Преводна лирика

От своя рай прокуден мъж

зад него бил щастлив веднъж,

а клел сега той своя дял.
С въздишка миналите дни

и своята печал той, клет,

забравял в чуждите страни –

със други там дела зает.

далече трябва да вървя,

че щом тъй близо съм до вас,

в копнежи минали кървя.

да бягам от примамлив чар;

не ще за мен да има рай,

остана ли при спомен стар.

Докле в гърдите имаш плам,

ще бродят като в сън след теб

и разкаяние, и срам.

Ще помним двама с твоя мъж,

че бе предаден той, а аз

че с дявол бил съм неведнъж.

КОГАТО ПОБЕЛЕЕШ

чрез този стих как погледът ти стар

горял е някога със нежен чар –

отдавна вече, в миналите дни.

със вярност твойта прелест, и с лъжа;

един обаче – твоята душа

на скитница под вехнещи черти.

от горест прошепни, че любовта

далеко вече е от теб, че тя

е скрила сред звездите своя лик.

Моника ЯНЕВА

ПОГЛЕДЪТ

Просияват небесата

И безсилни са словата –

погледни ме, замълчи.
Нека не разкрива тайни

на сърцето твоят глас,

а във погледа сияен

дълго да потъвам аз.

от небето да струи,

светлината му ме вика

от най-чистите очи.

в миг познало радостта –

погледът ти да изгаря

страдаща без теб душа.

Жанета КЮЧУКОВА

* * *

Никога не ще забравя

моите гори-дъбрави

и водите мои – бистри, чисти!
Пътят бяга, не се връща...

Де е мойта малка къща?

Там в градини и ливади

месец блед белило вади.

със тревата росна, прашно?

Все натам очи аз взирах

и роса горчива сбирах...

И реката – и тя също.

Няма връщане към прага,

Межда чужда не е драга!

Сибила АЛЕКСОВА

ГАЛОП

Скочи ли сърцето ми в галоп или притихне,

нерешително ли тръгне пак, чувствам се без път.

Мъти се главата ми под шлема ми от вихри,

с който дебна глъхнещия шум в нощта от плът.
С ужас от града и от небето аз поглеждам

към прозорците. Да чуе само мойта тишина

виковете на разпръснатите птици, разпореждам:

нека да направят те душата ми една.

Давам им света отново с друг глас, променен.

Своя мигновен сезон не помнят. И изглежда,

те сега държат единствено на мен.

Тялото ми е товар, вече прекален.

Зад прозореца една тълпа изниква.

Нужен ми е век, а имам само ден.

Нели ДЕМИРЕВА

КОЯТО МЕ ПОПИТА ЗАЩО СЪМ НАПУСНАЛ АНГЛИЯ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

край портите небесни се поспря.

Той знае – Раят ще остане спомен,

проклина бъдещата си съдба.

тъгата си безмерна той прие.

И суетата светска днес го води,

а споменът по-слабо го зове.

без да те зърна и за миг дори.

До теб въздишал бих със пълна сила

за туй, което съм познал преди.

на близостта ще сложа край.

Не мога аз в безмълвие да страдам,

не мога без изгубения рай.

Цветелина БОЯДЖИЕВА

и е взорът стоманено-сив,

тръгвам аз към Париж, накъдето

вечно тегли ме пътят мъглив.

Под краката ми сенките спят.

Така властно зове ми душата

пак безкрайният, тихият път.

Шум на гуми, простори... Вървиш...

Накъдето да тръгнеш от Шартър,

всички пътища водят в Париж.

Зле прикрила и болка, и яд,

гледам пътя, по който аз няма

да се върна един ден назад.

Розалина ВАСИЛЕВА

вас, полета, тъй вълнисти,

вас, гори, така безкрайни,

вас, води прозрачно-чисти.

Де е къщата тогава?

И градините зелени,

от луната осветени?

сутрин в росната трева?

Там очите ми остават,

от роса се замъгляват.

Кой поток назад потича?

И кога до роден праг

се е връщал пътят пак?

ПОГЛЕД

Отправиш ли към мене своя поглед,

с усмивка, като че небесен дар,

усещам как мълвиш ми ти слова,

тъй както ни една уста не би могла.
Възможно е уста да изрекат

това, което от сърцата ни извира,

ала очите, както си мълчат,

ще сторят туй по-мило и красиво.

небесен извор, дълго време скрит,

и носи той от тази чистота,

в която твоят поглед е обвит.

и този поглед вижда всичко в мен,

а бездната, с нещастие изпълнена,

препълва с радост изворът благословен.

ГАЛОП
Кога сърцето запрепуска, а после в миг се спира

и тръгва боязливо пак, аз чувствам се сломен.

А поривът на вятъра в главата ми напира,

в тъмата дебна на плътта звука й приглушен.
Извръщам погледа си там, където са стъклата.

Обгръща взорът ми града, небето. Моля

да ме догонят реещи се птици в тишината,

да я изпълнят с крясъци, отекващи на воля.

и давам им нов свят, но със различен глас.

Забравили са те сезона кратковремен.

Единствената им опора днес съм аз.

Тежи ми вече тялото и дишам затруднен.

А зад прозореца тълпата се занизва.

Мен трябва ми цял век, а имам само ден.

ПОГЛЕД

Погледнеш ли ме нежно отново с твоя поглед,

усмихвайки се, сякаш ей там от висините,

усещам аз, че няма, не съществуват устни,

които да владеят езика на очите.
Да можеха устата да изрекат със думи

това, което блика дълбоко от сърцето,

нанесено безмълвно със багри по лицето,

ще се изпълни то със сладост от небето.

тоз, който бе заключен за мен и мойта песен,

как блика, чурулика в най-чиста светлина,

не спира да извира от двете езера.

за този поглед, всичко, което е в сърцето!

И пропастта от болки за миг той ще изпълни

със щастие обилно, струящо от небето.

НЕ ИСКАШ ДА ГО ИЗРЕЧЕШ

Не искаш да го изречеш, додето

мълви го на целувките жарта

и неспокойствието ти в сърцето

вести ми тайната на любовта.
От мене бягаш плахо надалече,

притиснала до мойта гръд глава;

на любовта си лесна плячка вече,

ала не осъзнаваш ти това.

но впиваш в устните ми ти уста;

желаеш да се съхраниш, изцяло

изгубена в потока на страстта.

ЩОМ СТАРА СИ И ПОБЕЛЯЛА ВЕЧЕ

и дремеш край жарта, препрочети

ти този стих, потънала в мечти

за младостта, останала далече.

в теб любеха, ала едно сърце

обичаше в теб скръбното лице,

а също и на пилигрим душата.

ти прошепни с тъга: как Любовта

към планината горе отлетя

и всред рояка от звезди премина.

НА СТАРИНИ

На старини, сънлива и сребриста,

пред огъня за младостта бленувай;

от стиховете бавно ще изплуват

очите ти, дълбоки и лъчисти.
Колцина ли по прелестта ти жива

горяха в страст или със обич чиста;

един – духа ти, търсещ своя пристан,

обикна и в тъга, и в грижа сива.

за Любовта, отлитнала без време,

лицето му успяла да ти вземе

и на звездите го принесла в дар.

ЕСЕНЕН РОМАНС

И гледам те тъй равнодушно,

а горест в сърцето струи...

Навън е мъчително душно,

но слънце в дима се таи.
И зная – по сън аз въздишам,

но вярвам – а ти? – във това.

В алеята – жертва излишна –

се ронят умрели листа.

Бог знае ще бъдем ли там...

Но чуй ме... Не смей се, видяла

напролет, че тъпчеш лист ням!

НЕ ИСКАШ ДА ГО ИЗРЕЧЕШ НА ГЛАС

но устните ни тъй са долепени,

че в мене твоя пулс усещам аз:

той ми нашепва тайни съкровени.

но щем в обятията си те взема,

на любовта попадаш в сладък плен:

и мисли, и слова тя ти отнема.

макар че тялом се отдалечаваш.

Объркана, душата ти се пита

как на копнежа да не се поддава.

РОЗИТЕ НА СААДИ

но тази сутрин твърде много бях набрала,

че не можаха в пояс да се поберат.
Не издържа той – розите ми отлетяха,

от вятъра в морето те се разпиляха,

поели вече по водата своя път.
От тях вълните пламнаха в червено,

от тях сега е роклята ми напоена:

помириши – за спомен те дъхтят.
Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР

Севдалина МИХАЙЛОВА

Магистратура по транслатология

с френски език (ВТУ)

ДЕТЕТО СИ ЩЕ ЗАВЕДА

където аз не съм бил досега:

сред мраморната белота

в палатите ще се усмихвам

на цветнокожите лица.
А също и – под слънце засияло,

земята цялата огряло –

на неуспелите в това,

в което аз успях,

което аз видях.

* * *
С надежда, в страх, безмълвно аз се моля,

гори ме огън, а скован съм в лед.

И ту в захлас съм, ту от смут обзет –

утехата ми идва след неволя.
Храбрец съм, а със страх пристъпвам в боя

и се любувам аз на своя гнет.

Уж смел съм, но съм плах, когато пред

Амур изправям се по своя воля.

аз искам да съм роб на свобода.

И пак се раждам аз, и пак умирам
във мъки прометееви. В тоз час

за любовта пак сили не намирам

и правя само туй, що мога аз.

Пиер дьо РОНСАР

Данаил ВЕЛКОВ

Френска филология – магистратура (СУ)

* * *
Пленен от Рим, ти виждаш в багри ярки

града тъй горд, заплаха и за Бог.

Тук дързък хълм, там някой стар чертог

и гробници, и храмове и арки.

че времето е демон най-жесток –

и днес за най-прецизен технолог

развалините служат като мярка.

античен Рим ще е възстановен

с творби – като от небесата сини.
Ще разбереш, че демонът на Рим

опитва пак, все тъй непобедим,

да съживи забравени руини.
Жоашен дю БЕЛЕ

Евгения НИКОЛОВА

Френска филология – магистратура (СУ)

* * *
Висока, слаба, тъжна, потънала във скръб,

върви една жена сред уличната врява.

минавайки край мен, полите си развява

с ръка, върху която проблясва накит скъп.

пред нейната снага, чевръста, горда, млада,

пленява с нежност тя, погубва ме в наслада

и чувствам буря страшна да се надига в мен.

която върна в миг живота ми обратно,

дали ще зърна теб поне във вечността.
Далече. Много късно. Нивга вероятно...

Къде ли бягаш ти, къде отивам аз?

О, как те бих обичал! – Познаваш мойта страст.
Шарл БОДЛЕР

Ася БАЛАМАН

Френска филология – магистратура (СУ)

* * *
Дълбоко страдал бях, от куп злини сломен,

когато град съзрях и то досущ приличен

на тоз, що бе видял вестителят античен,

обаче в пясък бе темелът построен.

видът – величествен, като в разкош облечен,

достоен, извисен, обречен да е вечен,

ако такъв град бил е нявга сътворен.

от север връхлетя стихия непрокудна,

вилнеейки, с раздирана от ярост гръд,
помиташе туй, що бе пътя й застлало,

и в миг загърна тя под прашно одеяло

стените, на които крепеше се градът.
Жоашен дю БЕЛЕ

Стела ИВАНОВА

Френска филология – магистратура (СУ)

СПЯЩИЯТ В ДОЛА

Във дол зелен една река пенлива тича,

разпръсква сред тревите сребърни искри.

А слънцето, което зад върха наднича,

блести в дола, окъпан в утринни лъчи.
Войник без шапка, блед, устата си отворил,

безсилен, с врат потънал в свежите треви,

под дъжд от светлина, самин, глава оборил,

излегнат под небето, в зелено ложе спи.

като детенце болно, във унес е притихнал.

В прегръдка го стопли, Природо, зъзне той.
Носът му не усеща аромат упоен,

с ръка върху гръдта спи своя сън спокоен,

с кървящи рани – две следи от сетен бой.
Артюр РЕМБО

Нели МИНЧЕВА

Френска филология – магистратура (СУ)

ЕКЗОТИЧЕН АРОМАТ

Очи като притворя в здрач на есен жарка,

от твойта гръд аз вдишвам аромат блажен

и райските земи разстилат се пред мен,

където лъч ленив завеса шие ярка.
Омаен остров тих, с дарени от небето

дървета причудливи, сладки плодове,

мъжете там са яки, със жилави ръце,

жените с поглед чист изпълват с блян сърцето.

съзирам пристан, пълен с мачти и платна,

от спора си с вълните още уморени;
упойващ мирис лъха тамарин зелен

и въздухът трепти, душата ми във плен е –

а песен на моряци звучи сега във мен.
Шарл БОДЛЕР

Даниела ДЖОРГОВА

Френска филология – магистратура (СУ)

* * *

Звезди жестоки, богове без свяст,

небе-завистник, мащеха-природа,

дали случайно или за изгода

животът си изтича час по час?
Ръцете ви защо градиха свят

и вдигаха устоите тъй здрави?

Защо така желаха да направят

във Рим устойчив всеки горд палат?

че всички живи твари под небето

тук неизбежна гибел ги грози.
И нека никой се не заблуждава:

безкрайно този свят не продължава,

Съдбата просто всичко ще срази.
Жоашен дю БЕЛЕ

Айлин РАШИДОВА

Френска филология – магистратура (ВТУ)

МУЗИКА
Всичко тук ме запленява...

Чувам музика вълшебна;

песен звучна, задушевна;

букът – даже той запява.
Тук хармония царува,

тук поезия се лее.

Някой плаче, друг се смее...

Господ всичко тук диктува.

как разцъфва любовта ми,

гали музика слуха ми.

Истина нима това е?!

трепва леко, засиява,

с ласка нежна ме дарява.

Чезнат сенки в далнината.

Над върхарите в небето

ярък лъч пробягва. Ето,

музика пак в мен отеква.

СОНЕТ^

Лула си пуша аз на наръч от дърва,

ръцете си опрял в камината тъй топла,

в земята втренчил взор, душата пълна с вопли,

потънал в мисълта за злата си съдба.
Надеждата, която крепи ме ден за ден,

стреми се да сподави мъката ми лична,

отрежда ми съдба по-друга, по-различна

и прави ме от Цезар по-горд и извисен.

Но щом тютюнът ми на пепел се превръща,

унинието пак сърцето ми обгръща

и зазвучава в мен рефрен неоспорим:
откакто тука свят светува, за душата

надеждата е както тютюнът за лулата –

едното вятър е, а другото е дим.
Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

НА ПОЕТА, КОЙТО МИ ИЗПРАЩА

ПЕРО ОТ ОРЕЛ^
О, да, тържествен час настава –

спокоен ден, а в моя ум

се смесват малко вечна слава

със злободневен светски шум.

И тъй, с душа от мир обзета,

самотен, сбирам аз в ръка

отроненото от поета

и от орловите крила.

И сякаш че от небесата

подарък двоен улових:

перо орелът ми изпрати,

а пък поетът – своя стих.

Добре дошли при мен бъдете,

перо и стих – дар най-честит,

сновали горе под небето,

из синия простор открит.

Виктор ЮГО

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОРИГИНАЛИ

НА СТИХОТВОРЕНИЯТА, ПРЕВЕЖДАНИ

ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСИТЕ ЗА ПОЕЗИЯ ПРЕЗ 2004 И 2005 г.

GALOP
Quand il part au galop, mon cœur, et qu’il s’arrête,

Et repart indécis, je me crois sans recours.

Sous le casque de vent qui tourmente ma tête,

Je guette dans la nuit de la chair son bruit sourd.

Je tourne mon regard du côté des fenêtres.

J’appréhende la ville et le ciel. Je prescris

Aux oiseaux dispersés de rejoindre mon être

Afin que mon silence écoute seul leurs cris.

Je retire leur nom aux choses de la terre

Et je leur donne un monde avec une autre voix.

Elles ont oublié leur saison éphémère.

Elles semblent enfin ne plus tenir qu’à moi.

Vais-je emporter ainsi tout ce qui me pénètre ?

Mon corps est déjà lourd ; il est bientôt trop lourd.

Une foule surgit derrière la fenêtre.

Il me faudrait un siècle et je n’ai plus qu’un jour.

Noël RUET

TO A LADY

ON BEING ASKED MY REASON FOR QUITTING

ENGLAND IN THE SPRING

When Man, expell’d from Eden’s bowers,

A moment linger’d near the gate,

Each scene recall’d the vanish’d hours,

And bade him curse his future fate.

But, wandering on through distant climes,

He learnt to bear his load of grief;

Just gave a sigh to other times,

And found in busier scenes relief.

Thus, lady! will it be with me,

And I must view thy charms no more.

For, while I linger near to thee,

I sigh for all I knew before.

In flight I shall be surely wise,

Escaping from temptation’s snare;

I cannot view my paradise

Without the wish of dwelling there.

George Gordon BYRON

* * *
Nigdy ja was nie zapomnę,

Pola moje przefaliste,

Lasy moje przeogromne,

Wody moje bystre, czyste!
Droga idzie i ucieka…

Gdzie ta chata, gdzie daleka?

Gdzie te sady i lewady,

Które bielił miesiąc blady?

Gdzie ta ścieżka, wydeptana

Wskroś zroszonej trawy z rana?

Moje oczy tam patrzyły,

Gorzkiej rosy naprószyły…

Droga idzie i ucieka…

Nie zawróci w biegu rzeka,

Nie zawróci się do proga,

Z cudzej miedzy smętna droga!

Maria KONOPNICKA

DER BLICK

Schaust du mich aus deinen Augen

Lächelnd wie aus Himmeln an,

Fühl ich wohl, daß keine Lippe

Solche Sprache führen kann.

Könte sie’s auch wörtlich sagen,

Was dem Herzen tief entquillt,

Still dem Augen aufgetragen,

Wird es süßer nur erfüllt.

Und ich seh des Himmels Quelle,

Die mir lang verschlossen war,

Wie sie bricht in reinster Helle

Aus dem reinstern Augenpaar.

Und ich öffne still im Herzen

Alles, alles diesem Blick,

Und den Abgrund meiner Schmerzen

Füllt er strömend aus mit Glück.

J. F. von EICHENDORFF

* * *
Когда сердце горит от тревоги,

А глаза холоднее, чем сталь, –

Я иду по парижской дороге

В синеватую, мглистую даль.
Начинает дождливо смеркаться,

Тень длиннее ложится у ног.

Никогда не могу не поддаться

Притягательной власти дорог.

Как люблю я дорожные карты,

Шорох шин, и просторы, и тишь...

А куда бы не выйти из Шартра –

Все дороги уводят в Париж.

И часами безмолвно и строго,

Плохо скрыв и волненье, и грусть,

Я смотрю на большую дорогу,

По которой назад не вернусь.

Ирина КНОРРИНГ

SANS L’OUBLIER

Sans l’oublier, on peut fuir ce qu’on aime,

On peut bannir son nom de ses discours,

Et, de l’absence implorant le secours,

Se dérober à ce maître suprême,

Sans l’oublier!

Sans l’oublier, j’ai vu l’eau, dans sa course,

Porter au loin la vie à d’autres fleurs;

Fuyant alors le gazon sans couleurs,

J’imitai l’eau fuyant loin de la source,

Sans l’oublier!
Sans l’oublier une voix triste et tendre,

Oh! que de jours j’ai vus naître et finir!

Je la redoute encore dans l’avenir:

C’est une voix que l’on cesse d’entendre,

Sans l’oublier!

Marceline DESBORDES-VALMORE

WHEN YOU ARE OLD

When you are old and grey and full of sleep,

And nodding by the fire, take down this book,

And slowly read, and dream of the soft look

Your eyes had once, and of their shadows deep;
How many loved your moments of glad grace,

And loved your beauty with love false or true,

But one man loved the pilgrim soul in you,

And loved the sorrows of your changing face;

And bending down beside the glowing bars,

Murmur, a little sadly, how Love fled

And paced upon the mountains overhead

And hid his face amid a crowd of stars.

William B. YEATS

ОСЕННИЙ РОМАНС

Гляжу на тебя равнодушно,

А в сердце тоски не уйму...

Сегодня томительно-душно,

Но солнце таится в дыму.
Я знаю, что сон я лелею.

Но верен хоть снам я, – а ты?..

Ненужною жертвой в аллею

Падут, умирая, листы...

Судьба нас сводила слепая:

Бог знает, мы свидимся ль там...

Но знаешь?.. Не смейся, ступая

Весною по мертвым листам!

Иннокентий АННЕНСКИЙ

DU WILLST ES NICHT IN WORTEN SAGEN

Du willst es nicht in Worten sagen;

Doch legst du`s brennend Mund auf Mund,

Und deiner Pulse tiefes Schlagen

Tut liebliches Geheimnis kund.

Du fliehst vor mir, du scheue Taube,

Und drückst dich fest an meine Brust;

Du bist der Liebe schon zum Raube

Und bist dir kaum des Worts bewußt.

Du biegst den schlanken Leib mir ferne,

Indes dein roter Mund mich küßt;

Behalten möchtest du dich gerne,

Da du doch ganz verloren bist.

Theodor STORM
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Преводи от Петя Иванова

Ноел РЮЕ

Галоп

Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ

Поглед

Джордж Г. БАЙРОН

На една дама

Теодор ЩОРМ

Ти няма да го кажеш с думи

Уилям Б. ЙЕЙТС

Когато остарееш

Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР

Остава в нас
Преводи от Пейо Карпузов

Джордж Г. БАЙРОН

На една дама

Ще помня теб! Ще помня теб!

Уилям Б. ЙЕЙТС

Когато побелееш

Превод от Моника Янева

Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ

Погледът
Превод от Жанета Кючукова

Мария КОНОПНИЦКА

Никога не ще забравя
Превод от Сибила Алексова

Ноел РЮЕ

Галоп
Превод от Нели Демирева

Джордж Г. БАЙРОН

До една дама
Превод от Цветелина Бояджиева

Ирина КНОРИНГ

Щом в тревога изгаря сърцето
Превод от Розалина Василева

Мария КОНОПНИЦКА

Никога не ще забравя
Превод от Валерия Ценовска

Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ

Поглед
Превод от Антония Георгиева-Иванова

Ноел РЮЕ

Галоп
Превод от Мария Балтаджиева

Й. Ф. фон АЙХЕНДОРФ

Поглед
Преводи от Мария Пашова

Теодор ЩОРМ

Не искаш да го изречеш

Уилям Б. ЙЕЙТС

Щом стара си и побеляла вече
Превод от Милена Кремъкова

Уилям Б. ЙЕЙТС

На старини
Превод от Благовест Асенов

Инокентий АНЕНСКИ

Есенен романс
Превод от Ева Стойчева

Теодор ЩОРМ

Не искаш да го изречеш на глас
Превод от Ирина Дончева

Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР

Розите на Саади
Превод от Севдалина Михайлова

Пол ЕЛЮАР

Детето си ще заведа
Превод от Иван Китанов

Пиер дьо РОНСАР

С надежда, в страх, безмълвно аз се моля
Превод от Данаил Велков

Жоашен дю БЕЛЕ

Пленен от Рим, ти виждаш в багри ярки
Превод от Евгения Николова

Шарл БОДЛЕР

Висока, слаба, тъжна, потънала във скръб
Превод от Ася Баламан

Жоашен дю БЕЛЕ

Дълбоко страдал бях, от куп злини сломен
Превод от Стела Иванова

Артюр РЕМБО

Спящият в дола
Превод от Нели Минчева

Шарл БОДЛЕР

Екзотичен аромат

Превод от Даниела Джоргова

Жоашен дю БЕЛЕ

Звезди жестоки, богове без свяст
Превод от Айлин Рашидова

Фернан МАЗАД

Музика
Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

Сонет

Виктор ЮГО

На поета, който ми изпраща перо от орел

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОРИГИНАЛИ НА СТИХОТВОРЕНИЯТА, ПРЕВЕЖДАНИ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСИТЕ ЗА ПОЕЗИЯ ПРЕЗ 2004 И 2005 г.

 Преводът е осъществен съвместно от студентите в магистърския курс по френска версификация (СУ): Иван Китанов, Нели Минчева, Стела Иванова, Ася Баламан, Данаил Велков, Даниела Джоргова и Евгения Николова.

 Преводът е осъществен съвместно от студентите в магистърския курс по френска версификация (СУ): Иван Китанов, Нели Минчева, Стела Иванова, Ася Баламан, Данаил Велков, Даниела Джоргова и Евгения Николова.

жүктеу/скачать 275.74 Kb.

Достарыңызбен бөлісу: