Отчетен доклад за дейността на сбир за периода юни 2005 септември 2006 година

С
ЪЮЗ НА БИБЛИОТЕЧНИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ РАБОТНИЦИ / СБИР/

Уважаеми колеги,

Най-голямото събитие за цялата ни гилдия бе обявяването на 11 май за професионален празник на българските библиотекари с решение на МС. Дългогодишните ни усилия се увенчаха с успех, но решаваща роля затова изигра министърът на културата, който подкрепи нашето предложение и го внесе в МС. За първи път в националния календар на страната ще бъде отбелязван професионален празник на библиотечните специалисти. Считаме, че това е израз на признанието за нашата професия, но същевременно това ни и задължава. Всяка година в навечерието на този ден вниманието на обществеността ще бъде насочено към постиженията на библиотеките и техните проблеми, а за нас това ще бъде ден на равносметка и самооценка.

Решаването на сериозните проблеми на библиотеките и библиотечната професия не би било възможно без подкрепата на цялото ни обществото, без признанието за значимостта и потребността от библиотеките в живота на гражданите, без демонстрирането на тяхната многоаспектна роля в съвременното общество. Водени от тези убеждения, предприехме последователни действия, насочени към лобиране за библиотеките сред законодателната и изпълнителната власт и обществеността. По инициатива на Сдружението „Американски опит за библиотеките” бе подготвен проект за провеждането на национална библиотечна седмица. Проектът получи подкрепата на Държавния департамент на САЩ. Така за първи път у нас от 15 до 21 май се проведе национална библиотечна седмица под надслов „Библиотеката – инвестиция в бъдещето”. Основната цел на кампанията бе да привлече вниманието на законодателната, изпълнителната власт и обществеността към библиотеките и възможността да заемат ключова роля в развитието на информационното общество, в изграждането на икономика на знанието и ученето през целия живот; в процесите на опазване и достъп до културното наследство; в реализацията на проекта за електронно правителство. Конкретните цели, които си поставихме, бяха: 1. Да се представят постиженията и съвременните тенденции в развитието на библиотеките, които съчетават достъпа до литература с достъпа до информационните технологии, без да ги противопоставят. Да се отбележи приноса на библиотеките и библиотечните специалисти към решаването на проблемите на обществото; 2. Законодателната и изпълнителната власт да идентифицират библиотеките като най-демократичното място за достъп до информация за всички граждани и широките възможности за пълноценното им използване; 3. Да се формулират основните проблеми от нормативен характер и да се стимулира предприемането на конкретни действия за решаването им; 4. Народните представители, чрез своето поведение и участие в Народното събрание и избирателните райони, да изразят своята подкрепа за българските библиотеки.

Подготовката започна през м. февруари с изработването на план на инициативите и избора на работни групи. Цялостната информация бе представена на интернет страницата на СБИР. Председателят на 40-то Народно събрание г-н Пирински прие да бъде патрон на библиотечната седмица. Благодарение на финансовата помощ бяха изработени лого и постер (2000 тир.) на кампанията, папка с промоционални материали (1000 тир.): обръщение на СБИР, послания за библиотеките, факти и данни за тях и др. Изложбата, както и промоционалните материали, бяха подготвени с усилията на десетки колеги от цялата страна. В помощ на участниците ръководството «В помощ на библиотечния застъпник» бе преведено от Ани Попова. Пакет от методически материали в помощ на разговорите и срещите с местната власт подготви Нели Стоилова – директор на библиотеката в Силистра.

В Националната библиотечна седмица „Библиотеката – инвестиция в бъдещето” се включиха 48 библиотеки от 28 градове и села в страната. Сред тях са най-големите научни библиотеки: Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Централната библиотеката на БАН, Централната научно-техническа библиотека, Университетската библиотека при СУ “Св. Климент Охридски”; както и 16 регионални, 14 университетски, 10 читалищни и 4 училищни библиотеки. Националната библиотечна седмица стартира на 15 май с откриването на изложба „Съвременната българска библиотека” в сградата на Народното събрание. Присъстваха над 200 библиотечни специалисти от цялата страна, представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата и на Министерството на регионалното развитие, на местните власти, на неправителствени организации, на научните среди и др. Изложбата бе открита официално от доц. д-р Камелия Касабова – зам.-председател на Народното събрание. Приветствие към участниците поднесоха проф. Стефан Данаилов и Джефри Левийн – зам.-посланик на САЩ в София.

Проведе се форум дискусия по проблемите на библиотеките с активното участие на г-н Георги Пирински, проф. Андрей Пантев, Искра Михайлова – зам.-министър на регионалното развитие, д-р К. Мирев – кмет на община Търговище и председател на Асоциацията на кметовете на общини, представители на Асоциация „Българска книга” и на професионалната общност. Дискусията бе ръководена от проф. Боряна Христова, директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Дискутирани бяха най-актуалните нерешени проблеми на библиотеките, като липсата на национална стратегия за развитието на библиотечния сектор, на съвременна нормативна база, технологичното изоставане от стандартите на информационното общество и други. Поставените от нас проблеми срещнаха пълната подкрепа и разбиране на г-н Пирински, който се ангажира да съдейства за тяхното решаване.

През седмицата се състояха срещи на библиотечните специалисти с депутати от съответните избирателни райони, с представители на изпълнителната и местната власт, с членове на читалищни настоятелства. Основната цел на тези срещи бе представянето на дейността на библиотеките и запознаване с проблемите, които трябва да преодоляват за изпълнението на своята високохуманна мисия. В 6 града са проведени срещи с депутати от съответните избирателни райони, организирани от Регионалните библиотеки: Бургас, Велико Търново, Враца, Добрич, Плевен, Пловдив, Търговище. Срещи с представители на изпълнителната власт се проведоха в Бургас, Сливен, Ямбол и Раковски, в които участваха зам.-министър Надежда Захариева и зам.-министър на МРРБ Искра Михайлова. В Плевен, Разград, Силистра и Стара Загора са проведени срещи с представители на областните управи.

Най-много срещи са проведени с представители на местната власт и на читалищните настоятелства - в 13 библиотеки от 11 града: Варна, Велико Търново, Димитровград, Добрич, Пазарджик, Пловдив, Разград, Силистра, Сливен, Стара Загора и Търговище. На тези срещи са обсъдени въпроси, свързани с мястото на обществените библиотеки като партньори на местната власт, възможността за включване на библиотеките в общинските стратегии, проекти и програми за развитие, идеи за изграждане на регионална библиотечно-информационна мрежа, обогатяване на библиотечните фондове и информационни ресурси, модернизиране на технологиите и материално-техническата база на библиотеките.

В резултат на тези срещи 7 библиотеки са постигнали конкретни договорености за разрешаване на свои належащи проблеми: РБ “Петко Рачев Славейков” – Велико Търново е договорила закупуване на копирна техника в размер на 5 000 лв. със средства на общината и подмяна на осветление, дограма и боядисване на отдел “Изкуство” със средства от инвестиционната програма на общината в размер на 15 000 лв.; Библиотечно-информационният комплекс при Международен колеж – Албена, гр. Добрич е получил нова техника – комбинирана копирна машина, скенер и принтер; Д. Николова, кмет на Община гр. Добрич, е дарила книги на три училищни библиотеки от града; РБ “Никола Фурнаджиев” – Пазарджик е постигнала договореност с общината за осигуряване на допълнително финансиране от 35 000 лв. за довършване ремонта на залата за ново книгохранилище; РБ „Проф. Боян Пенев” – Разград се е договорила за инвестиционно финансиране за газифицирането на централната сграда на библиотеката и включване в общинската програма за преустройство на архитектурната среда пред Детския отдел - изграждане входна рампа за деца с увреждания; финансиране на краеведско издание на библиотеката за 2006 г., пренасочване на две бройки помощен персонал от наетите от общината по НП „СПОЗ”; В Сливен общинските съветници са гласували решение да се внесе искане за отпускане на средства за ремонт на библиотека “Зора”; Централната научно-техническа библиотека в София е получила дарение от книги от Фирма БИК ООД .

Много активно се включиха колегите от секцията на училищните библиотеки, които подготвиха послание за УБ и писмо-покана за среща до министъра на образованието и науката.

В резултат на обявените Дни на отворените врати, в библиотеките са записани безплатно над 4600 читатели. Най–много са новите читатели в Регионалните библиотеки в: Разград – 313, Стара Загора – 613, Плевен – 530, Пловдив – 530, Силистра – 525, Велико Търново – 393, Враца – 217; в читалищните библиотеки: „Родина” (Стара Загора) – 226, „Зора” (Сливен) – 205, с. Завет – 30 и др.

Националната библиотечна седмица беше подробно отразена в националните и местни електронни и печатни медии. Предавания и репортажи, посветени на кампанията и проблемите на библиотеките, са излъчени от „Канал 1” на БНТ – „Сутрешен блок” и „По света и у нас”, MСAT, BBT, Евроком, Европа; БНР - програма “Хоризонт” (медиен партньор на кампанията) и програма “Христо Ботев”, Дарик радио, Радио “Алма Матер”, а също и в много местни телевизии и радиа. Публикувани са десетки статии за кампанията и проблемите на библиотеките във вестниците „Труд”, „Дума”, „Стандарт”, „Култура”, „Аз Буки”, както и в местния печат в 11 града в страната.

УС на СБИР оценява НБС като много ефективна и навременна инициатива, която не само допринесе за издигане на престижа на библиотеките, но изигра роля за сплотяване и насърчаване на професионалните контакти между колегите от различни селища и библиотеки.

Висока оценка за провеждането на НБС получихме също от свои колеги и партньори от чужбина, представители на библиотечни асоциации и отделни библиотеки.

Важно е становищено на колегията относно организирането на НБС и през следващата година и превръщането й в ежегодна инициатива. Това неминуемо поставя въпроси за търсенето на средства, за създаването на организационен комитет още в началото на следващата година и много други.

През м. май т.г. стартира нов проект на СБИР “Правна регулация на библиотеките и библиотечно-информационните дейности в България”. Проектът бе иницииран от СБИР и подкрепен от Британския съвет, като основни партньори в него са МК, СБИР, НБКМ. Признателни сме за разбирането и съпричастността на Британския съвет към сериозните проблеми на библиотеките в страната, произтичащи от остарялата нормативна база. Експертите на Британския съвет оцениха необходимостта от създаването на съвременни нормативни предпоставки за развитието на библиотеките и постигането на съизмеримост с европейската практика и опит. Особено важна е възможността за експертна и консултантска помощ от водещи специалисти от Великобритания, познаващи европейската практика.

Основната цел на проекта е създаването на съвременна правна рамка, която ще изиграе ролята на катализатор за развитието на библиотеките, ще определи техния статут, финансиране и основни функции. В този проект са въплатени нашите стремежи от 1990 г. насам да се приеме специално библиотечно законодателство.

Убедени сме в ползата от проекта. СБИР, от своето създаване, вече 16 години прави опити в тази посока. За съжаление резултатите не са адекватни на усилията ни – приет бе само нов Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Разработените няколко варианта на законопроекти за библиотеките през изминалите години загубиха своята актуалност и не отговарят на настъпилите промени в българското законодателство, очакванията на обществото и съвременните тенденции на развитие на библиотеките. Именно затова е необходим нов професионален поглед върху проблема и изработването на актуални проекти за нормативни документи за библиотеките.

Важно е, пристъпвайки за пореден път към тази инициатива да анализираме причините за досегашните ни неуспехи, за да не допускаме отново стари грешки. Причините условно можем да разделим на „вътрешни” и „външни” за професионалната общност. Сред „вътрешните” причини би трябвало да отбележим: липсата на консенсус по принципни въпроси в общността и предприемането на персонални действия за постигане на различни от общоприетата идеи, недостатъчната убеденост и мотивация сред ангажираните библиотечни специалисти за постигането на крайната цел. Усилията досега бяха плод най-вече на упоритостта на малка група експерти, без достатъчно широка професионална подкрепа и обществена дискусия. Голяма роля за неуспеха ни досега изиграха „външните” причини, а именно недостатъчното лобиране за библиотеките сред органите на законодателната, изпълнителната власт и обществото като цяло, с цел създаването на обществени нагласи в полза на библиотеките, демонстрирането на съвременната им роля в обществото, тяхната значимост и стремеж към модернизиране и обновление, отварянето им за широко сътрудничество с други организации. Съществена роля изигра и отсътвието на подкрепа от страна на МК за законопроекта за библиотеките. Считаме, че сега са налице важни предпоставки, като:

• 
  системните ни усилия да лобираме за библиотеките чрез инициативи на СБИР, като националните кампании Национална библиотечна седмица, Маратон на четенето, успешните проекти, като „Достъп до електронна информация за хора с увреждания в българските библиотеки, ABLE и др.; многобройните инициативи по места на отделни библиотеки и регионални дружества.
  
• 
  ангажираността на министъра на културата проф. Стефан Данаилов и председателя на 40-то Народното събрание г-н Георги Пирински със законодателните проблеми на библиотеките, зачестилите прояви на разбиране и конкретна помощ от кметове на обшини.
  

Проектът ще протече в два етапа. Първият етап предвижда проучване на британския опит в правното регулиране на библиотеките и библиотечно-информационните дейности, опитът на други европейски страни, както и директивите и препоръките на Европейския съюз относно нормативната база на библиотеките и библиотечно-информационните дейности; Анализ на състоянието на действащата нормативна база и експертна оценка на водещ специалист по проблематиката от Великобритания; Изработване на Програма за видовете нормативните документи, необходими за регламентиране на библиотеките и библиотечно-информационните дейности в България, като програмата ще отразява необходимостта от: закон за всички библиотеки или за отделен вид или група библиотеки; предложения за промени в текстове на действащи закони; предложения за поднормативни документи: наредби, стандарти, типови правила и др. Програмата ще бъде обсъдена в широк кръг от библиотечни специалисти, представители на изпълнителната власт и НПО.

Вторият етап предвижда разработката на текстовете на самите нормативни документи; широка дискусия и внасянето им в Народното събрание. До момента е завършен анализът за състоянието, с който бе запознат експертът Джон Долан, ръководител на департамента за библиотечна политика в Съвета за музеи, библиотеки и архиви във Великобритания. През м. юли Д. Долан посети София и проведе редица срещи с представители на МК, МОН, Столична община, НБКМ, експерти; разгледа читалищна библиотека. В началото на м. септември бе получен неговият доклад, които съдържа много точна преценка за състоянието и проблемите на библиотеките, за необходимостта от бързи мерки за стабилизирането им; а също и рационални конкретни предложения за преодоляване на кризата. Докладът ще бъде публикуван на сайта, така че всички ще могат да се запознаят с текста. Предстои изпълнението на следващите дейности от първия етап.

Осъществена бе дългоочакваната промяна в 153 ПМС за регионалните културни институти, като всички бивши окръжни библиотеки получиха статут на регионални библиотеки. Това бе едно от основните искания, изразено от СБИР в Комисията по култура към НС и пред МК.

Секцията на училищните библиотеки подготви „Отворено писмо” до Комисията по образование и наука в 40-то Народно събрание и министъра на образованието. Конкретни предложения за развитие на училищните библиотеки бе изпратено и от името на УС до Мукаддес Налбант – зам.-министър на образованието. Също по инициатива на секцията бяха публикувани редица статии във вестниците „Аз Буки” и „Учителско дело” за съвременното състояние на училищните библиотеки.

Ежегодната национална конференция на СБИР бе посветена на проблемите на българските библиотеки в навечерието на присъединяването ни към ЕС. Темата на ХVІ конференция бе “С модерни библиотеки – достойно в Европа” и се проведе под патронажа на г-жа Меглена Кунева – министър на евроинтеграцията. Конференцията бе подкрепена от ДЕК в България. Изнесени бяха над 30 доклада и презентации, засягащи различни аспекти на съвременното състояние на библиотеките. Приветствие към участниците изпратиха г-н Г. Пирински, г-жа Надежда Захариева, ИЦ на ДЕК, МВнР и др.
Да работи по проекти и начинания с национално, местно и международно значение от общ характер и по определени направления на дейност.

През м. май 2006 година бе завършена изследователската разработка по темата: „Готовност на българските библиотеки за превръщането им в центрове на знанието на информационното общество” (09.2005 – 05.2006), финансирана от Агенцията за ИКТС. Разработката има за цел да представи състоянието на библиотеките и готовността им за новата им роля в информационното общество. Проведено бе национално представително изследване, като бяха разпратени 3500 анкети на различни видове библиотеки, които отговарят на международните критерии – 4000 т. фонд и щатен библиотекар. Отговори се получиха от 1640 библиотеки. Анкетирани бяха също така и експерти от 27-те регионални библиотеки, които дадоха своето становище за състоянието на библиотеките на територията на областта. Основните резултати бяха представени на националната конференция на СБИР. Използвам случая да благодаря на всички колеги от страната и най-вече на тези от регионалните библиотеки, които съдействаха за събирането на анкетните карти. Резултатите и изводите представят нерадостна картина за състоянието на библиотеките: за тяхното финансиране, сградния фонд, оборудване, квалификацията на персонала и др. Очакванията ни са агенцията да инициира следващ проект за технологично обновление на библиотеките или при възможност да ги включи в други мащабни проекти. При представянето на основните резултати от изследването участваха представители на МОН, МРРБ, но нямаше такива от МК.

“Достъп до електронна информация за хора с увреждания” е друг проект на СБИР, подкрепен от Британския съвет и в партньорство с фондация “Хоризонти”, читалище “Луи Брайл”, Съюза на слепите. Основната цел на проекта е създаването на условия, възможности и ресурси за достъп до електронна информация в библиотеките за хора със зрителни увреждания. В проекта участваха 31 университетски, регионални, читалищни и големи научни библиотеки от 26 града в страната. Основни дейности по проекта: семинар с участието на експерт от Великобритания, на който участниците се запознаха със спецификата на информационното обслужване на хората с увреждания. Изграден бе интернет портал с текстова и графична версия на електронните библиотечни ресурси, предоставени от библиотеките участници с цел тяхното ползване от хората със зрителни увреждания. Порталът бе обогатен с пънотекстови свободни итнернет ресурси, полезни за образованието, обучението, социалните проблеми на тази категория потребители. Разработена бе специална рубрика, отразяваща нормативни документи в помощ на хората с увреждания. Порталът се разработи и поддържа от специалисти на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” и е номиниран за участие в конкурса „ИТ проект на годината” на списание “Computer World”. В 9 библиотеки бе инсталиран специализиран софтуер, който трансформира текста в електронен четец. Издадено бе ръководство, което съдържа информация за проекта и ценни методически материали за ползването на софтуера.

ЦПОБ продължи своята дейност, макар че броят на провежданите курсове значително намалява (от 23 през 2002 до 9 през 2005 и 1 през 2006 г.). Причините са различни: на първо място финансовите трудности не позволяват изпращането на библиотекарите на обучение за сметка на библиотеките; друга причина е подценяването на ролята на квалификацията от ръководителите на библиотеките. Въпреки съществуващата възможност да се заделят средства от допълнителната субсидия на регионалните библиотеки за квалификация, това не се прави или предпочитаната форма е изнасянето на лекция пред голяма и разнородна аудитория. Ползата от подобни начинания според нас е минимална. На заседание на УС подробно обсъдихме причините и предприехме стъпки за обновяване на учебните програми и съдържание. Обърнахме се към преподавателите в областта на библиотечно-информационните науки, към научните работници и висококвалифицираните специалисти – експерти, да предложат нови теми за курсове и по този начин да актуализираме учебните програми. В Бюлетина на СБИР (1-2), 2005 г. беше отпечатана карта за набиране на предложения. Получихме заявки за 8 нови теми, които веднага направихме достояние чрез сайта на СБИР. Очакваме колегията да реагира и да заяви своевременно своите предпочитания към един или друг нов проблем, но досега никой не е откликнал.

УС отчита и своята недостатъчна активност по отношение на нови проекти за ЦПОБ, с които да кандидатстваме по програмите за преквалификация и професионално образование на МТСП. Не са направени постъпки за акредитирането на Центъра в Агенцията за професионално образование, което би дало нови възможности за развититето му. Считаме, че по-активна роля затова трябва да играе и ръководството на Центъра.

Становище на УС на СБИР е, че професионалната общност и ръководителите на библиотеките не отделят достатъчно внимание на проблема за професионалното образование и непрекъсната квалификация. Подценяването им силно рефлектира върху нивото на развитие на библиотеките, респективно върху отношението към професията ни. Още по-тревожен е този факт, като се има предвид застаряването на персонала в библиотеките. Това доказват и данните от цитираното по-горе изследване на библиотеките. Голяма част от библиотекарите не развиват професионалните си умения, което ги прави неконкурентноспособни. Тревожен е фактът, че 51% от работещите в изследваните библиотеки са със средно образование, а само 31% от библиотекарите притежават библиотечна квалификация. Негативни са показателите по отношение на подготовката и владеенето на съвременните информационни технологии, чуждоезиковата подготовка и др.

В резултат на активното сътрудничество с библиотеката на Гьоте институт осъществихме поредица от инициативи за обучение на библиотекарите по проблемите на четенето и работата с децата. През ноември 2005 се проведе конференция на тема “Четенето – инвестиция в бъдещето” с участието на експерти от немската фондация “Четене”, МК и регионалните библиотеки. През пролетта се проведоха два семинар за обучение в изкуството да се разказват приказки в РБ Варна и Столична библиотека.

В изпълнение на целите на програмата «Четяща България», по инициатива на СБИР и РБ Варна, бе организиран първият Национален маратон на четенето по случай 23 април – международния ден на книгата. Маратонът премина под патронажа на г-жа Зорка Първанова, която участва лично в четенето в РБ Варна. От 17 до 23 април в 30 града и 7 села в страната се проведе Маратон на четенето. До всички библиотеки участници бе разпространен постер, осигурен със средства на АБК. Студенти, наши автори, артисти, интелектуалци и обществени личности прочетоха пред публика откъси от известни произведения за деца, книги от световната и българската класика в местните книжарници и библиотеки. Много интересни инициативи се проведоха в Стара Загора, Хасково, Силистра, Свищов, с. Нова Черна. Оказа се, че любовта към четенето и книгата у българските граждани е жива, просто е нужно да бъде подкрепена и поощрена и библиотеките да докажат по-убедително своята роля като най-предпочитаното място за четене и срещи на четящите хора. Идеята е това да стане също ежегодна инициатива за цялата страна, за което също е важна подкрепата на повече наши колеги.

По време на ежегодния Панаир на книгата, със съвместните усилия на АБК и библиотеките в Монтана и Стара Загора, бе организирано посещението на панаира на деца от тези градове. Те получиха и ваучери, с които да купят любимите си книги от щандовете на панаира.

СБИР подкрепи и активно участва в инициативата на президента „Дари книга”. Тя бе обявена в навечерието на 11 май в Народната библиотека. С помощта на РБ, СБИР изготви списък на 150 нуждаещи се училищни и читалищни библиотеки в страната. Този списък бе предоставен на президентството, БНТ, АБК. За някои от тези библиотеки БНТ излъчи репортажи в основната си емисия „По света и у нас”. НБКМ пое тежката задача да разпредели постъпилите над 20 000 т. дарения от издатели и частни лица. Но със съжаление отбелязваме, че още има библиотеки, които не са предприели нищо, за да получат дарените им книги.

СБИР активно се включи в инициативите на АБК за премахване на ДДС върху книгите. Подписки бяха организирани в библиотеките в цялата страна.
Международно сътрудничество
През м. септември 2005 г. на посещение в страната бе Кийт Фийлз – изпълнителен директор на АЛА, активен член на няколко секции на ИФЛА. В резултат на неговата помощ СБИР бе включен в специална програма за подпомагане на членството в ИФЛА. От 2006 г. СБИР е член на ИФЛА и има право да участва в секциите за публични библиотеки, каталогизация, библиотечни асоциации.

К. Ангелова, член на УС, участва на годишната конференция на ИФЛА в Осло, като направи презентация за участието на българските библиотеки в кампанията @вашата библиотека. Тази година отново тя ни представи на конференцията в Сеул.

Председателят на СБИР участва в конгреса на Асоциацията на френските библиотеки по случай 100-годишнината й.

През 2005 г. в Москва се състоя вторият международен фестивал „БиблиоОбраз” под патронажа на г-жа Л. Путина. Председателят на СБИР представи презентация за проектите на българските библиотеки, насочени към децата и четенето.

Бихме желали да благодарим на Снежана Янева – Посолство на САЩ, Цветанка Панова – Британски съвет, Симоне Бертрам – Гьоте институт, на Френския културен център, които допринесоха изключително много за успешните ни международни контакти.
Да разширява Съюза и да стабилизира структурата му.
Продължава положителната тенденция на увеличаване на индивидуалните членове на СБИР. Техният брой надхвърля 850 през 2006 година. Броят на колективните членове се запазва относително същия, като част от тях закъсняват с плащането на членски внос. Сред колективните членове най-многобройни са регионалните и бившите окръжни библиотеки, университетските библиотеки (23), читалищните библиотеки (22), големите научните библиотеки (5), други организации и фирми (7).

Регионалните дружества също запазват своя брой - 13. Наблюдават се трудности и проблеми при събирането на членския внос, не се плаща редовно от колективните членове за всяка година, а от индивидуалните - за цялата календарна година. Повишава се инициативността на колегите по места чрез регионалните дружества. Най-многобройно е РД във В. Търново – 90 души, Пловдив – 56, Враца – 28, Хасково – 21.

Активно работят регионалните дружества в Бургас, Велико Търново, Враца, Пловдив, Хасково. През тази година се създаде ново РД в Добрич.

РД са инициатори на провеждането на квалификационни начинания в Пловдив, Велико Търново. Те са в основата на инициативите по случай деня на библиотекаря. Много дружества организират лекции за колегите си по интересни теми, представяния на книги, културни мероприятия. РД изпращаха материали за бюлетина. Изказваме благодарност за инициативността на Мариана Узунова, Нина Коцева, Вили Томова, Калина Иванова, Йорданка Вълчева, Златка Иванова, Блага Атанасова, Виолета Атанасова, Стефка Петрова, Снежана Дичева, Анелия Харалампиева и всички колеги, чиито имена е трудно да изброя, работили в регионалните дружества.

Действащи структури на СБИР са: сдружението “Американски опит за библиотеките”, секцията на училищните библиотеки, секцията по социология, секцията по библиология. В УС не е постъпила информация за дейността на младежката секция и националната комисия по каталогизация. Сдружението АОП изгради собствен уебсайт, има много инициативи и проекти. Секцията по социология, макар в малък състав, се ангажира с анализа на резултатите от проучването "50 години списание "Библиотека" в различни ракурси, които ще бъдат предоставени на всички заинтересовани и участниците. Екипът има амбицията чрез различни средства и форми да представи в пълнота богатата информация, за да бъде оползотворена както от представителите на библиотечната теория, така и в библиотечната практика. К. Папазова – активен член на секцията, инициира ежегодни анкетни проучвания със завършилите курсовете за непрекъсната квалификация. Резултатите от тях се публикуват в бюлетините на СБИР.

Секцията по библиология също организира свои сбирки. Проф. А. Гергова, председател на секцията, представи страната ни на международна конференция на Асоциацията по библиология в Египет.

Изцяло обновена и актуализирана е интернет страницата на СБИР. В началото на годината стартирахме издаването на е-бюлетин. Изказвам благодарността на цялата колегия към Надежда Груева и Антоанета Димитрова, които полагат много усилия и доброволен труд. Общата оценка за новия сайт е много висока, както на колегите, така и на външни посетители.

Издаден е Бюлетин на СБИР №1-2 за 2005 г. В процес на издаване е №1 за 2006 г. Отново срещаме големи трудности с пасивността на много от колегите и трудното набиране на материали.

Най-важен, разбира се, остава живият контакт с колегите, който неуморно и всеотдайно бе осъществяван от секретаря на Съюза Красимира Папазова. Изразявам всеобщата ни благодарност към Краси, без която трудно можем да си представим как биха се развивали дейностите на Съюза. В резултат на нейната настойчивост и всеотдайност, организационното развитие на СБИР е стабилно.

Изказваме своята благодарност и към всички колеги, които не жалиха сили и време да участват в инициативите на Съюза и да подпомагат тяхната организация.

Изминалата една година от мандата на УС е наситен с инициативи и събития. Направления, в които дейностите ни изостават, са въвеждането и прилагането на международните технологични стандарти в библиотечно-информационната област; подкрепата на инициативи за сътрудничество на библиотеките при осъществяването на основните им дейности; издателската дейност, непрекъснатата квалификация, издигането на статута на професията, международната дейност, участието в европейски проекти.

Ще продължим да работим, водени от убеждението, че промените в нагласите на обществото към библиотеките и библиотечната професия ще станат тогава, когато се промени обликът на библиотеките и заработят като модерни информационни центрове, в които ги обслужват висококвалифицирани библиотечни специалисти.