията), както и срещу дисидент от партията на самия Нкурунзиза и друг опозиционен депутат. И петимата са между 67-те депутати, подписали открито писмо до президента, в което се иска да се възобновят преговорите с опозицията.

Наблюдателите изразяват страхове, че ситуацията в Бурунди може да се влоши, отчитайки нарастването на напрежението през последния месец, след като делегацията на останалото последно активно бунтовническо формирование FNL избяга от ескорта си в столицата, където беше пристигнала за преговори за дълго закъсняващото прекратяване на огъня.

Бурунди се стреми да ликвидира последствията от избухналата през 1993 г. етническа гражданска война, довела до около 300 000 жертви. Политическата обстановка обаче в последно време се усложнява, след като президентската партия загуби мнозинството си в парламента.

Най-малко 200 души загинаха, а 300 други бяха ранени, след като четирима атентатори самоубийци се взривиха с камиони бомби в иракските села Кахатания и Арнания, населени с древната кюрдска секта язиди, съобщи агенция Асошиейтид Прес.

Атентатът в селищата, намиращи се на 120 км западно от Мосул - до иракско-сирийската граница, е сред най-кървавите в Ирак от свалянето на режима на Садам Хюсеин през март 2003 г. Очевидци на кръвопролитието свидетелстват, че взривовете на четирите камиона избухнали едновременно. Едната от колите е била бензиновоз. “Ровим с голи ръце да извадим оцелелите. Не можем да използваме техника, защото къщите са от глина.”, разказва потресен Дахим Санджар, кмет на съседния град Санджар. Въпреки че засега никой не е поел отговорност за атентата, по мнението на говорителя на американските сили в Ирак ген. Кевин Бъргнър, акцията носи почерка на Ал Кайда.

Местните хора твърдят, че язидите често са нападани от ислямските екстремисти, които ги считат за безверници.

За активно заангажиране на армията в няколкодневни сражения с бунтовниците от делтата на р. Нигер в района на южния град Порт Харкот съобщават от службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Сраженията са принудили много жители на пристанищния град да напуснат домовете си. Военни източници твърдят, че положението бавно се нормализира благодарение на засиленото военно присъствие. Сраженията са избухнали в средата на август след като армията е атакувала градския район Макоба, където се е предполагало, че се укрива бунтовническия лидер Собома Джордж. Според местни източници са убити над 30 души, между които е и Джордж. По думите на губернатора на щата “Ривър” Селестин Омехия в града не може да се говори за извънредно положение, но засега армията няма да бъде изтеглена, тъй като ситуацията може отново да се влоши.

В основата на конфликта в богатата на нефт делта на р. Нигер стои недоволството на местното население, че не получава достатъчно средства от природните богатства на региона. Местните бунтовнически групи периодично нападат нефтените инсталации, при което загиват много местни работници. Бунтовниците често отвличат чужди специалисти, които по правило по-късно биват освобождавани. В региона действат и банди, които пробиват нефтопроводите и крадат от нефта.

През миналата година основната етническа група в размирните нефтени райони оповести, че отхвърля икономическия план на президента за региона и прекратява обявеното преди това едностранното спиране на огъня. Действащото в делтата военно формирование Движение за еманципация на нигерската делта (MEND) обяви възобновяване на атаките си срещу нефтените инсталации. То също оповести претенциите си следващият президент, който ще се избира през 2007 г., да е от региона на делтата, което не стана. Наблюдателите отбелязват, че от януари т. г. партизаните от 14-милионния силен местен етнос иджау са засилили действията си. По техни сведения от началото на годината са убити десетки служители на силите за сигурност и армията и са отвлечени 13 чужди нефтодобивници, между които беше и един българин. Взривени са няколко нефтопровода. Има жертви не само сред работниците, но и сред мирното население.

От службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси съобщават и за етнически размирици в район, намиращ се в Централна Нигерия между щатите Беню и Тараба. Според местни източници са убити десетки души в Катсина-Ала и Кутеб, провинции на тези съседни щати. В основата на конфликта са спорове за земята между етническите общности тив и кутеб. Наблюдателите припомнят предишните размирици в региона през октомври 2001 г., когато армията избива повече от 700 души, за да си отмъсти за убитите преди това 19 войници. Тогава около 500 000 души напускат домовете си. Регионалните конфликти на религиозна или етническа основа са често явление в Нигерия и практика на властите е да използват армията за тяхното ликвидиране. Това в много случаи е свързано с груби нарушения на човешките права.
Сомалия

ПРОДЪЛЖАВАЩИ НАСИЛИЯ В МОГАДИШУ ПРИНУЖДАВАТ ОТНОВО ЖИТЕЛИТЕ ДА БЯГАТ ОТ ДОМОВЕТЕ СИ

Въпреки че през май временното правителство на Сомалия, твърдеше че е прогонило ислямистките бунтовници от столицата, продължаващите атентати и нападения са принудили от началото на юни нови 27 000 души да напуснат домовете си, съобщават от ВКБООН.

През периода февруари-май около 400 000 мирни жители на Могадишу напуснаха града бягайки от тежките сражения между бунтовниците и подкрепяните от етиопски части сили на преходното правителство. Със затихването на сраженията около 125 000 от тях се завърнаха, но сега отново се констатира поток от бежанци. Според наблюдателите целта на нападенията е да се саботира провеждането на няколко пъти отлаганата мирна конференция, която започна в столицата. В конференцията участват около 1200 лидери на кланове, полеви командири и политици от цялата страна, но не е поканен никой от ислямистките лидери. По думите на премиера Али Мохамед Геди властите се опитват да изградят полоса подобно на багдадската “Зелена зона”, която да гарантира сигурността на мястото на заседанията на конференцията, както и дейността на официалните учреждения и работата на чужденците.

Сомалия изпада в гражданска война, анархия и липса на централна власт след падането на режима на диктатора Мохаме Саид Баре през 1991 г. Последвалите 13 опита за съставянето на правителство, а също и исканията за настаняване на международни умиротворителни сили се провалят. Хронологията на събитията през последните години е следната:

През следващите месеци в различни части на Южна Сомалия и в столицата се провеждат локални акции срещу ислямистите, които от своя страна не само противодействат, но са и инициатори на нападения и атентати.

На 15 юли започва работа Сомалийската национална конференция за помирения, чиято първоначална работа се оценява като добра от международните наблюдатели. На конференцията присъства специален пратеник на ООН, който взима участие в дискусиите по всички основни въпроси, включително по проблемите на разпределението на властта и разоръжаването на многобройните въоръжени фракции.

ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА:

СЛЕД РЕШЕНИЕ НА СЪДА ФРАНЦИЯ ПУСКА ОТ ТРАНЗИТНАТА ЗОНА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЛЕТИЩЕ 40 ТЪРСЕЩИ УБЕЖИЩЕ

Френският ежедневник Монд съобщава, че след като Европейският съд по правата на човека е разкритикувал остро френските власти, те са пуснали от т. нар. “зона за чакащи” на парижкото международно летище 40 бежанци, търсещи убежище. Съдът счита, че правото на търсене на закрила на такива бежанци не може да се реализира напълно, тъй като преди съответното съдилище да се произнесе по техния случай, те в нарушение на международния закон, могат да бъдат репатрирани в страната, в която считат, че са заплашени. 40-те бежанци са освободени от летището 13 дни след произнасянето на Европейския съд по правата на човека.

Повод за решението на съда са два случая на бежанци, които са престояли в зоната за чакащи на летището, при които властите са разрешили влизане в страната със закъснение от 96 часа в първия случай и осем дни във втория случай. Наблюдателите считат, че решението на съда ще доведе до промяна на бежанската процедура във Франция, но това няма да стане веднага, тъй като ще изминат най-малко три месеца до влизане на казуса в Горната камара на парламента.

.

ШВЕЦИЯ:

Министрите на управляващата коалиция приеха основни ръководни правила за приемане на имигранти, търсещи убежище и бежанци. Основна цел на правилата е новодошлите да се включват в пазара на труда колкото се може по-бързо и да не се дава възможност на безработните чужденци да живеят, където си искат. Всеки бежанец, който показва нежелание да научи шведски и да си търси работа ще бъде санкциониран, включително и с напълно или частично лишаване от компенсации за безработица.

Според Пим Мартинсон, от Националната криминална следствена служба, ако на нея се предоставят повече ресурси да разследва търсещите убежище, Швеция няма да се превръща в “страна на щастието” за огромен брой заподозрени в извършване на военни престъпления. Според него в момента никой не може да каже колко е точният им брой и се правят предположения чрез сравнения с други страни. Използвайки този метод органите на сигурността считат, че броят им е около 1000 души. Мартинсон смята, че въпреки липсата на звено за такива разследвания до 2002 г., в момента ситуацията е още по-лоша. В момента това звено се състои от четирима служители, които са в състояние да извършват около 30 предварителни следствия.

Германският бундесрат (горна камара) прие известен брой поправки на Бежанския закон по отношение на някои негови аспекти без да се променя тяхната същност. Разширяват се условията за натурализация, а наред с това се правят допълнения за даване възможност на продължително пребивавалите (толерираните) търсещи закрила бежанци да получат разрешение за пребиваване в страната. Търсещите убежище от тази категория придобиват неограничен достъп до пазара на труда до края на 2009 г., но през този период те няма да имат право на по-големи социални помощи. Ако до края на 2009 г. не придобият работа, те ще бъдат лишени от право на престой. С цел да се предотвратяват женитбите, извършвани против желание на младоженците, Бежанският закон определя минимална възраст на брачните партньори 18 години, а така също изискването да се знае немски от брачния партньор, който пристига в страната. В противен случай той няма да получи разрешение за влизане в Германия. Предвижда се отказът от участие в т. нар. курсове за интеграция да води до редуциране на социалните помощи.

Холандските власти прекратиха временно принудителното репатриране на иракчаните, които са от централен и южен Ирак. Това става по искане на депутата от социалистическата партия Жан де Вит, въпреки съпротивата на правосъдния министър Хирш Болин.

До преди година в Холандия се провеждаше политика против принудителното репатриране на иракчаните, на която бе сложен край от бившата вътрешна министърка Рита Вердонк през февруари 2006 г. Нейният наследник Небахат Албайрак обаче има друго виждане и счита, че ситуацията все още е много опасна за извършване на принудително репатриране на получили отказ иракски бежанци, които са от централен и южен Ирак.
ШВЕЙЦАРИЯ:

ЖЕРТВА НА ГЕНОЦИДА В РУАНДА ВСЕ ОЩЕ ЧАКА ЗАКРИЛА

Швейцарският ежедневник “Женевска трибуна” съобщава, че на жертвата на геноцида в Руанда Ревд Рурангуа вече повече от десет години не се дава бежански статут, въпреки че всички доказателства безспорно говорят за истината на неговите твърдения. Главно свидетелство е неговото обезобразено тяло: една от китките му е отсечена, както и част от носа му, а тялото му е покрито с белези от удари с мачете. След като получава медицинска помощ в Швейцария 28-годишната жертва се опитва да се завърне в родината, но смъртни заплахи го карат отново да се отправи обратно. Междувременно той написва книгата “Геноцид”, в която описва как са изколени 43-ма негови роднини. Досега са продадени над 20 000 екземпляра от книгата, която е преведена на различни езици, включително испански, португалски, английски и италиански. Издателите и спонсорите на такива книги обаче, за да финансират такива проекти искат авторът да може да пътува в различни страни представяйки своята книга. Това обаче е невъзможно за Рурангуа, тъй като неговият статут не му дава възможност да учи, работи или пътува.

В отговор на публикацията говорителят на Федералната миграционна служба Доминик Боилат заявява, че неговата агенция е готова да подпомогне такива пътувания на Рурангуа, както е направила миналата година, когато е уредила неговото посещение във Франция по покана на много институции, между които и френски медийни сдружения. Авторът обаче, неотричайки този факт, твърди, че преди месец му е било отказано разрешение да пътува до Канада и отново до Франция.

“Женевска трибуна” изтъква, че между тези, които искат да се предостави бежански статут на Рурангуа е даже Иван Перин, зам.-председател на настроената антиимигрантски Швейцарска народна партия.

Лондонският апелативен съд спря опита на вътрешното министерство да репатрира трима судански бежанци от Дарфур, получили отказ на убежище. Съставът от трима апелативни съдии е решил, че условията на подтискане в бежанските лагери са толкова големи, че репатрирането на тримата, които са чернокожи, ще доведе до тяхното лошо третиране. От своя страна вътрешното министерство е твърдяло, че тримата дарфурци, които не са араби, могат да бъдат настанени в бежански лагер близо до столицата Хартум. Лагерът се намира на другия край на страната, далеч от родния им регион. Изразявайки недоволството от съдебното решение министерството информира, че ще поиска обжалване му в Камарата на лордовете, имайки предвид и другите случаи със судански бежанци, които са получили отказ.

Шотландският първи министър Джек МакКонел оповести, че английското вътрешно министерство се е съгласило да преразгледа случаите на около 1000 семейства, търсещи убежище, които в продължение на години живеят в Шотландия. Техните молби за закрила са отхвърлени, но семействата не са използвали всички възможности за обжалване. Те са известни под наименованието “наследени случаи” и повечето от техните деца са добре интегрирани в шотландското общество. МакКонел иска от вътрешното министерство да подходи с “чувствителност” към тези случаи. На много от семействата ще бъде разрешено да останат в страната, след като тяхното положение бъде преразгледано случай по случай.

.


Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.
Август 2007 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ” В ДАБ