Да развием своите творчески способности

Художественото творчество може да бъде естествен израз на едно висше вдъхновение. Тъй като е живо и трептящо участие във вселенската хармония, изкуството трябва да бъде едно ”пре-сътворяване”, което позволява на човешкото същество да се свърже с творящия дух. Същият духовен лъч може така да се раздели на различни снопове за всеки творчески израз и в една серия от вариации, които са музиката, танцът, картината или писането. Една мелодия, една форма или фраза представляват винаги среща с магийния миг на творчеството. Бруно Белами художник и създател на анимационни филми, споделя:

”Едно нещо е да насочиш живота си към изкуството и творчеството; съвсем друго нещо е да ориентираш творческите си способности към някакъв процес на познание и трансформация. Нуждата, която изпитвах да се изразявам чрез изкуството до степен да го превърна в моя професия, се оказа пред необходимостта да бъде преразгледана в нови измерения от момента, когато осъзнах значението и смисъла да се захвана с нещо цялостно. Най-широкият поглед към реалността, до който имах тогава възможността да се докосна и който постоянно продължавам да задълбочавам, ми позволяваше да отивам все по-далеч отвъд обикновеното вътрешно удовлетворение да рисувам образи и с тях да доставям удоволствие на хората, които ги гледат. Този поглед ме накара да усетя до каква степен всичко онова, което се материализира в действителността, се сътворява най-напред вътрешно, в един невидим план, който без съмнение е много по-близък до някаква истинска реалност.”

Творчеството е умението да хармонизираме нашите мисли и да създаваме нови чрез порива на вдъхновението.

Както физическото тяло се изгражда от това, с което се храни, така и психиката се развива в зависимост от енергиите, които поема от околния свят. Затова е необходимо да определим и отсеем позитивните влияния, които ни укрепват, и негативните влияния, които ни ограничават, но и да разработваме своите собствени творчески енергии, от които да се разгърне целият ни потенциал от инициативност и оригиналност. По този начин ще открием, че всеки индивид е ковач на живота си, на своите успехи, но и на своите неуспехи.

”Често се говори за въздействия и влияния - предимно лоши и отрицателни! Но това, за което не се говори достатъчно, е свободата на всеки човек да избира именно “кой” да му влияяе. Вместо да се защитаваш срещу влиянията (което може да те доведе до положение да се взираш само в своя пъп със запушени уши), по-добре е да се научиш да избираш, да ги отсяваш... Защото е истинско щастие да бъдеш ”повлиян за добро”. - Катрин К.

”Много често хората понасят всичко, което им се случва, мислят, че съдбата е неизбежна. Това е така, ако човек не отрищи една вътрешна сила, която да му позволи да излезе от омагьосващия го плен на посредствеността. Но когато едно същество истински желае да излезе от този план на съществуване, в който живее, и е способно упорито да си представя нещо друго, винаги го постига. Многобройни са индивидуалните доказателства за това. Тогава нека си представим каква сила се отприщва от повече хора, които заедно успяват да родят в представите си едно по-интересно и по-добро за еволюцията бъдеще.” - Надин В.

”Как да направиш така, че да се родят твоите лични идеи и твоят специфичен гений, на това никой никого не учи! Всеки е по своему оригинален, което му позволява да разцъфтят цветята в тайната му съкровена градина. Именно това ни свързва със съществената страна на нашето същество.” - Елизабет Р.

Духовното измерение е измерението на безсмъртното присъствие на божествеността в нас. Да стигнем до тази съществена част означава да излезем от всичко второстепенно, временно и илюзорно, което се стреми да ни манипулира във всекидневните ни действия. От момента, в който открием отново някаква вътрешна прозрачност и яснота, ще усетим необходимостта да се настроим на това измерение от самите нас, разположено отвъд гранците на нашата материална реалност. Не е достатъчно ”да отстъпим”, трябва ”да наберем височина”. В миналото всяко духовно търсене е било канализирано от философски системи и религиозни догми. Днес това дирене се изразява, извън установените институции, най-често чрез вътрешна работа, която се извършва всекидневно и то в обмен с другиго.

”Постепенно изоставих моите привързаности и предприех пътуване през света. Опитът, който бях придобил преди началото, ме насочваше към мисълта, че онова, което търся, се намира някъде между философията, религията и изкуството. Заинтересувах се от будизма, шинтуизма и мисленето на японците. Срещнах католици, от които разбрах за харизмата (Божията благодат се изпраща чрез тайнство), посещавах сбирките на обществата Ню Ейдж. Мюсюлманите суфити ми показаха един непознат за мен ислям. Пътят на посвещението ми придобиваше вече форма.” - Франсоа В.

”Интуицията и желанието ме водеха: исках да намеря - като в едно семейство за посвещение - същества като мен, които искат да изживеят своя вътрешен порив в едно ниво на универсално единение с Бога, извън религиите. Въпросът беше да знам къде и как да намеря тези същества, които съществуват някъде, бях сигурен в това. Представях си ги като посветени, които имат ”Познанието”. Бях чул да се говори за ордена на розенкройцерите, на темплиерите и други, но винаги моята чудесна интуиция ми подсказваше, че не съм точно там, където трябва да бъда. Имах една сигурна и недвусмислена мисъл в главата си: не трябва да поемам по утъпкани пътеки, трябва да намеря хора, които работят резултатно и то на друго ниво.” - Блез В.

Някои същества тръгват чрез различни духовни науки - между които и медитацията - по пътя на вътрешната опитност, който води до разширяване на съзнанието и до някаква форма на душевен покой. Развитието на индивида изисква едновременно ограничаване, концентриране и извисяване на собствената енергия и на собственото съзнание.

”Това израстване на съзнанието развива толерантност, точност и незабавно проявяваща се истинска, смислена и вярна обич, която за мен е много ценна. Разбира се, това не се постига без никакви усилия... Трябва да вземаш решения, да правиш избор, да принасяш семожертва - както би могло да се каже, ако се гледа само атвън - и винаги да държиш на това и да бъдеш издръжлив. Но и в този път, както във всеки друг, ще получиш нищо, ако не вложиш нищо.” - Катрин К.

”Малко по-малко успявах да откривам у себе си, заедно с другите, много страни от моята индивидуалност, както и някакво единение между душата и духа. Един подход и метод, който има предвид всички нива или етажи на съществото (висотата на свръхсъзнанието, областта на самото съзнание и подмолите на несъзнателното и неосъзнаваното) по един вътрешно свързан и точен начин. Умение да живееш пречистен, като постигаш съвсем конкретно и реално знания за посвещението, без да бъдат те откъснати от всекидневието на живота, а да го превръщат в чудо, в красота, където всеки миг става кристал на точност и чистота, едно постоянно откривателство, едно по-пълно присъствие, едно не-прекъсване, едно приемане на двойствеността.” - Бернар С.

Пазарът на илюзии

От доста години всякакъв вид курсове и стажове, свързани с развитието на човека, излязоха на бял свят и станаха подвижни бойници. Роди се нова раса консуматори: на стажове в зали, на пътешествия в книги, на лекции в беседи, на техники в методи, много хора паберкуват по този начин информация и опит по цикли, съответстващи на нуждите им, но и поради това, че е модно и модерно.

При наличието на такова огромно търсене популяризирането заема трона и отговаря често на законите на маркетинга, който създава продукта в зависимост от нуждите на целта. Но внимание! Ограниченията на всеки метод са като на един инструмент. Както ръката си служи с инструмента с по-малка или по-голяма сръчност, така и резултатът от прилагането на един метод зависи от вътрешното решение и реално положеното усилие. Пътищата за индивидуално развитие не са едни и същи за всички и съдържат в себе си много прагове и изпитания.

В най-вътрешната област на Древен Египет кандидатът за посвещение трябвало да остане седем години извън храма. В Тибет младежът, преди да стане послушник, трябвало да стои пред вратата на манастира и да издържи на глада, студа, тъмнината и самотата, за да докаже своята готовност и решимост, преди да му бъде разрешено да влезе. В нашето общество, където такива практики биха били възприемани като варварски, изпитанието се свежда до избора на пътя, който е наистина нашият индивидуален път, сред лабиринти, имащ пребогато задънени места, уловки и капани, където мнозина се загубват и въртят в омагьосен кръг. Някои все пак успяват да излязат от лабиринта, благодарение на ”нишката на Ариадна”, която е тайната връзка с висшето им съзнание.

Всяка индивидуална еволюция минава през фази на стремителен възход и ентусиазъм, последвани от периоди на съмнения и изпитания. Трябва да се борим срещу обезкуражаването, срещу изкушението на правите и светли пътища, които водят към бездната, срещу инерцията, която неизбежно води към загуба на идеала.

Стигане до посвещението

За да излезем от едно поле, където няма скачване, трябва да преминем през една граница. Пресичането й изисква много време, работа, концентрация и помощ от висшите измерения. Чрез едно волево и продължително действие е възможно да се изтръгнем от плана на съдбата и тогава да бъдем докоснати от висше влияние, което ще изглежда като Божествена воля. Казано е: “Помогни си, и небето ще ти помогне”. Нищо не може наистина да се случи, ако човекът не направи реално усилие, за да излезе от пространствено-времевите коловози, които го затварят в едно твърде ограничено виждане за него самия. Индивидите, които преминават тази граница на откачване, се настройват спрямо космичните измерения, които вдъхновяват човешкото същество по един позитивен начин за неговата еволюция, но преминаването е трудно, както свидетелства Йо Апел-Гери:

”Това , което мога да кажа, е, че нищо не съм получил лесно. Всичко, което ми се е случило, стана след много големи и продължителни усилия, за да го постигна. Това винаги е изисквало много голяма концентрация, дълги години работа, подготовка, овладяване, преди една внезапна промяна да ми отвори път към други измерения. Не съм някакво същество-чудо, за което всичко се е развивало с някакво превъзходно просветление чрез някаква светлина, която пада върху главата. Много информации дойдоха след дълбок размисъл, интензивна медитация и на много етапи. Методът ми не е туристическо изчакване на някакво трансцендентно просветление по време на повърхностна медитация. Резултатът, който съм получил, след това цялостно изследване, ми харесва и ми е скъп, тъй като ми позволява да стигам всеки миг до най-доброто разбиране на всякакви положения. Но не мога да кажа на другите същества, че пътят е лесен, защото той наистина не беше лесен за мен. Пътят трябва да се приеме сериозно, защото през етапите преминават само онези, които са твърдо решени и много предани. Всичко това е много трудно. Вселената не се поема ей току-така, с един пирует. Иначе всички бихме били богове. Не трябва да си правим илюзии. Трансформацията на един индивид, за да стигне той до някое по-висше измерение, не е нещо просто и лесно. Ако някой ми каже обратното, готов съм за един сериозен разговор с него!... защото във всички случаи човек заплаща - или преди, или по време на работата си, или след това.”

Истинската духовност не е някакво неясно и неопределено бягство извън възможностите и случайностите в материалния свят, а е точно противоположното на някакво блажено и пасивно очакване. Ето защо се говори за “осъзнаване и за съзнателно завоюване”, нещо като завземане при война. Ако е било казано в Евангелието: ”Ще повърна равнодушните” и “Царството небесно принадлежи на насилниците и на онези, които го завоюват”, това означава, че трябва да се противопоставим и да проявим насилие спрямо своята инерция, за да мобилизираме всички свои ресурси, съзнателни и несъзнателни, и да постигнем целите, които сме си поставили, като привличаме към нас всички елементи за нашия успех. Това няма нищо общо с някакъв туризъм из духовността, който - спрямо търсенето на посвещение - е точно това, което един ваканционен клуб е спрямо истинското изследване на непозната джунгла.

“Да умееш да извличаш от самите трудности в живота някакъв фермент на съвършенство и да ги преработваш в съответните живи сили на свръхфизично ниво, ето това е висша алхимия, която не може да бъде победена от нищо.”⁵¹ Този цитат от книгата “Великото Дело” потвърждава, че опитът и изпитанията ни позволяват да извличаме същественото от всичко несъществено, да умираме многократно спрямо нашите илюзии и нашите навици, за да се възраждаме по-цялостни и по-съответстващи на това, което сме ние като същност.
2. СВРЪХЛИЧНОСТНА ДИНАМИКА

Свръхличностната динамика е един аспект на груповата динамика, която се създава, когато участниците в групата се събират, за да стигнат до по-висше ниво на съзнанието-енергия. Тя изисква редица условия, за да се реализира, и нейните най-мощни резултати се проявяват чрез :

• 
  вътрешен мир и вътрешна хармония, породени от създадената среда за общуване и единение;
  
• 
  засилване на идентичността на всекиго чрез по-добро разбиране на себе си благодарение на обмена с другите;
  
• 
  развиване на сетивността и на духовността благодарение на разширяване на съзнанието;
  
• 
  възможност за придобиване на нови свръхсетивни възприятия;
  
• 
  нарастване на индивидуалните творчески способности, постигане на най-висока степен на възможности при всеки участник чрез синтеза на енергиите (синергията) на индивидите.
  

Колкото повече се развива човек, толкова повече усеща небходимостта да обменя своя опит с приятели, за да стигнат заедно до края на един път, който води до откриване на самия себе си. Именно тогава човек започва да се среща с хора, които търсят същото качество на съществуване, на живот и на мислене, за да се създаде и изгради точно това, което ние наричаме енергийно семейство.

Както хромозомното семейство се състои от същества, свързани от една и съща кръв, така енергийното семейство събира индивиди, които имат еднаква, близка или подобна сетивност. Лайтмотивът на всички свидетелства е усещането, че си намерил това енергийно семейство, което позволява да се направи връзка с невидимото духовно семейство. Вибрационното ниво, в което живее един индивид, и кармичната му биография ще определят именно кои мъже и жени са подходящи за неговата еволюция в конкретния момент - по принципа на резонанса, чиято същност може да се изрази с две думи: които си приличат се привличат.

“Всеки човек трябва да намери мястото и съществата, които ще му помогнат да си изясни идеята за другото измерение, в което сам той желае да живее, и да открие онова вътрешно качество, присъщо единствено на него, за да може след това да се свърже със своето свръхсъзнание. Няма само един единствен възможен път, всяко нещо, което съществото човек изживява, е важно и човечеството, чрез резонанса, може да бъде подпомогнато за извисяването си от всяко наше позитивно действие.” - Летиция Ф.

“Като да бях намерил отново приятели след дълго отсъствие, които винаги съм търсил: същества като мене, със същата сетивност, с които можех да изживея едно вътрешно единение, без никакви трудности, дори без да си говорим.” - Беноа П.

Едно енергийно семейство е утробата (или матрицата) за промяна, в която съществото може да се развива вътрешно, в климат на доверие, сътрудничество и пораждаща се телепатия. Целият наш опит ни доказва, че за да напредне във вътрешния си път, както при изкачването на планина, добре е човекът да бъде воден. Най-напред предимно от едно фино невидимо духвно измерение, след това от някои същества, които имат повече опит от него, а накрая чрез обмена с други търсещи хора, чийто поглед му помага да разбира по-добре самия себе си. ”Кажи ми след кого вървиш, ще ти кажа кой си...”

“Изглежда ми все повече и повече очевидно, че събирането на същества, движени от един и същи порив към нещо възвишено, позволява на всекиго поотделно да запазва и засилва онова вътрешно пламъче, тъй уязвимо в един свят на очевиден душевна и умствена деградация.” - Ришар Б.

“Една група, наистина това създаваме тук. Искам да уточня, че в една група има толкова групи, колкото са индивидите... Всеки има свое виждане за групата и открива в нея определено очарование или определено неудобство; всеки я приспособява към себе си, залива я със своя си сос; всеки вижда в нея своите собствени граници. Един екип като нашия става защитено и закриляно пространство, където има топлота, където всеки може да говори без страх от неразбиране или присмех (е, най-много по няколко здравословни шеги) и където можеш да се почувстваш отново добре, ако изпитанията по пътя те попритиснат или поразтърсят малко повече.” - Катрин К.

“Един такъв екипаж за космична връзка е като ракетна площадка за индивидите, решили и решени да достигнат до своето небе. Последната врата в духовното търсене - преминаването в друг континуум - е лично дело, една вътрешна връзка между Бога и всеки един от нас, абсолютно убеден съм в това. Но за да извървиш целия подготвителен път, да се изтръгнеш от колективната несъзнателност и неосъзнатост, да сложиш край на изолираността си в обществото, да се обърнеш към духовното - за това ти трябват приятелки и приятели по пътя, за да те подпомагат и окуражават. На всичко отгоре ще ти трябват и видими или невидими водачи. Всички онези, които ги отричат и не приемат, рискуват още дълго време да се заблуждават и грешат.” - Тиери О.

Изграждането на едно поле на хармония между повече същества предизвиква незабавно приток на енергия и пробуждането на едно съществено измерение, което дава отново смисъл на живота. Ритъмът на живот в обществото не позволява на чувствителните хора да намират онова достатъчно фино енергийно поле, което им е необходимо, за да могат да си възвръщат своето равновесие. Множество свидетелства ни дават представа за многостранния ефект на тази свръхличностна динамика.

“Бях доста притеснителна, трудно общувах с други хора. След триседмична ваканция, която прекарах в работа с група, почувствах дълбоко в себе си и във всички мои фибри как нещо се разгъва. Забелязах също така, че моите фини невидими тела-носители се захранват отново с енергия. След връщането си у дома забелязах, че мога да казвам на другите всичко това, което искам, то вече не оставаше блокирано в главата ми.” - Марилен С.

“Преди десет години в Париж срещнах една група, работеща по принципите на харизмата, посещавах я четири години, защото по онова време тя отговаряше на моя духовен идеал. Стремях се към истината, простотата и чистотата, чувствах се вдъхновена и окрилена от нова вяра, срещайки се с тези млади хора, които ми изглеждаха като излъчващи светлина. Преживях мистични опитности и свръхестествени контакти. Чувството за дълбока вътрешна празнота, което изпитвах по-рано, преди да срещна вярата, бе заменено от една необикновена радост и всеобземащ ме усет за пълнота. Чувствах се непрекъснато водена, подпомагана, придружена от едно присъствие, което бдеше върху мене ден и нощ. Сега работя с Пътешествениците в безвремието и преоткривам тези контакти, но с повече познание, съзнание и яснота.” - Валери С.

“Понякога ми се случваше да изживявам гняв, който сдържах дълбоко в себе си, но резултатите от това биваха винаги опустушителни. Изслушването на всекиго поотделно в групата, както и споделянето на многобройните най-различни видове индивидуален опит допринесоха много за моята промяна. Благодарение на връщането си назад, станало възможно едва след като разбрах какво представлява движението на енергиите, аз бях вече в състояние да се справям с гнева си по-безболезнено както за мен, така и за моите близки.” - Филип С.

Благодарение на поддръжката, осигурявана от запазени енергийни полета, човек може много по-лесно да избягва или да се освобождава окончателно от някои свои вредни навици.

“Като дойдох тука, пушех, но с всеки ден желанието ми да пуша сякаш се изпаряваше. Отдавна имах желание да спра и бях пробвал всякакви начини и методи, но не успявах да го направя окончателно. Както при много други същества, мигът, от който по-нататък вече не пуша, дойде внезапно, без ни най-малко желание да започна отново. Може би липсата на цигари бе запълнена с нещо много по-важно.” - Дидие Т.

Когато човек чете за определени вътрешни опитности, които преминават отвъд тясната рамка на разумното и рационалното, не е лесно да се намери някаква среда, в която да можем да споделим това тайно съкровище. Участието в някакъв вид екипна работа от подобен род създава едно особено важно ниво на човешки взаимотношения, един психически микроклимат, който позволява да се разгърне сетивността на всекиго и всеки да може да преоткрива както себе си, така и всички останали хора.

“Това беше един вид събуждане, сякаш се измъквах от старата си кожа. Трудно е да се определи и опише това впечатление, но то е реално. Като че ли пораснах, излязъл от някакво състояние на посредственост. Усещах някаква по-голяма точност със самия себе си, в синхрон с всички останали части на моята личност. По-рано търсех в живота си нещо, което не знаех как да обясня, нито дори да определя, а сега вече намирах отговор на въпросите, които си поставях. Можех да споделя стремежите си към един по-благороден живот, по-истински, в хармония със законите, които управляват вселената. Разбира се, всичко това не беше никак лесно, защото трябваше да преодолея съмнението и моите дълбоки страхове, произлизащи от възпитанието и образованието и от условията, при които бях живял.” - Патрик К.

Срещайки се с други същества, които са имали опит с една друга “различна реалност”, един индивид може да види как му се разкрива някаква част от неговата индивидуалност, която е била останала неразвита поради липса на възможности за общуване. Да си представим едно общество от слепци, в което се раждат деца, които могат да виждат. Те биват възпитавани в една култура и в стил на живот, където не се обръща абсолютно никакво внимание на очите като сетивен орган и на зрението. Тези деца ще се наложи да имат много голяма независимост на духа, за да се убедят, че наистина виждат, и да упражняват този свой сетивен орган, очите, без всички останали около тях да разберат това. Същото е в сила и за хората в нашето общество, които са надарени със свръхсетивни способности. Ако те се открият един другиго взаимно, ще могат да започнат да развиват тези свои способности, без риска да се откъснат от земята и да се отклонят в сферите на въображаемото и илюзиите, защото техният собствен индивидуален опит ще може да бъде вече сравняван и с възприятията на други хора. Кенет Ринг е провел обемисто и задълбочено изследване върху психологическия профил и детските преживявания на лица, преживели среща с НЛО или състояния на прага на смъртта. Изводите на този, който действително вярва в реалността на тези явления, са следните: ”Индивидите, които в зряла възраст преживяват опитности, свързани с НЛО или на прага на смъртта, в своето детство не са били склонни да фантазират, но са явно били вече с повишена сетивност към паранорамалните реалности.”⁵³

От момента, в който човек събуди своята сетивност в среда на екипна съвместна работа, става възможно да се обменят мисли за вътрешните усещания относно енергийните полета, до които отделните хора се докосват. Тази “енергийна култура” лежи в основата на цял един речник, който позволява да се описва душевната или психична реалност точно така, както съществува терминология за описване на физическата реалност: според обстоятелствата например можеш да се почувствуваш “включен”, “с шапка на глава”, “олекотен и почистен”, “избухнал”, “напомпан”, “блокиран”, “унифициран”, “отлепен или излетял”, “инфилтриран или просмукан”, “натоварен или зареден”, “пълен”, “пломбиран”, “притиснат, сгъстен и компресиран”, “течащ и движещ се” и т.н. Един малък илюстриран речник би могъл да опише състоянията, отговарящи на тези термини. Чрез всекидневен обмен на този тип усещания и възприятия се констатира, че много хора усещат същите неща по същото време, без да са се уговорили предварително, и става възможно по-добре да се разбира функционирането и въздействието на енергията, действаща в определен момент.