Богове и г-ерои

шват в гласа, на който се покоряват дървета и скали. Окървавен, Орфей паднал на земята, душата му отлетяла, а вакханките разкъсали тялото му с окървавените си ръце. Те захвърлили главата на Орфей и китарата му в бистрите води на река Хебър .И-о, чудо!. - струните на китарата, понесена от вълните на реката, тихо зазвучават, сякаш оплакват гибелта на певеца, а брегът тъжно им приглася. Цялата природа оплаквала Орфей: плачели дървета и цветя, плачели животни и птици и дори немите скали плачели, а реките придошли от проливаните сълзи. Нимфите и дриадите в знак на траур разплели косите си и облекли тъмни дрехи. Все по-далеч и по-далеч отнасял Хебър главата и китарата на певеца към просторното море, а морските вълни отнесли китарата на бреговете на Лесбос- . Оттогава звуците на дивни песни звучат на Лесбос. А златната Орфеева лира боговете поставили по-късно всред съзвездията на небето.

Душата на Орфей слязла в царството на сенките и отново видяла онези места, където Орфей търсил някога своята Евридика. Пак срещнал великият певец сянката на Евридика и я притиснал с любов в своите обятия. От тоя момент те можели вече да бъдат неразделни. Сенките на Орфей и на Евридика бродят в здрача по полята, обрасли с асфодели. Сега Орфей без страх може да се обръща, за да види върви ли подир, него Евридика.

ХИАЦИНТ

Извънредно хубавият, равен по красота на самите богове олимпийци Хиацинт, младият син на царя на Спар-та, бил приятел на стрелометеца бог Аполон. Аполон често идвал на брега на Еврота в Спарта при своя приятел и там прекарвал с него времето си, като ходели на лов по планинските склонове, обрасли с гъсти гори, или като се занимавали с гимнастика, в която спартанците били тъй изкусни.

Изложе-но според поемата на Овидий "Метаморфози"

235

мята. Изтичал Хиацинт към мястото, където трябвало да падне дискът. Той искал по-скоро да го вземе и да го хвърли, за да покаже на Аполон, че той, младият атлет, по умение да хвърля диск няма да отстъпи на него, бога. Дискът паднал на земята, отскочил от удара и със страшна сила ударил по главата притичалия Хиацинт. Хиацинт със стон паднал на земята. Алена кръв бликнала като ручей от раната и обагрила тъмните къдрици на хубавия младеж.

- Ти умираш, мили прятелю! О, нещастие, нещас-

ое да сляза в безрадостното царство на душите на умрелите! Защо съм безсмъртен, защо не мога да те последвам!

Аполон здраво държи умиращия приятел в обятията си и сълзите му падат върху окървавените къдрици на Хиацинт. Хиацинт умрял, душата му отлетяла в царството на Хадес. Аполон стои над тялото на умрелия и тихо шепне:

- Ти винаги ще живееш в сърцето ми, прекрасни Хиацинте. Нека споменът за тебе живее вечно и у хората.

И ето, както рекъл Аполон, от кръвта на Хиацинт израсло алено ароматно цвете - хиацинтът (зюмбюлът - п р е в.), а върху венечните му листчета се е отпечатал скръбният стон на бог Аполон. Споменът за Хиацинт е жив и у хората; те го чествуват с тържества през дните на хиацинтяите.

ПОЛИФЕМ, АКИД И ГАЛАТЕЯ

Прекрасната нереида Галатея обичала сина на Симе-тида, младия Акид, а и Акид обичал нереидата. Не само Акид бил запленен от Галатея. Грамадният циклоп Полифем видял веднъж прекрасната Галатея, когато тя изплавала от вълните на лазурното море, сияейки със своята хубост, и пламнал в безумна любов по нея. О, колко голяма е силата ти, златна Афродито! Ти вдъхна любов и на суровия циклоп, към който никой не смеел да се приближи, за да не пострада, и който презирал боговете олимпийци! Полифем изгаря от огъня на любовта. Той забравил овцете я пещерите си. Дивият Циклоп започнал дори да полага грижи за красотата си. Започва да разчесва сплъстената си коса с търнокоп н да подрязва рошавата си брада със сърп. Дори не бил вече такъв див и кръвожаден.

Точно по това време доплавал до бреговете на Сицилия прорицателят Телем. Той предсказал на Полифем:

- Единственото око, което имаш на челото си, ще бъде извадено от героя Одисеи.

В отговор на прорицателя Полифем грубо се засмял и извикал:

- Лъжеш ти, най-глупав измежду прорицателите! Вече друго същество е завладяло окото ми!

- Виждам ви1 Добре, добре, това ще бъде последната ви среща!

Изплашила се Галатея и побързала да се хвърли в морето. Родните морски вълни я защитили от Полифем. Ужасен, Акид търси спасение в бягство. Той протяга ръце към морето и извиква:

- О, помогни ми, Галатейо! Родители мои, спасете

ме, укрийте ме!

Циклопът подгонва Акид. Той откъртил от планината цяла скала, замахнал и я хвърлил по Акид. Макар че Полифем го засегнал само с края на скалата, нещастният младеж бил целият затиснат от този край и смазан. Изпод края на скалата потекла като поток алената кръв на Акид. Постепенно аленият цвят на кръвта се губи, потокът става все по-светъл и по-све-тъл. Ето по цвят той вече прилича на река, размътена от пороен дъжд. Постепенно той се избистря. Изведнъж скалата, която смазала Акид, се, разцепила на две. В пукнатината зашумяла зелена тръстика и от нея изтича бистър, прозрачен поток. От потока се подал до кр-ьста младеж със синкав цвят на лицето, с венец от тръстика на главата. Това бил Акид - той станал речен бог.

ДИОСКУРИТЕ КАСТОР И ПОЛИДЕВК

Жена на спартанския цар Тиндарей била хубавата Леда, дъщеря на Тестий, цар на Етолия. Леда се славела 238 по цяла Гърция с дивната си красота. Тя станала и

дъщеря Клитемнестра и син Кастор.

Полидевк получил от баща си безсмъртие, а брат му Кастор бил смъртен. И двамата братя били големи герои на Гърция. Никой не можел да се сравнява с Кастор в изкуството да управлява колесница; той ук-ротявал и 'най-буйните коне. Полидевк пък нямал равен на себе си в боя с юмруци. Братята Диоскури вземали участие в много от подвизите на гръцките герои. Двамата братя всякога били заедно, тях ги свързвала най-искрена любов.

Диоскурите имали двама братовчеди, Линкей и Идас - синове на месенския цар Атарей. Идас бил могъщ боец; брат му пък Линкей притежавал такова исгро зрение, че погледът му прониквал даже в недрата на земята; нищо не можело да се скрие от Линкей. Много подвизи извършили Диоскурите заедно със своите братовчеди. Веднъж чрез смело нападение те откарали из Аркадия едно стадо говеда и решили да поделят помежду си плячката. Дялбата трябвало да извърши Идас. Но той поискал да завладее с брата си цялата плячка и за целта прибягнал до хитрост. Идас разрязал един бик на четири равни части - по една за него, за брат му и за двамата Диоскури, и

Диоскурите с родителите си Тиндарей и Леда

239
които изяде частта си втори поред, пързо изял пдас своя пай и помогнал на брата си Линкей - двамата да изядат по-бързо неговия пай.

Кастор и Полидевк страшно се ядосали, като видели, че Идас ги е измамил, и решили да отмъстят на братовчедите си, с които дотогава ги свързвала неразделна дружба. Кастор и Полидевк нахлули в Месения и отвлекли не само стадото, докарано из Аркадия, но и част от стадото на Идас и Линкей. Но Диоокурите не се задоволили и с това, а отвлекли и невестите на братовчедите си.

Диоскурите знаели, че Идас и Линкей няма да им простят, и решили да се скрият в хралупата на едно голямо дърво и да изчакат момента, когато Идас и Линкей ще почнат да ги преследват. Братята Д иоскури искали да ги нападнат ненадейно, тъй като се страхували да влязат в бой с могъщия Идас, който веднъж се осмелил даже да се бори със самия Аполон, когато сребролъкият бог влязъл в спор с него заради хубавата Марпеса . Но Диоскурите не могли да се укрият от зоркото око на Линкей. От високия Тайгет той видял братята в хралупата на дървото. Идас и Линкей нападнали братята Диоскури. Преди те да успеят да излязат от засадата, Идас ударил с копието си в дървото и пронизал гърдите на Кастор. Полидевк се хвърлил срещу тях. Атареидите не издържали натиска и хукнали да бягат. Полидевк ги настигнал при гроба на баща им. Той убил Линкей и започнал бой на живот н смърт с Идас. Но Зевс прекратил този двубой, като хвърлил една блестяща светкавица и с нея превърнал в пепел и Идас, и трупа на Линкей.

Полидевк се върнал на мястото, където" лежал смъртно раненият Кастор. Горчиво плакал той, като виждал, че смъртта го отделя от брат му. Тогава Полидевк се помолил на баща си Зевс да му позволи и той да умре заедно с брата си. Гръмовержецът се отзовал на молбата на сина си .и му предложил да си избере едно от двете: или да живее вечно млад всред светлите богове на Олимп, или пък да живее заедно с брата си един ден в мрачното царство на Хадес, втори ден на светлия Олимп. Полидевк не поискал да се отдели' от брата си и си избрал еднаква с неговата съдба. Оттогава двамата братя един ден бродят по мрачните полета в царството на сенките на умрелите,
а втори ден живеят заедно с боговете в двореца на егидоносния Зевс. Гърците тачат братята Диоскури като богове. Диоскурите са защитници на хората от всички опасности; те ги защищават през време на пътуване както в чужбина, така и в родината.

АТРЕЙ И ТИЕСТ

Атрей н Тиест били синове на големия герой Пелопс. Някога кочияшът на цар Еномай Миртил , убит пре-дптелскн от Пелопс, проклел Пелопс и с проклятието си обрекъл целия Пелопсов род на големи злодеяния и на гибел. Миртиловото проклятие тегнело и върху Атрей и Тиест. Те извършили редица престъпления. Атрей и Тиест погубили Хризип, който бил син на нимфата Аксиона и на баща им Пелопс. Накарала ги да убият Хризип майка им, Хиподамия. Като извършили това злодеяние, Атрей и Тиест избягали от царството на баща си, страхувайки се от неговия гняв, и се укрили при микенския цар Стенел, Персеев син, който бил оже-нен за сестра им Никипа. А когато умрял Стенел и син му Евристей, взет в плен от йолай, загинал от ръката на Херкулесовата майка Алкмена, властта над микен-ското царство поел Атрей, тъй като Евристей не оста-

16

Отвличането на Левкипи-дмте (детайл от рисунка на ваза)

Поканил той Тиест на пиршество и поставил пред него гозбите от месото на синовете му. Гръмотевици, изпратени от Зевс, разтърсили небето. Гръмовержецът се разгневил на Атрей заради неговото злодеяние. Изтръпнал от ужас и лъчезарният бог на слънцето Хелиос, обърнал колесницата си и подкарал крилатите си коне обратно към изток, за да не гледа как един баща ще се храни с месото на своите синове. Тиест пък, без да подозира каквото и да било, седнал край трапезата и спокойно започнал да яде. Нахранил се Тиест. Изведнъж 242 смътно предчувствие за някакво голямо нещастие го

главите и краката на Полистен и 1антал. 1\аго видял, че синовете му са убити, Тиест заридал. Той започнал да моли Атрей да му даде труповете на синовете, за да ги погребе. Но Атрей отговорил на брата си, че синовете му са погребани вече от него самия, но не в земята, а вътре в самия него. Тиест изпаднал в ужас, като разбрал какви ястия току-що е ял. Той прекатурил масата и със страшен вопъл се строполил на пода. Обезумял от скръб, той се привдигнал най-сетне и проклинайки Атрей и целия му род, бързо напуснал двореца. Безпаметен и без да вижда каквото и да било, Тиест избягал от Микена и се укрил в едно-пустинно място. Дълго се крил той там, а после отишъл при епирския цар Тес-прот, който му дал убежище.

Боговете се разгневили на Атрей за извършените от него злодеяния. За да го накажат, те изпратили на Ар-голида неплодородие. По тучните ниви не растяло нищо. Глад зацарил във владенията на Атрей. Жителите измирали с хиляди. За да узнае коя е причината за това нещастие, Атрей прибягнал до оракул. Оракулът отговорил, че бедствието ще се прекрати само тогава, когато Тиест бъде върнат в Микена. Дълго Атрей търсил из цяла Гърция брата си, но не можал да открие къде се е подслонил. Най-после намерил малолетния му син Егист. Лтрей допел Егист Е двореца си и го отгледал като свой син.

Изминали много години. Случайно Атреевите синове Менелай и Агамемнон открили къде се намира Тнест. Те успели да заловят Тиеет и да го докарат в Микена. Атрей не се помирил с брата си. Той го затворил в тъмница и решил да го убие. Повикал Егист, дал му остър меч и му заповядал да отиде в тъмницата и да убие там затворника. Егист не знаел за какво страшно престъпление го изпраща Атрей, когото той смятал за свой баща. Но щом Егист влязъл в тъмницата, тозчас Тиест познал в негово лице своя син. Той му открил кой е н двамата, баща и син, още тук, в тъмницата, съставили план как да погубят Атрей. Егист се върнал в двореца и казал на Атрей, че е изпълнил нареждането му и е убил затворника. Атрей се зарадвал, че най-сетне е успял да унищожи брата си. Той отишъл бързо на морския бряг, за да принесе жертва на боговете олимпийци. Тъкмо тук през време на жертвоприношението с един удар в гърба го наранил смъртно Егист със същия меч, който Атрей
Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

244

над Микена. Атреевите синове Менелай и Агамемнон били принудени да се спасяват с бягство. Те намерили закрила при спартанския цар Тиндарей. В Спарта те се оженили за дъщерите на Тиндарей - Менелай за прекрасната като богиня Афродита Елена, а Агамемнон - за Клитемнестра. След известно време Агамемнон се завърнал в Микена, убил Тиест и започнал да управлява страната, коята някога управлявал баща му. Менелай пък след смъртта на Тиндарей станал цар на Спарта.

ЕСАК И ХЕСПЕРИЯ

Есак бил син на троянския цар Приам и брат на великия герой Хектор. Той бил роден на склоновете на гористата планина Ида от прелестната нимфа Алексироя, дъщеря на речния бог Граник. Тъй като бил израсъл в планините, Есак не обичал града и избягвал да живее в разкошния дворец на баща си Приам. Обичал усамотението в планините и сенчестите гори, обичал простора на полята.

Есак рядко се явявал в Троя и в съвета на троянци-те. Въпреки че живеел усамотено, Есак по характер не бил див и груб; той бил приветлив и сърцето му било 01 крито за чувството любов. В горите и по полята младият Приамов син често срещал прекрасната нимфа Хес-перия. Той пламенно я обикнал. Но щом зърнела Есак, нимфата се скривала.

Веднъж Есак заварил на брега на река Кебрен. хубавицата Хесперия, когато тя сушала на' слънцето разкошната си коса. Нимфата видяла младежа, изплашила се и хукнала да бяга от него. Есак почнал да тича подир нея.

Ненадейно една змия, скрита в тревата, ухапала нимфата за крака и отровата от змийските зъби останала в раната. Край на живота - край и на бягството! Хесперия паднала на ръцете на притеклия се Есак. Той прегърнал мъртвата и обезумял от скръб, се провикнал:

- О, нещастие, нещастие! Как съжалявам сега, че започнах да я преследвам! Съвсем не мислих да победя на такава скъпа цена! Ние двама те убихме, Хесперийо! Смъртоносната рана ти нанесе змията, но аз съм виновникът за това. Ще бъда по-коварен от змията, ако не изкупя със смъртта си твоята смърт!

ни на морето, които с шум се удряли о скалата. 1 егида се смилила над нещастния младеж, ласкаво го приела във вълните и целия го облякла в пера, когато се потопил в морските дълбочини. Приамовият син не постигнал смъртта, която така желаел. Есак изплавал на повърхността на морето вече като птица. Той негодува, че трябва да живее против волята си. Излита той нависоко с току-що израслите му криле и стремително се хвърля в морето, но перата му го защищават при падането. За втори, за трети път се блъска Есак в морето;

той иска да намери гибелта си в морската бездна. Но няма смърт за него[ Той само се гмурка в морските вълни! Тялото на Есак постепенно измършавява, краката му станали сухи и тънки, шията му се удължила - той се превърнал в гмурец.

ФРИКС И ХЕЛА. В древния Минийски Орхомек в Бе-отия царувал цар Атамант, син на бога на вятъра Еол. Той имал от богинята на облаците Нефела две деца -, син Фрикс и дъщеря Хела. Атамант изневерил на Нефела и се оженил за дъщерята на Кадъм - Ино. Ино намразила децата от първия брак на мъжа си и намислила да ги погуби. Тя надумала орхоменянките да изсушат семето, приготвено за посев. Орхоменянките засели нивите с изсушени семена и на винаги плодородните им ниви не поникнало нищо. Орхоменяните били застрашени от глад. Тогава Атамант решил да изпроводи пратеници в свещения град Делфи, за да попитат оракула на стрелометеца Аполон коя е причината за безплодието на нивите. Коварната Ино подкупила пратениците и те, като се върнали от Делфи, предали лъжливо отговора на оракула.

- Ето какъв отговор даде прорицателката Пития - казали на Атамант подкупените пратеници. - Принеси в жертва на боговете сина си Фрикс, и боговете ще върнат плодородието на нивите.

И Атамант, за да избегне голямото бедствие, което застрашавало Орхомен, решил да пожертвува любимия си син. Ино тържествувала: нейният план да погуби Фрикс успял.

Вече всичко било готово за жертвоприношението. Младият Фрикс трябвало да падне под ножа на жреца;

но неочаквано се появил златорунният овен, дар от бог Хермес. Този овен изпратила майката на Фрикс, богиня Нефела, за да спаси децата си. Яхнали златорунния овен Фрикс и сестра му Хела и овенът ги понесъл по въздуха далеч на север.

Овенът се носел бързо. Ниско под тях се разстилали надалеч поля и гори, между които като сребърни ленти се извивали реки. Овенът се носи над планините. Ето и морето. Овенът се носи над морето. Хела се уплашила и от страх не могла да се удържи на овена. Тя паднала в морето и вечно шумящите морски вълни я погълнали. Фрикс не можал да спаси сестра си. Тя загинала. Оттогава насетне морето, в което се удавила Хела,

Митовете за похода на аргонавтите са изложени главно според поемата на Аполо-ний Ро-доски

"Аргонав-тика"

249
Все по-далеч и по-далеч летял овенът с ч-риьс и нап-после слязъл на бреговете на Фазис, в далечна Колхи-да , където царувал магьосникът Еет, син на бог Хе-лиос. Еет отгледал Фрикс, а когато той възмъжал, оженил го. за дъщеря си Халкиопа. А златния овен, който спасил Фрикс, принесли в жертва на великия облако-гонец Зевс. Златното руно на овена Еет окачил в свещената гора на бога на войната Арес. Един ужасен дракон, който изригвал пламък и никога не склопвал очи за сън, трябвало-да пази руното.

Мълвата за това златно руно се разпространила по цяла Гърция. Потомците на Атамант, Фриксовия баща, знаели, че спасението и благоденствието на техния род зависи от тсва, дали те ще притежават руното, и затова искали на всяка цена да се сдобият с него.

РАЖДАНЕТО И ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ЯЗОН. На брега на синия морски залив в Тесалия Кретей, братът на цар Атамант, построил град Йолк. Градът Иолк се разрасъл; плодородните му нивя, търговията и мореплаването му донесли богатство. Когато Кретей умрял, в Йолк зацарувал син му Езон, но едноутробният му брат, Посейдоновият син Пелий, му отнел властта и Езои трябвало да живее в града като обикновен гражданин.

Наскоро на Езон се родил син, едно много хубаво момченце. Езон се страхувал, че надменният и жесток Пелий ще убие сина му, на когото по право се падала властта над Йолк, и решил да го укрие. Той оповестил, че младенецът е умрял веднага след раждането, и дори направил разкошна панихида за него; а той лично занесъл сина си в дебрите на планината Пелион при най-мъдрия измежду кентаврите, Хирон. Там, в гората, в една пещера, расло момчето, възпитавано от Хирон, от майка му Филира и от жена му Харикло. Мъдрият Хирон му дал име Язон. Хирон учил Язон на всичко: да си служи с меч и с копие, да стреля с изпънат лък, учил го на музика и на всичко, което знаел самият той. Нямало равен на Язон по ловкост, сила и храброст, а по хубост той бил равен на обитателите на небето.

До двадесетата си година Язон живял при Хирон. Най-сетне решил да напусне безлюдните склонове на Пелион, да отиде в Йолк и да поиска от Пелий да му върне властта над Йолк. /

шъл направо на площада, където се оили сьирали о^пч-ки жители. С възхищение гледали жителите на Йолк прелестния младеж. Те си мислели, че той е или Аполон, или Хермес - така хубав бил той. Бил облечен не като всички жители на Иолк: на плещите му била наметната пъстра кожа от пантера и само десният му крак бил обут в сандал. Разкошните къдрици на Язон се спущали по раменете му, целият той сияел с красотата и силата на млад бог. Опрян на две копия, той стоял невъзмутим всред тълпата граждани, 'които му се любу< вали.

В това време пристигнал с разкошна колесница на площада и Пелий. Погледнал той младежа и трепнал, като забелязал, че само единият крак е обут. Изплашил се Пелий: защото оракулът му бил предрекъл някога, че го застрашава гибел от човек, който ще дойде в Йолк от планините и ще нрси обувка само на единия си крак; този човек, Езоновият син, трябвало със сила или с хитрост да погуби Пелий и гибелта била неизбежна.

Пелий скрил уплахата си и надменно запитал непознатия младеж:

- Откъде си родом, младежо, към кое племе принадлежиш? Само че кажи истината, не се омърсявай с лъжа, аз съм враг на лъжата и я ненавиждам.

Язон спокойно отговорил на Пелий-

- Мъдрият Хирон ме е научил само на правда и на честност и аз съм винаги верен на неговите напътствия. Цели двадесет години преживях аз в Хироновата пещера и нито веднъж не съм нарушил истината и не съм се провинил в каквото и да било. Аз се завърнах тук, в родния Йолк, при баща си Езон. Възнамерявам да поискам да ми се върне властта над Йолк. Тая власт, както съм чусал, е отнел от баща ми коварният Пелий. Граждани, заведете ме в дома на моите велики прадеди. Аз не съм ви чужд, роден съм тук, в Иолк. Аз съм Язон, синът на Езон.