Богове и г-ерои

Изложено според поемата на Омир "Одисея"

429
баща му Одисеи; ако се върнел баща му, щели да се свършат, както, вярвал Телемах, всичките м.у неприятности. Телемах запитал госта кой ей как се казва. Атина Палада казала, че се нарича Мент и че познава Одисеи, на когото така много приличал син му Телемах; и сякаш не знаейки какво става в Одисеевия дом. попитала Телемах дали той не празнува сватба, дали не е уредил някакво тържество и защо гостите му така буйствуват. И Телемах разказал на госта си своята мъка. Разказал му как буйствуващите кандидати на- | стояват пред майка му, Пенелопа, да избере едного от '\ тях за свой мъж, как вилнеят те и как разхищават иму- ;

ществото на Одисеи. Изслушала Атина Телемах и го по-"| съветвала да потърси защита от народа на Итака, ка- 1 то го свика на събрание и-се оплаче от натрапниците пред събранието. Атина посъветвала също тъй Телемах да замине за Пилос при стареца Нестор и за Спар-та при дар Менелай и от тях да узнае съдбата на Одисеи. След като дала тоя съвет на Телемах, Атина си отишла. Превърнала се в птица и изчезнала от погледа на Телемах. Тогава той разбрал, че току-що е разговарял с бог.

В това време слячля от покоите си долу в чалатя за пиршества Пенелопа. Тя чула пеенето на Фемий, кой- ^ то изпълнявал песен за завръщането на героите от Троя. Пенелопа помолила Фемий да прекрати тъжната песен и да изпее друга. Но Телемах я прекъснал. Той казал, , че за избора на песента е виновен не певецът, а бог | Зевс, който го вдъхновил да изпее тъкмо тази песен. ;

Телемах помолил майка си да се прибере в своята стая , и там да се занимава с работи, които й подобават като на жена и стопанка: да преде, да тъче и да следи за работата на робините и за реда в къщи. Помолил я да не се намесва в неща, които не са за нея, и й казал, че в дома на баща си Одисеи само той заповядва. Изслушала Пенелопа сина си. Покорно се прибрала в стаята си и като се затворила там, отдала се на спомени за Одисеи и горчиво заплакала; най-сетне богиня Атина я потопила в сладък сън.

А кандидатите, след като Пенелопа се оттеглила, дълго се препирали кой от тях ще й стане мъж. Телемах скоро ги прекъснал. Казал им, че ще се обърне за помощ към народното събрание - то да им забрани да разоряват неговия дом. Телемах ги заплашвал с гнева на боговете. Но заплахите му слабо подействували върху кандидатите; те, както и дотогава, продължавали да
вдигат шум, да пеят и да танцуват, буйствувайки до Ловна късно през нощта. Едва след полунощ се разотишли на- сцена трапниците.

Прибрал се и Телемах в спалнята си, придружен от вярната Одисеева прислужница, твърде старата вече Ев-риклся, която през детството му била погива бавачка. Телемах си легнал. Но цялата нощ не можал да склопи очи - все обмислял съвета, който му дала Атина Палада.

Рано сутринта на другия ден Телемах заповядал на глашатаите да свикат хората за народно събрание. Народът бързо се събрал. Дошъл на събранието и Телемах; в ръцете си държал копие, подир него тичали две кучета. Той бил тъй хубав, че събраните се захласнали. Старейшините на Итака му сторили път и той седнал на мястото на своя баща. Телемах се обърнал с молба към народа да го защити от безобразията на кандидатите, разграбващи бащиния му дом. Той заклевал народа в името на Зевс и на богинята на правосъдието Темида да му помогне.

Като завършил гневното си слово, Телемах седнал на мястото си, свел глава и сълзи потекли от очите му. Смълчало се цялото народно събрание, но един от кандидатите, Антиной, започнал дръзко да отговаря на Телемах. Той упрекнал Пенелопа за хитростта, към която прибягнала само за да избегне брака с когото и да било от претендентите. Казала им, че ще си избере мъж измежду тях едва когато завърши тъкането на разкошната покривка. Денем Пенелопа наистина тъчала по- 431

зовал Зевс като свидетел за оскърбленията и'злото, кои- "! то понася от кандидатите. Чул го Зевс Гръмовержец и изпратил знамение. Над народното събрание се издигнали два високо виещи се орли; орлите долетели досред народното събрание и се нахвърлили един срещу друг;

те изподрали до кръв гърдите и шиите си и бързо изчезнали от очите на изумения народ. Птицегадателят Халитерс обявил на събралите се, че това знамение предвещава скорошното завръщане на Одисеи и тогава горко на натрапниците. Одисеи ще се завърне и никой не ще го познае; жестоко ще накаже той онези, които ограбват неговия дом. Тъй рекъл Халитерс на събраните. Един от кандидатите, Евримах, започнал на висок глас да се подиграва с птицегадателя. Заплашвал, че те ще убият и самия Одисеи. Евримах дръзко заявил, че кандидатите не се боят от нтцо: нито от Телемах, нито от птиците прорицателки, с които ги плаши

птицегадателят..

Телемах престанал вече да убеждава кандидатите да прекратят безобразията си. Той помолил народа да му даде един бързоходен кораб, за да може да отплава с него за Пилос при Нестор, където се надявал да научи нещо за баща си. Единствен разумният Ментор, Одисее-вият приятел, подкрепял Телемах; той укорявал народа, задето позволява на натрапниците да обиждат така Телемах. Гражданите седели в'мълчание. От кандидатите говорил и Леокрит. Подигравайки се на Телемах, той заплашвал, че смърт чака Одисеи, ако той, като се върне, се опита да изгони от дома си кандидатите. Леокрит бил толкова дързък, че дори своеволно разпуснал

народното събрание.

Дълбоко наскърбен, Телемах отишъл на морския бряг и там се обърнал с молба към Атина Палада. Богинята му се явила под образа на Ментор. Тя го посъветвала да не се занимава повече с кандидатите, тъй като те в заслепението си сами си подготвят гибелта, която е все по-близо и по-близо. Богинята обещала да набави кораб на Телемах и да го придружава при пъ-32 туването му за Пилос. Тя му заповядала да си отиде в
Телемах и Пенелопа

къщи и да приготви всичко необходимо за далечното пътуване.

Телемах я. послушал. В къщи заварил кандидатите.

Те се били събрали, за да започнат пира. Антиной посрещнал Телемах с насмешки и като го хванал за ръка, поканил го да вземе участие в пиршеството. Но Телемах гневно издърпал ръката си и излязъл, заплашвайки кандидатите с гнева на боговете. Той повикал вярната прислужничка Евриклея и отишъл с нея в просторния килер на Одисеи, за да вземе оттам всичко необходимо за пътуването. Единствено на Евриклея казал Телемах, че е решил да отпътува за Пилос, и я помолил през време на неговото отсъствие да се грижи за майка му. Вярната прислужница замолила Телемах да не напуща Итака - тя се опасявала да не загине Одисеевият

син. Но той бил непоколебим.

В това време Атина Палада, като взела образа на Телемах, обиколила целия град, събрала двадесет млади гребци и се отбила и при Ноемон да поиска кораб.

433

ав
Танцуващи мъже

Сега всичко било готово за тръгването. Атина влязла невидима в залата, където пирували кандидатите, и ги потопила всички в дълбок сън. После, като взела отново образа на Ментор, тя извела от двореца Телемах и го завела на морския бряг при кораба. Спътниците на Телемах бързо пренесли' до кораба запасите, приготвени от Евриклея, и ги натоварили. Телемах се качил на кораба с мнимия Ментор. Атина разпоредила да повее попътен вятър и корабът бързо се понесъл в открито море.

Изложено според поема га на Омир "Одисея"

434

Когато пирът бил завършен, Нестор попитал чужденците откъде са дошли. Отговорил му Телемах; казал му, че е син на Одисеи и че е дошъл в Пилос, за да научи нещо за съдбата на баща си. Зарадвал се Нестор, като разбрал^ че пред него е синът на Одисеи, защото от всички герои Нестор най-много уважавал Одисеи заради неговия ум. Той се чудел, че Телемах тъй много прилича на баща си не само по външност, но и по мъдрост. Нестор разказал на Телемах за бедите, които трябвало да понесат героите на връщане от Троя. Но за Одисеи нищо не можел да каже. На Нестор станало мъчно за Телемах, задето трябвало да изтърпява толкова обиди от буйствуващите кандидати, които разо-ряват бащиния му дом. Мъдрият старец го посъветвал по-скоро да се завърне в къщи, като преди това посети само цар Менелай, защото той по-късно от другите се е завърнал в родината си и възможно е да знае нещо за Одисеи. Нестор бил убеден, че боговете, и особено Лтина Палада, ще помогнат на Одисеевия син да узнае къде е баща му.

Мръкнало се. Телемах се наканил да отиде да нощува на кораба си, но Нестор не го пуснал. Той искал Одисеевият син- да прекара нощта в неговия дворец. И Ментор посъветвал Телемах да пренощува у Нестор. Самият той пък решил да отиде на кораба, тъй като според думите му трябвало да отплава за страната на кавконите, за да получи от тях някакъв стар дълг. Като казал това, мнимият Ментор в миг се превърнал в морски орел и изчезнал от очите на изумените пилос-ци. Нестор и всички присъствуващи разбрали, че на Телемах помага самата богиня Атина.

На другата сутрин Нестор принесъл в жертва на великата богиня Атана телица с позлатени рога. След жертвоприношението и угощението Нест&ровите синове впрегнали конете в колесницата. На колесницата се качили Телемах и най-малкият Несторов син Пизистрат и потеглили за страната на Менелай.

Конете бързо тичали. Надвечер пътниците пристигнали във Фера , където живеел героят Диокъл. Той дал подслон за .през нощта на Пизистрат и Телемах, а на сутринта, когато на небето едва пламнала зората,
те продължили пътя си и на мръкване пристигнали в Спарта.

Когато Телемах и Пизистрат пристигнали в Спарта, там, в Менелаевия дворец, имало голямо тържество:

Менелай изпращал дъщеря си при Неоптолем, Ахило-вия син, на когото той още при Троя я бил обещал за | жена. Освен това Менелай празнувал и сватбата на сина си Мегапент. Весело пирували гостите на Менелай. Забавлявали ги певци, които същевременно свирили на лири, а под звуците на музиката танцували двама мла- . дежи. Телемах и Пизистрат пристигнали до двореца тъкмо в разгара на пира. Пресрещнал ги един Менела-ев слуга. Като видял чужденците, той изтичал при Менелай и го попитал ще приеме ли новодошлите в двореца. Менелай му наредил незабавно да изпрегне конете и да покани новодошлите на пира. Менелай, който бил изпитал много бедствия през време на пътуването си, когато и на него самия се случвало да гостува, на никого не отказвал гостоприемство. Слугата изтичал да изпълни поръката на царя. Слуги разпрегнали конете и въвели чужденците в двореца. След като се изкъпали във великолепни вани и облекли чисти дрехи, Телемах и Пизистрат отишли в залата за пиршества. Поразили ги необикновеното богатство и разкошът, които виждали на всяка стъпка в Менелаевия дворец. Приветливо посрещнал чужденците Менелай и ги поканил да седнат до него.

Богат бил пирът на Менелай. Поразен от великолепието на двореца и на пиршеството, Телемах се навел към Пизистрат и тихо му казал, че никъде не е виждал такъв разкош и мисли, че единствено дворецът на Зевс може да бъде по-богат. Менелай чул думите на Телемах и с усмивка казал, че смъртните не могат да се сравняват с безсмъртните богове; и ако богатството в неговия дворец е голямо, големи са били усилията, които той положил, и страшни са били опасностите, които е преживял, докато придобие тези богатства. Но ако и преживените от него опасности да били големи, все пак те не са нищо в сравнение с онези опасности, на които •е бил изложен Одисеи. Така казал Менелай. Като чул да се говори за баща му, Телемах заплакал. В това време влязла Менелаевата жена, къдрокосата Елена. Подир нея робините носели златен чекрък и прежда в сребърна кошница със злато по края. Като погледнала чужденците. Елена била поразена от приликата на единия от тях с Одисеи. Тя казала това на Менелай. Като

чул думите й, Пизистрат пояснил, че. пред нея наистина е Телемах, Одисеевият син. Зарадвал се Менелай - зер до него седял синът на обичния м_; приятел Одисеи, който претърпял толкова беди заради Менелай. Царят

взел да припомня за подвизите на Одисеи и за несгодите, които гърците изпитали при Троя. Припомнила за Одисеи и Елена. Тия спомени за баща му отново предизвикали сълзи V Телемах. Заплакал и Пизистрат, като си спомнил за брата си Антилох, загинал при Трия. Скръб за загиналите приятели обзела и Менелай. Тогава Елена, за да развесели пируващите и да прогони мрачните им мисли, капнала в съда с питието от сока на чудодейно растение. Тоя сок, даващ забрава за скърбите, й подарила в Египет царица Полидамна. Но било вече време да се привърши пирът. Скоро цар Ме-нелан н гостите му се оттеглили да почиват. Царят на Спарта отложил разговора си с Телемах за следния ден.

Рано на другата сутрин цар Менелай излязъл от спалият си, преминал в стаята, където нощувал Телемах, и го попитал за причината, която го е довела в Спарта. Телемах отговорил, че е дошъл в Спарта, за да научи нещо за съдбата на баща си. Менелай разказал на Одисеевия син за всички свои приключения и за това, как морският бог Прометей му открил съдбата на героите, които е завръщали от Троя. Одисеи, както казал тогава Протей, чезне в плен на острова на нимфата Калипсо. Това е всичко, което Менелай можал да съобщи на Телемах за баща му. Царят на Спарта започнал да увещава Телемах да остане при него като гост дванадесет дни. Но Телемах помолил царя да- не го задържа и да го пусне по-скоро да се завърне в 437

Докато те беседвали, в царския дворец се събрали отново гости. Скоро трябвало пак да се започне весел пир.

Изложе- КАНДИДАТИТЕ ПОДГОТВЯТ ГИБЕЛ ЗА ТЕЛЕМАХ, но спо- КОГАТО СЕ ЗАВЪРНЕ НА ОСТРОВ ИТАКА. Докато

"^мата^а Телемах бил в Пилос и Спарта, кандидатите узнали

Омир случайно от дошлия при тях Ноемон, че Телемах <; на-"Одисея" пуснал Итака. Те се изплашили, тъй като помислили, че Телемах е отпътувал за Пилос и Спарта, за да иска помощ. Антиной посъветвал кандидатите да приготвят кораб и като отплават навътре в морето, да причакат Телемах, за да го нападнат неочаквано и да го убият. Всички кандидати тутакси се съгласили на това злодеяние. Като събрали гребци, те отишли на морския бряг, нагласили кораба и отплавали по посока към остров Астерид, за да устроят там засада.

Пенелопа узнала за коварния им замисъл и изпаднала в отчаяние. Тя дори не знаела, че Телемах е отпътувал от Итака. Вече искала да изпрати един слуга при Одисеевия баща, стареца Лаерт, за да го уведоми за опасността, която застрашава неговия внук. Но прислу-жничката Евриклея я възпряла. Тя посъветвала Пенелопа да помоли за помощ богиня Атина. Царицата послушала Евриклея, принесла жертва на богинята и отправила молитва към нея. После легнала на великолепното си легло и заспала. Богиня Атина се вслушала в молбите й. Тя изпратила на спящата Пенелопа видение - сестра й Ифтима. Видението разкрило на Пенелопа, че Телемах няма да загине. А когато Пенелопа запитала за съдбата на мъжа си, видението Ифтима нищо не отговорило и изчезнало като лека мъгла. Събудила се Пенелопа; тя разбрала, че боговете са й изпратили това съновидение.

ОДИСЕИ НАПУЩА ОСТРОВА НА НИМФАТА КА-ЛИПСО. Безсмъртните богове решили на съвет Атина да помогне на Телемах да се завърне здрав и читав в родината си, а на кандидатите да не позволи да го нападнат. Хермес пък да отлети на остров Огигия и да заповяда на нимфата Калипсо да освободи Одисеи. Гръмовержецът тутакси изпратил Хермес при Калипсо. 438 Обул крилатите си сандали и взел в ръка жезъла си

бързият като мисълта Хермес и се понесъл от Олимп. Полетял над морето подобно на морски орел и в миг стигнал до Огигия. Този остров бил прекрасен. По него растели в изобилие разкошни чинари, тополи, борове, кедри и кипариси. Полянките били покрити със сочна трева, а в тревата благоухаели красиви теменуги и лилии. Четири извора напоявали острова;

от тях изтичали потоци, които капризно се извивали между дърветата. На тоя остров имало прохладна пещера; в нея именно живеела нимфата Калипсо. Цялата пещера била обрасла с лозни-ци, а на тях висели узрели гроздове. Когато Хермес влязъл в пещерата, Калипсо седяла и тъчала със златна совалка покривка с чудни фигури. Одисеи го нямало в пещерата. Той седял усамотен на една стръмна скала до самия бряг на морето, устремил поглед в морската далечина. Одисеи проливал сълзи, спомняйки си за родната Итака. Тъй прекарвал той цели дни, печален и самотен. '

Видяла влизащия Хермес Калипсо и станала да го посрещне." Поканила го да седне и му поднесла амброзия и нектар. Като се заситил с храната и питието на боговете, Хермес съобщил на нимфата каква е волята ял паря на богове п хора. Натъжила се Калипсо, щом узнала, че трябва да се раздели с Одисеи. Тя искала да го задържи завинаги при себе си на острова и да му дарува безсмъртие. Но не можала да се противопостави на волята на Зевс.

Когато Хермес напуснал пещерата, Калипсо отишла на морския бряг, на мястото, където седял тъжен Одисеи, и му казала:

- Одисее, избърши сълзите си и не тъжи вече. Освобождавам те да си отидеш в родината. Върви, вземи брадва, отсечи дървета и направи от тях як сал. С него ще тръгнеш на път, а аз ще ти изпратя попътен вятър. Ако е угодно на боговете, ще се завърнеш в отечеството си.

- Богиньо - отвърнал на Калипсо Одисеи, - не завръщане в родината ми гласиш ти, а нещо друго. Нима мога с един несигурен сал да преплавам бурното море? Та не винаги благополучно го преплава и бързохо-ден кораб. Не, богиньо, аз ще се реша да, се кача на сала само ако ми дадеш ненарушимата клетва на богг-вете, че не замисляш да ме погубиш.

- Истината казват хората, Одисее, когато твърдят, че ти си най-умният и най-далновидният измежду смърт-

Калипсо се върнала с Одисеи в пещерата. Там, докя •го били на трапезата, тя започнала да увещава Одисе да остане. Обещавала му безсмъртие. Казвала му, ч ако знае само колко опасности му предстоят до врем< [|а пътуването, щял да остане при нея. Но желанието д^ Одисеи да се завърне в родината си било извънред} силно и Калипсо не могла с никакви обещания да \ накара да забрави родната Итака и семейството си. '

На следната сутрин Одисеи се заловил да прави салЯ Четири дни работил той - сякъл дървета, дялал трупн| свързвал ги и ковал дъски. Най-сетне салът бил гото|| ц на него била закрепена мачта с корабно платно. Ка-| дипсо дала на Одисеи храна за .из пътя и се простила? с него. Опънал Одисеи платното и салът,каран от пей дътен вятър, излязъл на открито море.

Осемнадесет дни вече плавал Одисеи, определяйки пътя'си по съзвездията Плеяди (Квачка) и Голяма меч-Я "а. Ето че се показала в далечината земя. Това бил | островът на феакийците. В това време видял Одисеевия., сал бог Посейдон, който се връщал от страната на етн-. опците. Поведителят на моретата се ядосал, грабнал своя тризъбец и ударил с него по морето. Развихрила се страшна буря. Облаци покрили небето, станало тъй.. тъмно, сякаш настъпила нощ. Ветрове налетели от всички страни и развълнували морето. Одисеи изпаднал в ужас. В страха си той завиждал даже на героите, които със слава загинали при Троя. Грамадна вълна се сто-,;

варила върху Одисеевия сал и свлякла Одисеи в морето. Той потънал дълбоко в морската бездна и с големи;

усилия изплавал. Пречела му дрехата, която на про-8

Антични рисунки, изобразяващи морски животни

440
Морски животни

щаване му дала нимфата Калипсо. Все пак той догонил сала, хванал се за него и с голяма мъка се качил. Ветровете яростно мятали сала на всички страни. Подгонвал го ту свирепият Борей, ту Нот, ту си играел с него шумният Евър и след като си поиграел, прехвърлял го на Зефир. Около сала се трупали вълни като планини.

В момент на такава опасност съзряла Одисеи морската богиня Левкотея. Тя литнала от морето под образа на гмурец, кацнала на Одисеевия сал и взела истинския си образ. Обръщайки се към него, Левкотея му заповядала да се съблече, да се хвърли от сала в морето и с плаване да стигне до брега. Богинята дала на Одисеи едно чудодейно наметало, което трябвало да го спаси. След като казала това, Левкотея отново взела образа на гмурец и отлетяла. Одисеи обаче не се решил да напусне сала. Но в този момент бог Посейпон вдигнал грамадна като планина вълна и я стоварил върху Одисеевия сал. Както пристъп на вятъра разнася на всички страни купчина слама, така разпръснала вълната дърветата, от които бил направен салът. Одисеи едва успял да се залови за едно от дърветата и да седне на него. Той бързо свалил дрехите си, превързал се с наметалото на Левкотея, хвърлил се в морето и заплавал към острова. Видял -това Посейдон и се про-викгал:

- Е, засега ти стига! Ха плавай по бурното море, докато някои те спаси. Сега ще си доволен от мене!

Като извикал така, Посейдон подкарал конете си към своя подводен дворец. А на помощ на Одисеи дош- 441

ла Атина Палада. Тя забранила на всички други ветрове освен на Борей да духат и зауспокоявала разбунтувалото се море. -

Две денонощия се мятал Одисеи по бурното море. Едва на третото денонощие морето се успокоило. От върха на една вълна Одисеи видял недалеч земя и страшно се зарадвал. Но когато вече се приближавал до брега, чул шума на прибоя. Вълните с рев се блъскали между крайбрежните скали и между подводните камъни. Одисеи неминуемо щял да загине: щял да се пребие о скалите, ако и сега не му била помогнала Атина Палада. Той успял да се хване за една скала, но отдръпваща се вълна със сила го откъснала от скалата и го отнесла в морето. Сега Одисеи заплавал покрай брега п започнал да търси място, където би могъл да изплава на суша. Най-сетне видял устието на река. Помолил се на бога на реката да му помогне. Чул го богът, спрял течението на реката и помогнал на Одисеи да се добере до брега- Могъщият герой излязъл на брега, но дългото плаване го било така омаломощило, че паднал -безчувствен на земята. Едва дошъл на себе си Одисеи. Той смъкнал наметалото, което му била дала Левкотея, и бр:; да се обръща, го- хвърлил във водата. Наметалото бързо заплавало и се върнало в ръцете на богинята. А Одисеи намерил недалеч от брега две големи и листнати маслинови, дървета, под които имало куп сухи листа. Той се заровил в листата, за да се предпази от нощния студ, а богиня Атина го потопила в дълбок сън.