14 април 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура съдържание

За участието си в депутатската САПАРД-иада първи призна бившият аграрен зам.-министър от жълтото правителство Бойко Боев. Депутатът, който сега е от "Българска нова демокрация", посочи, че преди да стане заместник на Мехмед Дикме е прехвърлил фирмата си ЕТ "Нике МБН Магдален Боева" на съпругата си. Именно тя с проект по САПАРД е закупила оборудване за оранжериите си. Проектът й е одобрен от държавен фонд "Земеделие" на 3 ноември 2004 г., т.е. когато Боев вече е бил заместник-министър. Получената субсидия е за 71 016 лв. Депутатът призна още, че дъщеря му също работи във фонд "Земеделие", а сега е по-майчинство. По-рано в същото ведомство е работил и зет му.

Друг жълт депутат, чиято съпруга е съсобственик в изба, модернизирана с помощта на САПАРД, е Пламен Моллов, шеф на парламентарната група на НДСВ. Той е зам.-председател на комисията по земеделие в НС, а наскоро оглави и Националната лозаро-винарска камара. Съпругата му Петя е съсобственик във фирмата "Вини АС", която е един от собствениците на "Винзавод" АД в Асеновград. Заводът е модернизиран с два проекта по програмата с обща субсидия от 2 852 214.59 лв.

Че САПАРД обича властимащите, се доказва и от случая със сегашния зам.-министър на земеделието Димитър Пейчев (НДСВ). Той призна, че фирма на съпругата му е участвала като подизпълнител в проект по САПАРД, макар че не пожела да уточни подробности.

Пред медиите за спечелени проекти по САПАРД разказа и шефът на канцеларията на кабинета Иван Костов - Николай Вълчев. Той уточни, че е получил евросубсидии за оранжерии в Първомай по два проекта. В единия е кандидатствал като физическо лице, а в другия - като съдружник във "Грийнс" ООД. Неговото оправдание в случая е, че помощта от Брюксел, която е 1.7 млн. лв., той усвоил по време на мандата на НДСВ.

От справката на фонд "Земеделие" става ясно, че братът на бившия министър Мехмед Дикме - Ахмед, също е спечелил европари. Това е станало с проекти на "Северагро" ЕООД, в която доскоро е бил съдружник. Фирмата е получила субсидия от 804 427 лв. за закупуване на трактори. В Разградско и Търговище нейните машини обработват 34 000 дка земя, като фирмата разполага със зърнени бази и сушилни.

Как трябва да изглежда историческият център на София? Разумно ли е до храм-паметника "Св. Александър Невски" да се извиси модерна сграда от стъкло и метал, или е по-добре да се разположи духовно здание в старинен стил? Около тези въпроси архитекти и интелектуалци не просто спорят през последните 1-2 години, но са влезли в открита битка. Поводът е, че между храма и сградата на Народното събрание, в сърцето на София, ще се строи новата сграда на Националната художествена академия. Засега надделяват онези, които предлагат модернистична стилистика на зданието, макар че поддръжниците на традиционния стил все още не са се предали.

Интересите около сградата на Националната художествена академия са големи по две причини. Първо, тя се намира в сърцето на духовния център на столицата, и второ - тук стойността на земята е огромна, казва арх. Димитър Младенов. Той бе член на журито, което в рамките на национален конкурс за идеята за новата сграда на Художествената академия избра през 2005 г. колектива, който ще разработи проекта. Победител се оказа арх. Стефан Добрев, с когото НХА сключи договор за проектиране на стойност 2 млн. лв. без ДДС. Идеята на Добрев е за модерна, мащабна стъклена сграда с панорамен ресторант. Тя ще е с площ 20 000-22 000 квадрата и ще разполага с ателиета за художници, зали, кабинети за преподаватели, кафенета, галерии, офиси на еврочиновници и др. Комплексът се очаква да струва около 25 млн. евро.

Заради съществени нарушения на Закона за обществените поръчки обаче

Според финансовата инспекция законът е категоричен, че академията е трябвало да спази Закона за обществените поръчки. Според него е необходимо да се проведе процедурата "договаряне без обявление", при която се изпращат покани за участие на всички класирани участници. Така цената на поръчката можеше да излезе по-ниска. И до момента противниците на проекта, но също и независими проектанти твърдят, че 2 млн. лв. е двойно по-висока от нормалната цена, дори като се вземе предвид сложността на проекта. Финансовата инспекция изпрати констатациите си до прокуратурата, а на бившия ректор и академията бяха наложени глоби.

Ръководството на НХА отдава нарушенията на разминаващи се интерпретации на закона и подчертава, че конкурс за идеята така или иначе е организиран и на него са се явили 26 колектива. Тъй като победителят арх. Стефан Добрев е носител на авторските права, според условията на конкурса академията е поела задължението да сключи договор с него. Това е станало в началото на 2007 г., но след констатациите на финансовата инспекция контрактът е развален. Въпреки това новият ректор на академията доц. Светослав Кокалов се зарече пред "Сега" да сключи ново споразумение със същия архитект, този път обаче по правилата. Това вече почти е факт - на 28 март НХА откри процедура "договаряне без обявление", като покана за сключване на договор е отправена само към колектива на Стефан Добрев, пише на сайта на Агенцията за обществени поръчки.

Опонентите на този проект обаче критикуват и самата идея до храм-паметника "Св. Александър Невски" и Галерията за чуждестранно изкуство в София да изникне

"Проектът на арх. Смирнов, който е правен преди 100 г., не е бил съобразен с днешните нужди, пък и никой не го предложи за участие в конкурса. Имаше един проект в конкурса - на арх. Любомир Панчев, който беше озаглавен "Смирнов XXI век" и беше една парафраза на предишния проект, но отговарящ на нуждите. Но този проект изглеждаше като манастир - затворен отвън, с вътрешен двор, с пространства, които не предразполагат връзка с околните обществени пространства. Затова проектът на арх. Панчев не беше награден. Той беше и почти единственият проект в конкурса в класически вид и в духа на старата архитектура", разказва арх. Димитър Младенов, член на журито и представител на Камарата на архитектите.

Според Младенов една съвременна сграда трябва да отговаря на новото време. "В архитектурата има най-различни стилове. Ако се каже, че едно нещо трябва да се повтори през всичките векове, би било смешно. Всяка сграда, направена в съответния стил, се различава и всичко това се наслагва в града", казва той. В световната практика има най-различни примери за съвременни сгради, които са изградени в сърцето на историческите части на градовете. Например разширението на музея Прадо в Мадрид. "Там арх. Манфреди Николети в една исторически обусловена среда третира нещата абсолютно футуристично - с остъклени обеми, с форми, които са контрапункт и имат самостоятелно звучене", обяснява Младенов.

На противоположното мнение е арх. Андрей Михайлов, който е сред 26-те участници в конкурса. "Мнението на голямата част от обикновените хора, които са виждали проекта на арх. Стефан Добрев, е, че той наподобява автогара, болница, бизнес център, а от птичи поглед - гигантски перфоратор. Основният въпрос дори не опира до качествата на предлаганата архитектура като "модерна" или "старомодна". Това, което журито трябваше да разбере, е, че какъвто и архитектурен съвременен шедьовър да беше предложен и одобрен, мястото му не е тук", смята Михайлов. Според него да се издигне точно там - в духовното сърце на столицата -

"В контраст с класическата рамка на площада сградата от наградения проект на арх. Стефан Добрев би стояла случайно, натрапващо се, лишена от всякаква ориентация, суховата и лъскава. По подобен начин се поставят основите на "стъкленизация" на софийското духовно ядро - нещо, което е много опасно. То представлява сриване на всякакви традиции и унищожаване на символите на столицата, които определено не са модерните бизнес и търговски центрове", смята арх. Андрей Михайлов.

Къде е истината в спора за новата сграда на Художествената академия, всеки сам може да прецени. Едно обаче е сигурно - по този въпрос трябва да се чуе и мнението на широката общественост. Все пак става въпрос за сграда, която ще бъде символ за София и за цяла България.
Снимка на три колони - Галерията за чуждестранно изкуство. Вдясно от нея ще се разположи разширената сграда на Художествената академия и двете ще трябва да образуват единен комплекс.
Снимка на три колони - Според мнозина спечелилият проект на арх. Стефан Добрев наподобява автогара.



14.04.2008 г., с. 4
Трите Хаш в градския транспорт
от Албена Йовкова

Спомняш ли си, прелюбезни софиянецо, за прочутите “Трите хаш” на великолепния поет Валери Петров? За онзи страшен саботьор, който непрестанно проваля иначе чудесните намерения на социалистическата ни икономика?

Същият сякаш е оживял през последните години в софийския транспорт. Един ли, трима ли са, или триста – не можем да кажем. Само виждаме как от ден на ден движението в София става все по-кошмарно, градският транспорт – сякаш излязъл от строфите на Данте (онези, които започват с “надежда всяка вие тука оставете”), а заявените мерки за оправянето на кашата – все по-смешни и налудничави. Ето само многобройните от многобройните неизвестни в градския транспорт:

Все още няма Генерален план за организацията на движението, какъвто изисква наредбата, приета през 2005 г. До този момент нито ресорният кмет Стоилов, нито пък мнозинството в СОС са се ангажирали ясно и категорично с определена визия и промени. Всяка седмица се подхвърля на медиите нещо - идеята за въздушен трамвай, разделянето на колите на четни и нечетни номера и карането им през ден, създаването на агенция по трафика, която да обедини всички форми на транспорт и да отпушва “тапите” в пиковите часове, да внесе ред в маркировките и т.н. Това “подхвърляне” продължава повече от три години. Може би зам.-кметът Стоилов трябва да напечата брошурка с най-екстравагантните идеи и да я раздава в градския транспорт. Така на пътуващите ще им е по-леко, докато чакат или докато се мачкат един в друг – ще четат как ще бъде, сладко ще въздишат и ще си викат: Амин! Само да доживея!

Транспортната задача на София не е съобразена с Общия градоустрйствен план, който беше приет от парламента и фактически е закон. Това е задължение на транспортния кмет и главния архитект. Може би някъде и да има документ, който да обяснява какво ще се случи с транспорта в София след 5 или 10 години, но той е грижливо крита тайна. В същото време продължават да никнат нови сгради и цели квартали, като подходът към тях изобщо не е съобразен и планиран. Любимата идея и на Диков, и на Стоилов – т.нар. довеждащ (до метрото) транспорт е мъртво родена. Просто Софийското метро не е нито Лондонското, нито Московското. И практиката го показва - няма и 2% от пътникопотока да е поет от метрото, а разходите по изграждането му са десетократно по-големи от всяка останала форма на придвижване.

Никой не знае какво се случва точно с публичния транспорт – електрическия и автобусите. Дори пикантния скандал с екзотичния шеф на “Трамкар” заглъхна, изчезна и така и не стана ясно за кого точно е присвоявал пари, отпускани му иначе за ремонти. Трамваите са пред спиране, тролеите – в по-голямата си част – са пътуващи електрически столове, връстници на Бойко Борисов - както сам той каза. На мен пък ватмани са ми казвали да избягвам тролеите, когато вали дъжд. Защо ли...

Нормата за подмяна на релсовия път се изпълнява на около 10% от задължителното, релсите са така изпилени, че понякога е все едно дали трамваят пътува по тях или не. Общинските съветници непрестанно са притискани от зам.-кмета по транспорта да отпускат пари за градския транспорт от приватизационния фонд, без да е много ясна ефективността. Съвсем основателно те се разбунтуваха и на идеята му за повишаване на цената на билетите. Просто до този момент няма доклад, който да е доказал ефективността от сегашната система на контрол и отчитане. Ясно е само, че гратисчиите са над 50%, но не е ясно колко от приходите от билетите отиват да издържат администрацията на транспорта, контрольорите и инспектората.

Никой до този момент не е отговорил смислено и на чудовищното разминаване между обявените от транспортните компании пътници, които се превозват всяка година и събраните приходи от билети. Разликата е близо пет пъти.

Ще има ли обединение на всички транспортни компании – това вероятно би довело до по-ефективно управление и намаляване на раздутата администрация. Много се говори за бордовете на компаниите, но техните възнаграждения са капка в сравнение със средно 3000 лева месечно в администрациите на транспортните фирми.

Ще има ли трафик полиция – не съм чула общината да преговаря с някоя от управляващите парламентарни групи или с Министерския съвет за това, а без законодателна промяна няма как да се пръкне такава полиция.

Ще започнат ли най-после да строят паркинги – надземни и подземни. Уж още в края на по-миналия мандат имаше седем определени места. После пречеше липсата на законодателно уреждане на подземното право на строеж, после нямаше пари. Сега и законова поправка има, има и 1 млрд. лева в общината. Що не строите, бе? На града са спешно необходими 15 хляди паркоместа, а не непрестанно разширяване на синята зона.

Ще започнат ли най-после да ни казват истината за екологичното състояние на града във връзка с градския транспорт? Какво чакат главният архитект и зам.-кметът по транспорта, не е ясно!

Ще...

Всъщност я да спра до тук и да припомня само кои бяха тези три “Н”, мистичните саботьори “трите хаш” на Валери Петров:

- Да, трудно се прави, доколкото вестникът е свързан с финанси и икономика. Много е важно да се намират интересни, любопитни теми от тези сфери. Освен че трябва да има добре пишещи журналисти, е необходимо те да са запознати с финансите, с търговското право, макро- и микропроцесите в икономиката... Така че написаното от тях да е адекватно, вярно и да не отблъсква читателя, да не деформира мнението му с грешни данни, а напротив - да му даде максимално изчерпателни отговори.

- А как постигате този баланс. Икономическите новини хем да са атрактивни и интересно поднесени на читателя, хем фактите да са коректни, понеже това е специфична материя?

- Голям принос за това има самият пазар. Бизнесът непрекъснато се разширява, а заедно с него и читателската аудитория, която се интересува от икономическите процеси. В началото поднасяхме твърде специализирана банкова информация, но с времето значително разширявахме темите. Ето, сега все повече хора ползват продуктите на банковата система и когато един продукт бъде обяснен ясно, той ще е полезен за мнозина. При нас работят журналисти, които са информирани много добре как се развива банковият пазар и поради тази причина могат да бъдат полезни на хората. На практика колкото по-широк кръг стават читателите ни, толкова по-търсени вече са и статиите, които третират конкретни проблеми. В последните години например расте интересът към случващото се в енергетиката. Всички тези особености на пазара работят в наша полза, не в наша вреда.

- Каква стратегия трябва да има един вестник като вашия, за да оцелее в конкурентна среда толкова време? Все пак форматът на "БАНКЕРЪ" е по-специфичен, това е бутиков, елитарен вестник..

- Аз смятам, че през тези години ние запазваме своите позиции и отношението на читателите към нас поради нашата лоялност и коректност. За разлика от други издания, в. "БАНКЕРЪ" никога не си е поставял задачата да злепостави умишлено някого, за да извлече икономическа облага за себе си. Колегите, с които работя, държат на името си.

- Вашият вестник е огледало на прехода, тъй като навършвате 15 години. Как изглежда преходът през погледа на "БАНКЕРЪ"?

- За тези години в нашето икономическо развитие имаше много промени, висоти и спадове, дори уродливост в някои процеси като масовата приватизация и финансовите пирамиди. Бяхме свидетели на един тежък удар, какъвто бе сривът на банковата система. За радост той бе последван от въвеждането на валутния борд, което успокои пазара, успокои лева, понижи инфлацията и българинът успя да погледне малко по-широко около себе си. През тези години бяхме свидетели на възвръщането на доверието в банковата система. В последните месеци обаче увеличаващата се инфлация бе използвана като повод от някои политици за спекулации, че заради едни или други отношения в държавата се покачват лихвите по кредитите. В действителност покачването на нашите лихви се дължи на поскъпването на валутния ресурс, който банките привличат от чужбина, и е отражение на една глобална криза, на свръхвисоките цени на петрола.... Конкретно ние - българите, сме твръде слабо засегнати от нея. Ето защо приказките за кризи у нас излишно нагнетяват обстановката и могат да имат негативен ефект, ако продължат да се повтарят.

- Как ще обясните парадокса, че сега икономиката се развива добре, поддържаме стабилна финансова среда, но като че ли това не рефлектира върху бита на българина и той някак си не вижда положителен ефект за себе си?

- Ефектът не може да дойде толкова бързо, при все че стремежът на всеки е да живее добре. В същото време сме свидетели на един строителен бум - хората намират средства да си купят жилище и даже не едно. София е една от европейските столици с най-скъпи автомобили. Виждаме и другата крайност - пенсионерите и социалнослабите. Това кара хората с малки възможности за труд и доходи да се чувстват отчаяни, още повече че разслояването в обществото става все по-чувствително. Занапред едни ще бъдат добре и все по-добре, а други - все по-зле. И за това вина има българският преход, който беше тотално и съзнателно объркан.

- Избройте най-значимите, според вас, икономически събития в последните 15 години.

- Те са много, но все пак не мога да не отбележа приемането ни в Европейския съюз - едно колкото политическо, толкова и икономическо събитие. Споменах вече и за въвеждането на валутния борд, а най-катострофичното е, че затворихме III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". Едно от непредсказуемите събития пък е изграждането на АЕЦ "Белене".

- Брюксел ни удари, меко казано, "шамар" със спирането на европарите по някои от европейските програми...

- Брюксел ни даде ясен знак, че докато в тази държава не бъде въведен някакъв нормален ред, а не всичко да става с комисиони за администрацията и чиновниците, "шамарите" няма да спрат. Опасявам се, че ситуацията може да стане и по-зле, като ни спрат достъпа до еврофондовете.