Богове и г-ерои

Херкулесовите приятели и Хил вдигнали носилката и занесли Херкулес на високата Оста. Там те струпали грамадна клада и сложили върху нея най-великия от героите. Херкулесовите страдания ставали все по-сиднп. Все по-дълбоко прониквала в тялото му отровата на лернейската хидра. Херкулес иска да смъкне от себе си отровното наметало, но то е плътно прилепено' до тялото му; заедно с наметалото Херкулес къса парчета кожа и страшните му мъки стават още по-непоносими. Само едно спасение има от тези нечовешки мъки - смъртта. По-леко е за него да загине в пламъците на кладата, отколкото да понася тия мъки; но никой от приятелите на героя не се решава да подпали кладата. Най-после идва на Оета Филоктет; него придумал Херкулес да подпали кладата и като награда за това му подарил лъка си н стрелите, заразени с отрова от хидрата. Филоктет подпалил кладата, лумнал ярко пламъкът й, но още по-ярко засвяткали мълниите на Зеве. Гръмотевици се понесли по небето. Със златна колесница долетели до кладата Атина Палада и Хермес и отнесли нагоре, на светлия Олимп, най-великия от героите - Херкулес. Там го посрещнали великите богове. Херкулес станал безсмъртен бог. Сама Хера забравила омразата си. и дала

на леркулсс за жена дьщгрн \.п, сичпи м^алчш 1^11.1.-. Хеба. Оттогава Херкулес живее на светлия Олимп всред великите безсмъртни богове. Това било неговата награда за всичките му големи подвизи на земята, за всичките му големи страдания.

ХЕРАКЛИДИТЕ (ДЕЦАТА НА ХЕРКУЛЕС)

След Херкулесовата смърт неговите деца и майка му Алкмепа живеели в Тиринт при най-големия му син, Хил. Те не останали да живеят дълго там. От омраза към Херкулес Евристей изгонил децата на най-великия герой от владенията на баща им и ги преследвал навсякъде, където и да се опитвали да се укрият. Децата и:1 Херкулес дълго скитали по цяла Гърция; най-.после им дал подслон в дома си старият вече йолай, племенник и приятел на Херкулес. И тук настигнала нещастните омразата на Евристей и те трябвало да избягат с Йолай в Атина, където тогава управлявал Тезеевият син Де-мофонт.

Като се научил, че Херкулесовите деца се укрили в Атина, Евристей изпратил своя вестоносец К^прей да поиска от Лемофонт да му предаде хераклилитс . Де--мофонт отказал на Копрей; не го уплашила и заканата, че Евристей с голяма войска ще нападне Атина и ще разруши града. Демофонт не искал да наруши обичая на гостоприемството.

Скоро Евристей 1Йхълтал с голяма войска в Атика. На атиняните предстояла битка с многобройни врагове. Атиняните се допитали до боговете какъв ще бъде изходът от битката п боговете им открили, че те ще победят само ако бъде принесена в жертва па боговете девойка. Макария, голямата дъщеря на Херкулес от Дейанира, доброволни се обрекла и жергьа на боговете; тя решила да пожертвува живота си за спасяването на своите братя и сестри.

Двете войски се срещнали на бойното поле, дошъл и Хил с отред воини; той намерил и помощник срещу Евристей. Преди да започне боят, била принесена в жертва Макария. Жесток и кръвопролитен бил боят. Победили атиняните. Евристей бил принуден да бяга и Хил се втурнал с колесницата си да преследва врага на баща си.

Видял това йолай. Той склонил Хил да му отстъпи

Изложено според трагедията на Еври-пид"Хе-раклиди"

195
искал да отмъсти за всичките нещастия, които Евристей причинил на приятеля му. Йолай бързо полетял с колесницата да гони Евристей. Той вече почти го настигнал. Тогава Йолай се помолил на боговете олимпийци. Той ги молел да му върнат само за един ден младостта и някогашната сила. Боговете се вслушали в Иолаевата молба. Две ярки звезди паднали от небето, тъмен облак се спуснал върху колесницата на Йолай. Когато облакът се разнесъл, Йолай стоял изправен на колесницата във всичкия блясък на своята младост, силен и прекрасен. Йолай догонил Евристей и го пленил.

Йолай тържествено докарал вързания Евристей в Атина. Херкулесовата майка, Алкмена, като видяла врага на великия си син, изпаднала в бесен гняв. Въпреки че и Хил, и Демофонт искали да защитят Евристей, Алкмена със собствените си ръце му извадила очите и го убила. Така загинал Евристей. Атиняните не оставили непогребан победения враг; погребали го в Атика, до светилището на Паленска Атина.

КЕКРОП, ЕРИХТОНИЙ И ЕРЕХТЕЙ

Основател на великия град Атина и на нейния Акропол бил роденият от Земята Кекроп . Земята го родила по-лучовек-полузмия. Тялото му завършвало с грамадна змийска опашка. Кекроп основал Атина в Атика по времето, когато за властвуване над цялата страна водели спор земетресецът Посейдон, бог на морето, и воинстве-,ната богиня Атина, любимата дъщеря на Зевс. За да се реши този спор, всички богове начело със самия велик гръмовержец Зевс се събрали на Атинския акропол. Владетелят над богове и хора призовал в съда и Кекроп, за да даде мнение на кого собствено трябва да принадлежи властта в Атика. Змиеногият Кекроп се явил в съда. Боговете решили да дадат властта над Атика томува, който направи на страната най-ценен дар. Земетресецът Посейдон ударил със своя тризъбец една скала и от нея бликнал извор със солена морска вода, а Атина забила в земята блестящото си копие и от земята израсло плодоносното маслинено дърво. Тогава Кекроп казал:

- Светли богове на Олимп, навсякъде шумят солените води на безбрежното море, но никъде не се вижда маслиненото дърво, което дава богати плодове. На Ати-
на принадлежи маслиненото дърво; то ще даде богатството на цялата страна и ще подтиква жителите й към земеделски труд и обработване на плодородната почва. Голямо благо даде на Атика богиня Атина и нека на нея принадлежи властта над цялата страна.

Богивеге ОЛИАШИЙЦИ присъдили на Атина Палада властта над града, основан "от Кекроп, и над цяла Атика. Оттогава Кекроповият град започнал да се нарича Атина в чест на любимата Зевсова дъщеря. Кекроп основал в Атина първото светилище на богиня Атина, за-крилницата на,града, и на баща й Зевс. Кекроповите дъщери били първите жрици на Атина. Кекроп дал на атиняните закони и уредил цялата държава. Той бил първият цар на Атика.

Приемник на Кекроп бил Ерихтоний , син на бога на огъня Хефест. Както и Кекроп, той бил роден от Земята. Раждането му е забулено в тайна. Когато се ро-

Спорът между Атина и Посейдон

197
дял, богиня Атина го взела под свое покровителство и той расъл в нейното светилище. Атина поставила новородения Ерихтоний в плетена кошница с плътно затварящ се капак. Две змии трябвало да пазят Ерихтоний. Пазели го и Кекроповите дъщери. Атина строго им забранила да вдигат капака на кошницата; те не трябвало да виждат тайнствено родения от Земята младенец. Кекроповите дъщери горели от любопитство; искало им се поне веднъж да погледнат Ерихтоний.

Веднъж Атина се отлъчила от своето светилище на Акропола; за да донесе от. Палена един хълм, който тя решила да постави край Акропола за негова защита. Когато богинята носела хълма към Атийа, пресрещнала я една врана и й казала, че Кекроповите дъщери отворили кошницата, в която се намирал Ерихтоний, и видели тайнствения младенец. Страшно се разгневила Атина, захвърлила хълма и мигновено се озовала в своето светилище на Акропола. Атина строго наказала Кекроповите--дъщери; овладяло ги безумие; те изтичали от светилището, в безумието си се хвърлили от отвесните скали на Акропола и се убили. Оттогава насетне самата Атина пазела Ерихтоний. А хълмът, който захвърлила Атина, така си и останал на онова място, където враната съобщила пя богинята за простъпката на Кекропо-вите дъщери; по-късно този хълм започнал да се нарича Ликабет. Когато Ерихтоний възмъжал, той станал цар на Атина, където и управлявал дълги години. Той сложил началото на най-старите празненства в чест на Атина - Панатинеите

Ерихтоний пръв впрегнал коне в колесница и пръв въвел надбягванията с колесници в Атина. .

Ерихтониев потомък бил царят на Атина Ерехтей . На него му се наложило да води тежка война с град Елевзин, на който дошъл на помощ Имарад, син на тракийския цар Евмолп.

Тази война била злополучна за Ерехтей. Все повече и повече го изтласквали Имарад и тракийците. Най-сет-не Ерехтей решил да се обърне към Аполоновия оракул в Делфи, за да узнае какво трябва да направи, за да победи. Ужасен отговор му дала Пития. Тя казала на Ерехтей, че той ще победи Имарад само ако принесе в жертва на боговете една от дъщерите си. Ерехтей се върнал от Делфи с ужасния отговор. Младата царска дъщеря Хтония, изпълнена с любов към родината, като се научила за отговора на Пития, заявила, че е готова да жертвува живота си за скъпата нея Атина, Изпълнен с дълбока скръб за участта на дъщеря си, с-релгеи я принесъл в жертва на боговете; само желанието му да спаси Атина го накарало да се реши на такава" жертва.

Наскоро след като Хтония била принесена в жертва, станало сражение. В разгара на битката Ерехтей и Имарад се срещнали и встъпили в двубой. Дълго се били героите. Те не си отстъпвали един на друг нито по сила, нито по умение да си служат с оръжието, нито по храброст. В края на краищата победил Ерехтей и смъртно наранил с копието си Имарад. Бащата на Имарад Евмолп се натъжил; той помолил бог Посейдон да отмъсти на Ерехтей за смъртта на сина му. Бързо долетял със своята колесница по бурните вълни на морето Посейдон до Атика. Той зам ахнал с тризъбеца си и убил Ерехтей. Тъй загинал Ерехтей, защищавайки родината си. Загинали и всичките деца на Ерехтей. Единствена дъщеря му Креуза останала жива: само нея пощадила злата съдба.

ЦЕФАЛ И ПРОКИДА

Цефал бил син на бог Хермес и на Кекроповата дъщеря Херса. Той се славел по цяла Гърция с чудната си красота, славел се и като неуморим ловец. Сутрин, още преди изгрев слънце, напущал той своя дворец и младата си жена Прокрида и отивал на лов в планината Хи-мет. Веднъж розовопръстата богиня на зората Еос видяла хубавия Цефал, грабнала го и го отнесла далеч от Атина, на самия край на земята. Цефал обичал единствено Прокрида само за нея мислел и името й не слизало от устата му. Откъснат от жена си, той тъгувал и молел богиня Еос да го пусне да се върне в Атина. Еос се ядосала и казала на Цефал:

- Добре, върни се при Прокрида, стига си се оплаквал от съдбата си! Но кога да е, ти ще съжаляваш, че Прокрида е твоя жена, ще съжаляваш дори, че си я познал! О, аз предвиждам, че това ще стане!

Еос освободила Цефал. На прощаване тя го убедила да изпита верността на жена си. Богинята променила външния вид на Цефал и той се върнал неузнаваем за никого в Атина. Чрез хитрост Цефал проникнал в своя дом и заварил жена си в дълбока скръб. И в скръбта си Прокрида била прекрасна. Цефал заговорил с жена си и дълго се старал да я склони да забрави мъжа си, да го напусне, та да стане нему жена. Прокрида не раз-

Изложе-но според трагедията на Софокъл "Филок-тет-

199
Цефал с вълшебното копие и кучето Лайлап

брала, че това е мъжът"й. Дълго тя не искала и да слуша непознатия и все повтаряла:

- Единствен само Цефал обичам и ще му остана вярна. Където и да е той, жив или умрял, аз ще му остана вярна навеки!

Но в края на краищата Цефал я разколебал с богати подаръци. И тя била вече готова да отстъпи на молбите му. Тогава, като приел истинския си образ. Цефал извикал:

- Невернице! Аз съм твоят мъж, Цефал! Сам съм свидетел на твоята невярност!

Прокрида не отговорила нито дума на мъжа си. Като навела ниско глава от срам, тя напуснала Цефаловия дом и се оттеглила в покритите с гори планини. Там станала придружителка на' богиня Артемида. От богинята Прокрида получила като подарък чудесно копие, което всякога попадало в целта и само се връщало към

този, който го е хвърлил, и кучето Лайлап, от което не можело да се спаси нито едно диво животно.

Цефал не бил в състояние да живее дълго в разлъка с Прокрида. Той издирил в горите жена си и я склонил да се върне. Прибрала се Прокрида при мъжа си и дълго те живели щастливо. Прокрида подарила на мъжа си чудното копие и кучето Лайлап и мъжът й, както по-рано, преди съмване отивал на лов. Сам, без придружители, ловувал Цефал, нямал нужда от помощници, тъй като носел чудното копие и водел със себе си кучето Лайлап. Веднъж Цефал бил на лов от ранна сутрин; на пладне, когато настъпила непоносима горещина, той започнал да търси убежище на сянка. Бавно вървял Цефал и си пеел:

- О, сладостна прохладо, ела по-скоро при мене! Повей по откритите ми гърди! По-скоро се приближи към мене, прохладо, пълна с нега, и разпръсни страшната горещина! О, небесна, ти си моята радост, ти ме оживяваш и ми даваш сили! О, позволи ми да поема сладостния ти полъх!

Някой атинянин чул пеенето на Цефал и като не разбрал смисъла на песента му, казал на Прокрида, че чул как мъжът й призовава в гората някаква си нимфа Прохлада. Натъжила се Прокрида; тя помислила, че Цефал вече не я обича, че я е. забравил заради друга. Веднъж, когато Цефал бил на лов, Прокрида тайно отишла в гората и като се скрила в гъстия храсталак, зачакала идването на мъжа си. Ето че между дърветата се показал и Цефал,. Той пеел на висок глас:

- О, пълна с ласка прохладо, ела и пропъди моята умора!

Изведнъж Цефал се спрял - счува му се тежка въздишка. Вслушал се Цефал, но всичко в гората било тихо; не потрепва нито листче в пладнешката жега. Цефал пак запял:

- Хайде бързо ела при мене, желана прохладо! Едва прозвучали тези думи, и нещо зашумяло тихо в храстите. Цефал, като помислил, че в тях се е скрило някое диво животно, запратил в храстите безпогрешното си копие. Високо извикала Прокрида, ранена в гърдите. Цефал познал гласа й. Той се завтекъл към Храс-ите и намерил в тях жена си. Целите й гърди били потънали в кръв;

ужасната рана била смъртоносна. Бърза Цефал да превърже раната на Прокрида, но всичко било напразно. Прокрида умира. Преди да умре, тя казала на мъжа си:

- О, Цефале, заклевам те в светостта. на нашите
брачни връзки, в боговете на Олимп и в подземните богове, при които отивам сега; заклинам те и в моята любов, не позволявай да влиза в нашия дом онази, която ти току-що призоваваше!

От думите на умиращата Прокрида Цефал разбрал кое я е въвело в заблуда. Бърза той да обясни на Прокрида грешката й. Прокрида'губи сили, смъртта замъглява очите й; с нежна усмивка към Цефал тя умира в ръцете му. При последната целувка душата й отлетяла в мрачното царство на Хадес.

Дълго останал неутешим Цефал. Като човек, извършил убийство, той напуснал родната Атина и се оттеглил в седмовратата Тива. Тук помогнал на Амфитрион в преследването на неуловимата тавтезейска лисица. Тя била изпратена от Посейдон за наказание на тиванците. Всеки месец принасяли на лисицата в жертва по едно момче, за да поукротят някак яростта й. Цефал пуснал по лисицата кучето си Лайлап. Лайлап би преследвал вечно лисицата, ако гръмовержецът Зевс не превърнал и лисицата, и Лайлап в два камъка. След лова за тавте-зейската лисица Цефал взел участие във войната на Амфитрион срещу телебоите и благодарение на своята храброст получил властта над остров Цефаления (Ке-фаления), наречен така по името му; там и живял той до самата си смърт.

Изложено според поемата на Овидий "Мета^ морфози

202

ПРОКНА И ФИЛОМЕЛА

варите и ги прогонил извън пределите на Атика. Като награда за това Пандион му дал за жена дъщеря си Прокна. Върнал се Терей с младата си жена в Тракия. Там скоро им се родил син. Би казал човек, че мой-рите са отредили щастие на Терей и на жена му.

Изминали пет години от деня, когато Терей встъпил в брак. Веднъж Прокна замолила мъжа си:

- Ако ти още ме обичаш, пусни ме да се видя със сестра си или я доведи при нас. Иди в Атина, за да доведеш сестра ми; помоли татко да я пусне и обещай, че тя скоро ще се върне. За мене ще бъде най-голямо щастие да видя сестра си.

Терей приготвил корабите си за далечно плаване и скоро отпътувал от Тракия. Благополучно стигнал той до бреговете на Атика. С радост Пандион посрещнал зетя си и го завел в двореца. Терей още не бил успял да каже за какво е дошъл в Атина, когато влязла Фи-ломела, сестрата на Прокна, по красота равна на прекрасните нимфи. Хубостта на Филомела направила много силно впечатление на Терей и у него пламнала страстна любов към нея. Той започнал да моли Пандион да пусне Филомела да погостува у сестра си Прокна. Любовта му към Филомела правела още по-убедителни думите на Терей. Самата Филомела, като не знаела каква опасност я застрашава, също помолила баща си да я пусне при Прокна. В края на краищата Пандиои се съгласил. Давайки разрешение на дъщеря си да замине за далечна Тракия, той казал на Терей:

- На тебе поверявам, Терее, дъщеря си. Заклевам те в безсмъртните богове да я пазиш 'като неин баща. И по-скоро върни Филомела, защото тя е единствената ми утеха в старостта.

Пандион помолил и Филомела:

- Дъще, ако ти обичаш стария си баща, връщай се по-скоро, не ме оставяй самичък.

Със сълзи на очи се разделил Пандион с дъщеря си;

макар че тежки предчувствия го измъчвали, все пак не можал да откаже на Терей и на Филомела.

Прекрасната Пандионова дъщеря се качила на кораба. В такт задвижили веслата гребците и корабът бързо се понесъл' в открито море, все по-далеч и по-далеч от бреговете на Атика. Терей тържествува. Той радостно се провикнал:

- Победих! При мене тук, на кораба, е избраницата на моето сърце, прекрасната Филомела.

През цялото пътуване Терей не откъсва поглед от Филомела и не се отделя от нея. Ето и бреговете на Тракия; пътуването е привършено. Но царят на Тракия не завежда Филомела в своя дворец, а я отвежда насила в тъмна гора, в една пастирска колиба, и я държи там в робство. Не го трогват сълзите и молбите на Филомела. Филомела страда като робиня; често зове тя сестра си и баща си, често призовава великите богове олимпийци, но напразни са нейните молби и жалби. В отчаяние Филомела скубе косата си, кърши ръце и оплаква своята съдба.

- О, жестоки варварино! - възклицава тя. - Тебе не те трогнаха нито молбите на баща ми, нито неговите

Страшен гняв обхванал Терей, когато чул заплахите на Филомела. Измъкнал меча си, хванал Филомела за косата, вързал я и й отрязал езика, за да не може нещастната Пандионова дъщеря никому да разкаже за престъплението му. А сам Терей се върнал при Прокна. Тя попитала мъжа си къде е сестра й, но Терей й казал, че сестра й е умряла. Дълго оплаквала Прокна уж умрялата Филомела.

Изминала цяла година. Филомела чезне в робство;

не може да съобщи нито на баща си, нито на сестра си къде я държи затворена Терей. Най-после намерила начин да съобщи на Прокна. Седнала на тъкачния стан, изработила една наметка, в която втъкала разказ за цялата си ужасна участ, и тайно изпратила тази наметка на Прокна. Разгърнала Прокна наметката и за свой ужас видяла изтъкания на нея страшен разказ на сестра си. Прокна не плаче, сякаш в забрава блуждае тя като безумна из двореца и мисли само как да отмъсти

на Терей.

Това се случило тъкмо през дните, когато тракийките

празнували празника на Дионис. Прокна отишла заедно с жените. В гъста гора на планинските-склонове тя намерила колибата, в която нейният мъж държал в робство Филомела. Прокна освободила сестра си и тайно я

завела в двореца.

- Не е сега време за сълзи, Филомело - казала Прокна, - сълзите не ще ни помогнат. Не със сълзи, а с меч трябва да действуваме. Аз съм готова н на най-стра-шното престъпление само да отмъстя на Терей и за тебе, и за себе си. Готова съм да го унищожа чрез най-ужас-

на смърт!

Докато Прокна говорела това, влязъл в покоите й

нейният син.

- О, колко приличаш ти на баща си! - възкликнала

Прокна, като погледнала сина си.

Изведнъж тя замлъкнала и строго навъсила вежди. 204 Прокна замислила ужасно престъпление; към това прегърнал я с ръчичките си и посегнал да я целуне. Само за миг се пробудила милост в сърцето на Прокна, очите й се просълзили; тя бързо се обърнала с гръб към сина си, а като погледнала сестра си, отново в гърдите й пламнал бесен гняв. Прокна хванала сина си за ръка и го отвела в една отдалечена стая на двореца. Там грабнала -встър меч и като се извърнала, промушила с него гърдите на сина си. Прокна и Филомела нарязали на късове тялото на нещастното момче, една част от него сварили в котел, а друга част опекли на ръжен и приготвили ужасно угощение на Терей. Прокна лично прислужвала на Терей, а той, без да подозира каквото и да било, ял гозбата, приготвена от тялото на любимия му син. През време на яденето Терей си спомнил за сина си и наредил да го повикат. А Прокна, зарадвана, че си отмъщава, му отговорила:

- Тоя, когото ти викаш, е в самия тебе! Терей не разбрал думите й и настоявал да повикат сина му. Тогава-иззад едно перде внезапно излязла Филомела и хвърлила в лицето на Терей окървавената глава на сина му. Терей изтръпнал от ужас; разбрал какво ужасно нещо било угощението му. Той проклел жена си и Филомела. Като блъснал масата, той скочил от мястото си и с гол меч в ръката подгонил Прокна и Филомела, аа да отмъсти със собствените си ръце на убийците на сина си, но не може да ги настигне. На тях им израстват криле, те се превръщат на две птици - Филомела в лястовичка, а Прокна в славей. На гърдите на лястовичката - Филомела, се запазило едно кърваво петно от кръвта на Тереевия син. Самият Терей пък бил превърнат в папуняк, с дълга човка и с голям гребен на главата. Върху главата на папуняка се развява гребен от пера, както върху шлема на войнствения Терей.

БОРЕЙ И ОРИТИЯ

Страшен е Борей, богът на неукротимия, буен северен вятър. Той се носи бясно над земи и морета, като предизвиква с полета си бури, които рушат всичко. Веднъж Борей, като се носел над Атика, видял Ерехтеевата дъщеря Орития и се влюбил в нея. Молил се Борей на Орития да му стане жена и да му позволи да я отнесе със себе си в своето царство на далечния Север. Ори- 205

- Аз сам си заслужих това унижение! Забравих

страшната си, яростна сила! Нима на мене ми прилича смирено да моля когото и да било? Аз трябва да действувам само със сила! Аз гоня по небето буреносните облаци, издигам в морето вълни като планини, изтръгвам от корен като сухи стръкчета трева вековни дъбове, шибам с град земята и превръщам водата в твърд като камък лед, а се моля като безсилен смъртен. Когато аз профучавам в бесен полет над земята, цялата земя се тресе и потреперва дори подземното царство на Хадес. И съм взел да моля Ерехтей, като че съм му слуга. Аз не трябва да моля да ми дадат з.| жена Орития, а трябва да я взема със сила!

Размахнал Борей мощните си криле. Буря забушу-вала по цялата земя. Като тръстика се залющкали вековни гори, страшно се понесли по морето покрити с пяна големи вълни, тъмни облаци забулили цялото небе. Чак над планините се разпростряло тъмното наметало на Борей и от него веел вледеняващият студ на Севера. Разрушавайки всичко по пътя си, Борей се понесъл към Атина, стигнал там, грабнал Орития, издигнал се нагоре и отлетял с нея към своя дом на север.

Там Орития станала жена на Борей. Тя му родила двама синове близнаци - Зет и Калаид. Те и двамата били крилати, както и баща им. Големи герои били Бореевите синове; и двамата взели участие в похода на аргонавтите до Колхида за златното руно и извършили много велики подвизи.

Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

206

ДЕДАЛ И ИКАР