Богове и г-ерои

Славата за подвизите на Зевсовия син отдавна вече се била донесла до страната на амазонките. Затова, когато Херкулесовият кораб пуснал котва при Темискира, амазонките заедно с царицата си излезли да посрещнат героя. Те с възхищение гледали великия Зевсов син, който изпъквал сред своите спътници герои като безсмъртен бог. Царица Хиполита попитала великия герой Херкулес:

- Славни сине Зевсов, кажи ми какво те доведе в нашия град! Мир ли ни носиш или война? А Херкулес отговорил на царицата:

- Царице, не по своя воля съм дошъл аз тук с войска, след като съм изминал дълъг път по бурното море;

изпрати ме владетелят на Микена, Евристей. Неговата дъщеря Адмета иска да има твоя колан, подарен от бог Арес. Евристей ми възложи да придобия твоя колан.

Хиполита не била в състояние да откаже каквото и да било на Херкулес. Тя била вече готова да му даде доброволно колана, но великата Хера, желаейки да погуби омразния й Херкулес, се преобразила на амазонка, смесила се с множеството и започнала да убеждава жените воини да нападнат войската на Херкулес.

- Херкулес не казва истината - заявила Хера на

Амазонките повярвали на Хера. Те грабнали оръжието и нападнали войската на Херкулес. Начело на войската на амазонките се носела бързата като вятър Аела. Първа тя като буен вихър нападнала Херкулес. Големият герой отбил напора й и я принудил да отстъпи. Аела мислела, че ще се спаси от героя с бързо бягство. Но колкото и да бързала, не могла да се отърве - Херкулес я иястигнял и я повалил с блестящия си меч. Паднала в битката й Протоя. Седмина герои измежду Херкулесовите спътници сразила тя със собствените си ръце, но не могла да избегна стрелите на великия Зевсов син. След това нападнали Херкулес седем амазонки изведнъж; те били придружителки на самата Арте-мида: никой не можел да се сравнява с тях в изкуството да си служи с копие. Като се прикрили с щитовете, те хвърлили своите копия по Херкулес, но копията този път минали покрай него. Героят ги повалил всичките със своя боздуган; една след друга те се строполявали на земята, като изпускали бляскавото си оръжие. А амазонката Меланипа, която предвождала войската в боя, Хер-

Херкулес се сражава с амазонките

167
кулес взел в плен и заедно с нея пленил Антиопа. Страшните жени воини били победени, войската им се разбягала, много от г^х- загинали от ръката на преследващите ги герои. Ачазонките сключили мир с Херкулес. Хиполита откупела свободата на мощната Мел-а-нипа, като дала своя 1<олан, а Антиопа била отведена от героите. Херкулес я Дал като награда на Тезей за голямата му храброст. Така Херкулес се сдобил с колана на Хиполита.

ХЕРКУЛЕС СПАСЯВА ХЕЗИОНА, ДЪЩЕРЯ НА ЛАОМЕДОНТ. На връщане от страната на амазонките за Тиринт Херкулес пристигнал с натоварените на кораби свои войски в Троя. К^ато героите пуснали котва до брега, недалеч от Троя, пред очите им се открила тъжна картина. Те видели, че на една скала до самия морски бряг била прикована хубавата дъщеря на троянския цар Лаомедонт, Хезиона. Тя била обречена подобно на Андромеда да бъДе разкъсана от едно чудовище, което излизало от мореГО. Това чудовище било изпратено от Посейдон, който искал да накаже Лаомедонт, задето отказал да плати Н" "сго и на Аполон възнаграждението за построяване стените на Троя. Гордият цар, на когото двамата богове трябвало да служат по заповед на Зевс, заплашвал дори, че ще им отреже ушите; ако продължават да искат да им се плати. Тогава. разгневеният Аполон извратил във всички владения на Лаомедонт ужасен мор, а Посейдон - чудовището, което опустошавало околността на Троя, без да щади когото и да било. Лаомедонт можел да спаси страната си от ужасното бедствие само ч^то пожертвува живота на дъщеря си. Тон трябвало пР01""" волята си да прикове към скалата до моретодъщер5* сн Хезиона.

Виждайки злощастната девойка, Херкулес сам предложил да отърве ХезиойЗ и ^то награда за спасяването й поискал от ЛаомеД01"' конете, които гръмовержецът Зевс бил дал на троянския цар, за да го обезщети за сина му Ганимед. Ганимед някога бил отвлечен от орела на Зевс и отнесей "а Олимп. Лаомедонт се съгласил с искането на Херкулес. Големият герой заповядал на троянците да издигнат край морския бряг насип и се скрил зад него. Едва Херкулес се бил спотаил зад насипа, и от морето изплавало чудовището; като раззи-нало грамадната си уста, то се хвърлило върху Хезиона. Херкулес излязъл иззад насипа, нахвърлил се със

силен вик върху чудовището и забил Дълбоко в гърдите му своя двуостър меч. Херкулес спасил Хезиона.

Ала когато Зевсовият син поискал от Лаомедонт обещаната награда, на царя досвидяло да се раздели с чудните коне, той не ги дал на Херкулес и дори го изгонил от Троя, като го заплашвал. Херкулес напуснал владенията на Лаомедонт, като затаил дълбоко в сърцето си своя гняв. В момента той не можел да си отмъсти на измамника цар, тъй като войската му била извънредно малобройна и героят не можел да се надява, че скоро ще завладее непристъпната Троя. А да остане дълго време край Троя великият Зевсов син не можел - той трябвало да бърза да занесе в Микена Хипо-литиния колан.

Кравите на Герион (десети подвиг). Наскоро след завръщането си от похода до страната на амазонките Херкулес се отправил, за нов подвиг. Евристей му.дал поръчение' да докара в Микена кравите на великана Герион, син на Хризаор и на океанидата Калироя. Дълъг бил пътят до Герион. Херкулес трябвало да достигне най-западната част на земята - онези места, където при залез слиза от небето лъчезарният бог на слънцето Хелиос. Херкулес тръгнал на дългия път сам. Тон преминат през Африка, през безплодните ЛИБИЙСКИ пустини, през страните на диви варвари и най-после стигнал до пределите на земята. Тук той издигнал от двете страни на тесния морски проток два гигантски каменни стълба като вечен спомен за своя подвиг.

Още много трябвало да странствува след това Херкулес, докато стигне до бреговете на беловласия Океан. В размисъл седнал героят на брега край вечно шумящите води на Океана. Как може да се добере до остров Еритея, кълето пасял стадата си Герион? Вече се свечерявало. Ето задала се и колесницата на Хелиос, която се спускала към водите на Океана. Ярките лъчи на Хелиос заслепили Херкулес и го облял непоносим, палещ зной. Херкулес скочил разгневен и грабнал страшния си лък, но светлият Хелиос не му се ралсър-дил; той приветливо се усмихнал на героя, харесало му необикновеното мъжество на великия Зевсов син. Хелиос сам предложил на Херкулес да премине до Рритея със златната ладия, с която богът на слънцето с конете и колесницата си всяка вечер преплавач от западния до източния край на земята - до своя златен дворец. Зарадваният герой смело скочил в злат-

Едва стъпил той на острова, и страшното двуглаво куче Орфо го подушило и с лай се хвърлило върху героя. С един удар на тежкия си боздуган Херкулес го убил. Но не само Орфо пазел Герионовите стада. Херкулес трябвало да се бие и с пастира на Герион, великана Евритион. Бързо се справил с великана синът на Зевс и подкарал Герионовите крави към морския бряг, където го чакала златната ладия на Хелиос. Герион чул мученето на кравите си и тръгнал към стадото. Като видял, че кучето му Орфо и великанът Евритион са убити, той хукнал подир крадеца на стадото и го настигнал на морския бряг. Герион бил чудовищен великан:

той имал три тела, три глави, шест ръце и шест крака. С три щита се прикривал той във време на бой, три грамадни копия хвърлял изведнъж по противника. Ей с такъв великан трябвало да се сражава Херкулес; но великата и войнствена Атина Палада му помогнала. Щом Херкулес видял великана, веднага запратил по него една от своите смъртоносни стрели. Стрелата се забила в окото на една от Герионовите глави. След първата стрела полетяла втора, подир нея - трета. Страшно за-махнал Херкулес със своя всесъкрушапаш, боздуган; к.ч-т;1 с у. ълйин нивалил с ;;сго I ерион и великанът с трите тела рухнал мъртъв на земята. Херкулес прекарал със златната ладия на Хелиос Герионовите крави от Ерится през бурния Океан и върнал ладията на Хелиос. Половината подвиг бил свършен.

Много работа му предстояла още. Трябвало добитъкът да се закара в Микена. Херкулес прекарал кравите през цяла Испания, през Пиренейските планини, през • Галия и Алпите и през Италия. В Южна Италия, недалеч от град Региум, една от кравите се отлъчила от стадото и пррч протока преплавала до Сицилия. Там я видял цар Ерикс, Посейдонов син, и я прибрал в своето стадо. Херкулес дълго търсил кравата. Най-после помолил бог Хефест да пази стадото, а самият той преминал по море до Сицилия и там намерил в стадото на цар Ерикс кравата си. Царят не пожелал да я върне на Херкулес; като се надявал на силата си, той извикал Херкулес на двубой. Кравата трябвало да послужи като награда за победителя. Не бил по силите на Ерикс противник като Херкулес. Зевсовият син стиснал царя в мощните си прегръдки и го удушил. Херкулес се върнал с кравата при стадото си и го подкарал по-ната-тък. На бреговете на Ионийско море богиня Хера на

Цербер (единадесети подвиг). Току-що се бил завърнал Херкулес в Тиринт и Евристей пак го изпратил на подвиг. Това бил вече единадесетият подвиг, който трябвало да извърши служещият при Евристей Херкулес. През време на този подвиг Херкулес трябвало да превъзмогне невероятно големи трудности. Той трябвало да слезе в мрачното, пълно с ужаси подземно царство на Ха-дес и да доведе на Евристей пазача на подземното царство - ужасното адско куче Цербер.: • Цербер имал три глави, на врата му се виели змии, опашката му завършвала с драконова глава с голяма уста. Херкулес отишъл, в Лакония и през тъмната пропаст край Те-нар се спуснал в мрака на подземното царство. До самата врата на Хадесовото царство Херкулес видял

Тригла-вият великан Герион

171
зарасналите към скалата герои Тезей и Пейритой - царя на Тесалия. Те били наказани от боговете така, задето искали да отвлекат Хадесовата жена Персефона. Тезей се помолил на Херкулес:

- О, велики сине Зевсов, освободи ме! Ти виждаш мъките ми! Единствен ти си в състояние да ме избавиш от тях!

Херкулес подал ръка на Тезей и го освободил- Ала когато поискал да освободи и Пейритой, земята потре-перала и' Херкулес разбрал, че боговете не желаят той да бъде освободен. Херкулес се подчинил на волята на боговете и отминал по-нататък в мрака на вечната нощ. Той бил въведен в подземното царство от пратеника на боговете Хермес, водача на душите на умрелите, а спът-ничка на великия герой била самата Атина Палада, любимата Зевсова дъщеря. Когато Херкулес влязъл в Хадесовото царство, сенките на умрелите в ужас се разлетели на всички страни. Само сянката на героя Ме-леагър не избягала, като видяла Херкулес. Тя се обърнала към великия Зевсов син с молба:

- О, велики Херкулесе, в името на нашето приятелство те моля за едно: смили се над осиротялата моя сестра, прекрасната Дейанира! След моята смърт тя остана беззащитна! Вземи я за жена, велики герою! Бъди й закрилник!

Херкулес обещал да изпълни молбата на приятеля си и отминал по-нататък подир Хермес. Сдещу Херкулес се надигнала сянката на ужасната горгона Медуза, тя страшно протегнала медните си ръце и размахала златни криле, на главата й замърдали змии. Безстрашният герой хванал меча си, но Хермес го възпрял с думите:

- Остави меча, Херкулесе! Та това е само безплътна сянка) Тя не те застрашава с гибел!

Много ужаси видял по пътя си Херкулес; накрая той се изправил пред трона на Хадес. С възхищение владетелят на царството на умрелите и жена му Персефона наблюдавали великия син на гръмовержеца Зевс, който без страх слязъл в царството на мрака и на скърбите. Величествен, спокоен стоял той пред трона на Хадес, подпирайки се на грамадния си боздуган, в лъвска кожа, наметната на плещите, и с лък през рамо. Хадес благосклонно приветствувал сина на великия си брат Зевс и попитал какво го е накарало да напусне светлината на слънцето и да слезе в царството на мрака. Като се поклонил пред Хадес, Херкулес отговорил:

новата глава впила зъбите си в тялото му, но всичко било напразно. Мощният Херкулес все по-снлно и по-силно стискал врата му. Най-после полуудушеното куче на Хадес паднало в краката на героя. Херкулес го укротил и го повел от царството на мрака за Микена. Цер-бер се изплашил от дневната светлина; цял го избила студена пот; отровна пяна капела от трите му големи уста по земята; навсякъде, където паднела макар и една капчица пяна, пониквали отровни треви.

Херкулес довел Цербер до стените на Микена. Страхливият Евристей изпаднал в ужас дори само като зърнал страшното куче. Едва ли не на колене той молил Херкулес да отведе Цербер обратно в царството на Хадес. Херкулес изпълнил молбата му и върнал на Хадес страшния' му пазач Цербер.

Златните ябълки на Хесперидите (дванадесети подвиг). Най-трудният подвиг на Херкулес, докато служел при Евристей, бил последният му, дванадесетият подвиг. Херкулес трябвало да отиде при великия титан Атлас, който държи на плещите се небесния свод, и да донесе от неговите овощни градини, надзиравани от Атласо-вите дъщери, Хесперилите, трите златни ябълки. Тези ябълки растели на златното дърво, което богинята на земята Гея изкарала от недрата си като подарък на великата Хера в деня на сватбата й със Зевс. За да извърши този подвиг, Херкулес трябвало преди всичко да научи пътя към градините на Хесперидите, пазени от дракон, който, никога не заспивал.

Никой не знаел пътя към градините на Хесперидите и Атлас. Дълго бродил Херкулес из Азия и Европ", минал и през всички страни, които пропътувал по-рано, когато ходил за Герноновите крави; навсякъде разпитвал той за пътя, но никой не го знаел. При търсенията си той стигнал до най-далечния север, до река Ери-дан , носеща вечно своите буйни, безбрежни води. На бреговете на Еридан с почит посрещнали великия Зев-сов син прекрасни нимфи и му дали съвет как да узнае пътя за градините на Хесперидите. Херкулес трябвало да нападне ненадейно морския старец прорицател Не-рей, когато той излезе на брега на морската бездна, и да научи от него пътя за Хесперидите; освен Нерей никой друг не знаел този път. Херкулес дълго търсил Нерей. Най-после успял да го намери на брега на морето. Херкулес нападнал морския бог. Борбата с него била мъчна. За да се освободи от железните прегръдки на

Херкулес, Нерей вземал най-различни образи, но героят все пак не го изпущал. Най-сетне той вързал изморения Нерей и морският бог трябвало да открие на Херкулес тайната за пътя към градините на Хесперидите, ако иска да получи свободата си. След като узнал тази тайна, Зевсовнят син--пуснал морския старец и тръгнал на далечен път.

Отново той трябвало да мине през Ливия. Тук срещнал великана Антей, син на Посейдон, бога на моретата, и на богинята на земята Гея, която го родила, от-ььрмила н очлсдала. Антей принуждавал всички минувачи да се борят с него и безмилостно избивал всички, които побеждавал в борбата. Великанът поискал и Херкулес да се бори "с него. Никой не можел да победи Ан-гей в двуборството, ако не знае тайната откъде великанът получава през време на борбата все нови и нови сили. А тайната била следната: всеки път, когато Антей почувствувал, че започва да губи сили, той се допирал до майка си, земята, и получавал нови сили: черпел ги от майка си, великата богиня на земята. Но достатъчно било да бъде откъснат Антей от земята и повдигнат във въздуха и силите му изчезвали. Дълго се борил Херкулес с Антей, няколко пъти го повалял на 175

земята, но така силата на Антей само се увеличавала. Изведнъж по време на борбата мощният Херкулес вдигнал Антей високо във въздуха - силите на сина на Гея изчезнали и Херкулес го удушил.

Херкулес продължил пътя си и стигнал до Египет. Там. уморен от дългото пътуване, заспал на сянка в малка горичка край брега на Нил. Царят на Египет, Бузирис, син на Посейдон и на Епафовата дъщеря Ли-зианаса, видял спящия герой Херкулес и заповядал да го вържат. Той искал да принесе Херкулес в жертва на баща му Зевс. В Египет девет години .подред имало не-плодородие; дошлият от Кипър прорицател Тразий предсказал, че неплодородието ще се прекрати само ако Бузирис всяка година принася в жертва на Зевс по един чужденец. Бузирис накарал да хванат прорицателя Тразий и пръв него принесъл в жертва. Оттогава жестокият цар принасял в жертва на Гръмовержеца всички чужденци, които идвали в Египет. И Херкулес довели при жертвеника, но великият герой разкъсал въжата, с които бил свързан, и убил при жертвеника самия Бузирис и син му Амфидамант. Така бил наказан жестокият цар на Египет.

Още много опасности трябвало да срещне по пътя си Херкулес, докато стигне до края на земята, където се намирал великият титан Атлас. В почуда героят гледал могъщия титан, който държал на широките си плещи целия небесен свод.

- О, велики титане Атлас! - обърнал се към него Херкулес. - Аз съм Зевсовият син Херкулес. Изпрати ме при тебе Евристей, царят на богатата със злато Ми-

кена. Евристей ми заповяда да взема от тебе трите златни ябълки от златното дърво в градините на Хеопери-дите. ' ~-

- Ще ти дам трите ябълки, сине Зевсов - отвърнал Атлас. - А, ти докато отида за ябълките, трябва да застанеш на моето място и да подържиш на плещите си небесния свод.

Херкулес се съгласил. Застанал на мястото на Атлас. Невероятна -тежест се стоварила върху плещите на Зев-совия син. Той напрегнал всичките си сили и удържал небесния свод. Страшно притискала тежестта мощните плещи на Херкулес. Той се превил под тежестта на небето, мускулите му се издули като планини; от напрежението пот покрила цялото му тяло, но неговите свръх-човешки сили и помощта на богиня Атина му дали възможност да крепи небесния свод, докато се върне Атлас с трите златни ябълки. Като се върнал, Атлас казал на героя:

- Ето ти трите ябълки, Херкулесе; ако искаш, аз сам ще ги занеса в Микена, а ти подръж до завръщането ми небесния свод; после аз пак ще застана на мястото си.

Херкулес разбрал, че Атлас хитрува; той разбрал, че титанът иска съвсем да се освободи от тежкия си труд, и срещу хитростта употребил хитрост.

- Добре, Атласе, съгласен съм! - отговорил Херкулес. - Позволи ми само преди това да си направя
12
възглавница; ще я сложа на плещите си, за да не ги притиска тъй ужасно небесният свод.

Атлас застанал пак на мястото-си и поел на плещите си тежестта на небето. А Херкулес прибрал лъка си и стрелника със стрелите, взел боздугана си и златните ябълки и рекъл:

, - Прощавай, Атласе! Аз крепих небесния свод, докато ти ходи за ябълките на Хесперидите, но не искам да нося вечно на плещите си цялата тежест на небето.

При тези думи Херкулес оставил титана и Атлас отново трябвало да поддържа, както и по-рано, на мощните си плещи небесния свод. Херкулес пък се върнал при Евристей и му предал златните ябълки. Евристей подарил ябълките на Херкулес, а той ги подарил на своята покровителка Атина Палада, великата Зевсова дъщеря. Атина върнала ябълките на Хесперпднте, за да останат те вечно в техните градини.

След дванадесетия си подвиг Херкулес се освободил от служене у Евристей. Сега той можел да се върне в седмовратата Тива. Но Зевсовият син не' останал там задълго. Очаквали го нови подвизи. Той отстъпил жена си Мегара за съпруга на приятеля си йолай, а самият той пак отишъл в Тиринт.

Но не само победи очаквали Херкулес. Чакали го и тежки нещастия, тъй като великата ьогиня Хера го преследвала, както и по-рано.

ХЕРКУЛЕС И ЕВРИТ. На остров Евбея, в град Ойха-лия, управлявал цар Еврит. Надалеч се разнасяла по цяла Гърция славата на Еврит като най-изкусен стрелец с лък. Самият стрелометец Аполон бил негов учител, даже му подарил лък и стрели. Някога, на младини, и Херкулес се учил от Еврит да стреля с лък. Този именно цар разгласил по цяла Гърция, че ще даде хубавата си дъщеря Иола за жена на оня герой, който го победи на състезание в стреляне с лък. Херкулес, който току-що бил завършил службата си при Евристей, заминал за Ойхалия, където се били стекли мнозина герои от Гърция, и взел участие в състезанието. Херкулес лесно победил цар Еврит и поискал от него да му даде за жена дъщеря си Иола. Но Еврит не изпълнил .обещанието си. Забравил светия обичай на гостоприемството, той се подиграл с великия герой. Казал, че няма да даде дъщеря си на оня, който е бил роб на Евристей. В края на краищата Еврит и високомерните му
синове изгонили пийналия през време на пиршеството Херкулес от двореца и дори от Ойхалия. Херкулес си заминал от Ойхалия. Великият герой, напуснал Евбея, изпълнен с дълбока печал, тъй като бил обикнал прекрасната Иола. Спотаил в сърцето си своето озлобление срещу оскърбителя си Еврит, той се върнал в Тиринт.

След известно време най-хитрият от гърците, Авто-лик, син на Хермес, отвлякъл стадото на Еврит, а Еврит обвинил за тази кражба Херкулес. Царят на Ойхалия помислил, че героят е отвлякъл стадото му, желаейки да си отмъсти за нанесената му обида. Само Ифит, по-големият син на Еврит, не искал да повярва, че великият Херкулес е могъл да открадне стадото на баща му. Ифит дори изказал готовност да издири стадото, за да докаже невинността на Херкулес, с когото го свързвало най-близко приятелство. През време на търсенията си Ифит дошъл в Тиринт. Херкулес приел радушно своя приятел. Веднъж, когато те двамата били застанали върху високите стени на Тиринтската крепост, построена на една висока скала, неочаквано Херкулес бил овладян от бесен гняв, който му бил изпратен от великата богиня Хера. Херкулес си спомнил в

Херкулес се бори с речния бог Ахелой

179
вите синове; като не можел повече да се владее, той сграбчил Ифит и го хвърлил от стената на крепостта. Нещастният Ифит се утрепал. С това убийство, извършено неволно, Херкулес разгневил Зевс, тъй като вару-шил светия обичай на гостоприемството и светостта на приятелските връзки. За наказание великият гръмовержец изпратил на сина си тежка болест.

Дълго страдал Херкулес; най-сетне, изтощен от болестта, заминал за Делфи, за да се допита до Аполон как да, се избави от това наказание на боговете. Но пророчицата Пития не му дала отговор. Тя дори изгонила Херкулес от храма като човек, който се е замърсил с убийство. Разгневен от това, Херкулес откраднал от храма триножника, от който Пития правела предсказанията си. С тая си постъпка той разгневил Аполон. Златокъдрият бог се явил при Херкулес и поискал от него да върне триножника, но Херкулес му отказал. Между синовете на Зевс - безсмъртния бог Аполон и смъртния, най-великия от героите Херкулес, пламнала жестока борба. Зевс не искал да загине Херкулес. Той хвърлил от Олимп една блестяща светкавица между своите синове и като ги разделил, турил край на "борбата. Братята се помирили. Тогава Пития дала на Херкулес следния отговор:

- Ти ще получиш изцеление едва тогава, когато бъдеш продаден за три години в робство. А парите, които ще бъдат платени за тебе, предай на Еврит като обезщетение за сина му Ифит, когото ти уби.

Херкулес пак трябвало да се лиши от свобода. Той бил продаден като роб на Омфала, царица на Лидия и дъщеря на йардан. Лично Хермес занесъл на Еврит получените от продажбата на Херкулес пари. Но гордият цар на Ойхалия не ги приел; той си останал, както и преди, враг на Херкулес.

ХЕРКУЛЕС И ДЕЙАНИРА. След като Еврит пропъдил Херкулес от Ойхалия, великият герой дошъл в Ка-лидон, град в Етолия. Там управлявал Ойней. Херкулес се явил при Ойней, за да поиска ръката на дъщеря му Дейанира, тъй като той обещал на Мелеагър в царството на сенките да се ожени за нея. В Калидон Херкулес срещнал страшен съперник. Мнозина герои се стараели да получат ръката на прекрасната Дейанира и между тях - речният бог Ахелой. В края на краищата

Ойней решил да даде Дейанира на оногова, който излезе победител в борба. Всичките кандидати отказали да се борят с могъщия Ахелой. Останал единствен Херкулес. Той трябвало да се бори с речния бог. Виждайки готовността ня Херкулес ла премери силите си с него, Ахелой му рекъл: