Речника на тайния дюлгерски говор от село югово, средните родопи
жүктеу/скачать 36.28 Kb.
|
| ИЗВАДКА ОТ
РЕЧНИКА НА ТАЙНИЯ ДЮЛГЕРСКИ ГОВОР ОТ СЕЛО ЮГОВО, СРЕДНИТЕ РОДОПИ А – В айро, същ., ср.р. – сено (И.Г.) Вж. зеленко аковци, същ., мн.ч. – хора от Добростан (бел. зап. – така ги наричали юговци) (И.Г.) Вж. матерци и маторци аламан, същ., м.р. – 1. турчин (М.К., И.Х., Г.Д., З.Д.) А турците казват Аламанийа на Германийа и аламан на германеца. (М.К.) Вж. аламанин, керемида и шарамполка 2. българомохамеданин (М.К., И.Х., Г.Д., З.Д.) Вж. ахр'анин, керемида, шарамполка и шарампойка аламанин, същ., м.р. – турчин (И.Г., Д.Р.) Вж. аламан, керемида, шарамполка аргил, същ., м.р. – мързел (Д.Р.) Вж. мърз'ан аркуда, същ., ж.р. – мечка (И.Г.) ахр'анин, същ., м.р. – българомохамеданин (И.Г.) Вж. аламан, керемида, шарамполка и шарампойка бабачек, прил. – 1. гол'ам (Г.Д., И.Г.) Бабачек б'алчек – Гол'ам сн'aг. (И.Г.) Бабачка вуйа – гол'aма река. (И.Г.) Вж. бабачък 2. едър (Г.Д.) 3. дебел (И.Г.) 4. висок (Г.Д.) бабачък, прил. – гол'aм (Д.Р.) Вж. бабачек бабица, същ., ж.р. – надница (Г.Д.) Колко л'ати ти е бабицата – Колко пари ти е надницата. (Г.Д.) Вж. бадица бадица, същ., ж.р. – надница (И.Г.) Вж. бабица б'ал, същ., м.р. – сн'аг (Д.Р.) Врехи б'ал – Вали сн'аг. (Д.Р.) Вж. б'алчек балта, същ., ж.р. – кал (М.К., Г.Д., И.Г.) Борам пръстивка за балта – Копайа пръст за кал. (И.Г.) балтажийа, същ., м.р. – чирак (Г.Д., Д.Р.) б'алчек, същ., м.р., вер. умал. – 1. сн'аг (И.Г., М.К., И.Х.) Врехи б'алчек – Вали сн'аг. (М.К., И.Х.) Б'алчекът довета – Зимата дойде. (И.Г.) Вж. б'ал 2. вар (М.К., Г.Д., Д.Р.) Вж. б'ала балта басамак, същ., м.р. – стъпало от стълба (Г.Д., Д.Р.) бастисвам, гл., несв.в. – 1. съсипвам; разрушавам; уништожавам (И.Г.) Вж. грамисвам 2. ограбвам; заколвам (И.Г.) бела, същ., ж.р. – ракийа (И.Г., М.К., Г.Д., Д.Р.) Заштото ракийата е б'ала, не е червена като виното. (Д.Р.) Вж. грапа било, същ., ср.р. – праг (Д.Р.) Заштото вс'акъде е равна плочата, само там има височинка. (Д.Р.) битам, гл., несв.в. – свършвам, довършвам (Г.Д., Д.Р., И.Г.) битане, същ., ср.р. – довършване (М.К., И.Х., Г.Д., Д.Р.) блачек1, прил. – сладък (И.Г.) Блачка бука – сладка пита. (И.Г.) блачек2, същ., м.р., субст. – захар (Г.Д., И.Г., Д.Р.) бодлива, същ., ж.р. – вилица (И.Г., Д.Р.) Заштото боцка. (Д.Р.) Вж. л'ухалка и велачка борам, гл., несв.в. – 1. прав'а, върша (Д.Р., Г.Д., И.Г., М.К.) 2. работ'a (Г.Д., И.Г.) вж поновам браин, същ., м.р. – брат (И.Г.) бран'ач, същ., м.р. – пъдарин (И.Г.) Вж. пехла братушки, същ., мн.ч. – руснаци (Г.Д.) Вж. въшкари брашнив, същ., м.р. – цимент (И.Г.) бреки, същ., мн.ч. – гашти, потури, панталони (И.Г., Г.Д., Д.Р., М.К., И.Х.) Мерай ми бреките – Дай ми гаштите. (Д.Р.) брънза, същ., ж.р. – 1. сирене (И.Г., Г.Д.) Вж. тирка и цирка 2. извара (Д.Р.) бука, същ., ж.р. – 1. хл'аб (И.Г., Д.Р., Г.Д., М.К.) Мавра бука – черен хл'аб. (Д.Р.) 2. пита (Д.Р.) валенка, същ., ж.р. – точилка (И.Г.) велачка, същ., ж.р. – вилица (Г.Д., Д.Р.) Вж. л'ухалка и бодлива вера, същ., ж.р. – вино (И.Г., Г.Д., Д.Р.) Вж. верка верга, същ., ж.р. – тойага (И.Г., Д.Р.) За бой, за отбрана. (Д.Р.) верка, същ., ж.р., вер. умал. – вино (И.Г.) Вж. вера веркалник, същ., м.р. – буре (И.Г.) ветам, гл., несв.в. – 1. върв'а, ход'а (М.К., Г.Д., Д.Р., И.Г.) Ветаме с далове по ветънчъкън – Вървим пеш по път'а. (И.Г.) 2. пътувам (Д.Р.) Ветахме по н'аколко денини – Пътувахме по н'аколко дни. (И.Г.) ветане, същ., ср.р. – 1. отиване (М.К., Д.Р.) 2. пътуване (М.К., Д.Р.) ветънчик, същ., м.р. – 1. път (М.К., Г.Д., З.Д.) От ветам – върв'а. (М.К.) Ветам по ветънчик – Върв'а по път'а. (М.К.) Вж. ветънчък 2. шосе (М.К.) Вж. широк ветънчък 3. пътека (М.К.) ветънчък, същ., м.р. – път (И.Г.) (бел. зап. – пр. от старородопската дума ветанчен – Родина) Ветаме с далове по ветънчъкън – Вървим пеш по път'а. (И.Г.) Вж. ветънчик височка, същ., ж.р. – планина (И.Г.) височкът, същ., м.р. – ръж (И.Г.) врехи, гл., несв.в., безл. – вали (И.Г., Д.Р., Г.Д., М.К., И.Х., З.Д.) Врехи б'алчек – Вали сн'аг. (М.К., И.Х.) Почна да врехи – почна да вали. (И.Х.,М.К.,Д.Р.) (бел. зап. – когато не е споменато, че става дума за сняг, изречението се отнася за дъжд) втакосване, същ., ср.р. – хваштане (М.К., И.Х.) втевалка, същ., ж.р. – 1. приказка (И.Г.) 2. традицийа (И.Г.) втевалник, същ., м.р. – език (И.Г.) втевам, гл., несв.в. – 1. говор'а, приказвам (Г.Д., Д.Р., И.Г.) Вж. стишам 2. казвам (И.Г., Д.Р.) 3. питам (И.Г.) втеване, същ., ср.р. – уговар'ане (И.Г.) вуйа, същ., ж.р. – вода (М.К., Г.Д., И.Г.) вуйалник, същ., м.р. – умивалник (И.Г.) вуйник, същ., м.р. – чешма (И.Г.) вшивам, гл., несв.в. – 1. крада, открадвам (Д.Р., И.Г.) 2. скривам (И.Г.) Вж. урам вшиване, същ., ср.р. – крадене (Д.Р.) въветвам, гл., несв.в. – влизам (И.Г.) възкаченка, същ., ж.р. – стълба (Г.Д.) Вж. покаченка въргулатко, същ., ср.р. – 1. йайце (Г.Д., Д.Р., И.Г., Г.П.) Заштото е заоблено. (Д.Р., Г.Д.) 2. бомба (И.Г.) вързанки, същ., мн.ч. – снопи (И.Г.) върт'алник, същ., м.р. – харман (И.Г.) въртележка, същ., ж.р. – 1. кола (Д.Р., Г.Д., Г.П., И.Х., И.Г., М.К.) Заштото се върт'ат колелетата. (Д.Р.) Вс'акаква кола – автомобил, каруца. (Г.Д., М.К., Д.Р.) Вета с въртележката – Пътува с колата. (Д.Р.) Роговата въртележка – волска кола, гумарска въртележка – магарешка каручка, калска въртележка – конска каруца. (И.Г.) 2. воденица (И.Г.) Вж. штапийа за боране на метливо въртележкаджийа, същ., м.р. – 1. каруцар (И.Г.) 2. воденичар (И.Г.) Вж. метливаджийа въшкари, същ., мн.ч. – руснаци (Д.Р.) Заштото руснаците измислиха най-напред ватенките, а ватенките са пълни с въшки. (Д.Р.) Вж. братушки жүктеу/скачать 36.28 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|