-
Променливо „Я”- пише се „Я”,ако е под ударение и пред твърда сричка (а,о,у,ъ)или в края на думата ;пред мека сричка (е,и,ю,я)-се пише е - голям-големи ; видял-видели
-
Членуване :м.п. (същ.,прилагателно,сказуемо,определение) пълен член ЯТ, ЪТ- думата се замества с ТОЙ.
Учителят излезе. На учителя му дадоха награда. Никого няма вкъщи.
Той на него него го
А)След спомагателен глагол СЪМ (е,бил,бива)- ът ,ят.
Б) Същ. Име (професия)с наставка АР, ЯР,ТЕЛ- само ЯТ –часовникар + яр; юбиляр + ят
В)ден,зет,кон,крал,лакът,нокът,път,сън,цар > само ЯТ – лакътят
Ж.р. – та вест + та -вестта ; нощ + та –нощта
3. Непостоянно Ъ -в мн.ч. изпада гласната , пише се Ъ-мисъл – мисли не изпада >а
писал- писали
Изключение: същ.м.р. на ЪК > Ъ не изпада, но се пише Ъ - данък-данъци ; пясък-пясъци ;
пламък-пламъци
4.Чужди думи със завършек ЕЯ,ИЯ образуват прилагателни имена с наставка : иален ;
еален идея –идеален ; материя - материален
Изключения: софиянец , християнски
5. Двойно НН :прилагателно име на НЕН >НН-постоянен-постоянна
На ЕН > Н-писмен –писмена
6. Струпване на съгласни : С изпада от форми с наставка СКИ : букурещки ; чешки (а не
чехски) Т/Д не изпада от форми с наставка СТН ; ЗДН – звездна; надеждна ; радостна
но:расна ; раснал
7. Окончанието за глагол в 3 л. ед.ч. е ЯТ,АТ, а не ЪТ > пишат 1 л. ед.ч. вървя – вървим
Но: обядвам – обядваме
8. Й-И - й >за единствено число. И- за множествено число. Един критерий -
много критерии.
9. Бройна форма : образува се с два , три , няколко, толкова.
А) същ. За лица – имат само мн.ч. > няколко учители, а не няколко учителя.
След колко във възклицателно изречение – няма бройна форма , а мн.ч.
Няколко ученици , а не няколко ученика. Двама синове, а не двама сина.
Б)Същ .не за лица и животни имат бройна форма : два коня , а не няколко коне
Два славея , а не два славеи
Два молива - не два моливи
Два чина – не два чинове
10. Съществителните се съгласуват по род и число със сказуемото : Филма „Двете кули” ги гледах вече. ед.ч. мн.ч.
Правилно: Филма „Двете кули” го гледах вече.
11. Деепричастието : причастие на Л се пишат отделно от отрицателната частица НЕ
Не говорел - не говорейки.
12. Учтива форма : причастие на Л се пишат в мн.ч. > Вие сте били добра.
Причастие на Н,Т > -ед.ч. – Вие сте изпълнен с гняв.
Пунктуация.
-
Запетая –отделя еднорони части (м/у думите може да се сложи И) ; обособени части ( образува се с причастие ( глагол + Л, ЕЩ,Т,Н >пиша > писал –пишещ-изписан ; превръщам- превърнат) ; или с деепричастие (глагол + айки ; ейки – говоря –говорейки) и няма сказуемо ); вметнати думи или изрази ; простите изречения в състава на сложното , подчинените изречения.
А) еднородни части >Той беше за нея колега, приятел ,изповедник.
Б)глаголни думи , както и някои думи и изрази за противопоставяне се отделят със запетая: разбира се , мисля , напротив , изглежда ,от една страна , обратно > Ти си останал доволен от срещата, надявам се. Не се пише запетая при следните въвеждащи думи : за съжаление,навярно ,всъщност, като че ли, следователно ,обаче, например, вероятно , значи, по мое мнение,според мен, може би…и др.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Пред думи като следователно ,обаче , значи, сякаш има запетая ,ако са в началото на просто изречение в състава на сложното .
Той не се обади , значи няма да дойде.
В) Обръщения и междуметия се отделят със запетая : Ох, майко моя , родино мила,…
Абе , момче , защо не четеш!
Г) Обособени части , включително изрази за сравнение, въведена с като , се отделят със запетая: младежите ,като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса. Иван, разбрал за смъртта на Елена,веднага изтича към дома й.
Д) Подчинено изречение (образува се с подчинителен съюз (който , чийто , когато , където, за да тъй като, въпреки че , какъвто….) се отделя със запетая. Подчиненото изречение има сказуемо ,а обособената част няма сказуемо. Човекът, когото обичам , е винаги до мен в мислите ми.
Е)Когато пред подчинителния съюз има отрицателна частица НЕ, кратка уточняваща дума (само,едва,чак,даже, именно)запетая не се пише.
Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място.
НО: Ако такова подчинено изречение предхожда главното, запетая се пише в края на изречението . Например : Само когато се поставиш на мое място, ти ще разбереш.
Това важи и за подчинителен съюз Да: Да отида на кино ,означава да не удържа на думата си. Говори, говори.Искам всички да видят резила ти.
Ж) Пред съюза И То -се пише запетая . Трябва да се учи, и то не как да е!
Ако съюзът И – ИЛИ се предхожда от подчинено изречение,то се отделя със запетая.
Знаех , че ще победи , и се радвах на успеха му.
Ако се предхожда от обособена част, то се отделя със запетая > Дамата се ръкува с мен,но сякаш с пресилена учтивост , и започна разговора.
З) Подчинено изречение, въведено със съюз Да,се отделя със запетая , ако то се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение.
Тази идея,да замине още утре , го караше да се чувства доволен.
Ако съюзът Да е използван със значение на Ако или ЗА ДА – пред него има запетая.
Обади му се още утре , да не се разсърди.
Слято ,полуслято ,разделно писане: При сложни думи
Главна + подчинена основа:Юристконсулт;офисцентър;бизнесцентър;презконференция;рокмузикант.
Полуслято> членува се втората дума – кандидат- студент; министър-председател.
Сказуемо: - Глаголно сказуемо >просто –изразява се с глаголни форми за всички времена,залози,наклонения.
>Съставно – съчетание от две глаголни форми- Започвам да мисля
Спирам да почина
Трябва да поспя
Мога да пея
Не бива да говоря
Следва да говоря
- Именно сказуемо- име + съм,бъда,бивам.
Той е спортист. Денят беше леден.
Достарыңызбен бөлісу: |