Замисъл на творбата: Желае да създаде произведение, в което да опише едно семейство, „което от благоденствие и благосъстояние се разпада по социални причини, поради материални причини и така се разглобява…”
Желае да създаде произведение, в което да опише едно семейство, „което от благоденствие и благосъстояние се разпада по социални причини, поради материални причини и така се разглобява…”
Елин Пелин започва да пише повестта през 1903г.
Сюжет на произведението:
Има три етапа на сюжетното действие. а/ в подреденото пространство на Гераците се усеща разпадане на хармоничността след смъртта на баба Марга
б/ идването на Павел от града /взривява семейната общност/
в/ смъртта на Герака и пълното разрушаване на патриархалния свят
Основен проблем в творбата:
Основен проблем в повестта е разпадането на българския родов космос.
Борът в двора на Гераците е донесен от светите рилски гори и е родово знаме, символизиращо съдбата на семейството. В началото е знаме на любовта и разбирателството, а в края на повестта е повален в калта.
- новите икономически отношения, които възникват след Освобождението;
- навлизане на новия тип градска култура; б/ вътрешни причини за кризата Елин Пелин се стреми да наблегне повече на тях.
- ценностите на родовия свят – да съхраняват семейството и живота;
- това са: кръвната връзка /между братята/, брачната връзка /Елка и Павел/ и родовото имущество;
- наследяването на това имущество осигурява връзката между поколенията;
- човекът има стойност само като част от тази верига от поколения; той е ценен, ако е допринесъл за просперитета на рода, за неговото оцеляване;
- дядо Йордан – „Всеки се е затворил в собствената си черупка и нехае за другите”;мъката на стареца е в това, че братята са забравили дълга към рода и към другите хора в него /индивидуалистично съществуване/;
Проблемът за делбата
Основният момент в патриархалното общество е да се запазва и умножава родовото имущество. Неговото разпиляване води до разпадането на рода. От поколения наред за първи път синовете на Герака заговарят за делба.
деленето на имуществото е справедливо за отделния човек, но е пагубно за рода;
Божан, Петър и Павел раздробяват и разпиляват това, което баща им е трупал цял живот;
6. Ролята на баба Марга: - след смъртта й се прекъсват кръвно-емоционалните връзки и остава само бащинията /дядо Йордан управлява имуществено-социалните връзки – бащинията/наследството//;
- държи целия живот на семейството със здрава ръка; царството на баба Марга е домът, на синовете – полето, на дядо Йордан – кръчмата;
- след нейната смърт започва кризата, но разривът настъпва на границата между патриархалното и новото индивидуалистично поколение; 7. Образът на Дядо Йордан Герака: - Герак /ястреб/ -внушава идеята за нещо хищническо;
- описан като човек, който зачита родовите закони и се придържа към патриархалния морал;
- Герака умножава своето богатство чрез кръчмата /а не чрез земята-основно богатство в патриархалния свят/ ;дядо Йордан стои на границата между старото и новото разбиране за света; кръчмата е белег на новото време, на новите отношения;
- двойственост на героя – по душа принадлежи към патриархалния морал, но по изграждане на икономическото си и обществено битие се приближава до нормите на новото; 8. Божан - наследява от баща си трудолюбието, страстта към имота и успеха; за него работата е страст; в него се сблъскват две стихии – любов към земята и любов към парите;
- за него парите са самоцел, а не средство; знае само да трупа; става подозрителен и стиснат /гони врабците и просяците, които традиционно се приемат за божии същества/, а носи името на Бог;
- превръща се в скъперник, открадва парите на баща си, не се интересува от семейството/ не намира време да отиде на погребението на Елка/;
- при Божан родовият космос се разпада, защото той обръща внимание само на един отелементите му – имуществото, а пренебрегва другите –родовите и брачни връзки /бракът му не е щастлив – бие жена си/; 9. Петър - наследява от баща си милозливото и добро сърце, но е слаб и всичко му пречи; земята не го привлича, защото трябва да се бори с нея, а той не иска и затова се застоява повече в кръчмите;
- мечтае за парите на стареца, но не е способен да ги открадне;
- готов е да съчувства и да помогне, но помощта му се изразява в това да заведе Захаринчо в града, да го направи слугинче;
- той отсича големия бор, символ на рода, защото пречи на хармана му;
- при него родовият космос се разпада, защото няма достатъчно силна отговорност към нито една от неговите ценности. /живот по линията на най-малкото съпротивление/; 10. Павел - наследява от баща си жаждата за живот; старият герак се надява най-много на него, в него вижда себе си; с него се опитва да сподели своите размисли за лошотията на хората, увлечени от своещината, за търговията на дявола с доброто и злото;
- жаждата за живот при Павел се изражда в мерак за евтини наслади- държавна служба, държанка, лесни пари; за тази промяна на Павел е обвинен градът, но героят не е истински гражданин; 11. Проблемът за парите - най-важните части на родовото имущество са домът и земята /средства за оцеляване и изхранване на рода/; домът – изграден като кале; земята – „мека като душа”; но основният проблем тук са парите;
- парите са универсална ценност, с която може да се купи всичко необходимо за човешкия живот; земята трябва да се обработва, да се вложат усилия, докато стигнеш до благата; парите са анонимни, лесно се придобиват;
- парите са съкровището на рода, но и причина за раздора; 12. Разпадане на кръвно-емоционалните връзки - егоизмът и своещината разрушават кръвните и брачните връзки;
- Павел се отчуждава от жена си; намира си държанка /с нея го свързва вулгарно платено съвкупление/; разпадането на брачната връзка е дадено чрез „срамната болест” на Елка; нарушаването на брачната връзка нарушава принципите на живота; смъртта на Елка е пророческа
- домът се превръща в бунище/на прасетата им липсва разум/ - нарушаването на родовия закон води до нарушаване на основните човешки закони и превръщането на хората в свине