Закон за съдебната експертиза

Паметта има свойството да изхвърля лошите спомени и да запазва само хубавите. Точно това се опитват да експлоатират част от българските фармацевти през последната седмица. Те искат да наложат на управляващите промени в закона за лекарствата и да ни върнат в социализма. Но миналото не е еднозначно. През 1988 г. в България е имало еднакви цени на лекарствата, които "Държавно аптечно обединение" е продавало в 1038 аптеки. В тях по правило съществуваше гигантски дефицит на лекарства и както всичко останало по това време, се намираше или с връзки, или от чужбина.

През 2010 г. има пазарна конкуренция, цените на лекарствата са различни във всяка от 3900-те аптеки в България, а техен собственик може да бъде всеки, стига да се съгласи да разкрие фирма и да управлява максимум 4 обекта. Очевидно съревнованието не се харесва на част от фармацевтите. Техни представители от съсловната организация - Българския фармацевтичен съюз (БФС), и крилото му – Национална аптечна камара (НАК), в която членуват няколко десетки аптеки, продължават да настояват в поправките на лекарствения закон да бъде записано, че "трябва да се фиксират единни крайни цени на лекарствата в аптеките на цялата територия на България", както и да бъдат въведени допълнителни регулации за обектите, т.е. между аптеките да има най-малко 500 м разстояние и на 10 000 човека да се пада по едно такова заведение.

Защо се налага това

Според фармацевтите еднаквите цени са нужни, за да се забрани ценова конкуренция между аптеките. "Конкуренцията трябва да се пренасочи в сферата на фармацевтичните услуги, като по този начин се отсеят здравните заведения, които не полагат достатъчно по обем и качество фармацевтични услуги – консултация, грижа за здравето на пациента, добро отношение, експертно присъствие във взаимоотношенията между лекаря, специалистите по здравни грижи и фармацевтите", се казва в мотивите на аптечната камара, оглавявана от Антон Вълев.

От Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА), която обединява веригите аптеки, отбелязват, че трябва да е ясен двигателят на искането за строга регулация на аптеките. "Това е съсловният интерес, който иска да защити доходите и да пази от автоконкуренция", казва Николай Костов, председател на АСА.

Идеята да се замразят цените в момента е между първо и второ четене на поправките в лекарствения закон и дори цепи на две управляващите от ГЕРБ. Небезизвестният д-р Лъчезар Иванов например смята, че трябва да има фиксирани цени, защото така ще се прекрати аптечният туризъм, в който пациентите търсят по-евтино лекарство далеч от дома си.

Как се ценообразува сега

Цената в аптеката на едно лекарство сега е сбор от цената на производителя, плюс надценки за търговия на едро и търговия на дребно и ДДС.

На ниво производител цените на медикаментите по лекарско предписание се регулират от държавата, като задължението е цената да бъде най-ниската цена в ЕС, сравнена с цените в осем държави със сходно население и БВП, т.е. най-бедните държави, с най-ниски цени. Цените на лекарствата без рецепта се регистрират от производителя. Търговците на едро и дребно имат фиксирани прагове на надценки, като за най-евтините медикаменти се получава най-висока надценка, за да има интерес аптеката да го продава.

По отношение на ДДС България е една от страните с най-висок данък в целия ЕС, докато в останалите държави има диференцирани ставки за лекарствата.

Здравната каса и в момента плаща еднакви суми на всички аптеки за 100% платените медикаменти, които са продали на пациентите с рецепта от нея. При лекарствата, в които покрива само част от цената, НЗОК също плаща фиксирана сума върху референтна цена 25% или 75%. Здравното министерство пазаруваше скъпоструващи лекарства за онкоболните на търгове с максимален праг, който включва цените на производител и надценка за дистрибутор. Тази цена също е своеобразно фиксирана, тъй като не може да се надвишава. Болниците пазаруват лекарства с обществени поръчки, в които цените на доставка се фиксират за една година.

Извън тези лекарства, всички останали медикаменти са на свободни цени и всяка аптека може да формира своя търговска политика в рамките на пределната цена. Основен стимул за по-ниските цени в аптеките са допълнителните отстъпки, натурал рабати (отстъпка под формата на допълнителна опаковка) и промоции, които получават аптеките за продажба на повече продукти

Истински лъжи

Анализаторите отбелязват, че единствената причина БФС да иска фиксирани цени е, защото смята, че по този начин ще се пребори с най-голямата верига аптеки - "Марешки", която предлага лекарства на много ниски цени.

Това е лобиране в полза на малката "гаражна" аптека, която иска да си осигури монопол и да премахне конкуренцията от по-големите играчи на пазара - аптечните вериги. "Явлението "Марешки" е интересно, защото, от една страна, се развива на широк мащаб, който ползва предимствата на окрупнения бизнес. От друга страна, Марешки има агресивен подход, който подкопава аптечния бизнес като цяло. Ако един търговски обект не генерира достатъчно печалба, той не може да осигури добър асортимент и качествено обслужване", коментира Юлиан Узунов, управител на консултантската компания Top Management Advisors. Според него временната изгода на Марешки е вредна като цяло, защото прекалено ниските цени са популизъм, от който хората трябва да се излекуват.

Въпрос на модел

Д-р Кунчо Трифонов, регионален представител на световната анализаторска компания IMS Health, коментира, че фиксираните цени са една част от цялостен модел на пазара - регулирания. "Става въпрос за политика, която съществува в някои европейски държави. Там има фиксирани цени и държавата всъщност гарантира на населението, че ще има аптека наблизо и на определен брой население. От своя страна тя изисква от аптеката да има в наличност всички лекарства, които плащат всички здравни каси, площта й да е например 300 - 500 кв.м, в нея да работят определен брой фармацевти, пациентите да не чакат повече от 10 - 15 минути за покупка и освен това аптеката да има подходящо работно време", отбелязва той. По думите му срещу тази инвестиция и този ангажимент, фармацевтите получават гарантиран доход чрез фиксираните цени.

В момента обаче в България има напълно либерализиран и пазарен модел на продажба на лекарства, като единственият елемент от регулацията е ограничението никой да не може да притежава повече от четири аптеки.

Според икономистите в случая не става въпрос за цялостен модел. "В момента сме в ситуация, в която заради разностранните сигнали от правителството всеки се пробва да хвърля абсурдни идеи и очаква те да бъдат приети. Идеята на фармацевтите е ясна от години – те искат максимално да си запазят бизнеса и да препречат пътя на всеки нов участник на пазара", смята Петър Ганев от Института по пазарна икономика. "Тъй като аптеките работят в конкурентна среда, те не могат да поемат фиксиран ангажимент към обществото и здравната каса, а просто искат да въведат един елемент от регулацията. Фиксираните цени влизат в конфликт с либералния пазарен модел, заложен в лекарствения закон от самите фармацевти през 1997 г. и сега приличат на поредния опит за cherry picking (опит да се оберат черешките от тортата)", смята Кунчо Трифонов.

Какъв ще бъде ефектът

Единственият начин да бъдат фиксирани цените веднага, е да се използват регистрираните пределни цени на лекарствата, които обаче са много високи. Според IMS замразяването би довело до увеличение на разходите на гражданите за лекарства с рецепта между 67 и 77 млн. лв. на годишна база. Естествено всички аптеки продават под тези цени и фармацевтите предлагат да се вземат като модел пазарните цени.

Според Николай Костов фиксираните цени по-скоро биха били в полза на големите аптеки. Те лесно биха могли да се избегнат с клиентски карти, в които да се трупат точки и подаръци, а никой не може да спре никого да прави подаръци на клиентите си в зависимост от стойността на покупките.

Председателят на здравната комисия Десислава Атанасова пък е категорично против. "Има вече редица изследвания, които доказват, че ако това стане, цените на медикаментите ще се увеличат средно с 11%, което на годишна база означава, че клиентите на аптеките трябва да платят от джоба си още минимум 50 млн. лв. Това е абсолютно неприемливо", коментира Десислава Атанасова.

"Няма как екип във финансовото министерство или чрез преговори, както при лекарите за клинични пътеки, да намери пазарни цени по бюрократичен начин и административно да ги фиксира. Когато няма пазар, как да знаем какви са цените", смята Петър Ганев. Според него, ако цените се фиксират, те или ще са по-високи и така се убива конкуренцията и се печели рента на гърба на обществото, или по-ниски и така качеството ще падне, или изборът от лекарства ще изчезне и ще има дефицит. А това едва ли се харесва на някого, дори с избирателна памет


Сбогом, моя любов
Христина Рафаилова

Правителството гони умните хора

Сълзи, реплики от рода на “заряза те, защото си много умна” и “не те заслужава". Подобна клиширана сцена като от любовен роман се разигра между правителството и шефката на НОИ Христина Митрева. След не толкова дълга и трагична връзка между кабинета и управителя на осигурителния институт станахме свидетели как за съжаление неща, които си мислим, че са само приоритет на лигавите произведения, стават реалност. Също така за съжаление, както истински почитатели на розовата литература, разбрахме, че ‘”пожертваната” в името на неизвестно какво героиня наистина е “зарязана” не заради друго, а заради това, че е професионалист и си върши добре работата. Правителствените мъже като истински мачовци решиха, че не е нужно някой, достатъчно навътре в професията си, да им се бърка в грандиозните планове за добрите приходи в бюджета. И съвсем като в любовен роман “скъсаха” с интелигентната си половинка, за да изберат някой послушен и верен кадър за управлението на този важен за хората институт.

В скандала около ексуправителя на НОИ един от основните доводи за исканата оставка от страна на управляващите беше, че Митрева ама никак не можела да смята. Поради този пропуск в професионалните й качества през тази година в бюджета на Държавното обществено осигуряване щял да липсва някой и друг милион. По принцип всички вярваме, че финансовият министър знае как се събира и изважда. От друга страна, се чудим как през цялата изминала година, в която течеше реформата в пенсионната система, която засяга бъдещето на всички граждани, ключова роля имаше човек, който не е знаел да смята. В този случай може да очакваме в скоро време да анулират всички промени, тъй като и реформата е тръгнала да излиза на минус. Също така може да отменим и новите правила за обезщетения, постигнати с доста борба, в които Митрева също имаше намеса. По време на прощалната си пресконференция ексшефката на института сама се пошегува с абсурдната ситуация и заяви, че от правителството явно я възприемат като човека оркестър, който носи отговорност за всичко, включително и за здравните осигуровки, с които тя няма нищо общо.

В разигралата се ситуация малко хора се убедиха в правотата на управляващите и в това, че напускането на Митрева е нужно. Лошото в случая е, че доводите на правителството са някак обидни както за самата нея, така и за масовата публика, станала свидетел на постановката. Вицепремиерът Дянков остави впечатление у нас, че думата му тежи доста пред премиера. Също така си знаем урока, че нищо свързано с пари и бюджети, не се случва без знанието на финансовия министър. И като цяло фигурата на финансист номер едно винаги е недолюбвана, защото е песимист, както за приходите в бюджета, така и за харчовете в цялата държава. Изведнъж обаче стана ясно, че благодарение на управлението на Митрева нещата са станали оптимистични зад гърба на Дянков и вместо разумен разчет гражданите и правителството са получили своеобразен рог на изобилието при събирането на осигуровките. Отговор за това как бюджетът на ДОО, който е част от републиканския бюджет, е добил собствен живот без знанието на финансовия министър сигурно няма да получим. Разбрахме обаче друго нещо.

Управляващите се опитаха да ни залъгват, че планираните държавни приходи са реалистични и скоро всички ще цъфнем и вържем. Както се оказа обаче, приличащите в някои отношения на хороскоп прогнози няма да се сбъднат. И затова някой трябваше да бъде виновен. И този виновен трябваше да си отиде, сякаш с тръгването си ексшефът на НОИ ще прибере и всичките проблеми на осигурителната система.

Това, че Митрева е отговорна за бюджета на ДОО само в очите на властимащите, може и да не е толкова важно. Лошото е, че правителството дава много лош сигнал. С освобождаването на шефката на НОИ стана видно, че управляващите разчистват професионалистите и експертите от ключовите институции. От една страна, това се разминава сериозно с дадената още в началото заявка от премиера, че ще заложи на експертното управление. От друга страна, се пораждат сериозни подозрения, че в области, които засягат цялото население, се назначават не работещи, а послушни кадри. За това намекна самата Митрева, която потвърди, че в момента, когато е поела поста на управител, от ГЕРБ са й спуснали списък с имена на техни кадри, които е трябвало да бъдат назначени в регионалните звена на НОИ.

По думите на ексшефа на института партийните назначения не са се случили. Тогава остава въпросът, защо тя не беше освободена още тогава, след като не е била твърде послушна. Може би от цялата сага става ясно, че тези, които обвиняват Митрева в непрофесионализъм, всъщност доста са разчитали на него. Тя остана на поста си, докато течеше реформата в пенсионната система. Също така правителството пропусна да вземе отношение, когато на шефа на НОИ бяха изплатени хиляди левове за неизползвани отпуски, и то точно в момента, когато усилията на управляващите бяха насочени именно към борбата с даването на пари за купища неоползотворени почивни дни. И след това някак си изненадващо беше отстранена в предизборните месеци. Би било доста детинско управляващите да очакват месеци преди вота да бъдат оправдани за задаващата се дупка в бюджета с шефа на НОИ. Лошото е, че предизборно не си дават сметка, че разклатиха институцията, която отговаря за настоящите и бъдещите пенсионери. От подкрепата, която заявиха към Митрева служителите на института, както и синдикатите, които имат квота в Надзорния съвет на НОИ, се пораждат съмнения, че с новия шеф ведомството няма да започне да работи гладко от раз. От друга страна, работодателите вече заявиха, че очакват следващата стъпка в реформите на пенсионната система. Как това ще се случи с новия управител, все още не е ясно. Тези очаквания най-вероятно ще доведат до сериозно напрежение между социалните партньори в Надзорния съвет на НОИ, както и в Съвета за тристранно сътрудничество.

Историята за НОИ си е клише отвсякъде. Тя е като многото разкази за това как държавната машина може да те използва и да те смачка. Освобождаването на Митрева може и да е политически правилно и всички искрено се надяваме в името на собственото си благо новият шеф да управлява добре института. Остава обаче основният въпрос, на който отговор няма. Как точно управляващите ще коригират прословутата грешка на Митрева и ще оправят бюджета на Държавното обществено осигуряване?


Най-тъжният анекдот България
Христо Стоянов

Човек и добре да живее, попада в анекдот. Мене ако питате, той си попада направо в един мръсен виц. В мръсния виц циганите са роми, а дупките по пътищата подканят към положителен прираст в България. Освен това ние седим вече не на пейките пред къщи, а пред мониторите на компютрите си.

И знаем всичко за всеки – от този, който е на една стена разстояние от рамото ти, до онзи, който е на другия край на света. Няма езикови бариери, защото навсякъде „Ш” сигурно се изписва с 6естица. Освен в случаите, когато „6” се произнася на виетнамски „сау”. Тогава сигурно „слон” се пише така: 6лон.

Ето, че произлезе пак нещо вулгарно, защото на виетнамски „слон” значи нещо друго. Примерно докосване гениталиите на компютъра, който сега се явява наша майка…

Разбрахте ме, нали.

Най-после да се намеря заедно с всички четящи тези редове в един и същи анекдот. Защото ние не живеем в един и същи виц. Ние коментираме съседните вицове, смятайки, че всъщност нашето място е единствено правилното място на света и е защитено от чувството за хумор на околните.

Така, както си седях на едно такова място, ме засмука един стар и тъп виц за „иди доказвай после, че нямаш сестра”.

Някой бе написал, че освен жена ми и сестра ми била прелъстена от един помак и за да си отмъстя, съм написал „Скритият живот на една помакиня”.

Някой бе надникнал в мечтата ми.

Наистина винаги съм искал да имам сестра. Не опорочена, а най-обикновена сестра съм искал да имам. Сестра, за която да се грижа, да й помагам, да й дърпам най-дългата плитка на света. Защото всъщност за какво ти е сестра, ако, първо, не й дърпаш плитката, и, второ, не е станала впоследствие курва.

Просто сестрата без тези два акта е излишна, нали.

Вярно е, че никога не бях дърпал плитките на сестра ми, но затова пък беше достатъчно опорочена.

Освен сестра ми бе опорочена и България, защото не ми се иска да живея с такива българи, които ти измислят сестра без плитки.

След сестра ми и коментарите на останалите във форума, преспали с нея – ами да не са спали, - жена ми разбра, че съм алкохолик.

Дори установи, че едновременно съм се напивал с въпросния форумец и съм бил в дома ни. Което я накара да ме заведе на психиатър, защото съм се бил раздвоил и това доказвало, че съм шизофреник. Добре, че психиатърът беше влязъл в един порносайт и не му се излизаше да раздава диагнози. Това ме направи нещастен, защото можеше да ме прати поне на ТЕЛК и да се пенсионирам.

Нищо, те от форума ще съберат консилиум и ще ме уредят с пенсия.

Още повече че като алкохолик аз нищо друго не мога да правя, освен да си взимам пенсията като луд, който има сестра курва, която на всичкото отгоре няма плитки за дърпане.

А и какъв писател съм аз, като нито на латиница пиша, нито „Ч” изписвам с 4етворка, нито пия и пуша…

Ако бях алкохолик, сигурно щяха да пишат във форумите, че не съм лизнал грам алкохол в живота си. И щяха да го пишат с такова отвращение, с каквото пишат сега за мен като за алкохолик.

Добре поне, че съм педераст. Това и жена ми го разбра и вече спря да я боли вечер главата.

След тези думи: „ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ФОРУМА”…


Болниците ни скарани с IT технологиите
Бумащината в лечебните заведения източва здравната каса

Проучване на Европейската комисия установи:
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Българските болници изостават на светлинни години от заведенията в другите европейски страни по използването на информационните технологии за водене на медицинската документация и on line консултациите. У нас не се издават електронни рецепти, не са въведени и електронните здравни карти. Това показва проучване, направено по поръчка на Европейската комисия и огласено на форум за електронното здравеопазване в Будапеща, на който бе и здравният министър Стефан Константинов. Вместо информацията за пациентите да се подава по електронен път в клиниките и отделенията, където те трябва да бъдат прегледани, медсестрите и докторите изписват купчини хартии

Професорите и останалите специалисти пък са принудени да се разкарват от етаж на етаж, за да консултират колегите си, тъй като с вътрешна информационна система разполагат твърде малко лечебни заведения у нас.

Според евроекспертите това е една от причините за преразход на средства от Националната здравноосигурителна каса. Тя харчи пари за бумащина и лечение на усложнения в резултат на забавена терапия от препращане на болните от клиника в клиника, твърдят специалисти по болничен мениджмънт.

Според данните от проучването на ЕК, което е проведено в 906 болници в 27-те държави членки на ЕС, Хърватия, Исландия и Норвегия, eлектронното здравеопазване е водещо в европейските лечебни заведения. Наблюдават се обаче сериозни регионални различия. Най-напреднали са скандинавските държави. 54% от болниците в Европа осигуряват WiFi достъп, а 30 на сто работят с електронни рецепти за лекарства. 8% предлагат телемедицинско наблюдение в дома на изписания пациент до пълното му възстановяване. Това става с предоставена от клиниките портативна апаратура, която човек сам може да си включи, а резултатите от нея се препращат автоматично на лекуващия лекар в болницата. Други 5% от клиниките използват някаква форма на електронен обмен на данни с доставчици на здравни услуги в други държави от ЕС. В 39 на сто от болниците има видеоконферентна връзка основно за консултации на лекари от болницата с външни специалисти. В 71% от тях има възможност пациентите да си запазят час за консултация през Интернет. Отличници в това отношение са 7 държави: Хърватия, Естония, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта и Великобритания. У нас само една от 15 болници предоставя такава възможност.

Електронният профил на България е под средния за Евросъюза, заключават от ЕК.

Броят на лекарите не е намалял, а дори леко се е увеличил за последните 8-9 години. Това заяви вчера здравният министър д-р Стефан Константинов пред ТВ7 по повод твърденията на Българския лекарски съюз, че всеки ден един доктор напуска България. Лекарите ни не са стари. Средната им възраст е 49 години за мъжете и 43 за жените, а във Франция е 51, сравни министърът. По думите му броят на медиците у нас е над средното ниво за Европа. Към момента при разпределение 3,3 медици на 1000 души население средно за Европейския съюз в България те са 3,6. След нас са Швеция, Германия и Дания. Министър Константинов бе категоричен, че между броя лекари на глава от населението и качеството на медицинските услуги няма никаква връзка.

Истина е, че българските лекари са добре подготвени, както и че определени специалности напускат страната поради лошото функциониране на здравната ни система, каза още той.


Компютър ли е, компот ли е?
Компютър ли е? Компот ли е? Знаеш ли го. Ама, гледай да не го приближаваш много, че може и да хапе.

Оказва се, че така разсъждават не само санитарките, но и немалко мениджъри в общинските, че и в някои от по-големите болници в страната.

Как иначе да си обясним конфузния факт, че в 2011 година, след като по няколко програми освен нова медицинска техника бяха доставени и компютри, и софтуери, на куп места все докторите търчат безпаметно по етажите за дреболии само защото никой не си дава труд да въведе вътрешна информационна система. За изграждането на такива системи има достатъчно европрограми, по които може да се кандидатства за финансиране. Малцина обаче го правят. Така си губят времето – и лекарите, и пациентите. От това не печели никой. Освен мързеливците, които две десетилетия след промените жалят за соца, когато имитирането на дейност се оценяваше за разлика от истински работещите.

Към проблема IT технологии и болници се прибавя и обстоятелството, че вече десета година всякакви ведомства и фондации се упражняват в говорене на тема „Електронно здравеопазване”.

В навечерието на 24 май – празника на българската духовност, в култовата ни класация „Пет плюс пет” хвърляме бърз преглед на лечителите на българския дух и тяло. Кои са най-добрите писатели в бели престилки и кои са докторите, съчетали лекарската професия с обществена кауза

АРХИВ

Димитър Димов

Отличниците знаят, че Димитър Димов създава и други драматични женски образи - като Ирина в „Тютюн” и Елена Петрашева в „Поручик Бенц”. Малцина обаче са наясно с първото му „аз” - професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни. Големият писател е автор на над 20 научни труда.

Науката и литературата при него вървят заедно цял живот. Още докато следва, Димов започва да пише роман. След като се дипломира, работи в Централния бактериологичен институт, после като микробиолог в Бургас и като участъков ветеринарен лекар в софийското село Ваксево и Кнежа.

2. Валери Петров

„В качеството си на лекар мога да предписвам без опасност за болния само аспирин”, шегува се понякога вълшебникът на словото. Валери Петров е дипломиран лекар и първото му назначение е в Рилския манастир. Съдбата обаче си знае своето и постепенно и полека литературата взема връх. Лекари много, но Валери Петров е един. „Понякога си мисля, че като съм учил пет години за последствията от недостига или излишъка от нещо в човешкия организъм, може би ми е останало някакво чувство за липсващото или ненужното в структурата на едно стихотворение. Това обаче са само предположения, колкото да се убедя, че учението ми не е било съвсем напразно”, разказва с усмивка лирикът.

С днешна дата човекът, написал „Театър, любов моя”, „Копче за сън” , „Когато розите танцуват” и десетки стихове за деца и възрастни, се тревожи не толкова за телесното, колкото за духовното здраве на сънародниците си. "Най-лошите черти от психиката на народа ни изскочиха на обществената повърхност и потиснаха добрите: честността, скромността, добротата, трудолюбието. Думите ми са силни, но и болката ми е такава. Дано този, който ги нарече "старческо мърморене", излезе прав! Но не, други са станали критериите за добро и зло, други - знаете какви са станали главните пружини, "мотивациите" (както е модно да се казва сега) на живота ни, личен и обществен. Не мога да се начудя на това, което стана и което още става”, каза поетът пред в. „Монитор” преди време.

3. Фани Цуракова

Психиатърка на вълна криминале. Нещата изглеждат взаимносвързани, но д-р Фанка Койчева, както е рожденото име на писателката, казва, че творбите й са художествена измислица. От този месец на книжния пазар е „Магазинче за убийства”. Между две корици авторката, която е председател на Клуба на писателите-лекари у нас, събира десет новели и разкази. В тях прави дисекция на стари престъпления и проследява ходовете на наемен убиец. Самата Цуракова не обича да я вкарват в еднопосочно клише. „Мисля, че не съм криминален писател. Използвам елементи от криминалния разказ, но това, което пиша, не е класическо криминално четиво. Добрите образци на това, към което се стремя, са Рут Рендъл, Патриша Хайсмит”, обяснява тя в интервю за сайта knigi-news.com.Действително, първата й книга е детска. „Бебетата на Писана” излиза през 1989-а и оттогава досега Цуракова е издала шест книги.

4. Проф. Георги Едрев

Заради дебютната му стихосбирка „На чисто”, излязла преди няколко години, някои го сравниха с Емили Дикинсън. Директорът на Транспортна болница, известен със сложните операции с микрохирургия на ухото, обаче само леко се усмихва на подобни комплименти. За него е по-важно да улови звуците на душата.

„Писал съм стихове като всеки тийнейджър. Като влязох да следвам медицина, спрях да пиша. Преди време публикувах няколко стихотворения във вестника на Лекарския съюз. Този вестник попада у известния наш поет Георги Борисов - главен редактор на сп. "Факел", който сега работи и живее във Франция. Не се познавахме. Срещнахме се и той веднага каза: "Давай останалите стихотворения." Отговорих, че няма други, а той: "Има, в тебе са и трябва да излязат." Така Борисов стана катализаторът, благодарение на който се появиха още стихотворения. Едно от тях - "Тъжен минотавър", беше вдъхновено от скулптура на Георги Чапкънов, с който се познаваме. Чапкънов стана художник на стихосбирката, а Кирил Гогов направи графичния дизайн. "Все известни имена, само аз не бях известен", разказа лекарят в интервю за „Монитор” преди време.

5. Любомир Калудов

Обречен е да вижда поезия –- първо в човешкото тяло, после и на белия лист. Д-р Калудов е сред най-известните пластични хирурзи в Бургас и автор на няколко стихосбирки. На пациентите си лекарят винаги казва „Обичайте тялото си такова, каквото ви е дадено”, а на всички останали: „Четете книги.” Че музата на лириката често навестява доктора, личи още от първата му стихосбирка „Римувани фотоъгли”, излязла през 1999-а. Тя, както и следващите му поетични творби са поместени в сайтовете за художествена литература.

Когато не е в операционната, д-р Калудов може да бъде „засечен” в сайта ХуЛите. Там публикува творби с псевдонима 4i40.

…и петима лекари с обществени каузи...

БОРИС ВОЙНАРОВИЧ

1. Д-р Стоян Тонев

При него бялата престилка върви с пагони, а званието генерал-майор измества „д-р” пред името му. Директор е на Военно-медицинска академия и светило на дерматологията и венерологията. Той е и човекът, назначен за Главен лекар на Въоръжените сили на Република България. Освен за здравето проф. Тонев е загрижен и за нрава на сънародниците си. Често обяснява прословутия БГ индивидуализъм с липсата на истински глад. „В Германия, Ирландия, Гърция и всички околни страни е имало периоди, когато хора са умирали от глад. В България такъв период никога не е имало и затова българинът си казва: „Каквото и да стане, аз ще имам салатата и ракията на масата." Сякаш в България по-скоро изразът „по-добре гладен, но не уморен" е по-популярен”, констатира лекарят в свое интервю.

Другото наблюдение на генерала пак касае местния манталитет. „Човек, преди да бъде космополитен традиционалист, първо трябва да бъде патриот. Трябва да се има предвид и това, че светът се глобализира, но се глобализира за битовизмите. Иначе си остава различен и слава Богу”, коментира проф. Тонев.

2. Д-р Николай Шарков

Д-р Шарков не лекува варицела. Специалист е по дентална медицина и лови кариесите на малки, големи и още по-големи момичета и момчета. Понеже е шеф на Българския зъболекарски съюз, се грижи за още много неща - като финансовото здраве на стоматолозите и съзнанието на обществото. И двете са му болна тема, но ако за първото все пак има надежда, второто е на път да го хвърли в отчаяние.

Години наред стоматологът предупреждава, поучава, образова колко нужни са четката за зъби и оралната хигиена. По официална статистика и негови собствени наблюдения излиза, че средностатистическият нашенец не си мие зъбите. „Оралната хигиена на българина е меко казано незадоволителна...Здравеопазването за него не е на първо място. Той не ходи на профилактични прегледи редовно, за да се предпази от евентуално заболяване, а ходи само тогава, когато го заболи. Не можеш да отделяш пари за козметик повече, отколкото за зъби. Не може да отделяш пари за скъпи дрехи и обувки на детето си, вместо да го заведеш два пъти годишно на зъболекар”, пали се в интервютата д-р Шарков. Гласът му е глас в пустиня, засега.

ХРИСТО ТАНЕВ

3. 3. Д-р Любомир Спасов

Наричат го човека-оркестър. Не само защото понякога сяда зад рояла във фоайето на Университетска болница „Лозенец”, по-известна като Правителствена. А защото с вещина извършва сърдечни, бъбречни и чернодробни трансплантации. „Душата отива в рая, но органите спасяват”, казва д-р Спасов с надеждата нацията ни да се отвори към донорството. „Болно ми беше всяка вечер да гледам по телевизията и да чета по вестниците, че събират пари за дете, което ще умре, ако не се оперира в чужбина. Там трансплантацията струва 300-400 хиляди евро. Нашите пари отиват в богатите страни. Правят ги още по-богати, а българската медицина стои на едно място. После се оправдаваме, че все нещо и някой ни пречи", казва хирургът преди време в интервю за в. „Монитор”.

4. Д-р Николай Михайлов

Психиатър-ерудит, с професионална деформация да поставя диагнози. За него цялото общество е клиничен случай и тъй като е блестящ оратор, успява да ни убеди, че животът е лудница, а всички ние - пациенти. През последните двайсет години д-р Михайлов направи пълна картина на симптомите и пораженията, оставени от Прехода в душите. Обърна и внимание на любимите си герои от света на политиката, към която и той принадлежеше като депутат в 40-ото Народно събрание.

„Политическите физиономии в България се износват лесно. Това не всякога е справедливо, но затова пък е вярно и ще трябва да се преживее с достойнство и така да се каже, без хленч. В политиката има нещо от шоубизнеса: от един момент нататък спират да ти ръкопляскат и започват да дюдюкат, през междинна фаза на рехаво одобрение. Рехавата фаза предупреждава за края. За отегчението. На тъй наречените "стари" е добре да се припомни, че депутатското звание не е почетно, а произтича от доверието на избирателите.... На любителите на парламентарния абонамент напомням, че съществува и абонамент за столовете в храма, където уморените съвести ще могат да се каят, ако има за какво, или просто да се радват, ако няма”, констатира психиатърът.

5. Д-р Генчо Начев

36 години практика, над 14 000 големи операции и увереността, че Бог съществува. Най-известният ни сърдечен хирург не се уморява да повтаря, че ако сърцето е отворено за доброто и позитивното около нас, тогава и сърдечните заболявания ще са по-малко. Има ли медийна изява, Начев не пропуска апела да бъдем по-отговорни към здравето си. Под прицела на съветите му са най-вече жените. Според проф. Начев рязко се е увеличил броят на жените с инфаркт и тежки сърдечни заболявания. "Те изпреварват мъжете, защото са по-емоционални, амбициозни и податливи на стрес, освен това все повече пушат и пият”, констатира хирургът.