Смесването на понятията “пред” и “транс”

Ако човек стигне до някое трансперсонално ниво, без да е достатъчно добре изяснил и просветлил своите дълбочинни пластове, възможно е в него да навлязат някои сили, които представят за свръхсъзнателни елементи неща, идващи от областта на подсъзнателното. Това объркване и смесване се случва предимно на хора, които са извървели вече дълъг път на работа и развитие. Един незапознат с този проблем човек ще прояви много голяма склонност и готовност да смеси и обърка някой елемент от областта на трансперсоналните състояния на свръхсъзнанието с всичко онова, което идва от психичните първични и архаични състояния на подсъзнанието.

Кен Уилбър, един от най-добрите теоретици на трансперсоналната психология, е направил много задълбочен анализ на това, което той нарича “смесване на пред и транс” и което е в основата на всички спорове и дискусии относно наличието и поведението на духовните групи. ”В началото ние просто предполагахме, че човешките същества имат в действителност достъп до три главни области на съществуване и на познание: сетивна, умствена и духовна. Терминологията по-късно се промени, според предпочитанията: подсъзнателна, съзнателна и свръхсъзнателна - предрационална, рационална и трансрационална - предперсонална, личностна и трансперсонална. Трудността идва поради един съвсем простичък факт: и предрационалното, и трансрационалното са отвъд полето на рационалното, следователно те се проявяват като подобни, дори съвсем еднакви, пред погледа на незапознатия с тази област човек. Това смесване и объркване на “пред” и “транс” има две възможни последици: областта на трансрационалното бива сведена до нивото на предрационалното (вж. Фройд) или областта на предрационалното бива издигната и извисена до славата на трансрационалното (вж. Юнг).”⁶⁴

По този начин проявлението на висшите нива на съзнанието често бива свеждано само до изразяване на подсъзнателното. Както отбелязва Жером Буржин: ”Всички проявления на духовен екстаз бяха доскоро считани и определяни като временно душевно и умствено разсройство, криза на лудост - разбира се не така опасна, но обект все пак на лечение в психиатрията.”⁶⁵ Елиз Пуйо пише в същия смисъл: “И човекът от Изтока, и човекът от Запада, след като преживеят някакъв трансцендентен опит, и двамата биват просветлени. Първият ще бъде обграден с внимание, ще му помогнат и ще го приемат като мъдрец, докато вторият рискува да се окаже в психиатрична клиника. Наложително е западната психиатрия да осъзнае тази енергия и всички особени нужди, които тя създава при човека, на когото се случват подобни явления.”⁶⁶

Фройд, който е атеист, пише на Ромен Ролан, че мистиката за него е затворена и неясна, както и музиката. Според него религията е натрапчива всеобща невроза, която “обрича насила своите привърженици на психичен инфантилизъм, като ги принуждва да споделят една колективна лудост”, а религиозното чувство не е нищо друго освен комфорт, придобит поради инфантилно състояние на абсолютна зависимост! В езика на тези антихуманни науки медитацията е състояние на кататония (състояние на психомоторна инертност), хилядолетният мистицизъм бива квалифициран като “брутално самовъзприемане на нещо-си”, шаманите били шизофреници, а колкото до великите учители на човечеството, като Буда, Иисус и други, те били просто душевно болни.

Тези определения биха ни накарали да се смеем, ако не водеха към пропастта на транквилантите и невролептиците хилядите хора, които, без да знаят, са усетили висши състояния на съзнанието. Този подход се опитва да сведе божественото, или дивното, до дивана, въображението до лудостта, духовното ангажиране до бягството от отговорности, мистичния порив до разстроеното поведение. Но никой не може да затвори трансцендентната реалност на духа в една кръстословица от различни тълкувания!

И новите методи се появяват именно с цел да запълнят тази липса. Парапсихологията изучава явленията на свръхсетивните възприятия, влиянието на духа върху материята, както и многото най-различни явления, наричани паранормални. Що се отнася до трансперсоналната психология, нейното необикновено бързо развитие доказва, че тя отговаря на една основна нужда - да се разположи развитието на човешката душа в естествените условия на духовна динамика.

По-голяма част от съвременните изследвания върху трансперсоналните аспекти на човешката природа анализират и йерархизират различните нива и проявления на висшето съзнание. Но истинското разбиране на трансперсоналното измерение изисква да се навлезе в състоянието на пробуда и на свръхсъзнание. Тази реалност е намерила израз в книгата “Великото дело”: ”Всичко, на което науката ни учи в хиляди и хиляди книги, ти можеш да придобиеш за няколко секунди чрез мистичното просветление, защото твоят дух, намирайки се с лице срещу Абсолюта, поема Ключа на вселенската хармония. А книгите никога не могат да ти дадат този ключ! Напразно ще четеш всичко онова, което пишат учителите. Ако ти не притежаваш в себе си този ключ, не ще разбереш нищо от техния език и от всичко онова, което казват.”⁶⁷

Докато нашето изследване е по-специално ориентирано към преминаването от външната вселена към вътрешната вселена, други екипи почти навсякъде по планетата си имат всеки свое, специфично поле за експерименти. Някои екипи работят върху преобразуването на материята, други - върху придвижването в пространството или времето, а трети - върху трансобщуването и върху пътуването извън тялото. Редовните срещи и обмен на информация върху напредъка в тези изследвания позволяват на самите изследователи да отворят пътя за една наука за вътрешните измерения - с експериментална част, с нейните теоретични модели, със специфични оперативни методи и с точна технология.

Работата на Робер Монро и неговия екип е по-специално ориентирана върху пътуването извън тялото. За да улесни този тип експерименти, той създаде цяла технология, имаща за база синхронизирането на двете мозъчни полукълба, релаксацията и сетивната изолация. Тази технология позволява да се достигне до състояние на съзнанието, наречено “Фокус 10”, при което духът е буден, а тялото спи. От 1975 до 1985 година близо три хиляди души са успели да имат опитност с това състояние на съзнанието. Тези “изследователи” са имали многобройни случаи на безсловесно общуване с невидими същности, които се проявявали като приятели и им давали информация и съвети.

По време на едно упражнение осемдесет души е трябвало да насочат специфична умствена енергия, за да се създаде един сноп от видима светлина над мотела, където бил провеждан експериментът. ”Всички външни осветления на мотела бяха загасени, самият той бе разположен на равно поле далеч от населено място. Ние знаехме, защото бяхме предварително изчислили, точното време, когато светлината трябваше да се появи над мотела. (...) Внезапно нашият електронен инженер извика: ”Гледайте, гледайте нагоре!” На фона на звездната нощ имаше меки червени отблясъци, подобни на неоново осветление. Нещо като водни струи, течащи от небето направо върху покрива на хотела.”⁶⁸

Други хора са по-напреднали в методите за трансобщуване, при което починали техни близки или невидими същности се проявяват чрез звукови и визуални записи. Франция много изостава в тази област, защото в началото на 80-те години само в Германия имаше около хиляда научни изследователи, специализирани точно в тази област. Много групи и индивиди по света разработват методи и апаратура, които позволяват трансобщуването: Константин Родив е уловил повече от 70 000 гласа; отец Лео Шмид е получил в малко повече от 100 сеанса около 12 500 гласа на различни езици; а Клаус Шрайбер получава образи и картини върху видеоекран.⁶⁹

Всички тези изследвания показват, че границите между инертната материя, живата субстанция, вибрационната енергия и вибриращото съзнание не са толкова затворени и непроницаеми, както твърдят и ни уверяват материалистичните науки. Съществуват врати между измеренията и всеки, който има смелостта да отиде отвъд видимото или привидното, може да се научи да преминава през тях. Но обменът между световете съвсем не е лесен, защото за човешките същества е толкова трудно да се дематериализират, колкото за невидимите същества е трудно да се материализират.

Понятията, за които сега ще говорим, налагат да изоставим всякакви предразсъдъци и модели и да се отворим към един подход по-скоро интуитивен, отколкото рационален, тъй като сложността на многоизмерното е невъзможно да се опише с общодостъпния език, използван за описанието на триизмерния материален физически свят. Освен възприемането на невидими светове, преминаването по вътрешните измерения, като се променя вибрационното ниво, е възможност да се установява връзка с други измерения на вселената и да се пътешества по тях. Този скок може да се осъществи чрез енергийно тяло-носител (ментално, астрално или етерно), но може да се изживее и с физическото тяло-носител. Този преход изисква значителна вътрешна трансформация и става начало на истинска промяна на съществото.

Всяко човешко същество тълкува своето окръжение и околната среда през социалния и културен филтър на своето възпитание и образование. Човекът, който преди всичко е зает със своя комфорт и материално благополучие, до края на живота си се идентифициара само със своето физическо тяло. Но какво ще вземе той със себе си отвъд своя сегашен живот? За него не е ли от най-голямо значение да уравновеси своето съществувание между една реализация в материално-физически план и изграждането на невидимото духовно същество, което е безсмъртно? Именно с такава цел египтияните прекарвали живота си в подготовка за смъртта, т. е. да приготвят тялото-носител, което ще бъде опора за тяхното съзнание след изчезването на физическото им тяло. Трансцендентната действителност на вътрешната вселена и на вътрешните измерения се оказва много по-съществена и важна от преходните и илюзорни сенки на съвсем ограничените материални ориентири, на които ние отдаваме такова значение в нашата цивилизация. Даже понятието “личност” няма вече същия смисъл в единното поле на безвремието, където измеренията на времето, пространството и материята се възприемат едновременно и цялостно.

Когато съзнанието не е повече индивидуализирано, преходната личност изчезва и всички физически (видими) и духовни (невидими) измерения се възприемат като вибрационни полета, свързани помежду си вътрешно. Тогава човешкото същество участва - отвътре - във вселенската хармония и става брънка в безпределното функциониране на вътрешните измерения.

“Индивидът става енергийна многоизмерна същност, чийто синтезен взор може да постави всяко нещо, било то вътре в нея или извън нея, на мястото, което му съответства.” - Дени Л.

“След като се запознах с определена планетарна отговорност, се включих в една програма за реинтеграция чрез единението във вселената. Преживявам опитности, които свидетелстват за реалното съществуване и качеството на други измерения на съзнанието-енергия: материално-физическото тяло е само едно “превозно” вместилище, сред другите, по-малко или повече плътни или фини тела-носители. Границите на материално привидното изчезват в процеса на тази работа за обновяване и за помиряване на различните страни на личността. Тялото става мост за рехармонизиране между една крайна вселена на материалност и една висша вселена на точност. Имам чувството, че съм се свързала с моята програма, с линията на живота си, която ме прави да трептя цяла по време на този престой върху Земята.” - Йоланда Б.

Нишките на вътрешната вселена

Нашата съвместна работа в екипа от самото начало служеше като лаборатория за проучване принципите и законите на връзката и взаимоотношенията между съзнанието, енергията и материалната форма. Подготвяйки се за преход по вътрешните измерения, една оперативна група може да направи връзка между безвременния съвършен порядък на вътрешната вселена и физическата външна вселена, възприемана чрез петте сетива. В квантовата физика - в термините “имплицитна вселена” и “експлицитна вселена” - намираме подобно отношение между вътрешната вселена и външната вселена. ”Дейвид Бьом нарича тази реалност “имплицитна област” (вдълбочена вътре в себе си). Докато имплицитното е високо духовно и неосезаемо, експлицитното (разгънатото извън себе си) е точно осезаемо, здраво и стабилно. Експлицитният порядък е свят на форми, произлезли от имплицитния свят, и в него материалните частици със своите граници произхождат от имплицитния порядък, който е по-дълбок и независим, всъщност експлицитният свят е външното проявление.”⁷⁰

По време на многобройни операции ние откривахме и разшифровахме начина, по който тези фини невидими структури, каквито са нишките в основата на вътрешната вселена, се проявяват в нашия ежедневен живот.

“Непрекъснатото преразглеждане на целия наш минал живот, за да определяме наново неговия смисъл, както и смисъла на всяко отделно събитие в него, в рамките на един космичен “стан” (изтъкаващ постоянно всичко), свързва постоянно живота ни с някакъв вътрешен свещен смисъл, безсмъртен в самите нас. Това ми създава неизменно усет за някакво вертикално и трансцендентно съществуване в сравнение с нашия земен живот, който протича по определен линеен и хоризонтален начин от мига на нашето раждане до мига на нашата смърт.” - Летиция Ф.

“Много е трудно да се изгради и задейства една система, която да позволява на индивидите чрез съзнанието си да отиват дълбоко към безсмъртните линии на вътрешните измерения, за да осъществяват там дълбоките промени в своята собствена природа. Това изисква огромно количество знания, най-прецизно ръководство от висшите измерения, изключително душевно и умствено равновесие, постоянно вслушване в другите и много смелост.” - Мона Б.

По време на контакт с вътрешни измерения можем да стигнем до съзнание, което е в голяма степен синтезно, позволяващо да се определи наново мястото на всяко събитие или действие в една точна структура, която да му даде неговия безсмъртен смисъл. Именно чрез конкретното експериментиране в едно енергийно поле, свързано с други измерения, можем да възприемаме и разбираме великите космични архетипове (първообрази), съществуващи от хилядолетия във всички религии, легенди и традиции.

“Да не бъдем ограничени във физическия план, да можем да достигаме съвсем съзнателно до по-фини енергийни системи, всичко това ни свързва с вселената, с висшите йерархии и с вътрешното единство, от което всичко е произлязло.” - Мари-Франсоаз Б.

“Едно оперативно съзнание ме издига в някаква по-глобална реалност. Висшите духовни и енергийни измерения, до които имаме достъп, присъстват реално и ме променят коренно. При това търсене на моето безсмъртие намирам истинския си лик, уважаващ всичко, добронамерен и волеви, съзнателен, свързан с моя духовен Баща.” - Конрад К.

Колкото повече се настройваме по единицата или единството, толкова повече сме в единение именно с Божественото присъствие, което - далеч от образи и стереотипи - става постоянно вътрешно присъствие, придружаващо само онези, които се съобразяват с трансцендентния порядък. Възможно е тогава да изживеем вътрешно състояние на цялостност, при което започваме да черпим сили от своята безсмъртна същност.

“При едно събиране на десетина души Йо Апел-Гери уточни, че ще издигне общото енергийно поле. След няколко секунди започнах бързо да се издигам и се озовах на едно много фино вибрационно ниво в единение с едно толкова силно духовно присъствие, което бе почти осезаемо. Имах усещането, че съм в контакт с някакво единно измерение, за което винаги съм имала предчувствие, че съществува в центъра на всяко нещо. Да преживея подобно състояние бе за мен нещо необикновено и същевременно съвсем естествено. Необикновено, що се отнася до кондензацията на материята, и естествено, защото тогава достигнах до това, което самата аз съм в най-съкровената си същност.” - Йоланта Б.

Истинската духовност е онзи връх, който може да бъде достигнат само ако сме овладели, трансформирали и съобразили цялостно своята природа спрямо своя висш дух. Хората, които вземат последователно всяко свое решение, които издържат на всички изпитания и преминат по етапите на космичното си пробуждане, достигат до единното съзнание, което единствено ще им позволи да бъдат включени към вътрешния ред на вселената.

“Единение, синтез - водещи думи, които носят една вяра, основана на познанието. Една вяра, която не носи религиозни етикети, едно присъствие, което просто се нарича “абсолютно Съзнание всред чистата Енергия”. Преоткривам чистотата на душата, смисъла на сакралното, на качеството... Да успея означава вътрешна реализация, да извърша своето дело - колкото и обикновено да е то - което ще ми позволи да върна на небето същността и багрите на моето творение.” - Йоланда Б.

Когато невидимото започне да съществува всред видимото, човек може да се почувства облечен в своята висша космична безсмъртна част.

“Желаейки да се включа в един поток на връщане към съзнанието и безсмъртието, разбрах, че ми е необходимо присъствието на други приятелки и приятели в пътешествието, с които да образуваме енергиен кораб. Всеки от членовете в този екипаж ми носи своя особен резонанс с Единното и ми помага да възприемам с по-голяма точност моята собствена космична програма. Тогава виждам, че притежавам, самият аз, ключове, полезни за успеха на хората, които са живели преди мен, на моите съвременници и на всички, които ще живеят след мен. Откривам ефективността на тази рамка за преход с цел освобождението на всекиго поотделно.” - Лоик Т.

“В една оперативна група, поляризирана космически, т.е насочена към дейност с космоса, всеки от участниците поема някаква “енергийна” роля - според своята природа и начина, по който сам обработва енергията - което има значителни последици по време на операции за трасфер на енергия между различни континууми. Така се очертава една личностна типология, много по-богата от класическата психосоциология, защото тя отчита свръхчовешките и инфрачовешките измерения на индивидуалността. Това има като последица появата на главните роли, които са съществени за равновесието на това конкретно микрообщество, които се основават върху познанията за вътрешните измерения и енергийната компетентност на всеки човек, нещо, което съвременното западно общество нито приема, нито признава. Ето така понякога индивиди, съвсем незначителни и много малко действащи в човешкото общество, такова, каквото е организирано то, могат да имат, всеки поотделно, своята много важна роля в един екип, в който се обединяват и насочват всички най-различни аспекти на човека.” - Жан-Себастиян М.

Колкото повече еволюираме, толкова повече осъзнаваме, че трябва да осъществим някаква програма през своя живот. Тази програма е записана в невидимия свят на нишките в основата и зависи, между другото, от кармата на индивида и от избора, който той е направил, преди да се инкарнира. Тези нишки стават причина съществото да се инкарнира в определена епоха, в конкретно тяло и сред хора, които имат характеристиките, съответстващи именно на неговата индивидуална програма. Една програма изисква понякога повече инкарнации, за да бъде изпълнена, и затова няколко души, свързани кармично, могат да се срещнат, за да продължат или завършат едно дело, започнато съвместно... Ето така доста Пътешественици в безвремието се срещнаха и се разпознаха, откривайки своята вътрешна памет.

Често забелязваме, че причината за едно действие отива много далеч извън човешкото измерение и се вписва в логиката на някоя кармична история или някоя междуизмерна роля, която можем да дешифрираме, след като се включим към някое ниво на висше съзнание. Кармичната история на един индивид често зависи от архетипа, с който той е свързан и който му възлага една особена роля. Може да се открият кармичните връзки, съществуващи между хората, които връзки са в основата на конфликтни ситуации или любов и обич между тях.

Много проучвания и експерименти са показали, че ако намериш отново паметта за миналите си животи, е възможно да разрешиш някои иначе неразрешими проблеми. Издигайки своето ниво на съзнание, можем да видим появяването и разгръщането на движещите сили и функционирането на различните измерения, които са в основата на едно или друго поведение.

“Там, където психодрамата позволява да се изразява подсъзнателната динамика в група, това, което може да се нарече “космодрама”, ни позволява да изследваме и да изживеем свръхсъзнателната и междуизмерната динамика, която свързва съществата помежду им. По време на някои от тези сеанси човешкште същества стават основа на космични архетипове и откриват сакралната памет на своя произход и на идентичността си.” - Оливие Б.

“За да еволюираме между измеренията, ще трябва да се усъвършенстваме и пречистваме, за да възприемаме невидимите взаимоотношения между нещата. Влизаме в полето на духа творец и откриваме движещите сили, космичните или кармични действия, които обединяват създанията помежду им, в тази инкарнация сега или в други времена, в това пространство или в други измерения. Разбираме, че не сме ограничени нито от това време, нито от това пространство, нито от тази планета.” - Патриция Р.

След всички експерименти, проведени с цел да се овладява ситуацията на настройване на съществата спрямо някое друго измерение, констатиран е фактът, че физическото тяло е мястото за среща между висшето съзнание и нисшите гравитационни сили. Преминаването от едно измерение към друго изисква понякога употребата на роботи или художествени методи, които са в състояние да подпомогнат човека да обработва прекомерно кондензираните части в самия себе си. На базата на своя опит във фотографията, Йо Апел-Гери обяснява това по следния начин:

“Когато искаме да стигнем до по-високо вибрационно ниво, ако нисшите гравитационни сили са прекомерно надълбоко закотвени в материята, те не искат да пуснат физическото тяло, което е техният единствен шанс за издигане: тялото остава тогава изцяло блокирано в това ниво. Опитът е показал, че ако се създаде двуизмерен заместител на триизмерното тяло чрез фотоснимка или видео, различните сили се закачат към тези двуизмерни релета и триизмерното тяло може да започне да се издига към четириизмерното стъпало на висше съзнание-енергия. Разбира се, всичко това може да изглежда странно за индивиди, които нямат усет за съответствията, съществуващи между измеренията. Но впрочем една снимка е междуизмеренчески подпис, ако е направена по взаимно договаряне и съгласие между фотографираното лице и фотографа, които сериозно се стремят да реализират междуизмеренческия контакт, обединявайки само в един отпечатък духа, душата, живота и тялото. Тогава, в този уникален момент, един междуизмеренчески подпис бива фиксиран при заснемането му от фотографа, което става наистина по посвещенчески начин и освобождава физическото тяло на фотографираното лице от онова съвсем пряко вклиняване в гравитационната сила, което може да блокира неговата еволюция към едно по-високо вибрационно ниво.”

Това обяснение на съотнасянето между двуизмерността на една рисунка или снимка, пространствената триизмерност и четвъртото измерение, свързано с времето, позволява да се разбере сложността на трансферите и преходите от едно измерение към друго. Както една рисунка може да стане триизмерна само с намесата на скулптор, така човешкото същество може да се пренесе в някой по-висш континуум на съзнанието- енергия само чрез намесата на висшите свръхземни йерархии.

Преминаването от едно измерение към друго се изживява единствено вътрешно, но ако успеем да преобразуваме всички пластове или етажи на своята човешка същност, можем да се надяваме на все по-пълен и по-цялостен трансфер. Венсан, Филип и Беноа си спомнят за една забележителна операция от 1987 година следното:

“Една вечер на острова, Йо Апел-Гери, много концентриран, мина бързо покрай нас, като подхвърли “Следвайте ме бързо!” Бяхме шестима, очаровани от факта, че ще присъстваме на една опарация. След като тичахме доста между храстите и палмите, излязохме на белия пясък на плажа, от страната на лагуната. Каза ни да седнем в кръг. Един приятел също дойде малко по-късно, но остана отстрани извън кръга. Йо Апел-Гери ни обясни, че току-що имал специален контакт и иска и ние да участвуваме. Не трябваше да изчакаме и две минути, когато, без да се уговаряме, имахме всички заедно силното усещане, че се люлеем в някакво поле на енергията-съзнание, извън пространството и времето. Всичко наоколо изчезна, сякаш се намирахме в някаква сфера, в която се движи някакъв поток, подобен на неутроните в атома, някакви синкави спираловидни вихри се движеха, а сред тях тялото плава в състояние на екстаз. Усетихме, че ако продължим този процес, ще можем изцяло да сменим континуума.”

Блез, приятелят, който дойде малко по-късно, остана на няколко метра от оформения кръг. Неговите усещания потвърждават преживяната от другите участници опитност:

“Сам съм настрана. Апел-Гери, прав в средата на кръга, започва да обяснява какво става. В началото гласът му стига до мене съвсем естествен, но бързо започва да изчезва, докато стана неразбираем, подобен на глас, който идва през стена. Това трае няколко минути, през които имам усещането, че групата пред мене сменя континуума. Разделя ни някаква невидима сфера, неосезаема, но възприемана с други сетива. Това, което става пред мен е необикновено. Както в научната фантастика, но е реално. Изненадвам се, че си мисля: ”Възможно е да се промени континуумът, те започват трансфер към друго измерение”, но изведнъж всичко става отново “нормално”. За няколко минути сферата изчезва и звуковете се чуват съвсем ясно. Участниците казват, че са се оказали в една възходяща спирала, която ги издигала и ги отвеждала в друго ниво.”

Този тип опитност е резултат от едно изследване, което ни помогна да уточним условията за трансфер между външната вселена и вътрешната вселена, предизвикващ транссубстанцииране, т.е. преминаване на физическото субстанциално тяло в по-висш континуум на енергията-съзнание. В “Науката на бъдещето” Йо Апел-Гери обяснява процеса транссубстанциация по следния начин:

“В действителност думите, употребявани от висшите нива за транссубстанциацията, са малко по-различни. Терминът за тази конкретна ситуация е “субстилизация от висш план”, тоест субтилизиране на субстанциалния контур. “Субтилизиране” означава постепенно настройване на материята по вибрациите на невидимия духовен свят, за да прониква той в нея. Този невидим духовен свят е енергиен и вътре в него съзнанието съществува непрекъснато и продължително, едновременно с всички елементи на енергията, тоест това е поле или континуум, където съзнанието и енергията не са отделени по начина, по който съществуват в материалния физически свят, където на определени места енергията бива кондензирана, в резултат на което се получава отделянето и диференцирането на формите. Затова вътрешният кодово-цифров контур може по всяко време, в която и да е част от вселената, да получава незабавно и мигновено всяка необходима му информация - той е свързан с цялото, с континуитета. Това няма нищо общо със света, в който се намираме сега, където привидно всичко е в състояние на дисконтинуитет. Следователно субтилизацията позволява на всяка система, съществуваща в силно кондензирана среда с налично разделение, да успява постепенно да възприема съзнателно всичко онова, което става в континуума на съзнанието-енергия. Успее ли физическото същество да се акордира постепенно по вибрациите на следващия по-висш континуум на съзнанието-енергия, тогава в баланса “съзнание - енергия - материя”, в определен момент, формалната материална система бива преструктурирана и трансферирана в някакво ново фигурално положение. Самата формална материална система са преобразува и стига до степен на изчезване като атомно-молекулна структура, защото нейният матрично-енергиен контур е повишил нивото си. (...) Субстанциалното тяло със своята атомно-молекулна структура е твърдо и в сравнение с другите фини тела-носители е кристал, всъщност минерал, който е извлякъл силите за кристализацията си от недрата на земните сили, от системата на Земята. Ако човекът успее да постигне тази адекватност между своето индивидуално съзнание и вътрешното съзнание на вселената, ако съумее да повиши и увеличи енергията в субстанциалното си тяло до степен неговата аурична среда също да бъде акордирана по вибрациите на вътрешната енергия на вселената, тогава човешката му система на съзнание-енергия ще бъде достатъчно мощна, за да определя отношението му към кристализиращата сила на Земята-майка, от която самият той е произлязъл.”⁷¹

Разбира се всички тези формулировки са щрихи от развитието на вътрешните измерения, което може да бъде постигнато само след продължителна подготовка и с упорита работа. Голяма е дистанцията между смътния интуитивен усет за съществуването на някаква друга реалност и един прецизен и точен експеримент за контакт. Още по-голяма е дистанцията между контакта и наистина резултатно извършения пренос. Както космонавтите задължително имат тренировъчна подготовка за полет в пространството, така и “интернавтите” - истинските пътешественици между измеренията - преживяват една подготовка, изискваща от тях постепенно да съобразят всички елементи на живота си с тази програма за преход.

На базата на нашия опит желаем да уточним някои от етапите на тази продължителна подготовка, която води човека от земното съзнание към галактичното съзнание. Във всички тези разкази-свидетелства виждаме как един индивидуален път се среща с много други и на един човешки глас отговарят други гласове, за да бъде нарисуван импресионистично - чрез малки лични докосвания с четката - вътрешният “пейзаж” на един човек, придобил нови измерения. По време на това постоянно търсене, водещо отвъд явното, “пазачи на прага” подлагат пътешественика на изпитания, които са истински ”изпити за преминаване”. При всяко препятствие цялата ни еволюция се поставя под въпрос и може да се озовем отново при старите си навици, в коловоза на зависимостта от временни условия в обществото.

Тъй като имат вече необходимата вътрешна решимост и нужната проницателност, за да преодоляват тези препятствия, операторите на планетарната промяна изживяват и утвърждават - чрез всички свои действия и чрез своя живот - космичното измерение на човешкото същество. С твърдост, но и с дълбоко уважение към избора и ритъма на развитие на всеки друг човек, те защитават своя избор на живот и своя начин на мислене пред лицето на всички предразсъдъци и всякакъв вид конформизъм. Дали ще са вдъхновени творци, телепатични контактьори, авантюристи на съзнанието, или пионери на вътрешната наука, те изграждат основите на едно планетарно сътрудничество с всички хора, чиито идеали, дейности и цели се вписват в общия поток за единение и издигане на човечеството.

Никой човек не е самотен остров. Сътрудничество и координираност - това е същественото, за да могат осъзнатите и съзнателни изпълнители на действащата сега програма да изтъкат една мрежа на солидарност между всички космични школи, в които хората се учат как да постигат нови измерения на съзнание. Необходимо е сега да се допълваме и функционално, и със знанията си, да създаваме връзки и общности, за да обединяваме влиянията и информациите, които земното човечество получава от по-висшите измерения. Някои от действащите в тази насока хора са се посветили на оплождането на обществото посредством разпространение на информация и изсладователски опит, което насочва много други хора към положителен път на развитие. Много идеи и теми вече са намерили място в колективното съзнание на човечеството и младите поколения постепенно възприемат нови начини на живот и мислене, които се различават коренно от старите, ограничени само в земни параметри.

Пред лицето на всички трудности, с които човечеството се сблъсква в края на нашето хилядолетие, можем да си припомним, че японската идеограма за понятието “криза” е съчетание на два знака - “тревога” и “благоприятен случай”. Да усетиш благоприятния случай и да действаш - това може би означава всеки човек да отваря вратата към единството, която е и началото на неговата космична пробуда.