Алфред хичкок представя

- А какво ще кажете за Мартин? - намеси се Боб. - Не знам защо би направил подобно нещо, но той е млад и силен. Би могъл да има ключ, студент е и едва ли има толкова пари, че да поддържа кола в добро състояние.

1. - Логично! - възкликна Джупитър. - Предлагам да си отидем вкъщи и да си поотдъхнем. Ако Мартин е нашият човек, той никога не би заподозрял, че сме разкрили самоличността му, така че можем да го потърсим утре сутринта. Обърнете стр. 7.

2. - Да не сте откачили! Този маняк е опасен. Не искам да имам нищо общо с него! - извика Пит. - Следващия път може да се опита да ни убие! Според мен утре сутринта трябва да се срещнем с адвоката на Клифърд. Може би той ще ни посъветва какво да правим. Обърнете на стр. 35.

23
Клифърд седеше подпрян на възглавници в леглото си. Главата му беше бинтована, а около лявото му око имаше огромна синина, която продължавате нагоре по челото и се криеше под превръзката. Приличаше на миеща се мечка.

- Ще ви помоля да не се задържате много - предупреди ги сестрата. - Г-н Брустър все още е отпаднал.

- А, Шейди. Изненадан съм да те видя тук - продума Клифърд с немощен глас.

- А къде другаде бих могъл да бъда? Ти имаш нужда от мен.

- Може би - отвърна Клифърд. После се обърна към момчетата и продължи:

- Знам, че сте приятели на чичо ми и че той е заподозрян в нападението срещу мен. С удоволствие бих ви наел да го издирите и да му кажете, че съм убеден, че не той го е направил.

- Сладката ми малка братовчедка Мари.

- Мари! Защо пък й е притрябвало да ви удря - учуди се Боб.

- Защото се противопоставях на брака й с този индианец - изрече презрително Клифърд. - Той се интересува само от парите й, сигурен съм в това. Казах й го.

Трябваше да намеря начин да я спра и тя знаеше, че ще го направя. Длъжен бях да й попреча! Винаги много умело е въртяла чичо Арнолд на пръста си. Сигурен съм, че пак ще го направи и той ще напише ново завещание. Ще остави всичко на нея и на онзи индианец.

Опитах се да й кажа, че някой ден ще ми бъде благодарна, но тя не пожела да ме изслуша. Вбеси се, разкрещя се, после и аз се развиках, а когато се обърнах с гръб към нея, тя ме удари.

Помъчих се да я защитя, но сами виждате как ми се отблагодари. А сега искам да се обадите в полицията. Искам да я видя тикната в затвора.

1. - Клифърд, не говориш сериозно, нали? – опита се да го успокои Шейди. - Знам къде е чичо ти. Момчетата и аз ще го доведем и вие двамата ще можете да уредите въпроса мирно и тихо. Обърнете на стр. 15.

2. - Настоявам да се обадите в полицията – не отстъпваше Клифърд. - Ако не го направите вие, ще се обадя. Обърнете на стр. 13.

25
- Боб май е прав - каза Джупитър. - Външната врата е заключена. Може би наистина няма смисъл да включваме алармената система.

- Добре - съгласи се Пит. - До утре сутринта.

Джупитър обикаляше ремаркето и търсеше подходящо място, където да скрие Танцуващия динозавър. Той не забеляза спотаилия се човек, който крадешком надничаше през прозореца и следеше всяка негова крачка. Неканеният гост видя как момчето уви вкаменелостта в хавлия и я скри дълбоко в най-долното чекмедже на скрина.

Джупитър се прозя, изгаси лампата и заключи вратата на ремаркето.

Тримата детективи се събраха в Бюрото чак по обед. Джупитър отключи чекмеджето на скрина и се вцепени. Не можа да повярва на очите си.

- Няма я - промълви глухо той. - Всичко заключих, но вкаменелостта я няма.

- Не е възможно - извика Пит. - Трябва да е тук някъде!

Нея обаче я нямаше никъде и повече нямаше да бъде открита.

Арнолд Брустър също не беше открит. Племенницата му Мари и Мартин Ишняк сякаш потънаха вдън земя. Племенникът му Клифърд така и не излезе от комата и беше настанен в приют. Случаят с Танцуващия динозавър остана неразрешен.
КРАЙ

26
- Сигурен ли си, че трябва да направим това? - запита нервно Пит, втренчил поглед в огромната викторианска къща, кацнала на върха на хълма. - Искам да кажа, няма ли да нарушим закона?

- Брустър ни е приятел - отвърна твърдо Боб. - Това все още е негова къща. Той не би ни се разсърдил, още повече че го правим, за да му помогнем да се измъкне от цялата тази каша.

- А как ще влезем? - упорстваше Пит.

- Следвайте ме - нареди им Боб и мина откъм фасадата на къщата. Отмести с ръка един храст и те видяха две наклонени дървени врати, които покриваха няколко водещи към мазето стъпала.

- Г-н Брустър непрестанно си губи ключа - обясни Боб, - затова оставя вратите на мазето отворени, за да може да се прибере.

Мазето беше тъмно и мрачно, в къщата не беше много по-светло. Трите момчета се качиха бързо на втория етаж.

- Наистина ли мислиш, че вкаменелостта е все още тук? - попита Пит.

- Никога не сме виждали да е изнасяна, пък и никой не е споменавал подобно нещо - отговори Боб. - Трябва да е в кабинета. Надявам се, че ще я намерим.

Боб отвори вратата. Вътре беше светло. Момчетата въздъхнаха облекчено, влязоха и затвориха вратата.

Стаята се намираше в ъглова кула и през прозорците се виждаха скалите и океана.

- Я виж ти! Страхотно! - възкликна Пит.

- Това е любимата стая на г-н Брустър - обясни

- Ама тук наистина е събрано цяло богатство - изуми се Джупитър, докато разглеждаше възхитен множеството

- Слава Богу, че леля Матилда не може да види цялата тази бъркотия. Е, откъде ще започнем? - каза той.

- Г-н Брустър държеше най-ценните неща винаги ей тук - уведоми ги Боб и посочи към една широка лавица.

- Върхове на стрели, остриета на каменни брадви, кости, черупки от миди, парчета от керамични и фаянсови съдове и череп на крава - обявяваше на глас Джупитър, докато изучаваше внимателно всяко от тези неща поотделно. - Има всичко, но не и вкаменелост на динозавър.

Когато отстъпи назад, нещо изхрущя. Джупитър се наведе и видя на килима парченца от оцветено в сребристо стъкло. Недалеч от тях тъмнееше кафеникаво петно. Приличаше на засъхнала кръв.

- Тук трябва да е мястото, където е бил ударен Клифърд - заяви Джуп. - А тези парченца май са от очилата на Шейди. - Интересно какво са правили те двамата точно в средата на стаята. Адвокатът каза, че си е изпуснал очилата на стълбите.

- Не се задълбочавай, Джупитър, ами дай да доогледаме стаята - прекъсна разсъжденията му Боб.

Огледът продължи до късен следобед и когато момчетата приключиха, стаята беше покрита с грижливо подредени купчини от археологически ценности.

- Е, сега е много по-прилично, но ние не сме се придвижили дори с милиметър към целта - изсумтя Пит. - По-добре да си бяхме стояли в двора с отпадъците. Там поне щяха да ни платят за труда.
28
- Ако Танцуващият динозавър е в тази стая има само едно място, където може да е поставен – каза Боб, без да обръща внимание на оплакванията на приятеля си. - Той трябва да е в тайника.

- Тайник ли? - възкликна Джупитър.- Защо тогава не погледнахме първо там?

- Защото не знам къде е - отвърна спокойно Боб. - Само знам, че има тайник.

- Е, добре. Има един единствен начин да го открием - заяви Джупитър.

Трите момчета започнаха да потропват с ръце по пода, по стените, по сандъчетата. Едва след час Пит се провикна:

- Хей, аз май открих нещо!

Джупитър и Боб доближиха бързо и наостриха уши, докато той потупваше леко с ръце перваза, който опасваше долната част на стаята. Чуваше се дълбок, плътен звук. После Пит потупа един вграден шкаф за книги. Звукът беше слаб и кух.

- Поздравявам те, Пит! Мисля, че го откри! - възкликна Джупитър. - Сега трябва да видим как да го отворим.

Това обаче се оказа трудна работа. Тайната им се изплъзваше, докато Джупитър не дръпна надолу една от скобите на шкафа и той се отвори като врата.

- Страхотно! - прошепна възхитено Пит.

Тримата гледаха в захлас светлината, която блещукаше пред очите им. После Боб протегна ръце внимателно изтегли тежката вкаменелост. Тя беше на малък динозавър, изправен на задните си крака, който сякаш танцуваше. Отблясъците на залязващото слънце караха отдавна умрялото животно да помръдва като живо. Устата му беше широко отворена сякаш се забавляваше от някаква несподелена тайна.


30
- Той...той е малко зловещ, не мислите ли? - прошепна Пит. - Създава впечатлението, че се движи.

- Това е от трепкащия блясък - каза Джупитър, като се опитваше да прикрие собствения си страх. - Струва ми се, че този скален отломък много прилича на онзи, който видяхме в музея?

- Да не искаш да кажеш, че това блещукащо нещо е злато? - попита Пит.

- Това може да се установи със сигурност само чрез специална проба - отвърна Джупитър. - Мисля си обаче, че е златно.

- И какво ще правим с тази вкаменелост сега, след като я открихме? - заинтересува се Боб.

1. - Прекалено е обемиста, за да можем да я пренесем невредима на колелата си - каза Пит. - По-добре е да я оставим тук през тази нощ и да се върнем утре сутринта. Обърнете на стр. 91.

2. - Не съм съгласен - възрази Джупитър. - Безотговорно би било от наша страна да оставим такава скъпоценност в една празна къща. Я да я занесем в Бюрото. Ще караме внимателно. Обърнете на стр. 67.

31
Тримата детективи разбраха, че са открили приюта „Блажени часове” от една изтрита табела. Сградата беше порутена, обрасла в бурени и се намирате в края на разнебитен път, целия в дупки.

- Това място съвсем скоро ще се скапе напълно - отбеляза Пит. - Невъзможно е г-н Брустър да е тук.

- Толкова много път бихме - възрази Джупитър. - Трябва да проверим, за да сме абсолютно сигурни. Той постави колелото на земята, отиде до вратата и почука.

- Казах ти, че тук няма никой - подвикна Пит, когато никой не отговори на почукването.

В този момент вратата се отвори и се появи едър, як мъжага в мръсна униформа.

- К'во искаш? - изръмжа той.

- Един мой приятел е настанен тук - заяви смело Джупитър. - Бих искал да го видя.

- Нямаш никакви приятели тук, хлапе. Разкарай се! - озъби му се мъжът и тръшна вратата под носа му.

- Много странно - замисли се Джупитър. – Чудя се защо толкова много бързаше да се отърве от мен.
1. – Категорично отказвам да влизам в контакт с него - заяви твърдо Пит, - Я да отидем да говорим с Клифърд. Обърнете на стр. 40.

2. - Ако действително има някакъв заговор, а Клифърд стои зад него, той няма да ни каже нищо - отбеляза Джупитър. - По-добре е да отидем да поговорим с адвоката. Обърнете на

3. - Да не се предаваме толкова лесно - каза Боб. - Хайде да разузнаем наоколо и да видим какво ще открием. Обърнете на стр. 78.

Много шофьори на коли не обърнаха никакво внимание на унилите физиономии на момчетата и на вдигнатите им палци. Те профучаваха край тях, карайки ги да отскачат от пътя, и ги засипваха с кал. С падането на нощта те отпаднаха духом.

- Все пак се надявам, че скоро ще намерим мястото - каза Боб вяло. - Мислите ли, че ще можем да го забележим в тъмнината?

Всъщност те го чуха много преди да го видят. Хрипливи звуци разкъсваха нощта и във въздуха на талази долиташе музика. Скоро яркорозова светлина огря хоризонта. Когато момчетата се приближиха още по-наблизо видяха огромна, грееща с неонова светлина розова бутилка от шампанско с мехурчета, които сякаш изхвърчаха нагоре.

ДОБРЕ ДОШЛИ В

БАР И ГРИЛ ТАНЦУВАЩИ ВОДИ

ЗАБРАНЕНО ЗА МЛАДЕЖИ ПОД 21 ГОДИНИ

- Знаех си, че трябваше да се върнем – изстена Джупитър.

- Може би са нарекли това място на действителните Танцуващи води - каза Боб. - Я да попитаме.

Момчетата вървяха дълго през лабиринт от прашни коли и пикапи и накрая влезнаха в бара.

- Извинете, сър - обърна се учтиво към него Джупитър, докато минаваше през силно задименото помещение. - Изгубихме цял ден, за да стигнем дотук и не можем да си тръгнем, докато не ви попитаме нещо.

- Е, от мен да мине, само един въпрос и после да ви няма - отвърна барманът и загаси цигарата си в празна бирена кутия.

- Чудехме се дали това място не е наречено на някое друго, например на индиански паметник или нещо подобно.

- И цял ден сте бъхтали този път, за да ме попитате това? Ха-ха-ха, абе вие да не сте откачени? - изсмя се недоверчиво барманът. После присви очи и каза - А, включих. Шегичка, така ли?

- Не, не е шега - отвърна Джупитър кисело.

- Не чаткам, но отговорът е не. Просто веднъж видях в Лас Вегас такава табела. Мястото изглеждаше да е от истинска класа и когато отворих това тук, бинго! Сложих му същото име. Е, добре, зададе си единственият въпрос, а сега чупка преди да съм загазил здравата.

- Вижте, ние направо умираме от глад. Не можете ли да ни дадете нещо за хапване, преди да си тръгнем? - попита Пит.

- Единственото, което ми е останало, са остатъци от барбекю от вчера - изсумтя барманът.

- Чудесно - намеси се Боб. - И тримата ще си хапнем.

Те бяха така изгладнели, че изядоха по две порции от буламача със съмнително съдържание.

34
След като се нахраниха Боб опита да се свърже по телефона с Шейди Зиндлър, за да му каже да дойде да ги вземе.

- Телефонът е зает - уведоми той другите двама... - Може би скоро линията ще се освободи.

Телефонът обаче продължи да дава заето. Не след дълго Джупитър се хвана за корема и каза:

- Нещо не ми е добре.

- И на мен - изохка Пит. - Струва ми се, че са ни отровили. Половин час по-късно и тримата бяха на път за болницата, изгарящи от треска и разкъсвани от болки.

- По дяволите - измърмори барманът. - Този буламач трябва да е бил по-стар, отколкото си мислех. Бас държа, че пак ще ме тикнат в пандиза.

- Казах ви вече, скоро ще го имате - гневеше се той. - Престанете да ме преследвате. Всичко ще си иде на мястото. Просто ми трябва още малко време! Не мога да говоря сега. Тук има някой.

Приглаждайки косата си с покрита със златни пръстени ръка, той се появи на вратата на канцеларията и лепна широка усмивка на устните си. Покани бързо децата в стаята и Джупитър разказа какво им се бе случило.

- Значи Мартин ви нападна и взе динозавъра - констатира Шейди. - Жесток човек. Чудя се дали той не е ударил и Клифърд. Знаете ли, Клифърд винаги е бил убеден, че целта на Мартин са парите на Брустър, но старецът и Мари му имаха доверие. Колко неразумно! Ако сега са с Мартин, те може да са в опасност.

- Мартин е от Комина, където казахте че отива Арнолд. Знам къде се намира този град. Ако тръгнем днес следобед, утре сутринта ще можем да ги потърсим. Ще бъде голяма чест за мен, ако вие, момчета, ме придружите. Сигурен съм, че ще ми бъдете много полезни.

Обърнете на стр. 15.

36
- Ами Клифърд? - попита Мари.

- Клифърд ще трябва да си намери друг адвокат, ако ме наемеш ти, скъпа - отвърна Шейди, потупвайки я дружески по ръката.

- Добре, г-н Зиндлър, ще ви наема - съгласи се Мари. - Трябва ми помощ. Какво трябва да направя?

- Ами, ще имаш известни разходи, скъпа, нещо като гаранция. Ако напишеш бележка до банката си и ме упълномощиш да тегля пари от сметката ти, аз скоро ще измъкна теб и Мартин оттук. После ще говорим какво ще правим по-нататък.

- Бележка до банката ми? - учуди се Мари и се замисли. После взе химикалката на Шейди и каза - Е, добре. Сигурна съм, че знаете какво вършите - и написа бележката.

Когато адвокатът си тръгна, момчетата бързо го последваха.

1. - Трябваше да го спрем - укори се Джупитър. - Намислил е нещо недобро. Обърнете на стр. 88.

2. - Но Джуп, той е адвокат - възрази Боб. - Убеден съм, че знае какво върши. Сега Мари е в добри ръце. Хайде да си ходим у дома. Обърнете на стр. 97.

- А сега какво? - попита Пит.

- Г-н Брустър ми е ужасно симпатичен, но не мисля, че трябва да се намесваме. - каза Боб, когато момчетата напуснаха Бюрото. - Майка ми казва, че човек не трябва да се бърка в хорските работи. Може би Клифърд наистина знае какво върши.

- Господи момчета, защо се мотаете по двора в такъв прекрасен ден? - изуми се леля Матилда. - Ако скучаете, аз мога да ви намеря нещо за работа. Омръзна ми да гледам всичките боклуци около ремаркето. Човек трудно би разбрал, че то е там, ако не знае къде точно се намира.

- Но лельо Матилда, точно това е целта - простена отчаяно Джупитър. - Това е нашето тайно детективско бюро. Ние не искаме някой да знае, че то е там. И проблемът не е в това, че не можем да си измислим някаква работа - ние просто сме потиснати. Племенникът на приятеля ни Брустър го е настанил в приют. Чудим се дали не трябва да направим нещо по въпроса и да му помогнем. Според Боб, ние сме щели да си пъхаме носа в чужди работи.

- Ах този Клифърд - разгневи се леля Матилда. - Най-доброто за Арнолд Брустър би била вкусна домашно приготвена храна. Ако вие, момчета, мислите, че можете да помогнете, идете до този приют и помогнете!

- Кажете, какво има? - попита разсеяно той.

- Г-н Зиндлър, знаем, че сте разстроен заради Клифърд, но трябваше да ви видим. Току що научихме нещо за Арнълд Брустър. Знаем къде е той – каза Джупитър.

- Какво! Какво каза? - извика адвокатът и лицето му постепенно възвърна цвета си. Той сграбчи ръката на Джупитър, издърпа го в кабинета си и го тръшна на един стол.

- А сега казвай какво знаеш.

- Бяхме там и всички разискваха случая – каза Боб - Чухме всичко.

- Всичко? - попита тихо адвокатът.

- Ами почти всичко - отвърна Джупитър. – Не разбрахме кой е ударил Клифърд, но чухме всичко, което се е случило преди това.

Когато историята беше разказана адвокатът се отпусна в кожения си стол и загледа децата през очилата с оцветени стъкла.

- Хората на ветровете и танцуващите води - заразсъждава той на глас. - Момчета, добра работа сте свършили. Г-н Брустър ще се гордее с вас. Сега той наистина има нужда от помощта ви. Не можем да оставим да си мисли, че той е убил Клифърд. Трябва да го намерим и да го върнем у дома при семейството му.

- Момчета, момчета - каза Зиндлър и протегна се към тях дебелите си, обсипани със злато пръсти. - Аз съм само едно оръдие в ръцете на клиента си. Не моя беше идеята за Брустър. След като обаче съм играл някаква роля за възникването на тези неприятни обстоятелства, аз горя от нетърпение и желание да поправя грешката си. Предлагам утре сутринта ние четиримата да заминем за Комина и да не се връщаме, докато не открием бедния, злочест г-н Брустър. Ще говоря с родителите ви. Щом разберат, че вие сте единствените, които могат да помогнат на Брустър, те ще ви пуснат.

1. - Не знам - замисли се Джупитър. - Чудя се дали трябва да уведомим полицията за това. Дявол знае къде точно е Г-н Брустър. Обърнете на стр. 20.

2. - Джуп, г-н Зиндлър е прав - възрази Боб. – Г-н Брустър ни вярва. Той ще се скрие, ако види полицията. Според мен ние сами трябва да отидем в Комина. Обърнете на стр. 75.

- Какво имаш предвид под странна птица? - попита Джупитър.

- Ами, мисли само за пари. Един път, когато бях у семейство Брустър, Клифърд дойде и започна да се кара с чичо си. Настояваше г-н Брустър да инвестира в някаква сделка, скалъпена от адвоката му, но г-н Брустър не прояви никакъв интерес. Клифърд побесня и стана язвителен. После започна да се заяжда с мен. Каза ми, че съм си губел времето, като работя на хонорар в библиотеката. Опита се да ме убеди, че трябвало да си намеря „истинска” работа и да започна да влагам парите си. Оказа се, че той е счетоводител и има офис в града.

Търговският център Роки Бийч беше само на няколко минути път с колело от Джоунс Салвидж Ярд и след малко момчетата се озоваха пред офиса на Клифърд. Заключиха колелата си и влязоха.

- Съжалявам, но г-н Брустър е много зает човек - каза секретарката му. - Едва ли ще ви приеме без предварителна уговорка. Той не приема никого без предварително уредена среща.

Когато излязоха, Боб предложи:

- Хайде да почакаме. Вече е почти обед. Можем да го хванем, когато отива да яде.

В 12 часа и 1 минута от „Брустър инкорпорейтид” излезе слаб мъж с ниско подстригана коса.

- Извинете, може би ме помните. Аз съм Боб Андрюз. Веднъж разговаряхме в дома на чичо ви. Приятелите ми и аз искаме да поговорим няколко минути с вас за г-н Брустър. Безпокоим се за него.

Клифърд Брустър спря. Студените му черни очи изгледаха внимателно момчетата.

Детективите го последваха през мрачната приемна и влязоха в една неприветлива, оскъдно обзаведена стая, в която нямаше никакви картини или украса. Мъжът седна на празното си бюро и погледна момчетата, които стояха пред него.

- Е - изсъска той през тънките си бледи устни - Какви са тези глупости за чичо ми? И изобщо, това какво ви влиза в работата?

- Той ни е приятел и всичко, което му се случва, ни засяга - отвърна спокойно Боб.

- Защо той е в приют? - попита Пит. - Винаги ни е изглеждал наред. Ходеше насам-натам и се грижеше сам за себе си.

42
- Има по-важни неща от това да ходиш насам-натам и да се грижиш сам за себе си - сряза ги Клифърд. - Неща, които чичо ми не правеше. Крайно време беше да се намеся. А сега извинете, но имам уредена среща за обяд. И без това вече ви отделих от скъпоценното си време повече, отколкото мога да си позволя.

- Аз обаче така и не разбрах защо г-н Брустър е в приют - упорстваше Боб, докато Клифърд ги тикаше към вратата.

- Това изобщо не ви засяга. Нямам навика да давам обяснения за постъпките си на деца – отвърна хладно Клифърд.

- Можем ли да посетим чичо ви? - попита Джупитър, когато бяха изхвърлени на тротоара.

- Не мисля, че би било разумно - отвърна Клифърд. - Не е практично. Довиждане. - Той се обърна и бързо се отдалечи.

- Леле, какъв отвратителен човек! – възкликна възмутено Пит.

- Аз нали ви казах - припомни им Боб. - Както и да е, какво ще правим сега?

Обърнете на стр. 31 и направете нов избор.