Глава 33 Бабаджи - йогин, равен на Христос

Високите зъбери на Северните Хималаи близо до Барди-нарян все още са благословени от живото присъствие на Ба­баджи - гуру на Лахири Махасая. Усамотеният учител запазва физическата си форма от векове, а навярно и от хилядолетия. Безсмъртният Бабаджи е аватар. Тази санскритска дума оз­начава „слизане"; корените й са: ава - „надолу", и три - „ми­навам". В индуистките Писания с аватар се означава слиза­нето на Божественото в плът.

„Духовното състояние на Бабаджи надхвърля човешките представи - обясняваше ми Шри Юктешвар. - Пигмейският поглед на хората не може да проникне до неговия трансцендентен блясък. Напразни са усилията да се опише неговото величие. То е невъобразимо."

Упанишадите щателно са класифицирали всеки етап от духовното развитие. Сиддха („съвършеното същество") се раз­вива от състояние на дживанмукта („освободен приживе") до състояние кг.парамукта („съвършено свободен" - пълна власт над смъртта). Последният напълно се е избавил от робството на мая и кръга на превъплъщенията. Затова той рядко се връ­ща във физическо тяло, а ако го направи, е аватар - божест­вено определен посредник за предаване на висша благосло­вия върху света.

Аватарът не е подвластен на кармичните сметки на все­лената; неговото чисто тяло, виждащо се като светъл образ, няма никакви дългове към природата. Случайният поглед мо­же да не забележи нищо особено в облика на един аватар. Той обаче не хвърля сянка и не оставя следи по земята. Това са външни символически доказателства за вътрешната липса на тъмнина и материална зависимост. Единствено такъв Бого-човек познава Истината, лежаща зад относителността на жи­вота и смъртта. Омар Хаям, така неправилно разбиран, пее за такъв освободен човек в безсмъртната си творба Рубаят:

„О, Луна на мойта радост - никога не намалява. А Луната в небесата пак лицето си подава, но напразно, променена всеки път като изгрява, пак във същата градина ще ме търси тя тогава."

„Луната на радостта" е Богът, вечният Поларис, който никога не остарява. „Луната в небесата"е външният космос, прикован към закона за периодичното възвръщане. Неговите вериги завинаги са били разбити от персийския прорицател благодарение на Самореализацията му. „Но напразно... ще ме търси тя тогава." Напразно вселената неистово ще търси аб­солютно изчезналия!

Христос говори за свободата си по друг начин: „Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. А Иисус му казва: лисици­те имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човевеский няма, де глава да подслони." (Матей 8:19-20).

И наистина, кой би могъл да следва вездесъщия Христос, освен всеобемащия Дух?

Кришна, Рама, Буда и Патанджали са древните индийски лнатари. Значителна поетическа литература на тамилски език е възникнала около Агастя - аватар от Южна Индия. Той из-нършил много чудеса през столетията преди и след християн­ската ера. Вярва се, че и до днес е съхранил физическата си форма.

Мисията на Бабаджи в Индия е била да помага на проро­ците да осъществяват специалното си предназначение. Така той отговаря на класификацията, която Свещените писания да­ват за Махаватар (Велик Аватар). Споделял е, че е дал логическо посвещение на Шанкара, древния основател на Ордена Свами, а също така и на Кабир - известен средновеко­вен светец. Главният му ученик през деветнадесети век е, как­то знаем, Лахири Махасая, възродил изгубеното изкуство на крия-йога.

Махаватарът се намира в постоянно общение с Христос. Те заедно изпращат вибрации за спасение и планират духовна­та техника за избавление, подходяща за тази епоха. Делото на тези напълно просветлени учители - единия в тяло, а другия без - е да вдъхновят народите да оставят самоубийствените войни, расовата омраза, религиозното сектантство и действа­щото като бумеранг зло на материализма. Бабаджи е напълно наясно с тенденциите на съвременността, особено с влиянието и сложността на западната цивилизация, и осъзнава необходи­мостта от разпространение на йогическото самоосвобождение както на Изток, така и на Запад.

Това, че няма каквито и да било исторически указания за Бабаджи, не трябва да ни изненадва. Великият гуру не се е по­явил открито през нито един век. Погрешно разбираният блясък на известността няма място в неговите планове, обхващащи хи­лядолетията. Подобно на Твореца - единствената, но мълчали­ва Сила, Бабаджи действа в скромна неизвестност.

Великите пророци като Христос и Кришна идват на земя­та със специфична и видима цел и си отиват веднага щом тя се осъществи. Други аватари, подобно на Бабаджи, предприемат работа, която е свързана повече с бавния еволюционен прогрес на човека през вековете, отколкото с някое изключително ис­торическо събитие. Такива учители винаги се скриват от пог­леда на грубата публика и имат способността да стават неви­дими, когато пожелаят. Поради тази причина, а също и поради факта, че обикновено нареждат на учениците си да пазят мъл­чание за тях, множество извисяващи се духовни фигури оста­ват напълно неизвестни за света. На тези страници аз давам само намек за живота на Бабаджи - само няколко факта, ко­ито той смята, че е подходящо и полезно да бъдат съобщени.

Никога не са били разкрити така скъпите за сърцето на ле­тописеца конкретни данни за семейството или рожденото му мяс­то. Речта му обикновено е на хинди, но той разговаря свободно на всеки език. Приел е простото име Бабаджи (почитаем баща). Други титли на уважение, дадени му от учениците на Лахири Махасая, са: Махамуни Бабаджи Махарадж (върховен екстати­чен светец), Маха Йоги (най-великият йогин), Трамбак Баба и Шива Баба (титли на аватарите на Шива). Има ли значение, че не знаем бащиното име на освободен от земното учител?

„Винаги, когато някой произнесе с уважение името Баба­джи - казваше Лахири Махасая, - този поклонник незабавно привлича духовна благословия."

Тялото на безсмъртния гуру не носи никакви признаци за възрастта му. Той изглежда като младеж на не повече от два­десет и пет години. Със светла кожа, среден ръст и тегло, красивото и силно тяло на Бабаджи излъчва доловимо сияние. Очи­те му са тъмни, спокойни и нежни. Дългите му и блестящи коси имат цвят на мед. Много странен е фактът, че Бабаджи изключително много прилича на своя ученик Лахири Махасая. Приликата е толкова поразителна, че в по-късните си години Лахири Махасая е можел да мине за баща на изглеждащия ка­то младеж Бабаджи.

Свами Кевалананда, моят свят преподавател по санскрит, е прекарал известно време с Бабаджи в Хималаите.

„Безподобният учител се движеше с групата си от място на място в планината - разказваше ми Кевалананда. - В малкия й състав влизаха двама високо развити ученици американци. След като Бабаджи пребивава известно време на дадено мяс­то, той казва: ,Дepa данда утхао" (Да вдигаме лагера и тояж­ката). Той носи символическа данда (бамбукова тояжка). Ду­мите му са сигнал за незабавно прехвърляне на групата на дру­го място. Той невинаги използва този метод за астрално пъту­ване; понякога ходи пеша от връх на връх.

Бабаджи може да бъде видян и разпознат от другите само когато той пожелае това. Известно е, че се е появявал в много, леко различаващи се форми на различни поклонници - поняко­га с брада и мустаци, а понякога без. Тъй като неговото неразрушаващо се тяло не се нуждае от храна, учителят рядко яде. Понякога, в знак на уважение към посещаващите го ученици, приема плодове или сварен в мляко ориз и пречистено масло.

Зная две удивителни случки от живота на Бабаджи - про­дължи Кевалананда. - Една нощ учениците му седели около голям огън, запален за свещена ведическа церемония. Учителя внезапно взел едно горящо дърво и леко ударил голото рамо на един чела, който се намирал близо до огъня.

— Господине, колко жестоко! - изразил протеста си Лахи­ри Махасая, който също бил там.

— А би ли предпочел да видиш как се превръща в пепел пред очите ти, в съответствие с повелята на миналата си карма?

С тези думи Бабаджи поставил целебната си ръка върху обезобразеното рамо на ученика.

— Тази нощ те освободих от мъчителна смърт. Кармичния закон е удовлетворен от твоето незначително страдание край огъня.

Друг път свещеният кръг около Бабаджи бил обезпокоен от появата на един странник. Той се бил покатерил с удивител­но умение по почти непристъпната скална издатина край ла­гера на учителя.

— Господине, вие трябва да сте великият Бабаджи. - Лице­то на човека било озарено от неизразимо благоговение. - От месеци непрестанно ви търся сред тези сурови зъбери. Умоля­вам ви, приемете ме за ученик.

Когато великият гуру не отговорил, мъжът посочил скал­ната бездна до краката си.

— Ако ми откажете, ще се хвърля от тази планина. Живо­тът за мен няма повече смисъл, ако не мога да получа вашето водачество към Божественото.

— Скачай тогава - безстрастно казал Бабаджи. - Не мога да те приема в сегашното ти състояние на развитие.

Човекът в същия миг се хвърлил върху канарите. Бабаджи наредил на шокираните ученици да донесат тялото на непозна­тия. Когато се върнали с обезобразения труп, учителят поста­вил божествената си ръка върху мъртвеца. И, о, чудо! Той отво­рил очи и се проснал смирено пред всемогъщия.

— Сега си готов за ученичество. - Бабаджи излъчвал лю­бов към възкресения ученик. — Ти смело премина трудното из­питание. Смъртта вече няма да те докосне. Сега ти си един от нас. - После произнесъл обичайните си думи за тръгване: ,Дера данда утхао", и цялата група изчезнала от планината."

Аватара живее във вездесъщия Дух. За него не съществува понятието „обратно пропорционално на квадрата от разстояни­ето". Затова само една причина може да мотивира Бабаджи да запазва физическата си форма от век на век: желанието да да­де на човечеството конкретен пример за собствените му въз­можности. Ако човек никога не зърне Божественото в плът, тежката илюзия намая, че той не може да преодолее бренността си, ще продължи да го потиска.

Иисус е знаел от самото начало последователността на своя живот. Той е преминал през всяко събитие не заради самия себе си, не заради някаква кармична принуда, но единствено заради въздигането на мислещите човешки същества. Четири­мата му ученици очевидци - Матей, Марк, Лука и Йоан - са записали святата драма за благото на следващите поколения.

За Бабаджи също не съществува относителността на ми­налото, настоящето и бъдещето. От самото начало той е знаел всички фази на своя живот. И все пак, приспособявайки се към ограниченото разбиране на хората, той е изиграл много дейст­вия от своя божествен живот в присъствието на един или пове­че свидетели. Така един от учениците на Лахири Махасая присъствал, когато Бабаджи решил, че е дошло времето да оповес­ти възможността за телесно безсмъртие. Той изразил пред Рам Гопал Музумдар идеята, че това най-накрая трябва да стане известно, за да вдъхнови други търсещи сърца. Великите про­изнасят думите си и участват в сякаш естествения ход на съби­тията единствено за благото на хората, точно както казва Хрис­тос: „Отче,... аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но затова казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил." (Йоан 11:41-42)

По време на посещението ми при Рам Гопал, „неспящият светец" от Ранбаджпур¹⁹⁷, той ми разказа чудната история за първата си среща с Бабаджи.

„Понякога аз напусках усамотената си пещера, за да посе­дя край нозете на Лахири Махасая в Бенарес - разказваше ми Рам Гопал. - Веднъж в полунощ, докато тихо медитирах заед­но с група негови последователи, учителят ми отправи изне­надваща молба:

— Рам Гопал - каза той, - иди веднага на Дашасамедхския гатх.

Скоро стигнах уединеното място. Нощта бе осветена от лун­ната светлина и блестящите звезди. След като поседях извест­но време в търпеливо мълчание, вниманието ми бе привлечено от голяма каменна плоча до краката ми. Тя постепенно се повдигаше, разкривайки подземна пещера. Докато камъкът по някакъв неизвестен начин оставаше в равновесие, от пещерата високо във въздуха се издигна една красиво облечена, млада и изключително очарователна жена. Обкръжена е меко сияние, Тя бавно се спусна срещу мен и застана неподвижно, потънала I състояние на вътрешен екстаз. Най-накрая се раздвижи и неж­но продума:

— Аз съм Матаджи¹⁹⁸, сестрата на Бабаджи. Помолих брат СИ, а също и Лахири Махасая да дойдат тази нощ тук, за да обсъдим един много важен въпрос.

Една неясна светлина бързо прелетя над Ганг. Странното сияние се отразяваше в непрогледните води. То се приближа­ваше все повече и повече, докато не се озова с ослепителен бля­сък до Матаджи и се сгъсти мигновено в човешката форма на Лахири Махасая. Той смирено се поклони в нозете на светицата.

Преди да съм се опомнил от изненада, отново бях поразен да видя един въртящ се сноп тайнствена светлина, който се носеше по небето. Спускайки се бързо, огненият водовъртеж се приближи до нашата група и се материализира в тялото на един красив младеж, който - веднага разбрах - беше Бабаджи. Той приличаше на Лахири Махасая, като единствената разли­ка беше, че Бабаджи изглеждаше много по-млад и имаше дълга блестяща коса.

Лахири Махасая, Матаджи и аз коленичихме в нозете на великия гуру. Неземно усещане за блажен възторг затрептя във всяка фибра на съществото ми, когато се докоснах до божест­вената плът.

— Благословена сестро - каза Бабаджи, - смятам да захвър­ля телесната си форма и да се потопя в потока на Безпредел­ното.

— Долових твоето намерение, любими Учителю. Искам да го обсъдим тази нощ. Защо трябва да напускаш тялото си? - Божествената жена го гледаше изпитателно.

— Каква е разликата дали ще облека видима или невиди­ма вълна върху океана на моя Дух?

Матаджи отговори с чаровно остроумие:

— Безсмъртни гуру, щом няма разлика, тогава, моля те, никога не изоставяй своята форма¹⁹⁹.

— Да бъде така - тържествено рече Бабаджи. - Никога ня­ма да напусна физическата си форма. Винаги ще бъда видим поне за малък брой хора на тази земя. Бог изрече Собствената си воля чрез устата ти.

Докато с благоговение слушах разговора между тези въз­вишени същества, великият гуру се обърна към мене с благ жест.

— Не се страхувай, Рам Гопал - каза той, - ти си благосло­вен да бъдеш свидетел на това безсмъртно обещание.

Докато звукът от мелодичния глас на Бабаджи заглъхва­ше, неговата фигура и фигурата на Лахири Махасая бавно се издигнаха и полетяха обратно през Ганг. Ореол от ослепител­на светлина обрамчваше телата им, докато изчезнаха в нощно­то небе. фигурата на Матаджи се понесе към пещерата и се спусна в нея. Каменната плоча се затвори от само себе си, ся­каш действаха невидими лостове.

Безкрайно въодушевен, аз се отправих обратно към дома на Лахири Махасая. Когато рано призори се поклоних пред не­го, той ми се усмихна с разбиране.

— Радвам се за тебе, Рам Гопал - каза той. - Желанието да видиш Бабаджи и Матаджи, което често си изразявал пред ме­не, най-накрая се изпълни.

Останалите ученици ми съобщиха, че Лахири Махасая не е мръдвал от мястото си от предната вечер.

— Той ни изнесе чудесна беседа за безсмъртието, след като ти тръгна за гхата Дашасамедх - каза ми един чела. За първи път напълно осъзнах истината в стиховете от Писанията, ко­ито твърдят, че самореализираният човек може да се появи на различни места в две или повече тела по едно и също време.

Лахири Махасая по-късно ми обясни много метафизични моменти, отнасящи се до скрития божествен план за тази земя - завърши Рам Гопал. - Бабаджи е бил избран от Бога да оста­не в своето тяло по време на този конкретен световен цикъл. Ще дойдат и ще отминат епоха след епоха, а безсмъртният учител, гледайки драмата на вековете, ще присъства на тази зем­на сцена."
Глава 34

Материализиране на дворец в Хималаите

— Първата среща на Лахири Махасая с Бабаджи е увле­кателна история, една от онези, който ни дават възможност да надзърнем в живота на великия гуру.

Тези думи на Свами Кевалананда бяха прелюдия към един удивителен разказ. Първия път, когато го чух, аз бях буквал­но омагьосан. После много пъти увещавах милия си препода­вател по санскритски да ми повтаря тази история, която по-късно с фактически същите думи ми разказа и Шри Юктешвар. И двамата ученици на Лахири Махасая бяха чули велича­вия разказ непосредствено от устата на своя гуру.

„За първи път се срещнах с Бабаджи, когато бях на триде­сет и три години - разказвал Лахири Махасая. - През есента на 1861 г. бях настанен в Данапур като държавен служител в Министерството на военната промишленост. Една сутрин на­чалникът на управлението ме извика.

— Лахири - каза ми той, - току-що дойде телеграма от главното управление. Трябва да бъдеш преместен в Раникет, където сега се изгражда военна поща²⁰⁰.

Заедно с един прислужник аз се отправих на дългото 500 мили (800 км) пътуване. Пътувайки с коне и двуколки, на три­десетия ден ние пристигнахме в хималайската местност Раникет²⁰¹.

Моите служебни задължения не бяха обременителни. Можех да прекарвам много часове, разхождайки се по величест­вените планини. До мен достигна мълвата, че велики светци благословили този район с присъствието си. Усетих силно желание да ги видя. Един ранен следобед, докато се разхождах, с изненада чух далечен глас, който ме викаше по име. Продължих енергично да се катеря по планината Дронгири. Овладя ме леко безпокойство при мисълта, че може и да не успея да се върна обратно, преди тъмнината да се спусне над джунглата.

Накрая стигнах до едно малко открито място, осеяно от всички страни с пещери. На една от каменните издатини сто­еше усмихнат младеж и вдигаше приветствено ръка. С удивление забелязах, че - като се изключи меденият цвят на косата му - той забележително прилича на мене.

— Лахири, ти дойде! - Светецът нежно се обърна към мен на хиниди. - Почини си тук в тази пещера. Аз бях този, който и викаше.

Влязох в малка спретната пещера, в която имаше някол­ко пълнени одеяла и няколко камандулу (паници).

— Лахири, помниш ли това място? - Йогинът посочи ед­но сгънато одеяло в ъгъла.

— Не, господине. - Леко зашеметен от странността на приключението, аз добавих: - Сега трябва да тръгвам, преди да падне нощта. Сутринта ме чака работа в службата.

Тайнственият светец отговори на английски:

— Службата е създадена за тебе, а не ти за службата. Бях слисан, че този горски аскет не само говори английски, но и перифразира думите на Христос²⁰².

— Виждам, че телеграмата ми е имала въздействие. - За­бележката на йогина не ми беше понятна. Помолих го да ми обясни нейния смисъл.

— Прибягнах до телеграма, за да те извикам тук, в тези усамотени места. Именно аз безмълвно внуших на ума на твоя началник да те прехвърли в Раникет. Когато човек усеща единството си с човечеството, всички умове стават предавателни станции, чрез които той може да действа по своя воля. - Пос­ле нежно добави: - Лахири, наистина ли тази пещера не ти се струва позната?

Тъй като аз продължавах объркан да мълча, светецът се приближи и леко ме удари по челото. При неговото магне­тично докосване чуден ток премина през мозъка ми, осво­бождавайки сладките семена на спомените от предишния ми живот.

— Спомням си! - Гласът ми се задавяше от радостни хлипове. - Вие сте моят гуру Бабаджи, който винаги ми е принад­лежал! Сцените от миналото оживяват пред очите ми. Тук в тази пещера аз прекарах много години при предишното си въп­лъщение! - И тъй като ме преизпълниха неизразими възпоми­нания, аз със сълзи на очи прегърнах нозете на моя учител.

— Повече от три десетилетия те чакам тук - чакам те да се върнеш при мене! - Гласът на Бабаджи звънеше с небесна любов. - Ти се изплъзна и изчезна в буйните вълни на живота отвъд смъртта. Магическата пръчка на твоята карма те до­косна и ти си отиде! Въпреки че ти ме изгуби от погледа си, аз никога не те изпуснах от своя! Последвах те през фосфоре­сциращото астрално море, където се носят прекрасните анге­ли. През мрак, буря, катаклизми и светлина аз те следвах ка­то майката-птица, пазеща пиленцата си. Докато измина по­ложеният срок в утробата на майка ти, когато се появи като бебе - моето око винаги те гледаше. Аз присъствах невидимо, когато ти, заел поза лотос, зариваше слабото си телце в пясъ­ците на Надя през детството си! Търпеливо, месец след ме­сец, година след година аз те наблюдавах, чакайки този ден. Сега ти си с мен! Виж, там е твоята пещера, която така оби­чаше в миналото! Аз винаги я пазех чиста и готова за тебе. Тук е осветената от тебе постилка за асани, където ти ежед­невно седеше, за да изпълваш своето разширяващо се сърце с Бога! Виж купата си, от която често пиеше нектара, пригот­вен от мене! Виж как съм излъскал този меден съд, за да мо­жеш пак да пиеш от него! Скъпи мой, сега разбра ли?

— Мой гуру, какво мога да кажа? - на пресекулки про­шепнах аз. - Чувал ли е някой някога за такава безсмъртна любов? - Аз дълго и възторжено гледах своето вечно съкро­вище - моя гуру в живота и в смъртта.

— Лахири, нуждаеш се от пречистване. Изпий маслото в тази купа и легни край реката. - Практическата мъдрост на Бабаджи, помислих си аз, усмихвайки се на внезапните си спо­мени, винаги е на мястото си.

Подчиних се на напътствията му. Въпреки че ледената хималайска нощ бе настъпила, във всяка клетка на моето тя­ло започна да пулсира приятна топлина, едно вътрешно из­лъчване. Чудех се дали неизвестното масло не бе надарено с космическа топлина?

Остри ветрове бушуваха край мен в тъмнината, като ви­еха силно и предизвикателно. Студените вълни на река Гогаш от време на време заливаха тялото ми, простряно на ка­менния бряг. Наблизо ревяха тигри, но в сърцето ми нямаше страх. Лъчистата енергия, която наскоро се бе появила в мен, вдъхваше увереност в непристъпната ми защитеност. Някол­ко часа изминаха, без да усетя. Избледнелите спомени от друг живот се вплетоха в прекрасния рисунък на настоящето - но­вото единство с моя божествен гуру.

Самотните ми размишления бяха прекъснати от звука на приближаващи се стъпки. В тъмнината нечия ръка нежно ми помогна да стана и ми даде сухи дрехи.

— Ела, братко - каза спътникът ми. - Учителят те очаква. Той ме поведе по пътя през гората. Тъмната нощ внезап­но се освети от равномерно сияние в далечината.

— Дали не изгрява слънцето? - попитах аз. - Нима е из­минала цялата нощ?

— Още е полунощ. - Моят водач тихо се засмя. - Онази светлина е отблясък от златния дворец, материализиран тук тази нощ от несравнимия Бабаджи. В далечното минало ти веднъж изрази желание да се насладиш на красотата на дво­рец. Сега нашият учител изпълнява това желание и така те освобождава от оковите на кармата²⁰³. Той добави: - Тази нощ великолепният дворец ще бъде сцената за твоето посвещение в крия-йога. Всички твои братя са се събрали, за да те при­ветстват с хвалебствен химн, радвайки се, че твоето дълго из­гнание свърши. Виж!

Пред нас се издигаше огромен дворец от блестящо злато. Обсипан с безброй скъпоценни камъни, разположен сред прекрасни градини, той представляваше неописуемо великолепно зрелище. Светци с ангелски изражения се бяха разположили край блестящите порти, почти червени от блясъка на рубини­те. В декоративните арки бяха инкрустирани диаманти, перли, сапфири и смарагди с необикновена големина и яркост.

Последвах спътника си в просторната приемна зала. Аро­мат на тамян и рози се носеше из въздуха, матовите лампи излъчваха разноцветно сияние. Малки групи посветени, ня­кои със светла, а други с тъмна кожа, пееха мелодично или седяха в медитативни пози, потънали във вътрешен покой. Трепетна радост изпълваше атмосферата.

— Любувай се, наслаждавай се на изящното великолепие на този дворец, защото той е създаден единствено в твоя чест. - Водачът ми разбиращо ми се усмихна, когато нададох ня­колко възторжени възгласа.

— Братко - казах аз, - красотата на това творение над­хвърля границите на човешкото въображение. Моля те, обяс­ни ми тайната на неговия произход.

— С удоволствие ще ти изясня. - В тъмните очи на моя спътник просветна мъдрост. - В действителност в тази материализация няма нищо необяснимо. Целият космос е матери­ализирана мисъл на Създателя. Земята - тази тежка буца пръст, плаваща в космоса, е сън на Бога. Той е направил всич­ки неща от своето съзнание, точно както в съзнанието си на­сън човек създава и дава живот на различни творения.

Бог първо е създал земята като идея. След това й вдъхнал живот. Възникнали атомите на енергията. Той групирал ато­мите в това твърдо кълбо. Всичките му молекули се удържат заедно от волята на Бога. Когато Той отдръпне волята Си, земята отново ще се разпадне на енергия. Енергията ще се разтвори в съзнанието; земята-идея ще изчезне от обектив­ния план.

Субстанцията на съня поддържа материализацията си от подсъзнателната мисъл на спящия. Когато тази свързваща ми­съл се оттегли при събуждането, сънят и неговите елементи се стопяват. Човек затваря очи и съзижда творенията на съ­ня, които, когато се събуди, дематериализира без усилие. Той следва божествения архетип. По същия начин, когато се съ­буди в космическо съзнание, той ще може без усилие да дема­териализира илюзиите на космическия сън.

Бидейки едно с безкрайната, всеосъществяваща Воля, Ба­баджи може да накара атомите на елементите да се съчетаят и проявят във всякаква форма. Този златен дворец, създаден за един миг, е реален точно както е реална тази земя. Бабаджи създаде това великолепно здание с ума си и удържа ато­мите Му заедно със силата на своята воля точно както Бог е създал земята и я поддържа непокътната. - Той прибави: - когато тази постройка изпълни предназначението си, Баба­джи ще я дематериализира.

Тъй като аз, обзет от благоговение, не продумах, моят водач направи широк жест:

— Този блестящ дворец, прекрасно украсен със скъпоценни камъни, не е построен с човешки усилия или трудно добивани скъпоценности и злато. Той стои здраво - монументал­но предизвикателство към човека²⁰⁴. Всеки, който се осъзнае като син на Бога, както е направил Бабаджи, може да постиг­не всяка цел чрез безкрайните възможности, скрити в него. Обикновеният камък е заключил в себе си тайната на изуми­телната атомна енергия²⁰⁵, така също и смъртният е електро­централа на божественото.

Мъдрецът взе от съседната маса една изящна ваза, по чи­ято дръжка блестяха диаманти.

— Нашият гуру създаде този дворец, кристализирайки милиарди свободни космически лъчи - продължи той. - Пипни тази ваза и нейните диаманти, те ще задоволят всички про­верки на сетивния опит.

Аз изследвах вазата и прокарах ръката си по гладките й стени от блестящо злато. Всеки един от скъпоценните камъ­ни, които щедро я обсипваха, бе достоен за царска колекция. Дълбоко удовлетворение обхвана ума ми. Забравеното жела­ние, скрито в подсъзнанието ми в продължение на много жи­воти, сега си отиде, едновременно удовлетворено и угасено.

Моят достолепен спътник ме поведе през богато украсени арки и коридори, през анфилада от стаи, пищно мебелирани в стила на императорски дворец. Накрая влязохме в огромна за­ла. В средата й се издигаше златен трон, инкрустиран със скъ­поценности, излъчващи ослепително многообразие от багри. Там в поза лотос седеше върховният Бабаджи. Коленичих на блестящия под до нозете му.

— Лахири, още ли се наслаждаваш на илюзорното си жела­ние за златен дворец? - Очите на моя гуру блестяха като сап­фири. - Събуди се! Скоро цялата ти жажда за земни блага ще бъде уталожена завинаги. - Той прошепна някакви тайнстве­ни думи за благослов. - Сине мой, стани. Приеми своето посве­щение в царството на Бога чрез крия-йога.

Бабаджи протегна ръката си. Появи сехома (Жертвен огън), обкръжен с плодове и цветя. Пред този пламтящ олтар аз полу­чих освобождаващата техника на йога.

Обредът завърши рано призори. В своето състояние на ек­стаз не усещах нужда да спя и се разхождах из двореца, който бе изпълнен от всички страни със съкровища и безценни предме­ти на изкуството. Като слязох във великолепните градини, аз забелязах наблизо същите пещери и голи планини, които пред­ния ден не можеха да се похвалят със съседство с дворци и цвет­ни тераси.

Като се върнах в двореца, приказно блестящ в студената светлина на хималайското слънце, потърсих отново присъст­вието на учителя си. Той все още седеше на трона, заобиколен от множество тихи ученици.

— Лахири, ти си гладен - каза Бабаджи и добави: - Затво­ри очи.

Когато отново ги отворих, приказният дворец и прекрас­ните градини бяха изчезнали. Моето тяло и телата на Бабаджи и учениците сега седяха на голата земя, точно на мястото на изчезналия дворец, недалеч от осветените от слънцето входове на каменните пещери. Припомних си, че моят водач бе отбеля­зал, че дворецът ще се дематериализира, пленените атоми ще се освободят и ще се върнат отново в мисълта-субстанция, от която са възникнали. Макар и слисан, аз погледнах доверчиво своя гуру. Не знаех какво още да очаквам от този ден на чудесата.

— Целта, заради която бе построен дворецът, е изпълнена - обясни Бабаджи. Той взе един глинен съд от земята. - Пъхни си ръката вътре и вземи каквато храна искаш.

Щом докоснах широката, празна купа, тя се напълни с го­рещи, пържени в масло лучи, къри и редки сладкиши. Аз добре си хапнах и забелязах, че съдът остава винаги пълен. Като свър­ших да ям, се огледах наоколо за вода. Моят гуру посочи към купата пред мене. О, чудо! Храната беше изчезнала и на нейно място имаше вода, чиста като планински поток.

— Малцина смъртни знаят, че царството на Бога включ­ва и царството на земните осъществявания - отбеляза Баба­джи. Божествената област се простира до земната, но послед­ната, бидейки илюзорна, не може да включи същността на реалността.

— Обични гуру, миналата нощ вие ми показахте връзка­та на земната и небесната красота! - Усмихнах се, като си спомних изчезналия дворец. Навярно нито един смирен йо­гин не е бил посвещаван във високите мистерии на Духа сред по-впечатляващ разкош! Но аз спокойно наблюдавах поразителния контраст с предната сцена. Сухата земя, не­бесният покров, пещерите, предлагащи примитивен приют - всичко това беше прекрасна естествена обстановка за ан­гелските светци около мене.

Същият ден седнах на своето одеяло, осветено от споме­ните за реализациите ми в миналия живот. Моят божествен гуру се приближи и прокара ръка над главата ми. Изпаднах в състоянието нирвикалпа-самадхи, пребивавайки непрекъс­нато в неговото блаженство седем дни. Преминавайки реду­ващите се сфери на Самопознанието, аз проникнах в безс­мъртните области на реалността.²⁰⁶ Всички илюзорни огра­ничения отпаднаха едно по едно, душата ми здраво се наста­ни върху вечния олтар на Космическия Дух. На осмия ден аз паднах в краката на моя гуру и го помолих да остана завина­ги с него в това диво и свято място.

— Сине мой - каза Бабаджи, като ме прегърна, - ролята ти в тази инкарнация трябва да бъде играна на външна сце­на. Предрождено благословен с много животи на уединена медитация, сега трябва да се смесиш със света на хората.

Дълбок смисъл се крие във факта, че този път ти не се срещна с мене, преди да си вече женен мъж с благоприлични служебни задължения. Трябва да оставиш мисълта да се присъединиш към тайната ни група в Хималаите. Твоят жи­вот следва да премине в многолюдните тържища, служейки като образец за идеален йогин, който в същото време е и глава на семейство.

Виковете на много объркани мъже и жени, живеещи в све­та, достигнаха ушите на Великия Единен - продължи той. - Ти си избран да занесеш духовна утеха чрез крия-йога на безброй ревностни търсачи. Милионите, които са обременени със се­мейни връзки и тежки светски задължения, ще получат ново сърце от тебе - глава на семейство като тях. Трябва да ги насо­чиш към разбирането, че високите йогически постижения не са недостъпни за семейния човек. Дори и в света йогинът, кой­то честно изпълнява задълженията си без личен мотив и при­вързаност, върви по сигурния път на просветлението.

Никаква необходимост не те принуждава да напуснеш све­та, защото вътрешно ти вече си разтрогнал всички кармични връзки. Без да си от този свят, ти все пак трябва да бъдеш в него. Предстоят ти още много години, през които съзнателно трябва да изпълняваш своите семейни, делови, граждански и духовни задължения. Благо ново дихание на божествена на­дежда ще проникне пресъхналите сърца на светските люде. От твоя уравновесен живот те ще разберат, че освобождени­ето зависи не от външното, а от вътрешното отречение.

Колко далечни ми изглеждаха моето семейство, работа­та ми, светът, докато слушах своя гуру в усамотението на високите Хималаи. И все пак в думите му звучеше несъкрушима истина. Аз смирено се съгласих да напусна този бла­гословен пристан на покоя. Бабаджи ме научи на строгите древни правила, ръководещи предаването на йогическото из­куство от гуру на ученик.

— Дарявай ключа на крия само на стойностни ученици - каза Бабаджи. - Единствено този, който се врича да жерт­ва всичко в търсене на Божественото, е достоен да разкрие последните тайнства на живота чрез науката за медитацията.

— Ангелски гуру, така както вече облагодетелствахте човечеството, възкресявайки загубеното изкуство на крия-йога, няма ли да увеличите тази благодат, като отсла­бите стриктните изисквания за ученичество? - Аз умоляващо гледах Бабаджи. - Моля ви, позволете ми да предавам крия на всички търсещи, дори и в началото те да не могат да дадат обет за вътрешно отречение. Измъчените мъже и жени по света, преследвани от тройното страдание²⁰⁷, се нуждаят от осо­бено насърчаване. Те може би никога няма да поемат по пътя към освобождението, ако им бъде отказано посвещение в крия.

— Така да бъде. Божествената воля се изрази чрез тебе. - С тези прости думи милосърдният гуру премахна суровите за­щитни мерки, които векове са скривали крия от света. - Давай крия свободно на всички, които смирено те помолят за помощ.

След като помълча, Бабаджи добави:

— Повтаряй на всеки свой ученик величественото обе­щание от Бхагавадгита: „Свалпамапя дхармася, траяте ма­хащо бхаят" - „Дори и малка частица от практикуването на тази религия²⁰⁸ ще ви спаси от ужасни страхове и колосални страдания"²⁰⁹.

Когато на следната сутрин коленичих в нозете на своя гуру за прощална благословия, той усети дълбокото ми не­желание да се разделя с него.

— Любимо мое дете, за нас няма раздяла. - Той нежно докосна рамото ми. - Където и да се намираш, винаги кога­то ме повикаш, аз в същия миг ще се озова при тебе.

Успокоен от това чудно обещание и богат с наново при­добитото злато на Божията мъдрост, аз се спуснах от плани­ната. В службата си бях посрещнат радостно от колегите си, които от десет дни смятали, че съм се загубил в хималайските джунгли. Скоро от главното управление пристигна писмо.

„Лахири трябва да се върне в Данапур", гласеше то. „Бил е преместен в Раникет по погрешка. Ще бъде изпратен друг човек, за да поеме задълженията му в Раникет."

Усмихнах се, като си помислих за скрития ход на съби­тията, довел ме до това отдалечено място в Индия.

Преди да се върна в Данапур²¹⁰, аз прекарах няколко дни с едно бенгалско семейство в Морадабад. Там се събраха шес­тима приятели, за да ме видят. Когато насочих разговора към духовни теми, домакинът ни мрачно отбеляза:

— О, в днешно време в Индия няма светци!

— Бабу - разгорещено запротестирах аз, - в тази страна все още несъмнено има велики учители!

В състояние на силна възбуда, аз се усетих подтикнат да разкажа за моето чудно преживяване в Хималаите. Малка­та компания прояви вежливо недоверие.

— Лахири - каза с успокоителен тон един от мъжете, - умът ти е бил подложен на голямо напрежение в разредения планински въздух. Сънувал си с отворени очи.

Горящ с ентусиазма на истината, аз казах, без да по­мисля:

— Ако го призова, моят гуру ще, се яви направо в тази къща.

В погледите на всички просветна интерес. Нищо чудно, че групата нямаше търпение да види светец, материализи­ран по такъв странен начин. Почти неохотно аз помолих за тиха стая и две нови вълнени одеяла.

— Учителят ще се материализира от етера - казах аз. - Стойте тихо зад вратата, аз скоро ще ви повикам.

Потънах в медитативно състояние, призовавайки сми­рено моя гуру. Скоро затъмнената стая се изпълни с неясна еманация на лунна светлина и се появи блестящата фигура на Бабаджи.

— Лахири, защо ме викаш за дреболии? - Погледът на учителя беше суров. - Истината е за сериозните търсачи, а не за онези, които изпитват само празно любопитство. Лес­но е да повярваш, когато видиш нещо с очите си, тогава ня­ма какво да отричаш. Свръхсетивната истина заслужават и откриват единствено онези, които преодоляват естествения си материалистически скептицизъм. - И строго добави: - Остави ме да си вървя!

Аз умолително паднах в нозете му.

— Свети гуру, осъзнавам сериозната си грешка и смирено ви моля за прошка. Осмелих се да ви призова, за да събудя вяра в тези духовно слепи умове. Тъй като милостиво се явих­те на молбата ми, моля ви, не си тръгвайте, без да дадете благословия на моите приятели. Макар и да не вярват, те все пак искат да проверят истината в моите странни твърдения.

— Добре, ще остана за известно време. Не искам думите ти да бъдат дискредитирани пред твоите приятели. - Лицето на Бабаджи омекна, но той добави: - Отсега нататък, сине мой, ще идвам, когато се нуждаеш от мене, а не винаги, ко­гато ме извикаш²¹¹.

Напрегнато мълчание се възцари в малката група, когато отворих вратата. Сякаш без да вярват на очите си, приятелите ми се взираха в сияещата фигура върху одеялото.

— Това е масова хипноза! - нервно се засмя един от тях. - Не е възможно някой да е влязъл в тази стая, без да разберем!

Бабаджи усмихнато се приближи и позволи на всеки един да докосне топлата, плътна кожа на тялото му. Съмненията се разсеяха, моите приятели се проснаха на пода в благоговейно разкаяние.

— Пригответе халва²¹² - помоли Бабаджи, за да увери, как­то разбирах, още повече групата във физическата си реалност. Докато кашата се вареше, божественият гуру разговаряше неп­ринудено и приветливо. Голяма беше метаморфозата на тези Тома Неверници, които се превърнаха в благочестиви свети Павловци. След като яде, Бабаджи благослови всекиго поотделно. Внезапен блясък - и ние станахме свидетели на това как елек­тронните елементи от тялото на Бабаджи мигновено се раз­паднаха, превръщайки се в разсейваща се парообразна светли­на. Съзвучната с Бога волева сила на учителя отслаби своя контрол, сцепил етерните атоми в негово тяло, и незабавно трилионите фини живототронни искри се изгубиха в резер­воара на Безкрайността.

— Със собствените си очи видях победителя на смъртта - каза почтително Майтра²¹³, един от групата. Лицето му бе преобразено от радостта на скорошното пробуждане. - Вър­ховният гуру си играе с времето и пространството, както де­тето си играе със сапунени мехури. Видях този, който има ключове от небето и от земята.

Скоро се върнах в Данапур. Здраво хвърлил котва в ду­ховното, аз отново поех многобройните служебни и семейни отговорности като глава на семейство."

Лахири Махасая също така е разказал на Свами Кева­лананда и на Шри Юктешвар историята за друга среща с Баба­джи при обстоятелства, потвърдили обещанието на гуруто: „Ще идвам винаги, когато имаш нужда от мен."

„Това се случи по време на празника Кумбха мела в Аллахабад - разказвал Лахири Махасая на своите ученици. - Бях отишъл там по време на кратка служебна отпуска. Докато се разхождах сред тълпите монаси и садху, дошли отдалече, за да участват в свещения празник, забелязах един посипан с пепел аскет, който държеше купичка за подаяния. През ума ми мина мисълта, че този човек е лицемерен, като носи външни символи на отречението без съответно вътрешно покритие.

Не успях да отмина аскета и изуменият ми поглед попадна на Бабаджи. Той беше коленичил пред един отшелник със сплъс­тени коси.

— Гуруджи! - Аз забързах към него. - Какво правите тук?

— Мия краката на този отшелник, а после ще измия съдо­вете за готвене. - Бабаджи ми се усмихна като малко дете и аз разбрах какво имаше предвид. Той искаше да не подлагам ни­кого на критика, а да видя, че Бог обитава еднакво всички те­лесни храмове - и на най-възвишения, и на най-изпадналия човек. Великият гуру добави:

— Служейки на мъдрия и невеж садху, аз се уча на най-голямата добродетел, която радва Бога повече от всички оста­нали - смирението."